РЕШЕНИЕ

№ R-724                               21.05.2010 г.                                               гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Бургаският районен съд                                                      трети граждански състав

На двадесет и девети април                                                       две хиляди и десета година

В публично заседание в състав

  

         Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря К.К.

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 8207 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е образувано по иск за развод, предявен от В.Г.В. с ЕГН **********,***, к-с М. Р., БЛ. *, ВХ. *, ЕТ. *, АП. *; съдебен адрес: гр. Б., ул. “Г.” № *, вх. *, ет. *, офис * – адв. Ст. М. против Н.Р.В. с ЕГН **********,***; постоянен адрес: гр. С., ж.к. С., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, като се моли за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия, без съда да се поризнася по въпроса за вината. Моли се също така на ищцата да бъде предоставено упряжняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М., като се определи режим на свиждане с бащата, който да бъде по-ограничен, тъй като от момента на раждането на дедето, бащата не го е виждал и е спрял да се интересува от него; по отношетние на издръжка се предоставя на съда. Моли се и възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата Георгиева.

             Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1, чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс и чл. 53 от същия кодекс във връзка с чл. 326 от ГПК.

             Като основания за разстройството на брака от страна на ищцата се сочат непреодолими различия в характерите на съпрузите и разбиранията им за семейния живот, което довело до отчуждение по между им. Твърди се също така, че малко след сключването на брака съпругът напуснал семейното жилище, след което престанал да се обажда, дори и за да се позаинтересува от детето. Сочи се за настъпила между съпрузите фактическа раздяла от дълги години.., довелон до съществуването на отношения между съпрузите като хора съвсем чужди един на друг.

             В срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В съдебно заседание същият е заявил, че желае прекратяването на брака. Заявил е също така, че не отрича, че откакто се е родило детето не се грижи за него, както и че за последно го е видял миналата година. Заявил е също така, че има желание да се вижда с детето си, както и че в момента не е в състяние да заплаща издръжка във висок размер, тъй като е съкратен от работа.

             По повод горните твърдения на ответната страна ищцата е заявила, че срещата между бащата и сина се е състояла във връзка с образувано срещу ответника наказателно производство за неплащане на издръжка и то с оглед разпореждането на дознателката за лично явяване на детето; след срещата детето било изплашено и избягало.

             Дирекция «Социално подпомагане» - гр. Бургас, конституирана като страна в производството на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, изразява становището си с представения социален доклад.

             Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак страните са съпрузи, сключили граждански брак на **** г. в гр. Бургас, за което е съставен акт за граждански брак № ІІІ-42 от същата дата.

По време на брака между страните е родено детето им М. Н. В. с ЕГН **********, роден на *** г., видно от представеното удостоверение за раждане.

По делото е представено и решение № 43/19.04.2002 г., постановено по гр.д. № 296/2002 г. по описа на БРС, видно от което бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 35 лв. С присъда № 134/30.01.2009 г., постановена по НОХД № 3745/2008 г. по описа на БРС, Н.В. е осъден за неплащане на повече от две вноски за издръжката за престъпление по чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК.

От изготвения по делото социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”- гр. Б. се установяват следните констатирани от социалните работници обстоятелства: детето живее със своята майка, съжителстващото с нея на семейни начала лице, баба си и чичо си в общинско жилище, ползвано от тях под наем. Жилището е чисто, уютно и добре подобрено с много добри хигиенно-битови условия и с осигурена за детето детска стая. Детето се отглежда в семейна среда, като основни грижи за него се полагат от майка му. Тя е споделила със социалните работници, че е във фактическа раздяла с бащата на детето от месец декември, 2001 г. От тогава бащата се е срещнал само веднъж с детето си, като при контакта с него детето се е уплашило и е побягнало. По време на срещата с детето е установено, че между него и майка му има много топли и добри взаимоотношения, като детето получава от своята майка нежност, внимание и топлина; детето е силно привързано към майка си, тъй като тя е била винаги до него и го е обгрижвала. Детето е споделило, че чувства сигурност, обич и подкрепа от страна на майка си и близките по майчина линия. Споделило е със социалните работници, че никога не е виждало своя баща, като отрича някога да се е срещал с него. Детето е привързано към лицето, съжителстващо с неговата майка на семейни начала. Майката е заявила месечно възнаграждение в размер на 800 лв. Изпратено е писмо до дирекцията в С. по адреса на ответника за проучване и предоставяне на необходимата информация, но до изготвянето на доклада такъв не е постъпил, поради което не се предоставя друга информация за бащата на детето.

По делото ищцата е ангажирала и гласни доказателства. От показанията на

свидетелката Г., която познава страните, като със съпруга е била колежка, а съпругата й е добра приятелка, като свидетелката е съпруга на нейния брат, се установява, че съпрузите са разделени откакто детето е било на два месеца.  Те не са се разбирали, съпругът не е работил и непрекъснато са се карали, като това е станало причина за раздялата им. От тогава съпругът заминал някъде и до първи клас не познавал детето си.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК:

Съгласно тази разпоредба всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че съпрузите дълго време – от месец декември, 2001 г. не са живели съвместно, като не са имали какъвто и да било контакт един с друг през този период, с изключение на една среща между тях от миналата година. Фактическа раздяла между съпрузите е довела до отчуждаването им и липсата на контакт един с друг, какъвто е нормален и присъщ за едно семейство. От момент на раздялата вече осем години съпрузите не само не обитават постоянно едно жилище, нито имат общо домакинство, което положение е в противоречие с изискването на закона, но и нямат присъщата на съпрузи връзка по между си и въобще каквато и да било връзка по между си. Липсата на контакт между страните и дългата им раздяла е довела да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание и същата следва да се приеме за изцяло и окончателно разстроена. При това съдът намира, че семейната общност е разкъсана по непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, като същата е изчерпана от смисъл и съдържание.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и следва да бъде уважен, като сключения между страните брак бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:

Обстоятелството, че детето от момента на своето раждане живее със своята майка, към която е силно привързано и която успява да му осигури добра семейна среда, в която детето да се счита сигурно и спокойно; липсата на контакти с баща му, неговата малка възраст и отразеното от дирекция „Социално подпомагане” – гр. Бургас в изготвения по делото социален доклад, че същата добре се справя с неговото отглеждане и възпитание, като го обгрижва с нужната обич и внимание, сочат, че майката е родителят на комуто следва да се предостави упражняването на родителските права.

 По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че независимо от ниската възраст на детето и липсата на контакт между бащата и детето до настоящия момент, бащата като родител не следва да бъде лишаван от възможността да се среща с детето си и следва да му бъде предоставена възможност да контактува с него. Предвид обстоятелството, че детето не се е срещало със своя баща, освен краткотрайна среща при която се е изплашило и избягало и която отрича да се е състояла и с оглед възрастта на детето, съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане, който следва да се извършва в първоначално в присъствието на майката - всяка първа и трета събота от месеца от 16.00 часа до 18.00 часа.

По отношение на издръжката за детето:

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. По делото липсват данни за доходите на бащата, който твърди, че е безработен. Майка пък е заявила месечно възнаграждение в размер на 800 лв. същата е предоставила на съда да определи размера на издръжката. При тези данни и изявления на страните, съдът намира, че следва да се присъди издръжка в размер от 60 лв.

            По отношение на семейното жилище: По делото не са налице данни съпрузите да имат общо семейно жилище, което да следва да се предоставя за ползване на някой от тях. Същите са във фактическа раздяла повече от осем години, поради което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за семейно жилище, тъй като съпрузите не са заявили съществуването на такова.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

След прекратяването на брака ищцата следва да възстанови предбрачното си фамилно име Георгиева, тъй като това съответства на нейното желание.

При този изход на делото и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя  държавна такса за настоящото производството в размер на 40 лева, която следва да бъде внесена по равно от съпрузите. Отделно от това съпругът следва да бъде осъден да заплати държавна такса и за присъдената издръжка в размер 86, 40 лв. или общо следва да внесе държавна такса в размер на 106, 40 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд 

 

РЕШИ:

 

Допуска развод и прекратява сключеният с акт № **** г. на Община Бургас граждански брак между В.Г.В. с ЕГН **********,***, к-с М. Р., БЛ. *, ВХ. *, ЕТ. *, АП. * и Н.Р.В. с ЕГН **********,***; постоянен адрес: гр. С., ж.к. С., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, като дълбоко и непоправимо разстроен.

Постановява след прекратяването на брака В.Г.В. с ЕГН ********** да възстанови предбрачното си фамилно име ГЕОРГИЕВА.

Предоставя упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М. Н. В. с ЕГН **********, роден на *** г. на майката В.Г.В. с ЕГН **********, с право на бащата Н.Р.В. с ЕГН ********** да се среща с детето си всяка първа и трета събота от месеца от 16.00 часа до 18.00 часа в присъствието на майката.

Осъжда бащата Н.Р.В. с ЕГН **********,***; постоянен адрес: гр. С., ж.к. С., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * да заплаща на детето си М. Н. В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Г.В., месечна издръжка в размер на 60 /шестдесет/ лева, считано от датата на влизане в сила на настоящото съдебно решение до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със съответната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.

Съдът не се произнася по въпроса за семейното жилище.

Осъжда В.Г.В. с ЕГН **********,***, к-с М. Р., БЛ. *, ВХ. *, ЕТ. *, АП. * да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 20 лв. /двадесет лева/.

Осъжда Н.Р.В. с ЕГН **********,***; постоянен адрес: гр. С., ж.к. С., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 106, 40 лв. /сто и шест лева и 40 ст./.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Ивелина Мавродиева

 

Вярно с оригинала!

К.К.