Р Е Ш Е Н И Е
№............. ………………………. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет и шести януари 2015година
В публично заседание в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Г.
Секретар: Р.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Г.
гражданско дело номер 3341 по описа за 2014 година
Делото
е образувано по искове с правно основание чл.422, вр.чл.415 и чл. 128,т.2 КТ,
чл.177 КТ, чл.224 КТ, предявени от Г.И.Г. ***, като моли да бъде признато за
установено вземането му по отношение на ответното дружество, за което се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГО по ч.гр.д.. № 2140 от 2014г.
на Старозагорския районен съд, по което е издадена заповед № 1268 от
21.05.2014г., с която е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
3272,60лева главница, представляваща дължими трудови възнаграждения за период
от 25.11.2013г. до 14.04.2014г. на стойност 2479,20лева, както и обезщетение по
чл.221,ал.1 КТ в размер на 575лева, обезщетение по чл.224 КТ в размер на
218,40лева, ведно със законната лихва от 20.05.2014г. до окончателното
заплащане на сумата и направени в заповедното производство разноски от
465,45лева. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в който оспорват правото на обезщетение по чл.221 КТ, за
месец януари 2014г. изплатено по банков път – исковете са частично
основателни.
В исковата си молба ищецът Г.И.Г.
твърди, че с трудов договор № 71 от 25.11.2013г. на основание чл.70 във връзка
с чл. 67 ал.1 от КТ,бил назначен на работа в "Пътстрой" ООД, Булстат
*********, адрес на управление Зона Голеш гр.Стара Загора, на длъжност
"машинист пътно-строителни машини".Основното му месечно трудово
възнаграждение по договора било в размер на 575лева(петстотин седемдесет и пет
лева). В трудовата му книжка било отразено, че от 01.01.2014г. основното му
месечно възнаграждение било увеличено на 590лв.(петстотин и деветдесет лева),
за което увеличение разбрал след като получил трудовата си книжка.Въз основа
задължение по подписания договор постъпил на работа на 25.11.2013 г. Трудовите
си задължения изпълнявал до месец април 2014г.,като за тези няколко месеца му
били изплатени 2суми от по 100 лв.(сто лева) и след прекратяване на трудовото
му правоотношение една сума от 130лв.(сто и тридесет лева) през месец май
2014г. На 14.04.2014г. занесъл Заявление за прекратяване на трудовото си
правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. Завеждащия
личен състав на предприятието отказал да приеме заявлението, което е
удостоверил с подписите на двама свидетели. Заявил пред него, че трудовият му
договор бил прекратен със задна дата. До 14.04.2014г. не бил получавал заповед
за прекратяване на трудови правоотношения.На същата дата, веднага след отказа
от личен състав да приеме заявлението му, отишъл в Областна Дирекция "Инспекция
по труда", където входирал искане 0068-1753 от 14.04.2014г., за извършване
на проверка в "Пътстрой" ООД, за установяване на вземанията му
произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения. От Инспекцията по труда го
посъветвали да подадял Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК пред Районен съд Стара Загора. След седмица му дали Трудовата книжка и
разбрал, че със Заповед 62 от 11.04.2014г. бил освободен по чл.71 от КТ,
считано от дата 11.04.2014г., без да му бъде връчена заповед за прекратяване на
трудовите му правоотношения. За неизплатено задължение на вземания по трудови
възнаграждения подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК на 20.05.2014г. до Районен съд Стара Загора, където
било образувано ч.гр.д. № 2140/2014г. След преценка на съдебния състав, че са
налице предпоставките за уважаване на искането му получил на основание
чл.411,ал.З от ГПК, Заповед № 1268/21.05.2014г. с разпореждане, длъжникът
"Пътстрой" ООД гр.Стара Загора да заплати на кредитора Г.И.Г. сумата
от 3272.60лв/три хиляди двеста седемдесет и два лева и шестдесет стотинки/ и
законна лихва върху главница от 20.05.2014г. до изплащането на вземането,както
и сумата от 465,45лв./четиристотин шестдесет и пет лева и четиридесет и пет
стотинки/ представляваща разноски по делото. Длъжникът се възползвал от
възможността и подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, в което твърди, че не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. След подаване на
възражението по чл.414 от ГПК от страна на длъжника, за него възниквал правен
интерес да се установи съществуването на вземане от негова страна по отношение
на "Пътстрой" ООД гр.Стара Загора в посочения размер в издадената
заповед за изпълнение. Използвал предоставената му възможност по чл.415 от ГПК
с Разпореждане от 04.07.2014г. на Районен Съд Стара Загора -IV съдебен състав по ч.гр.д № 2140/2014г. по описа на съда
и в законоустановения едномесечен срок предявявал настоящият установителен иск
относно вземането си. Моли да се признае за установено вземането
му по отношение на длъжника "Пътстрой" ООД гр.Стара Загора, дължимите
присъдени по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2140/2014 суми както следва:
Дължими трудови възнаграждения - сумата 2479.20лв.(две хиляди четиристотин
седемдесет и девет лева и двадесет ст), ведно със законната лихва считано от
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение 20.05.2014г. до изплащането й. Обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ в
размер на 575лв.(петстотин седемдесет и пет лева); Обезщетение по
чл.224 от КТ в размер на 218.40лв.(двеста и осемнадесет лева и
четиридесет ст.), присъдената сума за съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№
2140/2014г. в размер на 465.45лв.(четиристотин шестдесет и пет
лева и четиридесет и пет стотинки). Моли да му бъдат присъдени и
направените пред настоящата съдебна инстанция съдебно - деловодни разноски в
размер на 565.45лв./петстотин шестдесет и пет лева и четиридесет
и пет стотинки),включително и хонорара на един адвокат.
На основание чл. 131 от ГПК ответникът „Пътстрой” ООД гр.Стара Загора
представя писмен отговор в който твърди, че не възразявали, че на 25.11.2013г.
е съставен трудов договор между страните
№ 71 от същата дата.По силата на договора ищеца е изпълнявал длъжността
машинист ПСМ и е получавал брутно месечно възнаграждение в размер на
575лева.Трудовото правоотношение е прекратено считано от 11.04.2014г. по реда
на чл.71, ал.1 КТ. Ищецът претендирал за плащане на трудови възнаграждение в
размер на 2479,20лева, както и обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ и чл. 224 от КТ. За месец 11.2013г. възнаграждението в размер на 107,31лева е изплатено по
банков път. За месец декември 2013г. възнаграждението в размер на 278,16лева не
е изплатено. За месец януари 2014г. възнаграждението в размер на 103,45левае
изплатено по банков път. За месец февруари 2014г. възнаграждението в размер на
134,73лева е изплатено по банков път.За месец март 2014г. възнаграждението в
размер на 144,42лева не е изплатено.За месец април 2014г. възнаграждението в
размер на 258,93лева не е изплатено. Обезщетението по чл. 221, ал.1 от КТ не се
дължи, тъй като трудовия договор е подписан при условията на чл. 70, ал.1 във
връзка с чл. 67, ал.1 КТ и изпитателен срок 6 месеца в полза на работодателя.
Моли да се постанови решение с което да бъдат отхвърлени исковете по основание
и размер и да бъдат възложени изцяло разноските по делото върху ищеца.
В съдебно заседание ищецът
поддържа претенциите си чрез пълномощника си адв.С., който претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ответника
се явява адвокат Миневски, който оспорва предявените искове над размера на общо
676,51лева и представя подробно писмено становище, като претендира присъждане
на направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В съдебно заседание ищецът е направил изменение в размера на търсените
суми, както следва – 728,71лева нетен размер на възнаграждението за месец май
2012г., 458,86лева – нетен размер на възнаграждението за месец септември
2012г., 356,66лева нетен размер на възнаграждението за месец ноември 2012г.,
като са заявили отказ от търсене на възнаграждение за месец октомври 2012г.,
който е приет от съда и производството в тази си част е прекратено. По
отношение на търсените обезщетения по чл.224 КТ е допуснато изменение до
размера на 1608,28лева и до 526,81лева – по отношение на обезщетението по
чл.221 КТ.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното:
Видно от приложеното
към материалите по настоящото дело ч.гр.д.№ по
ч.гр.д.. № 2140 от 2014г. на Старозагорския районен съд, ищецът се е снабдил
със заповед № 1268 от 21.05.2014г., с която е осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца 3272,60лева главница, представляваща дължими трудови
възнаграждения за период от 25.11.2013г. до 14.04.2014г. на стойност
2479,20лева, както и обезщетение по чл.221,ал.1 КТ в размер на 575лева,
обезщетение по чл.224 КТ в размер на 218,40лева, ведно със законната лихва от
20.05.2014г. до окончателното заплащане на сумата и направени в заповедното
производство разноски от 465,45лева.
По делото не е
спорно, а и видно от представените и приети като доказателства по делото трудов
договор № 71/25.11.2013г., заявление и писмо от проверка на инспекцията по
труда, ищецът е работил при ответника по силата на сключен помежду им трудов
договор, като с отправено до работодателя заявление било прекратено трудовото правоотношение,
на
основание чл.327, ал.1,т.2 КТ.
За изясняване обстоятелствата по
делото е назначена съдебно – икономическа експертиза, което е дало основно и допълнително заключение, с оглед установеното от
разпитаните по делото свидетели Марин Стоянов Стоянов, Г. Вълчанов Тонев и Йовчо
Русев Г., от показанията на които се установи, че разплащанията към работниците
в ответното дружество не са били документирани по ведомост.
Съгласно допълнителното заключение/неоспорено от
страните/, което съдът кредитира изцяло като
пълно и добросъвестно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен
материал, дължимите неплатени трудови възнаграждения на ищеца, съставляващи чистите суми за получаване, след приспадане
на дължимите осигуровки и данъци, по месеци са, както
следва: за
м.ноември 2013г.– 5,37лева/пет лева и
37стотинки/, за месец декември 2013г. – 450,75лева/четиристотин и петдесет лева
и 75стотинки/, за месец януари 2014г. – 359,05лева/триста петдесет и девет лева
и 5стотинки/, месец февруари 2014г. – 327, 77лева, за месец март 2014г. – 462,
50лева и месец април 2014г. – 208, 13лева, както и 212,40лева/двеста и
дванадесет и 40стотинки/ чиста сума за получаване, представляваща обезщетение
по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск.
Обезщетението по чл.221, ал.1 КТ за прекратяване
на трудовото правоотношение от работника или служителя с предизвестие в случая
не се дължи, тъй като договора с работника е с шестмесечен срок за изпитване.
Тъй като по делото изрично са поискани за присъждане нетните суми, то следва
исковете да бъдат уважени по този начин – изцяло до установените размери от
вещото лице.
Следва да бъде признато вземаното
на ищеца по отношение на ответника до размера на 1813,57лева, дължимо
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ – 212,40лева, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на заявлението в съда до окончателното заплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати частта от направените от ищеца разноски в настоящото
производство в размер на общо 565,45лева и по заповедното производство в размер
на общо 465,45лева, по съразмерност до размера на общо 638,19лева.
Ответникът не е представил доказателства за направени
по делото разноски, породи което такива не следва да му бъдат присъждани.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на РС – Стара Загора частта от възнагражденията
за вещо лице в размер на общо 140 лева, съразмерно на уважената част от
исковете – до размера на 86,66лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Г.И.Г. ***, ЕГН **********, дължимостта на вземането му към „ПЪТСТРОЙ”ООД – Стара Загора, Зона
„Голиш”, ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков ЕГН **********,
за което е заведено заявление за заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 2140 от 2014г. на Старозагорския районен
съд, по което е издадена заповед № 1268 от 21.05.2014г., с която е осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца 3272,60лева главница, представляваща
дължими трудови възнаграждения за период от 25.11.2013г. до 14.04.2014г. на
стойност 2479,20лева, както и обезщетение по чл.221,ал.1 КТ в размер на 575лева,
обезщетение по чл.224 КТ в размер на 218,40лева, ведно със законната лихва от
20.05.2014г. до окончателното заплащане на сумата и направени в заповедното
производство разноски от 465,45лева, ЧАСТИЧНО до размера на сумата от
общо 1813,57лева/хиляда осемстотин и тринадесет лева и 57стотинки/,
представляваща неизплатени трудови възнаграждения - нетни суми след приспадане
на дължимите данъци и осигуровки по месеци, както следва: за м.ноември 2013г.– 5,37лева/пет
лева и 37стотинки/, за месец декември 2013г. – 450,75лева/четиристотин и петдесет
лева и 75стотинки/, за месец януари 2014г. – 359,05лева/триста петдесет и девет
лева и 5стотинки/, месец февруари 2014г. – 327, 77лева, за месец март 2014г. –
462, 50лева и месец април 2014г. – 208, 13лева, както и 212,40лева/двеста и дванадесет
и 40стотинки/ чиста сума за получаване, представляваща обезщетение по чл.224 КТ
за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху тези суми
от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2014г. до окончателното им
изплащане, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ УСТАНОВИТЕЛНИТЕ ИСКОВЕ В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, както
следва: за признаване на установено на вземанията за незаплатени трудови
възнаграждения – до общо претендирания за установяване размер на неплатени
трудови възнаграждения – над размера на 1813,57лева до общо претендирания
размер от 2479,20 лева, за неплатено обезщетение по чл.224 КТ – над размера от
212,40лева до общо претендирания размер от 218,40лева и за претендираното
обезщетение по чл.221 КТ в размер на 575лева – изцяло, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ”ООД – Стара Загора,
Зона „Голиш”, ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.Г. ***, ЕГН ********** сумата от 638,19лева/шестстотин тридесет и осем
лева и 19стотинки/ направени по делата разноски, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ”ООД – Стара Загора, Зона
„Голиш”, ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Старозагорския районен съд 86,66лева/осемдесет и шест лева и
66стотинки/ възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: