Решение по дело №826/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 ЗУБ.

Образувано е по жалба на М. Т., гражданин на Руска Федерация лично и в качеството й на законен представител на малолетното й дете К. Ш., чрез адв.М. и адв. Соколчев, със съдебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет.2, офис 3, срещу Решение № 3724/28.02.2024 г. на председателя на Държавната Агенция за бежанците при МС (ДАБ) при МС, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила. Претендира се отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и като законен представител на малолетното ѝ дете К. Ш., чрез процесуалния представител заявява, че поддържа жалбата. Подробни съображения са изложени в съдебно заседание от адвокат М..

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Г., в писмено становище с вх. № 8111 от 13.05.2024 г., намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения и претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспорения административен акт.

В. В., на длъжност социален работник в Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив изразява становище, че детето е адаптирано в средата в България.

Окръжна прокуратура – Пловдив не изразява становище по жалбата, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по молба с вх. № РД 09-18/04.01.2023 г. подадена от М. Т., родена на [дата]. в с. Сенкино, Марийска АССР, Руска федерация, гражданка на Руска федерация за получаване на международна закрила лично и за малолетното дете К. Ш., родена на [дата]. в Бургас, България. Жалбоподателката е регистрирана по посочените от нея лични данни като гражданка на Руска федерация, родена в с. Сенкино, Марийска АССР, Руска федерация, омъжена, етническа принадлежност – рускиня, религия – православна християнка, образование- висше.

Връчен й е списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, както и Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България. Попълнена е дактилоскопна карта, съгласие за обработване на лични данни и събиране на информация. Самоличността на жалбоподателката е установена с национален паспорт № 72 3571614, издаден на 15.03.2013 г.

В проведеното на 06.04.2023 г. интервю М. Т. посочва, че спрямо нея никога не е упражнявано насилие. Разказва, че съпругът й работел в строителна компания, което било преустановено към момента. Имали фирма за транспорт и логистика, която също не работела. Сочи, че се страхува за дъщеря си, която е родена в България, желае тя да продължи образованието си тук, не иска да загуби съпруга си. Поддържа, че със съпруга й са против войната. Родителите й продължават да живеят в Русия. В България пристигнали легално, с издадена виза. Претендира закрила и не желае да се върне в страната по произход, счита, че е опасно, но не може да посочи конкретни заплахи.

Получено е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС за липса на възражения за предоставяне на статут, в случай, че са налице законовите предпоставки за това.(л.60 от делото).

В проведеното на 13.05.2024 г. открито съдебно заседание М. Т. е изложила самостоятелно бежанската си история.

В изпълнение на изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет, по делото е проведено изслушване на малолетното, ненавършило 10 годишна възраст дете К. Ш. в присъствието на социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив и преводач от и на руски език. Следва да се отбележи, че детето отговаря на въпросите на съда на български език, без помощта на преводач, което сочи, че детето се е адаптирало достатъчно добре в социалната среда. То посочва, че е на пет години и ходи на детска градина, където има 8 приятелки и учат стихотворения и пеят песнички, живее с майка си и баща си. Харесва ѝ в детската градина, харесва ѝ и в България.

Приет е социален доклад на директора на дирекция "Социално подпомагане"– Пловдив. В него е посочено, че семейството е пристигнало в България през 2016 г., поради организирането на търговска дейност от съпруга на жалбоподателката. През 2019 г. се е родила Кира, която редовно посещава детска градина и владее добре български. Живеят в Пловдив в жилище под наем. Детето е с чисти и подходящи за сезона дрехи, контактно, игриво и общително. Грижите за нея се полагат от родителите й. Битовите й потребности са напълно задоволени, бащата и майката са трудово ангажирани. Направено е заключение, че за нормалното емоционално, психическо и личностно развитие на детето, е необходимо да му се осигури благоприятна, сигурна и спокойна среда.

Като писмено доказателство е приета педагогическа характеристика на К. Ш., издадено от детска градина „Майчина грижа”.

Приложена е справка на ДАБ при МС – Дирекция "Международна дейност" относно актуалното положение в Руска федерация.(л.19-40 от делото).

Изготвено е становище от главен експерт А. В., с което е направено предложение да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителите М. Т. и малолетното й дете К. Ш..

С решение № 3724/28.02.2024 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Т. и малолетното й дете К. Ш., всички граждани на Руска федерация. Изложени са мотиви, че причините за напускане на страната по произход са икономически, спрямо жалбоподателката и членовете на нейното семейство не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ по посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Не са налице и предпоставките за получаване на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, а ситуацията със сигурността в страната по произход не отговаря на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Отхвърлено е и приложението на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, предоставяне на статут поради други хуманитарни причини.

Разпитан е свидетелят О. Ш., съпруг на жалбоподателката, чийто показания съдът кредитира като последователни и съответстващи с посоченото от майката М. Т.. Сочи, че детето посещава детска градина, той работи като монтажник на фасади. Заявява, че е търсен от полицията в дома на майка му да ходи на фронта. Не желае да воюва, има роднини в Украйна, които били принудени да избягат. На интервюто в ДАБ е казал истината, но се опасявал, че вече е включен в информационните бази на Русия, че е поискал убежище в България.

При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката на 11.03.2024 г., а жалбата срещу него е подадена на 25.03.2024 г. - в 14 – дневния преклузивен срок по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, от легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното решение (чл. 168, ал. 1 АПК), на основанията посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗУБ, а именно от председателя на ДАБ при МС.

При издаването на акта е спазена предвидената в закона писмена форма, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, основания за отмяна на решението по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Относно статута на бежанец:

По подадената молба, с която се претендира получаване на статут на бежанец, не се доказва, че жалбоподателката и малолетното й дете имат основание да се страхуват от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повтаряемост. В настоящия случай, от проведеното интервю, от свидетелските показания на О. Ш. и от обясненията в открито съдебно заседание на М. Т. се установява, че жалбоподателката и членовете на нейното семейство не са имали конфликт с официалните власти в страната по произход, не са били арестувани, не са осъждани, не са членували в политическа партия или организация, не са имали проблеми заради изповядваната религия, не им е оказвано насилие, включително и от официалните власти в Русия. Споделените проблеми са от криминален характер и не могат да се считат за "преследване", даващо основание за получаване на статут на бежанец. По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1, от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Относно хуманитарен статут:

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. За преценката наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут от гледна точка на трите вида "тежки посегателства" по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, следва да се съобрази и член 15, б. а), б. б) и б. в) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила и Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. Регламентацията по член 15, б. а) и б. б) от Директива 2004/83/ЕО, е абсолютно идентична на тази по ЗУБ и обхваща ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. Посегателството, дефинирано в член 15, б. в) от Директивата като изразяващо се в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство – "заплахи срещу живота или личността" на цивилно лице в по-широк план, отколкото определени насилия, присъщи на обща ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт, като насилието в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно" т. е може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение.

Преценката за наличието в случая на предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, освен в контекста на гореизложеното, следва да бъде извършена и при отчитане на обстоятелството, че заявител по молбата за закрила е и детето К. Ш..

Съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН, държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. В чл. 3 (1) от Конвенцията е предвидено, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". Следователно принципът за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, е от основополагащо значение, поради което малолетните и непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В националното законодателство този принцип е регламентиран в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, като съгласно чл. 6а от ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, която преценка на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Принципът за "най-добрия интерес на детето" последователно е закрепен и в редица директиви на ЕС относно международната закрила. В съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, "висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица. В същия смисъл е и съображение ЗЗ от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на ООН за правата на детето. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т.ч. неговия произход. Първостепенното значение на висшите интереси на детето е още веднъж подчертано в чл. 25, § 6 от тази Директива. Директива 2013/ЗЗ/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че при прилагането й държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на ООН за правата на детето и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост.

В Република България преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето и от специализираните органи, предвидени в този закон. В случая в мотивите на обжалваното решение не е разгледано и обсъдено положението на малолетната К. Ш., като административният орган се е ограничил само до бежанската история на майката. Липсва обсъждане на най-добрия интерес на детето, като не е извършена преценка на обстоятелствата, посочени в § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Съдът не може да не кредитира дадените от детето К. Ш. обяснения. Младата му възраст прави лъжливите или прикрити изявления малко вероятни. Същите, разгледани в съвкупност с тези на майката, дават възможност да се направи извода, че малолетното дете, на което също е отказано право на предоставяне на международна закрила, се е адаптирало добре в социалната среда в България. Знае перфектно български език. Връщането на детето Кира в Русия, където то няма среда и не познава никого, безспорно би се отразило изключително негативно на психичното й състояние и не би било в съответствие с нейния висш интерес.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че оспореното решение е в разрез с „висшия интерес” на детето.

Както беше посочено по-горе при оценката на висшият интерес на детето, следва да се преценят в съвкупност и пълнота следните критерии: 1/изпълнението на Конвенцията за правата на детето; 2/съобразяване с гледната точка на детето; 3/цялостен подход за оценка на висшият интерес; 4/съобразяване с краткосрочните и дългосрочните интереси на детето.

При оценяване на оценката на тези критерии трябва да се има предвид запазване на здравето и безопасността на детето и правото му да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители.

В разглеждания казус безспорната гледна точка и желание на Кира да остане в България, защото тук ѝ харесва, има приятели в детската градина и се чувства спокойна. В тази връзка съдът намира, че краткосрочните и дългосрочните интереси на К. Ш., преценявани в контекста на очертаните по-горе критерии за нейния висш интерес, налагат извода, че тя не следва да бъде извеждана от страната, което би се случило, ако оспореното решение влезе в сила. По тази причина съдът намира, че на малолетното дете следва да бъде предоставен хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, т.е. по причини от хуманитарен характер.

Необходимостта и правото на детето да поддържа преки контакти с родителите си, предпоставя основание за предоставяне на хуманитарен статут на същото основание и на неговата майка М. Т..

Вземането предвид на „висшия интерес на детето”, в споровете за предоставяне на международна закрила като основен критерий за преценка на основателността на жалбите срещу откази за предоставяне на такава закрила е застъпено и най-новата практика на ВАС по сходни случаи (Решение № 4375 от 10.05.2022 г. на ВАС, Четвърто отделение, по дело № 758 от 2022 г.).

Децата принадлежат към уязвима група със специфични нужди по смисъла на Директива 2013/ЗЗ/EC от 26 юли 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила.

Административният орган не е обсъдил нейното положение и последиците за нея при евентуално връщане в страната й по произход. Както беше посочено, заключението, обективирано в представения социален доклад на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив е че семейството е пристигнало в България през 2016 г., поради организирането на търговска дейност от съпруга на жалбоподателката. През 2019 г. се е родила Кира, която редовно посещава детска градина и владее добре български. Живеят в Пловдив в жилище под наем. Детето е с чисти и подходящи за сезона дрехи, контактно, игриво и общително. Грижите за нея се полагат от родителите й. Битовите й потребности са напълно задоволени, бащата и майката са трудово ангажирани. Направено е заключение, че за нормалното емоционално, психическо и личностно развитие на детето, е необходимо да му се осигури благоприятна, сигурна и спокойна среда.

В контекста на този социален доклад и при прилагането на принципа за "висшия интерес на детето", решаващият административен орган е бил длъжен да извърши преценка на конкретните факти от бежанската история на жалбоподателката и нейното дете във връзка с обстановката в страната по произход и как същата би се отразила на детето при евентуалното им завръщане в държавата по произход.

Мнението на социалните работници в доклада обуславя необходимостта от преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката и детето й К. Ш.. В тази връзка в обжалваното решение липсват мотиви, като бланкетно е посочено, че не са налице предпоставки за приложението на посочената норма.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение № 3724 от 28.02.2024 г. на Председателя на ДАБ, в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на М. Т. и детето й К. Ш., като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на председателя на ДАБ за постановяване на ново решение, по направеното от М. Т., гражданин на Руска федерация, лично и като законен представител на малолетното ѝ дете К. Ш. искане за предоставяне на международна закрила. При новото произнасяне следва да се изяснят всички релевантни за случая факти и обстоятелства, като се извърши преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Следва да бъде съобразен и принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, установен с Конвенцията на ООН за правата на детето, дефиниран в българското законодателство в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. и приложим в това производство съгласно чл. 6а от ЗУБ. С оглед спецификата на конкретния случай, при определяне на висшите интереси на детето, които са от първостепенно съображение във всички действия, при произнасянето решаващият административен орган следва да извърши преценка на физическите, психическите и емоционалните потребности на децата, опасността или вредата, която има вероятност да им бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, като се обърне внимание и на принципа за целостта на семейството и да се изложат мотиви в тази насока.

Относно разноските: При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на адвокат М., предоставил на жалбоподателя безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представения договор за правна помощ и съдействие на л. 101 от делото, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1000 лв., определен по правилата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно нормата на чл.92 ЗУБ производствата по реда на тази глава се освобождават от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи, като разноските за експертизи не се заплащат, ако чужденецът не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности. От анализа на нормата е видно, че тя е създадена с цел защита правото на лицата, търсещи закрила, на достъп до правосъдие. За да се обезпечи това им право, жалбоподателите са освободени от заплащането на държавна такса за образуване на съдебно производство, за разноски за предоставена от съда правна помощ, за преводач и т. н. Независимо от това, оспорващите могат да направят разноски при заплащане на суми за експертните заключения, тогава когато не е налице изключението по изр. второ на чл. 92 от ЗУБ, както и за адвокатско възнаграждение в случаите, когато не са поискали или не им е била предоставена безплатна правна помощ. Разпоредбата не създава благоприятен режим за административния орган и по никакъв начин не го освобождава от заплащане на съдебни разноски, направени от оспорващата страна.

От друга страна, дори и предоставена по реда на чл. 38 от ЗА (какъвто е настоящият случай), правната помощ е осъществена от адвоката. В изпълнението й се ангажират времето, труда и знанията му, като не следва този положен труд да остане незаплатен. Очевидно е, че разпоредбата създава благоприятен режим за търсещите закрила лица, но не и за административния орган. По отношение на ответния административен орган намира приложение общата процесуална разпоредба на чл. 143, ал. 1 от АПК, според която при отмяна на обжалвания административен акт, ответникът дължи възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 90 от ЗУБ във връзка с чл. 172, ал.э2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, А. съд София - град

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3724 от 28.02.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, В ЧАСТТА, в която с него е отказано на М. Т., гражданка на Руска федерация, родена на [дата]., с адрес: гр. Пловдив, [улица], в лично качество и като представител на детето К. Ш., родено на 12.03.2019 г. предоставяне на хуманитарен статут.

ИЗПРАЩА преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут на М. Т., гражданка на Руска федерация, родена на [дата]., с адрес: гр. Пловдив, [улица], в лично качество и като представител на детето К. Ш., родено на 12.03.2019 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т., гражданка на Руска федерация, родена на [дата]., с адрес: гр. Пловдив, [улица], в лично качество и като представител на детето К. Ш., родено на 12.03.2019 г. срещу Решение № 3724 от 28.02.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, В ЧАСТТА, в която с него е отказано предоставяне на статут на бежанец.

ОСЪЖДА Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет да заплати на адвокат Г. А. М., личен № **********, със служебен адрес: гр. Пловдив, [улица], ет.2, офис 3, сумата от 1000 лева - възнаграждение за оказана безплатна помощ на жалбоподателя, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.