Р Е Ш Е Н И Е
№……
Димитровград, 12.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Димова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№627 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са от Н.М.С., против
„ЕВН Център за услуги“ЕООД-Пловдив, обективно съединени искове с правно
основание чл.74 ал.4 вр.ал.2 от КТ- за обявяване недействителността на клауза
от трудов договор, както и по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ- за признаване
за незаконно уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на предишната
работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което работника е
останала без работа след уволнението.
В исковата молба ищецът твърди,
че от 16.09.2002г. работел по трудов договор в „Електроразпределение Юг“ЕАД,
като **. От 23.09.2009г. бил назначен за началник на ел.район Димитровград, а
от 01.06.2006г., като ръководител КЕЦ. След заболяване, от 25.10.2011г. бил с
ТЕЛК с диагноза „Исхимична болест на сърцето“. От 01.05.2015г., с Трудов
договор от 21.04.2015г. бил назначен за „***“, екип „Обучение и квалификация“,
за неопределено време.
На 07.11.2018г. от ищеца били
поискани писмени обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ, като той дал такива
на 19.11.2018г. Няколко дни по-късно от ответното дружество го уведомили, че
ако не желае да бъде уволнен, трябва да подаде молба, с която да поиска
договора му за неопределено време да бъде трансформиран в срочен. Обещано му
било, че срочния договор ще продължи до датата на пенсионирането му. Поради
притесненията му, че ако бъде уволнен ще остане без работа, на 28.11.2018г.
ищецът подал молба за преназначаването му на срочен трудов договор. Изготвено
било допълнително споразумение №1868/29.11.2018г., като трудовото му
правоотношение от безсрочно било преобразувано в срочно. На 13.02.2019г. ищецът
получил Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №09/11.02.2019г.,
считано от 01.03.2019г. Твърди, че дейността която извършвал не била временна,
сезонна или краткотрайна. Дружеството не било в несъстоятелност или ликвидация.
Договорът му не бил сключен по изключение по смисъла на чл.68 ал.4 от КТ, като
обстоятелствата обосноваващи неговата срочност не били вписани в него.
Поддържа, че по силата на чл.68 ал.5 от КТ Договора се считал сключен за
неопределено време, като това обуславяло незаконосъобразността на издадената
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. От датата на прекратяване
на правоотношението с ответника, той не бил осъществявал трудова дейност и към
момента не работел по основен трудов договор. Счита ,че въпросното допълнително
споразумение е сключено в противоречие на закона. Поради това, недействителната
клауза на срочния договор по право се замествала с такава за неопределено време
–чл.68 ал.5 от КТ. Твърди ,че писменото му искане за сключване на срочен
договор било подадено под натиск. Иска съдът да постанови решение, с което да
признае за незаконосъобразно извършеното уволнение със Заповед
№09/11.02.2019г., да отмени същата като незаконосъобразна, прогласявайки
нищожността на уговорката в Допълнително споразумение №186/29.11.2018г. за
определен срок на трудовото правоотношение- за период от три месеца, считано от
01.12.2018г., поради противоречие на чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ, да възстанови
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“, екип „Обучение и
квалификация“, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето
през което е останал без работа след уволнението за период от 4 месеца, считано
от 01.03.2019г. до 01.07.2019г., в размер на 10839,40 лева, ведно със законната
лихва върху обезщетението от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените деловодни
разноски.
В проведеното на 27.06.2019г.
съдебно заседание по делото, на основание чл.214 ал.1 от ГПК, пълномощникът на
ищеца измени размера на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от ГПК, като намали исковата претенция от 10839,40 лева на 9239,40 лева, което
изменение съдът допусна.
Ответникът „ЕВН Център за
услуги“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа ,че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че атакуваната
заповед е законосъобразна. Оспорва твърдението на ищеца, че е била налице
заплаха за уволнението му отправена от страна на работодателя, както и че
последния го е задължил да подаде молба за трансформиране на трудовия договор
от безсрочен в срочен. На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че му е
обещавано да продължи да работи до пенсионирането си. Работодателят не знаел
кога се пенсионира работника, като налице имало недостиг на изискуемия за
придобиване право на пенсия осигурителен стаж. Оспорва твърдението, че
Допълнителното споразумение №186/29.11.2018г. е сключено в нарушение на реда за
сключване на срочни трудови договори, както и че искането за това от ищеца е
била направено под натиск. Оспорва твърдението, че не са налице конкретни причини
за сключване на трудовия договор на ищеца. Твърди, че в Допълнителното
споразумение към трудовия договор ясно и недвусмислено били посочени правните и
фактически основания за сключването му, в т.ч. и писмено искане от страна на
служителя. Разпоредбата на чл.68 от КТ били императивна и следвало да се приеме
за задължително изискването на КТ обстоятелствата, обуславящи срочността на
трудовия договор да бъдат вписани конкретно в него, като това в настоящия
случай било сторено. Съгласно разпоредбата на чл.68 ал.4 от КТ, трудов договор
за срок до 1 година можело да се сключи по писмено искане на работника или
служителя. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ясно и
недвусмислено били посочени всички релевантни въпроси- изтичане на уговорения срок
и законовия текст, въз основа на които е издадена.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от
съдържащите се в трудовото досие на ищеца материали, между страните е съществувало трудово правоотношение, като съгласно Трудов договор
№5220/21.04.2015г. Н.М.С. е започнал работа в ответното дружество на длъжност
„Организатор обучение“ при отдел Човешки ресурси, екип Обучение и квалификация,
считано от 01.05.2015г. за неопределено време. На 07.11.2018г. до ищеца е било
изпратено писмо изх.№353, подписано от управителите на ответното дружество. С
него той е уведомен, че следва да даде писмени обяснения на основание чл.193
ал.1 от КТ, във връзка с подаден сигнал по електронна поща от 06.11.2018г., в
който се съдържали данни за нарушение на трудовата дисциплина от негова страна-
неявяване на работа или преждевременно напускане на работното място. Това писмо
е било връчено на служителя на 12.11.2018г., като на 19.11.2018г. той е дал
писмени обяснения по поставените му въпроси на основание чл.193 ал.1 от КТ.
Тези писмени обяснения са били предадени на **, така както е било указано на С.
в писмото на управителите на дружеството от 07.11.2018г. С писмо от
28.11.2018г., изпратено по електронна поща от **, на ищеца е бил изпратен
образец за молба за преназначаване на срочен договор. В писмото е посочено, че
изпращането и подаването след това на молбата за преназначаване било по
желание, изявено от ищеца.
Съгласно
представената като доказателство по делото Молба вх.№136/28.11.2018г.,
адресирана до управителите на ответното дружество и отдел „Човешки ресурси“, Н.М.С.
е поискал поради лични причини да бъде преназначен на срочен трудов договор за
срок от 3 месеца на същата длъжност в отдел Човешки ресурси за периода от
01.12.2018г. до 28.02.2019г.
В тази
връзка на 29.11.2018г. между страните е подписано Допълнително споразумение
№186 към трудов договор, съгласно което на основание чл.119 от КТ, вр.чл.68
ал.1 т.1 и ал.4 от КТ и писмено искане на служителя, основния трудов договор на
ищеца е бил изменен, считано от 01.12.2018г. от договор за неопределено време
на трудов договор за срок от 3 месеца- до 28.02.2019г., като това станало по
писмено искане на служителя.
Видно от
приетата като доказателство по делото Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение №09/11.02.2019г. на управителите на ответното дружество, на
основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ, считано от 01.03.2019г., трудовото
правоотношение с Н.М.С. било прекратено, поради изтичане на уговорения срок.
За
изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответното дружество,
съдът допусна до разпит в качеството на свидетели ***. От показанията на свид.**се
установява, че тя работи в ответното дружество, като ръководител екип „Обучение
и квалификация“ в отдел „Човешки ресурси“, като ищеца бил сътрудник в този
екип. Заявява, че й е известно, че трудовия му договор от безсрочен бил преобразуван
в срочен, като повода за това станала подадена от него молба, в която
формулирал лични причини за преминаването от безсрочен към срочен трудов
договор за срок от 3 месеца. Твърди ,че не й било известно някой да е
принуждавал ищеца да подава въпросната молба. Посочва, че с Н.С. имали
съвместен разговор, в който обсъждали възможността да премине на срочен трудов
договор, като тя подкрепила това негово предложение. Не й били известни
причините за това искане на ищеца, но го подкрепила, тъй като това било
неговото желание. Твърди, че й било известно за здравословното състояние на С.
и заболяването му. Заявява, че имало дисциплинарна процедура поради неспазване
на работното време от ищеца, но тя останала неприключена, след като той подал
молба за преминаване от безсрочен на срочен договор. В случай, че трудовото
правоотношение не било изменено, а дисциплинарното производство приключило, тя
не знаела какво дисциплинарно наказание щяло да бъде наложено на С..
Според
показанията на свид.**,същата работи в ответното дружество, като ръководител на
екип „Администриране“ в отдел „Човешки ресурси“. Познавала ищеца, който бил
бивш служител на дружеството. Твърди, че той работел на безсрочен договор, но
преминал на срочен такъв. Посочва, че причината за трансформация на безсрочния
трудов договор в срочен такъв били нарушения, извършени от страна на служителя
по повод спазване на работното време, които работодателя констатирал. Поискани
били обяснения от Н.С., той дал такива, но преди приключване на дисциплинарното
производство, служителя подал молба за трансформиране на договора му в срочен.
Твърди, че тя изпратила на служителя примерен образец на въпросната молба.
Образецът съответствал на подадената от ищеца молба, като той си бил попълнил
имената. В показанията си свидетелят заявява, че не си спомня какво е било
съдържанието на изпратения от нея образец на молбата и дали то е съдържало или
не причината за исканата трансформация на трудовия договор и срока на срочния
договор. Отрича в изпратения от нея образец да е било посочено като причина за
трансформацията „поради лични причини“. Според свидетелят, причините поради
които С. поискал такава трансформация на трудовия му договор била преписката,
заведена за допуснатите от него дисциплинарни нарушения. В тази връзка, **
предполага, че ищецът се притеснил, че може да бъде освободен, поради многото
му излизания от работа преди края на работното време, в последователни дни и в
продължение на един месец, като поради това подал въпросната молба. Заявява, че
разговори със служителя в тази насока действително били водени, след като дал
обясненията си по започналото срещу него дисциплинарно производство. Свидетелят
заявява, че работи от много години в ответното дружество, но не си спомня други
случаи, когато техен работник от безсрочен преминава на срочен трудов договор
по собствено желание, въпреки което счита, че вероятно е имало такива случаи,
след като тя разполагала с образец на подобна молба за трансформиране на трудовия
договор в срочен. Заявява, че й е
известно, че ищеца е навършвал възрастта за пенсия през м.юни 2019г., но нямал
необходимия трудов стаж, за да може да се пенсионира. Посочва, че при
пенсиониране на работили в дружеството през последните 10 години, се изплащало
обезщетение при пенсиониране, което било завишено. Твърди ,че ищеца не посочил
причините, поради които иска безсрочния му трудов договор да стане срочен, но
това се подразбирало, тъй като се подразбирало, че той самия осъзнал, че е
извършил нещо, което е много сериозно. Свидетелят знаела, че ищеца страда от
заболяване и има решение от ТЕЛК за определен процент неработоспособност.
За изясняване на обстоятелствата
по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Е.В.,
брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.февруари 2019г., за пълен месец,
е 2309,85 лева. Размерът на евентуално дължимото се на ищеца обезщетение по
иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ за периода
от 01.03.2019г. до 30.06.2019г. е 9239,40 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно установено по делото е, че ищецът е работил в ответното дружество по безсрочен трудов договор, който е бил трансформиран в срочен с Допълнително
споразумение №186/29.11.2018г. към трудов договор за срок от 3 месеца- до
28.02.2019г. Няма спор между страните, че въпросната трансформация на трудовия
договор е настъпила в момент, към който по отношение на ищеца е имало започнало
дисциплинарно производство. Не се спори също така, че след подписване на
въпросния допълнителен трудов договор това дисциплинарно производство не е
приключило с акт на работодателя и към настоящия момент. Безспорно установено
е, че след изтичане на срока на въпросния трудов договор, той е бил прекратен
със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №9/11.02.2019г. на
основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ, считано от 01.03.3019г. На последно място, по
делото няма спор, че ищецът е страдал от заболяване- Исхемична болест на
сърцето, като с Решение на ТЕЛК му е била определена неработоспособност от 65%.
Спорно по делото е
спазени ли са всички законови изисквания на КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, недействителна ли е клаузата за определяне на срок на трудовото
правоотношение в сключеното на 29.11.2018г. Допълнително споразумение към
трудовия договор на ищеца, налице ли е било действително желание на служителя
за трансформация на трудовия му договор от безсрочен в срочен или със сключеното
между страните Допълнително споразумение, се заобикаля трудовото
законодателство и то е недействително.
На първо място съдът
намира, че в исковата молба ищецът прави изрично искане съдът да прогласи с
решението си нищожността на уговорката в Допълнително споразумение
№186/29.11.2018г. за определен срок на трудовото правоотношение- за период от
три месеца, считано от 01.12.2018г., поради противоречие на чл.68 ал.3 и ал.4
от КТ.
Във връзка с така
предявения иск с правно основание чл.74 ал.4 вр.ал.2 от КТ съдът счита ,че
сключването на срочен трудов договор на отразеното в договора основание чл.68
ал.1 т.1 и ал.4 от КТ може да стане в две групи случаи:
Първата група
обхваща случаите, когато се сключва трудов договор за изпълнение на временни,
сезонни или краткотрайни дейности, както и с новопостъпващи работници или служители,
в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия, като срочния договор
се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години,
доколкото в закон или в акт на Министерски съвет не е предвидено друго.
Временни, сезонни или краткотрайни дейности по смисъла на посочената разпоредба
са тези, които имат случаен и еднократен характер спрямо основания предмет на
дейност на предприятието, зависят от сезонните условия или са с подчертано
кратък срок на изпълнение. От събраните по делото доказателства се установи, че
съгласно Трудов договор от 21.04.2015г. ищецът е работил в ответното дружество
на длъжността „Организатор обучение“ при отдел Човешки ресурси, екип Обучение и
квалификация, като на същата длъжност е продължил да работи и след подписване
на Допълнителното споразумение от 29.11.2018г., съгласно което трудовото му
правоотношение от такова за неопределен срок е станало срочно – за три месеца,
до 28.02.2019г. Не се установиха доказателства, че след изтичане на този срок и
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, тази длъжност е била закрита
и престанала да съществува в ответното дружество. В този смисъл следва извода,
че работата на служителя, изпълняващ въпросната длъжност, не е временна,
сезонна или краткотрайна, а има постоянен характер. Не е налице и хипотезата на
сключване на трудов договор с новопостъпващ работник или служител в обявено в
несъстоятелност или ликвидация предприятие. Поради това и в настоящия случай не
може да намери приложение хипотезата на чл.68 ал.3 от КТ.
На следващо място, в
процесното Допълнително споразумение от 29.11.2018г. към трудовия договор на
ищеца е посочено, че същото е сключено и на основание чл.68 ал.4 от КТ- предвид
писмено искане на служителя от 28.11.2018г. за трансформиране на безсрочния му
трудов договор в срочен, за срок от 3 месеца от 01.12.2018г. до 28.02.2019г.
Това е втората група случаи за сключване на срочен трудов договор, уредена в
чл.68 ал.4 от КТ, според която срочен трудов договор по ал.1 т.1 на същия член
може да се сключва по изключение и за срок най-малко една година, а за
по-кратък срок- само по писмено искане на работника или служителя. Легалната
дефиниция на понятието „изключение“ по смисъла на чл.68 ал.4 от КТ се съдържа в
§1 т.8 от ДР на КТ. Според нея, изключение е налице при конкретни икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в
него и обуславящи срочността му. Следователно, за да се приеме, че трудовия
договор е законосъобразно сключен като срочен на основание чл.68 ал.4 от КТ,
каквито твърдения излага ответното дружество, е необходимо най-напред изрично
формулиране в неговия текст на обективните причини, налагащи изключението, а
след това и установяване наличието на писмено искане от работника или служителя
в този смисъл, доколкото в случая договора е сключен за срок по-малък от една
година. В Допълнително споразумение №186/29.11.2018г. към трудовия договор на
ищеца липсва посочване на причина за сключване на срочен трудов договор. По
делото не се установяват доказателства за съществуването към момента на
сключване на допълнителното споразумение на конкретни икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини, които да дадат
основание на работодателя да трансформира безсрочния трудов договор на ищеца в
срочен такъв и то за срок под една година. Непосочването в съдържанието на
процесното Допълнително споразумение от 29.11.2018г. на изключението по §1 т.8
от ДР на КТ, обуславящо срочността на договора, води до липса на законово
основание за сключването на това допълнително споразумение с ищеца, чрез което
трудовото му правоотношение от безсрочно е трансформирано в срочно, като
обстоятелството ,че служителя се е съгласил то да бъде за срок по-малък от 1
година е ирелевантно. Това е така, защото разпоредбата на чл.68 ал.4 изр.2 от КТ, визира необходимостта от писмено искане на работника или служителя относно
по-краткия срок при сключването на срочен договор в хипотезата на „изключение“,
която хипотеза в конкретния случай не се установи.
Не на последно
място, в настоящия случай следва да се има предвид, че по делото не се установи
не само наличието на изключение по смисъла на
§1 т.8 от ДР на КТ за трансформиране на безсрочното трудово
правоотношение на Н.С. в срочно такова. Видно от депозираната от ищеца молба от
28.11.2018г. до управителя на ответното дружество е, че той иска да бъде
преназначен на срочен трудов договор за срок от 3 месеца, на същата длъжност,
за периода от 01.12.2018г. до 28.02.2019г. поради „лични причини“. Тези „лични
причини“ не са конкретизирани нито в молбата на С., нито в сключеното с
работодателя Допълнително споразумение. Същевременно от представените по делото
писмени доказателства и изслушаните показания на двама свидетели и то
ангажирани от страна на ответното дружество, безспорно се установи, че към
момента на подаване на въпросната молба от ищеца, по отношение на него е имало
започнало дисциплинарно производство. Предвид наличие на данни за неспазване на
работното време от служителя, работодателя е изискал и получил от него писмени
обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ. Въпреки дадените такива обяснения от
ищеца, дисциплинарното производство по отношение на него не е приключило и към
настоящия момент с акт на работодателя, като според показанията на разпитаните
по делото двама свидетели, то е останало „отворено“, тъй като Н.С. е подал
молба за трансформиране на трудовия му договор от безсрочен в срочен и то за 3
месеца. Относно това, че именно започналото по отношение на него дисциплинарно
производство е повлияло на ищеца да поиска да премине на срочен трудов договор
може да се направи извод от показанията на свидетелите ****и **. Според **,
процедурата по дисциплинарно наказание на ищеца така и не приключила, тъй като
междувременно се споразумели за преминаването му от безсрочен на срочен трудов
договор. От своя страна свид.** поддържа ,че „Причината, поради която този
договор се трансформира от безсрочен в срочен е, че имаше едни нарушения от
негова страна по повод спазване на работното време, което констатирахме,
искахме обяснения, той ги даде и в последствие, преди да приключим, той реши да
си подаде такава молба“. Заявява също, че причината, поради която е поискал
такава трансформация, вероятно е „преписката която се заведе и притеснението
му, че може да бъде освободен, поради многото му излизания преди края на
работното време“. Предвид така изложеното, съдът кредитира изложените в исковата
молба твърдения на ищеца, че е подписал въпросната молба за трансформиране на
трудовото му правоотношение в срочно под натиск от страна на работодателя и под
заплахата да му бъде наложено дисциплинарно наказание за допуснати нарушения на
трудовата дисциплина, като по този начин е допуснато заобикаляне на закона с
цел вместо да се наложи дисциплинарно наказание, служителя да може да бъде
освободен от работа след изтичане на срока на договора му, непосредствено преди
навършване на възрастта за пенсиониране и без заплащане на дължимото му се в
този случай обезщетение.
С оглед на
изложеното, съдът счита, че предявения установителен иск с правно основание
чл.74 ал.4 вр.ал.2 от КТ е основателен и доказан, като процесното Допълнително
споразумение №186/29.11.2018г. към трудов договор следва да се смята за
сключено за неопределено време на основание чл.68 ал.5 от КТ, а съдържащата се
в него клауза за срочност, като противоречаща на закона /чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ/ да бъде обявена за недействителна.
Предвид основателността
на иска по чл.74 ал.4 вр.ал.2 от КТ и обявяването на клаузата за срок,
съдържаща се в Допълнително споразумение №186/29.11.2018г. към трудовия договор
на ищеца, за недействителна, като сключена в нарушение на чл.68 ал.3 и ал.4 от КТ, то трудовото правоотношение между страните се смята за сключено за
неопределено време. Доколкото същото е прекратено от работодателя със Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение №09/11.02.2019г. на основание чл.325
ал.1 т.3 от КТ- с изтичане на уговорения срок, което е основание относимо само
към срочен трудов договор, прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца
с атакуваната заповед на основание като за срочен трудов договор е
незаконосъобразно. Поради това и предявения иск с правно основание чл.344 ал.1
т.1 от КТ се явява основателен и доказан, като прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца следва да бъде признато от съда за незаконно, а
атакуваната заповед за прекратяване на правоотношението да се отмени като
незаконосъобразна.
С оглед акцесорния
характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е незаконно, искът по
чл.344 ал.1 т.2 от КК също се явява основателен. Поради това и Н.М.С. следва да
бъде възстановен на заеманата от него до прекратяване на трудовото му
правоотношение длъжност, а именно „***“, екип „Обучение и квалификация“.
На последно място,
предвид уважаването на горепосочените обективно съединени искове, съдът намира
за основателен и предявения от ищеца иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ- за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение за времето,
през което е останал без работа след уволнението за период от 4 месеца, считано
от 01.03.2019г. до 01.07.2019г. По настоящото дело съдът прие, че уволнението
на ищеца от ответното дружество е било незаконно, поради което на същия се
дължи обезщетение за времето, през което е останал без работа. От извършената
от съда служебна справка в трудовата книжка на ищеца беше установено, че след
01.03.2019г. в нея няма отбелязване за възникнали нови трудови правоотношения.
В този смисъл, за периода от 01.03.2019г. до 01.07.2019г. беше установено, че Н.С.
е бил безработен и съответно му се дължи обезщетение. Размерът на това
обезщетение беше установен от заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и безпристрастно
дадено. Според това заключение, за процесния период на ищеца се дължи
обезщетение в размер на 9239,40 лева, което съответства на размера на
предявения от Н.С. иск по чл.344 ал.1 т.3 от ГПК, след направеното в съдебно
заседание от 27.06.2019г. съдебно заседание. С оглед на изложеното, съдът
намира, че иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ се явява основателен и
доказан и следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС-Димитровград държавна такса за уважените от съда четири иска в размер на общо 519,58 лева, възнаграждение
за вещо лице в размер на 180 лева, както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
разноските на ищеца по настоящото дело за адвокатско възнаграждение- 1700 лева.
Предвид направеното от страна на ответника възражение за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение платено от ответника, съдът намира
същото за неоснователно, доколкото по делото са предявени общо 4 иска за всеки
от които се дължи адвокатско възнаграждение, определено съобразно разпоредбите
на чл.7 ал.1 т.1 /за исковете по чл.74 ал.4, чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ/ и по
чл.7 ал.2 т.3 /за иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ/ от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, чийто общ размер надвишава
платената от ищеца сума на пълномощника му.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА , на основание чл.74 ал.4 вр.ал.2
изр.1 вр.ал.1 пр.1 от КТ, съдържащата се в Допълнително споразумение №186/29.11.2018г. към трудов
договор, сключено
между Н.М.С., с ЕГН **********, и „ЕВН Център за услуги“ЕООД, с ЕИК **, клауза
за срочност на трудовото правоотношение, а именно, че трудовия договор е за
срок от три месеца- до 28.02.2019г., поради противоречие на закона- чл.68 ал.3
от КТ и чл.68 ал.4 от КТ.
ПРИЗНАВА за
незаконно, извършеното със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение
№09/11.02.2019г. на „ЕВН ЦЕНТЪР ЗА УСЛУГИ“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представлявано от
управителите **, прекратяване на трудовото правоотношение на Н.М.С., с ЕГН **********,***,
на длъжност „***“, екип „Обучение и квалификация“, и ОТМЕНЯ Заповед за прекратяване на трудово правоотношение
№09/11.02.2019г., на „ЕВН ЦЕНТЪР ЗА УСЛУГИ“ЕООД, с ЕИК **, представлявано от
управителите **, с която е прекратено трудовото правоотношение на Н.М.С., с ЕГН
**********, на длъжността „***“, екип „Обучение и квалификация“.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.М.С., с ЕГН **********,***,
на заеманата преди уволнението длъжност „***“, екип „Обучение и квалификация“ в
„ЕВН ЦЕНТЪР ЗА УСЛУГИ“ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представлявано от управителите **.
ОСЪЖДА „ЕВН ЦЕНТЪР ЗА УСЛУГИ“ЕООД, с ЕИК
**, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37,
представлявано от управителите **, да заплати на Н.М.С., с ЕГН **********,***,
на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението в размер на
9239,40 лева /девет хиляди двеста тридесет и девет лева и четиридесет
стотинки/ за периода от 01.03.2019г. до 01.07.2019г., ведно със законната лихва
върху обезщетението от датата на завеждане на исковата молба-05.04.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН ЦЕНТЪР ЗА УСЛУГИ“ЕООД, с ЕИК
**, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37,
представлявано от управителите **, да заплати на Н.М.С., с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 1700 /хиляда и седемстотин/ лева,
както и в полза на Държавата по сметка на Районен съд- Димитровград държавна
такса в размер на 519,58
лева /петстотин и
деветнадесет лева и петдесет и осем стотинки/ и възнаграждение за вещо лице-
180 /сто и осемдесет/ лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от датата
на обявяването му.
СЪДИЯ: