Р Е Ш Е Н И Е
№ 569/16.10.2023г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ П.
ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и в присъствието на прокурор Георги Кацаров,
като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД
№ 762 по описана съда за 2023г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/,
вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на директора на
Д“ИТ“ – гр. Пазарджик, чрез пълномощника – ст. юрк. Ш., срещу Решение № 36/13.06.2023г.,
постановено по НАХД № 40/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пещера, 02-ри
състав, с което е отменено наказателно
постановление № 13-2200443/03.02.2023г., издадено от директора на Д“ИТ“ – гр.
Пазарджик / НП /, с което на „Ланико“ ЕООД – гр. Пещера е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 300 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415в, ал.1 от КТ, за нарушение по чл.3, вр.чл.10, ал.3, т.1 от Наредба № РД-07-2 за условията
и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд / Наредбата /.
В касационната жалба се релевират
съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на
което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния
закон. Сочи се, че РС-гр. Пещера неправилно е приел, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на ново такова, с което издаденото наказателно постановление бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение
за прекомерност на поискания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
В
съдебно заседание касатора – редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В представено писмено становище поддържа подадената
касационна жалба.
Ответникът по касационната
жалба -
„Ланико“ ЕООД – гр. Пещера, редовно призовани, не изпращат процесуален представител. В депозиран отговор
по касационната жалба навеждат доводи за неоснователност на същата, правилност
и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Правят искане за присъждане
на разноски.
Прокурора при Окръжна прокуратура
– гр. Пазарджик счита, че касационната жалба е основателна, моли същата да бъде
уважена.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК
и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в атакуваното съдебно решение
основания.
Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.
Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен
контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, но същото не
съответства на материалния закон, за
което касационно основание съдът следи служебно.
Установена е следната фактическа
обстановка:
На „Ланико“ ЕООД - гр.Пещера представлявано от управителя Н. Н.
на 11.11.2022 г. бил съставен АУАН №13-2200443 от гл.инспектор при Д“ИТ“ - гр.Пазарджик
- Р. Тодорина в присъствието на св. В. Дачева за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на пар. 1, т.1 от ДР на КТ, е допуснал до работа М. Д., без
да е инструктирана по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Нарушението е извършено на 27.10.2022 г. в гр.Пещера, обект „Бърза
закуска“, находящ се на ул.“Гео Милев“ № 32, когато св. Д. е била заварена да
работи като извършвала дейности по обслужване на клиенти – продажба на храни и
стоки зад бара в обекта. Нарушението е установено на 27.10.2022 г. когато
управителят в хода на проверката на място в обекта писмено декларирал, че на М.
Д. не е проведен инструктаж което обстоятелството се потвърдило при преглед на
фирмените документи – инструктажни книги проверени на 01.11.2022 година в Д“ИТ“
– гр. Пазарджик, в които не било вписано
посоченото лице, с което е извършено нарушение по чл.3, във вр. с чл.10, ал.3, т.1
от Наредбата. Актът е връчен на нарушителя на 11.11.2022 г. лично срещу подпис
от Н. Н. в качеството му на представляващ. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
пред РС-гр. Пещера наказателно постановление. Бил съставен Протокол ПР 2236501
от 11.11.2022 г. относно проверка по спазване изискванията на трудовото
законодателство, безопасност и здраве при работа в търговския обект, като за
констатираните нарушения от проверката по спазване на изискванията на трудовото
законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд във
фирмата били дадени конкретни предписания и срок за изпълнения. В преписката се
съдържа писмена декларация по чл.402 от КТ, в която св. Д. декларирала, че от
27.10.2022 г. се обучава да обслужва клиенти на касов апарат в проверявания
търговски обект.
Видно от представената по делото
като писмено доказателство книга за
инструктаж по безопасност и здраве при работа на „Ланико“ ЕООД /периодичен/ се установява, че св. Д. е
работила в дружеството на длъжност продавач от 17.01.2017 г. като на същата е
провеждан инструктаж за безопасност и здраве при работа, за което същата е положила
подпис. На 01.11.2022 г. между „Ланико„ ЕООД и св. Д. бил е сключен трудов
договор № 2-1, чрез който заела длъжността „готвач“ в заведението за бързо
хранене, считано от 03.11.2022 г. и бил проведен начален инструктаж за
длъжността „готвач“.
При вярно
установена фактическа обстановка, контролирания съд е достигнал до правилни правни
изводи, макар да не е отчел, че административнонаказващия орган е издал
материално незаконосъобразно НП, което нарушение на материалния закон не е
посочено в мотивите на съдебния акт, предмет на настоящата касационна проверка.
При безспорно установената
фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
подлежи на отмяна, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при провеждането на административнонаказателното производство, довели
до ограничаване правото на ответника по касационната жалба да разбере какво точно административно деяние
му се вменява, респ. адекватно да организира защитата си срещу него.
В диспозитивната част на наказателното постановление е
посочено, че ответника по касационната
жалба е нарушил разпоредбите на чл.3, вр.чл.10, ал.3, т.1 от Наредба № РД-07-2
за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, като на 27.10.2022
г. в качеството си на работодател по
смисъла на пар.1, т.1 от ДВ на КТ е допуснал до работа М. Д., без да е
инструктирана по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд.
В нормата на чл.3 от Наредбата е предвидено, че работодателят не
допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и
умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, без да е уточнено за какъв по вид инструктаж се
касае - първоначален, периодичен,
ежедневен или извънреден. Последните са конкретно изброени в раздел III от Наредбата, с изрично посочване на
задължения субект, който носи отговорност за тяхното осъществяване. Същевременно административнонаказващия орган
е повдигнал административно обвинение на „Ланико“ЕООД и за нарушение по чл. 10,
ал.3, т.1 от цитирания подзаконов нормативен акт. Разпоредбата на
чл. 10, ал.3, т.1 от Наредбата гласи,
че инструктажите по безопасност и здраве при работа са: 1. Начален / в
конкретната хипотеза /. Текста на чл.10 от Наредбата не съдържа в себе си
задължение за субекта на привлеченото към административнонаказатена отговорност
лице да извършва инструктаж доколкото разпоредбата на ал.1 от същият законов
текст е обща – „…Инструктажът по безопасност и
здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически
указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с
конкретните условия на работа…“. В цитирания
законов текст не е предвидено задължение на работодателя да извършва/ осигурява
извършването на инструктаж на работниците и служителите. Подобни нормативни
задължения за работодателя се съдържат в разпоредбите на чл.11 от Наредбата,
а в чл.12 и сл., са регламентирани техните видове. В обжалваното
наказателно постановление не е посочено кои норми на поведение, конкретно посочени в съответния
законов/подзаконов акт е следвало да спази жалбоподателя, доколкото както вече
беше отбелязано разпоредбата на чл.10 от Наредбата е обща и не съдържа конкретно задължение, към което
следва да се придържа съответния негов субект, нито пък в нея като лице с
такова качество е посочен съответния работодател. Този процесуален пропуск не
може да бъде изправен и чрез посочване в НП на разпоредбата на чл.3 от
Наредбата, доколкото никъде както в АУАН, така и в НП не е посочено какъв
според наказващия орган инструктаж е следвало да бъде проведен. Посочването на
конкретно нарушено правило за поведение в акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление е безусловно необходимо, за да може да се установи дали
словесното описание на нарушението съвпада с определената му правна
квалификация, а бездействието на жалбоподателя е част от обективната страна на
административното деяние. Приложената от административнонаказващия орган
санкционна разпоредба не внася нужната яснота в административното обвинение. Съдът
няма процесуално правомощие за пръв път в съдебната фаза на
административнонаказателното производство да допълва и/или коригира
административното обвинение. Посоченото съществено нарушение
на
процесуалните правила при провеждане на административнонаказателното
производство, е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, без да се обсъждат въпросите относно авторството.
С оглед изхода на
делото, на касатора се дължат разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение, в размер на 480 лева,
съгласно представените доказателства за плащането им, които са под предвидения
минимален размер по смисъла на чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
които следва да бъдат възложени в тежест на Д“ИТ“-гр. Пазарджик, съответно
направеното възражение за неговата прекомерност се явява несъстоятелно.
С оглед
гореизложеното, и доколкото въззивния съд е постановил правилен като извод
краен съдебен акт, макар и не по посочените в ревизирания съдебен акт мотиви,
решението, предмет на касационен контрол следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36/13.06.2023г.,
постановено по НАХД № 40/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пещера, 02-ри
състав.
ОСЪЖДА Дирекция
“Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик да заплати на „Ланико“ ЕООД – гр. Пещера сумата от 480 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П) 2.
(П)