РЕШЕНИЕ
Номер 22823.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникТрети граждански състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20201700500424 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Община Перник против Решение № 612/08.04.2020 г. по гр.
д. № 8314/2019 г. на РС - Перник, в частта за осъждане на Община Перник да заплати на В.
Т. сумата 8 000 лв. -обезщетение за неимуществени вреди от болки, страдания и уплаха, и
сумата 848.35 лв. - обезщетение за имуществени вреди за извършени разходи за медицински
консумативи, причинени от инцидент – ухапване от безстопанствено куче, настъпил на ***
г. в ***, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – *** г.,
до окончателното им изплащане.
В жалбата се твърди, че решенето в обжалваната уважителна част е неправилно, тъй
като ищцата не е доказала, че кучето, която я е безстопанствено животно. Оспорва се, че
общината не е изпълнила законовото си задължение да предприеме необходимите дейности
за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени кучета, като се твърди, че
общината е изпълнила вменените й задължения по чл. 41, ал. 2 ЗЗЖ, доколкото с решение на
Общ. Съвет гр. П. е създадено Звено Дейности по контрол на популацията на
безстопанствени кучета към ОП Общинско обслужване. Налице е и съпричиняване от
ищцата, тъй като лечението й не е проведено правилно и състоянието й се е влошило и се е
наложила да бъде извършена повторна операция. Относно обезщетението за неимуществени
вреди не са взети предвид реално претърпените от ищцата вреди и че се е възстановила и не
са налице трайни увреждания, и е прекалено завишен, предвид установените увреждания от
СМЕ и претърпените болки и страдания. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на
предявените искове.
1
Решението е обжалвано и от ищеца Ве. Т., в частта за отхвърляне на иска за
неимуществени вреди за разликата между уважения размер от 8 000 лв. и предявения размер
от 20 000 лв. По изложени в жалбата доводи за неправилност на решението в обжалваната
отхвърлителна част, тъй като РС неправилно е определил размера на присъденото
обезщетение предвид неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД като не се е съобразил с
тежестта на увреждането, здравословното състояние, претърпените болки и страдания, се
иска отмяна на решението в отхвърлителната част и за уважаване на иска за неимуществени
вреди в предявения размер.
Ищецът по подробни съображения изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба на ответника и за потвърждаване на решението в обжалваната уважителна
част.
Ответникът Община Перник по подробни съображения изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба на ищеца и за потвърждаване на решението в
обжалваната отхвърлителна част.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Събраните пред РС свидетелски показания /св. И., П. и Т./ безпротиворечиво
установяват, че на *** г. в *** ищцата докато разхождала домашното си куче на поляната,
тя и домашното й животно били нападнати от безстопанствено куче. Ищцата плачела и била
стресирана, а по крака й имало кръв, която капела по пода. Кучето било черно на цвят с
кафяви петна, но много едро, поради което се наложило св. П. да се окаже помощ на
пристигналия служител от фирмата от кучкарника в кв. „***“ при залавянето му.
Последният уточнява, че и той и кметът не знаели от къде било кучето и кога било дошло в
селото. Не забелязал кучето да има каишка или някакъв отличителен белег по себе си, в това
число на ухото, или другаде.
Механизмът на злополуката и настъпилите увреждания се потвърждават и от
представената мед. документация /лист за преглед на пациент от *** г., епикриза от МВР
клиника по обща, коремна и съдова хирургия гр. С. и амбулаторен лист от *** г./ и съдебно
– медицинската експертиза (СМЕ). В СМЕ е обоснован извод, че твърдяното от ищцата
увреждане на *** г. отговаря и е могло да бъде получено от ухапване от куче. Получени са
голяма разкъсно-контузна рана по външна повърхност на дясна подбедрица с размери около
15 на 10 см. и четири разкъсно-контузни наранявания по вътрешната повърхност на дясна
подбедрица с размери между 2 и 5 см. като уврежданията са с нарушване целостта на
кожата. Проведено е първична хирургична обработка на раните, шевове на раните, ТАП
2
/ваксинация против тетанус/, противобясна ваксинация. На *** г. са настъпили усложенения
във връзка с нараняванията – настъпил е възпалителен процес, бактериална инфекция –
флегмон, което е наложило инцизия и превръзка. На *** г. е проведено оперативно лечение
с ексцизия на некротично променена кожа, подкожие, фасции и мускули. След изписването
на *** г., лечението е продължило амбулаторно с хирургически превръзки на подбедрицата
до раната до ***г. След травмата и до момента пострадалата продължава лечение с
медикамента детралекс. Търпяла е значителни по интензитет болки и страдания, както
непосредствено след травмите, така и по време на възстановителния процес, като същите са
били най-интензивни през първия месец, а впоследствие са започнали да намаляват, като
лечебно-възстановителният период в конкретния случай е продължил около пет месеца.
Мекотъканните увреждания са създали затруднения в основните функции на долния
крайник – опорната и ходеното в първия месец след травмата и последвалия възпалителен
процес. Белезите от раните представляват козметични дефекти и ще останат за цял живот.
Възможно е настъпване на подобрение по отношение на лимфния отток в резултат от
медикаментозното лечение, но вещото лице не може да определи в какъв период от време.
Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на
чл. 49 ЗЗД - установено е увреждане на ищцата от ухапване от безстопанствено куче на
процесната дата, вследствие неизвършване на необходимите действия и неизпълнение на
задължението на служители на общината по закон да организира и контролира дейността по
овладяване на популация, за залавяне, обезпаразитяване и настаняване в приюти на
безстопанствени кучета; за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или
животни и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни,
които задължения произтичат от чл. 50, т. 2, чл. 49, чл. 40, ал. 3 и 4, чл. 41, ал. 2 и 3, чл. 47,
ал. 1 и 3 и чл. 59 , ал. 3 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, както и от пар. 5 от ПЗР на
ЗЗЖ. Вследствие на ухапването от кучето, ищцата е претърпяла увреждане на здравето, в
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общински
служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от
цитираните по-горе разпоредби от ЗЗЖ. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се
установи, че увреждането е причинено от противоправно поведение от служители на
общината и без да е установено кое точно е това лице, тъй като общината е отговорна за
вредите, които са причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои
служители конкретно са причинени същите вреди.
Доводите на общината за липса на доказателства, че кучето, нападнало ищцата е
безстопанствено животно са неоснователни. Установено е от свидетелските показания, че
ищцата е била ухапана от куче, което не е имало каишка или някакъв отличителен белег по
себе си, в това число на ухото, или другаде, както и че е било без придружител.
Безстопанствените кучета нямат определена външна характеристика, но фактът, че то е
нападнало ищцата на поляната /обществено място/ и там не е имало човек, който да покаже
признаци, че е стопанин на кучето, е индиция, че кучето е безстопанствено по смисъла на
ЗЗЖ, щом не е в определено за това место, или в дом и няма стопанин с него.
3
Обстоятелството, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило
човек, означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си
задължения за надзор по чл. 50, т. 2 и чл. 42 ЗЗЖ, а не, че кучето, ухапало ищцата, не е
безстопанствено.
Възраженията на общината, че е изпълнила вменените й задължения по чл. 41, ал. 2
ЗЗЖ, доколкото с решение на Общ. Съвет гр. П. е създадено Звено Дейности по контрол на
популацията на безстопанствени кучета към ОП Общинско обслужване, не са направени в
отговора по чл. 131 ГПК, а е едва с въззивната жалба и съгл. чл. 266, ал. 1 ГПК са
преклудирани. Същите са и неоснователни, тъй като действително за ответника е
възникнала гаранционно-обезпечителната отговорност за противоправни виновни действия
на лица, на които той е възложил определена работа. В случая тази работа са действията на
ОП „Общинско обслужване“ и на други неустановени общински служители за ограничаване
на популацията на бездомни кучета и за предотвратяване на размножаването им и на
нападенията спрямо пребиващи на територията на община Перник физически лица.
Действащият ЗЗЖ предвижда задължения за общинските съвети и кметовете за
овладяването на популацията на безстопанствените кучета (чл. 40), за изграждане на приюти
за безстопанствени животни, за дейността на приютите и за настаняването на
безстопанствените кучета в тях (чл. 41); за осъществяване на контрол от органите на
местната власт за изоставените животни на територията на общината (чл. 59) и др.
Приемането на програма и план за действие по чл. 40 ЗЗЖ, както и Правилник за дейността
на общински приют за безстопанствени кучета П., не е единственото задължение на
общината по същия закон и макар и да е установено по делото, че такава програма е приета,
не е налице точно изпълнение от страна на общината на задълженията й по ЗЗЖ.
Недостатъчната активност на специализираните общински структури обуславя
ангажирането на отговорността на общината за репариране на причинените на ищцата
вреди. Настоящата съдебна инстанция, обаче, приема, че те не са били достатъчни,
последица от което е и доказаното по делото неизпълнение на законовото задължение на
ответника по чл. 50, т.2 от ЗЗЖ. В тежест на общината е да докаже извършването на
действия по изпълнението на всички тези мерки, което не е сторено.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд взе
предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характерът и
степен на увреждането, претърпените болки и страдание и продължителността и
интензитета на страданието, описани от медицинската експертиза /причинени пет на брой
разкъсно контузни рани – като една от тях е със значителни размери от 8/15 см., а останалите
четири са с размери 2-5 см., като при злополуката и след това ищцата е изпитала значителни
по интензитет болки и страдания, така и по време на възстановителния процес, като същите
са били най-интензивни през първия месец, а впоследствие са започнали да намаляват, като
лечебно-възстановителният период в конкретния случай е продължил около пет месеца.
Ограниченията, които е следвало да изтърпи ищцата – създадените затруднения в основните
4
функции на долния крайник – опорната и ходеното в първия месец след травмата и
последвалия възпалителен процес, което от своя страна е довело до непълноценност в
битовия и социален живот на ищцата, като възстановителният период е продължил
сравнително дълго – близо 6 месеца поради усложнения, при нормален възстановителен
период от 1 месец. В тази връзка напълно се споделят мотивите на РС за неоснователност
възражението на ответника за неправилно лечение на ищцата, тъй като видно от СМЕ,
въпреки извършената първична хирургична обработка на раните, поставяна на
противотетанична ваксина, и проведено по схема лечение с противобясна ваксина, са
настъпили усложнения. Последните следва да бъдат съобразени при определяне размера на
обезщетението, след като са довели до хоспитализиране на ищцата и провеждане на нова
операция – на *** г. с ексцизия на некротично променена кожа, подкожие, фасции и
мускули, като пострадалата е престояла в болничното заведение около две седмици.
Обстоятелствата, че увреждането има последици /продължава да е налице отток на меките
тъкани в областта на ходилото и глезенните стави/, както и възрастта на ищцата към
увреждането /73г./. Това, че самото негативно изживяване, като болки, страдания и
неудобства, имайки предвид характера, степента и продължителността им, са естествена
последица от претърпените от ищеца телесни повреди, тъй като всеки човек, претърпял
физическа травма от ухапване от куче, изразяваща се в голяма разкъсно-контузна рана по
външна повърхност на дясна подбедрица с размери около 15 на 10 см. и четири разкъсно-
контузни наранявания по вътрешната повърхност на дясна подбедрица с размери между 2 и
5 см, изживява негативни емоции, включително и твърдяните и доказани от ищеца болки и
страдания, което е потвърдено от св. показания и СМЕ. Същевременно от СМЕ не
установено, че уврежданията са довели до функционален дефицит на десния крак. При
съвкупната преценка на тези обективно съществуващи обстоятелства въззивният съд
приема, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД паричен еквивалент на претърпените от
ищеца неимуществени вреди е 8 000 лв. Следователно размерът и обхватът на присъденото
от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 8 000 лв. е определен в
съответствие с чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г., като за разликата до
претендирания размер от 20 000 лв. искът е неоснователен. В този смисъл възраженията и
доводите на ответника община Перник и ищеца В. Т. за неправилно прилагане на
материалния закон /размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените
вреди съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е завишен,
респ. занижен/ са неоснователни.
От събраните гласни и писмени доказателства, както и от СМЕ не може да се направи
извод, че увреждането на ищеца е обусловено и е в причинна връзка с поведението на
последния, т.е. че е съпричинил вредите, поради което възражението на ответника в обратен
смисъл е неоснователно. При доказателствена тежест на ответника, не е доказано по делото,
че настъпилите увреждания е нямало да настъпят или щяха да бъдат по- малки или до каква
степен и с какви средства ищцата е могла да вземе мерки за предотвратяване на агресивното
поведение на кучето, за да се приеме съпричиняване, поради което не може да се приеме, че
5
е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Приемането на обратното би довело до
автоматичен принос на всички, които намирайки се на обществени места, стават жертва на
спонтанна, непредизвикана и неадекватна реакция и агресия на кучета, която хипотеза е
извън законово регламентираните. Напротив, ако служителите на общината са взели
законовите мерки за обезопасяване и надзор на безстопанственото куче, е нямало да се
стигне до увреждането на ищцата.
Претенцията на ищцата за имуществени вреди за направени разноски за лечение и
медицински консумативи в резултат на злополуката, се доказва документално и причинно
следствено от приетите като доказателства фактури и фискални бонове, от които е видно, че
са издадени след инцидента и съдържат информация за вида и стойността на платените от
ищцата медицински услуги и за закупуване на предписаните лекарствени и превързочни
материали - общо 848. 35 лева /в какъвто размер е и претенцията на ищцата/, които разходи
са във връзка с процесната злополука и с приложеното на ищцата лечение съгласно СМЕ –
по характер на лечението и периоди на провеждането му. Поради това и съдът намира, че
претенцията за имуществени вреди е доказана по основание и в претендирания размер от
общо 848.35 лева, а оплакването на ответника за неправилно прилагане на материалния
закон е неоснователно.
На осн. чл. 84, ал. 3, вр чл. 86 ЗЗД като обезщетение за забава в изплащане на сумите
за неимуществени и имуществени вреди се дължи и компенсаторна законна лихва от
момента на увреждането – *** г. до окончателното им изплащане, тъй като това изрично е
поискано от ищеца.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи и
краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено изцяло, включително и
в частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по
чл. 78, ал. 1 и 3 на ГПК. И двете въззивни жалби са неоснователни.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя община Перник и
жалбоподателя В. Т. не се дължат разноски по въззивното производство.
Като въззиваеми община Перник и В. Т. не претендират и не доказват разноски по
въззивното производство, поради което такива не им се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 612/08.04.2020 г. по гр. д. № 8314/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7