Определение по дело №159/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №207

гр. Варна, 29.03..2019г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 159/19г., намира следното:

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. С.Г.Я. *** в качеството ѝ на назначен по реда на ЗПП процесуален представител на ищеца В.Н.Н. ***, против решение № 1818/02.11.18г., постановено по гр.д. № 544/18г. по описа на ОС-Варна, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждането на  Държавата, представлявана министъра на финансите, да му заплати сумата от 700 000 /седемстотин хиляди/ лева, като обезщетение за неимуществени вреди – душевни болки и страдания, причинени на ищеца от Прокуратурата на Република България поради неправомерния отказ на последната да образува досъдебно производство по жалбите на ищеца за извършени от Г. Пе. Т., В. П. С., А. Ж. Т. и Т. Д. престъпления, който отказ е осъществен с Постановление на РП-Варна от 27.04.2015г. по преписка 818/2015г., потвърдено с Постановление на ОП-Варна от 22.07.2015г. по преписка 2089/2015г., потвърдено с Постановление на Апелативна прокуратура-Варна от 13.08.2015г. по преписка 963/2015г., потвърдено с Постановление на ВКП от 18.03.2017г., съответно прекратяване на преписките по жалбите; и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. В жалбата е посочено, че съдът е допуснал нарушение на „материалния закон“, довело до неправилност на обжалваното решение. В тази връзка се сочи на нарушение на нормата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като съдът не е успял да разясни на ищеца по начин, по който той да го разбере, какво точно ищецът следва да доказва по предявения от него иск, както и какви доказателствени средства да използва. Изложено е, че воденето на дело с настоящия предмет представлява трудност и поради това съдът е следвало да укаже на ищеца, че има възможност да получи правна помощ. Отделно от това във въззивната жалба се поддържа, че е налице и друго нарушение на „материалния закон“, тъй като съдът не е назначил служебно и не е изслушал експертиза относно доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, на осн. чл. 195, ал. 1 от ГПК. Освен това не е била направена задълбочена преценка на доказателствата по делото. Претендира се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Формулирано е и доказателствено искане – да бъде назначена комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза, по която вещите лица да отговорят на въпросите: какво е моментното състояние на въззивника, бил ли е обект на несправедливо отношение, в какво точно се изразява то, как го е възприел въззивника, причинило ли е това страдания и как това се е отразило на психичното му здраве и налице ли са последици от това върху състоянието му към настоящия момент. 

         Насрещната страна Държавата, представлявана от министъра на финансите чрез надлежно упълномощен от последния процесуален представител – юр.к. И.Г., е депозирала отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна. Изложени са подробни съображения за валидност, допустимост, правилност и обоснованост на обжалваното решение. Оспорва се наличието на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да обосноват допускането от въззивната инстанция събирането на нови доказателства, поради което и отправеното доказателствено искане от въззивника е неоснователно. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ.

            Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на решението, от надлежно назначен от съда процесуален представител по реда на ЗПП, същата е редовна, поради което и се явява допустима.

            Настоящият състав на съда намира, че не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, за да може да бъде преодоляна забраната по чл. 266, ал. 1 от ГПК. Това е така, защото в т. ІІІ от определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК на 28.09.18г., първоинстанционният съд е разпределил точно доказателствената тежест, указвайки на ищеца кои факти същият следва да докаже по делото, вкл. и претърпените от него вреди, представляващи душевни болки и страдания. В т. ІV от същото определение съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за противоправността на деянието, претърпените душевни болки и страдания и причинната връзка между деянието и вредите. В първото с.з. ищецът е направил изявление, че оспорва констатацията на съда, че той не сочи доказателства за установяване на посочените факти и обстоятелства, поддържайки че е представил такива. След обявяването на проекто-доклада по определението от 28.09.18г. за окончателен, ищецът е заявил, че няма възражения по приетия доклад, а след приобщаване на представените документи като доказателства по делото, е заявил, че няма други доказателствени искания.

            Отделно от това съдът намира, че в случая не е налице необходимост да се осигури приложението на материално-правна норма съгласно указанията, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.13г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/13г., което да обоснове извода за липса на настъпила преклузия за събиране на нови доказателства, вкл. и чрез назначаването на поисканата във въззивната жалба експертиза.

            Поради това доказателственото искане на въззивника следва да се остави без уважение, а делото да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за назначаване на комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза, по която вещите лица да отговорят на въпросите: какво е моментното състояние на въззивника, бил ли е обект на несправедливо отношение, в какво точно се изразява то, как го е възприел въззивника, причинило ли е това страдания и как това се е отразило на психичното му здраве и налице ли са последици от това върху състоянието му към настоящия момент.   

Насрочва делото в открито с.з. на 17.04.19г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (по телефон или факс  - на осн. чл. 42, ал. 3 от ГПК, предвид краткия срок до определената дата за открито с.з.) .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: