Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр.
София, 26.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание провело се на шестнадесети април през две хиляди
деветнадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Йорданка Петрова, като разгледа докладваното от съдия МАДЖЕВ търг. дело № 1873/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е
вследствие на подадена ИМ с вх. № 266622/30.09.2020 г., с която от „К.Е.С.Е.“
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, срещу „С.“ ЕООД, с
ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** е предявен за
разглеждане иск с правна квалификация по чл.517, ал.4 ГПК за прекратяване на
ответното дружество, поради невъзможност на ищеца да получи изпълнение на
задължение от съдружника и едноличен собственик на капитала – С.М.К..
В исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът е кредитор на лицето С.М.К. за сума
възлизаща на общо 4 240 344,75 лв., за която е бил издаден изпълнителен лист от
03.06.2009 г. в рамки е на развилото се гр. д. № 22994/2009 г. водено по описа на СРС. Вземанията
отразени в така издадения изпълнителен лист били придобити от дружеството-ищец,
вследствие на сключен договор за прехвърляне на вземания датиращ от 25.07.2019
г. с дружеството „СОФИЯ П.“ Б.В., като последното преди да се разпореди с тях
ги е придобило по идентичен способ, а именно сключен договор за прехвърляне на
вземания от 28.07.2011 г., като праводател по него се поддържа да е бил „НЛБ
Банка София“ АД. Първоизточник на вземанията се поддържа да са два договора за
кредит от 09.03.2005 г. сключени между цитираната банка и „С.78“ ООД, както и
два договора за поръчителство сключени на 17.08.2006 г. и 18.08.2006 г. отново
между цитираната банка и С.М.К.. Сочи се, че последният се явявал едноличен
собственик на капитала на всички дружествени дялове в ответното - „С.“ ЕООД.
Върху тези дялове притежавани от С.М.К. по искане на предходния кредитор -
„СОФИЯ ПО.“ Б.В. бил наложен запор, който надлежно е вписан по партидата на „С.“
ЕООД. Ищецът твърди да са реализирани всички установени в хипотезата на чл.
517, ал. 4 ГПК предпоставки, доколкото е налице висящо изпълнително
производство в пределите на което „К.Е.С.Е.“ ЕООД има качеството на взискател и
кредитор спрямо С.М.К., като ищеца е овластен от съдебния изпълнител да
пристъпи към предявяването на иск за прекратяване на ответното дружество – „С.“
ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е длъжника по изпълнителното
производство. Освен това притежаваните от К. дялове в „С.“ ЕООД били с наложен
запор, считано от 03.09.2019 г. Настоява се предявеният от ищеца иск да бъде
счетен от съда за допустим и основателен и като последица от това да се
постанови решение, с което да се прекрати дружеството – „С.“ ЕООД. Желае се и
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „С.“
ЕООД, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, с който възразява по
предявения срещу него иск определяйки го най-напред за недопустим, а при
несподеляне на това виждане за неоснователен. Недопустимостта се извеждала от
това, че ищеца е бил овластен да предяви иска по чл. 517, ал. 4 ГПК от съдебен
изпълнител неразполагащ с териториална компетентност да провежда изпълнението
спрямо длъжника С.К.,*** действие – ОС Пазарджик, а длъжника – К. е с
регистриран постоянен адрес ***. Следователно извършаваните от съдебен
изпълнител с район на действие – ОС Пазарджик действия, в т.ч. и овластяването
за предявяване на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК били недопустими и такива не
пораждащи правни последици. Тъй като овластяването за предявяване на иска по
чл. 517, ал. 4 ГПК съставлявало положителна процесуална предпоставка, то
липсата й водела до недопустимост на предявения за разглеждане иск, което
обуславяло прекратяване на производството по него. При несподеляне на това
възражение, ответникът навежда съображения за неоснователност на иска, като се
поддържа, че в дружеството „С.“ ЕООД участие има и скрит съдружник, а именно М.
К., който считано от 2016 г. притежавал 775 дружествени дяла от капитала на
ответника, равняващи се на 15,9 %. Това препятствало възможността за директно
приложение на нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК, а изисквало предхождащо
прекратяване участието на съдружника – длъжник по изпълнението в
дружеството.
С.М.К. на
основание чл. 219 ГПК с определение от 02.12.2020 г. е конституиран, като трето
лице – помагач на страната на ответника. Същият е изразил становище по исковата
претенция, като е възразил, че същата е неоснователна. ТЛП поддържа, че той не
е едноличен притежател на дружествените дялове в „С.“ ЕООД, защото в
дружеството има участие скрит съдружник – М.К. ., като той притежава 15,9 % от капитала на дружеството. В тази насока бил
изготвен и подписан протокол от 29.02.2016 г. Застъпена е тезата, че делът на
скрития съдружник не можел да бъде обект на принудително изпълнение, както би
се случило ако съдът уважи заявената за разглеждане претенция.
В съдебно
заседания състояло се на 12.03.2021 г. процесуалните представители на ищеца,
респективно ответното дружество формулират изявления, че поддържат, съответно
оспорват предявения за разглеждане иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Приложен е
изпълнителен лист от 03.06.2009 г., който е издаден в пределите на гр. дело №
22994/2009 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 66-ти състав. Съгласно
същия е видно, че „С.-78“ ООД и С.М.К., да заплатят солидарно на „НЛБ БАНКА
СОФИЯ“ АД, както следва : сумата от 1 420 800 лв. – представляваща
задължение по договор за кредит № 149/05 от 09.03.2005 г. и договор за
поръчителство № 149-2/05 от 17.08.2006 г., заедно със законната лихва, считано
от 29.04.2009 г. до изплащане на вземането; сумата от 200 725,33 лв. –
договорна лихва от 23.09.2008 г. до 06.04.2009 г.; сумата от 25 001,71 лв.
– наказателна лихва от 23.09.2008 г. до 06.04.2009 г., сумата от 13 679,62
лв. – такси, както и сумата от 33 204,13 лв. – разноски по делото; сумата
от 453 225,00 лв. - представляваща задължение по договор за кредит №
148/04 от 09.03.2005 г. и договор за поръчителство № 148-1/04 от 17.08.2006 г.,
заедно със законната лихва, считано от 29.04.2009 г. до изплащане на вземането;
сумата от 43 004,54 лв. – договорна лихва от 23.09.2008 г. до 06.04.2009
г.; сумата от 7 004,20 лв. – наказателна лихва от 23.09.2008 г. до 06.04.2009
г., сумата от 3 607,51 лв. – такси, както и сумата от 10 136,83 лв. –
разноски по делото.
Според Удостоверение издадено на
10.12.2020 г. от ЧСИ – Г. Т.във връзка с актуалното състояние на подлежащия на
принудително изпълнение дълг по образуваното пред него изпълнително дело с № 20198820400145 се установява, че страни по образувания
и неприключил изпълнителен процес са взискателя - „К.Е.С.Е.“ ЕООД, и длъжникът
по изпълнението – С.М.К., като изпълнението се извършва въз основа на издаден
ИЛ от 03.06.2009 г. по гр. дело № 22994/2009 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 66-ти състав. Извършено е удостоверяване на обстоятелството, че към датата – 10.12.2020
г. общият размер на необслужените задължения по коментираното изпълнително дело
възлиза на сумата от 4 227 101,05 лв.
Приобщените към доказателствата по
делото два договора за прехвърляне и придобиване на вземания от 28.07.2011 г. установяват
факта, че на посочената дата – чуждестранното дружество „СОФИЯ П. Б.В.“ е
придобило от „НЛБ БАНКА СОФИЯ“ АД вземания на последната към С. М. К.
произтичащи от два договора за кредит с № 148/04 и с № 149/05 09.03.2005 г. и двата
сключени на 09.03.2005 г., които вземания са предмет на принудително изпълнение
вследствие на издадения ИЛ от 03.06.2009
г. по гр. дело № 22994/2009 г., по описа
на Софийски районен съд, ГО, 66-ти състав. Тези вземания са били предмет и на ново
разпореждане, а именно на 25.07.2019 г. те са били прехвърлени с договор за
прехвърляне на вземания от „СОФИЯ ПО.Б.В.“ в полза на дружеството „К.Е.С.Е.“
ЕООД.
Направена служебна справка от страна
на сезирания съд по партидата на ответника – „С.“ ЕООД, с ЕИК *******показва,
че спрямо притежаваните от С.М.К. дружествени дялове в цитираното търговско дружество на
14.05.2019 г. е бил наложен и вписан запор. Предприемането на това действие се
потвърждава и от приобщеното по делото – запорно съобщение на основание чл. 450
и чл. 517 ГПК датиращо от 03.05.2019 г.
Съгласно обстоятелствата вписани по
партидата в ТРРЮЛНЦ водена по отношение на ответния търговец - „С.“ ЕООД, с ЕИК
1*******се установява, че С.М.К. има качеството на едноличен собственик на дружествените дялове формиращи капитала на
ответника на стойност от 485 000,00 лв.
Съгласно Постановление от 18.06.2020 г. ЧСИ – Г. Т. е овластил – „К.Е.С.Е.“ ЕООД да предяви иск за прекратяване на
търговско
дружество – „С.“ ЕООД, с ЕИК *********, чиито едноличен собственик на капитала
е С.М.К..
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 517,
ал. 4 ГПК.
Основателността на предявения конститутивен иск се
обуславя от кумулативното наличие на елементите: притежавано от ищеца качество
взискател по изпълнително дело, по което изпълнението е насочено върху
притежаваните от длъжника – С.М.К. дружествени дялове от капитала на „С.“ ЕООД,
съответно наложен върху всички дялове запор и овластяване на взискателя от съдебния
изпълнител да поиска прекратяване на дружеството.
В случая, от обсъдените
доказателства, се установява, че всички елементи, обуславящи основателността на
иска са успешно реализирани.
Ищецът на валидно правно основание е
придобил парично вземане, чиито носител продължава да бъде и към момента, като
се констатира, че притезанието съставлява неудовлетворено вземане от лице,
притежаващо качество едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена
отговорност. Успоредно с това „К.Е.С.Е.“ ЕООД има качеството на взискател по изпълнително
дело с № 20198820400145, като длъжник по същото е именно - С.М.К..
Същевременно принудителното изпълнение е насочено спрямо
всички дялове в дружеството, поради което не е необходимо отправяне на изявление
от взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. Констатира
се и това, че върху дяловете от капитала на ответника е наложен запор чрез
изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписвания - търговски регистър и
запорът е вписан по предвидения в чл. 517, ал. 1, изр.2 ГПК ред.
Паралелно с първата предпоставка се
разкрива и това, че ищецът при проведена надлежна процедура е бил овластен от
органа по изпълнението да поиска от съда прекратяване на „С.“ ЕООД, в което
длъжникът – С.М.К. е едноличен собственик на капитала и притежава всички дялове в това
търговското дружество.
Другото върху което е съществено да
се акцентира при обсъждане възникването на материалното преобразуващо право по
чл. 517, ал. 4 ГПК в правната сфера на дружеството-ищец е това, че ответното
такова носещо доказателствената тежест да установи, че вземането на взискателя
/ищеца/ по изпълнително дело № 145/2019 г.
е било удовлетворено напълно, било чрез плащане или пък чрез реализацията на
друг погасителен способ, в която хипотеза, чл. 517, ал. 4, изр.3 ГПК предвижда
отхвърляне на конститутивния иск не е провело доказване от коментираното
естество.
По отношение на наведеното и от
ответника и от ТЛП възражение, че „С.“ ЕООД е дружество, в което наред с – С.М.К.
участие има и физическо лице, което действа като скрит съдружник, настоящият
състав намира за необходимо да изтъкне, че в ТЗ ясно е установена формата, при
която дадено лице участва в търговските дружества, а именно участието му като
учредител, приемането му като съдружник, съответно придобиването на дружествени
дялове с договор, при който е установена форма за действителност. Обективното
ни дружествено право не предвижда фигурата на скрит съдружник, респективно
същият не може да разполага с имуществени права на такъв по отношение на дадено
търговско дружество. Дори обаче да се приеме, че са налице някакви договорни взаимоотношения между С.М.К.
и лице сочено за скрит съдружник що се касае до предмет – дружествени дялове в „С.“
ЕООД, то подобни правоотношения няма как да рефлектират в правната сфера на
трети лица и да ги обвържат, доколкото по отношение на третите лица от значение
са единствено обстоятелствата манифестирани чрез вписване в ТРРЮЛНЦ.
Следователно на ищеца „К.Е.С.Е.“ ЕООД няма
как успешно да бъде противопоставен довод произтичащ от вътрешни и неогласени в
търговски регистър взаимоотношения между явен и скрит съдружник в „С.“ ЕООД,
които да създадат основание за изискване да се реализира и допълнителната
предпоставка заложена в чл. 57, ал. 3 ГПК, а именно – отправяне на изявление до
дружеството за прекратяване участието на определен съдружник имащ качеството
длъжник на ищеца.
При така установеното фактическо и правно положение по
делото, съдът намира, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на
ответното дружество е основателен и следва да бъде уважен. Прекратяването
следва да се впише служебно в Търговския регистър, след което да се извърши
производство по ликвидация на дружеството.
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание
чл.
78, ал. 1 от ГПК, ищецът е субектът, в чиято ползва възниква право да
търси присъждане на разноски. Неговият пълномощник изрично формулира искане с
такъв предмет, като ангажира списък по смисъла на чл. 80 ГПК. Размерът на
разноските подлежащи на присъждане в полза на ищеца се свежда единствено до
сумата от 80,00 лв. – заплатена държавна такса. Със заплащането на тези суми
следва да бъде обременен ответника, за когото решението по спора е
неблагоприятно.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК
търговско дружество - „С.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, по иск на „К.Е.С.Е.“ ЕООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА
„С.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в
полза на „К.Е.С.Е.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 80,00 лв. – разноски по
делото направени пред настоящата инстанция.
Решението
е постановено при участието на С.М.К., с адрес *** притежаващ качеството на едноличен
собственик на капитала на „С.“ ЕООД, с ЕИК *******, като трето лица-помагач на
ответника –„С.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на
основание чл. 517, ал. 4, изр. последно от ГПК. Препис от решението след
влизането му в сила да се изпрати на Агенцията по вписванията - Търговски
регистър за вписването му по партидата на дружеството и провеждане на процедура
по ликвидация.
СЪДИЯ :