Определение по дело №542/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………../…….04.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Маркова

в.ч.т.д. № 542/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 19145/14.03.2019 г. от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от В.М.С.и Д.Д.М.против Разпореждане № 8987/28.02.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3210/2019 г., на ВРС, XVIII с., в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Д.Г.П., ЕГН **********, с местожителство ***, за сумата 36.93 лв., договорна лихва за периода 07.08.2018 г. – 26.02.2019 г., възникнало на основание Договор за преструктуриране от 14.03.2018 г.

В частната жалба се излагат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането като се твърди, че дължимостта на петендираната лихва е уговорено между страните в разпоредбите на чл. 18.1. и чл. 18.2.  от ОУ, неразделна част от сключения между страните договор, регламентиращи, съответно, олихвяването на неплатени на падежа месечни вноски и олихвяване на главницата при предсрочна изискуемост. Счита, че съдът е следвало единствено да извърши проверка дали документа по чл. 417 ГПК е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, които предпостваки в настоящият случай счита, че са налице. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и за процесната сума.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез процесуален  представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС, е образувано по заявление на „БАНКА ДСК“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу Д.Г.П., за заплащане на следните суми: - 343.68 лв., дължима главница, - 36.93 лв., договорна (възнаградителна) лихва за периода -07.06.2018 г. - 26.02.2019 г.,- 9.97 лв., лихвена надбавка за забава за периода 08.04.2018 г. - 26.02.2019 г., сумата 120.00 лв., разходи по изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от Договор за преструктуриране от 14.03.2018 г., чиято предсрочна изискуемост е настъпила на 04.01.2019 г., след обявяване на длъжника. Към заявлението е приложено и извлечение от счетоводните книги съгласно чл. 417, т. 2 ГПК, в което като задължение по Договор за кредит от 14.03.2018 г., са посочени вземания индивидуализирани по основание и размер, описани по-горе.

След извършване на преценка на заявлението и представените с него документи, ВРС е постановил атакувания съдебен акт, с който е отказал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата - 36.93 лв., договорна (възнаградителна) лихва за периода - 07.06.2018 г. - 26.02.2019 г. Произнасянето е обосновано с начисляване на договорна възнаградителна липса за период последващ твърдяната дата на предсрочна изискуемост – 04.01.2019 г.

Произнасянето на ВРС е правилно.

В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, съдът следва да извърши формална проверка на представеното изпълнително основание, или проверката, която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е досежно това дали представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК (в случая извлечение от счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.

В настоящия случай от страна на заявителя е представено в оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо подписа на длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото съдържание, а именно: данни за договора за кредит (номер, дата на разрешаване, договорен размер, падежна дата и срок на договора), данни за броя размера и падежа на непогасените или частично погасени месечни вноски до датата на предсрочната изискуемост, размера на просрочените задължения за главница, договорна (възнаградителна) лихва, обезщетението за забава и периодите на всяко от тези задължения. Посочена е и датата на изискуемост на кредита, произтичаща от клаузите на  договора за кредит.

Съставът на въззивния съд намира, че въпреки наличието на минимално изискуемото съдържание, представеният документ по чл. 417 ГПК не обосновава наличие на изискуемо и ликвидно задължение досежно претенцията за договорна (възнаградителна) лихва. Това е така, защото в него не се съдържат достатъчно данни обосноваващи периода и размера на начисляване на претендираната за присъждане възнаградителната лихва, с оглед начисляването на такава и след датата на предсрочната изискуемост. Такива фактически твърдения не се съдържат и в сезиралото ВРС заявление.   Едва в жалбата срещу постановения съдебен акт е посочено, че претендираната възнаградителна лихва обхващата претенции по чл. 18.1. и чл. 18.2. от ОУ, които принципно регламентират начисляването на лихва за забава. Действително в тези разпоредби от ОУ са уредени две хипотези – начисляването на лихва за забава върху просрочени месечни вноски и начисляването на лихва за забава върху целия непогасен остатък от главницата при предсрочна изискуемост. Следователно начисляването априори се извършва върху различна по размер главница и за различни периоди. Без излагането на подробна индивидуализация в тази насока заповедния съд няма как да предполага, дали се касае за дължима възнаградителна лихва за ползвани суми или се касае за дължимо обезщетение за забава, в коя хипотеза, върху каква главница и за какъв период.

Във връзка с доводите, изложени в жалбата, че упражняването на правото на предсрочна изискуемост не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало при добросъвестност на длъжника, почерпени от посочените Р № 99/01.02.2013 г., по т.д. № 610/2011 г., на ВКС, I ТО и Р № 101/15.08.2017 г., по гр.д. № 53684/2015 г., на ВКС, IV ГО, следва да бъде посочено, че разрешение на въпроса за дължимостта на възнаградителна лихва след обявяване на предсрочна изискуемост по договор за кредит е дадено в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27 март 2019 г. на ОСГТК, което е задължително за съдилищата.

По тези мотиви жалбата се явява неоснователна, а постановения акт на първоинстанционния съд, в атакуваната му част като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

Разноски на частния въззивник не се следват и не се присъждат.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8987/28.02.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3210/2019 г., на ВРС, XVIII с., в частта, с която е оставено без уважение искането на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от В.М.С.и Д.Д.М.за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Д.Г.П., ЕГН **********, с местожителство ***, за сумата 36.93 лв. (тридесет и шест лева и 93 ст.), договорна лихва за периода 07.08.2018 г. – 26.02.2019 г., възникнало на основание Договор за преструктуриране от 14.03.2018 г.

Определението е окончателно. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.