РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№1197/22.6.2023г.
гр. Пловдив,22.06.2023
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание напетнадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Борис Михов, като разгледа докладваното
от съдията Л. Несторова КАНД №1293 по описа на съда за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от И.Ж.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат Г. М., против Решение № 533 от 27.03.2023г. на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 401 по описа на съда за 2022г., с
което е потвърдено Наказателно постановление №21-0432-001378/03.12.2021г. на
Началника на РУ към ОДМВР Пловдив, Ру 01 Пловдив, с което на И.Ж.М. с ЕГН **********,
са наложени административни наказания – глоба в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал.3 пр. 1 от ЗДвП; глоба в размер на 10лв. за нарушение на
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП,
както и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР, са
отнети общо 10 контролни точки.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно като излага подробни
съображения относно наложени административни наказания – глоба в размер на
200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по
чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Относно наложено наказание –глоба в размер на
10лв., за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП не са изложени оплаквания.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа касационните оплаквания. Претендират се
съдебни разноски .
Ответникът
по касационната жалба в писмено
становище намира касационните оплаквания за неоснователни. Излага подробни
съображения.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Съдът приема, че с касационната жалба се
оспорва частично Решение № 533 от 27.03.2023г. на Пловдивския районен съд,
постановено по АНД № 401 по описа на съда за 2022г., а именно в частта, с която
е потвърдено Наказателно постановление
№21-0432-001378/03.12.2021г. на Началника на РУ към ОДМВР Пловдив, Ру 01
Пловдив, с което на И.Ж.М. с ЕГН **********, са наложени административни
наказания – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
на основание чл. 175, ал.3 пр. 1 от
ЗДвП;
Касационната жалба, в посочената част, е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: На 17.11.2021г., около 20:05ч., в Община Родопи, на път
трети клас № 8604 - в Община Родопи на републикански път 111-8604 при км.0+100,
с посока на движение от гр. Пловдив към с. Браниполе, като водач на л. а. „БМВ
728" с рег. № ***, собственост на М.К.Т., ЕГН ********** ***, управлява
автомобил, който не е регистриран в законовия срок, като същият бил със
служебно прекратена регистрация от 05.11.2021г, поради неизпълнено задължението
като собственик да регистрира превозно средство в двумесечен срок от
придобиването му.
Съставен е Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бл. № 035863/17.11.2021г. за извършени нарушения по чл. 140,
ал. 1 вр. чл. 143, ал. 15 от ЗДП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП. Актът е съставен в присъствието на И.Ж.М., който се
запознал със съдържанието му и го подписал с изричното отбелязване, че няма
възражения.
Последвало е издаването на НП, с което
на И.Ж.М. са наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП, и глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 2 от ЗДП, като на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети общо 10
контролни точки.
Районният
съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че при
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Същите са издадени от компетентни
лица и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН. НП отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
ПРС е приел, че И.Ж.М. от обективна и
субективна страна е извършил административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДП, тъй като на посочената дата и място е управлявал по пътищата, отворени за
обществено ползване - в Община Родопи на републикански път 111-8604 при
км.0+100, с посока на движение от гр. Пловдив към с. Браниполе л. а. „БМВ
728" с рег. № № СМ9992АТ, собственост на М.К.Т., регистрацията на което
е била прекратена на 05.11.2021г.
Първоинстанционният
съд е приел за установена и вината за извършеното нарушение, като е посочил, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
а такова предвиждане относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДП няма.
Според ПРС административно наказаното
лице е било длъжно да се информира, съгласно
изричната разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДП, която вменява в задължение на
водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС,
които са регистрирани. Не са установени пречки, за да може административнонаказаното
лице да се информира относно установените обстоятелства.
Съдът
е приел, че не са налице условията за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като процесният казус се отнася за нарушение, чиято
обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид.
Напротив, същото разкрива степен на обществена опасност, типична за този вид
деяния.
Настоящият касационен съдебен състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение,
първоинстанционният съд е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в
съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения
му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства,
степента на обществената опасност на всяко едно от нарушенията, както и
тежестта на наложеното административно наказание за всяко нарушение.
От анализа на доказателствата по делото
касационният съд установи, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да
са довели до ограничаване правото на защита на касационния жалбоподател.
Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и
обсъдени доказателства. От показанията на полицейските служители в проведеното
съдебно заседание се установява, че касационният жалбоподател е управлявал
автомобил,
който не е регистриран в законовия срок, като същият бил със служебно
прекратена регистрация от 05.11.2021г, поради неизпълнено задължението като
собственик да регистрира превозно средство в двумесечен срок от придобиването
му.
Касационният
съд намира, че в АУАН и в наказателното постановление са описани всички
обстоятелства, относими към елементите от състава на всяко едно от нарушенията,
като ясно е посочено и мястото на извършването и нарушенията са квалифицирани
правилно. Не са допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно
чл. 140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Съгласно чл. 143, ал.15 от ЗДвП служебно,
с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
От
мотивите, изложени в НП се установи,
че точно въз основа на тази правна норма
е прекратена служебно регистрацията на процесното МПС от 05.11.2021г.
При
това положение са неоснователни касационните оплаквания за приложение на
разпоредбата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, респективно за съобразяване с
Тълкувателно дело № 3/2022г. по описа на ВАС и ВКС.
При извършената служебна проверка
настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд, в
оспорената част, е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването
му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира, че решението на
районния съд, в оспорената част, следва да се остави в сила.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 533 от
27.03.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 401 по описа на
съда за 2022г. в оспорената част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.