Определение по дело №259/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1997
Дата: 26 юни 2017 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20173100900259
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 март 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .………/      .06.2017 г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:                

                   

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 259 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която срещу Г.М.Н. и И.С.М. са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, чл. 86, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД.

По размяна на книжата:

Исковата молба вх.№ 6225/01.03.2017 г., съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите, на които ищецът основава претенцията си и са представени доказателства. В допълнителна искова молба вх. № 12920/05.05.2017 г. ищецът е оспорил твърденията на ответниците. Исковата и допълнителната молби са връчени на ответниците Г.М.Н. и И.С.М., които са упражнили своевременно защитата си по оспорване на претенцията в отговор вх.№ 10470/10.04.2017 г. и отговор на допълнителна искова молба вх.№ 15235/29.05.2017 г., като са изразили становище за неоснователност на исковете. Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК.

По допустимостта на претенцията:

Ищецът е правоспособно и дееспособно юридическо лице, вписано в ТР. Ответниците са правоспособни и дееспособни физически лица. Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена (л. 93-95 и л. 164). Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора, очертан като защита на твърдяно притезание на ищеца срещу ответниците, породено от неизпълнение на изискуемо задължение по търговска сделка. Съдът приема за допустима така предявената претенция за реално изпълнение на задължение за връщане на предоставена заемна сума, както и за заплащане на възнаградителна и наказателна лихви, такси, застраховки и обезщетение за забава поради виновно неизпълнение. Предявените размери на иска за главница и иска за възнаградителна лихва надхвърлят поотделно 25 000 лв., което обосновава родова подсъдност на окръжен съд и по отношение на останалите кумулативно съединени искове /чл. 104, т. 6 ГПК/.

По предварителните въпроси:

Предявените спорни вземания се твърдят като последица от неизпълнение на задължението за връщане на предоставен заем на парични средства и дължими възнаградителна и наказателна лихви, такси и застраховки по сключена между търговец и физически лица банкова абсолютна търговска сделка с характер на договор за кредит за покупка на недвижим имот. Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ). Не са направени възражения по местната компетентност и реда за разглеждане на спора. Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на исковете.

По доказателствените искания:

Съдът намира представените от страните писмени доказателствата за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно заседание.

Съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза с поставената в исковата молба задача, както и по въпросите поискани от ответниците. Предметът на изследване на експертизата следва да бъде допълнен от съда във връзка с релевираните твърдения от длъжниците за наличието на неравноправни клаузи в Договора за кредит и в изпълнение на правомощията на съда да следи служебно за тях и при необходимост да назначава експертиза, за да обезпечи правилното приложение на императивни правни норми, каквито са тези предвидени в Закона за защита на потребителите.

Съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора искането на ищеца за допускане на съдебно – почеркова експертиза с поставената в исковата молба задача. В тази връзка следва да се открие производство по оспорване автентичността на частен диспозитивен документ.

Съдът намира за допустимо и относимо искането на ответниците за изискване нотариалните преписки във връзка с връчване на нотариалните покани с уведомленията за предсрочна изискуемост.    

Съдът намира за допустимо и относимо към предмета на спора искането на ответниците за допускане на двама свидетели при условията на водене за установяване на обстоятелствата във връзка с връчването на нотариалните покани, както и искането на ищците за призоваване на свидетели в тази връзка. Неоснователно е възражението на ищеца, че е налице забрана за установяване на тези обстоятелства със свидетелски показания, доколкото не се касае за опровергаване на съдържанието на официален документ. /В този смисъл виж Решение № 163 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2335/2014 г. на ВКС, II т.о./ В тази връзка следва да се открие производство по оспорване съдържанието на официални свидетелстващи документи – разписки към нотариални покани.

Съдът намира за допустимо и относимо искането на ответниците за допускане на двама свидетели, които да установяват проведени срещи между страните, евентуалното уведомяване на длъжниците за предсрочна изискуемост на кредита и узнаването за депозираното заявление за издаване заповед за изпълнение.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Г.Д. – САК, срещу Г.М.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и И.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят СОЛИДАРНО на ищеца сумите от:

-                  116 203.12 евро /сто и шестнадесет хиляди двеста и три евро и дванадесет евроцента/, представляващи дължима и изискуема поради настъпила предсрочна изискуемост главница по Договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 32204/10.03.2008 г., Допълнително споразумение от 25.01.2010 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г. за периода 27.02.2010 г. – 27.03.2043 г., представляващи само ЧАСТ от цялата дължима неплатена главница за периода 27.11.2010 г. – 27.03.2043 г. в общ размер от 116 798.73 евро, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД и чл. 1, ал. 2, вр. чл. 18 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 01.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;

-                  28 818.13 евро /двадесет и осем хиляди осемстотин и осемнадесет евро и тринадесет евроцента/, представляващи дължими и изискуеми поради настъпила предсрочна изискуемост възнаградителни /договорни, редовни/ лихви по Договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 32204/10.03.2008 г., Допълнително споразумение от 25.01.2010 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г. за периода 27.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от целите дължими неплатени възнаградителни лихви за периода 27.01.2011 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 57 851.55 евро, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 1, вр. чл. 18 от Договора;

-                  2 288.61 евро /две хиляди двеста осемдесет и осем евро и шестдесет и един евроцента/, представляващи дължимо поради виновно неизпълнение обезщетение за забава /наказателна лихва, мораторна неустойка/ поради просрочване на плащането на анюитетни вноски по Договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 32204/10.03.2008 г., Допълнително споразумение от 25.01.2010 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г. за периода 27.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от цялото дължимо обезщетение за забава за периода 27.05.2011 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 2 524.08 евро, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 1, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 от Договора;

-                  17.90 евро /седемнадесет евро и деветдесет евроцента/, представляващи дължими банкови такси по Договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 32204/10.03.2008 г., Допълнително споразумение от 25.01.2010 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г. за периода 27.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от всички дължими банкови такси за периода 28.12.2010 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 442.44 евро, на основание чл. 4, вр. чл. 10, т. 1 от Договора и Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните;

-                  71.75 евро /седемдесет и едно евро и седемдесет и пет евроцента/, представляващи дължими застраховки по Договор за кредит и покупка на недвижим имот HL 32204/10.03.2008 г., Допълнително споразумение от 25.01.2010 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010 г. за периода 26.02.2014 г. – 21.02.2017 г., представляващи само ЧАСТ от всички дължими застраховки за периода 18.11.2011 г. – 21.02.2017 г. в общ размер от 353.28 евро, на основание чл. 14 от Договора;

-                  594 лв. /петстотин деветдесет и четири лева/, представляващи претърпени вследствие неизпълнението на Договора вреди, изразяващи се в извършени от ищеца разноски във връзка с уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, формирани от заплатени нотариални такси за изготвяне на нотариални покани и заплатени адвокатски възнаграждения, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, както и съдебно - деловодните разноски в производството.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза с вещо лице – специалист счетоводител и експерт по банкови кредити, след запознаване с материалите по делото, проверка в счетоводството на ищеца и извършване на необходимите справки, проверки и проучвания, да изготви експертно заключение, в което да даде отговор на въпросите:

1. Какъв е размерът на усвоения кредит, съобразно договора и допълнителните споразумения към него?

2. Какъв е размерът на направените от ответниците погасителни вноски и кога е последното плащане по кредита?

3. Каква част от главницата е погасена и какъв е остатъка към датата на представената справка – 21.02.2017 г.?

4. Какъв е дължимият размер на предсрочно изискуемата главница за периода 27.02.2012 г. – 27.03.2043 г.?

5. Какъв е размерът на дължимите и неплатени възнаградителни и наказателни лихви към датата на представената справка – 21.02.2017 г. и отделно за периода 27.02.2014 г. – 21.02.2017 г.?

6. Какъв е размерът на дължимите и неплатени такси към датата на представената справка – 21.02.2017 г. и отделно за периода 27.02.2014 г. – 21.02.2017 г.?

7. Какъв е размерът на дължимите и неплатени застраховки към датата на представената справка – 21.02.2017 г. и отделно за периода 26.02.2014 г. – 21.02.2017 г.?

8. Какъв е размерът на направените разноски за връчването на нотариални покани, съгласно представените по делото разходни документи?

          9. Каква е методиката (формулата) за изчисляване на Базовия лихвен процент (БЛП) на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за периода 10.03.2008 г. – 01.03.2017 г. и какви компоненти включва тя? Кога, от кой орган на банката и с какъв акт е приета тази методика (формула)? Променяна ли е през този период?

          10. Какъв е размерът на компонентите /индекси, рестрикции, лихвени нива, резерви и др./, въз основа на които се формира БЛП на банката, и как са се променжяли /повишавали или понижавали/ техните стойности за периода от сключване на договора (10.03.2008 г.) до датата на подаване на исковата молба (01.03.2017 г.)? Кои компоненти формират стойностите си обективно въз основа на външни фактори и стойностите на кои компоненти зависят от волята на банката?

          Данните да се дадат поотделно за всяка промяна в БЛП помесечно в табличен вид.

11. Какъв би бил целият размер на договорната /редовна/ лихва дължима по силата на чл. 3, ал. 1 от Договора за кредит при липса на промяна в БЛП през целия срок на договора, а именно при общ лихвен процент от 6.35%?

12. Съобразно отговора на въпрос № 11, при така определен размер на договорната лихва, да отговори на въпроса: Как биха се отнесли плащанията от длъжника по кредита при възнаградителна лихва в размер на 6.35% за целия период на договора и каква част от главница, лихви /възнаградителни и наказателни/, такси и застраховки са погасени? Какъв е размера на остатъка от задължението по пера при този вариант на погасяване при отчитане на периодите на облекчено погасяване и без тяхното отчитане?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на по 600 лв., вносим по равно по 300 лв. от двете страни в тридневен срок от съобщението и представяне по делото на доказателства в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Христов Станчев, включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд в раздел ІV „Съдебно–икономически експертизи“, който да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК, след представяне на доказателства за внесения депозит.

ОТКРИВА производство по чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на частен диспозитивен документ – уведомление за предсрочна изискуемост.

ДОПУСКА провеждането на съдебно-ПОЧЕРКОВА ЕКспертиза, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършването на сравнително изследване, да изготви заключение, в което да даде отговор на въпроса: Подписът върху уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост /копие на л. 126 от делото/ положен ли е от лицето адв. Анелия Красимирова Бечева - Д.?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА, в качеството на вещото лице, Емил Ангелов Атанасов от гр.Варна, който да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК, след представяне на доказателства за внесения депозит.

ЗАДЪЛЖАВА ответниците да предоставят на вещото лице уведомлението в оригинал.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците, че при неизпълнение на задължението им да предоставят на вещото лице документа за извършване на експертизата, той ще бъде изключен от доказателствения материал по делото, на основание чл. 183 ГПК.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. Анелия Красимирова Бечева – Д. да съдейства на вещото лице като даде образци от подписа си, за да послужат за сравнително изследване.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че в случай, че лицето откаже да даде образци за сравнително изследване, съдът ще приеме за неуспешно проведено оспорването на автентичността на документа и ще го цени по същество.

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи, че подписът под уведомлението не е положен от адв. Анелия Красимирова Бечева – Д., доколкото документа е изготвен от лицето в качеството и́ на пълномощник на търговеца.

ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус Борис В., рег. № 124, нотариална преписка в цялост, по която е връчена нотариална покана акт № 108, т. I, рег. № 2136/2016 г. на Г.Н..

ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус Красимира Кангалова, рег. № 513, нотариална преписка в цялост, по която е връчена нотариална покана акт № 70, том II, рег. № 6859/2016 г. на И.М..

ОТКРИВА производство по чл. 193 ГПК по оспорване верността на съдържанието на официални свидетелстващи документи – разписки за връчване на нотариални покани.

ДОПУСКА до разпит в о.с.з ДВАМА свидетели за ответника при режим на водене за установяване на обстоятелствата по връчване на нотариална покана рег.№ 2136/2016 г. и нотариална покана рег.№ 6859/2016 г.

ДОПУСКА до разпит в о.с.з ДВАМА свидетели за ищеца при режим на призоваване, за установяване на обстоятелствата по връчване на нотариална покана рег.№ 2136/2016 г. и нотариална покана рег.№ 6859/2016 г.

УКАЗВА на ищеца да представи доказателства за ВНЕСЕН ДЕПОЗИТ по сметка на ВОС – ДЕПОЗИТИ за призоваване на свидетелите в размер на 30 /тридесет/ лева за всеки свидетел /при двама свидетели – 60 лева/.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ за разпит в о.с.з след представяне на доказателства за внесен депозит:

-                  Радостина Р. Климова, с адрес за призоваване: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 38, ет. 1 – помощник – нотариус на нотариус Борис В., рег № 124, относно нотариална покана акт № 108, т. I, рег. № 2136/2016 г.

-                  Емилия Иванова Миланов, с адрес за призоваване: гр. Варна, ул. Двадесет и седми юли“ № 1 – служител при нотариус Красимира Кангалова, рег. № 513, относно нотариална покана акт № 70, том II, рег. № 6859/2016 г.

УКАЗВА на ответниците, че носят доказателствена тежест да установят недостоверността на съдържанието на официалните свидетелстващи документи – разписки.

ОБЯВЯВА на страните следният проекто - доклад по т.д. № 259 по описа за 2017 г. на Варненски окръжен съд:

В исковата молба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че на 10.03.2008 г. е сключил Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32204 с ответниците Г.М.Н. и И.С.М., по силата на който кредитополучателите солидарно са се задължили да върнат предоставения заем в размер на 130 000 евро в срок от 420 месеца. Излага, че кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот и между страните са уговорени възнаградителна лихва, наказателна лихва, такси за обслужване и застраховка. /чл. 3, чл. 4 и чл. 14 от Договора/. Сочи, че банката се е възползвала от правото си по чл. 24, ал. 1 от Договора на 15.05.2008 г. да прехвърли вземанията си по кредита, описани в Приложение № 1 на трето лице „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, за което длъжниците са уведомени чрез подписаните между страните допълнителни споразумения, първото от които на 25.01.2010 г. Твърди, че на 12.10.2011 г. вземанията по кредита са прехвърлени обратно на банката, за което ответниците са уведомени изрично с уведомления от страните по цесията получени лично, съответно на 18.03.2016 г. от Г.Н. и на 14.03.2016 г. от И.М.. Излага, че на 25.01.2010 г. между страните е сключено Допълнително споразумение, неразделна част от Договора, в което страните са договорили въвеждане на шест месечен период на облекчено погасяване, през който се заплащат намалени по размер погасителни вноски и е определген фиксиран лихвен процент в размер на 5.96%, като след изтичане на този период следва да се погасява остатъка по кредита на месечни анюитетни вноски, като върху общия размер на дълга се начислява лихва, съгласно т. V от споразумението. Сочи, че на 25.06.2010 г. страните са сключили Допълнително споразумение, с което са прекратили действието на въведеното облекчено погасяване на дълга и съгласно уговореното в чл. 2, натрупаните, но неплатени лихви за редовна главница в рамките на периода на облекчено плащане се преоформят в дължими. Твърди, че на 30.06.2010 г. между страните е сключено Допълнително споразумение, с което в чл. 4 се договарят разликата между просрочените задължения към датата на споразумението и заплатената при подписването му сума от 246 евро да бъде преоформена чрез натрупване към редовна главница. Излага, че е въведен нов период на облекчено погасяване за срок от 8 месеца, през който се начислява лихва във фиксиран размер от 2.55%, но се заплаща само част от лихвата и така се намаляват месечните вноски на 247 евро, като остатъка от начислената лихва ще бъде прибавяна към главницата към датата на изтичане на съответния период на облекчено погасяване. Сочи, че съобразно преоформянията общият размер на главницата е 133 162.58 евро и съгласно чл. 18, ал. 1 от Договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и неизпълнение от страна на кредитополучателите, Банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Твърди, че първата неплатена вноска на длъжниците в размер на 247 евро е с падеж 27.11.2010 г., поради което банката е изпратила до длъжниците уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, които са връчени съответно, на Г.Н. на 17.08.2016 г. и на И.М. на 30.09.2016 г. Излага, че предсрочната изискуемост е настъпила на по-късната дата - 30.09.2016 г., поради което длъжниците следва солидарно да заплатят сумите по кредита в пълен размер, както и разноските за изготвяне и връчване на нотариалните покани в размер на 594 лв. Моли от съда да осъди солидарно ответниците да заплатят сумите по кредита, като исковете са предявени като частични.

Ответниците Г.М.Н. и И.С.М. оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че не оспорват обстоятелствата, че между страните са сключени процесните Договор за кредит и допълнителни споразумения, предоставени им са парични средства в размер на 130 000 евро, задължаването им солидарно и уведомяването им за извършените цесии. Оспорват твърдението, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 30.09.2016 г. Твърдят, че всички вземания по кредита са погасени по давност, защото кредитът им е обявен за предсрочно изискуем на 27.01.2011 г., за което длъжниците са уведомявани многократно от страна на банката още от края на 2010 г. Излагат, че именно на 27.01.2011 г. са получили писма от банката съдържащи уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и поради тази причина на 24.11.2011 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред ВРС, с което са се претендирали дължимите суми по кредита. Сочат, че поради неизпълнение на процесуално задължение на банката заявлението е отхвърлено от заповедния съд, като разпореждането впоследствие е потвърдено от ВОС. Оспорват твърденията на ищеца, че надлежно са им връчени нотариални покани, съответно на 17.08.2016 г. и 30.09.2016 г. Оспорват твърденията на ищеца, че са уведомени за цесиите през 2016 г., като сочат че са уведомявани за това обстоятелство многократно още през 2011 г. Оспорват дължимостта на разноските за нотариални покани, доколкото не са давали повод за изготвянето им. Релевират възражение за неравноправност на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от Договора, като подробно сочат, че клаузите касаещи определяне на лихвата не са индивидуално договорени и те са едностранно променяни от банката, поради което са нищожни. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ищецът в допълнителната искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответниците. Излага, че процесният договор не е с настъпил падеж като крайният му срок за издължаване е 27.03.2043 г. Твърди, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем на 27.01.2011 г. Сочи, че видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.г.р. № 18940/2011 г. на ВРС, банката се е позовала на настъпила автоматична предсрочна изискуемост и няма твърдения за уведомяване на длъжниците за нея и не са приложени доказателства за това. Излага, че заявлението е отхвърлено и заповед за изпълнение и изпълнителен лист не са били издавани на ищеца, поради което не е налице и сила на пресъдено нещо относно обстоятелствата по заявлението и настъпването на предсрочна изискуемост. Твърди, че доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се връчва на длъжника, то няма характера на уведомяване за предсрочната изискуемост. Поддържа становището си, че длъжниците са уведомени редовно чак през 2016 г. с нотариалните покани, които са изготвени и връчени надлежно по реда на чл. 47 ГПК. Сочи, че доколкото предсрочната изискуемост е настъпила на 30.09.2016 г. вземанията не са погасени по давност. В евентуалност излага, че дори да се приеме, че не са уведомени надлежно с нотариалните покани, то получаването на препис от исковата молба по осъдителния иск има характера на уведомяване на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост. Оспорва твърдението за неравноправност на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от Договора. Излага подробно съображения за индивидуално договаряне на клаузите със самия договор за кредит и с последващо сключените допълнителни споразумения и липса на предпоставките по чл. 143 ЗЗП. Сочи също, че методологията за определяне на базовия лихвен процент е ясно посочена и механизмите са обективни и не зависят от волята на банката. Твърди, че адв. Бечева не е разполагала с надлежно учредена представителна власт да отправя уведомления за предсрочна изискуемост през 2011 г. Ответниците в отговора на допълнителната искова молба поддържат становището си и оспорват твърденията на ищеца. Сочат, че през 2011 г. съдилищата са уважали искания на банки-заявители само и единствено въз основа на позоваване на настъпването на предсрочната изискуемост без да се представят доказателства за уведомяване на длъжниците. Излагат, че едва след постановяване на ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС вече се изисква представянето на тези доказателства. Твърдят, че ако ищеца е бил изпълнил указанията на съда да внесе държавна такса, същият вече е щял да има образувано изпълнително производство. Сочат, че инкорпорираното в заявлението искане за обявяване на предсрочна изискуемост представлява признание на банката на неизгодно обстоятелство. Излагат, че адв. Бечева е имала надлежно учредена представителна власт да отправи уведомления за предсрочна изискуемост към 2011 г.

Подлежащи на доказване факти и доказателствената тежест за тях:

Част от твърденията на ищеца относно изложените в исковата молба факти са изрично потвърдени при формиране на защитната теза на ответниците, поради което съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от изрично допълнително доказване, следните обстоятелства:

На 10.03.2008 г. между страните е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32204, по силата на който кредитополучателите солидарно са се задължили да върнат предоставения заем в размер на 130 000 евро в срок от 420 месеца. Банката се е възползвала от правото си по чл. 24, ал. 1 от Договора на 15.05.2008 г. да прехвърли вземанията си по кредита описани в Приложение № 1 на трето лице „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, за което длъжниците са уведомени при сключването на допълнителното споразумение от 25.01.2010 г. На 12.10.2011 г. вземанията по кредита са прехвърлени обратно на банката, за което ответниците са уведомени. Между страните са сключени три допълнителни споразумения с дати 25.01.2010 г., 25.06.2010 г. и 30.06.2010 г. Не се оспорва промяната във фамилното име на ответницата.

По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):

Правоотношенията следва да се уредят по правилата на неизпълнението на договорни задължения. Правната квалификация на правата е съответно -  чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради предявената от ищеца претенция за реално изпълнение на предсрочно изискуеми вземания по договор за банков кредит. Претенцията за заплащане на възнаградителна лихва следва да се квалифицира по чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като обезщетението за забава върху главницата, произтича от разпоредбата на чл. 92 ЗЗД, като същото има характер на мораторна неустойка. Съответно приложение намират общите норми на Закона кредитните институции и Закона за защита на потребителите.

По доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК):

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на договор за жилищен и ипотечен кредит, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения, както и наведените други правоунищожаващи, правопогасяващи или правоотлагащи твърдения, включително възражението за изтекла погасителна давност.

УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. Процесният договор, макар и обезпечен с ипотека, попада в приложното поле на закрилата според практиката на Съда на Европейския съюз. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. /Така Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г., I т.о. на ВКС./

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в срок до датата на о.с.з., да представи допълнителни доказателства за индивидуално договаряне на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL32204 от 10.03.2008 г., както и на клаузата на чл. 7, in fine от Допълнително споразумение от 30.06.2010 г.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК може да взема предвид и факти, настъпили в хода на процеса, но за тези от тях, настъпили преди приключване на размяната на книжа  допълнително следва да се спазят  условията по чл. 147 ГПК (да не са могли да ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).

УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1, във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, съдът, че могат да изложат становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл. 80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в списъка по чл. 80 ГПК същото следва да е достатъчно конкретизирано по основание и размер.

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно часедание за 18.07.2017  г. от 14,00 часа, за която дата да се призоват страните.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ДА СЕ ИЗПРАТИ  за запознаване препис от настоящото определение на адв. Анелия Красимирова Бечева – Д., с адрес ***.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца и преписи от допълнителния отговор на ответната страна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: