ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна, №…303./10.05...2019 година
Варненският апелативен съд – търговско
отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян
в. т. дело № 128/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от Й.Л.Б., Кооперация „Областен кооперативен
съюз“, „Кооптрейд“ АД, „СП Първи Май“ ЕООД, чрез адв. Г.М., срещу решение № 3
от 12.01.2018 г., постановено по т. д. № 47/2017 г. по описа на Окръжен съд –
гр. Търговище, с което е признато за установено съществуването на вземане в условията
на солидарност в полза на „Търговска банка Д“ АД, в размер на 87 720 евро - неизплатена
главница, 29 603.94 евро - наказателна
лихва по чл. 3.1.7. от Договора за кредит, считано от 25.01.2015 г. до
28.02.2017 г., от които наказателна лихва за периода от 25.01.2015 г. - 25.01.2016
г. в размер на 12 016.08 евро и наказателна лихва за периода от 25.01.2016
г. до 28.02.2017 г. в размер на 17 587.86 евро, 877.20 евро - просрочена такса за обслужване на кредита по чл. 3.3.
от Договора за кредит, дължима на 25.01.2015 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, по Договор за кредит № 0565.0111 от 22.02.2011 г., Анекс № 1 от
28.02.2011 г., Анекс № 2 от 20.05.2011 г. и Анекс № 3 от 30.06.2014 г. към
него, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 225 от 21.03.2017
г. по ч. гр. д. № 326/2017 г. по описа на Търговищкия районен съд, на основание
чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В жалбата се съдържат
оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на решението. Въззивниците
сочат, че вече между страните е постановено отхвърлително решение по т. д. №
153/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд по иска с правно основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, с предмет вземането по процесния договор за кредит.
Намират, че в хипотезата на отхвърляне на установителния иск се отрича
съществуването на правото, без оглед основанието, на което е заявено. Позовавайки
се на съдебна практика намират, че силата на пресъдено нещо по т. д. № 153/2015
г. по описа на Търговищкия окръжен съд се разпростира и върху настоящия спор.
Твърдят, че е налице непълнота в доклада на първоинстанционния съд, доколкото
не е включено изрично горното възражение и не е разпределена доказателствената
тежест по спора. Молят за прилагане на т. д. № 153/2015 г. по описа на
Търговищкия окръжен съд, в случай, че не се приеме за безспорно в настоящото
производство съществуването на влязло в сила решение между страните. Молят за прекратяване
на производството, евентуално за отмяна на решението. Претендират заплащането
на съдебно-деловодни разноски.
Нямат доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Търговска банка Д“ АД, чрез
адв. Христина Маджарова, в който се сочат подробни аргументи за правилността на
решението. Твърди, че разрешеният правен спор не е обхванат от силата на
пресъдено нещо, формирана по т. д. № 153/2015 г. по описа на Търговищкия
окръжен съд. Излага доводи, че предмет на настоящия спор не е обявената
предсрочна изискуемост на кредита, а настъпилия краен падеж на задълженията, от
където извежда аргументи за различаващото се основание между производствата.
Намира за неоснователни наведените възражения за осъществено процесуално
нарушение от първоинстанционня съд във връзка с доклада по делото. Моли за потвърждаване
на решението и присъждане на съдебно – деловодни разноски.
Няма доказателствени искания.
По повод на оплакването
във въззивната жалба за непълнота на доклада на първоинстанционния съд,
настоящият съдебен състав съобрази изрично дадените с определение № 227 от 05.10.2017
г. /л. 134/ указания относно релевантните
факти, разпределението на доказателствената тежест, както и за необходимостта от
ангажиране на съответни доказателства. На следващо място следва да се посочи,
че т. д. № 153/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд е изпратено на
Варненския апелативен съд като приложено към т. д. № 47/2017 г. по описа на
Търговищкия окръжен съд, поради което е изпълнено искането на въззивниците в
тази насока.
С молба вх. № 2170 от 11.04.2019 г.
въззивниците, чрез процесуален представител поясняват обжалваемите части на
постановеното съдебно решение. От съдържанието на същата и съобразно изчисления
размер на доплатената държавна такса за въззивното обжалване, се установява, че
не обжалват решението в частта, касаеща договорната възнаградителна лихва по чл.
3.1.3. от Договора за кредит в размер на 9
511.22 евро, изчислена за периода от 25.01.2015 г. до 25.01.2016 г.. На
следващо място, искането, направено в същата за указване на ищцовото дружество
да заплати пълния размер на дължимата държавна такса за първоинстанционното
производство, е неоснователно. След служебно извършена справка, настоящият
съдебен състав намира, че е внесен дължимият размер на държавната такса за първоинстанционното
производство по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, представляваща доплащане от 2 %
от общия размер на претенцията, а именно – 4 995.67 лева /л. 8/.
Първооинстанционното решение не е
обжалвано в частта относно присъдената договорна възнаградителна лихва за
периода от 25.01.2015 г. до 25.01.2016 г. в размер на 9 511.22 евро,
поради което същото е влязло в законна сила в разглежданата част.
Настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството в о.с.з. на 22.05.2019 г. от 14:30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ
страните с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.