Р Е Ш Е Н И Е
Номер 36 29.03.2010
год. Град Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Минчо Танев
Секретар:
П.Б.
като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев
НАХД номер 454 по описа на съда за 2009 год. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е от административно наказателен
характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от З.П.Ф., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление, № **/** год. на Директор на
РИОКОЗ- Бургас, с което на основание чл. 294, вр. чл. 295, ал. 3 от Закона за ЛПХМ и е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл.
219, ал. 2, чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 28/ 2008 год.
за устройството, реда и организацията на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти.
В жалбата се навеждат доводи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателя иска
от съда то да бъде отменено. Ангажира писмени доказателства- Разрешение № **/**
год. и Трудов договор № ** от** год.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат. Оспорва фактическите
констатации по АУАН и НП. Пледира за отмяна на наказателното постановление,
като незаконосъобразно,издадено при допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон.
Ответникът
по жалбата се представляват от юрисконсулт. Явяват се актосъставителя и свидетелите.
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпитаха се актосъставителя
и свидетелите по установяване на нарушението.
Съдът, като
взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
На ** год. актосъставителя и свидетеля- служители на
РИОКОЗ- Бургас, извършили проверка в аптека, находяща се в **. При проверката, в
аптеката била жалбоподателката, назначена на работа с трудов договор като
помощник- фармацевт. Проверяващите констатирали, че в аптеката се съхраняват
медикаменти в нарушение на Наредба № 28/ 2008 год. за устройството, реда и
организацията на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Констатираното
нарушение мотивирало актосъставителят да състави акт за установяване на
административно нарушение №** от ** год. в който нарушението било описано както
следва: „…….лицето назначено като помощник-фармацевт не съхранява лекарствени
продукти и хранителни добавки съгласно указанията на производителя и : условия
указани в разрешението им за употреба. В приемното помещение при температура
над 25°С по стелажите бяха намерени……… „Дактакорт" крем 15g l опак. (изискващ температура на с-нение от 2 до 8°С);
Суметролим 25mg 100 мл. сироп 2 опак. (изискващ температура на съхранение
от 5 до 15°С); „Лакто-4" 30 капс. 1 опак. (изискващ температура на
съхранение от 2 до 10°С); „Витамин Е" 60 кап. 1 опак. (изискващ температура
на съхранение от 15 до 25°С)”. Жалбоподателят присъствал
по време на извършване на проверката и АУАН бил съставен в нейно присъствие,
връчен лично и подписан без възражение. Наказващият
орган- Директор на РИОКОЗ- Бургас, въз основа
на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което
административното нарушение е описано по същия начин, както в АУАН. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 219, ал. 2, чл.
220, ал. 3 от ЗЛПХМ и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 28/ 2008 год. за устройството,
реда и организацията на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти,
поради което и на основание чл. 294, вр. чл. 295, ал. 3 от Закона за ЛПХМ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по
безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на свидетелите- служители на РИОКОЗ, които кредитира изцяло. Същите
са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със
събраните по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на
закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество обаче, същата е неоснователна.
Настоящото
производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него
е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето
посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали
деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете
за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена
сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това
производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК
обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до
доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава,
че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин
пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да
бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В конкретния
казус, съда съобрази следното:
В настоящият
случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на РИОКОЗ-
Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОКОЗ- Бургас, т.е. в
съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателят в жалбата
си и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва фактическите
констатации по акта, като твърди, че температурата в помещението не е била
измерена от проверяващите, както и че са допуснати нарушения на законовите
разпоредби, при съставяне на АУАН и НП, в частност на разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, като заявява, че наказателната отговорност неправилно е ангажирана по
отношение на жалбоподателя, тъй като тя не била магистър фармацевт, а само
помощник фармацевт.
Съда намира възраженията за неоснователни- видно от
показанията на свидетелите, аптеката е работила на ** год. с отворени врати и
без включен климатик, като проверката е била извършена около обяд. Нелогично е според съда, по това време на
денонощието и по време на летния сезон, температурата да е била в рамките на 2
до 8-10 градуса в помещението, без включен климатик и с отворени врати. По
отношение твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила: съда
намира същите за неоснователни- съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 3 от
ЗЛПХМ помощник фармацевта има същите права и задължения като магистър
фармацевта и отговаря за съхранението на лекарствените продукти в аптеката. Във
връзка с горното и съобразно събраните по делото гласни и писмени
доказателства, се налага извода, че както при съставянето на АУАН, така и при
издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми.
Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и
териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Посочените в тях фактически обстоятелства бяха безспорно установени в хода на
съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови
разпоредби към установеното административно нарушение, което позволява на
нарушителя да разбере в извършването на какво точно административно нарушение е
обвинен. С оглед на гореизложеното, съдът намира че описаното в АУАН и НП
деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно
е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо нея.
Вида и размера
на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното
нарушение, са определени в чл. 294 от Закона за ЛПХМ, където е посочено, че който наруши
разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, се наказва с глоба
от 1000 до 3000 лв. Това налага извода, че в конкретния случай, размера на
наказанието е определен в границите на нормативно определения такъв, като
според съда при индивидуализирането му, административно- наказващият орган го е
съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Съдът счита, че
административно- наказващия орган правилно е отчел факторите определящи
тежестта на наказанието, поради което е наложил наказанието в минималния,
нормативно определен за нарушението размер.
По тези
съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и
като такова, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на З.П.Ф., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление, № **/** год. на Директор на
РИОКОЗ- Бургас, с което на основание чл. 294, вр. чл. 295, ал. 3 от Закона за ЛПХМ и е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл.
219, ал. 2, чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 28/ 2008 год.
за устройството, реда и организацията на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Бургаски
административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :