Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №5914/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Сдружение с нестопанска цел „Н.И.за П. О.И О.“, с която са предявени
срещу Д. Ф. „З.“ искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД както следва:
за сумата от 132863,30 лв.,
представляваща неизплатена част от безвъзмездна финансова помощ по Договор
№29/111/00204/18.05.2011 г., по заявено междинно плащане на 15.01.2013 г., за
която сума са наложени редукции на субсидията с Уведомително писмо от
15.05.2013 г.
за сумата от 193452,44 лв.,
представляваща неизплатена част от безвъзмездна финансова помощ по Договор
№29/111/00204/18.05.2011 г., по заявено окончателно плащане на 18.06.2013 г.,
за която сума са наложени редукции на субсидията с Уведомително писмо от
30.09.2013 г.
Ищецът твърди, че по силата на Договор
№29/111/00204/18.05.2011 г. ответникът се е съгласил да му предостави
безвъзмездна финансова помощ, представляваща 100% от одобрените и реално
извършени от него разходи, свързани с осъществяването на проект по програма „П.
обучение, информационни дейност и разпространение на научни знания“, като е
провел курсове за П. обучение по професия „Лозаровинар“
и специалност „Лозаровинарство“ и за П. обучение по
професия „Фермер“, специалност „Земеделец“. При заявяване на междинно и
окончателно плащане по договора с две уведомителни писма са му наложени редукции
на субсидията, съответно с 132863,30 лв. и 193452,44 лв. Твърди, че редукциите
са неправилно наложени, претендира плащане на заявените и реално извършени
дейности в размер на исковите суми.
Ответникът оспорва исковете. Позовава
се на изтекла погасителна давност за двете претенции. Твърди, че претендираните
от ищеца разходи, за които са наложени редукции, са недопустими – част от тях
не са реално реализирани, а друга част с непризнати – не се дължат съгласно
уговорките в договора и нормативните актове.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото не е спорно, че между страните
е сключен Договор №29/111/00204/18.05.2011 г. за отпускане на финансова помощ,
по силата на който ищецът се е задължил да извърши в срок от 18 месеца (чл.3.1)
курсове, подробно описани в таблици към договора, за което Д. Ф. „З.“
предоставя 100% финансова помощ, представляваща 100% от одобрените и реално
извършени разходи, свързани с осъществяването на курсовете, като първоначално
одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 1 029 780 лв. (чл.1.1,
чл.2.1). Страните са уговорили още, че сумата ще бъде предоставена на две части
– като междинно плащане и като окончателен размер, като в случай, че одобрената
сума надхвърля реално направените разходи, Ф.ът изплаща
сума в размер на до 100% от реално извършените и доказани разходи по одобрения
проект (чл.2.2-2.4). Срокът за изплащане на финансовата помощ е до три месеца
от постъпване на заявката за плащане (чл.4.13, чл.5.1). С анекс от 18.10.2012
г. срокът на договорът е удължен с 6 месеца.
На 15.01.2013 г. е депозирана заявка
за междинно плащане вх. № 29/111/00204/2/01 от Сдружение с нестопанска цел „Н.И.за
П. О.И О.“ до Ф.а, в която е посочено, че финансовата помощ, заявена за плащане
е в размер на 177374,87 лв. По повод на заявката с Уведомително писмо №114/111
от 15.05.2013 г. Ф.ът одобрява изплащане на сума в
размер на 44511,57 лв. и налага редукция на субсидията в размер на 132863,30
лв. Редукцията се състои от две части:
I. Недопустими за финансиране разходи в размер на 66431,65 лв., формирани от 1). Редукция на
преките разходи поради заявен по-голям обем на броя хранодни
и нощувки за преподавателите от действително реализираните, надвишаване на
разходите за пътни над нормативно определения лимит и надвишаване на единична
цена и брой нощувки за обучаемите; надвишаване на одобрената цена за учебни
материали;
2). Редукция на административните разходи за
организация и управление поради надхвърляне на нормативно определения лимит за
тези разходи и неправилно изчисляване/изплащане на възнаграждение и здравни
осигуровки на преподавателите;
3). Наложена санкция за 17 от обучаваните лица в размер на 684
лв. за всяко от тях, тъй като не отговарят на изискванията в чл.21 от Наредба
№23/14.07.2008 г.
II. Допълнителна редукция в размер на 66431,65 лв. по реда на
чл.30 от Регламент (ЕС) №65/2011 г.
На 18.06.2013 г. е депозирана заявка
за окончателно плащане вх. № 29/111/00204/3/01 от Сдружение с нестопанска цел „Н.И.за
П. О.И О.“ до Ф.а, в която е посочено, че финансовата помощ, заявена за плащане
е в размер на 804680,02 лв. С уведомително писмо от 12.07.2013 г. Ф.ът е дал на ищеца указания за отстраняване на нередовности – за представяне на допълнителни документи.
След представяне на изисканите документи с Уведомително писмо №124/111 от 30.09.2013
г. Ф.ът одобрява изплащане на сума в размер на 611227,58
лв. и налага редукция на субсидията в размер на 193452,44 лв. Редукцията се
състои от две части:
I. Недопустими за финансиране разходи в размер на 96726,22 лв., формирани от 1). Редукция на
преките разходи поради заявен по-голям обем на броя хранодни
и нощувки за преподавателите от действително реализираните, надвишаване на
разходите за пътни над нормативно определения лимит и надвишаване на единична
цена и брой нощувки за обучаемите; надвишаване на одобрената цена за учебни
материали и наем на зала; неправомерно включване в обучението на лица,
преминали обучение със същото съдържание и тематика;
II. Допълнителна редукция в размер на 96726,22 лв. по реда на чл.30 от Регламент (ЕС) №65/2011 г.
В обобщение – одобрените за
финансиране разходи са в размер на 1 029 782 лв. Ищецът е заявил за плащане
като финансова помощ извършени разходи в размер на 982054,90 лв. Наложената
редукция е в размер общо на 326315,74 лв. Изплатената субсидия е в размер на
655739,16 лв.
По делото не се оспорва, че заявените от ищеца разходи са
действително извършени от него, т.е. че са заплатени, така както са описани в
заявката. Спорен по делото е въпросът относно извършване на допустими разходи,
които най-общо могат да се групират по следния начин: 1). Допустими преки
разходи: А/.Реално използване на услугите, в това число брой нощувки и хранодни за преподаватели и обучаеми; Б/.Допустими разходи
за транспорт и ред за изчисляването им; В/.Допустими разходи за учебни
материали и наем на зала; Г/.Състав на лицата, имащи
право да получат обучение в организираните четири курса; 2). Допустими административни разходи, в това число и
разходи за здравни осигуровки на обучителните; 3). Законосъобразност на
наложената допълнителна редукция по реда на чл.30 от Регламент (ЕС) №65/2011 г.
От представените писмени
доказателства и приетата по делото счетоводна експертиза – основно и
допълнително заключение, се установява, че в съответствие с процесния договор
ищецът е провел четири обучения – два курса от 30 часа и от 150 часа по П.
обучение по професия „Лозаровинар“ и специалност „Лозаровинарство“ и два курса от 30 часа и от 150 часа за П.
обучение по професия „Фермер“, специалност „Земеделец“. Обученията са проведени
в хотел „Афродита“ в к.к. Златни пясъци, в комплекс „Рай“ в гр. Русе и в база
на Производствено-потребителна кооперация „Земя“, видно от представените
писмени доказателства (договори, данъчни фактури и платежни нареждания).
1). По редукцията на преките
разходи:
От двете уведомителни писма се
установява, че ответникът не е признал част от разходите за хранодни
и нощувки на преподавателите и обучаемите, защото приема, че не са реално
извършени, а за част – защото надвишават одобрените съгласно договора единични
цени.
По редукцията поради заявени разходи
за нощувки и храна, които не са реално извършени:
Установява се от основната и
допълнителната експертиза, че е налице разминаване в данните за ползвани
нощувки и храна за преподавателите и обучаемите в справките от хотел „Афродите“, представляващи извлечение от регистри за
регистрация/пристигане и отпътуване и от справките от хотела, представляващи
подробен опис към издадените данъчни фактури, по които са извършени плащанията.
Разминаванията сочат на по-малко на брой нощувки и хранодни
при изчисление съобразно регистрите на пристигане – отпътуване, отколкото в
общия брой нощувки и хранодни, отразени в описите към
данъчните фактури, съответно – начислени като цена в съответните фактури.
Точните данни за разминаване като брой нощувки и храна и стойност са посочени
от вещото лице в таблиците в допълнителното заключение – на л.146-153 от
делото. За да прецени на кой документ да даде вяра – справките от хотела,
отразяващи регистри на настаняване и отпътуване или данъчните фактури с описи
към тях, съдът съобрази следното: Данъчната фактура представлява първичен
счетоводен документ по смисъла на чл.4 ЗСч, като при съставянето му следва да
се спазват изискванията за документална обоснованост на стопанските операции,
като не се допуска счетоводно отчитане на фиктивни или недостатъчно
идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно
определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване
на подкуп (чл.3 и чл.9 ЗСч). Лицата, които са съставили и подписали
счетоводните документи и техническите информационни носители, носят отговорност
за достоверността на информацията в тях (чл.10 ЗСч). Тази нормативна уредба на
счетоводните документи предполага високата им степен на достоверност. За
справките от хотела, отразяващи вписвания за настаняване и отпътуване от друга
страна няма яснота дали са пълни и изчерпателни, от кого се водят и дали с
пълнота и достоверност отразяват всички ползвани услуги – без възможност за
пропуски или непълнота. Доколкото не са събрани други доказателства за проверка
достоверността на фактурите и справките и при преценка на коя от двете групи
писмени доказателства да даде вяра, съдът приема, че следва да се предпочетат издадените
данъчни фактури, с оглед нормативно установената висока гаранция за
достоверността им. Поради това по въпроса относно обема реално използвани
услуги съдът следва да основе фактическите си изводи на удостовереното в
издадените от хотела фактури, за които следва да се приеме, че достоверно
отразяват съществуващите разходи за ползваните услуги от ищеца. Поради това
съдът приема, че разходите за нощувки и храна за проведените четири курса „Лозаровинар“ и „Земеделец“ в подадените от ищеца заявки за
плащане са реално извършени и в рамките на одобреното финансиране. Ето защо
незаконосъобразно ответникът е наложил редукция и е отказал да плати част от
заявените разходи по това перо.
По редукцията на разходите за
транспорт:
При сключване на процесния договор и
при установяване на приложимо право и правата и задълженията на страните по
него, ищецът и ответникът са препратили към Наредба № 23 от 14.07.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"П. обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания"
по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която е
приложимият нормативен акт, но не към актуалната към сключване на договора
редакция (ДВ, бр. 5 от 14.01.2011 г.), а към предходна редакция - Изм. и доп. -
ДВ, бр. 56 от 2010 г., в сила от 23.07.2010 г. В редакцията на Наредба № 23
съгласно ДВ, бр. 56 от 2010 г. разходите за транспорт се определят на брой
обучаван, а след измененията с ДВ, бр. 5 от 14.01.2011 г. – по нов ред – в
размер на не повече от 18 лв. на 100 км или в размер не повече от 250 лв. на
100 км за „организиран превоз“ или в размер на стойността на представен разходооправдателен документ за използван обществен
транспорт. Видно от заключението на вещото лице (допълнителното заключение,
л.153-156), съгласно приложенията към процесния договор, страните са уговорили
пътните разходи да се определят съгласно броя на преподавателите и обучаваните,
а не съгласно редакцията от 2011 г. на Наредба № 23 – на изминати километри. При
организиране на курсовете и изготвяне на заявките за плащане ищецът се е ръководил
от уговорения в договора ред за изчисляване на пътни разходи и заявените пътни
разходи за четирите курса са реално извършени и без превишение на допустимите
разходи съгласно сключения договор с Ф.а (виж посоченото от вещото лице на л.155).
Съгласно заключението на допълнителната експертиза, макар да надвишават предела
от 18 лв. на км, пътните разходи отговарят на алтернативния ред за изчисляване
на пътните разходи съгласно чл.22 от Наредбата в редакцията й с ДВ, бр. 5 от
2011 г., а именно – в размер не повече от 250 лв. на 100 км за „организиран
превоз“, като извършеният „случаен превоз“ за четирите курса, доколкото е с
едно и също превозно средство и е на предварително определена група без
изменение на пътниците, отговаря на дефиницията за „организиран превоз“. От тук
следва, че дори и да се приеме, че пътните разходи следва да се определят не
съгласно уговорките в договора, а съгласно действащия нормативно установен ред
– чл.22 от Наредбата в редакцията й с ДВ, бр. 5 от 2011 г., то същите не
надвишават 250 лв. на 100 км, съответно – отговарят на изискването за допустими
разходи. Ето защо съдът приема, че ответникът несъобразно е извършил редукция
на заявените пътни разходи.
По редукцията поради превишаване на
одобрените разходи за наем на зала и учебни материали:
Установява се от основната
експертиза, че общият размер на всички заявени и извършени от ищеца разходи не
надвишава допустимите по договора разходи, с изключение на незначително
превишение по следните пера: за курс „Лозаровинарство“
– 150 часа: 0,16 лв. превишение на одобрените разходи за наем на учебна зала над
одобрените разходи, 0,13 лв. превишение на разходите за учебни материали и
консумативи над одобрените разходи и за курс „Земеделец“ – 150 часа: 0.13 лв.
превишение на разходите за учебни материали и консумативи над одобрените
разходи. За курсовете „Земеделец“ и „Лозаровинарство“
– 30 часа има превишение с 3,61лв. за разходите за учебни материали и
консумативи над одобрените разходи. От тук следва, че законосъобразната
редукция поради превишаване на одобрените разходи за дългите курсове е в размер
на 0,42 лв., а за кратките – 3,61 лв.
По редукцията поради недопустимо
участие на част от обучаемите:
Физическите лица, имащи право да
получат обучение, са посочени в чл.21 от Наредба № 23, а именно: регистриран
земеделски производители, управител или нает с трудов договор в юридическо
лице, което е регистрирано като земеделски производител, собственик на гори
и/или земи от горския Ф., управител или нает с трудов договор в юридическо
лице/едноличен търговец, което е собственик или ползвател на гори и/или земи от
горския Ф., одобрен ползвател на помощ по реда на Наредба № 11 от 2009 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (обн.,
ДВ, бр. 29 от 2009 г.; изм., бр. 19 от 2010 г.).
Установява се от представените
писмени доказателства, че сред лицата, преминали обучение по кратките курсова, са
М. Ю.М., Н. А.Ф., М.М. М., Х.М.А., Н. Е. А., А.Е.А., Ю. Н. Ю., Х. И. М., Н. А. Н., А. В. А., И. Б. А., З.
С. С.. С Уведомителното писмо от 15.05.2013 г. Ф.ът е
наложил санкция за всяко от посочените лица в размер на максимално допустимата
помощ за обучение на едно лице – по 684 лв., общо в размер на 11628 лв., тъй
като посочените лица не отговарят на изискванията на чл.21 от Наредбата.
По делото не се спори, че посочените
лица не са регистрирани земеделски производители, нито работят по трудов
договор при такъв, нито са собственици на гори или работят по трудово правоотношение
при собственик на гори. Ищецът твърди, че същите са член-кооператори в
земеделска кооперация, която е регистрирана като земеделски производител. Съдът
приема, че изброяването в чл.21 от Наредба № 23 е изчерпателно и не подлежи на
разширително тълкуване. Член-кооператорите в земеделска кооперация,
регистрирана като земеделски производител, не попадат в нито една от групите
лица, имащи право на обучение – те самите не са регистрирани като физически
лица като земеделски производител, нито пък членственото
правоотношение в кооперацията се приравнява на трудово правоотношение с
регистриран земеделски производител. Ето защо съдът приема, че наложената
редукция в размер на 11628 лв. е правомерна и законосъобразна.
Съгласно чл.23, ал.1, т.11 от
Наредба № 23 недопустими за финансова помощ са разходите за обучаване на лица,
които са преминали обучение по същата тема в обучаваща организация, финансирана
по ПРСР за периода 2007 - 2013 г.
С Уведомителното писмо от 30.09.2013
г. е наложена редукция за разходите за курса за „Лозаровинарство“
– 150 часа за сумите от 616,20 лв. за хранодни и
962,80 лв. за нощувки на четири лица – Г.Р., Д.Г., М.Т.и К.И., тъй като са
преминали 30-часовият курс на същата тематика. Наложена и е редукция за
разходите за курса за „Земеделец“ – 150 часа за сумите от 441,87 лв. за хранодни и 736 лв. за нощувки на шест лица – Г.Н., Г.Г., Т.Р., А.А., А.Д.и П.М., тъй
като са преминали 30-часовият курс на същата тематика.
Съдът приема посочените редукции за законосъобразни,
доколкото преминато на обучение по същата тема, независимо от продължителността
му, води до забрана за повторно финансиране на обучение за същото лице -
съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.11 от Наредбата.
По изложените съображения съдът
приема, че редукциите в размер на 11628 лв., наложени с Уведомителното писмо от
15.05.2013 г. и в размер на 2756,87 лв., наложени с Уведомителното писмо от
30.09.2013 г., са законосъобразни и правилно наложени поради недопустимо
участие на лица, нямащи право на обучение по реда на Наредба № 23.
2). По редукцията на административните
разходи:
Установява се от счетоводната
експертиза – основно и допълнително заключение, че не е налице превишение на
административните разходи за организираните четири курса, над нормативно
определеният лимит от 20% от изплатените от ищеца преки разходи.
Установява се още, че правомерно
ищецът е направил разход в размер на 84,53 лв. и 75,47 лв. за заплащане на
здравни осигуровки за един от преподавателите, която като пенсионер получава
възнаграждението си по граждански договор, тъй като съгласно чл.40, ал.1, т.3,
б. „а“ от Закона за здравното осигуряване осигурителната вноска в случая е
задължителна.
По изложените съображения съдът
приема, че редукциите, наложени върху административните разходи с процесните
две уведомителни писма са незаконосъобразни.
3). По допълнителна редукция по реда
на чл.30 от Регламент (ЕС) №65/2011 г.
С Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията
от 27 януари 2011 година се определят подробни правила за прилагане на
Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури
за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане
на развитието на селските райони. Доколкото процесният договор е с предмет –
безвъзмездно финансиране на проект по програмата за развитие на селските
райони, то същият попада в приложното поле на Регламента.
С чл.30 Регламент (ЕС) № 65/2011 са
уредени правилата за налагане на намаления на плащанията, като е предвидено, че
следва да се извърши проверка на полученото от бенефициера
искане за плащане и да се определят сумите, които е допустимо да получат
подпомагане. Когато сумата, поискана от бенефициера, надхвърля
с повече от 3 % сумата, подлежаща на изплащане, финансовата помощ се намалява,
като размерът на това намаление е разликата между двете суми.
С оглед установеното по делото, със
Заявка от 15.01.2013 г. за междинно плащане е заявена за плащане финансова
помощ в размер на 177374,87 лв. С Уведомително писмо от 15.05.2013 г. Ф.ът извършва редукция, като приема за недопустими за
финансиране разходи в размер на 66431,65 лв. По делото се установи, че тази
редукция е законосъобразно само до сумата от 3,61 лв. поради превишаване на
разходите за учебни материали над одобрения лимит и за 11628 лв. поради
налагане на санкция по чл.43, ал.2 от Наредба № 23 за включване в обучението на
лица, които не отговарят на изискванията на чл.21. Т.е. общият размер на
дължимата сума, след приспадане на редукция в размер на 11631,61 лв., е в
размер на 165743,26 лв. Разликата между 177374,87 лв. и 165743,26 лв. е в
размер на 11631,61 лв., която сума представлява повече от 3% от подлежащата на
изплащане сума. Ето защо подлежащата на изплащане сума подлежи на намаление по
реда на чл.30 със сумата от 11631,61 лв. – до сумата от 154111,65 лв.
Със заявка от 18.06.2013 г. е поискано
окончателно плащане на финансова помощ в размер на 804680,02 лв. С Уведомително
писмо от 30.09.2013 г. Ф.ът налага редукция на
субсидията, като приема за недопустими за финансиране разходи в размер на 96726,22
лв. По делото се установи, че наложените редукции са законосъобразни само до
сумата от 0,42 лв. поради превишаване на разходите за учебни материали над
одобрения лимит и за 2756,87 лв. за недопустимо – в нарушение на чл.23, ал.1,
т.11 от Наредба № 23 включване в обучението на лица, преминали обучение по
същата тема. Т.е. общият размер на дължимата сума, след приспадане на редукция
в размер на 2757,29 лв., е в размер на 801923,15 лв. Разликата между 804680,02
лв. и 801923,15 лв. е в размер на 2757,29 лв., която сума представлява по-малко
от 3% от подлежащата на изплащане сума. Ето защо съдът приема, че не са налице
предпоставките за налагане на намаление по реда на чл.30 от Регламент (ЕС) №
65/2011.
От изложеното следва, че в полза на
ищеца е възникнало вземане по Заявката от 15.01.2013 г. в размер на 154111,65
лв. Платена е сумата от 44511,57 лв. Дължимият за плащане остатък е в размер на
109600,08 лв.
По заявката от 18.06.2013 г. е
дължима сума в размер на 801923,15 лв. Платена е сума в размер на 611227,58 лв.
Дължимият за плащане остатък е в размер на 190695,57 лв.
По възражението за погасителна
давност:
Доколкото вземанията представляват
задължения по договор за изработка, за същите се прилага общата 5-годишна
давност (чл.110 ЗЗД), която започва да тече от деня, в който всяко вземане е
станало изискуемо (чл.114 ЗЗД).
Съобразно чл.39, ал.1, т.3 от
Наредба № 23, одобрената финансова помощ се изплаща в срок от три месеца от
подаване на заявката, като в случай на нередовност на документите или непълнота
Ф.ът писмено уведомява ползвателя на помощта, който
следва в срок до 15 работни дни да отстрани нередовността. В последния случай
срокът за плащане се удължава със срока за получаване на отговор (чл.39, ал.3,
т.1 от Наредбата).
По делото се установи, че Заявката
за междинно плащане е входирана при ответника на 15.01.2013 г. Установеният
3-месечен срок за плащане е изтекъл на 15.04.2013 г., от който момент вземането
е станало изискуемо. Исковата молба по тази заявка, по която е образувано адм.д. №161/2018 г. на АС - К., е постъпила в
Административен съд – К. на 16.04.2018 г. и доколкото 15.04.2018 г. е
неприсъствен ден (неделя), то следва да се приеме, че съдът е сезиран преди
изтичане на 5-годишния давностен срок и вземането, предявено с този иск, не е
погасено по давност.
Заявката за окончателно плащане е
входирана при ответника на 18.06.2013 г., от който момент е започнал да тече
3-месечният срок за плащане. С уведомително писмо от 12.07.2013 г. Ф.ът е дал на ищеца указания за отстраняване на нередовности – за представяне на допълнителни документи,
като срокът за изпълнение на указанията е 15 работни дни, с който срок се
удължава 3-месечният срок за плащане – т.е. до 09.10.2013 г. Исковата молба по
тази заявка, по която е образувано гр.д. №12706/2018 г. на СГС, е постъпила в
Софийски градски съд на 01.10.2018 г. и следва да се приеме, че съдът е сезиран
преди изтичане на 5-годишния давностен срок от настъпване на изискуемостта и
вземането, предявено с този иск, не е погасено по давност.
По изложените съображения съдът
приема, че искът за неизплатената част от безвъзмездна финансова помощ по
Договор №29/111/00204/18.05.2011 г., по заявено междинно плащане на 15.01.2013
г., е основателен за думата от 109600,08 лв. и
следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 132863,30 лв.
Искът за неизплатената част от безвъзмездна
финансова помощ по Договор №29/111/00204/18.05.2011 г., по заявено окончателно
плащане на 18.06.2013 г., е основателен за думата от 190695,57 лв. и следва да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 193452,44 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да се присъди на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 12656,01 лв.,
представляваща разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
На ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете – за сумата от 23,92 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д. Ф.
„З.“, БУЛСТАТ********,
със седалище и адрес: ***, да заплати на СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „Н.И.ЗА П. О.И О.“, БУЛСТАТ ********,
адрес: гр. Дупница, ул. ********както следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 109600,08 лв., представляваща
неизплатена част от безвъзмездна финансова помощ по Договор №29/111/00204/18.05.2011 г., по заявено междинно
плащане със заявка от 15.01.2013 г., ведно със законната лихва от 16.04.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата;
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 190695,57 лв.,
представляваща неизплатената част от безвъзмездна финансова помощ по Договор
№29/111/00204/18.05.2011 г., по заявено окончателно плащане със заявка от
18.06.2013 г., ведно със законната
лихва от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 12656,01 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заявено междинно плащане със заявка от 15.01.2013 г. за
разликата над 109600,08 лв. до пълния предявен размер от 132863,30 лв. и иска
за заявено окончателно плащане със заявка от 18.06.2013 г., за разликата над
190695,57 лв. до пълния предявен размер от 193452,44 лв.
ОСЪЖДА Д. Ф. „З.“, БУЛСТАТ********, със седалище и адрес: ***, да заплати на СДРУЖЕНИЕ С
НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „Н.И.ЗА П. О.И О.“, БУЛСТАТ ********, адрес: гр. Дупница, ул. ********на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 23,92 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: