РЕШЕНИЕ
№ 371
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20251001000318 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №632/03.01.2024 година от Р. И. Т.,
синдик на „Бългериън рекавъри Къмпани“ ЕООД /н/, ЕИК-********* срещу
решение №1501/05.12.2023 година, постановено по т.д.№2437 по описа за
2021 година на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, в частта, с която е
отхвърлен иска за осъждане на П. К. да заплати сумата над 800 лева до
предявения размер на иска. С решението е осъдено БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ
КЪМПАНИ /н./ ЕИК *********, представлявано от синдик Р. И. Т., *** да
заплати от масата на несъстоятелността на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
гр.София, бул. Витоша 22 сумата от 43.24 лв. държавна такса.
Твърди се в жалбата, че неправилно е определен размера на дължимата
равностойност на отчуждената вещ. С допълнителна искова молба е поискано
от съда да се осъди П. Т. К. да заплати сумата, представляваща разликата
между установената пазарна цена на процесното МПС към 25.04.2019 година
и сумата от 500 лева, представляваща продажната цена на автомобила по
1
договор за покупко-продажба на МПС от 25.04.2019 година, с която сума П. К.
се е обогатила неоснователно, ведно със законната лихва върху сумата от деня
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се във въззивната жалба, че при уважаване на иска по чл.55,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл.649 ТЗ следва да се осъди ответника да върне
действителната стойност на вещта, предмет на сделката. Размерът на
дължимата за връщане сума следва да бъде определен като разликата между
действителната стойност, определена от вещото лице към датата на сделката с
реално платеното по сделката и постъпило в патримониума на
несъстоятелното дружество. Моли съдът да постанови решение, с което
отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови
друго, с което уважи предявения иск за сумата от 5324 лева, както и да му
бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна “Бългериън рекавъри къмпани“ ЕООД/н/ и П. Т.
К. не са представили отговори.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, В ЧАСТТА, с
която е призната за относителна недействителна спрямо кредиторите на
несъстоятелността на БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ КЪМПАНИ/ н./ ЕИК
*********, с адрес на управление гр.София, ул. Поп Богомил № 41 , ет.2, ап.7
извършената покупко – продажба на МПС автомобила Субару Джъсти, рег.№
*** с договор от 25.04.2019г. извършена между БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ
КЪМПАНИ/ н./ ЕИК ********* и П. Т. К. ЕГН ********** на
осн.чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ, както и в частта, с която е отхвърлен иска, предявен
от Р. И. Т., в качеството му на синдик на БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ
КЪМПАНИ /н./ ЕИК ********* срещу П. Т. К. ЕГН ********** , адрес *** на
осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на
БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ КЪМПАНИ /н./ ЕИК ********* на автомобила
Субару Джъсти, рег.№ ***.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която П. Т.
К. ЕГН ********** , адрес *** на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД е осъдена да
заплати на БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ КЪМПАНИ /н./ ЕИК ********* чрез
синдика Р. И. Т. за попълване масата на несъстоятелността сумата от 800 лв.
/осемстотин лева / на осн.чл.57,ал.2 ЗЗД, и е осъдена да заплати сумата от 50
лева, държавна такса, както и да заплати на адвокат Д. Ю. Й. ЕГН **********
2
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение на
осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението е допълнено с присъждане на законната лихва върху сумата
от 800 лева, считано от датата 25.11.2021 година до окончателното изплащане
на задължението.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
В исковата си молба синдикът Р. Т. твърди, че с Решение № 260272 от
30.11.2020г. постановено от СГС ,VІ-23 св. по т.д.2607/19г. спрямо ответника
БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ КЪМПАНИ /н./ ЕИК ********* е открито
производство по несъстоятелност, като началната дата на
неплатежоспособността е приета да е 20.03.2019г., дружеството е обявено в
несъстоятелност и е прекратена дейността му, като поради липса на средства
производството е спряно. Първоначално производството по делото е спряно,
но е възобновено с Решение от 23.11.20г., публикувано в ТР на 24.11.20г.,
поради което съдът е приел, че исковата молба е в едногодишния срок
съгласно чл.649,ал.2 ГПК и е допустима. Твърди, че при проучване
имущественото състояние на длъжниковото дружество е констатирано че в
така наречения подозрителен период е извършено разпореждане с имущество.
С договор от 25.04.2019г. за покупко – продажба на МПС, с нотариална
заверка на подписа е извършено прехвърляне на длъжниково имущество -
автомобил Субару , модел Джъсти, който е придобит от втората ответница.
Автомобилът е придобит през 2016г. от несъстоятелното дружество за сумата
от 2 400 лв., а е продаден през 2019г. за 500 лева или почти пет път по - евтино.
Намира, че доколкото сделката е извършена в 2 годишния срок от молбата с
която е поискано откриване на производството по несъстоятелност с дата
4.12.2019г. и е след началната дата на неплатежоспособността, като
продажната цена е пет пъти по ниска, то са изпълнени условията на чл.647,
ал.1, т.3 от ТЗ и сделката се явява относително недействителна спрямо
кредиторите на несъстоятелността. Моли тази недействителност да се признае
от съда и втората ответница купувач на автомобила да бъде осъдена да го
върне в масата на несъстоятелността. В случай, че се е разпоредила с него и
автомобила е придобит от трето лице ищеца моли втората ответница да бъде
осъдена да заплати разликата между пазарната цена на автомобила към датата
на сделката и покупната му цена от 500 лв. или при евентуалност претендира
3
сумата от 5324 лева, съобразно допуснатата уточнение в последното открито
съдебно заседание.
ОТВЕТНИЦАТА П. К. оспорва предявените искове. Твърди, че са
недопустими, а в отношение на евентуалност молят иска да се отхвърли като
неоснователен. Твърди, че автомобилът е продаден на трето лице, за което
прилага нотариално заверен договор. Намира, че след като сделката е
извършена по застрахователната стойност на автомобила е извършена законно
и това не е много под пазарната стойност на този автомобил. Не са налице
предпоставките на чл.87 ,ал.4 ЗЗД за разваляне на една сделка, предвид
критерия зададен като съотношение между изпълнение и неизпълнение, който
критерий намира за приложим в конкретния случай. Моли исковете да се
отхвърлят изцяло.
Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на
дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено
въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е
приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който
се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден
релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на
въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на
спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/, поради което съдът възприема
следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд, за
която липсват конкретни оплаквания и за която липсва спор между страните.
Безспорно е, че по отношение на „Бългериън рекавъри Къмпани“
ЕООД /н/ е постановено решение №26072 от 03.11.2020 година, постановено
по т.д. №2607/2019 година СГС, с което е открито производство по
несъстоятелност, обявен е длъжника в несъстоятелност, посочена е начална
дата на неплатежоспособността – 20.03.2019 година, производството е било
спряно, след което възобновено. Видно от представените с исковата молба
писмени доказателства договор от 04.08.2016г. и фактура № 7232 от
04.08.2016г. дружеството е закупило през 2016г. процесния автомобил Субару
Джъсти, цвят сив, за сумата от 2400 лв. от ЕТ „ПАМ – П. П.“, който
впоследствие продава с договор за покупко-продажба от 25.04.2019г., с
нотариална заверка на подписите на втората ответница П. Т. Х.. По делото е
установено и че втората ответница П. Х. закупила автомобила Субару
4
Джъсти, рег.№ *** от първия ответник, го е продала на трето лице – В. А.,
видно от представения от нея договор за покупко-продажба с нотариална
заверка на подписите от 29.10.2020г..Продажбата е извършена около месец
преди постановяване от страна на съда на решението за откриване
производството по несъстоятелност на първия ответник, а посочената
продажна цена е 1300 лв.
От заключението по назначената СОАТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че
стойността на автомобила към датата на първата продан - 25.04.2019г. е 5 824
лв.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която е уважен
искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и сделката между дружеството и ответницата П.
К., сключена на 25.04.2019 година е призната за относително недействителна
спрямо кредиторите на несъстоятелността, поради което, на осн. чл.235, ал.3
ГПК, съдът следва да зачете този факт.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 57, ал.2 ЗЗД във вр. с чл.649,
ал.2 ТЗ, обусловен от предявеният и разгледан иск с правно основание чл.
осн.чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 от
ТЗ със ЗИДТЗ (ДВ бр. 20/2013 г.), се предвижда, че при предявяването на
исковете по чл. 645, 646 и 647 от ТЗ или чл. 135 от ЗЗД синдикът, съответно
кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове
за попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не
се отнема правото на иск от длъжника - носител на материалното право, а се
установява една допълнителна възможност за синдика и кредиторите да
упражнят правата на длъжника, тоест да действат като негови процесуални
субституенти.
С определение № 769/16.11.2018 г. по гр.д.498/2018 година, III гр.о.
касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по
въпроса как следва да се определи стойността на това, от което се е възползвал
ответникът по иска с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД и коя е
релевантната база за определяне на компенсаторното обезщетение по чл. 57,
ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД.
5
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по
изведения правен въпрос е споделил установената съдебна практика,
намерила израз в решение № 31/28.04.2015 г. по гр. д. № 5214/2013 г., IV г. о.,
решение № 112/18.07.2013 г. по гр.д.№ 509/ 2012 г., III г.о. и решение №
98/10.05.2018 г. по гр. д. № 3722/ 2017г., IV г. о. на ВКС, постановени по реда
на чл.290 ГПК. Принципното разрешение, дадено в решение по гр. д. №
5214/2013 г., IV г.о. на ВКС изхожда от разбирането, че чл.57, ал.2 ЗЗД е общо
реституционно правило, намиращо приложение винаги, когато натуралната
реституция на вещ е невъзможна. То урежда широк кръг отношения и
позволява достатъчно широка гама разрешения според наличието на различни
обстоятелства, които не се съдържат в хипотезата на правната норма, но имат
значение за обема на отговорността на обогатилия се, поради получаването на
нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание.
Отнасянето му към различните случаи, следва да държи сметка за вида на
сделката, довела до задължение за реституция, за предмета на получената
имуществена облага, за причините, поради които полученото е без основание
и за добросъвестността или недобросъвестността на отговорното по чл.57,
ал.2 ЗЗД лице.
В същия смисъл, в решение № 98/10.05.2018 г. по гр. д. № 3722/ 2017 г.,
IV г. о. на ВКС е посочено, че различният обем на отговорността по чл.57, ал.2
ЗЗД на обогатилия се, когато вещта е погинала, изразходвана или отчуждена, е
в зависимост от добросъвестността му - недобросъвестният получател дължи
действителната равностойност на вещта (или получената цена, ако е по-
висока), а добросъвестният – онова, от което се е възползвал, с изключение на
плодовете. Получилият нещо недължимо дължи връщане на даденото с
лихвите (плодовете) от получаването на поканата или предявяването на иска,
защото се предполага, че преди това е бил добросъвестен.
Недобросъвестността не се предполага, но ако бъде доказано наличието й към
определен момент, получателят ще дължи лихвата (плодовете) от този
предходен момент.
Когато обогатилият се с получена на отпаднало основание вещ е
недобросъвестен, различни са моментите, към които може да се определи
равностойността й - към датата на предявяване на иска, към датата на
отчуждаване, или към друг момент, ако това е необходимо за пълното
обезщетяване на обеднелия. Когато обогатилият се е бил добросъвестен и към
6
момента на отчуждаването на вещта, правилото е, че той дължи получената
насрещна престация - вещ, пари или друго, или нейната равностойност,
определена към момента, в който е престанал да бъде добросъвестен. Ако
вещта е отчуждена без насрещна престация или срещу явно неравностойна
насрещна престация, дължи се нейната стойност към същия момент.
Следователно, паричната оценка на компенсаторното обезщетение
трябва да е съответна на различните форми и начини, в които може да намери
израз увеличаването на имуществото на получателя, както и на принципите за
справедливост и недопустимост на лишеното от правно основание
разместване на имуществени блага. В този смисъл, критерий за определянето
на това, от което се е възползвал добросъвестният отчуждител по смисъла на
чл. 57, ал. 2, изр. 2-ро ЗЗД е обогатяването, изразяващо се в увеличаване
актива на имуществото, намаляване на пасива или спестяване на разходи
(например, когато вещта е отчуждена възмездно, е налице увеличаване на
имуществото с получената срещу нея цена или друга престация; а ако вещта е
изразходвана – спестяване на разходи).
Съгласно разясненията, дадени с Решение №89/10.05.2016 година по
т.д. №720/2015 година, I т.о., ТК, константна е практиката на ВКС, че един от
способите за попълване на масата на несъстоятелността е искът по чл.647 ТЗ,
който е конститутивен /и в редакцията преди изменението ДВ бр.20/2013г. и в
действащата/ и има за предмет обявяване за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на изрично посочени действия и сделки в
уредените от закона хипотези и очертани рамки. При уважаване на иска
правните последици на извършените действия и сделки отпадат с обратна
сила, но до този момент те са били действителни и валидно обвързващи
страните. Единствено фактът на уважаването на иск по чл.647 ТЗ констатира
относителната недействителност и води до правната промяна - възстановяване
на правното положение преди сключването на сделката или извършването на
действието и открива възможността чрез осъдителен иск да се иска връщане
на даденото. От обстоятелството, че искът е конститутивен, неговите
последици, една от които е реституцията на даденото по прогласената за
относително недействителна сделка, не могат да настъпят преди успешното
упражняване на потестативното право. Поради това и възможността да се
иска връщане на даденото е обусловена от уважаването на отменителния иск и
той е обуславящ за възникване на правото на реституция. Характерът на
7
правото, предмет на осъдителния иск като обусловено от уважаването на
отменителния иск е изрично закрепено в разпоредбата на чл.649,ал.2 ТЗ.
Юридическият факт за връщане на даденото по относително
недействителната сделка е влязлото в сила съдебно решение по
конститутивния иск. Съответно вземането за връщане на престираното от
длъжника по прогласената за относително недействителна сделка или
действие в масата на несъстоятелността възниква от влизане в сила на
решението по конститутивния иск.
Няма пречка при липса на вещта и невъзможност за реституция на
същото основание да се претендира нейната равностойност. По отношение на
връщане на даденото по договор, за който е признат за относително
недействителен е постановено решение на ВКС по т.д.2907/2013 година на II
т.о., с което е разяснено, че даденото по сделка, която е призната за
относително недействителна спрямо кредиторите подлежи на връщане, а ако
третото лице е отчуждило полученото от длъжника, то се дължи
равностойност на това, което е получил на основание чл.57 ЗЗД. Легитимиран
носител на вземането е длъжникът, като искът, на основание чл.658, т.7 ТЗ се
предявява от синдика. Посочено е, че отменителните искове по чл. 647 ТЗ са
средство за обявяване за относително недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелния длъжник на определени правни сделки с
имуществени права от масата на несъстоятелността , които увреждат тези
кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически
състави хипотези. С тези, конститутивни по своя характер искове, правното
положение настъпило като последица от атакуваните сделки се възстановява
по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието,
което е било преди тяхното извършване и следователно всяка от страните
дължи връщане на полученото на отпаднало основание- аргумент от чл.55
ал.1,предложение трето от ЗЗД. При положение,че подлежащата на връщане
вещ, респ. вещното право върху нея не съществува, поради това, че
получилият това право по отменената сделка междувременно я е отчуждил
или изразходвал той дължи онова, от което се е възползвал-чл.57 ал.2,
предложение последно от ЗЗД. Горното произтича именно от
добросъвестността на отчуждителката към момента на отчуждаването.
При така установеното по делото следва да се приеме, че онова, от
8
което добросъвестната към момента на отчуждаването ответница се е
„възползвала”, е получената по договора за продажба насрещна престация в
размер на сумата от 1300 лева, за който размер искът се явява основателен.
Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за сумата за разликата над 500 лева до
1300 лева, и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, както
и в частта за разноските, а в останалата обжалвана част следва да бъде
потвърдено.
По разноските: П. К. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 7,50
/седем лева и петдесет стотинки/, държавна такса, а масата на
несъстоятелността на БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ КЪМПАНИ /н./ ЕИК
*********, чрез Р. Т. – синдик сумата от 20,12 лева.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора следва да бъде
присъдена сумата от 800 лева, адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2
ЗА за двете инстанции.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1501/05.12.2023 година, постановено по т.д.
№2437 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, в
частта, с която е отхвърлен иска, предявен от Р. И. Т., в качеството му на
синдик на БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ КЪМПАНИ /н./ ЕИК ********* срещу
П. Т. К. ЕГН **********, адрес *** за заплащане на сумата за разликата над
800 лева до 1300 лева, както и в частта, с която БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ
КЪМПАНИ /н./ ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул. Витоша 22
сумата за разликата над 40.24 лева до размера от 43,24 лева / държавна такса,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА П. Т. К. ЕГН **********, адрес *** на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от
ЗЗД да заплати на БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ КЪМПАНИ /н./ ЕИК *********,
чрез синдика Р. И. Т. за попълване масата на несъстоятелността сумата за
9
разликата над 800 лв. /осемстотин лева / до размера от 1300 /хиляда и триста/
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 25.11.2021 година до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П. Т. К. ЕГН **********, адрес *** на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от
ЗЗД да заплати на адв.Д. Ю. Й., с личен адв. №*** сумата от 800 /осемстотин/
лева, адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1501/05.12.2023 година, постановено по
т.д.№2437 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, ТО, VI-11
състав, в частта, с която е отхвърлен иска предявен от Р. И. Т., в качеството му
на синдик на БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ КЪМПАНИ /н./ ЕИК *********
срещу П. Т. К. ЕГН **********, адрес *** за заплащане на сумата за разликата
над 1300 лева до размера от 5324 лева и е осъдено БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ
КЪМПАНИ /н./ ЕИК ********* да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , гр.София, бул. Витоша
22 сумата от 40.24 лева.
ОСЪЖДА П. Т. К. ЕГН **********, адрес *** на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от
ЗЗД да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата
от 7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, държавна такса, на осн. чл.649,
ал.6 ТЗ.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на БЪЛГЕРИЪН РЕКАВЪРИ
КЪМПАНИ /н./ ЕИК *********, чрез Р. Т. - синдик да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 20,12 лева, държавна
такса, на осн. чл.649, ал.6 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11