Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262223 13.08.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІX граждански състав, в
публично съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА
ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 16910 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Д.Г.К., действащ чрез своята м. и з. п. А.Ю.К.,***”
АД, с която е предявен осъдителен искове с правна квалификация по чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
С исковата молба Д.Г.К., действащ чрез своята м. и з. п. А.Ю.К.,***” АД, иск за заплащане на
сумата от 5000 лева – частично от общия
размер на вземането от 10 000 лева – застрахователно обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, в следствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 07.06.2019 г. на автомагистрала „***” между лек автомобил „Нисан”,
с рег. № ***, в който пътник е бил ищецът, и лек автомобил „Хюндай Санта Фе”, с
рег. № ***, собственост на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законна мораторна
лихва от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 07.06.2019 г., около 09:20 часа, на километър 22+100
на автомагистрала „***” е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Нисан”, с рег. № ***, управляван от А.Ю.К. и собственост на
Г. П. К., и лек автомобил „Хюндай Санта Фе”, с рег. № ***, собственост на
“Електроенергиен системен оператор” ЕАД и управлявано от Х.Г.М.. Сочи, че
управляваният от Х.Г.М. лек автомобил „Хюндай Санта Фе” с рег. № ***, движейки
се по автомагистрала „***”, в посока от гр. П. към гр. С., поради неспазване на
достатъчно разстояние и дистанция от движещите се пред него моторни превозни
средства, които намаляват скоростта, се удря в задната част на управлявания от А.К.
лек автомобил „Нисан”, с рег. № ***, в който пътник бил ищецът. Гражданската
отговорност на лекият автомобил, причинил произшествието, била застрахована при
ЗД „Бул Инс“ АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна от
01.03.2019 г. до 29.02.2020 г. Твърди, че произшествието се отразило върху
психическото състояние на малолетния ищец, изразяващо се в реакция на ***.
Сочи, че ищецът ставал *** при съобщаване на лоши новини по телевизията. Ищецът
се оплаквал от *** настроение, ***. Твърди, че вследствие на инцидента ищецът
периодично имал оплаквания от ***.
Твърди, че на 28.08.2019 г. депозирал молба чрез
своя з. п. пред застрахователното дружество с претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, по която била образувана преписка по щета № ***,
по която бил постановен отказ с писмо с изх. НЩ-7085/16.09.2019 г.
По така изложените съображения се моли за уважаване
на предявения иск.
В законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „Бул инс” АД, е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага съображения за недопустимост на
предявения иск, поради неспазване на процедурата по чл. 498 КЗ. Сочи, че не са
представени доказателства за изтичане на срока по чл. 498, ал. 3 КЗ, като
ищецът не е предоставил възможност на застрахователното дружество да определи и
заплати застрахователно обезщетение, тъй като към молбата не са били
представени всички необходими документи за това, надлежно изискани от страна на
ответника с писмо от 16.09.2019 г.
При условията на евентуалност
излага доводи за неоснователност на предявения иск. Оспорва описания в исковата
молба механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, в който
смисъл оспорва и представения по делото протокол за пътно-транспортно
произшествие в частта му по раздел „Обстоятелства при възникване на ПТП”, тъй
като последният има обвързваща доказателствена сила, но само относно фактите,
осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Намира, че не следва да
се правят категорични изводи за вината на водача на лекия автомобил, единствено
поради обстоятелството, че на последния е съставен акт за установяване на
административно нарушение, доколкото нито се твърди, нито се установява по
отношение на посочения водач да е съставено наказателно постановление. Счита,
че не са представени доказателства, от които да се установява, че твърдените
неимуществени вреди са в резултат на настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Оспорва наличието на противоправно деяние и причинно-следствена
връзка между деянието и вредите. При условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и законния му
представител. Твърди, че водачът на автомобила, в който се е возил пострадалият
ищец, не се е движил в най-дясната лента на платното за движение в нарушение на
чл. 15 ЗДвП, като е намалил скоростта в нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗДвП, като
не се сочат обективни причини, които да са налагали да се намали скоростта на
движение на водещия автомобил, управляван от майката на пострадалото дете.
Сочи, че в нарушение на чл. 137 ЗДвП лекият автомобил, в който е пътувал
пострадалият малолетен не е бил оборудван и не била използвана система за
обезопасяване на деца от пълния или непълния клас. Твърди се, че ищецът не е
използвал обезопасителен колан. Твърди, че с поведението си като водач на лекия
автомобил майката на малолетния ищец е нарушила задълженията си по чл. 125 СК.
Счита претендираното обезщетение за прекомерно. По така изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Относно допустимостта на иска
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от
деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява
възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд,
единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на
увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на
претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за
доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна
процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
Съдът намира, че в
случая предявената искова претенция е допустима.
Това е така, тъй
като от представените по делото доказателства се установява, че ищецът, чрез
своя законен представител е депозирал до ответното застрахователно дружество
молба за определяне на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с
настъпилото пътно-транспортно произшествие, която е получена от ответника на
28.08.2019 г. Към молбата са приложени протоколът, съставен за настъпилото
пътно-транспортно произшествие и медицински документи за проведени прегледи на
пострадалото лице. Във връзка с така предявената застрахователна претенция,
ответникът е изпратил на 16.09.2019 г. писмо до ищеца, в което сочи, че не са
представени достатъчно доказателства, установяващи причинените увреждания,
настъпилото произшествие с пострадали лица и наличието на причинна връзка,
поради което е посочило, че няма основание за изплащане на застрахователно
обезщетение. Съдът намира, че в така изпратеното писмо от ответника е
обективиран отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото
застрахователят е преценил, че настъпилото застрахователно обезщетение и
вредата не се установяват от представените от страна на пострадалото лице
документи по чл. 498, ал. 2 КЗ, с които последното разполага. Дори да се
приеме, че към настоящия момент производството по доброволно уреждане на
взаимоотношенията между страните, не е приключило, доколкото липсва произнасяне
от страна на застрахователя, в случая и към настоящия момент тримесечният срок
от получаване на поканата от застрахователя по чл. 496, ал. 1 във вр. с чл.
498, ал. 3 ГПК е изтекъл, което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е практиката на Върховния
касационен съд, обективирана в Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. №
1614/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС. Нещо повече – в посоченото определение и при
разглеждане на сходен правен казус, Върховния касационен съд е достигнал до
извод, че „изискването от страна на застрахователя на допълнителни документи,
извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 КЗ, при положение, че
разпоредбата на чл. 496, ал. 3 КЗ защитава ползвателя на застрахователна
услуга, ако той не е представил определени документи, срещу отказа на
застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му, е
недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция, както и е в недопустимо
отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 КЗ”.
Относно основателността на иска:
За основателността на прекия главен искове в тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна
връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована
при ответника, е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от описаните в исковата молба психически
травми, като установи същите, както и размера на вредите.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже твърденията си в отговора, вкл.
възраженията си за съпричиняване, а – при установяване на горните елементи от
фактическите състави на вземанията от ищеца – следва да докаже, че е погасил
претендираните обезщетения.
При така разпределената доказателствена тежест,
съдът намира следното:
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че лек автомобил с марка „Хюндай Санта Фе“, с peг. № *** е застраховано по застрахователен договор по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника „Бул Инс“ АД, обективиран в
застрахователна полица ***. /виж Определение от закрито
съдебно заседание от 16.04.2020 г./.
Между страните по делото не се спори, че на 07.06.2019 г., около 09:20 часа, на
километър 22+100 на автомагистрала „***” е настъпило пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил „Нисан”, с рег. № *** управляван от А.Ю.К.
и собственост на Г. П. К., пътник, в което е бил ищецът Д.Г.К. и лек автомобил „Хюндай
Санта Фе”, с рег. № ***, собственост на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД
и управлявано от Х.Г.М..
Между страните по делото не се спори и, че ищецът е
предявил в срок писмена претенция към застрахователя за изплащане на
обезщетение, а именно: на 28.08.2019 г., но плащане от ответника ЗД „Бул Инс“ АД не било
извършено.
Следователно, съдът приема, че към датата на
произшествието – 07.06.2019 г., е налице валидно застрахователно правоотношение
между делинквента - собственик на лек автомобил „Хюндай Санта
Фе” и ответника ЗД „Бул Инс“ АД, което е покривало съответния риск за причинените неимуществени вреди в резултат на
настъпилото ПТП.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като
съобрази и ги съпостави с приетите доказателства.
Настъпването на ПТП
не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите действия на
участниците в произшествието, са събрани писмени доказателства и
доказателствени средства.
Съставен е Протокол за ПТП № 1604741/07.06.2019 г.,
съставен от *** КПДГПА, РДВР – София, /л.13/, в който е отразен механизмът му –
участник 1 /МПС – л.а. „Хюндай Санта Фе“, с водач – Х.Г.М./ при движение по АМ
„***“, с посока С., в района на 22+100 км., поради недостатъчно разстояние от
движещия се пред него участник 2/ МПС – л.а. „Нисан“, с водач А.Ю.К., /в който
се вози ищецът/, който намалява скоростта, като го застига и го удря в задната
част, при което настъпва ПТП. Посочено е, че са настъпили имуществени вреди и
по двете МПС.
На виновния водач – Х.Г.М., е съставен АУАН № 258090
от 07.06.2019 г. /л.81/, че е нарушил чл. 23, ал. 1 ЗДвП, при следните
обстоятелства: по АМ ***, с посока към гр. С. управлява л.а. „Хюндай Санта Фе“,
като на 22.100 км., движейки се в лява изпреварваща лента, поради недостатъчно
разстояние от движещото се пред него МПС, с рег. № ***, го удря отзад, с което
реализира ПТП с материални щети, а впоследствие е издадено и Наказателно
постановление № 19-1204-001822 от 28.06.2019 г. от ОДМВР София, с-р Пътна
полиция, на Х.Г.М., с което му е наложена глоба в размер на 300 лева.
Относно спорния въпрос за механизма на произшествието.
Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото
на инцидента. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно
разположението на МПС в пространството, участниците и видимите щети по МПС,
документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК.
Длъжностното лице е удостоверило обстоятелства, които лично е възприело при
посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила.
Относно механизма на
произшествието, по делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетеля Х.Г.М. /без
родство/ - водачът на л.а.
„Хюндай Санта Фе“. Свидетелят заявява, че си спомня за ПТП-то, настъпило на
07.06.2019 г., на АМ „***“, при което е управлявал л.а. „Хюндай Санта Фе“,
който лек автомобил е служебен, собственост на „ЕСО“ ЕАД. Твърди, че сутринта,
около 09.00 часа, пътувал за София, като се движил в лява, бърза лента, като не
очаквал в тази лента да спре кола, където станала катастрофата. Тъй като дясната
лента била пълна с леки коли и тирове, нямало как да избегне ПТП-то. Свидетелят
твърди, че карал с около 120-130 км. и не очаквал, че л.а. ще спре на самата
лява бърза лента. Опитал се да спре, но успял да намалил скоростта до
приблизително на 50-60 км./ч., тъй като около 30 м. се суркала колата преди да
стигне до предната, а зад него се ударила друга кола и станала верижна
катастрофа. Сочи, че на управлявания от него л.а. се отворили аербеците, поради
което не могъл да види какво се е случило. А жената, която карала л.а. Нисан,
му обяснила, че някаква количка е литнала пред нея. Сочи, че КАТ дошли на
мястото на ПТП. Атмосферните условия били перфектни - лятно време, слънчево, светло и сухо. Свидетелят
сочи, че видял, в последния момент, че спира колата преди неговата. Не знае
какво се е случило, тъй като предната кола, хем се опитала да отбие вляво към
мантинелата, хем спряла.Тя била доста напред, не били една зад друга, колите. Сочи,
че не е забелязал друга кола пред тази, която ударил. Свидетелят заявява още,
че в колата, в която се ударил, имало малко дете - около 11 - годишно, даже му
дал да пие вода, защото то се беше уплашило. Мисли, че детето е стояло на
задната седалка. Не е видях да има детско столче, защото когато се приближил
към колата, детето вече било станало. Свидетелят потвърждава, че подписът под
Участник 1 е неговия в Протоколът за ПТП, находящ се на л.13 по делото.
Показанията следва да бъдат ценени като пълни, непротиворечиви и
последователни. Същият възпроизвежда свои преки впечатления за случилото се,
като казаното от него се подкрепя и от останалите доказателства.
По делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно – автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно
изготвено. Вещото лице, след подробен и задълбочен анализ на материалите по
делото, е посочило, че най-вероятен от техническа гледна точка е следният
механизъм на ПТП: водачът Х.М. управлявал л.а. „Хюндай Санта Фе“, по лявата
(ускорителна) пътна лента на северното платно за движение на АМ „***“, в посока
от изток на запад – към гр. С.. По същото време, на същото платно за движение в
зоната на км. 22+100 , водачът на л.а. „Нисан“ – А.К., предприела спиране.
Въпреки че водачът на л.а. „Хюндай Санта Фе“ реагирал и задействал спирачната
система на автомобила, поради неспазване на достатъчно разстояние от намиращия
пред него л.а. „Нисан“ настъпил удар в задната част на л.а. „Нисан“ и предната
част на л.а. „Хюндай“. В този момент, двата л.а. се намирали в лявата
(ускорителна) пътна лента на северното платно за движение на АМ „***“, като
разликата в скоростите на двата л.а. била не по-голяма от 50-60 км./ч. За
основна причина от техническа гледна точка за настъпилото произшествие,
експертът сочи, че водачът на л.а. „Хюндай“ – Х.М., е управлявал автомобила по необезопасен начин – неспазвайки безопасна
дистанция от движещия се пред него л.а. „Нисан“. Допълва, че в
анализираната ситуация, ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. „Хюндай“, бе
избрал такава скорост и/или траектория на автомобила, при което не би навлезъл
в коридора на движещия се пред него л.а. „Нисан“. Вещото лице установява, че
скоростта на л.а. „Хюндай“, преди задействане на спирачната система е била
около 120-130 км./ч., а в удара – около 50-60 км.ч. Вещото лице сочи, че
ефективността на системата за обезопасяване на деца е чрез компенсирането на
ръста на детето чрез детска седалка и допринася за прилепването на предпазния
колан към тялото до 1,50 м. височина на детето, като след посочената височина
ефекта губи своята стойност. Вещото лице сочи, че в материалите по делото не се
откриват обективни данни, от които да се определи към момента на ПТП, дали л.а.
„Нисан“ е бил оборудван със система за обезопасяване на деца. В открито съдебно
заседание, проведено на 01.06.2021 г. вещото лице обяснява, че поставянето на
предпазен колан, в ПТП със сходен характер, би имало своя положителен ефект,
защото ще ограничи преразпределението на силата, отхвърляща тялото напред, като
в случая – падането между седалките на автомобила. Обяснява, че в конкретния
случай, при движение напред, което е настъпило, вследствие на рикошета в
облегалката, би било избегнато при правилно поставен предпазен колан или детско
столче.
При тези
доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема, че инцидентът е настъпил именно по посочения от ищеца
механизъм. Направените от ответника оспорвания за различен такъв, както
и липса на принос на застрахования водач за настъпване на произшествието, са
опровергани. В тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава
иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, а неподкрепените
твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
Предвид събраните данни и действащата към процесния
момент нормативна уредба, поведението на водача на л.а. „Хюндай” не е
съобразено със законоустановените правила за движение по пътищата.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП - всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява вреди. В случая, тези предписания са били нарушени, в която връзка против
него е било образувано административно – наказателно производство.
Налице е нарушение и на нормата на чл. 23, ал.1 ЗДвП, тъй като М. не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато последното
намали скоростта или спре рязко.
Нарушавайки тези правила, водачът на л.а. „Хюндай
Санта Фе” не е проявил грижа и внимание, вменени като задължения по закон при
изпълнението на тази правнорегламентирана дейност,
отличаваща се с повишена степен на обществена опасност. От заключението
на САТЕ, както и от фактически установения механизъм на осъществяване на ПТП,
се доказва по категоричен начин, че единствена причина за настъпване на
произшествието, е че водачът на л.а. „Хюндай“ – Х.М., е управлявал автомобила
по необезопасен начин – неспазвайки безопасна дистанция от движещия се пред
него л.а. „Нисан“.
Поради изложеното, съдът приема, че ПТП е настъпило
само в причинна връзка с поведението на водача на л.а. „Хюндай Санта Фе”, който
не се е съобразил с вменените нормативни изисквания, не е управлявал автомобила
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато последното е спряло.
Горното обуславя извод за провеждане на пълно и
главно доказване на един от елементите от фактическия състав на претенцията –
противоправно поведение от страна на посочения водач, който е предизвикал
инцидента, в резултат от който е пострадал ищецът. Вината се предполага,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като според съда няма данни, които да оборват законовата
презумпция.
Що се отнася до възражението за
съпричиняване.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че,
за да е налице принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава
предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
Съдът намира, че е неоснователно направеното в отговора
на исковата молба, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Д.К. поради неосъществен от неговата майка контрол и
дължима грижа, изразяваща се в липса на детска седалка в колата, както и поради
липсата на предпазен колан.
Следва да се има предвид, че наличието на принос по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД може да се търси и съобразява единствено по отношение действията и
бездействията на пострадалия, но не и на трети лица.
Вярно е, че задължение на родителя е да полага грижи за малолетното си
дете, в т.ч. и да осигурява постоянен надзор по отношение на същото, в който
смисъл е разпоредбата на чл. 125, ал. 3 СК. В конкретният случай не се
установява това родителско задължение да не е било изпълнено.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че отговорността на родителите
по чл. 48 ЗЗД е презумтивна и представлява гражданскоправна санкция за недобре
изпълнен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилите пълнолетие
деца, в който смисъл е и посоченото разбиране в Определение № 1157 от
11.11.2014 г. по гр.д. № 3569/2014г. III гр. отд. на ВКС. Именно такава е
и настоящата хипотеза – малолетното дете е под контрола на възрастен, за който
нито се твърди, нито се установява да е неспособен да се грижи за последното, а
обстоятелството дали е имало обезопасителна система за деца в МПС-то, съответно
дали на детето е бил сложен предпазен колан, е без никакво значение за неговата
отговорност като възрастен и разумен човек, която следва безспорно да бъде
ангажирана именно в това му качество.
По делото не са ангажирани категорични
доказателства за неизпълнението на задължението за поставяне в МПС – то на обезопасителна
система за деца, както и за поставянето на предпазен колан от страна на ищеца.
Нещо повече, по делото няма
данни, непоставянето на колан да е довело или допринесло в някаква степен за
причиняване на вредите, доколкото не се претендират травматични увреждания на
ищеца, а претенцията е свързана единствено с претърпени от последния психически
травми.
Следва да се подчертае, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата, не е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на съответното обезщетение. Необходимо е нарушението да е
в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като
приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка, при която пострадалият обективно
да е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Ето
защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в т.7 на
ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл.
290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение
№ 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др. Такъв принос не се установява,
поради което и възражението за съпричиняване не се споделя. То е защитно
по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна,
т.е да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение №
67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не
бе проведено.
Няма спор, че гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника, при което
същият е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, тъй като рискът при
застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и
противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
От приетия по делото като писмено
доказателство – Фиш за спешна медицинска помощ, издаден на 07.06.2019 г., от МЗ
Център за спешна помощ, гр. София /л.14/, се установява, че Д. К. е бил
прегледан от Спешна помощ, непосредствено след ПТП-то, като е отразено, че К. е
адекватен, ориентиран, в съзнание и без видими травми.
По делото е приет и Амбулаторен
лист от 01.07.2019 г., издаден от *** И. С., в който е посочено: „основна
диагноза:***. Снетата анамнеза е, „вследствие на претърпяното ПТП на 07.06.2019
г., детето се е оплаквало периодично от болки в *** част вдясно, като болката
се обостря, както при движение, така и при продължителен покой. Сутрин, често
се наблюдават следи и по възглавницата, вследствие от кръвотечение от ***“.
Посоченото от *** С. обективно състояние на К., е „***. Следи от травма в ***
част вдясно“, като е насочен към п..
По делото е приет и Амбулаторен лист от 29.07.2019
г., издаден от *** В. М., в който е посочено: „основна диагноза:***. Снетата
анамнеза е, „за преглед с бащата. На 07.06. преживял катастрофа с риск за
живота. Бил уплашен за майка си, страхувал се, че може отново да катастрофират.
Отказвал да се качи в колата. Имал неспокоен ***, *** катастрофата. Ставал ***
при съобщаване на лоши новини по телевизията. В първите дни мислел непрекъснато
за катастрофата. След няколко дни започнал да играе с приятели.“. Посоченото от
*** М. обективно състояние на К., е „***“ Не е предписана терапия.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля Г. П. К. /б. на ищеца/.
Свидетелят сочи, че не е бил на инцидента на АМ ***, а е бил на работа. За
инцидента знае от съпругата и детето си, както и от разказа на негов приятел,
който е отишъл да помогне на семейството му. Ударили ги отзад на магистралата,
като детето било паднало между седалките. Свидетелят твърди, че детето му е
казало, че е бил много уплашен и му е текла кръв от носа. Сочи, че с Д. били на
прегледи, за да се види, дори и психическото му състояние, дали няма увреждания на
вътрешните органи от самия удар и самата катастрофа. Твърди, че след
катастрофата, това, което детето винаги му казва е да внимава как кара, като самият
той винаги, когато тръгват някъде на път, казва да карат внимателно. Свидетелят
сочи, че сега, вече нещата за тези две години, леко поотшумяват. В началото
детето се страхувало да се качва в кола, но с времето отшумяло. Сочи, че
детето, след катастрофата, не е приемал болкоуспокояващи и медикаменти.
Въпреки близките отношения, съдът
прецени показанията съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва
да бъдат възприети, тъй като са ясни, конкретни и непротиворечиви, а и
кореспондират на другите събрани доказателства.
От приетото по делото заключение
на съдебно – психиатрична експертиза, се установява, че по време на процесното
ПТП ищецът е бил на задната седалка, спящ. Вещото лице сочи, че върху
психическото състояние на Д.К. повлиява не самият факт, а интерпретацията на
историята, като скоро след събитието той продължава да играе с приятели.
Вещото лице твърди, че описаните
в амбулаторен лист от *** М., психически травми, не могат да се свържат пряко с
процесното ПТП. В тази връзка, в открито съдебно заседание, вещото лице сочи,
че прави този извод, тъй като от една страна, *** М. е ***, но често работи и с
деца, както и, че анамнезните данни в амбулатория лист, в медицинските
изследвания, са субективни, т.е. те са изказ на преживяванията на този, който
ги казва, те не са обективни. Обяснява още, че в обективното състояние е написана
доста неясна формулировка, която гласи: „***“, като сочи, че такъв термин – „***“
в медицината не съществува, тъй като те или са обсесивни, или са фобийни. *** означава
***, а *** е ***. Натрапчивите мисли могат да бъдат тревожни, но не могат да
бъдат свързани със страх. Доколкото бащата не помнел и не знаел името на
доктора, който го е преглеждал, вещото лице прави извод, че описаните в
амбулаторен лист от *** М., психически травми, не могат да се свържат пряко с
процесното ПТП.
Вещото лице установява, че към
датата на експертизата, психическото и емоционално здраве на Д.К., което не се
свърза с процесното ПТП е нормално в полето на цялостното, незряло развитие.
Вещото лице е категорично, че психиката на ищеца не е патологично засегната от
процесното ПТП, както и, че няма вероятност за трайни последици за получените ***
от К. от конкретното ПТП, което отново да предизвика нова нервна криза за
пострадалия и да отключи чувства на стрес и безпокойство. Вещото лице
установява също, че не е провеждано лечение и не са провеждани психологически
консултации след ПТП.
С оглед изложеното, съдът приема за доказано по
категоричен начин причиняването на твърдените *** травми, изразяващи се в ***, както
и факта, че същите са възникнали вследствие на претърпения инцидент. Въпреки
посоченото от вещото лице по съдебно – психологична експертиза, че описаните в
амбулаторен лист от *** М., *** травми, не могат да се свържат пряко с
процесното ПТП, доколкото вещото лице обяснява този извод с описаното от л.
обективно състояние с неясна формулировка, както и поради липсата на спомен у
бащата на детето за името на л., съдът приема, че тези съждения от вещото лице
не могат да бъдат споделени. От една страна, именно лекарят е този, който е
компетентното медицинско лице, което да посочи в амбулаторния лист, обективното
състояние на прегледания, след извършения преглед. Действително, анамнезата,
както посочва и вещото лице се описва по субективни данни, доколкото самият
пациент обяснява оплакванията си, заради които търси лекарска помощ, но
отразяването на обективното състояние на прегледания е задължение и оценка на
самия л.. Дори, да се приеме, че посоченото от д. обективно състояние има
неясна формулировка, вкл. да е посочен термин, какъвто в медицината не
съществува, не може да се направи извод, че описаните психически травми в
Амбулаторния лист, не могат да се свържат пряко с процесното ПТП. Самият факт,
че пациентът е потърсил лекарска помощ за тези травми, които са описани в
анамнезата, съдът приема за достатъчен, за да се направи извод, че Д.К., е
изпитвал реакция на ***, казано с други думи не се очаква пациентът да си
поставя диагнози или да е отговорен за отразеното от л. – специалист обективно
състояние. На следващо място, съдът не споделя изводът на вещото лице, че тъй
като пациентът или неговия родител, не си спомнят името на лекаря, когото са
посетили, не са настъпили описаните в същия Амбулаторен лист, психически
травми. Да запомниш името на лекаря, при когото инцидентно си отишъл, не е
задължително, още повече, че в случая, не е назначена терапия и няма данни за
предишни или последващи прегледи при този лекар. Действително, логично е да
знаеш кой лекар те лекува, но настоящия случай не е такъв, доколкото при този
специалист, от данните по делото, се установява, че посещението е било
еднократно и без назначено лечение.
Въпреки близките родствени отношения, съдът прецени
показанията на свидетеля Г. К. с оглед вероятна заинтересованост от изхода на
делото, съобразно нормата на чл. 172 ГПК и счете, че същите следва да бъдат
кредитирани, тъй като са ясни и последователни, кореспондират на другите
събрани доказателства, непосредствени са, а и реално хората от най-близкото
обкръжение имат най-пълна представа за психическото състояние на човека, за
когото полагат грижи.
Съдът съобразява установените
факти относно вида на получените психически травми. Въз основа на приетото за
установено и при условията на чл. 52 ЗЗД
приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди е сумата от 5000 лева, като взе предвид следното:
Размерът на неимуществените вреди
се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
броя на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението.
Такива обстоятелства при психическата
увреда, са характерът на увреждането, последиците от него и др. Следва да се
отчетат конкретния психо - емоционален статус на пострадалия - субективното
отношение към случилото си и отражението му върху психиката, с оглед степента
на психическа и емоционална зрялост на лицето.
За посочените в исковата молба болки и страдания
бяха ангажирани гласни доказателствени средства, като изводи във връзка с конкретните
увреди и процесът на възстановяване, се правят и въз основа на заключението на съдебно
– психиатричната експертиза и останалите медицински документи.
Поради изложеното, съдът стигна до извод, че
справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с характера на психическите
травми, периодът на възстановяване на психиката, възрастта на пострадалия,
обстоятелството, че психиката не е патологично засегната, както и фактът, че
подобно ПТП, като процесното, несъмнено е дало негативно отражение в емоционален
и с категоричност в психически план.
Макар да е младо момче и психиката да му се е
възстановила, инцидентът очевидно е оказал сериозно неблагоприятно въздействие
върху психиката му. По време на ПТП е бил в крехка възраст /11 - годишен/.
Отсенки на преживения стрес се появяват и понастоящем, въпреки изтеклия период
от време, доколкото продължава да изпитва дискомфорт и напрежение при движение
с МПС.
Съобразени бяха начинът и обстоятелствата при
получаване на тези увреди – вследствие на ПТП, което се отразява стресово,
предвид внезапността на преживяното. Размерът на така определеното обезщетение
не подлежи на намаляване, тъй като ответникът не доказа правонамаляващото си
възражение за съпричиняване. Този размер съдът счита за адекватен и достатъчен,
съобразен с всички посочени по-горе критерии за преценка на обезщетението по
реда на чл. 52 ЗЗД. Възраженията на ответника за неговата необоснована
завишеност не се споделят.
Ответникът не доказа погасяване на дълга, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.
По акцесорната претенция за законна лихва:
Установи се наличие на главен дълг.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, във
вр. с ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които застрахователят
отговаря пред увреденото лице, се плащат само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представената по
делото писмени доказателства по претенцията, се установява, че ищецът е
уведомил застрахователя на 28.08.2019 г. Предвид горното, ответникът е бил
уведомен за инцидента към тази дата и от нея следва да бъде присъдена законната
лихва.
Доколкото, обаче, ищецът претендира присъждане на законна лихва от 17.09.2019
г. (денят, следващ датата, на която ответникът е постановил отказ за изплащане
на обезщетение) до окончателното й погасяване, искането ще се уважи, считано от
тази дата.
Относно разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
само в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С определение от 27.01.2020 г. на съда по настоящото дело, ищецът е
освободен, от задължението му за заплащане на такси и разноски в производството
по гр.д. № 16910/2019 г. по описа на ПРС.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице
е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се
присъждат в полза на съда.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да плати разноските в общ размер на 450 лева, от които: 200 лева –
за държавна такса, 100 лева– за приетата САТЕ и 150 за приетата СПЕ.
Ищецът,
е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил
хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения
договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 180) е посочено, че той се
представлява безплатно от адв. А.М., поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за
оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска, тук следва да бъде изчислено
съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., действала
към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 580 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител,
а не на ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този
разход.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на Д.Г.К., ЕГН **********, действащ чрез своя р. и з. п. А.Ю.К., с
адрес: ***, сумата от 5 000 лева
(пет хиляди лева) – главница - частична
претенция, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания – реакция на ***, в следствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.06.2019 г. на автомагистрала „***”,
между лек автомобил „Нисан”, с рег. № ***, в който пътник е бил ищецът и лек
автомобил „Хюндай Санта Фе”, с рег. № ***, собственост на „Електроенергиен
системен оператор” ЕАД, по вина на водача Х.Г.М., на застрахования при ЗК „Бул
Инс“ АД, съгласно полица № ***, лек автомобил „Хюндай Санта Фе”, с рег. № ***, ведно с законната лихва върху главницата,
считано от 17.09.2019 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ №
87, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ - платени от бюджета
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. А.Е.М.,***, сумата от 580 лева (петстотин и осемдесет
лева) – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на Д.Г.К. за производството по настоящото
гражданско дело № 16910/2019 г. по описа на РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ