ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40317
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110101257 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищците
фирма и А. С. Т. против ответника Етажните собственици от етажна собственост,
находяща се в **** с административен адрес: адрес, с която са предявени претенции с
правно основание по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразни, евентуално
нищожни, на решенията по всички точки от дневния ред на ОС на ЕС, проведено на
07.12.2023 г.
Ищците извеждат съдебно предявените си права при твърдения, че фирма е
собственик на апартамент ***, разположен на втори (първи надпартерен) етаж в блок
„*“ от комплекс ****, видно от приложен по делото нотариален акт от 30.06.2005 г., а
ищецът А. С. Т. е собственик на апартамент ***, разположен на пети подпокривен
етаж в същия блок „*“ от процесния комплекс ****, видно от нотариален акт от
10.01.2017 г., като считано от 13.12.2022 г. и двата процесни апартамента не се
обитавали, за което били подадени и съответните декларации за освобождаване от
част от ТБО до СО, район „****“. Твърдят, че поканата за свикване на ОС е с дата
29.12.2023 г., като същата била изготвена от „****“ ООД, което било пречка да бъде
установена нейната действителна дата, респективно дали е спазен 7-дневният срок,
съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Посочват, че едва на 04.12.2023 г. са получили по имейл
информация по точките от дневния ред, съдържаща данни и относно оферти, които
нямало как да бъдат анализирани от собствениците в толкова кратък срок, преди
насроченото за 07.12.2023 г. ОС на ЕС. Излагат, че последното е проведено
незаконосъобразно, защото не била спазена процедурата по чл. 13 ЗУЕС. Твърдят, че
посоченият в поканата за свикване на ОС на ЕС дневен ред се различавал от взетите
решения на 07.12.2023 г., като в същата бил посочен дневен ред за
обсъждане/приемане на отчети и бюджет, които не били приложени към поканата, а
същите са изпратени малко преди провеждането на ОС на ЕС, което било валидно и за
изпратените ценови оферти. Сочат, че в протокола от ОС на ЕС не било посочено кои
лица са пълномощници и кои собственици са се явили лично, както и че към същия не
били приложени пълномощни, което било отделно основание за незаконосъобразност
на провеждането на ОС. Сочат, че видно от посоченото в протокола от ОС на ЕС са
1
представени общо 46,098 % идеални части от общите части на сградата, като в този
смисъл оспорват верността на същия и сочат, че това е отделно основание за
незаконосъобразност. Молят да бъдат изискани нотариалните актове за апартаментите,
за да се установи, за да се установи дали идеалните части, посочени в протокола са
верни, както и Посочват, че всички решения по точките от дневния ред касаят
извършване на „полезни разходи“ за ЕС, като съгласно чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС същите
е следвало да бъдат взети с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от
общите части, което в конкретния случай не било спазено. В тази връзка твърдят, че
решенията по всички точки от дневния ред са взети в нарушение на посочената
нормативна уредба, респективно същите като незаконосъобразни подлежали на отмяна
само на това основание. Навеждат твърдения, че взетите решения са в противоречие с
чл. 51, ал.2 ЗУЕС. В тази връзка посочват, че многократно са уведомявали управителя
на ЕС, че апартаментите им не се обитават, за които обстоятелства ищците ежегодно
подавали декларации за освобождаване на част от ТБО до СО, район „****“. Ето защо
предявяват настоящите искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Етажните собственици на сграда,
находяща се в **** с административен адрес: адрес е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Навежда доводи, че
оспорените решения не внасят промяна и не създават задължение за ищците и
евентуалната им отмяна няма да внесе промяна в правното положение на същите.
Процесните решения не създавали задължения за етажните собственици, които да
подлежат на принудително изпълнение, а били свързани с поддръжката и сигурността
на целия комплекс. По същество оспорва исковите претенции като неоснователни, за
което излага подробни аргументи. Според ответника не е налице противоречие с
разпоредбите на ЗУЕС. Сочи, че нито едно от процесните решения не касае
извършване на т. нар. „полезни разходи“, като в тази връзка посочва, че решенията по
точки 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9 и 10 били изцяло свързани с необходими за етажната
собственост и за целия комплекс поддръжки и ремонтни дейности, които попадали под
хипотезата на чл. 48, ал. 5 от ЗУЕС. Счита, че от страна на ищците е налице
недобросъвестно поведение, като същите не целели защита от незакосъобразни
решения, а търсели начини за избягване от отговорността за плащане на вноските към
ЕС. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Като доказателство по делото е представен протокол за проведено на 07.12.2023 г.
общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в етажна собственост,
находяща се в адрес на което са взети следните решения: l) Приема се финансовия
отчет на **** за периода 01.05.2023 г. – 01.11.2023 г.; да отпадне услугата „****“ от
услугите, предоставяни от **** на к-с *****. 2) Да се поставят анти-паркинг колчета
на входа на комплекса до КПП-то; да се извърши разчертаване на зоната, в която не
трябва да се паркира. 3) Да се постави табела “забранено паркирането ***“ на входа
на комплекса до КПП-то; да се извърши разчертаване на зоната, в която не трябва да
се паркира. 4) Да се поставят анти-паркинг колчета на южния вход на комплекса до
фитнеса; да се извърши разчертаване на зоната, в която не трябва да се паркира. 5) Да
се постави табела „забранено паркирането ***“ на южния вход на комплекса вал
фитнеса. 6) Възлага се на УС на комплекса да възложи на правоспособни проектанти
изготвянето на проект, съгласуването и одобряването му и снабдяване с разрешение за
2
строеж. 7) Приема оферта за монтаж на нови шапки по цялата ограда на комплекса на
стойност 10175 лева с ДДС и 10% буфер на фирма ***. 8) Приема офертата на фирма
за система за периметрово видеонаблюдение; да се плати цялата стойност на офертата
в размер на 19336 лева с ДДС и месечен абонамент за електронен портиер 24/7 на
фирма. 9) Да не се подписва договор с VТА за охрана 24/7 поради повишаване на
месечната цена на услугата; Приема се оферта на VTA за 12/7 охрана с цена 4800 лв. с
ДДС вариант на, охрана със цена 2400 лв. с ДДС. 10) Да се монтират осветителни тела
във вход F и осветителните тела да бъдат модел **** плафон със сензор 16W/230V/
2700l/1700Lm – 69,90 лева. Монтаж на **** – 10 лева. 11) Да се начислят две
допълнителни месечни вноски, като първата да се начисли на 01.01.2023 г., а втората –
на 01.03.2023 г., като в настоящото производство се оспорват всички взети на общото
събрание от 07.12.2023 г. решения.
Като доказателство към отговора на исковата молба е представен и протокол от
съвместно общо събрание, проведено на 17.01.2024 г., от който се установява, че на
посоченото съвместно общо събрание са взети същите решения, както на общото
събрание от 07.12.2023 г., проведено за етажна собственост, находяща се в адрес
Съдът, след като съобрази изложените в исковата молба твърдения и
представените доказателства, намира, че предявеният от ищците иск с правна
квалификация чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е недопустим.
Искът по чл. 40 от ЗУЕС е конститутивен. Той е предоставен като защита срещу
незаконосъобразни решения на ОС на ЕС и доколкото цели настъпване на правна
промяна, изразяваща се в отмяна на акт, пораждащ правни последици за всички
собственици на отделни обекти в ЕС, независимо от това дали са били съгласни с
взето от ОС на ЕС решение, то съдът приема че искът е конститутивен.
Не всички незаконосъобразни решения на ОС на ЕС обаче подлежат на
обжалване, а единствено онези от тях, които променят съществуващото състояние.
Това са такива решения, които пораждат определени правни последици занапред.
Решения на общото събрание, с които по същество не се пораждат определени правни
последици или се отказва да бъде променено съществуващо към момента на
приемането им правно положение, не подлежат на обжалване, респ. на отмяна – така
определение № 308/30.06.2011 г. по ч. гр. д. № 21/2011 г. на ВКС, I ГО, както и
цитираното решение № 28/06.06.2017 г. по гр. д. № 2887/2016 г. на ВКС, ІІ ГО,
съгласно което обект на оспорване могат да бъдат само решения, които пораждат
правни последици занапред - създават задължения за етажните собственици и
подлежат на изпълнение, т. е. решения, рефлектиращи в правната им сфера.
В конкретния случай по делото е установено, че ищецците са собственици на
апартаменти в процесната сграда, поради което и по общо правило разполагат с
правото да оспорват конститутивните решения на ОС на ЕС.
От представените по делото доказателства обаче се установява, че решенията,
взети на общото събрание на етажната собственост на вх. F, проведено на 07.12.2023 г.,
единствено подготвят вземането на решения от представителя на посочената етажна
собственост на съвместното общо събрание на етажната собственост, находяща се в
адрес на 17.01.2024 г. Посоченото се потвърждава както от изявленията на
присъстващите на общото събрание на 07.12.2023 г. етажни собственици, записани в
протокола от 07.12.2023 г. при вземането на решенията, така и от характера на взетите
решения, които засягат всички етажни собствености, а не само процесната.
Разпоредбата на чл. 18 ЗУЕС, регламентираща реда за провеждане на съвместно
3
общо събрание, предвижда единствено излъчване на равен брой представители от
всяка етажна собственост за участие в съвместното общо събрание, но не предвижда
изискване всяка отделна етажна собственост предварително да проведе гласуване по
въпросите, които ще бъдат предмет на съвместното общо събрание. Вземането на
подобен вид решения от етажната собственост не е предвидено и в разпоредбата,
регламентираща правомощията на общото събрание по чл. 11 ЗУЕС. В контекста на
изложеното, взетите на проведеното на 07.12.2023 г. решения на общото събрание на
етажната собственост на вх. Ф по никакъв начин не обвързват представителя на
посочената етажна собственост при гласуването му на съвместното общо събрание,
проведено на 17.01.2024 г. Предвид изложеното посочените решения не подлежат на
съдебен контрол по реда на чл. 40 ЗУЕС /в този смисъл и Решение № 184 от 12.01.2023
г. на СГС по в. гр. д. № 12894/2021 г/.
Предвид изложеното, съдът намира, че взетите на проведеното на 07.12.2023 г.
общо събрание решения нямат самостоятелно съществуване отделно от взетите на
17.01.2024 г. на съвместното общо събрание решения, те не променят съществуващото
положение, поради което за ищците липсва правен интерес от оспорването им в
настоящото производство.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено определението, с което е даден ход
по същество на делото и исковата молба да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като са представени
доказателства за плащането му. Ищцовата страна е релевирала възражение за
прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за основателно. Предвид реалната правна и фактическа сложност на
делото, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение,
дължимо на ответната страна, е в размер на 600 лева.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК протоколно определение от 02.04.2025 г. по
описа на СРС, 35 състав, с което съдът дал ход по същество на делото.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 5592/08.01.2024 г.,
подадена от фирма, ЕИК: ******** и А. С. Т., ЕГН: **********, с която е предявен иск
с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение №1-11 от Протокола от
07.12.2023 г. от общо събрание на собствениците на обекти в сграда в режим на етажна
собственост в адрес.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №1257/2024 г. по описа на СРС, 35
състав.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК: ********** и А. С. Т., ЕГН: ********** на основание чл.
78, ал. 4 ГПК да заплатят на Етажните собственици на сграда, находяща се в ****
сумата в размер на 600 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5