РЕШЕНИЕ
№ 1961
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110127414 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „ “, ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр. София, срещу П. Б. С. с адрес: с. , ул. „, с която се моли съдът да
осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 238,91 лева/три хиляди двеста
тридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ - главница по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0300/20//, ведно със законна лихва от момента на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.
Ищецът сочи, че на 06.05.2020 г. в гр. на ул. „“, водачът на МПС марка „“, модел „“ с
рег. № - П.С., поради неосъществяване на достатъчен контрол над управлявания от него
автомобил навлиза в лентата за насрещно движение и по негова вина реализира
пътнотранспортно произшествие с правомерно движещия се лек автомобил марка „“, модел
„“ с рег. №
Сочи се, че Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие лек
автомобил марка „“, модел „“ с рег. № имал сключена валидна застраховка „Каско" в ЗАД
„“- полица № 19-0300//, била образувана преписка по образувана щета с № 0300/20//,
изготвени били опис на щетите и доклад, като въз основа на представени доказателства на
сервиза извършил ремонта на увредения автомобил е определено и изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 3 238,91 лева с преводно нареждане за кредитен
превод от 29.06.2020 г.
Поддържа се, че съгласно съставения Двустранен констативен протокол за ПТП от
06.05.2020 г., пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на МПС
марка „“, модел „“ с рег. № - П.С., като за управлявания от него автомобил не е била налице
1
валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Посочена е банкова сметка: IBAN № , BIC: BUINBGSF при банка „ “
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен.
Твърди се, че не е ясно как точно се формира сума от над 3328.91 лева за леко
произшествие без пострадали. Поддържа се, че искът е многократно завишен и не отговаря
на установената практика, на конкретния случай и на материалноправната норма на чл.52
ЗЗД.
По отношение на задължителната застраховка гражданска отговорност на водача на
лизингов автомобил се сочи, че задължението за сключване на този вид застраховка
принадлежи на лизингодателя, а не на лизингополучателя, като последният е длъжен в срок
да изпълни имуществените си задължения към собственика на колата и да заплати сумата,
представляваща стойността на застраховката, съответно би следвало имуществените
претенции да се насочат към реалния собственик на автомобила, а не към водача на същия.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена Полица № 19-0300/// л.7-9/, според който страни са ЗАД „” и
„“ ООД, ЕИК , застраховката е с вид Каско на МПС, застрахования предмет-л.а. „” с рама , с
период на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 31.05.2019 г. до 24:00 ч. на 30.05.2020 г.
Представени са и приложимите общи условия/л. 11-15/.
С уведомление за щети по МПС – щета №0300/20//Б. Огн. Огн., управлявала
застрахованото МПС е описала, че „На 06.05.2020 г. в гр. София, ул. „при ляв завой,
насрещно движещ се автомобил „“ рег. №се поднася на мокрия асфалт и удря автомобил „“
в лява задна част.“. Като начин на обезщетяване е посочен доверен сервиз. Попълнена са
увредени детайли: броня-облицовка-зад.калник-зад.л стоп-блок комбинирани светлини-
зад.л.
Приложени са опис на щета /л.18/, доклад по щета/л. 10/ и калкулация за
ремонт/л.46-48/. В тези документи щетите са оценени на сумата от 3 238,91 лева. Приложена
е фактура за същата сума от доверения сервиз „“ ООД/л.19/.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение. Вещото лице е установило, че ЗАД „” е извършило превод към
Доверен сервиз „” ООД за извършения ремонт на лек автомобил „”, модел „” с рег. № , по
щета № 0300/20//чрез преводно нареждане от 26.06.2020г., на сума в размер на 3 238.92 лв.
Видно от приложена разпечатка от информационната система на Гаранционния
фонд/л. 24 от делото на СРС/ за МПС с ДКН относно наличните застраховки „Гражданска
отговорност“ на 06.05.2020 г. превозното средство не е имало действаща такава.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП/л.7/. В протокола са посочени
участниците в ПТП- лек автомобил „“ рег. №, управляван от П.С. и лек автомобил „“ с рег.
2
№ . Описани са щети на лек автомобил „“ – стоп, заден панел, броня.
Представена е регресна покана/л 25/ до ответника П.С., с която той поканен да
заплати сумата от 3 238,91 лева.
По делото е разпитана Б. Огн. Огн., управлявала застрахования автомобил. Тя си
спомня, че към 2020 г. управлявала автомобил „“ и си спомня ПТП-то. Сочи, че времето
било много лошо и дъждовно, тя била в близост до дома си в Студентски град, като се
движела по улица, на която имало един доста остър завой и на него се засекли с другия
автомобил. Тя разказва, че шофьорът, който управлявал другия автомобил в насрещната
лента се подхлъзнал, навлязъл в нейната лента и ударил управлявания от нея автомобил в
задната му част. Те попълнили протокол. Свидетелката сочи, че колата е служебна и тя е
собственост на „Еуратек“, не е неин личен автомобил. Тя твърди, че е отишла в „“ и там
служители описали щетата.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение. Приело е следния механизъм: „На 06.05.2020 г., около 12:15 часа,
МПС „”, с рег.№ , се движи по ул. „“, където при десен завой на платното за движение,
водачът губи контрол над управлението на превозното средство, навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП с движещия се срещу него лек автомобил „”, с рег.№“
Вещото лице е направил извод, че от така представения механизъм на ПТП, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания,
щетите по лек автомобил „”, с рег.№ , се намират в пряка и причинно - следствена връзка с
настъпилото на 06.05.2020 г. произшествие в гр. София. Вещото лице е изчислило, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „”, с рег.№ , изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е 3238,92 лв., като е отчело, че уврежданията по
автомобили, които се намират в период на производствена гаранция, следва да се
отстраняват в официален за съответната марка сервиз.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно право. В хода
на производството по иск по чл. 410 КЗ следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на
задълженията му по застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение,
увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се предполага до
доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
3
По делото е доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение към
момента на увреждането между ЗАД„“ АД и собственика на увредения автомобил.
Застрахователната полица, в която е обективиран договор за застраховка "каско на МПС" за
процесния автомобил, не е подписан отстраните, но те са изпълнили задължението си по
него. Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във формата
на застрахователна полица или на друг писмен акт. Писмената форма на застрахователния
договор е за действителност. В случая ищецът не е представил двустранно подписана
застрахователна полица. По делото обаче са налице доказателства, от които може да се
установи съдържанието на волеизявленията на страните по застраховката - по смисъла на
чл. 293, ал. 4 ТЗ, според която разпоредба, приложима към търговските сделки, каквато
несъмнено е договорът за застраховка, писмената форма се смята за спазена, ако
изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде
възпроизведено. В случая от събраните по делото писмени доказателства може да се
направи обоснован извод, че страните, посочени в представената по делото неподписана
застрахователна полица са били обвързани от застрахователно правоотношение по договор
за имуществено застраховане с предмет – л.а. „” с рама , с период на застрахователно
покритие от 00:00 ч. на 31.05.2019 г. до 24:00 ч. на 30.05.2020 г.
По делото са установени всички предпоставки за ангажиране на регресната
отговорност на ответника като причинител на вредата по смисъла на чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ.
При липса на валидна на територията на България застраховка „Гражданска отговорност” за
управлявания от последния автомобил той е пасивно легитимиран да отговаря по иска на
встъпилия в правата на увредения застрахован застраховател.
За да се ангажира отговорността на виновното лице по чл. 410 КЗ, трябва да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от лицето, което е
причинило вредите. В процесния случай се установява от събраните доказателства, че на
06.05.2020 г. е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при което на ударения лек
автомобил са причинени щети. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото
писмени доказателства, включително приложеният протокол за ПТП, свидетелските
показания на участник в ПТП-то и изготвената САТЕ.
Останалите елементи от юридическия факт непозволено увреждане се установяват по
безспорен начин от събраните по делото доказателства и съдебна автотехническа експертиза
– вредата за собственика на увредения автомобил, изразяваща се в имуществени вреди от
поведението на ответника, и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на
виновния за настъпване на произшествието. Причинната връзка между вредите и механизма
на деянието се установяват от приетата по делото експертиза, която съдът изцяло кредитира.
Съдът приема за установено, че са причинени именно описаните в описа-заключение на
застрахователя щети, като те се установяват от протокола за ПТП, от описа на щетите и
приложението към издадената фактура. Размерът им се установява и от изготвената съдебна
автотехническа експертиза.
По силата на разпоредбата на чл. 410 КЗ, доколкото застрахователят е изплатил
4
застрахователното обезщетение на застрахования (видно от извода на вещото лице по ССЕ),
той е встъпил в неговите права против причинителя на щетата до размера на платеното
обезщетение. Ето защо съдът приема, че искът на застрахователя е основателен и доказан по
размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът
дължи на ищеца сторените в производството разноски в размер на общо 1227.62 лева, от
които 129.56 лева държавна такса, 548.06 лева адвокатско възнаграждение, 500 лева-
депозити за вещи лица и 50 лева- депозит за свидетел. Своевременно е направено
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 6/2012 г., ОСТГК, основанието
по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската
защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова
искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е.
да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото
правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при
всеки отделен случай. В процесния случай извършените от процесуалния представител на
ищеца действия се изразяват в подаване на искова молба и извършване на процесуално
представителство в съдебно заседание с разпит на свидетел и изслушване на САТЕ и ССЕ
по оценяем иск, като претендираното адвокатско възнаграждение е съобразно с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва
да бъде редуцирано.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Б. С. с адрес: да заплати на основание чл. 410,ал.1, т.1 КЗ на ЗАД
„“, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „. “ №сума в размер на 3
238,91 лева/три хиляди двеста тридесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ -
главница по изплатено от ищеца на трето увредено лице застрахователно обезщетение
по щета № 0300/20//във връзка с настъпило на 06.05.2020 г. в гр. София ПТП по вина на
ответника, управлявал лек автомобил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законна лихва от момента на подаване на исковата молба/18.05.2021 г./ до
окончателното изплащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА П. Б. С. с адрес: да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на ЗАД
„“, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ сумата от 1227.62 лева -
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6