№ 7040
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Наталия П. Лаловска
Диана Василева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100513394 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. И. В., чрез адв. А., срещу
решение № 13693/08.08.2023г., постановено по гр.дело № 2556/2023г. по описа на СРС,
56-и състав, в частта, в която по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ ответникът В. е осъдена да
заплати на ищеца сумата 808.63 лева, представляваща стойност на доставена в
периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. №
272466, и сумата 11.25 лева – главница за дялово разпределение за периода от
01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от
17.01.2023г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. СРС формирал неправилен извод, че топлинната енергия за исковия
период била начислена в съответствие с нормативно регламентирания ред за това,
както и че липсата на подпис на представител на ЕС в протоколите за неосигурен
достъп не можело да се цени като факт, който ползва ответниците, поради
неизпълнението от страна на ЕС на задължението по чл. 13, ал. 1, т. 3 ОУ да осигури
лице, което да подписва протоколите за неосигурен достъп. Последното неизпълнение
не можело да се вмени във вина на ответниците, доколкото същите не притежавали
1
минимално изискуемия по чл. 12, ал. 2 ЗУЕС дял в общите части, а неосигуреният
достъп можел да се констатира по реда на чл. 41, ал. 1, изр. последно ОУ на ищеца с
протокол, подписан от упълномощен представител на продавача и двама свидетели,
което в случая не било сторено. Обстоятелството, че апартаментът не бил обитаван не
обуславял пряко извод, че достъп за нуждите на отчитането на доставената ТЕ не бил
осигурен. От изслушаната СТЕ не можело да се направи извод за неосигурен достъп –
същото не можело да замести липсващи надлежно съставени протоколи за това.
Отчетите също не можело да бъдат приети за обективни доказателства, годни да
установят твърденията на съставилия ги ищец. По делото не било установено правото
на търговеца да приложи изключението от правилото, като начисли служебно
максимално количество топлоенергия при условията на отказан достъп, по причини в
поведението на потребителя. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на предявените срещу нея искове. Претендира разноски за двете
инстанции. Адв. А. претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД не е депозирала писмен
отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство с писмена молба
оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК ответникът В.
възразява, че потребената в имота ТЕ не била начислена съобразно действителния
разход на уредите, инсталирани на отоплителните тела в имота. Имотът не бил
обитаван през процесния период и не била потребявана отдадена ТЕ от отоплителните
тела и ТЕ за БГВ. Същите обстоятелства били известни на ищеца – фигурирали в
информационната му система и в талоните за отчет. Количествата ТЕ, начислени от
ищеца, били нереални, а сметките – завишени и не отразявали реалното потребление.
Оспорва представените с исковата молба от ищеца в тази връзка частни документи.
В първото по делото о.с.з. по делото са представени 2 бр. протоколи за отчет за
отчетните периоди от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. и от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. В
същите служител на ищеца удостоверил с подписа си, че по данни на ЕС процесният
имот бил необитаем. Подпис за абонат в отчетните документи не е положен.
Документите не са оспорени от страните. Процесуалният представител на ответника В.
оспорва доказателствената им годност установят удостоверения факт на неосигурен
2
достъп.
Съобразно изслушаното по делото заключение на СТЕ, достъп до имота за
отчет на уредите през процесния период не бил осъществен. Ищецът начислил
служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела по чл. 61, т. 6.5. от
Наредбата за топлоснабдяването. За имота имало данни за две монтирани отоплителни
тела без топлоразпределители и щранг лира в банята, за която се начислявала
служебна ТЕ, отдадена от щранга по правилата на Наредбата. ТЕ за БГВ не била
начислена. Количеството ТЕ, отдадена от сградната инсталация в СЕС било изчислено
по формулата по приложението към чл. 61, т. 6.1.1. от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването. Изчисленото количество било разпределено пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект съгласно нормативната уредба.
Ответникът В. не е въвела и поддържала твърдение и не установява да е
осигурила достъп за отчитане на уредите, респ. такъв да е осигурен от някой от
съсобствениците й, предвид на което настоящият съдебен състав намира, че същият
факт е установен по делото. Поради неосигурения достъп за отчитане ТЕ била
начислена при условията на неосигурен достъп в съответствие с нормативната уредба.
Цитираната от въззивника норма на чл. 41 ОУ е ирелевантна към процесните
отношения, тъй като същата по-тежка форма на протокола е относима към случаите на
неосигурен достъп от клиент, отказал се от ползване на ТЕ, като нормата урежда и
хипотеза на самоволно възстановяване на спряното топлоподаване от клиента.
Същевременно разпоредбата на т. 6.7. от Методиката към Наредбата за
топлоснабдяването предвижда, че клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в срокове, указани в
общите условия на договорите и изискванията на наредбата /чл. 29 от приложимите
ОУ предвижда тримесечен такъв от получаването на изравнителните сметки от лицето
по чл. 28, ал. 2 ОУ/. По делото нито се твърди, нито се установява ответникът (или
неин съсобственик) да се е възползвала от тази си възможност и да е поискала
допълнителен отчет и преработване на данните след получаването от упълномощеното
по реда на чл. 28 лице на изравнителните сметки за процесния период. Ето защо се
налага извод, че предвид неосигурения достъп за отчет на уредите за дялово
разпределение начислението на топлинна енергия било извършено в съответствие с
установените нормативни правила, почиващи върху принципа, че никой не може да
черпи права и следва да понесе нормативно установените последици от собственото си
неправомерно поведение.
Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по
делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот
и нейната стойност. Макар и ССчЕ да е изготвена въз основата на частни документи,
изходящи от ищеца, констатациите й кореспондират напълно с тези на изслушаната по
3
делото СТЕ, както и с писмените доказателства, събрани по делото, поради което СРС
правилно е кредитирал заключенията и правилно присъдил на ищеца припадащата се
на ответника В. част съобразно квотата й в съсобствеността.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение на установеното от СРС възнаграждение за
извършено дялово разпределение, съдът не намира основание за промяна изводите на
СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до
доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма
въззивният съд препраща и към изложените от СРС мотиви.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има ищецът.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че разноски за юрисконсултско
възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като ищецът е не е депозирал отговор
на въззивната жалба, а единствено бланкетна молба с която е оспорил въззивната
жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт
реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание
да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради
което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13693/08.08.2023г., постановено по гр.дело №
2556/2023г. по описа на СРС, 56-и състав, в частта, в която по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК*******, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, ответникът Б. И. В., ЕГН **********, е осъдена да заплати на
ищеца сумата 808.63 лева, представляваща стойност на доставена в периода от
01.12.2019г. до 30.04.2021г. топлинна енергия в топлоснабден имот с аб. № 272466, и
сумата 11.25 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от 17.01.2023г. до
окончателното изплащане.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е
влязло в законна сила.
4
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5