№ 6391
гр. София, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100510827 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителя М. В. Х., срещу решение № 13669
от 14.07.2025г., постановено по гр. дело № 2804/2025г. по описа на СРС, 84 с-в.
Съдебното решение се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Иска се да бъде отменено
решението на първата инстанция и се уважи молбата за защита от домашно насилие на
М. В. Х. срещу Д. Д. С..
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, лично поддържа
въззивната жалба. Не сочи нови доказателства.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Д. Д. С., чрез упълномощен
представител е подал отговор на въззивната жалба с който я оспорва.
В открито съдебно заседание въззиваемият, редовно призован, чрез
упълномощения представител оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Не сочи
нови доказателства. Пледира да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
1
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно
по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Въззивният съдебен състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, като прецени събраните доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение и не
е необходимо да се възпроизвежда отново в съдебния акт.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба от М.
В. Х. с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу Д. Д. С. с
твърдението, че актът на домашно насилие е осъществен на 10.01.2025 г., изразяващ се
в това, че около 15:00 ч. ответникът се обадил на молителката и я заплашил че ще я
пребие, и ще я убие като я прегази с колата си.
Ответникът е оспорил твърденията за осъществено домашно насилие.
С решението, постановено по гр. дело № 2804/2025г. по описа на СРС, 84
състав, съдът е отхвърлил молбата на М. В. Х. за издаване на заповед за защита срещу
Д. Д. С., по повод твърдения акт на домашно насилие, като е отказал да издаде заповед
за съдебна защита.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Страните не спорят, че въззивикът М. В. Х. и въззиваемия Д. Д. С. са родители
на детето Е.Д.С.. Последното се установява и от приетото от първата инстанция
заверено копие на определение от 23.11.2023 г., постановено по въззивно гр.д. №
5129/2021 г. по описа на СГС, II-въззивен брачен състав. Следва извод, че молителят
има право да търси защита по ЗЗДН, тъй като ответникът е лице, което попада в
хипотезата на чл. 3, т. 3 от ЗЗДН.
Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред районния
съд в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадало лице, което е видно от
2
датата на входящия номер на регистратурата в съда, като молбата е постъпила на
17.01.2025г., а твърденията са за акт на домашно насилие от 10.01.2025г. Следва, че
първостепенният съд валидно е сезиран от процесуално легитимирана страна.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата
редакция обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., доп., бр. 69 от 2023 г.)
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Домашно насилие може да бъде прието за установено при доказване
кумулативното наличие на двете предпоставки: 1) осъществен от съответното лице -
ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от
формите, описани в чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице –
молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място
на извършване, и 2) наличие между двете лица (търсещият защита и ответника) на
правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Соченият с
молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) – по
време, място, начин на извършване и авторство.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви и с оглед
възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че съдът в настоящото
производство не установи несъответствие между фактическите констатации и
събраните доказателства по делото.
Не се установи да са събрани доказателства от които да се формира безспорен
извод за осъществен акт на домашно насилие на 10.01.2025г., от въззиваемия срещу
въззивника, описани в молбата за защита. Не се събраха доказателства от които да се
приеме за установено, че на 10.01.2025г. около 15:00 ч. Д. Д. С. се обадил по телефона
на М. В. Х. и я заплашил че ще я пребие, и ще я убие като я прегази с колата си.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът необосновано е
квалифицирал като „тенденциозен“ свидетеля А.Ц.. Първостепенният съд е изложил
подробни мотиви по отношение на правния анализ на събраните по делото
доказателства, като ги е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност, вкл. и по
отношение на събраните гласни доказателства. Въззивният съд изцяло споделя
мотивите на първата инстанция по приложението на чл. 172 от ГПК и преценката на
свидетелските показания, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
тях.
Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът е проявил предубеден
подход в оценката на доказателствата и страните са били неравнопоставени. В
производството по търсене на защита по ЗЗДН съдът дължи произнасяне за
3
конкретния акт, който се твърди да е осъществен срещу молителя от ответника, а не
дължи изследване на всичките им спорни отношения. От събраните доказателства се
установява, че страните имат различия по споделяне на родителската им отговорност
по отношение на общото им дете, но не се установява да е осъществен сочения от
молителя акт на домашно насилие.
Неоснователно е и възражението, че от обжалваното решение може да се прави
извод за основателно съмнение относно обективността и безпристрастността на съда.
Първостепенният съд не е бил сезиран с искане по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и не е
обявил обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в неговото
безпристрастие. Несъгласието на страната с правните изводи на съда, не е основание
да се приеме, че решаващият съд е постановил неправилен съдебен акт.
Съобразно изложеното въззивният съд приема, че описаните действия в
молбата за защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН, не се установени пълно и главно от въззивника - молител, а за съда
недоказаният факт е неосъществил се факт - аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Доколкото доказването на релевантните факти не е осъществено по делото, то
изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата за защита са
обосновани и съответстват на събрания по делото доказателствен материал. След като
не е доказан при условията на пълно и главно доказване твърдения акт на домашно
насилие, то съдът не дължи налагане на мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
Въззивният съд не установи да са допуснати твърдените от въззивника
съществени процесуални нарушения, нито да има нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН. Предвид нормата на чл.
17, ал. 6 от ЗЗДН въззивният съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Въззивният състав приема, че доколкото издадената от първата съдебна
инстанция заповед за незабавна защита № 15 от 17.01.2025г. не е отменена, то при този
изход от спора и в изпълнение на чл. 19, ал. 1 от ЗЗДН същата следва да бъде отменена
служебно от съда, пред който делото е висящо.
По разноските във въззивното производство съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъжда М. В. Х. да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса за въззивната жалба в размер от 12.50
лв.
Въззиваемият претендира разноски за адвокатски хонорар, за което е
представен договор за правна защита и съдействие от 10.10.2025г., в който е отразено,
че възнаграждението от 1600 лв. е заплатено в брой (лист 33 от делото). Съдът приема,
че договорът има характеристика на разписка, съгласно задължителните указания по т.
1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК. Другата страна не е въвела възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и съдът осъжда
М. В. Х. да заплати на Д. Д. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
1600 лв. за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 13669 от 14.07.2025г.,
постановено по гр. дело № 2804/2025г., по описа на Софийски районен съд, 84
състав;
ОТМЕНЯ заповед за незабавна защита № 15 от 17.01.2025г., издадена в
производството по гр. дело № 2804/2025г., по описа на Софийски районен съд,
84 състав.
ОСЪЖДА М. В. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и
петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 10827/2025г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав.
ОСЪЖДА М. В. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати на Д. Д. С., ЕГН **********,
сумата от 1600 (хиляда и шестстотин) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по въззивно гр. дело № 10827/2025г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5