РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2092/22.11.2023 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Адриан Янев
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2085/2023г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
М.П.П. – в момента в Затвора в
гр.Варна с пълномощник адв.В.С. обжалва Решение № 1302/06.07.2023г.,
постановено по адм.д.№ 488/2022г. на АС – Пловдив, в частта, с която е
отхвърлена исковата му претенция срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София, до пълния предявен размер на иска за присъждане на
обезщетение в размер на общо 50 000лв. с искане за цялостното му уважаване.
Решението в обжалваната част се счита за незаконосъобразно. Според касатора
твърденията в исковата молба са доказани и иска е следвало да бъде уважен
изцяло със съобразяване актуалната практика на ЕСПЧ. Заявено е, че постоянното
пръскане против дървеници и гризачи доказва, че постоянно ги има. Поискано е да
се отчете, че не е давана диета на ищеца.
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието с процесуален представител Тр. Ч.
– ст.юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив
обжалва Решение № 1302/06.07.2023г., постановено по адм.д.№ 488/2022г. на АС –
Пловдив, в осъдителната му част, с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да заплати на М. П.П. сума в размер на 5244лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в
Затвора гр.Пловдив, за периода от 01.03.2018г. до 31.12.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на постъпване
на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. В обжалваната част
решението се счита за неправилно и необосновано с твърдение за несъобразена
действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства.
Поддържа се, че не е преценена доказателствената тежест на събраните
доказателства за изпълнение в цялост фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ, с което
да се ангажира отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Твърди се неустановени по категоричен начин - вреда, бездействие на
администрацията, както и причинна връзка. Заявено е, че М. П. е търпял
присъдата си в затвора в гр.Пловдив, където : всички спални помещения, в които
е пребивавал, са снабдени с тоалетна и течаща вода; през светлата част на
денонощието помещенията не се заключват и лишените от свобода имат възможност
да излизат по коридорите и да посещават съседни спални помещения; действително
е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, което е
компенсирано с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито;
два пъти седмично лишените от свобода имат право да ползват баня с достъп до
топла вода. За необосновани се считат твърденията на ищеца за наличие на лоша
хигиена в килиите – същите, ведно с коридорите и сервизните помещения се
почистват ежедневно от лишените от свобода. С позоваване на представени
множество протоколи за ДДД обработки е заявено, че са полагани грижи в борбата
с насекоми и гризачи. Твърди се, че не са доказани реално претърпени вреди,
които да са в резултат на бездействия на ГДИН по отношение затвора в Пловдив.
Поискана е отмяна на решението в
осъдителната му част с отхвърляне на претенциите на ищеца или отмяна на
решението в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над
3 100лв. до присъдения размер от 5 244 лв. поради прекомерност.
В писмен отговор се оспорва
касационната жалба на М.П..
Окръжна прокуратура Пловдив,
представлявана от прокурор Йосифов счита жалбите за неоснователни, а решението
на АС – Пловдив за законосъобразно.
Касационните жалби са подадени в срок
от страни в първоинстанционно производство, против частите от съдебния акт,
които са неблагоприятни съответно за всяка от страните.
1. Пред АС – Пловдив са били предявени
два иска – за период от 01.06.2017г. до 01.01.2018г. в Ареста, Пловдив в размер
на 10 000лв. и за период от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. в Затвора, Пловдив в
размер на 40 000лв., ведно със законната лихва за двете суми от дата на
постъпване на исковата молба – 22.02.2022г. в съда до нейното изплащане
/уточняваща молба, л.10 от адм.д.№ 488/2022г., АС-Пловдив/. Исковете са за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, посочени общо за двата иска в
обхвата на чл.3 ЗИНЗС – обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен
дискомфорт. Поддържани са : пренаселеност на затворническите килии - под 3 кв.
метра на човек нетна жилищна площ; наличие на дървеници, хлебарки, гризачи; лоша
хигиена в килиите; липса на обособен санитарен възел в килиите с постоянно
течаща топла и студена вода; пребиваване на ищеца като непушач в килии за
пушачи; наличие на влага и мухъл; заболяване от захарен диабет и хипертония и
неосигуряване на лекарства и лечение.
АС-Пловдив правилно приел, че искът е
предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят
обезщетение, тъй като за ищеца са налице данни да е бил задържан в места за
лишаване от свобода. Искът е предявен против надлежен ответник, доколкото
съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI АПК, а според чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи
по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ със седалище в
гр. София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби.
1.1. В конкретния случай са били
предявени два иска с отделни периоди и размери на претендирано обезщетение. По
отношение началната дата на заявените искови периоди е установено, че П. е
пребивавал в Арест – Пловдив от 20.07.2017г. до 01.03.2018г., след което в Затвора
Пловдив /справка - л.26, 27/.
1.2. Съдът е съпоставил конкретните
оплаквания спрямо условията в ареста Пловдив и в затвора Пловдив според
събраните относими за спора доказателства за поддържаните искови периоди : справка за условията в ареста Пловдив – В решението е
посочено в съответствие с информацията от справката, че П. е бил настанен в
килия № 130 на ет. 1 с площ от 14,74 кв.м. и санитарен възел с площ от 1,4
кв.м. /нетна площ на килията 13,34 кв.м./, като същата е с капацитет до 3 л.св.
и е съжителствал с още две задържани лица. Тоест, предоставената им жилищна
площ е отговаряла на изискуемата по стандарт /в конкретния случай – 4,45 кв.м./.
Килията е била оборудвана с три легла с размери 190/71 см., като две от леглата
са разположени едно върху друго, има маса за хранене с размери 60/60 см. и 2
бр. кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в килията е бил
възглавници, одеяла, чаршафи, които се сменят и изпират ежеседмично в пералните
помещения на ареста, като е предоставена и възможност на задържаните лица да
ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения се почиствали и
дезинфекцирали ежедневно, а поддържането на чистотата в килиите се осъществявала
от задържаните в тях лица. Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел
и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и
вечер в рамките на обема на бойлерите – по един за двата етажа на Арест
Пловдив. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление
по изискуемите стандарти за осветеност. Извеждането до банята става по утвърден
график месец за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, а при
възникнали нужди от медицинско естество – по съответното предписание. Тютюнопушенето
е предвидено на определено за целта място - мястото за престой на открито,
което съгласно заповедта за вътрешния ред на Главния директор на ГДИН се
определя със заповед на Началник Сектор „Арести“ при ОСИН, а именно в източната
част на района, в който е ситуирана сградата на ареста, извън самата сграда.
Правото на престой на открито е в размер на един астрономичен час всеки ден.
Арест Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен
газов котел. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и
нагнетателна уредба – посредством въздушни турбини въздухът от арестното
помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини
пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през прозорец
с размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и
достъп до въздух. Относно дезинфекцията на арестните помещения има Договор с
рег. № 10812/08.11.2016г. по описа на ГДИН с „ДДД-1“ ООД, който се изпълнява по
график, както и при необходимост – по заявка, в подкрепа на което са приложени
4 бр. протоколи за извършени услуги в периода 16.05.2017г. – 16.02.2018г. ; по
отношение Затвора Пловдив - в системата на ГДИН единственият меродавен
документ, от който може да се направи справка за броя на л.св. по спални
помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“,
което по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН
и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020г.
на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавна агенция „Архиви“, се
съхранява за срок от три години, поради което и наличната информация е след
01.01.2019г. В периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. вкл., ищецът е бил
настанен в спално помещение № 24 на Трети пост, което е с площ от 30,95 кв.м. и
с капацитет до 7 л.св., като в периодите: от 01.01.2019г. до 05.02.2019г. вкл.,
от 09.02.2019г. до 13.02.2019г. вкл., от 16.02.2019г. до 12.09.2019г. вкл., от
21.09.2019г. до 24.09.2019г. вкл., от 27.09.2019г. до 31.12.2019г. вкл. в това
спално помещение са пребивавали между 8 и 11 л.св., а в останалите – до 7 л.св.
Съгласно Заповед № Л-3251/16.12.2019г. на Началника на затвора, във всяка
затворническа група са определени обособени помещения /стаи/ за непушачи в
корпуса на затвора, като за Трети пост е определено спално помещение № 24,
където е бил и л.св. ищец, в подкрепа на което е приложена и заповедта.
Спалното помещение е с два отваряеми прозореца и санитарен възел също с
прозорец. По време на изтърпяване на наказанието си лишаване от свобода, П. е
устроен на работа в обособено производство от 20.03.2018г. към ДП ФЗД – ТП –
Пловдив на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, като е работил до
02.02.2021г., след което е бил назначен в затворническата кухня. През исковия период са извършвани текущи ремонти –
своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са
осветителни тела, като не е допускано да има счупени прозорци, тъй като същите
са подменяни своевременно. През 2017г. е извършено боядисване на общите
помещения, дограмата е подменена с нова /ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите
умивални. Банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените - с фаянсови
плочи. Всички работещи л.св. използват баня след приключване на работния ден, тоест
и ищецът е имал възможност да ползва баня всеки работен ден. С постъпването си
в затвора, на всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки, като
при желание от страна на л.св. домакинът осигурява колкото комплекта са
необходими, съответно има право да ползва лични такива в ротация със служебни.
Прането става по усмотрение на самия л.св. – в пералнята на затвора или чрез
изнасяне за пране от близките. Всяко спално помещение има течаща вода и
санитарен възел и л.св. имат неограничен достъп до тях. В затвора отоплението
се осигурява чрез централно парно, спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването се извършва от
л.св., настанени в съответното помещение. ГДИН сключва централен договор за ДД
обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, има утвърден
график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията, в
подкрепа на което са представени Договор рег. № 11179/13.11.2018г., ведно с
протоколи за ДД обработки.
Свидетелските показания и
приетите по делото експертизи са преценени от съда правилно и при съпоставка с
останалите доказателства.
2. При насрочване на делото съдът е
указал доказателствената тежест в съответствие с приложимите норми от ЗИНЗС
/определение от 08.03.2022г./, които е съобразил при разрешаване на спора - съгласно
чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“ и чл.284 ал.1 ЗИНСЗ
– Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна и пълна,
като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при
нарушение на чл. 3 ЕКПЧ, изразяващи се в следното: - в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията,
в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора /чл.284 ал.2 ЗИНЗС/; - въвежда се различен от този по ГПК
стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало
/чл.284 ал.3 ЗИНЗС/ - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на
наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да
приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл.
3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС : „В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.“. В тази вр. разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Според нормата на чл.43 ал.2 ЗИНЗС,
всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.
Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС,
съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък
възпроизвежда визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата
на чл.3 ал.2 ЗИНЗСЗ, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017г., конкретно по
отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, респективно
задържането под стража, причинени от действия, бездействия или обстоятелства,
са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по
силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да
гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия,
които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът
на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания,
надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и
независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни
изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната
администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване
нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са
налице и основания за търсене отговорност от държавата.
Цялостната преценка на
доказателствата е обосновала правилен извод за частична основателност на иска :
За период от 01.06.2017г.
до 01.01.2018г. в Ареста, Пловдив в размер на 10 000лв. в съответствие с
приетите и неоспорени по делото доказателства правилно е установено, че П. е пребивавал
в Арест – Пловдив от 20.07.2017г. до 01.03.2018г., след което в Затвора
Пловдив. Предвид това е съобразено, че подлежащ на разглеждане по отношение
Ареста, Пловдив е периода от 20.07.2017г. до 01.01.2018г., като искът е
отхвърлен изцяло за претендирания период от 01.06.2017г. до 01.01.2018г. Изводите
на съда от фактическа и правна страна съответстват на събраните по делото
доказателства. За всяко от твърденията за конкретните неблагоприятни условия в
случая са налице опровергаващи доказателства /описаните по-горе данни за
ареста/. За Затвора, Пловдив относно заявения период от 01.01.2018г. до
31.12.2019г. в исковата молба /”цялата 2018г. и 2019г.”/, е установено, че П.
постъпва в затвора на 01.03.2018г. Поради това правилно е прието, че за периода
от 01.01.2018г. до 28.02.2018г. искът е недоказан и съответно е отхвърлен за
конкретния исков период.Искът е разгледан за период от 01.03.2018г. до
31.12.2019г.
По оплакването за пренаселеност
съдът е съобразил данните за периода от 2019г /л.44 гръб/ и свидетелските
показания за 2018г., според които ищецът е пребивавал при условията на
пренаселеност. Отчетено е,
че според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания
или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на
тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е
налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото А. срещу
България, както и Н. и др. срещу България, за това, че независимо, че желателният
стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни
метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да
се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството
може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и
пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си
нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на
тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане –
като например лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж
въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води
до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането /дело
Torreggiani and Others/. Нормата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС
/нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, според която
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може
да е по-малка от 4 кв. м., е действаща при постъпването на ищеца в място за
лишаване от свобода, поради което за държавата в лицето на специализираната
администрация в местата за лишаване от свобода, е съществувало законоустановено
задължение за изпълнение на стандартите, касаещи минималната жилищна площ,
които е следвало да се съблюдават и преди този момент, предвид приложимостта по
силата на Конституцията на КЗПЧОС.
АС – Пловдив е изложил обосновани и
аргументирани мотиви в подкрепа на извода за частична основателност на претенцията
за пренаселеност за общо 656 дни от исковия период с позоваване на относима
съдебна практика на ЕСПЧ. Съответно – правилно е преценено за недоказано
твърдението, че в рамките на целия заявен исков период ищецът е пребивавал в
помещения, в които предоставената му площ е била и под 3 кв.м., тъй като това
не се установява от доказателствата по делото и с оглед характера на претенцията,
която има имуществено изражение, не може да се предполага. ; - По оплакването
за липса на течаща топла и студена вода и санитарен възел изводите на съда са
съобразени с приетите по делото доказателства. Установено е, че в стаите в Затвора
Пловдив през исковия период са били изградени и са съществували санитарни възли
с осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват
по определен график за седмицата баня с осигурена топла вода, а ищецът като
работещ и всеки ден след работа. Следователно, налице е цялостно съобразяване с
изискването на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, съобразно с което на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения. Конкретното оплакване правилно е квалифицирано
за неоснователно.; - Относно оплакването за наличие на дървеници, хлебарки,
гризачи, съдът е съобразил, че по предоставена процесуална възможност, ищецът
не е ангажирал гласни доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба.
Съдът правилно е съобразил, че предвиденото в чл.284 ал.5 ЗИНЗС настъпване на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но когато е
налице установено нарушение по чл.3 ЗИНЗС това не освобождава ищеца от
доказателствената тежест да установи наличието на твърдяното от него нарушение,
от което се претендират вредите. АС – Пловдив е отчел съдържанието на приетите
по делото протоколи и е приел, че отсъстват преки доказателства за твърдението,
че именно в помещенията, в които е пребивавал ищеца в заявения исков период, е
била налице лоша хигиена поради наличие на дървеници, хлебарки и гризачи.
Изводът е основан на правилна преценка на приетите доказателства – в част от
протоколите е документирана констатация за липса на установени вредители;
сключването на договор за дезинсекция и дератизация, вкл. наличието на
протоколи за изпълнение на договорените услуги предпоставят извод за
осъществена превенция по отношение хигиена в местата за лишаване от свобода;
Квалификацията за недоказаност на оплакването е вярна.; - По отношение
оплакването за лоша хигиена в килиите и наличие на влага и мухъл, съдът
правилно е съобразил обстоятелството, че хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. и решение
на самите л.св. е да сушат дрехите си в спалните помещения, като няма данни
ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите. Изводът за
неоснователност на тези оплаквания е правилен.; - Относно твърденията за неосигуряване
на лечение и лекарства за заболяванията, от които страда ищецът - Захарен
диабет и Хипертония, правилно е посочено, че от приетите и неоспорени от
страните заключения по СМЕ, не се установява ищецът да е заболял от диабет и
хипертония през периодите, в които е пребивавал в Арест Пловдив, съответно
Затвора Пловдив. В случая експертът – кардиолог е обосновал извод, че не се
доказва ищецът да има Артериална хипертония, а според експертът – ендокринолог,
за пръв ищецът е диагностициран през 2021г., което е извън исковия период.
Предвид установеното за това оплакване, същото в съответствие с доказателствата
е квалифицирано на недоказано. Включително е съобразено, че отсъстват данни в
исковия период относно Затвора, Пловдив - ищецът да е бил диагностициран с
Диабет и/или Артериална хипертония, респ. да му е било предписано лечение и
такова да не му е било осигурено.; - Според доказателствата по делото ищецът е
бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието във вр. с
твърденето, че доколкото същият е бил непушач, а в Затвора Пловдив няма
обособени килии за непушачи, същият е съжителствал с пушачи, което е допринесло
за неблагоприятното му третиране. Изключение е периода от 16.12.2019г. до
31.12.2019г. вкл., когато е действала Заповед № Л3251/16.12.2019г. на Началника
на Затвора Пловдив, съгласно която стая № 24 на Пост № 3, в която е пребивавал
ищецът, е била определена като обособено помещение /стая/ за непушачи в корпуса
на затвора /л. 46/. По отношение посоченото в касационната жалба непредоставяне
на диета се съобрази, че оплакване в тази насока исковата молба и уточняващата
молба не съдържат.
В обобщение АС – Пловдив е приел в
съответствие с доказателствата и правилната им преценка, че отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана в насока – „…конкретно установените
бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в
неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив в периодите: от 01.03.2018г.
до 05.02.2019г. вкл., от 09.02.2019 г. до 13.02.2019г. вкл., от 16.02.2019г. до
12.09.2019г. вкл., от 21.09.2019г. до 24.09.2019 г. вкл. и от 27.09.2019г. до
31.12.201 г. вкл., както и настаняване на ищеца в стаи за пушачи в периода от
01.03.2018г. до 15.12.2019г. вкл., които водят до извода, че битовите условия в
това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане
на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото
им достойнство.”. Съобразено е, че ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Такова разрешение на
въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по
чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
АС – Пловдив е определил обезщетение в
общ размер на 5 244лв. в съответствие с естеството и степента на претърпените
вредни последици от ищеца и времето от исковия период, през който е търпял
неприемливи условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като
АС – Пловдив е съпоставил конкретните факти с установените по цитирани дела на
ЕСПЧ. Размерът на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е определен при съблюдаване изискването на чл. 52 ЗЗД,
приложим в настоящото производството по препратка от § 1 от ЗР ЗОДОВ. Според чл.52 ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. Тоест, следва да бъде
присъдена сума, пропорционална на тежестта на констатираното нарушение,
продължителност, последици и вреди за здравето на ищеца, ако са настъпили
такива, при съобразяване с практиката на ЕСПЧ и най-вече, като вземе предвид
жизнения стандарт в Република България. Следва да бъде отчетен и подходът, при
който се зачита дефиницията, съдържаща се в §1 т.1 ДР на Закона за социално
подпомагане /ЗСП/ за „Основни жизнени потребности“. При определяне размера на
дължимото обезщетение са спазени насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива
база за размера на обезщетението. При съобразяване на отразената в решението на
първоинстанционния съд практика и на жизнения стандарт за страната, следва да
се приеме, по аргумент от § 1 т. 1 от ДР ЗСП, че нивото на основни жизнени
потребности следва да е съразмерно на нивото на социално-икономическото
развитие на страната, което на свой ред отразява жизнения стандарт. При това
положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е
общоприет критерий и за отразяване на жизнения стандарт, следва, че по–ниският
жизнен стандарт в България оправдава и базисното справедливо обезщетение за
лоши условия в местата за лишаване от свобода да бъде в размер до 60% /2, 40
евро на ден/ от минимално установените 4 евро на ден съобразно жизнения
стандарт в Унгария, така, както е прието в практиката на ЕСПЧ. Затова като взе
предвид посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл.3 от ЕКПЧОС,
че определянето на адекватен размер на обезщетение се извършва като се
съобразят и съответната правна система и традиции и като се вземе предвид и
жизненият стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми,
които са по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan
v. Hungary/, касационният състав приема, че посоченият размер на обезщетение съответства
на установения принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по
справедливост. В реда на изложеното е и посоченото от АС – Пловдив - в редица
решения ЕСПЧ вече е имал възможност последователно да затвърди становището си,
че с оглед различията в жизнения стандарт в различните държави, то присъждане
на обезщетение, съставляващо 30 процента от това, което този съд е определил,
би било достатъчно и справедливо /Решение Bizjak v. Slovenia; Решение Stella
and others v. Italy и др./. Съответно на посоченото, АС – Пловдив е посочил, че
за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на
ден /Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.;
Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г./, като
посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши
условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В тази
вр. е прието още, че доколкото според статистически данни на Евростат
минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в
Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив
размер за исковите периоди /които са в рамките на 2018г. - 2019г./ би следвало
да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно
нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно
нарушение.
Определеното обезщетение в общ размер
на 5 244лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 22.02.2022г. до окончателното й изплащане
съответства на правилната констатация за претърпени неимуществени вреди в резултат
на нарушения по чл. 3 ЗИНЗС по време на престоя на ищеца в Затвора Пловдив в
периода от 01.03.2018г. до 31.12.2019г. вкл., изразили се в липса на достатъчно
жилищна площ за 656 дни и настаняване в стаи за пушачи за 655 дни в посочения
период.
По изложените съображения съдът
намира, че касационните жалби са неоснователни и обжалваното решение следва да
бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.
На основание чл.221 ал.2 предл. първо АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение №
1302/06.07.2023г., постановено по адм.д.№ 488/2022г. на АС – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :