Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 15.10.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в
открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдията Михайлова в. гр. д. № 443 по описа на съда за две хиляди и осемнадесета
година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 88/06.06.2018 г., постановено по гр. д. № 906/2017 г. по
описа на РС – гр. Елин Пелин, е признато за установено, че И.В.В. дължи на ищеца
„Ф.И.” ЕАД по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 519 от 26.06.2017 г. по ч. г. д. № 603/2017 г. по описа на РС – гр. Елин
Пелин сумата от: 486. 11 лева - главница; 67. 34 лева - договорна лихва от
14.11.2015 г. до 16.12.2016 г.; 76.02 лева - лихва за забава от 14.11.2015 г.
до 30.05.2017 г., както и 232.57 лева -
такси за периода от 14.11.2015 г. до
16.12.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. С
решението ответникът е осъден да заплати на ищеца направените съдебни разноски,
както следва: 25. 00 лв. за държавна такса в заповедното производство; 100. 00
лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 175. 00 лв. за
държавна такса в исковото производство; 100. 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство, както и 300. 00 лева за вещо лице.
Подадена e в законоустановения срок въззивна жалба от ответника И.В.В.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно районният съд е приел, че е цесията, на която се позовава ищецът, е породила действие, както и че
кредитополучателят е уведомен за нея. Липсвало съвпадение между размера на
сумите, описани в приложението към договора за цесия, и тези, претендирани в
заповедното производство, не била налице пълна индивидуализация на
прехвърлените вземания, за да се обоснове извод, че част от тях са задълженията
на ответника по процесния договор за кредит. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
исковете – отхвърлени изцяло.
Ответникът по жалбата счита, че решението на районния съд следва да
бъде потвърдено.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното.
Между „П. Ф. Б.“ ООД, от
една страна като заемодател, и ответника И.В.В. е сключен на 21.10.2015 г.
договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е получил сумата
от 500. 00 лева със задължението да я върне, ведно с дължимата възнаградителна
лихва и такси, на 60 седмични погасителни вноски, считано от 28.10.2015 г.,
всяка от които в размер на 16. 92 лв. (последната в
размер на 16.83 лева). На 28.07.2016
г. между кредитора и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който
вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено възмездно от „П. Ф. Б.“ ООД на цесионера „Ф.И.” ЕАД. Част от този договор е приложение 1 – списък на длъжниците и
вземанията, в който фигурира единният граждански номер на ответника и размера
на вземанията, разбити по пера и стойност. С пълномощно от 08.09.2016 г.
цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомявания на длъжниците, чиито
вземания са предмет на цесията. В изпълнение на това пълномощно на 14.10.2016
г. на ответника е връчено от пълномощника „Ф.И.” ЕАД уведомление
от цедента за извършеното прехвърляне на вземането.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 603/2017 г. по описа на РС – гр. Елин
Пелин за произтичащите от описания по-горе договор за потребителски кредит суми - 486. 11 лева - главница; 67. 34 лева - договорна лихва от
14.11.2015 г. до 16.12.2016 г.; 76.02 лева - лихва за забава от 14.11.2015 г.
до 30.05.2017 г., както и 232.57 лева -
такси за периода от 14.11.2015 г. до
16.12.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 22.06.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице К. – Н., което съдът кредитира като пълно и компетентно, че
ответникът е извършил четири плащания по договора (на 31.10.2015 г., 06.11.2015
г., 28.11.2015 г. и 12.12.2015 г.) в общ размер от 44. 00 лева, като последната
пълна платена вноска е от 06.11.2015 г., а падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 13.11.2015 година.
Общият размер на непогасените задължения са: 486. 11 лева - главница; 67. 34
лева - договорна лихва от 14.11.2015 г. до 16.12.2016 г.; 76. 02 лева - лихва за забава от 14.11.2015 г. до 30.05.2017 г.; 232. 57 лев - такси за периода
от 14.11.2015 г. до 16.12.2016 година.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
От представения
по делото договор за потребителски кредит се установява, че „П. Ф. Б.“ ООД е предоставило в
собственост на ответника сумата от 500 лв. на 21.10.2015 г., като ответникът се
е задължил да върне на 60 седмични разсрочени (погасителни) анюитетни (равни)
вноски уговорените парични задължения (заетата сума и уговорената
възнаградителна лихва, респ. месечната такса за обслужване следва да се върне
разсрочено за период от 60 седмици), като всяка седмична погасителна вноска е в
размер на 16. 92 лв. при уговорен ГПР 48
%.
По правилата за разпределянето на доказателствената
тежест в гражданския процес изпълнението на правните задължения следва да се
установи от страната, която навежда този положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване. Този правен извод се извежда и от правната
норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението
длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено
доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно
задължение.
Установи се, че изискуемостта на процесното парично
притезание, разсрочено на 60 седмични погасителни вноски, е настъпила към
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК пред РС – гр. Елин Пелин (22.06.2017 г.).
Възраженията на въззивника относно договора за цесия и
уведомяването му за това са неоснователни. Индивидуализирането на вземането
чрез посочване на единен граждански номер на длъжника при липса на въведени
твърдения за съществуващи други облигационни връзки между него и цедента е
достатъчно, за да обоснове извод за действие на цесията по отношение на
процесния договор за потребителски кредит.
В случая ответникът е бил редовно уведомен за
извършената цесия с получаване на писмото за това – факт, който удостоверил с
подписа си. В решение №123/24.06.2009 г. по т. д. №12/2009 г. на Второ ТО на
ВКС е прието, че уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника следва да става
от страна на предишния кредитор, но нито от това решение, нито от самия закон
следва извод, че уведомяването на длъжника не може да става и от трето лице или
цесионера по изрично упълномощаване от цедента. В решение № 3/16.042014 г. по
гр. д. № 1711/11 на Първо ТО изрично се разглежда и утвърждава възможността
уведомление за цесията, съставено от страна на цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера по иск срещу длъжника, да породи действие по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за длъжника.
От заключението на ССЕ се установява, че остатъчното
парично задължение на кредитополучателя по процесния договор за потребителски
кредит е в размер на 486. 11 лева - главница; 67. 34 лева - договорна лихва от
14.11.2015 г. до 16.12.2016 г.; 76. 02 лева -
лихва за забава от 14.11.2015 г. до
30.05.2017 г.; 232. 57 лев - такси за периода от 14.11.2015 г. до 16.12.2016 година.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва
да се присъдят разноските по водене на делото пред настоящата инстанция в
размер на 100. 00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88/06.06.2018 г., постановено по гр. д. № 906/2017 г. по
описа на РС – гр. Елин Пелин,
ОСЪЖДА И.В.В., ЕГН: **********,***, да заплати на „Ф.И.” ЕАД, ***, сумата от 100. 00 (сто) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно.