ПРОТОКОЛ
№ 95
гр. Силистра, 30.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Петрова Търговско дело
№ 20233400900020 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ИЩЕЦ: Г. Р. И. – редовно призована, явява се лично.
ИЩЕЦ: М С. М – редовно призован, не се явява. За него се явява
АДВ. Г. И., надлежно упълномощена и приета от съда отпреди.
ИЩЕЦ: М. А. М – редовно призована, не се явява. За нея се явява
АДВ. Г. И., надлежно упълномощена и приета от съда отпреди.
ОТВЕТНИК: „АРАСШУГАР“ ЕООД – редовно призовани, не се
явява законен представител. Явява се АДВ. Р. Ч., упълномощена и приета от
съда отпреди.
ВЕЩО ЛИЦЕ: С. Д. С. – редовно призован, явява се.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. И. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ч. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че делото е отложено от предходно съдебно
заседание с допусната ССЕ. Депозирано е заключение в срок.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице по назначената
ССЕ.
Снема самоличността на вещото лице:
С. Д. С. – 48-годишен, с висше образование, неосъждан, без родство
със страните по делото.
СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност, която
носи по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Поддържам изцяло заключението си.
АДВ. Ч. – Нямам въпроси към вещото лице.
АДВ. И. – Имам няколко въпроса към вещото лице: Инвентарната
книга за дълготрайните активи, с която разполага дружеството, на
приложение №5 от заключението, е с дата 31.12.2023г. Това техническа
грешка ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Предполагам, че е техническа грешка,
трябва да е 31.07.2023г.
АДВ. И. – В тези активи амортизациите за кои периоди са отчетени –
за 2023г. или от въвеждането от 2021г. до 2023г.?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – В оборотната ведомост е начислена
2
амортизация, която е за периода от началото на годината до 31.07.2023г.,
значи само за 2023г.
АДВ. И. – Защото на мен ми се струва висока тази стойност – повече
от половината стойност е амортизации. Това само за 6 месеца, може ли?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Не мога да отговоря, ползвал съм данните
от счетоводството на фирмата.
АДВ. И. – А Вие видяхте ли ги тези активи или не?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Не, работил съм само по документи. Не
съм ги видял.
АДВ. И. – В разплащателна сметка посочвате, че има 125,62 лева, а
този заем, който е получил дружеството, не би ли следвало да се намира в
тази сметка? Къде са тези пари, като не са по сметки?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – За този заем е сключен договор между
собственика на дружеството и дружеството, като в този договор не е посочен
начина, по който ще се получат средствата. Предполагам, че тези средства са
платени в брой.
АДВ. И. – А Вие достъп до каса сте нямали?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Не. Пак казвам, аз работих само по
документи, не съм правил ревизия на дружеството. За периода от 01.01.2023г.
до 31.07.2023г. начислената амортизация е 1621,69 лева. За предходния
период, това е най-вероятно за цялата 2022г., има начислена амортизация
1844,94лева. Или общо изчислената амортизация е 3466,63лева. Цитирам
приложение №3 към заключението ми – Амортизация на дълготрайни
материални активи.
3
СЪДЪТ към вещото лице – Това нормална стойност ли е за
амортизация на такъв вид вещи?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Както направих уточнението преди
малко, начислената амортизация е за година и половина на практика, което е
нормално. Стойността на активите предполагам, че е нормална, но не мога да
кажа с точност, това са два климатика, кухненско обзавеждане, миксер и
конвектомат. Всъщност каква е пазарната им цена не мога да отговоря.
Примерно климатиците, те имат различни големини, производители. Какъвто
и да е вида на вещите, това няма да промени извода ми на крайното ми
заключение на основния въпрос, който ми е зададен, защото размерът на
задълженията е много по-голям, отколкото стойността на вещите. Дори и по
пазарна стойност, ако се продадат тези активи, те не могат да надхвърлят тези
тридесет и няколко хиляди.
СЪДЪТ към вещото лице – С оглед преценката за достоверността на
отразените данни в счетоводството по смисъла на чл.182 ГПК, можете ли да
кажете дали сте проверили редовността на воденето на счетоводството?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Редовността, от гледна точка на
редовността дружеството е подавало в края на всяка година, откакто е
съществувало, в ТР годишни счетоводни отчети, от което може да се смята,
че то е водило такова счетоводство, за да може да ги попълни и да ги има, но
конкретни счетоводни документи не съм проверявал. Дружеството е водило
счетоводна отчетност и е попълвало годишни счетоводни отчети.
СЪДЪТ към вещото лице – Кредитът, за който стана дума, само да
кажете от коя дата е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – От 31.07.2023г., договор за заем е
всъщност.
4
АДВ. И. – На мен не ми стана ясно – значи то е имало задължения
малко повече от 5000лева към НОИ и НАП, а получава заем от 30000лева и
се увеличават на 35000. Не трябва ли да намалеят с 5000, с тези пари, които са
получени, да са погасени? Те не намаляват, а се увеличават. Записано е, че
във връзка със задлъжняване на дружеството са отпуснати. Има задължение,
получава пари, за да ги погаси, те не намаляват, а се увеличават.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. Д. С. – Не мога да кажа какво са погасени с тези
30000. В баланса стойностите се отразяват към даден момент. Това е към
31.07.2023г. Към 31.07.2023г. състоянието на задълженията е точно това,
което е посочено в баланса. Но междувременно от началото на годината до
31.07.2023г. какво се е случило, това на базата на счетоводен баланс не мога
да преценя, да отговоря. В края на месец юли е прекратил дейността си,
временно е спряло дейността си дружеството, и последният счетоводен
баланс, който е изготвен, е към 31.07.2023г. Би следвало до настоящия
момент нищо да не се е променило. В най-благоприятния случай ако е
погасило задължението от 5000лева с получения заем от 30000лева, отговорът
на въпроса е пак същия, че задълженията са повече. Както съм посочил в
заключението дружеството на практика е свръхзадължено и най-вероятно е
несъстоятелно.
АДВ. И. – Нямам други въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. Ч. – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че заключение на вещото лице е отговорило на
поставените задачи, поради което следва да се приеме по делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като надлежно доказателствено средство по
делото заключението на вещото лице С. Д. С. по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза.
5
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице С. Д. С. съгласно
внесения депозит в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.
АДВ. И. – Искам да направя няколко доказателствени искания във
връзка с тази експертиза. За мен остават много неясни неща. Моето искане е
да се допусне обяснение на страна – едноличен собственик на капитала Х Н
да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпроса: Щом към дата
31.07.2023г. е разполагал със сумата от 30000лева, защо не е започнал
изплащане към изпълнителното дело, при условие, че е получил поканите за
доброволно изпълнение на 10 май? Смятам, че това е важно, защото ако
действително е разполагал с тази сума, по какъв начин я е превел на
дружеството, защото ние сме запорирали към м.юни всички сметки на Х Н, те
са празни. По какъв начин е финансирал и къде са тези пари, защото ги няма
и в разплащателната сметка. И ако действително той ги е имал тези
30000лева, тука имаме неизпълнение на съдебно решение по чл. 296 от НК и
увреда по чл. 293 – който има налични парични средства и в едногодишен
срок от влизане в сила на решението не е започнал да ги погасява, по чл. 293а
от НК е увреда на кредиторите. Така, че нека този човек да дойде и да каже,
след като е имал 30000лева, защо не е започнал изплащане по изпълнителното
дело. Тук имаме некоректни недобросъвестни действия, затова правя тези
искания. За мен реално няма предаване на пари. Те пишат нещо по
документи, както са го направили и в гражданското дело за Павловия иск,
което аз водя, то няма отношение, но понеже това са последици от действия
на този човек, реално няма отпуснат такъв заем, съществува само по
документи. А той е продал за 30000 къщата си на безценица след решението
на Апелативния съд и предполагам, че това са 30000. Тук има
недобросъвестни действия и основание за жалба до прокуратурата. Искам да
кажа, че всички действия, които е извършил този човек, са след решението на
Апелативния съд, след подаване на исковата молба по ТД и реално ако той е
разполагал – тук има престъпление. Ако той е разполагал с пари, на 10 май е
получил поканите за доброволно изпълнение, не е започнал плащане, а към 31
юли има 30000лева. Къде са, след като ги няма по банкови сметки, реално
няма пари. Всичко е фиктивно по документи. Той в момента осъществява
търговска дейност, но по документи не е така, в хода по същество ще обясня.
АДВ. Ч. – Уважаема Госпожо Председател, на първо място обяснения
по чл. 176 могат да се дадат, само когато отговора на въпросите е „да“ или
„не“, защото в противен случай се иска разпит и то дори не е и на страна. Те
искат да разпитат длъжник, който не е страна в това производство. В това
производство страна е дружеството и законният представител. Законният
представител на дружеството и представляващият дружеството, неговите
действия са с оглед дружеството. Той няма други задължения, освен към
дружеството, Това първо. Второ, затова твърдя, че такова искане е изобщо
6
недопустимо. Всички останали изявления, кое е за прокуратура, какво, има
прокуратура, те са си отделно. Но конкретно в случая искане, което да касае
предмета на настоящото дело, аз не чух. Искането по чл. 176 е недопустимо.
Въпроси какво е правил, как е правил и какви са тези 30000, са недопустими.
Най-малкото дружеството не е задължено лице, за да може законният
представител да отговаря по този начин. Не е задължено лице.
АДВ. И. – И за още едно обстоятелство да се изясни – той е получил
30000 заем от едноличния собственик на капитала и не намаляват
задълженията, а те се увеличават. Защо ги е получил? Защо 30, след като 5 да
дължи? Това са действия след като са получили исковата молба. Това са
последващи действия в увреда на кредиторите. Всички действия, които този
човек прави, и за гражданското дело по Павловия иск и тук, това са
недобросъвестни действия, заобикалящи закона.
По направеното доказателствено искане за даване на обяснения по
реда на чл.176 ГПК, настоящият състав намира, че същото е ирелевантно към
предмета на настоящото производство, доколкото следва да бъдат
разграничени ответникът като трето задължено лице и длъжникът, който в
случая е и управител на дружеството, в качеството му на физическо лице.
Искането касае въпроси по евентуално бъдещо производство, което не касае
настоящото такова.
С оглед горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от адв. И. доказателствено
искане.
АДВ. Ч. – Искам да направя едно изложение. В предходното съдебно
заседание процесуалният представител на ищците представи доказателства за
платени адвокатски възнаграждения в размер на по 1000лева. Аз правя
възражение и моля да бъде записано в протокола, че ищците са завели две
граждански дела. Едното гр.д. е №343/2021г. по описа на Окръжен съд
Силистра, приключило с влязло в сила решение, както и гр.д.№377/2023г.
също по описа на СсОС, което не е минало първо с.з., само е предявена искова
молба. И по двата иска ищците М. Мехмед и Мехмед Мехмед и по двете дела
правят едни и същи искания. Заявяват пред съда, че нямат никакви приходи и
затова искат да им бъде разрешено да предявят исковете си, без да заплащат
държавните такси. По това дело единственото те представят доказателства за
по 1000лева внесени възнаграждения. Това дело се характеризира със
следното: Предявен е един общ иск от трима ищци, които не са задължителни
7
другари, нито обикновени, дотолкова, доколкото при тях вземането не
произтича от едно и също основание. Всеки от тях има самостоятелен
изпълнителен лист и действията на едните нямат нищо общо с другите. Тези
ищци не ги свързва нищо, делят един общ иск. Те не могат да бъдат
обединени в едно производство. В конкретния случай обаче единият ищец е
адвокат със собствени права. Другите двама ищци са също със самостоятелно
основание и те са заявили искове пред държавата в лицето на съдебната власт,
че те нямат средства и държавата не е събирала от тях държавни такси. И в
този случай те заявяват, че са платили по 1000лева възнаграждение. Аз мисля,
че в случая става въпрос за злоупотреба с права. Посочвам практика на ВКС и
константната, че правораздавателният орган е задължен да прецени дали не е
налице нарушение на принципа на чл. 3. Пред съда се заявява истината и
освен това пред съда да не се злоупотребява с процесуални права. Правото на
възнаграждение трябва да е свързано задължително с извършването на
разход, а тези лица нямат средства за разход и са заявили неистина пред
Окръжен съд Силистра в другите две производства. И очевидно тук трябва да
си заявяваме, че имаме какво да кажем на прокуратурата, ние също имаме
какво да кажем. Така, че просто правя възражение за това, че този разход не е
извършен и моля съдът да прецени с оглед това, цитирах двете решения, те са
в Окръжен съд Силистра, служебна проверка Ви моля да извършите.
АДВ. И. – Колега, Вие не сте разбрала. Нищо не са ми плащали. Аз
съм посочила чл. 38, ал. 2 от ЗА и съм посочила 1000лева минималното по
наредбата, то не ми е платено. Тези хора нямат пари. Няма ги и в момента,
защото нямат пари за път от с. Черник до гр. Силистра. Освободени са по
всички производства, имат пенсии по 400 лева и колко. Да прави
прокуратурата проверки, те нямат пари за път.
АДВ. Ч. – Един е искът. Аз предния път заявих, това са лица, които не
са нито задължителни, нито обикновени другари. Те могат да предявят иска
поотделно.
АДВ. И. – Аз не претендирам хонорар за себе си. Аз се представлявам
лично и претендирам за тези хора. Нямам нови искания.
АДВ. Ч. – Нямам нови искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
8
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. И. – Г-жо Съдия, аз ще бъда изключително кратка. Смятам, че от
всички представени доказателства с исковата молба се установиха
предпоставките за уважаване на иска. Това, че в момента дружествения дял
няма да е положителна величина, няма отношение към основателността на
иска, дружеството следва да бъде прекратено, тъй като този човек не е плащал
нищо по изпълнителните дела. Има отношение единствено по това, че тези
хора няма да получат нищо от това дружество, но аз съм завела Павлов иск за
отмяна на сделката за продажба на къщата, така че при успешно проведено
там производство тези хора ще си получат парите. Тук във връзка с
експертизата възникнаха много нередности и аз ще сезирам прокуратурата,
ще приложа тази експертиза.
АДВ. Ч. – Уважаема Госпожо Председател, моля да отхвърлите иска и
да ми дадете възможност за писмени бележки.
АДВ. И. – И аз моля за възможност да представя писмени бележки в 5-
дневен срок от днес.
СЪДЪТ дава възможност на двете страни да представят писмени
бележки по делото в 5-дневен срок, считано от днес.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12,00ч.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
9
Секретар: _______________________
10