Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI-E въззивен състав, в публично съдебно заседание
на първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 511/2019
г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на З. „А.Б.“, подадена чрез
пълномощника си – адв. А.Б., с надлежно учредена
представителна власт по делото, против Решение № 426586 от 11.06.2018 г.,
постановено по гр. дело № 4418/2018 г. на Софийски районен съд, 113 състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ срещу З.К.„Л. И.“ АД иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./ (отм.) за заплащане на сумата от 189,35 лв.,
представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „З. „А.Б.” АД по щета № 0300/14/150/501029, ведно със законната
лихва върху сумата от предявяването
на исковата молба - 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски за двете съдебни инстанции.
Решението
в частта, с която частично е уважен предявеният от З. „А.Б.“ срещу З.К.„Л. И.“ АД иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ (отм.) за заплащане
на сумата от 197,66 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „З. „А.Б.”” АД по щета № 0300/14/150/501029, не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.
В
жалбата са наведи оплаквания за неправилност
на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Изтъква се, че отговорността на застрахователя при
повече от една сключена от виновния водач застраховка ГО е солидарна, поради
което всеки един от застрахователите отговаря по регресната
отговорност за пълния размер на платеното обезщетение по имуществената
застраховка. Моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск, както и да присъди
направените разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият - З.К.„Л.
И.“ АД, в законоустановения
срок не е подал отговор на въззивната жалба. С
писмено становище от 31.10.2019 г., чрез процесуалния си представител – юриск. Д.Т., оспорва жалбата, претендира разноски, а при
условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаградение.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното
производство, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от реЛ.ираните въззивни основания в
жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази оплакванията на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за основателна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите
и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, като относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци.
По конкретно
наведеното в жалбата оплакване въззивният съд намира
следното:
Съгласно§22
ПЗР на КЗ за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ на 01.01.2016
г., се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр.
102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
КЗ.
В чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./ е уредено едно специално суброгационно
право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на
застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки
застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на
което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
При
така реЛ.ираните твърдения в
исковата молба възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно
поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4)
към момента на настъпване на ПТП между делинквента и
ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Тъй като обжалваното решение в частта, в която частично е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./
за
заплащане на сумата от 197,66 лв., е влязло
в законна сила, то в конкретния случай със сила
на пресъдено нещо между страните
в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално
право. Предвид това, спорът между
страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение,
на който въззивният съд следва да се
произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), се съсредоточава върху регресната отговорност на застрахователя по ГО при наличие на две сключени от виновния водач застраховки ГО валидни към момента на ПТП-то.
В конкретния
случай страните не спорят, а и от приложените по делото доказателства е
безспорно установено, че виновният за процесното ПТП
от 22.12.2014 г. водач, управлявал л.а. Киа К2700 с рег. № *******, към момента
на ПТП-то – 22.12.2014 г. е имал 2 броя валидни застраховки ГО, съответно в З.К.„Л. И.“ АД и ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД. Съгласно § 24 от ПЗР на Кодекса за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./, „за заварените до влизането в сила на разпоредбата на чл.484 КЗ /въвеждаща забрана за застрахователите да сключват задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при наличието на друга такава за едно и също МПС, ако застрахователните периоди на двете застраховки изцяло или частично съвпадат/ случаи на повече от една действаща, както и изтекла, по която са
възникнали застрахователни събития, застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователите- страни по съответните договори, както е в
конкретния случай, отговарят помежду си
поравно за изплащане на обезщетението, като пред увредените лица и застрахования в случаите, когато последният
е платил на увредените лица, застрахователите отговарят солидарно за изплащане на обезщетението“. Тъй като ищецът-
застраховател по имуществена застраховка „каско“ на
увреденото лице, е заплатил застрахователно обезщетение за настъпилото на
22.12.2014 г. застрахователно събитие, и се е суброгирал
в правата на увреденото лице, то отговорността на двамата застрахователи по
застраховка „ГО“ спрямо него би била същата като отговорността спрямо
увреденото лице, а именно солидарна,
в който случай всеки един от застрахователите дължи плащане на цялото регресно обезщетение.
В
тази връзка следва да се отбележи, че от неоспореното от страните заключение на
вещото лице по изслушаната САвТЕ, което настоящият
състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие
се установява, че към момента на
настъпване на процесното ПТП причинените вреди на база
средни пазарни цени по лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, следствие на процесното
ПТП възлизат на 1207,64 лв. Имайки предвид, че ищецът е признал че ответникът е
заплатил част от платеното на застрахования по „каско“
обезщетение в размер на 406,16 лв., а вторият застраховател по застраховка ГО -
ЗАД „ОЗК-застраховане“ АД е
заплатило сумата от 414,47 лв., то ищецът е получил извънсъдебно във връзка с процесното ПТП регресно
обезщетение общо в размер на сумата от 820,63 лв. Тъй като обжалваното решение,
с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 197,66 лв.
е влязло в сила, то и в съответствие с разпоредбата на § 24 от
ПЗР на КЗ, вр. чл. 213, ал.
1 КЗ /отм./
ответникът З.К.„Л. И.“ АД дължи на ответника регресно
обезщетение в размер на сумата от още 189,35 лв.
Доколкото
крайните изводи на настоящата инстанция не съвпадат, с тези на СРС, решението в
обжалвана част следва да бъде отменено, и вместо него да се постанови ново, с
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 189,35
лв., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба. С
оглед крайния изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 97,85 лв., представляващи съдебни разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска.
При
този изход на спора на основание, чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски за производството пред СРС в общ размер на 239,74 лв.,
представляваща сбора от внесената ДТ, разноски за вещи лица и адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 265,00 лв., представляваща разноски пред
настоящата инстанция. Възражението за прекомерност направено от пълномощника на
въззиваемия е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение не надвишава минимума
по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал.
1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 426586 от 11.06.2018 г.,
постановено по гр. дело № 4418/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 113
състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ срещу З.К.„Л. И.“ АД иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ (отм.) за
заплащане на сумата от 189,35 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „З. „А.Б.” АД по щета № 0300/14/150/501029, ведно със законната
лихва върху сумата от предявяването
на исковата молба - 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която З. „А.Б.“ е
осъден да заплати на З.К.„Л. Инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 97,85 лв., представляващи
съдебни разноски съразмерно на отхвърлената
част от иска
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на З. „А.Б.“ ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 213, ал.1 КЗ (отм.),
сумата от 189,35 лв., ., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при „З. „А.Б.” АД по щета № 0300/14/150/501029, ведно със законната
лихва върху сумата от предявяването
на исковата молба - 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане , а
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата
от още 239,74 лв. – разноски за производството пред СРС, както и сумата от
285,00 лв., представляваща разноски
в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: