№ 17637
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110167756 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба /уточнена с молба с вх. № 396457/06.12.2024 г./ на
„............... срещу Б. М. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК установителни искове за следните суми: 253.74 лв. – цена на доставена електрическа
енергия за периода от 26.10.2023 г. до 25.12.2023 г. за обект с клиентски № ......493,
представляващ електроснабден имот, находящ се в гр. ......., ведно със законната лихва за
периода от 09.04.2024 г. до окончателното плащане; 9.07 лв. – мораторна лихва за периода от
12.12.2023 г. до 28.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21403/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноските за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че ответникът е подал заявление – декларация за продажба на
електрическа енергия до ищцовото дружество в качеството му на краен снабдител, като
облигационните отношения между тях се регулират от публично известните общи условия
на ищеца. Излага, че е доставял на ответника електрическа енергия през исковия период на
претендираната стойност, за което са издадени Фактура № ********** и Фактура №
**********, но той не е заплатил нейната цена в посочения в общите условия срок.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове са оспорени като неоснователни. Признава, че е наемател на
процесния имот и че е подал до ищеца заявление – декларация за включване в мрежата му.
Оспорва реалната доставка на електрическа енергия в имота през исковия период, като
1
изтъква липсата на протокол за включване в мрежата, поради което е неясно дали имотът е
бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Счита за
недоказана консумираната в имота електрическа енергия. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21403/2024 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и
главно доказване на следните факти: съществуване през исковия период на валидно
облигационно правоотношение с ответника по договор за продажба на електрическа енергия
за процесния обект на потребление и неговото съдържание; количеството на реално
доставената от ищеца по договора електрическа енергия за процесния период и нейната
цена; изпадането на ответника в забава в плащането на главното задължение; размера на
обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбите на чл. 98а, ал. 1 и ал. 4 ЗЕ крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, които след публикуването им
влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане.
В случая с Определение № 19283/29.04.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване съществуването през исковия период на
облигационно отношение между страните по договор за продажба на електрическа енергия
за процесния обект на потребление, към което са приложими посочените в исковата молба
общи условия. Касае се за Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „.........“ АД, одобрени с Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР.
Спорно е по делото дали ищецът реално е доставял по договора електрическа енергия в
имота през исковия период и каква е нейната цена. По тези въпроси съдът намира следното:
От неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира изцяло като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че
процесният имот, който при ищеца се води под клиентски № ......493, отдавна е присъединен
към електроразпределителната мрежа и в него е монтиран еднофазен двутарифен статичен
електромер с фабричен № ...........76, който успешно е преминал последващи метрологични
проверки, за което има поставени стикери, пломби и знаци. Електромерът е отчитан чрез
ръчен терминал с оптична глава, а показанията от отчетените количества електрическа
2
енергия за исковия период съответстват на отразеното в приложените по делото фактури. За
този период в обекта са предоставяни мрежови услуги и е доставяна електрическа енергия в
следното количество: нощна електрическа енергия – 281 KWh, и дневна електрическа
енергия – 824 KWh.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между ищеца и ответника за доставка на електрическа енергия през процесния период,
както и действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена е доказан по
основание.
Обстоятелството какво количество електрическа енергия е доставено в имота е от
значение единствено за доказване размера на вземането на ищеца за нейната цена, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърляне на иска предвид
разпоредбата на чл. 162 ГПК, която предвижда, че когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя
преценка или взема заключението на вещо лице. В случая заключение на вещо лице не е
необходимо, защото цената на електрическата енергия е държавно регулирана. Предвид това
и доколкото ответникът не твърди единичните цени, посочени в издадените за процесния
период Фактура № ********** и Фактура № **********, да се различават от държавно
регулираните, съдът приема, че именно това са приложимите през исковия период цени.
Следователно общата дължима от ответника цена на доставената електрическа енергия за
периода /с вкл. ДДС/ е в размер на 253.74 лв.
По изложените съображения съдът намира, че главният иск е изцяло основателен, като
върху сумата от 253.74 лв. ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 09.04.2024 г., до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг в размер на 253.74 лв.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва
да намери приложение в случая, имайки предвид клаузите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от
приложимите общи условия, според които потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази
енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение, като периодът за плащане е 10 дни за всички фактури, с
изключение на издадените по чл. 17, ал. 4 фактури. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия
клиент, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими суми, дължи на
„ЕВН ЕС“ обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Ето
защо съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на главното
задължение, началото на която е 11.12.2023 г. – за главницата за периода от 26.10.2023 г. до
25.11.2023 г., и 11.01.2024 г. – за главницата за периода от 26.11.2023 г. до 25.12.2023 г. В
3
случая обаче се претендира обезщетение за забава с по-късен начален момент – от 12.12.2023
г., поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало такова следва да бъде
определено за посочения от ищеца период – от 12.12.2023 г. до 28.03.2024 г.
Размера на обезщетението за забава за периода от 12.12.2023 г. до 28.03.2024 г. съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и
приема, че възлиза на сумата от 9.07 лв.
Следователно акцесорният иск е изцяло основателен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят всички сторени от него разноски, както следва: разноски за заповедното
производство в общ размер на 75 лв., включващи: 25 лв. – държавна такса, и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение; разноски за исковото производство в общ размер на 925
лв., включващи: 25 лв. – държавна такса /доколкото сумата от 75 лв. е внесена по сметка на
друг съд и не представлява разход по настоящото дело/, 400 лв. – депозит за особен
представител, 400 лв. – депозит за вещо лице /тъй като допълнителният депозит не е внесен
от ищеца/, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на Софийски
районен съд сумата от 200 лв. – допълнителен депозит за съдебно-техническа експертиза,
платен от бюджета на съда, за който е останал задължен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че
Б. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., дължи на „..............., ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление: ......, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД следните суми: 253.74 лв. – цена на доставена електрическа енергия за периода от
26.10.2023 г. до 25.12.2023 г. за обект с клиентски № ......493, представляващ електроснабден
имот, находящ се в гр. ......., ведно със законната лихва за периода от 09.04.2024 г. до
окончателното плащане; 9.07 лв. – мораторна лихва за периода от 12.12.2023 г. до 28.03.2024
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 21403/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., да заплати на „..............., ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75
лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 925 лв. – разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „..............., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......, да заплати на
Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от 200 лв. – разноски по делото, за
които е останал задължен.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5