№ 730
гр. Карлово, 16.08.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200444 по описа за 2022 година
,на основанията по чл.249, ал. 4, т. 1 от НПК и чл.377, ал.1 от НПК намира, че
делото подлежи на разглеждане от КРС, но са налице основания за
прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на РП
Пловдив, ТО Карлово поради следните причини:
Материалите по досъдебно производство №243/2022г. по описа на РУ
на МВР Карлово са били внесени за разглеждане в КРС с постановление на
РП Пловдив, ТО Карлово, с което се прави предложение до съда за
освобождаването на М. Д. М. ЕГН ********** от с.В., обл.П. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК за престъпление по чл.296, ал.1, предл. 2-ро от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.375, изр. 1-во от НПК, когато прокурорът
установи, че са налице основанията на чл.78а от Наказателния кодекс, той
внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано
постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С това
постановление прокурорът се произнася по съществото на делото, поради
което същото следва да отговоря на изискванията за обвинителен акт. В
настоящия случай съдържанието на постановлението на прокурора, с което е
направено предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание не отговаря на
изискванията за годен да обоснове надлежно обвинение пред съда срещу
обвиняемото лице процесуален документ, доколкото неговото съдържание не
1
отговаря на изискванията, регламентирани в чл.375 от НПК.
Глава ХХVIII от НПК предвижда изрична хипотеза, при която
съдебното производство подлежи на прекратяване, а делото се връща на
прокурора (чл.377 от НПК), когато не са налице основанията за приложение
на чл.78а от НК или когато е допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл.249, ал.4, т.1 от
НПК. Преди да пристъпи към разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, съдия-докладчикът е длъжен да провери дали
делото му е подсъдно, дали са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство и дали е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Постановлението на прокурора очертава фактическите рамки на
обвинението, респективно предмета на доказване по делото, за това в своята
мотивна част то следва да съдържа ясно, конкретно, точно и пълно описание
на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Прецизно предявените обстоятелства
определят, от една страна предмета на доказване, а от друга - дават
възможност за адекватна защита на обвиняемия по изложените от прокурора
факти. Правото на защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или
противоречие в обстоятелствената част, касаещи описание на съществените
обективни признаци на деянието, противоречие в самата диспозитивна част,
както и когато е налице противоречие между обстоятелствената част и
диспозитивната, тъй като постановлението е единство между тези си части и
само в своето единство може да постави началото на съдебното производство.
В конкретния случай в мотивната част на постановлението относно
механизма на извършване на деянието прокурорът посочил единствено, че
„На 07.06.2022г. около 19.30 часа в с.В., обл.П. обв. М. Д. М. нарушил
Заповед за незабавна защита №12/07.06.2022г. за защита от домашно насилие
по описа на Районен съд гр.Карлово по Закона за защита от домашно насилие
/ЗЗДН/, издадена по гр.дело №***/2022г. по описа на Карловски районен съд,
като отишъл в дома на майка си и започнал психически да я тормози за
пореден път да му даде пари. Дърпал я за дрехите и викал „Дай ми пари ма
2
майко!“. По същото време там бил и брат му Д. М., който му казал да си
тръгва. Въпреки това М.Д. останал в жилището и продължил да тормози
майка си.“. Това е цялата фактическа обстановка описана от прокурора за
деянието, която въпреки, че е изключително кратка, е противоречива и
неясна. Така например твърди се от прокурора, че обвиняемият е осъществил
психическо насилие спрямо майка си /посочено като тормоз/ чрез дърпане за
дрехите, което по същество е физическо насилие. Всъщност прокурора
въобще не е описал в какво се изразява „тормоза“ - обиди /думи и изрази/,
закани /какви/, физическо насилие /как е осъществено/ и т.н. Съдът счита, че
в постановлението липсва описание, а и твърдение чрез какви действия
всъщност е била нарушена заповедта за защита и коя точно от забраните,
регламентирани с нея, е била нарушена. Т.е. в постановлението не става ясно
в какво се изразява неизпълнението на съдебното решение, като не са
изложени конкретни факти, касаещи действията на обвиняемия.
Освен това, съгласно обвинението с което М. е предаден на съд той не е
изпълнил Заповед за незабавна защита №12/07.06.2022г. за защита от
домашно насилие, постановена по гражданско дело №***/2022г. по описа на
Районен съд – Карлово, а именно: относно задължението да се въздържа от
извършване на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, а именно от
психическо насилие по отношение на А.Д. М.а ЕГН **********, не е
изпълнил заповедта в частта й относно задължението да не приближава А.Д.
М.а ЕГН ********** и жилището и находящо се в с.В.,обл.П., комплекс
„***“ №7, вх.А, ет.1, ап.74.
В конкретния случай е налице и несъответствие между изложеното в
обстоятелствената част на постановлението, иницииращ настоящото
наказателно производство и диспозитивната такава, тъй като в диспозитива е
посочено, че е осъществено психическо насилие, като не изпълнил заповедта
в частта й относно задължението да не приближава А.Д. М.а и жилището й, а
в обстоятелствената част на постановлението е описано, че е тормозил М.а,
като я дърпал за дрехите и й искал пари.
В тази връзка съдът счита, че е налице несъответствие между
фактическо и юридическо обвинение и това неминуемо води до неяснота,
относно повдигнатото спрямо обвиняемия обвинение, защото същото не се
обективира само и единствено чрез посочване на правната квалификация и
3
нейния юридически израз. В случая, от фактическа страна е описано и друго
изпълнително деяние освен повдигнато с коментираното постановление.
Вътрешното противоречие на прокурорския акт и липсата на съответика
между фактическото изложение и юридическото обвинение съществено
ограничават правото на защита на обвиняемия, което е закрепено в
разпоредбата на чл. 55 от НПК, като негово първостепенно и необходимо
право да научи в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства. Само
след като това изискване бъде изпълнено със съответния коректен
обвинителен акт, той е в състояние да участва ефективно в наказателния
процес и да упражнява правото си на защита.
Според изискванията на НПК, обвинението трябва да бъде ясно и точно
формулирано, както на досъдебното производство, така и в обвинителния акт,
след завършване на разследването. Последният трябва да отговаря на
изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК, така, че както в
обстоятелствената част, така и в заключителната част на обвинителния акт да
бъдат включени всички фактически данни и обстоятелства от значение за
квалификацията на деянието, както и самата правна квалификация.
Нарушението на това изискване води до съществено нарушение на
процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемият да узнае
обвинението в неговата цялост, за да организира правилно своята защита.
Постановлението с предложение за прилагане на чл.78а ал.1 от НК е
аналогично и съизмеримо с обвинителен акт, поради което изложеното по-
горе за обвинителният акт се отнася и за постановлението с предложение за
прилагане на чл.78а, ал.1 от НК.
Тук е мястото да се отбележи, че основно задължение на съдията в
разпоредителните му действия е при констатиране на отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното производство и
да върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци. Ако съдията-
докладчик не констатира така посочените нарушения, то същото би било
констатирано при последващия съдебен контрол от въззивната инстанция и
делото би било върнато на прокурора за отстраняването му. Отделно, това ще
доведе и до загуба на достатъчно дълго процесуално време и от там до
надскачане на т.нар. „разумен срок”, за който се съдържат императиви, както
в НПК, така и в ЕКПЧОС.
4
С оглед на всичко изложено, производството по настоящото дело следва
да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на
посочените процесуални нарушения.
По изложените мотиви и на основание чл.377, ал.1 от НПК, във вр. с
чл.249, ал.4, т.1 от НПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 444/2022 г. по
описа на РС Карлово.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Пловдив, ТО – Карлово за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения съобразно мотивната
част на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване или протест с частна
жалба или протест в 7-мо дневен срок, считано от датата на съобщаването му
по реда на Глава XXII-ра от НПК пред Окръжен съд гр. Пловдив.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5