Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1496 / 12.11.2018
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ХLІV-тинаказателен
състав
|
На
двадесет и девети октомври |
две хиляди и осемнадесета
година |
В
публичното заседание в следния състав :
Председател
: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар
Мариана Колева
прокурор
………...........................
като
разгледа докладваното от съдията НЕНКОВА
НАХ дело № 4070 по описа за 2018 година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238,ал.1 от ЗУТ вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на К.Х.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез
процесуален представител- адв. Д.С.-***, Адвокатско дружество- „К” против Наказателно
постановление № 42/22.08.2018г., издадено от гл.
инспектор- инж. Н Г Н., на длъжност Началник Първа районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението”- Бургас /РС ПБЗН- Бургас, с което за нарушение
на чл. 169, ал. 1, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр.
Чл.113, ал.5, т.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, и при условията на
чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 239, ал.1 от Закона за устройство на
територията и на основание чл.232, ал.8 от ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание- глоба в
размер от 1000 (хиляда) лева.
Жалбоподателят в
жалбата си излага аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение а материалния закон. Счита, че органът, който е издал Нп-то
не е компетентен в случая, като излага конкретни доводи в тази насока. Излага
съображения и че неправилно е бил определен субектът на административно
наказателната отговорност, както и че неправилно е бил приложен материалният
закон. Отделно от това посочва и че атакуваните актове не отговарят на разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗУТ, като вмененото нарушение не е било описано ясно и е
било нарушено правото на защита на жалбоподателя. В с.з. поддържа възраженията
в жалбата, ангажират допълнителни писмени доказателства, като е представена и
писмена защита по същество на спора в допълнение на пледоарията. Моли се за
отмяна на НП.
Процесуалният представител на
наказващия орган, счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Представя
и писмена защита в тази насока.
Съдът намира жалбата за допустима
по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, което обстоятелство не се
оспорва от процесуалния представител на наказващия орган. Жалбата съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-гр.Бургас.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Срещу жалбоподателя е съставен акт
за установяване на административно нарушение №42/16.08.2018 г. от Й.Н.Д.,***, за това, че К.Х.Н., на длъжност управител на
фирма „И”-ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Христо
Фотев”, №, ет., ап., на основание Наредба №8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда
за осъществяване на държавен противопожарен контрол, във вр. Чл.125, ал.1, т.1
от ЗМВР, при участието на Държавна приемателна
комисия /ДПК/, назначена със Заповед № ДК-08-б-128/02.08.2018 г. на Началник РО
„НСК”-Бургас, при РНДСК ЮИР, за
строеж:”седеметажна жилищна сграда със сутерен с идентификатор
07079.602.174.6”, се установило, че К.Х.Н., в качеството си на управител на „И”-ЕООД,
и в качеството си на строител е изпълнил строежа в несъответствие с основни
изисквания за безопасност в случай на пожар, в нарушение на чл.169, ал.1, т.2
от ЗУТ, а именно: не е изпълнил вентилационната система за отделяне на дима и
топлина /ВСОД/,в подземния гараж на сградата, съгласно одобрената строителна
документация на строежа и в съответствие на разпоредбите на чл.113, ал.5, т.2
от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, с което виновно е нарушил разпоредбата на
чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ, вр. Чл. чл.113,
ал.5, т.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, при условията на
чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Видно от разпита на свидетеля Д. в
съдебно заседание, се установява, че по време Държавна приемателна комисия, назначена със Заповед на Директора
на ДНСК, свидетелят Д. се е явил на редовно заседание на приемателната комисия на
7 етажна жилищна сграда, находяща се в ж.к. „Славейков” в гр.Бургас. По време
на Комисията, състояща се от членове председател на ДНСК Бургас, свидетелят,
като представител на РД ПБЗН Бургас и съответно компетентни органи, ангажирани
с Държавната приемателна комисия, също така и представител на строителния надзор
и жалбоподателя- К.Н., в качеството му на и на управител на „И ЕООД, която е
изпълнител на съответния строеж бил направен оглед на сградата за определяне на
годността и подписване на образец 16, с който компетентните органи и страните в
строителния процес удостоверяват годността за ползване на строежа. По време на
Комисията на 14.08.2018г., в качеството му на член на приемателната комисия същият
установил, че вентилационната система за отвеждане на димната топлината,
проектирана в подземния гараж на сградата, не била изпълнена, съгласно
одобрения проект по част ОВК, както и съгласно разпоредбите на Наредба 1971 за
правилата на уредите за противопожарна безопасност. В присъствието на всички
членове на приемателната комисия бил направен пусков тест на системата, при
който тест се установило, че вентилационната система не работи, съгласно
одобрените проекти, а именно: приточният отвор за компенсиране на засмукания
въздух от вентилатора в подземния гараж, който служел за постъпване на пресен
въздух в обема на подземния гараж и компенсира засмуканите горещи газове от
противодимния вентилатор, не бил изпълнен съгласно проекта. По проекта след
задействане на пожароизвестителната система и стартиране работата на
вентилатора било предвидено входната врата на гаража да се отвори и да осигури
компенсация на пресен въздух, за да се избегне създаване на подналягане на
помещението. Същото не било изпълнено и гаражната врата при тест на системата останала
затворена, т.е. била нарушена нормалната
работа на системата.
Била
направена проверка също така и на изпълнението на въздуховода на вентилатора,
който отвежда димните продукти в атмосферата на безопасно разстояние от сградата.
Същият не бил изпълнен към момента на проверката, а била реализирана метална
шапка вместо кръгъл въздуховод, който не изпълнявал и възпрепятствал функциите на
вентилатора на димните продукти от гаража, което не съответствало и на приетите
решения в документацията по част ОВ /отопление и вентилация/. Въз основа на
тези две констатации от негова страна свидетелят заключил, че вентилационната
система не е била изпълнена съгласно проекта, не можела да изпълнява функциите
си и липсата на такава система в подземния гараж можело да доведе до сериозни
последствия в бъдеще и да допринесе за евентуално възникване на събитие пожар.
Тези обстоятелства били обяснени на жалбоподателя- К.Н., като той се запознал с
констатациите, приел забележките, и впоследствие в съставения му акт, вписал в
забележки, че ще отстрани посочените забележки. Нарушението нормативно изписано като нарушение на чл.169, ал.1, т.2
от ЗУТ, гласи, че строежите се изпълняват при спазване на основните изисквания
за безопасност при пожар. В акта Д. изписал, че съставя акта срещу К.Х.Н., в качеството му на управител на „И”-
ЕООД и в качеството му на строител. Изписал и разпоредбата на чл. 113, ал.5,
т.2 от Наредба № 1з-1971/29.10.2009г., изискваща задължително наличието на
вентилационна система при строителния обект. Актът бил съставен 2 дни след
установяване на нарушението. На място свидетелят изготвил становище до
председателя на Държавно приемателната комисия, находящо се на л.39 от делото,
в което описал констатираната забележка. Изискал окончателния доклад на
строителния надзор, запознал се с проекта на ОВ на място. Изискал окончателния
доклада от строителния надзор, запознал се с проектната част на част ОВ.
Изискал го председателя на Държавната приемателна комисия, тъй като в него се
намирала цялата документация на строежа, проектната документация по част по
част ОВ и направил директна справка в проекта.
От
окончателния доклад установил, кой е
строителят на обекта, а именно дружеството „И ЕООД, представлявано от неговия
управител жалбоподателят - К.Х.Н. и на база констатираните несъответствия
съставил акта, на база който впоследствие било издадено и атакуваното
понастоящем НП. Актът бил съставен в офиса на „И”- ЕООД, в присъствието на
свидетели при съставянето на акта, и представителят на дружеството – К.Х.Н..
При връчване на акта и в законоустановения тридневен срок след това не е
постъпило възражение. АНО преценил, че фактите от акта са безспорно установени
и издал атакуваното наказателно постановление, в което дословно възпроизвел
словесното съдържание на акта, като в НП, издадено от гл. инспектор- инж. Н Г Н.,
на длъжност Началник Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението”- Бургас /РС ПБЗН- Бургас, на жалбоподателя К.Х.Н., ЕГН **********, за нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 2 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр. Чл.113, ал.5, т.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
и при условията на чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 239, ал.1 от Закона за устройство на
територията и на основание чл.232, ал.8 от ЗУТ било наложено административно
наказание- глоба в размер от 1000 (хиляда)
лева.
При така изложената фактическа
обстановка, приета за реализирала се от съда и на база събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви помежду
си, то съдебният състав намира, че жалбата се явява основателна, а атакуваното наказателното постановление е незаконосъобразно.
Издадено е в нарушение на материалния и процесуалния закон. Това е така по
следните съображения:
На първо място, жалбоподателят е
бил санкционирана за нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ, който има следното
съдържание: „Строежите се проектират,
изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите,
определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент
и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за
предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/1
Об/ЕИО на Съвета (OB, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за: т. 2.безопасност в случай
на пожар“.
Видно от словесното съдържание на цитираната, посочена за
нарушена разпоредба на закона, то същата се явява бланкетна такава и препраща към други нормативни актове, които
установяват изисквания за безопасност в случай на пожар, но както по-горе е
описано, като съдържание на НП и акта, то в същите не са посочени от
актосъставителят и от административнонаказващият орган. В случая това са
изисквания определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 305/2011 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за
отмяна на Директива 89/1 Об/ЕИО на Съвета (OB, L 88/5 от 4 април 2011 г.). Този
порок на акта и наказателното постановление, макар и ненаведен в жалбата, но
съдът в това производство действа като контролно-отменителна инстанция и
проверява изцяло атакуваните актове, то това нарушение само по себе си според
съдебния състав е достатъчно основание за отмяна на НП /в този смисъл виж
Решение №1498/20.07.2018г. на Административен съд- Бургас, постановено по КНАХД № 1365/2018 г.,
с което е оставено в сила Решение № 444/11.04.2018г. постановено по АНД №
178/2018г. по описа на Районен съд Бургас, постановено по подобна хипотеза/.
Нещо повече в това решение,
касационната инстанция изрично, споделяйки мотивите на районния съд, изрично е
посочила, че :”Съгласно приложената от органа норма на чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ
строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните
изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011
на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на
хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за
отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5
от 4 април 2011 г.), за безопасност в случай на пожар… тази норма е бланкетна и
за всеки конкретен случай изисква изрично посочване на други нормативни актове,
които установяват съответните изисквания за безопасност в случай на пожар.
Нормата конкретно посочва къде следва да се търсят тези
изисквания, а именно Приложение 1 на Регламент № 305/2011 на ЕП и Съвета. В
наказателното постановление наказващият орган не се е позовал на такива норми…
както правилно е посочил районния съд…Правилен е и изводът на същия съд, че по
този начин е ограничено правото на защита на жалбоподателя”. В настоящата хипотеза, видно от описаната привръзка
към цитираната норма, то безспорно АНО, а преди това и актосъставителят я е
свързал с чл.113, ал.5, т.2 от Наредба №
Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на
безопасност при пожар, като съгласно
същата, то – ал.5- Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се
проектират за:т.2. (доп. – ДВ, бр. 89 от 2014 г.) подземни и безпрозоречни
гаражи, когато броят на автомобилите на етаж или в гаражна клетка е 10 и
повече;. Тази разпоредба безспорно е от поднормативен акт- цитираната Наредба,
която пък от своя страна безспорно е извън гореспомените актове, с които е следвало да се запълни бланкета на
нормата. Това нарушение само по себе си на материалния закон, съдът намира за
достатъчно само по себе си да повлече порочност на атакуваното НП и да доведе
до неговата отмяна. Извън горното и в допълнение на вече изложеното, отново
свързано с цитата на тази разпоредба от Наредбата, то съдът намира, че следва
да се посочи, че основателни са и възраженията на защитата, че тази разпоредба
е неточно приложена и определена и по още една причина. В тази връзка,
разпоредбата на чл. 113, ал. 5, т. 2 от Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009г.
изисква да се проектират
вентилационни
системи за отвеждане на дим и топлина /ВСОДТ/ за подземни и безпрозоречни
гаражи, когато броят на автомобилите на етаж или в гаражна клетка е 10 и
повече. Следователно, след като в случая сградата не е била на етап
проектиране на
ВСОДТ от една страна, и от друга не се спори, че е и била изпълнена такава
ВСОДТ /твърди се единствено, че не е
изпълнена съобразно одобрените строителни книжа/, то в случая приложение не може да
намери разпоредбата на чл. 113, ал. 5, т. 2 от Наредба № 1з-1971 от
29.10.2009г., за която се твърди, че е нарушена. В тази връзка, АНО не е
направил необходимото разграничение за точното приложение на чл. 113, ал. 5, т.
2 от Наредба № 1з-1971 от 29.10.2009г., т.е. непроектирана и неизпълнена изобщо
ВСОДТ, от проектирана и изпълнена такава, макар и в отклонение, както се
твърди, което от своя страна е нарушение и на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Това
обстоятелство се установява, както и от Констативния протокол по делото, така и
от представения и приет в с.з. по делото -Протокол образец 16 от 27.08.2018г.
на Държавната приемателна комисия с членове Й.Д., ведно с разрешение за
ползване № ДК-07-Б-143 от 04.09.2018г. на Началник РО НСК Бургас, с които се
установява качеството на извършеното строителство в това число и по раздел
„Противопожарна безопасност”. Тоест налага се извод, освен гореизложеното и че
системата е била изградена, но е страдала от съответни пороци /описани в с.з. и
от разпита на актосъставителя/, които впоследствие и то в кратки срокове са
били отстранени от Дружеството, което ги е извършвало и на 04.09.2018 г. е бил
издаден цитираният акт без забележки, като АУАН е от 16.08.2016 г., два дни
сред комисията, а НП е от дата 22.08.2018 г., тоест несъответствията, а не
въобще неизграждането на системата, са били отстранени в много кратки срокове.
Тук би могло да се посочи във
връзка и със следващото възражение на защитата,че не е бил прецизно определен и
субектът на административнонаказателната отговорност,че и това възражение на
защитата, съдът намира за основателно. В този смисъл, следва да се посочи следното,
видно от цитираните по-горе като словесно изписване акт и НП, то АНО при
определяне на субекта на твърдяното нарушение е посочил, че –„за
строеж:седеметажна жилищна сграда със сутерен с идентификатор 07079.602.174.6”,
се установило, че К.Х.Н., в качеството си на управител на „И”-ЕООД, и в
качеството си на строител е изпълнил строежа в несъответствие с основни
изисквания за безопасност в случай на пожар, в нарушение на чл.169, ал.1, т.2
от ЗУТ, а именно: не е изпълнил вентилационната система за отделяне на дима и
топлина /ВСОД/,в подземния гараж на сградата, съгласно одобрената строителна
документация на строежа и в съответствие на разпоредбите на чл.113, ал.5, т.2
от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар, с което виновно е нарушил разпоредбата на
чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ, вр. Чл. чл.113,
ал.5, т.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, при условията на
чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ”. Същевременно съгласно чл. 163, ал. 1 от ЗУТ - Строителят е физическо или юридическо лице,
включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа
правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в
съответствие с издадените строителни книжа. Т.е. ЗУТ прокарва разграничителна линия между „строителя“, като участник в строителен
процес, като той може да бъде физическо лице или юридическо лице, включващо в
състава си физически лица. Това разграничение е видно и в административно
наказателните разпоредби на ЗУТ. Когато „строител“ на даден строеж е физическо лице и ако същото не е изпълнило
задължение по чл. 163, ал. 2 от ЗУТ, отговорността му може да бъде ангажирана с
налагане на „глоба“ по чл. 232, ал. 8 от ЗУТ. В този случай, ако нарушението е
свързано с нарушение на правилата и нормативите по пожарна безопасност,
наказателното постановление може да бъде издадено и от Министъра на вътрешните
работи или от определени от него длъжностни лица - чл. 239, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.
Тогава, когато обаче „строител“ на даден строеж е юридическо лице и ако същото не е изпълнило
задължение по чл. 163, ал. 2 от ЗУТ, в частност по т. 1, във вр. с чл. 169, ал.
1, т. 2 от ЗУТ, каквато е сочена настоящата хипотеза, отговорността му може да
бъде ангажирана с налагане на „имуществена санкция“ по чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ. В този случай, съобразно специалната
разпоредба на чл. 237, ал. 1 от ЗУТ, дори и деянието да е свързано с нарушение на правилата и
нормативите по пожарна безопасност, наказателното постановление може да бъде
издадено само от Началника на ДНСК или от определени
от него длъжностни лица, каквато е и еднопосочната практика на съдилищата в
страната /в частност на административните такива/. В процесния случай, АНО
неправилно е счел, че жалбоподателят следва да бъде наказан като ФЛ, за което
по принцип правомощия да наказва има именно този АНО, но в случая е следвало да
бъде санкционирано /при спазван обаче на всички горецитирани правила и норми/
ЮЛ, а именно- „И”-ЕООД, чийто управител се явява жалбоподателят- К.Х.Н..
Тук доводите на АНО не могат да бъдат споделени, че съгласно разпоредбата на
чл. 24, ал. 2 от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване
на дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят
ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Като
ръководител на организацията-строител бил- К.Х.Н. и правилно и законосъобразно
е бил санкциониран от АНО за допуснато неизпълнение на административно задължение
от страна на последната, като санкционната разпоредба на чл. 232, ал.8 от ЗУТ
не предвиждала възможност за налагане на административно наказание „имуществена
санкция”, т.е. липсвала възможност за санкциониране на юридическото лице. Видно
от изложеното по-горе, това съждение съдът не споделя, като ЮЛ може и следва да
бъде наказано, но само че когато се наказва ЮЛ, то АНО е друг, а не настоящият
такъв, както сочат цитираните норми. Същевременно при изрични разпоредби в ЗУТ,
досежно ангажирането на отговорността на определени лица и на определени
основания, съгласно посочените разпоредби, то
чл.24 от ЗАНН не намира приложение, защото същият е субсидиарен такъв, и
следва да се прилага когато няма специална уредба на даден въпрос, какъвто
случаят не е, понеже ЗУТ си регламентира в своите разпоредби целия процес по
установяване, реализиране и ангажиране на отговорността на конкретни субекти за
посочените нарушения. Следователно се налага извод, че и това възражение на
защитата е основателно и води до порочност на административнонаказателното
производство.
Всички цитирани пороци в своята
съвкупност, описани от съда, според съдебният състав, ограничават правото на
защита на жалбоподателя да разбере, в извършването на какво точно нарушение е
обвинен, освен че е нарушен и процесуалният и материалният закон в случая.Допуснати
са нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Процесуалните норми са гаранция за законосъобразност на извършените действия в
хода на административнонаказателното производство и тяхното съществено
нарушаване води до издаването на незаконосъобразни административни актове,
които подлежат на отмяна при съдебния контрол. Отделно от това от материалноправна
гледна точка съставът на административното нарушение не е осъществен, поради
обстоятелството, че в АУАН и
наказателното постановление, като нарушени са посочени разпоредбите при
привръзката на чл.113, ал.5, т.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар, като съгласно същата, то – ал.5-
Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се проектират за:т.2.
(доп. – ДВ, бр. 89 от 2014 г.) подземни и безпрозоречни гаражи, когато броят на
автомобилите на етаж или в гаражна клетка е 10 и повече;. Тази разпоредба
безспорно е от поднормативен акт- цитираната Наредба, която пък от своя страна
безспорно е извън гореспомените актове, цитирани в чл.169, ал.1, т.2 от ЗУТ. Следователно
актосъставителят и административнонаказващият орган са се позовали и издали
АУАН и НП на макар и съществуващи в правния мир правни норми, то на несъответни
такива в процесната хипотеза. Поради това наказателното постановление подлежи
на отмяна и като издадено в нарушение и на материалния закон.
Извън гореизложеното и
само в допълнение на описаното, и като един маргинален аргумент, следва да се
посочи, че действително е налице и още едно формално нарушение при реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, изразяващо се в
присъствието на гл. инспектор инж. Н Г Н., по време на тестовете на системата,
в противоречие
с нормата на чл. 51, ал. 1, б. „б“ от ЗАНН. В АУАН изрично е записано, че нарушението е установено
на дата 14.08.2018г. при провеждането на ДПК за строежа. След като на самата
ДПК и на проверката извършена от органите на РСПБЗН по повод, на която е
съставен АУАН, освен актосъставителят е присъствал и Началника на Първа РСПБЗН
- Бургас гл. инспектор инж. Н Г Н., то последният е следвало да се отведе и да
не участва в разглеждането на административно наказателната преписка или да не
присъства на проверката, по аргумент от чл. 51, ал. 2 от ЗАНН. Независимо, че
формално той не е вписан в АУАН като свидетел при съставянето му, то гл.
инспектор инж. Н Г Н. е бил свидетел при установяване на нарушението на датата
на провеждане на място на ДПК, и последващото му участие в разглеждането на
административно наказателната преписка и в издаването от самия него на
наказателното постановление, обосновава незаконосъобразността на последното по
аргумент от чл. 51, ал. 1,б. „б“ от ЗАНН независимо
че формално същият не е актосъставител и не е посочен като свидетел в
съставения АУАН /в този смисъл - Решение № 80 от 23.04.2012г. по н.д. № 48/2012г. на
Административен съд - Кърджали, Решение № 80 от 11.03.2016г. по н.д. №
37/2016г. на Административен съд - Смолян и пр./. Това възражение е допълнително и макар и
формално такова, също следва да се отбележи, като непрецизност при издаване на
АУАН и НП.
Водим от всички изложени
съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно такова, постановено при нарушения, както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1
предложение трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42/22.08.2018г., издадено от гл. инспектор- инж. Н Г Н., на длъжност
Началник Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”- Бургас
/РС ПБЗН- Бургас, с което за нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 2 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/, вр. Чл.113, ал.5, т.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за
строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар,
и при условията на чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 239, ал.1 от Закона за устройство на
територията и на основание чл.232, ал.8 от ЗУТ на К.Х.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, е наложено административно
наказание- глоба в размер от 1000 (хиляда)
лева.
НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас
в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А