Р Е Ш Е Н И Е
№
02.04.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова, и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2339/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр
чл. 79, ал.1 от ЗЗД и при евентуалност- по чл. 240, ал.1, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”Е.М.” ЕООД ***, чрез адв. М. Х., против М.К.Д., с която се твърди, че между
ответника- като кредитополучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД- като кредитодател, е сключен договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11212011/23.03.2015г. Твърди се, че
въз основа на този договор, на ответника, е предоставен потребителски кредит от
15000лв. и кредит в размер на 2025лв.- за застрахователна премия, като е
начислена и такса ангажимент от 525лв., като общо сумата е следвало да се върне
на 36 месечни вноски, всяка от които от 643,95лв., съгласно погасителен план, с
първа вноска- 20.05.2015г. и падеж на последната- 20.04.2018г. Твърди се, че погасителната
вноска включва изплащане на главницата по кредита, по застрахователната премия,
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема
и добавка, съставляваща печалба на кредитора. Твърди се, че кредитът е отпускан
при ГПР 28,21% и лихвен процент за срока за договора- 23,90%. Твърди се, че
размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията”, се плаща
директно на застрахователния агент. Посочва се, че таксата- ангажимент се
заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, срещу задължение
кредиторът да фиксира лихвен процент за срока на договора. Твърди се, че от страна на кредитополучателя
е налице неизпълнение на задълженията по кредита. Твърди се, че на 08.02.2017г,
между кредитодателя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ищеца в настоящето производство, е сключен договор за цесия, с който е
прехвърлено вземането към ответника по договора за кредит. Твърди се, че до
длъжника са изпратени уведомления за станалата цесия, които не са получени.
Твърди се, че вземането по кредита е окончателно падежирало
и е станало изискуемо, към датата на ИМ. Твърди се, че въз основа на заявление по
чл. 410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 6570/2017г. на ПлРС,
против което е депозирано възражение от страна на длъжника. Моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника М.Д., че
дължи сумата от общо 1287,90лв., за периода 20.07.2017-18.08.2017г- вноски с
настъпил падеж, от които сумата от 974,63лв.- главница, сумата от
200,77лв.-договорна лихва, и сумата от 112,50лв.- застрахователна премия,
дължими въз основа на договор за кредит от 23.03.2015г., ведно със законната
лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й
изплащане.
При
условията на евентуалност, се предявява осъдителен иск за посочените суми,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. Претендират се
разноски.
Допълнително
се уточнява, с молба от 25.04.2018г, че с Договора, страните са уговорили
отпускане на кредит от 2025лв.- размер
на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията”, за което е
подписан сертификат №PLUS-11212011/23.03.2015г, в който е посочено, че размерът на премията е 0,375%
от фиксираната сума- или 2025лв. твърди се, че сумата от 112,50лв.-
застрахователна премия, е дължима въз основа на чл.2 от Договора, според който,
размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията”, от
2025лв., се превежда директно на застрахователния агент и същата е част от месечната погасителна вноска по
погасителен план.
Допълнително, с молба от
08.01.2019г, ищецът моли съдът, в случая, че установи нищожност на договора за
кредит, на основание чл. 23 от ЗПК, да осъди ответника да заплати сумата от
974,63лв- главница по кредита.
Ответникът
М.К.Д., ред. ув., в срока на чл.131 от ГПК, изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се качеството на
кредитор на ищеца, като се твърди, че цесията няма действие спрямо него. Твърди
се също пълно изпълнение на задълженията по договора. По делото, с определение
№4019/25.10.2018г., предоставена правна помощ на ответника, изразяваща се в
процесуално представителство по делото. С определение №4184/05.11.2018г,. за
процесуален представител на ответника е назначен адв.
П.А.- от ПлАК. В указания срок, същата е депозира
отговор на ИМ, в който се изразява становище за неоснователност на предявения установителен иск и недопустимост на предявения като
евентуален, осъдителен иск, поради липса на правен интерес. Посочва се, че
претенцията от общо 1287,90лв., е неясно как е формирана; в ИМ не се посочва
кога е преустановено плащането по договора. Прави се възражение за нищожност на
договора от 23.03.2015г., на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК, респ. на клаузата,
регламентираща кредита за покупка на застраховка „Защита на потребителя”,
поради наличие на подвеждаща и/или заблуждаваща потребителя информация, относно
този размер. Посочва се също, че представеният сертификат за застраховка е
нечетлив, поради дребен шрифт, с което е нарушен чл. 10, ал.1 от ЗПК,
регламентиращ шрифта, на който следва да бъде съставен договора- не по- малък
от 12. Посочва се също, че не може да се установи към кой вид застрахователен
договор е относим процесния договор за кредит.
Оспорва се също дължимостта на т. нар „такса
ангажимент” в размер на 525 лв., включена в погасителния план като част от всяка
вноска и част от общата претендирана сума. Посочва
се, че тази сума е удържана от кредитора
при усвояване на кредита, срещу
задължението му, кредиторът да фиксира лихвения процент за срока на
договора. Твърди се, че тази такса
-ангажимент има характер на такса по
смисъла на чл. 10а, ал.2 от ЗПК.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
С допълнителна молба, ищецът
прави оттегляне на частично на предявеният иск, за признаване за установено дължимостта на сумата от 112,50лв. застрахователна премия.
Съдът е указал на страните, че по
направеното изявление ще се произнесе с окончателния съдебен акт. Следва
производството по делото да бъде частично прекратено.
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №4327/28.08.2017г., по ч. гр.д.№6570/2017г. по описа на ПлРС, против която е депозирано възражение от страна на
длъжника. В указаният 1-месемен срок от съобщението, е предявен настоящия установителен иск, поради което същия е допустим.
Безспорно по делото се
установява, че между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София, като кредитодател,
и отв. М.Д.- като кредитополучател, е сключен договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № PLUS-11212011/23.03.2015г.
От съдържанието на договора се установява, че в полза на кредитополучателя, е
отпуснат кредит, в размер на 15000лв. размер на кредита за закупуване на
застраховка „защита на плащанията”- 0лв., застрахователна премия – 2025лв, такса
ангажимент- 525лв и общ размер на кредита- сумата от 15 000лв., с 36 месечни
погасителни вноски, всяка от 643,95лв. Посочено е че общият размер на плащания
е сумата от 23 182,35лв., при ГРП от 28,21% и ГЛП 23,90%. В договора за кредит
е инкорпориран погасителния план по него.
По делото е представен сертификат
№ PLUS-11212011/23.03.2015г., удостоверяващ факта на сключването на застраховка
„защита на плащанията”, срещу заплащане
на съответна застрахователна премия.
По делото се установява също
факта на сключване на рамков договор за цесия, от 02.юни.2015г, между „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София- като цедент
и ищеца „Е.М.” ЕООД, ***- като цесионер, въз основа
на който са прехвърлени вземанията, включени в анекси 1А до В. Видно от
представеното с ИМ, извлечение от Анекс 1А, се установява, че вземането спрямо
ответника, по процесния договор е включено в цесията.
По делото се установява също
факта на изпращане на уведомления до отв. Д., за настъпване
на предсрочна изискуемост на задълженията
по договора, както и за станалата цесия,
които уведомления са изпращани на адреса
на длъжника, посочен в договора и на постоянният му адрес, по пощата с обратна
разписка, върнати като непотърсени. Съдът приема, че ответникът М. Д. е редовно
уведомен за станалата цесия, най- късно с връчването на ИМ и приложенията й на
ответника.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: след проверка в
счетоводствата на ищеца „ЕОС МАТРИКС и на кредитодателя-
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
ЕАД, гр. София, ВЛ е констатирало факта на сключването
на процесния договор за кредит, за сумата от 15 000лв. ВЛ е установило, че
към тази сума, е прибавена сумата от 2025лв.- застрахователна премия. ВЛ е
установило, че от отпуснатата сума от 15000лв., е удържана сумата от 525лв.-
такса ангажимент, и по сметка на ответника е преведена сумата от 14 475лв.
Установено е също, че договорната лихва, при уговорен ГПЛ от 23,90%, е в размер
на 6157,35лв.- за срока на договора, върху сумата от 15 000лв. ВЛ е
установило, че общият размер на сумата по договора, която е следвало да бъде възстановена,
е 23 182,35лв, на 36 месечни вноски, всяка от 644,10лв., включващи главница,
договорна лихва и застраховка, с падеж на първата вноска- 20.05.2015 и на
последната- 20.04.2018г. ВЛ е установило също, че от страна на ответника има плащания
по договора до 20.07.2016г, като общо заплатената сума е в размер на 9695лв.;
неплатените вноски са с падежи 19.08.2016-20.04.2018г. ВЛ е установило също, че
към датата на цесията, незаплатената главница е 10006,03лв., 337,40лв.-
застрахователна премия, за м. 08.2016- до м. 01.2017г, като следващите такси за
останалите вноски са анулирани. ВЛ е посочило, че размерът на незаплатената
договорната лихва, към датата на цесията е 1076,53лв. /общия размер на
незаплатената договорна лихва е сумата от 2025лв./.
ВЛ е установило също, че за процесните две вноски, които се претендират- за м. юли.
2017г. и м. август 2017г, се включва сумата от 974,63лв- общо- главница и
200,77лв- общо- договорна лихва, и не включват застрахователната премия. ВЛ е
констатирало също, че към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-
25.08.2017г., задълженията по договора за кредит, са: 10 006,03лв.-
главница, 2025лв.- договорна лихва за периода 19.08.2016-20.04.2018г., 337,40лв.-
застрахователна премия, за периода 19.08.2016-20.01.207г, като след тази дата,
застрахователните суми са анулирани и не са
дължими, съобразно представената на ВЛ справка.
В с.з. на 14.02.2019г., при изслушване
на ВЛ по ССЕ, същото посочва, че във всяка от месечните погасителни вноски, се включва
част от главницата, от договорната лихва и от застрахователната премия. ВЛ
посочва също, че от сумата от 15 000лв., е удържана сумата от 525лв.-
такса ангажимент. ВЛ е установило също, че от страна на заемодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в края на всеки месец се генерира файл, с
дължимите суми за застрахователни премии по всички кредити и се превеждат с
едно платежно нареждане на застрахователната компания.
По делото е изслушана и приета
допълнителна ССЕ, назначена във връзка с необходимостта от изясняване на
допълнителни въпроси,от заключението по която се установява следното: договорната
лихва по кредита е в размер на 6 157,35лв. /23,90% ГПЛ/ и удържаната такса
ангажимент от 525лв., не е включена в тази сума, като в тази връзка
ВЛ изрично е посочило, че не поддържа даденият в устна форма отговор в
с.з. от 14.02.2019г.. ВЛ е дало вариант на месечните погасителни вноски,
съобразно приетите възражения за нищожност на клаузите, касаещи такса
ангажимент и застраховка, като е установило, че в този случай, размерът на
месечната погасителна вноска следва да е от 567,14лв, е не 643,95лв. ВЛ е
изчислило, че с общо погасената от страна на ответника сума от 9695лв., следва
да се считат за погасени вноските с падежи 20.05.2015-20.10.2016г –частично, от
която остава непогасена сумата от 13,82лв.- само за главницата. ВЛ е посочило,
че без сумите такса ангажимент и застрахователна премия, ответникът Д. има
следните непогасени задължения по договора- 8567,23лв.- главница,
1 705,18лв—договорна лихва, за периода
18.11.2016-20.04.2018г, като за процесните две вноски-с падежи м. юли и м. август 2017г,
дължимите суми са: 917,55лв.- главница и 191,37лв.- договорна лихва.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
По делото безспорно се установи факта
на съществуването на валиден договор за заем, въз основа на който, в полза на
ответника- като заемател, е отпусната сумата от 15000лв.,
усвоен от него до размера на сумата от 14 475лв., след удръжка на такса
ангажимент от страна на кредитора в размер на 525лв. В случая, съдът намира, че
възражението за нищожност на договора за кредит, по смисъла на чл. 10, ал.1, вр. чл. 22, ал.1 от ЗПК, направено от страна на
процесуалният представител на ответника, за неоснователно. Съдът намира, че в
случая процесния договор отговаря на изискванията на нормата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, относно форма и съдържание, поради което, същия е действителен и е породил
търсените от страните по него правни последици. Налице е и усвояване на главницата по кредита, от страна на ответника,
в размер на 14 475лв., след удържане на такса ангажимент от 525лв. Съдът
намира за установено също, че в случая е
налице и валиден договор за цесия, с предмет- вземането по процесния договор,
за която ответникът е надлежно уведомен, въз основа на което ищецът в
настоящето производство има качеството на кредитор спрямо ответника. В случая
се претендират вноски с настъпил падеж- за м. юли и м. август. 2017г., поради
което съдът не следва да обсъжда въпросът за настъпване на предсрочна
изискуемост на задължението, въпреки че по делото има данни за уведомяване на
ответника за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо. Съобразно
нормата на чл.5 от Договора, при просрочие на две или
повече месечни вноски, считано от падежа на втората вноска, вземането става
предсрочно изискуемо, без да е
необходимо изплащане на уведомление за това. към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 25.08.2017г, процесните
две вноски, съобразно погасителен план, са с настъпил падеж- съответно на
20.07.2017г. и на 18.08.2017г. Съдът намира, че уговорената и удържана такса
ангажимент, в размер на 525лв, по чл.2, изр. четвърто от Договора, е нищожна,
поради противоречие с нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, както и с добрите нрави.
Видно от съдържанието на Договора за кредит- чл.2, изр. четвърто, таксата
„ангажимент” се заплаща от кредитополучателя, срещу задължението на кредитора
да фиксира лихвеният процент за срока на договора. Промяна в ГПР по договора,
едностранно от кредитора е възможна по реда на чл. 10, ал.4 от ЗПК и при всички
други случаи, уговарянето на такава възможност би била неравноправна клауза.
Уговарянето на заплащането на такса, за изпълнение на едно законово и договорно
задължение от страна на кредитора, свързано с съдът приема за нищожно, поради
което, такава изначално не се дължи. Съобразно §1, т.5 от ДР на ЗПК, "Фиксиран
лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, предвиден в
клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят
уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или
уговарят няколко лихвени проценти за отделни периоди от продължителността на
договора за кредит, през които се прилага само определеният фиксиран лихвен
процент. В случая, съдът приема, че фиксирания лихвен процент е уговорен в
самия договор, за целия срок на договора, поради което, заплащането на такса от
страна на кредитополучателя, за вече поето от страна на кредитора договорно
задължение, противоречи на добрите нрави, което води до нейната нищожност. По
делото обаче няма насрещно искане, респ.
възражение, от страна на ответника, въз
основа на което съдът да извърши прихващане със сумата от 525лв- удържана без основание.
По отношение на застраховката
„защита на плащанията”, съдът намира за установено следното: в случая в
договора, е посочено, че размерът на застрахователната премия по застраховка
„защита на плащанията”, е в размер на 2025лв., която сума се заплаща директно
на застрахователния агент. Същото кореспондира с установеното от ВЛ и заявено в
с.з., изложено по- горе, че сумите
за застрахователна премия, по всички кредити се генерират в общ файл и
всеки месец се превеждат на застрахователя. Съдът приема, че в случая е налице
валидна сключена застраховка „защита на плащанията”, обективирана
в приложения по делото сертификат, като съдът приема, че изискванията на чл.
10, ал.1 от ЗПК за размер на шрифта, на който е написан договора, не касае
договорът за застраховка. По делото се установява също, че сумата от 2025лв.-
застрахователната премия, е включена в месечната погасителна вноска по кредита,
и след заплащането й от страна на кредитополучателя, съобразно установеното от
ВЛ, се превежда в полза на правоимащото лице-
застраховател. Съдът приема, че в случая, от страна на кредитора няма отпуснат
кредит за покупка на застраховка „защита на плащанията”, в полза на
кредитополучателя, поради което, и в самият договор е посочено, че размерът на
този кредит е 0 лв., въпреки твърденията на
ищеца, че такъв кредит е отпуснат. Съдът намира, че тези твърдения не
кореспондират с представените писмени доказателства и установеното от ВЛ по
ССЕ. В случая е налице изявление за оттегляне претенцията в частта й относно
сумата от 112,50лв.- застрахователна премия, поради което съдът не следва да
обсъжда нейната дължимост. Доколкото обаче, същата е включена
като част от месечната погасителна вноска, но като задължение в полза на едно
трето лице- застраховател, съдът счита, че претенцията би била неоснователна,
доколкото кредитодателя няма качеството на кредитор
спрямо длъжника. Следва да се отбележи също, че от страна на ищеца няма представени
доказателства за превеждането на сумата от 2025лв, нито на съответните месечни
вноски. Следва да се отбележи също, че застрахователната премия не е предмет на
договора за цесия, установено от ВЛ по ССЕ.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че следва да бъде приет втория вариант от заключението на ВЛ,
съобразно който, месечната погасителна вноска е в размер на 567,14лв.- включваща
главница и договорна лихва, изчислена на база преведената сума от
14 475лв., в размер на 23,90% годишно. Съдът констатира, видно от първия
вариант на ССЕ, че договорната лихва по погасителен план е изчислена на база
сумата от 15000лв., въпреки удръжката от 525лв. – на нищожно основание. Съдът
намира, че в случая, уговорената застрахователна премия от общо 2025лв./
56,25лв месечно/ не следва да бъде включена в месечната погасителна вноска,
която се дължи по сключеният договор за кредит, и спрямо която нито цедента, нито цесионера имат качеството на кредитори спрямо ответника-
кредитополучател. По делото се установи, че тази сума се дължи в полза на трето лице-
застраховател, кредит за нея не е
отпускан на ответника, а също и не е
част от предмета на станалата цесия. Поради
това, съдът приема, че погасителната
вноска по кредита, за главница от
14 475лв. и уговорената лихва, е в размер на 567,14лв, по второто
заключение на ВЛ, поради което, с общо заплатената от ответника сума от
9695лв., за погасени следва да се счетат вноските с падеж от м. 05.2015г.
до м.11.2016г. вкл. / за м. 11.2016г-
частично/. В заключение ВЛ е установило, че за процесните
две вноски- за м. юли и м. август.
2017г, размерът на задължението е 917,55лв- главница /общо/ и 191,37лв-
договорна лихва /общо/. Съдът намира, че
в посочените размери следва да бъде уважен предявеният установителен иск, като за разликата до пълния размер от 974,63лв.-
главница, сумата от 200,77лв.-договорна лихва, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед изхода по първоначалният
иск, съдът намира, че предявеният като
евентуален осъдителен иск не следва да бъде разглеждан.
При този изход на производството
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, направените от него в настоящето производство разноски, съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 399,72лв, включващи внесена д.т. и
деловодни разноски, по представения списък. Следва ответника да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него в разноски по ч. гр.д.№ 6570/2017г на ПлРС,
в размер на 22,18лв. .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 232 от ГПК,
ПРЕКРАТЯВА частично производството по делото, по предявения от “Е.М.” ЕООД, ***, ЕИК
*********, против М.К.Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за сумата
от 112,50лв.- застрахователна премия, поради ОТТЕГЛЯНЕ на иска.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от
ГПК, вр.чл.
240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че М.К.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “Е.М.” ЕООД, ***, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***-6, сумата от 917,55лв- главница и сумата от 191,37лв договорна лихва, по Договор за кредит №PLUS-11212011/23.03.2015г,
дължими за вноски с настъпил падеж- за периода м. юли.2017г. и за м. август.
2017г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 25.08.2017г., до окончателното
й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №4327/28.08.2017г.,
по ч. гр.д.№6570/2017г. по описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер
от 974,63лв.- главница и 200,77лв.-договорна лихва, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.К.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.М.” ЕООД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***-6,, сумата от 399,72лв
съставляващи направени по настоящето дело разноски и сумата от 22,18лв – разноски по ч.гр.д.№6570/2017г.
на ПлРС.
Решението, в частта му с която е
частично прекратено производството по делото, може да бъде обжалвано с частна
жалба, пред ПлОС, в 1-носедмичен срок от съобщението.
В останалата си част, Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: