Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
05.06.2019 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.05.
2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР Х.
СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Х.
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 302 по описа за 2018 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 във вр.
с чл. 429, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Г.Х.К. твърди, че на 26.09.2017 г.
около 19:00 часа в гр.С.З., на кръстовището на бул. „**“ и ул. „**“, при
управление на МПС - л.а. „Алфа Ромео 147“ с рег. № СТ ** ВТ, водачът Г.И.Г.,
с ЕГН: **********, изгубва контрол върху управлявания от него автомобил и
навлиза в лентата за насрещно движение, където се удря в движещия се в своята
лента за движение л.а. „Опел Вектра“ с рег. № СН ** СС, управляван
от водача И.Р.. В резултат на удара е пострадал ищецът Г.Х.К., който е пътувал
като пътник в л.а. „Алфа Ромео“. Вследствие на настъпилото ПТП Г.Г. е причинил
на ищеца по непредпазливост телесни повреди, изразяващи се във фрактури на
телата на двете бедрени кости и фрактури на двата глезенни израстъка на дясната
подбедрица.
Сочи се, че за
причиненото ПТП срещу виновния водач Г.Г. е образувано ДП № 278/2017 г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - С.З. и пр.пр. № 3757/2017 г. по
описа на РП - С.З.. Преписката по образуваното досъдебно производство е
изпратена по компетентност на ВОП - П., където за случая е образувано ДП
№87-РП/2017г. по описа на ВОП - П., прокурорско дело №100/2017г. по описа на
ВОП - П.. Срещу виновния водач Г.Г. е образувано НОХД №209/2017г. по описа на
Военен съд - П., като в о.с.з., проведено на 15.02.2018г., е одобрено
постигнатото споразумение между страните по делото, с което обвиняемият се
признава за виновен в това, че на 26.09.2017г. около 19:15 часа в гр. С.З., по
бул. „**“, при управление на л.а. „Алфа Ромео 147“ с рег.
№ СТ ** ВТ,
негова собственост, нарушил правилата за движение, а именно:
- чл.5, ал.1 от ЗДвП -
„Всеки участник в движението по пътищата: т. 1 - с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ - като е поставил
в опасност живота и здравето на Г.Х.К. и Д.П.К.;
- чл.20, ал.1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“ - като не е контролирал непрекъснато ППС, което управлявал,
преминавайки през локва на пътното платно изгубил управлението на автомобила и
същият навлязъл в платното за насрещно движение“;
- чл.20, ал.2 от ЗДвП -
„Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, със състоянието на пътя“ - като не се
съобразил с атмосферните условия - мокра пътна настилка, и не се съобразил със
състоянието на пътя - образувалата се локва на пътното платно, преминавайки
през нея изгубил управлението над автомобила и същият навлязъл в платното за
насрещно движение.
- чл.73, ал.1 от ППЗДвП
- „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава
50 км/ч в населено място“ - като превишил скоростта за движение в населено
място, като се движил с 58.46 км/ч„ вследствие на което по непредпазливост
причинил средни телесни повреди на повече от едно лице:
- на Г.Х.К., изразяваща
се в счупване на телата на двете бедрени кости и счупване на двата глезенни
израстъка на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията на
левия крак и трайно затруднение на движенията на десния крак за срок от около
10 месеца;
- на Д.П.К., изразяваща
се в счупване на дясната ключица, довело до трайно затруднение на движенията на
дясната ръка за срок от около 2.5 месеца - престъпление по чл.343, ал.З, пр.4,
б. „а“, пр.2, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК. За така извършеното
престъпление, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, на Г.И.Г. е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца, като на основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3 години. На
основание чл.343г от НК на Г. е наложено и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 година.
В исковата молба се
посочва, че на мястото на инцидента е пристигнал екип на ЦСМП - С.З., който
транспортирал ищеца в УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД гр. С.З.. Сочи, че от Епикриза към ИЗ
№18934 е видно, че на 29.06.2017г. Г.К. бил настанен в Ортопедичен комплекс,
Клиника по ортопедия и травматология към лечебното заведение в увредено общо
състояние. На пострадалия са направени редица изследвания, назначена му е
терапевтична схема и е подготвен за оперативно лечение, като от оперативен
протокол № 490/04.10.2017 г. е видно, че на ищеца е направено открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур. Извършена е репозиция на
фрактурата, поставен е интрамедуларен пирон; дистално и проксимално заключване.
От оперативен протокол №59/07.10.2017г. е видно, че на ищеца е направена и
втора операция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур.
Направена е открита индиректна репозиция на фрактурата с вътрешна фиксация с
дълъг Fi nail; дистално и проксимално заключване. Установени са
стабилни неразместени пропуквания в областта на десен латерален и медиален
малеол.
Сочи се, че на
12.10.2017 г. Г.К. е изписан от Клиниката по ортопедия и травматология с
подобрение, като на същата дата е постъпил в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина към УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД гр. С.З., видно от Епикриза
към ИЗ №20101/2017г. Доверителят ми е приет за провеждане на рехабилитационна
програма с болезнени и ограничени движения в двете тазобедрени и коленни стави
и с невъзможност за самостоятелна походка. Рехабилитационният потенциал е
определен като задоволителен. На пострадалия са направени изследвания, проведени
са рехабилитационна програма и медикаментозна терапия, като на 19.10.2017г. е
изписан с подобрение на болевия синдром и двигателната активност - увеличен
обем на движенията в тазобедрените стави, коленните стави и дясната глезенна
става, вертикализиран до седеж с пуснати крака.
Посочва се, че от
Епикриза към ИЗ №22844/2017 г., издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД гр. С.З., е
видно, че на 20.11.2017г. ищецът е постъпил в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина за втори път с болезнени и ограничени движения в
тазобедрените стави, коленните стави и дясната глезенна става, както и със
затруднена самостоятелна походка. Установена е хипотрофия на бедрена и
подбедрена мускулатура. Рехабилитационният потенциал е определен като добър.
Направени са изследвания, проведена е рехабилитационна терапия и на
27.11.2017г. Г.К. е изписан с подобрение по отношение на болевия синдром и
двигателната активност - подобрен обем на движения в тазобедрените и коленните
стави, вертикализиран до стоеж с проходилка - прави крачки без практическа
стойност.
Сочи, че от Епикриза към
ИЗ №1948/2018г., издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД гр. С.З., е видно, че на
23.01.2018г. ищецът отново е постъпил в Отделението по физикална и рехабилитационна
медицина с болки и затруднени движения в двете тазобедрени и коленни стави и в
дясната глезенна става, както и със затруднена походка с помощно средство.
Рехабилитационният потенциал е оценен като задоволителен. Направени са
изследвания, проведена е рехабилитационна програма и на 30.01.2018г.
пострадалият е изписан с подобрение по отношение на болевия синдром и
двигателната активност. Увеличен е обемът на движение във всички стави на
долните крайници за всички равнини, увеличена е мускулната сила, ходи с
патерици по равен терен и стълби.
С Експертно решение
№0627, зае. №030 от 07.03.2018г., издадено от Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „П.Д.С.К.“
АД гр. С.З., във връзка с получените вследствие на процесното ПТП травматични
увреждания, на ищецът са определени 60% трайно намалена работоспособност до
01.03.2019г.
Сочи се, че от
Амбулаторен лист №000386 от 20.03.2018г., издаден от д-р Бисер Макелов -
специалист по ортопедия и травматология, е видно, че Г.К. се придвижва с
помощта на две патерици, като е възможна активна флексия в двете тазобедрени и
в двете коленни стави. Установено е начално костно срастване. Ищецът е насочен
за рехабилитация и физиотерапия.
В исковата молба се
посочва, че съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
справка в електронния сайт на Гаранционен фонд се установява, че към датата на
ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач - Г.И.Г., има
сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „З.К.Л.И.“ АД по
застрахователна полица № BG/22/117000575096, валидна от
17.02.2017г. до 16.02.2018г. От Констативния протокол за ПТП с пострадали лица
е видно също, че водачът Г. е тестван за съдържание на алкохол в кръвта му,
като пробата е отрицателна.
Посочва се, че предвид
изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 от КЗ, ищецът е отправил до ответното
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, по която е образувана Щета № 0000-1000-03-17-7765/04.12.2017
г. След представяне на всички изискани от застрахователя документи страните
постигнали Споразумение № 496 от 27.07.2018 г. за извънсъдебно уреждане на
отношенията си, съгласно което във връзка с образуваната щета „ЗК Л.И.“ АД се
задължило да заплати на Г.Х.К. застрахователно обезщетение в общ размер на
75 449,72 лв. (седемдесет и пет хиляди четиристотин четиридесет и девет
лева и седемдесет и две стотинки), представляващо паричния еквивалент на претърпените
от ищеца имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
поради счупване на телата на двете бедрени кости, счупване на двата глезенни
израстъка на дясната подбедрица, както и продължителния оздравителен период,
настъпили в причинна връзка с ПТП от 26.09.2017г. Съгласно т.З и т.3.1. от
Споразумението посочената сума следвало да бъде преведена по служебна банкова
сметка ***.39 от ЗА с титуляр адв. Ж.З. в 30-дневен срок от подписването му,
т.е. до 27.08.2018г. Както към тази дата, така и към настоящия момент по
служебната сметка на пълномощника на Г.К. не е постъпвала сумата, посочена в
Споразумението. По този начин единствено можело да се възприеме, че ответникът
се е отказал от постигнатото споразумение. С оглед на това до застрахователното
дружество е изпратено Уведомление, че тъй като предвиденият в Споразумението
срок за изплащане на обезщетението е изтекъл, Г.К. дал тридневен срок на „ЗК Л.И.“
АД да изпълни поетите ангажименти, като в противен случай ще считал
Споразумението за развалено. Посоченото уведомление е получено от ответника на
15.10.2018г., видно от Известие за доставяне № ИД РS 6000
01AG4T В,
като до момента на депозиране на исковата молба в съда е изтекъл дадения с
Уведомлението тридневен срок. Така, предвид неизпълнението от страна на
застрахователя, ищецът също вече няма интерес от постигнатото споразумение.
Сочи се, че тъй като към
датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не е получавал обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на
26.09.2017г., за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за
репариране на причинените му неимуществени вреди, вследствие на непозволено
увреждане по застраховка „Гражданска отговорност”, против ответното
застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования.
Предвид изложеното, се
установява, че вследствие на претърпяното на 26.09.2017г. ПТП ищецът е получил
счупване на телата на двете бедрени кости и счупване на двата глезенни
израстъка на дясната подбедрица, като е претърпял две операции за поставяне на
метални остеосинтези на двете бедрени кости. След пълното възстановяване на Г.К.
тепърва ще предстоят и операции за отстраняването на поставените метални
остеосинтези. В продължение на няколко месеца след инцидента ищецът изобщо не е
можел да се придвижва самостоятелно и е разчитал единствено на помощта на
своите близките в обслужването си и за извършването на елементарни битови
нужди. Възстановителният период на ищеца не е приключил и към настоящия момент,
като пострадалият все още изпитва болки и страдания и затруднения в
придвижването си. Дълго време ищецът не е можел да излиза навън, което той е
преживял много тежко, предвид младата си възраст и активния живот, който е
водил преди инцидента. Случилото се е оказало влияние и върху психиката на
ищеца. При процесното ПТП той изпитал силен страх за живота си, а през целия
възстановителен период, през който не е можел да се обслужва самостоятелно, се
е чувствал безполезен, затворил се в себе си и изпаднал и в депресия.
С оглед на
гореизложеното, се заявява, че претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП е
напълно основателна и размерът на търсеното обезщетение е справедлив като се
имат предвид причинените му болки и страдания и младата му възраст. Твърди се,
че претендиралият размер на обезщетението е в съответствие и с трайната съдебна
практика по сходни казуси. Ищецът счита, че на основание чл.429, ал.3 от КЗ,
ответникът следва да заплати на и дължимата законна лихва върху обезщетението,
считано от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – 04.12.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди „З.К.Л.И.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. **, ***”, бул. „***,
представлявано от представителите М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., да заплати на Г.Х.К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***,
сумата от 100 000 лв. (сто хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи
се във счупване на телата на двете бедрени кости и счупване на двата глезенни
израстъка на дясната подбедрица, както и преживени душевни болки и страдания, в
резултат на претърпяното от него ПТП на 26.09.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.12.2017г. -
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице,
до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените
по делото разноски, както и възнаграждение за един адвокат.
Ищецът моли присъдените
суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***.39 от Закона за
адвокатурата в „Р. /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адвокат Ж.С.З.,
каквото право е дадено на пълномощника с адвокатското пълномощно.
С представеният по
делото отговор на исковата молба
ответникът „З.К.Л.И.“ АД оспорва изцяло
предявените срещу застрахователното дружество искове по основание и размер,
като счита, че същите са неоснователни и завишени по размер, като излага
съображения.
Оспорва описания в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Навежда доводи, че има трети
участник или препятствие на пътното платно, което е станало причина за
настъпване на събитието. Сочи, че служителите на реда не са очевидци на
събитието, те описват възприетата от тях пътна обстановка след настъпване на
събитието, но обстоятелства за начина на настъпване на произшествието и
причините за неговото настъпване към момента на съставяне на Констативен
протокол са били в процес на изясняване чрез събиране на гласни доказателства.
Твърди, че в Протокол № 1 от 15.02.2018 г. на П.ски Военен съд не се съдържат
данни за начина и причините за настъпване на произшествието. Посочва, че в
наказателното производство е изготвена авто-техническа експертиза, която
посочва, че причина за произшествието е локва, която е създала аквапланинг и
водачът Г.И.Г. на л.а. „Алфа Ромео“ с рег. № СТ**ВТ е загубил контрол над
автомобила, въпреки, че се е движил с разрешена скорост, като не е изследвана
причината, поради която се е събирала вода на пътното платно, дали е имало
необезопасена дупка на пътното платно, теч или др.
Ответникът посочва, че в
експертизата е направен извод, че л.а. „Алфа Ромео“ причинява произшествието
със задна дясна част, а ударът при описания механизъм би следвало да е челен
или страничен от ляво за л.а. „Алфа Ромео“. Тоест уврежданията между двата
автомобила не кореспондират по между си и на описания в исковата молба
механизъм. Не са описани последващи удари, не е уточнено къде точно се е
намирал ищецът Г.Х.К. към момента на настъпване на произшествието и дали е бил
обезопасен от поставен предпазен колан. Навежда доводи, че водачът на л.а.
„Опел Вектра“ е създал предпоставки за настъпването на неблагоприятните
последици, като се е движил с превишена или несъобразена с пътната обстановка
скорост. Това обстоятелство е попречило на водача на л.а. „Опел Вектра“ да избегне
произшествието, като се отклони в страни или спре, съответно да намали
интензитета на удара, като намали скоростта си на движение.
Оспорва
причинно-следствена връзка между събитие от 26.09.2017г. и претендираните
неимуществени вреди от ищеца. Оспорва всички твърдения, наведени с исковата
молба за претърпени болки и страдания за ищеца и емоционални състояния, както и
връзката им с описаното събитие. Заявява, че от представените доказателства, не
се потвърждават твърденията, наведени в исковата молба относно
медико-биологичния характер на получените от ищеца увреждания, като видно от
представените документи пациента е изписан с подобрение и няма настъпили
усложнения.
Прави възражение за
намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Навежда доводи, че Г.Х.К.,
в качеството си на пътник в МПС (в исковата молба се твърди, че е пътник в л.а.
„Алфа Ромео“) има принос за настъпването на травматичните увреждания, тъй като
се е качил да се вози в МПС, без да постави обезопасителен предпазен колан, в
нарушение разпоредбата на чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Ответникът посочва, че
водачът Г.И.Г. в показанията си (цитирани в представената СМЕ) изрично е
посочил, че той и пътникът от дясно на него, Тодор Х. са били с поставени
предпазни колани, поради тази причина настъпилите за тях наранявания са много
по-леки. Ищецът Г.Х.К. не е поставил предпазен колан, в следствие на което при
първоначалния сблъсък тялото му се е движило свободно в купето, за което
свидетелстват травмите в различни части на тялото, без да има коланна травма в
областта на гърдите.
Заявява, че тези
обстоятелства и факти следва да бъдат отчетен при реализиране гражданската
отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респективно на неговия
застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на
пострадалото лице. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди на увредените лица следва да бъде намалено.
Счита предявената по
настоящото дело претенция за завишена, с оглед високата степен на съпричиняване
и обществените критерии за справедливост.
Сочи, че размерът на
претендиралото с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди като последица от процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа
за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни
увреждания, свързания с тях интензитет на болки и страдания и с оглед
обществените критерии за справедливост, съгласно чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Посочва, че съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968г. на пленума на ВС, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се
отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта
на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитието на обществото в
държавата.
Ответникът заявява, че
се претендира парично обезщетение, за определянето на което трябва да се
постави обективен стойностно-паричен еквивалент, за да бъде определено
справедливо обезщетение за неимуществени вреди, съгласно изискванията на чл. 52
от ЗЗД. Първият паричен еквивалент за определяне на обезщетение към момента на
събитието е Минималната работна заплата за страната, която е отражение на
потребителската кошница и на покупателната способност на населението.
Ответникът излага
съображения, че претенцията е изключително завишена с оглед минималната работна
заплата за страната, към момента на настъпване на събитието (MP3 е 460 лв.,
съгласно ПМС № 141 от 13.07.2017 г.) и периода на нетрудоспособност на ищеца.
Претендират се 100 000 лв., които са 217 броя минимални работни заплати за
страната, които покриват период от повече от 18.11 години - трудоспособна
възраст на ищеца. Обезщетение в такъв размер, се счита за изключително завишен,
и спрямо българското и съгласно чуждестранното законодателство и практика.
Твърди, че ищецът е бил нетрудоспособен няколко месеца, а в случая се претендира
сума, която кореспондира на трудово възнаграждение за години напред, такъв
размер на обезщетение ще демотивира гражданите да полагат труд, както и че
претендиралата сума със сигурност няма да бъде използвана за възстановяване
здравето на ищеца, който вече се е възстановил. Заявява, че смисълът на
обезщетението е да бъде получено непосредствено след събитието, получаването на
високи суми много след инцидента изобщо не цели обезщетение, а представлява
неоснователно обогатяване.
Счита, че претенцията е
завишена и с оглед на платената от застрахования премия, както и че размерът не
е съобразен и със степента на телесната повреда и срока за възстановяване.
По отношение на
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за лихви, оспорва дължимостта на претендираннте
акцесорни искове за изтекли лихви, по размер и период. Твърди, че по
образуваната пред ответника щета № 0000-1000-03-17-7765 не са представени
необходимите документи, за изясняване на всички обстоятелства относно
фактическия състав на настъпване на застрахователното събитие. Сочи, че
ответникът не е участник в произшествие от дата 26.09.2017 г., ответникът дължи
лихви след като се увери, че претенцията е основателна и след представяне от
ищеца на банкова сметка, ***егово име, а не на трети лица.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД
лихва се дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 496, ал. 1 от Кодекса за
застраховане застрахователят изпада в забава след като изтече, определения от
законодателя 3 месечен срок след датата на предявяване на застрахователна
претенция.
В допълнителната искова молба ищецът моли
съда да отхвърли като неоснователно възражението на ответника относно механизма
на ПТП. Счита, че твърденията за наличие на трети участник или препятствие на
пътното платно, които са станали причина за настъпване на събитието са
необосновани и неотносими към настоящия случай, тъй като пострадалото лице -
ищец е пътник в автомобил. Счита, че с тези свои твърдения застрахователното
дружество се стреми да докаже, че вината за настъпване на процесното ПТП не е
на водача на л.а. „Алфа Ромео 147“ с рег. №
СТ ** ВТ. Сочи, че срещу водача Г.Г. е образувано НОХД №209/2017г. по описа на
Военен съд - П., като в о.с.з., проведено на 15.02.2018г. е одобрено
постигнатото споразумение между страните по делото, като излага съображения.
Сочи,
че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд (в
случая - одобреното от съда споразумение, което съгласно чл.383, ал.1 от НПК
има последиците на влязла в сила присъда) е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Счита, че
с оглед на това, следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено
виновно от делинквента. За това, че претенцията на ищеца е основателна
доказателство е също, че ответното застрахователно дружество признава
елементите на деликта и техният автор, като подписва споразумение, е което
реално е направено признание за основателността на исковата претенция на ищеца.
Посочва,
че ответникът в отговора на исковата молба се позовава на изготвената по ДП
№87-РП/2017г. по описа на ВОП - П. авто-техническа експертиза, за оспорване на
механизма на ПТП, като твърди, че е съществувала техническа възможност да бъде
предотвратено ПТП. Счита възражението във връзка с допуснатите нарушения и
установеният по наказателното производство механизъм за настъпване на ПТП за
неоснователно, тъй като изготвената по досъдебното производство СТЕ не може да
служи като доказателство на ответника в настоящото производство за посочените
голословни твърдения за техническата причина за настъпване на ПТП, поради което
следва да бъде отхвърлено от съда като недоказано. Заявява, че в противен
случай, за виновният водач следвало да бъде постановена от съда оправдателна
присъда. Сочи, че ВЛ извършило СТЕ е категорично, че след загубване
устойчивостта на движение на л.а. „Алфа Ромео“ за двамата водачи, участвали в
процесното ПТП, не е имало техническа възможност да предотвратят настъпването
на инцидента. Заявява, че шщецът е пътник на задната седалка в л.а. „Алфа Ромео
147“ с рег. № СТ ** ВТ и посочените възражения
са неотносими към предмета на спора, тъй като същият не е водач. Доколкото
ответното застрахователно дружество няма претенции за привличане на други
водачи и застрахователни дружества в процеса, то счита, че възражението е
недопустимо и неоснователно.
На
следващо място, за необосновани намира твърденията на „З.К.Л.И.“ АД, с които се
оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП от 26.09.2017г. и
претърпените от ищеца болки, страдания и емоционални състояния. Заявява, че от
всички представени медицински документи е видно, че получените от Г.Х.К.
травматични увреждания са именно вследствие на пътния инцидент, настъпил на
26.09.2017г. и предвид признанието за основателност на претенцията на ищеца,
извършено в подписаното от страните споразумение, то възражението очевидно е
направено бланкетно.
Ищецът
посочва, че в отговора на исковата молба е направено и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия на основание
чл.51, ал.2 от ЗЗД. Счита, че твърденията на ответника не се подкрепят от нито
едно доказателство. Заявява, че причината за по-леките травми на водача на л.а.
„Алфа Ромео“ и на пътника, намиращ се на предната дясна седалка, е че сблъсъкът
се е осъществил между задната дясна част на л.а. „Алфа Ромео“ и предната лява
част на л.а. „Опел Вектра“, като ищецът е пътувал именно на задната дясна
седалка и за него интензивността на удара е била най-голяма. Твърди, че по
време на инцидента ищецът е бил с поставен предпазен колан, но поради силния
удар, настъпил точно в частта от автомобила, в която той се е намирал, коланът
не е успял да го предпази от телесните увреждания, които е получил по
свободните части на тялото, вследствие на силният удар между двата автомобила.
Но също така твърди, че дори и ищецът да е пътувал без поставен предпазен
колан, същият би получил същите и дори по-сериозни по обем телесни увреждания,
включително и такива в областта на главата, тъй като колана не може да предпази
свободното движение на крайниците в купето на автомобила и е дори по-голяма
опасност за увреждане на пътника при подобни на настоящото ПТП случаи. Предвид
изложеното, счита, че възражението за съпричиняване следва да се отхвърли като
неоснователно.
За
неоснователно намира и възражението за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, което не съответствало с принципа за
справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, като счита всички твърдения на
ответника за необосновани и лишени от логика. Сочи, че обективният
стойностно-паричен еквивалент за определяне на справедливо обезщетение е
закрепен в самия Кодекс за застраховането под наименованието „лимит на
отговорност“. Съгласно чл.492, т.1 от КЗ, в редакцията му към датата на
процесното ПТП, за всяко МПС, което се намира на територията на Република
България и което не е спряно от движение, е необходимо да има сключена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за следната минимална
застрахователна сума (лимит на отговорност) - за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 000 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Заявява, че от твърденията на
ответното дружество може да се достигне до абсурдния извод, че според
застрахователя размерите на обезщетенията биха мотивирали гражданите да
участват в пътно-транспортни произшествия, при които да получават сериозни
увреждания, които да рефлектират върху здравословното им състояние - физическо
и психическо, за цял живот. Счита за вярно, че обезщетението би имало най-голям
смисъл, ако е получено непосредствено след инцидента, но предвид уредената в
законодателството процедура за изплащане на обезщетение от застрахователно
дружество, това на практика не се случва, тъй като дори в настоящият случай,
ответното застрахователно дружество е недобросъвестно и не е изпълнило
задълженията си по подписаното между страните споразумение и вменените му по
силата на КЗ. Заявява, че въпреки водените преговори и постигнато и подписано
от двете страни извънсъдебно споразумение ответното застрахователно дружество
не е изпълнило поетите с него свои задължения и не изплатило на ищеца
застрахователно обезщетение, въпреки сторените от ищеца множество компромиси,
във връзка с размера на застрахователното обезщетение и разсрочването на дълга.
Сочи, че най-интензивните болки и страдания и състоянието след операцията вече
е отминал, но същият продължава да търпи болки. Не може да се вмени във вина на
ищеца забавянето на наказателното производство, както и неизпълнението на
поетите от ответното застрахователно дружество задължения по подписаното
извънсъдебно споразумение, като излага съображения. Възражението, че
претенцията била завишена и с оглед на платената от застрахования премия счита
за напълно несъстоятелно, тъй като всяко застрахователно дружество е свободно
да определи размера на дължимата от застрахования премия по определен вид
застраховка, като в случая ниската премия е продиктувана от конкуренцията на
пазара.
Предвид
изложеното, счита, че възражението за прекомерност на предявения иск за
неимуществени вреди е неоснователно. Излага съображения.
Счита
за изцяло неоснователни и възраженията на застрахователя относно претенцията на
ищеца за заплащане на лихва, като излага становище във връзка с направеното
възражение.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор, в
който заявява, че изцяло поддържа отговора на исковата молба, в едно с
направените оспорвания и възражения.
Относно
съпричиняването, счита, че вината на един водач не изключва виновно и
противоправно поведение от друг участник в движението и от пострадалият.
Поддържа
възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение.
Поддържа
възраженията по претенцията за законна лихва, тъй като ответникът не е причинил
непозволено увреждане на ищеца, негов служител не е присъствал на
местопроизшествието, за да дължи лихва преди да бъде уведомен.
Напълно
поддържа възраженията си за неоснователност на иска.
Напълно
поддържа възраженията, че претенцията е прекомерна по размер.
Поддържа
възраженията относно претенцията за лихви.
Моли
съда, на основание чл. 219 от ГПК, да допусне конституирането в настоящия
процес на Община С.З., с адрес за призоваване - бул.„***, *********, кмет Ж.Т.,
като интереса от привличането на Община С.З., обосновава с обстоятелството, че
по силата на чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане, както и на основание
чл. 45 и следващите от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по
имуществена застраховка “Гражданска отговорност“, “ЗК “Л.И.“ АД има право да
предяви иск срещу Община С.З. (встъпва в правата на пострадалия против
причинителя на вредата, стопанин на пътя до размера на, изплатеното
обезщетение). Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба, № 1 за
организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г., “стопанин на пътя“ е собственика
или администрацията, която го управлява. В случая по аргумент от чл.19, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата, управител на пътя е Община С.З., следователно тя е и
стопанин на същия. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за движение по, пътищата,
лицата, които стопанисват пътищата ги
поддържат изправни, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна,
маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения.
Предвид
гореизложеното и в случай, че се установят данни за вреди, причинени от
неравност на пътното платно, за ответното дружество ще възникне основание за
ангажиране отговорността на Община С.З..
Третото
лице помагач ОБЩИНА С.З. оспорва иска и счита същият за неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно е установено,
че на
26.09.2017 г. около 19:00 часа в гр. С.З., на кръстовището на бул. „**“ и ул. „**“,
при управление на МПС - л.а. „Алфа Ромео 147“ с рег. № СТ ** ВТ, водачът Г.И.Г.,
с ЕГН: **********, изгубва контрол върху управлявания от него автомобил и
навлиза в лентата за насрещно движение, където се удря в движещия се в своята
лента за движение л.а. „Опел Вектра“ с рег. № СН ** СС, управляван
от водача И.Р.. В резултат на удара е пострадал ищецът Г.Х.К., който е пътувал
като пътник в л.а. „Алфа Ромео“. Вследствие на настъпилото ПТП Г.Г. е причинил
на ищеца по непредпазливост телесни повреди, изразяващи се във фрактури на
телата на двете бедрени кости и фрактури на двата глезенни израстъка на дясната
подбедрица.
Не се спори също така, че е налице валидно сключена застраховка ,,Гражданка
отговорност за на МПС – л.а. „Алфа Ромео 147“ с рег. № СТ ** ВТ към датата на процесното ПТП.
От споразумение № 496/27.01.2018 г. се установява, че между Г.Х.К. и „З.К.Л.И.“ АД е постигнато съгласие за изплащане на
застрахователно обезщетение по щета № 0000-1000-03-17-7765/04.12.2017 г. в
размер на 75 00 лева, представляваща неимуществени вреди и сумата от 449,72
лева, представляваща имуществени вреди на ищеца от настъпилото ПТП на 26.09.2017 г.
Ответникът не е
осъществил плащане по процесното споразумение.
С уведомление, получено от ответника на 15.10.2018 г. /видно от известие за
доставяне – стр. 39 от делото/, ищецът го е уведомил, че в случай на
неизпълнение на задължението по споразумението в тридневен срок, ще счита
същото за развалено.
От представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен от служител на Сектор "ПП" към ОД на МВР - С.З., се
установява, че на 26.09.2017 г. около 19:00 часа в гр.С.З., на кръстовището на бул. „**“ и
ул. „**“, при управление на МПС - л.а. „Алфа Ромео 147“ с рег.
№ СТ ** ВТ,
водачът Г.И.Г., с ЕГН: **********, изгубва контрол върху управлявания от него
автомобил и навлиза в лентата за насрещно движение, където се удря в движещия
се в своята лента за движение л.а. „Опел Вектра“ с рег.
№ СН ** СС,
управляван от водача И.Р..
За станалото ПТП е образувано ДП № 1228ЗМ-278/2017 г. по описа на Сектор
„Пътна полиция" към ОД на МВР гр. С.З. и изпратено по компетентност на ВОП
– П., като е образувано ДП № 87-РП/2017г. по описа на Военно –окръжна
прокуратура гр. П..
Образувано е НОХД № 209/2017 г. по описа на Военен съд – П., като с протоколно
определение № 1/15.02.2018 г. по посоченото дело е одобрено постигнатото между ВОП
– П. споразумение и Г.И.Г., по силата на което последният е признат за виновен
в това, че на 26.09.2017 г. около 19:00 часа в гр.С.З., на кръстовището на бул. „**“ и
ул. „**“, при управление на МПС - л.а. „Алфа Ромео 147“ с рег.
№ СТ ** ВТ,
водачът Г.И.Г., с ЕГН: ********** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил на ищеца телесни
увреждания, изразяващи се в счупване на телата на двете бедрени кости, счупване
на двата глезенни израстъка на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение
на движенията на левия крак и до трайно затруднение на движенията на десния
крак за около 10 месеца, поради което на основание чл. 343, ал. 3 , предл. 4 ,
б. ,,а‘‘, предл. второ във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. , пр. 3 от НК,
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание ,,Лишаване
от свобода‘‘ за срок от 10 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок три години и на основание чл. 343г във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година
От Епикриза към ИЗ
№22844/2017 г., издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД гр. С.З., е видно, че на
20.11.2017 г. ищецът е постъпил в Отделението по физикална и рехабилитационна
медицина за втори път с болезнени и ограничени движения в тазобедрените стави,
коленните стави и дясната глезенна става, както и със затруднена самостоятелна
походка. Установена е хипотрофия на бедрена и подбедрена мускулатура.
Рехабилитационният потенциал е определен като добър. Направени са изследвания,
проведена е рехабилитационна терапия и на 27.11.2017г. Г.К. е изписан с
подобрение по отношение на болевия синдром и двигателната активност - подобрен
обем на движения в тазобедрените и коленните стави, вертикализиран до стоеж с
проходилка - прави крачки без практическа стойност.
От Епикриза към ИЗ
№1948/2018 г., издадена от УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД гр. С.З. се установява, че на
23.01.2018 г. ищецът отново е постъпил в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина с болки и затруднени движения в двете тазобедрени и
коленни стави и в дясната глезенна става, както и със затруднена походка с
помощно средство. Рехабилитационният потенциал е оценен като задоволителен.
Направени са изследвания, проведена е рехабилитационна програма и на
30.01.2018г. пострадалият е изписан с подобрение по отношение на болевия
синдром и двигателната активност. Увеличен е обемът на движение във всички
стави на долните крайници за всички равнини, увеличена е мускулната сила, ходи
с патерици по равен терен и стълби.
С Експертно решение № 0627,
зае. № 030 от 07.03.2018 г., издадено от Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ „П.Д.С.К.“
АД гр. С.З., във връзка с получените вследствие на процесното ПТП травматични
увреждания, на ищецът са определени 60% трайно намалена работоспособност до
01.03.2019 г.
От Амбулаторен лист № 000386
от 20.03.2018 г., издаден от д-р Бисер Макелов - специалист по ортопедия и
травматология се установява, че Г.К. се придвижва с помощта на две патерици,
като е възможна активна флексия в двете тазобедрени и в двете коленни стави.
Установено е начално костно
срастване. Ищецът е насочен за рехабилитация и физиотерапия.
От заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена
добросъвестно и компетентно е посочено, че по време на ПТП е валял дъжд.
Западно от зоната на ПТП в южното полуплатно на около 80 метра се е образувала
локва. Нейната най-голяма дълбочина е била около 6 см. Няма наклон на пътното
платно в този участък от булевард „**“ изключая напречния такъв който служи за
отвеждане на повърхностните води извън пътното платно.
Причина за събирането на вода по пътното платно е
не добрата вертикална планировка на пътното платно - наличие на по- ниско място
от околната поврхност, като водата там не може да се оттече по създадения
наклон на настилката с оглед оттичането на дъждовната вода извън пътното
платно. Настъпването на аква планинг се получава когато водоотвеждащите канали
на гумите на автомобила не съумяват да изтласкат наличната вода под протектора
и за времето на контакта с пътното платно. В този случай се получава воден клин
между пътната настилка и гумата, като на същата сцеплението и с повърхността на
пътното платно рязко намалява. Това явление може да настъпи по всяко време на
година, дори при високи температури на въздуха. Настъпването на аква планинг е
пряко свързано със скоростта на движение на автомобила. Колкото скоростта е
по-висока, толкова вероятността да настъпи аква планинг е по-голяма.
Неравността на пътното платно е в южната лента на
южното полуплатно където се образувала локвата. Тя е с неправилна форма и
размер около 2х1х0,06м.
Лек автомобил Алфа Ромео се е ударил с дясната зона
на задните си състави в лявата зона предните състави на лек автомобил Опел
Вектра. Няма находки по автомобилите и по терена които да определят наличието
на последващи удари след първоначалния.
Позицията на която се е возил Г.К. е обезопасена
с триточков обезопасителен колан. Няма данни в материалите по делото и
досъдебното производство за използван обезопасителен колан от ищеца по време на
ПТП.
Механизма на получаване на уврежданията е
следния:
След като лек автомобил Алфа Ромео е ударил лек
автомобил Опел Вектра контактувайки със задния десен сектор на задните състави
в резултат на удара по купето Алфа Ромео са настъпили пластични и еластични
деформации тъй като автомобила не е идеално твърдо тяло. Тези деформации са
били в посока отзад напред, като са достигнали до задната седалка на
автомобила. В резултат на придвижването и напред заедно с тялото на ищеца ,
долните му крайници са били притиснати към предна дясна седалка /облегалка и
седалка/. В резултат на това притискане са се получили уврежданията по долните
крайници на ищеца.
Функцията на предпазния колан в лекия автомобил е
да обездвижи тялото на пътника/водача към седалката на автомобила с оглед
същото да бъде подло-жено на действието на инерционните сили действащи в
автомобила при челен удар на същия в преграда с оглед да не се удари в
елементите от интериора в купето или да остане в него при отваряне на врата на
същия или счупване на стъкло. От материалите по досъдебното производство е
видно,че водача на автомобил Алфа Ромео и пътника до него са били с поставени
предпазни колани. Що се отнася до пострадалия пътник- ищец по делото - няма
данни в материалите поделото и свидетелските показания за това дали е бил с
поставен предпазен колан или не.
Описаните травматични увреждания претърпени от
ищеца Г.Х.К. в резултат от удара на автомобила в който е бил пътник - Алфа Ромео
- независимо от това дали е с поставен предпазен колан или не експертизата
счита, че са били неизбежни поради посоката на създалия се ударен импулс при
удара с Опел Вектра отзад - напред и получените пластични деформации по купето
от него. Те са били толкова големи, че са деформирали основата на задната
седалка в посока напред в резултат на което тя се е преместила също напред
заедно с тялото на пострадалия. В следствие на изместването на тази седалка
напред краката на ищеца са били притиснати между предна дясна и задната седалка
в резултат на което се получили описаните увреждания в материалите по делото.
Тъй като тялото на този пътник се е преместило в едно със задната седалка
напред от деформациите на купето на автомобила , поставения обезопасителен колан
не би предпазил този пътник по отношение на получените травми, тъй като колана
обездвижва тялото към седалката и облегалката.
Следователно и с поставен обезопасителен колан
травмите в резултат на конкретния удар който е претърпяло купето на лекия автомобил
Алфа Ромео биха били същите. Пътно-транспортното произшествие възникнало на 26.
09.2017 г около 19,20 ч на бул.“**“ до бензиностанция „Шел“ гр. Ст.Загора, в
северното пътно платно с МПС е със следния механизъм:
Лек автомобил „Алфа Ромео 147 ”с рег.№ СТ ** ВТ с
водач Г.И.Г. *** движещ са по бул.“**“от запад на изток със скорост около 58
км/ч, при преминаване през локва на пътното платно изгубва управлението на
автомобила и същия навлиза в платното за насрещно движение като удря със
задната си дясна част
- Лек
автомобил „Опел Вектра“ с pег.н. СН ** СС с водач И.М.Р. *** движещ се по бул.“**“
от изток на запад със скорост на движение около 61 км/ч в зоната на предна
броня в левия и край.
За двамата водачи след изгубването на устойчивост
на движението на „Алфа Ромео“ и навлизането му в платното за насрещно движение,
не е имало техническа възможност да предотвратят настъпването на ПТП като спрат
преди мястото на удара.
В резултат на това ПТП са настъпили тотални
материални щети по автомобилите, пътничката в „Опел Вектра“, Д.П.К. и пътника в
„Алфа Ромео“ Г.Х.К. са получили наранявания . Време тъмно по време на огледа,
осветление на фарове с работещо улично осветление, хладно за сезона, мокра
неизносена асфалтова настилка на пътното платно.
Преди настъпването на ПТП участниците в него са
се движили срещуположно съответно лек автомобил Алфа Ромео се е движил в посока
от запад на изток в южното полуплатно в северната лента на бул. „**“ в гр.С.З.,
а лек автомобил Опел Вектра се е движил в посока от изток на запад в северното
полуплатно в северната лента на бул.** в гр.С.З.. След като лек автомобил Алфа
Ромео е преминал през локва източно от кръстовището на бул.“**“ с ул.“Стефан
Караджа“ продължавайки движението си е изгубил устойчивост в резултат на което
водачът му е изгубил контрол върху движението. Автомобилът се е насочил на
североизток ротирайки около вертикалната ос прекарана през масовия му център
пресякъл е разделителния остров между двете полуплатна и е ударил челно лек
автомобил Опел Вектра със задните си състави. Ударът между двата автомобила е
настъпил в северната лента на северното полуплатно на бул. „**“ по която се е
движил „Опел Вектра“. Мястото на удара според находките на местопроизшествието
се намира на около 3,30 м западно и на около 5,40 м северно от ориентира О
/пътен знак върху разделителния остров западно от кръстовището на бул.** с ул. ***/
За водача На Алфа Ромео не съществува техническа
възможност да спре преди мястото на удара с Опел Вектра.
Водача на Опел Вектра няма техническа възможност
да спре преди мястото на удара и да предотврати удара с Алфа -Ромео.
Технически правилните действия от водача на Алфа
Ромео се свеждат до намаляне скоростта на движение на автомобила преди да е
навлязъл в наличната локва на пътното платно с оглед недопускане на възникване
на ефекта аквапланинг. По този начин водачът на Алфа Ромео би контролирал
движението на автомобила си и не би се стигнало до неконтролирано плъзгане и
ротация с последващо навлизане в насрещната лента за движение.
От техническа гледна точка причините за
настъпване на процесното ПТП са изгубването на устойчивост на движение от лек
автомобил Алфа Ромео довело до изгубване на управлението от водача му с
последващо навлизане в насрещното полуплатно където по същото време и час се е
движил процесния лек автомобил Опел Вектра.
От заключението на назначената по делото съдебно
– медицинска експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като
изготвена добросъвестно и компетентно се установява, че при процесното ПТП
ищеца е получил тежки телесни
травми изразяващи се във фрактури на двете бедрени кости в средната им -диафизна
част и фрактура в областта на дясната подбедрица-глезенна зона. Всяка
една от фрактурите на бедрените кости е тежка травма и предизвиква трайно
затруднение на движенията на съответния крак за срок около 10-12 месеца. Имайки
в предвид, че в конкретния случай се касае за счупване на двете бедрени кости, то
автоматично следва по-дълъг леглови режим и невъзможност от изправяне и
натоварване на двата крака. През този период обикновено, а и в описания случай
може да се упражнява активно и пасивно раздвижване на ставите на съответния
крайник,но в легнало положение. Комплексността на травмите определя по-късното
вдигане в седнало положение и още по-късното изправяне с помощни средства и
краткотрайно натоварване на краката. Към тези две фрактури добавена и фрактурата
в областта на десния глезен, макар и само по вида на пукнатина също забавя
изправянето на индивида. В този смисъл периода на възстановяване при гладко
протичане на оздравителния процес,след проведеното оперативно лечение до
постигане на гладко балансирано ходене без използване на помощни средства е 18
месеца. Всяка една от фрактурите,които Г.К. е получил, се класифицира по отделно
като средна телесна увреда причиняваща трайно затруднение на движенията на
съответния крак.
Получените увреждания са в пряка връзка и са
следствие от случилото се ПТП на 26.09.2017 г., при което ищецът Г.К. е пътувал
на задна дясна седалка в ЛА“Алфа Ромео“ и са резултат от високо енергийния удар
между двете МПС-та с посока отзад напред в задно дясната част на ЛА.Ударът е
предизвикал деформации и преместване на неговата седалка напред, колената /бедрата
му са достигнали до предната седалка и притискайки се в нея се е получило
счупването на бедрените кости. По същия механизъм глезенът е потънал под
предната седалка,рязко се е ударил в пода и в нея,в резултат на което е
травмата върху него.
След пътният инцидент случил се около 19,30 ч.
на 26.09.2017 г. травмираният Г.К. е откаран с линейка в ЦСМП-СТК на
УМБАЛ-Ст.Загора. Там след преглед и направа на рентгенография е установено
счупване на двете бедрени кости и на двата малеола на дясната подколенница.
Направени са ПКК, биохимия, ЕКГ, рентгенография на таз и гръден кош. Хоспитализиран
е в КОТ на УМБАЛ. Веднага е конселтиран с ортопед, гръден хирург, направена е
ехография на коремните органи. Предвид комплексността и тежестта на увредите
веднага е осъществена консултация с анестезиолог-реаниматор. Преценено е, че е
наложително интензивно наблюдение и мониторинг в Реанимация и след
стабилизиране на състоянието да се преведе отново в КОТ за оперативно лечение. След
няколко дневни реанимационни мероприятия е приведен в КОТ за оперативно
лечение. На 04.10.2017 г. /Оперативен протокол № 490/ е направено открито
наместване на фрактурата на лявото бедро и е синтезирана с дълъг интрамедуларен
фемурален пирон. На 07.10.2017 г. /Оперативен протокол № 59/ под инкубационна
анестезия е направено открито наместване на фрактуратат на дясното бедро с
вътрешна фиксация с дълъг интрамедуларен фемурален пирон. Рентгеноскопски е
проконтролиран десният глезен. Установени били стабилни неразместени
пропуквания в областта на латералния и медиалния малеол. Решено е глезената
травма да се лекува консервативно, дори без имобилизация предвид предстоящият
дълъг леглови период.
След дехоспитализацията през определени
интервали трикратно е лекуван в Отделението за физикална и рехабилитационна
медицина.През останалите периоди е осъществявано раздвижване в домашни условия
с помощта на близките му и самостоятелно.
Всяка една от фрактурите на бедрените кости е
тежка травма и предизвиква трайно затруднение на движенията на съответния крак
за срок около 10-12 месеца. Имайки в предвид, че в конкретния случай се касае
за счупване на двете бедрени кости, то автоматично следва по-дълъг леглови
режим и невъзможност от изправяне и натоварване на двата крака. През този
период обикновено ,а и в описания случай може да се упражнява активно и пасивно
раздвижване на ставите на съответния крайник,но в легнало положение. Комплексността
на травмите определя по-късното вдигане в седнало положение и още по-късното
изправяне с помощни средства и краткотрайно натоварване на краката. Към тези
две фрактури добавена и фрактурата в областта на десния глезен,макар и само по
вида на пукнатина, също забавя изправянето на индивида. В този смисъл периода
на възстановяване при гладко протичане на оздравителния процес,след проведеното
оперативно лечение до постигане на гладко балансирано ходене без използване на
помощни средства е 18 месеца.
Проследявайки целият период на лечение на
травмите на Г.К. получени при ПТП на 26.09.2017 г. и след осъществения клиничен
преглед на 18.03.2019 г. може да се заключи, че лечението е проведено правилно,
рехабилитационните и възстановяващи процедури са осъществявани адекватно спрямо
болковия синдром и етапа на костно срастване. Предвид възрастта на ищеца – 20
години и проведеното оперативно лечение с наложен остеосинтезен материл, изисква след добро костно калциране.
В този смисъл усложнения няма. Трябва да се има в предвид
възрастта на ищеца. Към момента на травмата и на оперативното лечение тя е 20
години. Принцип в травматологията е, че оперативни лечения с наложен
остеосинтезен материал в младежка възраст изискват след добро костно
срастване-калциране и функционално възстановяване, синтезните метални средства
да се премахнат по оперативен начин.
От допълнително заключение на назначената по делото съдебно –
медицинска експертиза се установява, че ударът с другото МПС е настъпил
отзад-напред в задно дясната част на ЛА „Алфа Ромео‘‘, като това е високо
енергиен удар, който е предизвикал деформации по твърдите части на купето и
шасито,а оттам и преместване на задната седалка в посока напред. В този смисъл
се е намалила дистанцията между предната облегалка и задната седалка; колената
са получели директен удар в предната облегалка,който удар се е предала на
бедрените кости, в резултат на което са се получили фрактурите. Ако тялото е
било предпазено с обезопасителен колан, който се захваща
за облегалката на задната седалка то няма да получи движение в предно-задна
посока според посоката на енергийния удар. Според
материалите в Досъдебното производство № 278/2017 г. по описа на Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР-Ст.Загора е видно, че в конкретния
случай се касае за деформации- смачкване на задно-задно дясна част на
ЛА"Алфа Ромео" и по тази причина задната седалка се е преместила
напред заедно с опорната си основа. Това е довело до преместване на задната седалка
в посока напред, удар на колената/бедрата в предната облегалка.
От заключението на назначената по делото съдебно-психологична
експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като изготвена
добросъвестно и компетентно се установява, че по време на претърпяно пътнотранспортно
произшествие на 26.09.2017 г. осв. Г.Х.К. е бил в състояние на психичен шок или
т.н. Остра стресова реакция. Тя възниква и се развива като отговор на силен
соматичен или психичен стрес и е психологична реакция спрямо реална заплаха.
Наличието на съпътстващи телесни увреждания, придружени от болки и
обездвижване, допълнително повлияват върху интензивността на психологичната
реакция.
След инцидента Острата стресова реакция не
отзвучала спонтанно, а преминала в Посттравматично стресово разстройство.
По своята същност то е закъснял или протрахиран (удължен, продължителен)
болестен отговор на интензивна и реална заплаха за здравето и живота.
Към момента на освидетелстването - 28.03.2019
г., описаната в обсъждането симптоматика е с намален интензитет. Тя е
претърпяла частично обратно развитие и не влияе на поведението на
освидетелствания.
От показанията на свидетелката К.М.Д.се
установява, че ищецът е изпитвал много силни болки по време на престоя си в
болничното заведение и след това. Посочва, че месеци е бил с памперси и не е
можел да се изправя и придвижва самостоятелно, като се е нуждаел от помощ. Наложително
е било приемането на болкоуспокояващи месеци наред. Първоначално е бил
неподвижен в количка, след това се е придвижвал с патерици и чужда помощ. Сочи,
че походката му е променена и все още изпитва болки при влошаване на времето.
От показанията на свидетелката М.А.М.се
установява, че ищецът е бил неподвижен до втората рехабилитация, като е
изпитвал много силно болки. Необходима била чужда помощ, за да се придвижва.
Посочва, че е била необходима количка, а след това и патерици.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 26.09.2017
г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите. Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ
ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на 04.12.2017 г.,
по която е
образувана Щета № 0000-1000-03-17-7765/04.12.2017 г. След представяне на всички
изискани от застрахователя документи страните постигнали Споразумение № 496 от
27.07.2018 г. за извънсъдебно уреждане на отношенията си, което е развалено от страна ищеца и до настоящия момент няма писмен
отговор. Поради това съдът намира, че предявения иск е допустим.
Ирелевантни са доводите на ответника, че посочената в уведомлението банкова сметка ***, а на процесуалният му
представител, поради което не са налице основания за заплащане на
застрахователното обезщетение.
Представено е пълномощно от което се установява, че ищецът е посочил
банкова сметка ***. 39 от ЗА и не налице пречка сумата да бъде преведена по нея
в полза на пострадалия.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По
делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на ищеца се намират в
пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил Г.И.Г., което е установено с
влязло в сила определение № 1/15.02.2018 г. по НОХД № 209/2017 г. по
описа на Военен съд – П., което се ползва със
задължителна сила за гражданския съд на основание чл. 300
от ГПК и от заключенията на
назначените по делото АТЕ и СМЕ.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се
явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера
на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания
и др.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: От
изслушаните по делото съдебно – медицинската експертиза и
свидетелските показания се установява, че ищецът е получил тежки телесни травми изразяващи се във фрактури на двете бедрени
кости в средната им -диафизна част и фрактура в областта на дясната
подбедрица-глезенна зона и фрактурата в областта на десния глезен, които
представляват средна телесна повреда. Всяка една от фрактурите
на бедрените кости е тежка травма и предизвиква трайно затруднение на
движенията на съответния крак за срок около 10-12 месеца с дълъг леглови режим
и невъзможност от изправяне и натоварване на двата крака; по-късното вдигане в
седнало положение и още по-късното изправяне с помощни средства и краткотрайно
натоварване на краката. В този смисъл периода на възстановяване при гладко
протичане на оздравителния процес, след ппроведеното оперативно лечение до
постигане на гладко балансирано ходене без използване на помощни средства е 18
месеца.
Това предполага съдът да съобрази вида и тежкия
характер на уврежданията, претърпяната от ищеца операция, поставянето на изкуствен ендопротезен имплант,
обстоятелството, че възстановителният период е продължил над 18 месеца, през
което време движението му било силно ограничено и е изпитвал интензивни болки,
бил е обездвижен в количка, впоследствие се е придвижвал с патерици, за което е
била е необходима чужда помощ.
Следва да бъде отчетен и факта, че след добро костно срастване-калциране и функционално
възстановяване при оперативни лечения с наложен остеосинтезен материал в младежка
възраст се изисква синтезните метални средства да се премахнат по оперативен начин, което предполага още една операция за
пострадалия.
Независимо, че са възстановени пълните активни и пасивни движения в бедрените
кости, походката на постаралия е променена, което ограничава възможностите на
човек в трудоспособна възраст и влияе на себеприемането му в психологичен план.
Ищецът не е изпълнявал трудовите си функции и към
настоящия момент изпитва затруднения, което се установява от свидетелските
показания. Промяната в социалният статус и професионалната реализация е свързано с
изживявания, които в психологичен аспект пораждат негативни емоции, свързани с
промяна в начина на живот.
Следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е имал
нужда от помощ при обслужването и грижи от близки хора по време
възстановителния период, че е развил негативни психически последици от
произшествието, изрязяващи се силен соматичен
или психичен стрес и е психологична реакция спрямо реална заплаха. Наличието на
съпътстващи телесни увреждания, придружени от болки и обездвижване,
допълнително повлияват върху интензивността на психологичната реакция.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо –
емоционалното му състояние. Ноторно известно е обстоятелството, че
претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.
От гореизложеното съдът счита, че обезщетението
за неимуществени вреди е в размер на 70 000 лева и иска следва да бъде
уважен до този размер, като в останалата част до претендираните 100 000
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От страна на ответното дружество е направено
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Г.Х.К..
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г.
правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за
движение по пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Независимо, че пострадалият е нарушил правилата
на чл. 137а от ЗДвП, като не е използвал обезопасител колан, следва да бъде установено, че това негово
бездействие е увеличило размера на вредоносните последици,
което в случая не е налице.
От заключението
на автотехническата експертиза се установява механизма на ПТП, като удара е в задната
част на автомобила, което е довело изместването
на задната седалка напред краката на ищеца са били притиснати между предна
дясна и задната седалка в резултат на което са се получили описаните увреждания
в материалите по делото. Поставения обезопасителен колан не би предпазил този
пътник по отношение на получените травми, тъй като колана обездвижва тялото към
седалката и облегалката.
Вещото лице посочва, че и с поставен
обезопасителен колан травмите в резултат на конкретния удар, който е претърпяло
купето на лекия автомобил Алфа Ромео биха били същите.
В
допълнително заключението на съдебно - медицинската експертиза се посочва, че ако тялото е било
предпазено с обезопасителен колан, който се захваща за облегалката на задната
седалка то няма да получи движение в предно-задна посока според посоката на
енергийния удар. Уточнено е, че самият
механизъм на ПТП е причинило деформации- смачкване на задно-задно дясна част на ЛА"Алфа
Ромео" и по тази причина задната седалка се е преместила напред заедно с
опорната си основа. Това е довело до преместване на задната седалка в посока напред, удар на
колената/бедрата в предната облегалка. Т.е. независимо дало пътника е бил
е поставен колан, кинетичната енергия при удара би изместила задната седалка,
поради мястото на съприкосновение на двете МПС.
Поради това не е налице съпричиняване от
страна на пострадалия на вредоносния
резултат.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване на
застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред застрахователя и
едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу
застрахователя. Подобно задължение за увреденото лице липсваше в КЗ (отм.). В
конкретния случай по делото е изложено, че ищецът е уведомил застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие на 04.12.2017 г., поради което при
липса на други данни и оспорване на това обстоятелство от насрещната страна
следва да бъде прието, че именно това е датата, на която застрахователя е бил
уведомен за претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща
лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на
това лихва за забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 04.12.2017 г.
до датата на окончателното плащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че „З.К.Л.И.“ АД следва да заплати на Г.Х.К., сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на телата на двете
бедрени кости и счупване на двата глезенни израстъка на дясната подбедрица,
както и преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него
ПТП на 26.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху
обезщетението, считано от 04.12.2017 г. - датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на
сумата, като в останалата част над сумата от 70 000 лева до претендираните
100 000 лева иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноските:
Ищецът
е освободен от задължение за заплащане на държавна такса и разноски по делото
на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ОС – С.З. държавна такса в размер на 4 000 лв.
и сумата от 649,40 лева - разноски за
депозит за вещи лица /разноските за вещи лица са в размер, както следва: за АТЕ
– 597 лева, за СМЕ – 500 лева и СПЕ – 300 лева, от които ответникът е заплати
сума в размер на 747,60 лева/.
Видно от
данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца не е определен на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на адв. Ж.З. адв.
възнаграждение в размер на 2 471 лв., съразмерно уважената част от иска.
Ответникът
следва да заплати на третото лице помагач Община С.З. сумата от 100 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
е направил искане за присъждане на разноски, включително и за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, видно от списък с разноски
/стр. 141 от делото/. Такива не следва да се присъждат, тъй като ответникът е
представляван от адв. З.Т. в качеството й на адвокат. Не следва да се присъжда
и адвокатско възнаграждение, тъй като не е представен договор за правна защита
и съдействие за заплатено такова по делото. На репариране подлежат разноските
за държавна такса в размер на 4 000 лева и депозити за вещи лица по АТЕ,
СМЕ, СПЕ в общ размер на 1 397 лева, съразмерно отхвърлена част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 1 619,10 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. **, ***”, бул. „***, представлявано от представителите
М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., да заплати на Г.Х.К.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, сумата от 70 000
лева /седемдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във
счупване на телата на двете бедрени кости и счупване на двата глезенни
израстъка на дясната подбедрица, както и преживени душевни болки и страдания, в
резултат на претърпяното от него ПТП на 26.09.2017 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 04.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 70 000
лева /седемдесет хиляди лева/ до
претендираните 100 000 лева /сто хиляди лева/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. **, ***”, бул. „***, представлявано от представителите
М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., да заплати в полза на ОС – С.З. държавна такса в размер на 4 000 лв. /четири
хиляди лева/ и сумата от 649,40 лева
/шестстотин четиридесет и девет лева и 40 стотинки/- разноски за депозит за
вещи лица.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. **, ***”, бул. „***, представлявано от представителите
М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., да заплати на адв.
Ж.С.З. *** сумата от 2 471 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и един
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. **, ***”, бул. „***, представлявано от представителите
М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г., да заплати на ОБЩИНА С.З. сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Х.К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** да
заплати на „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. **, ***”, бул. „***, представлявано от представителите
М.С.М.-Г., П.В.Д.и Г.Н.Г. сумата от 1 619,10 лева /хиляда шестстотин и деветнадесет лева и 10
стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлена част от
иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ТРЕТО ЛИЦЕ помагач ОБЩИНА С.З..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: