Р Е Ш Е Н И Е
№ 285/9.5.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на 06.04.2023г. в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Кацаров, като разгледа докладваното от съдия Златева адм.дело №1025 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по предявен иск от С.М.Б., ЕГН**********, понастоящем в Затвора-гр.Пазарджик,
чрез адв.В.С. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 10 000 лв. за периода от 21.05.2019г. до 17.07.2022г.
Твърди,
че през целия период от време бил поставен в условия, нарушаващи правата му по
чл.33 от ЕКЗПЧ и чл.3 от ЗИНЗС. Килиите, в които бил настанен Б. по време на задържането си в
Затвора – гр.Пловдив, били пренаселени, с под 3 кв.м. разполагаема жилищна
площ, без постоянен достъп до санитарен възел и течаща топла и студена вода.
Дюшеците и бельото били много стари и мръсни, в килиите имало мухъл, дървеници
и гризачи. Нямало условия за раздвижване и спорт. С това му били причинени
значителни неимуществени вреди, болки, страдания, обида, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство за малоценност. Тези вреди оценявал на 10 000лв и
моли ответникът да бъде осъден да му я заплати, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски за ДТ в
размер на 10лв. В с.з. лично поддържа исковата претенция.
В
указания от съда срок е постъпил писмен отговор от ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез юк.Р.. Оспорва иска. Излага съображения. Моли
да бъде отхвърлен. В с.з. поддържа становището в отговора.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик излага съображения за
неоснователност на исковата претенция, моли да бъде отхвърлена.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Искът за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от затворническата
администрация в Затвора - гр.Пловдив в периода 21.05.2019г. - 17.07.2022г.
е предявен от лице, имащо правен интерес и срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода и в този смисъл е допустим.
Разгледан по
същество искът е неоснователен. Предмет на исковата претенция е обезщетяване на
претърпените от С.М.Б. болки, страдания, обида,
огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност като
последица от проявните форми на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.3 КЗПЧОС - пренаселени килии с по-малко от 3 кв.м. жилищна площ на човек, без
постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода, стари
и мръсни дюшеци и спално бельо, липса на условия за
раздвижване и спорт, наличие на мухъл, дървеници
и гризачи в килиите.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, ал.1 - тези лица не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В чл.3 от КЗПЧОС също е
регламентирано никой да не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение.
На посочените права
на лишените от свобода или задържаните под стража кореспондира предвиденото в чл.2, т.3 от ЗИНЗС задължение за административния орган - при изпълнение на наказанията
да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им.
Основателността
на предявения иск предполага кумулативно наличието на следните материалноправни
предпоставки: незаконосъобразен акт - действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между
двете. Законодателят е въвел в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС презумпция настъпването на неимуществени вреди да се
предполага до доказване на противното.
Не
се спори между страните, че за периода 21.05.2019г. - 17.07.2022г. по отношение
на ищеца С.М.Б. е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража, като е бил настанен в Затвора - гр.Пловдив.
Установява
се от приетите по делото справки относно
условията в Затвора-гр.Пловдив по време на престоя на ищеца, че
от 21.05.19г. до 23.05.19г. той е бил настанен в стая „ОП-2“ на приемно
отделение, която е с площ от 26,28кв.м. - без да е включена площта на
санитарния възел, който е с площ от 2,7кв.м. В помещението са били настанени
общо 5 лица за 21.05.2019г. и по 6 лица за останалите два дни. Санитарният
възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за
вентилация. Стаята съответно разполага с две осветителни тела и достатъчно
дневна светлина, отоплява се с централно парно.
За периода
23.05.2019г. – 03.01.2020г. Б. е бил настанен в помещение №76 с площ от
26,1кв.м. – без площта на санитарния възел, която е 2,07кв.м. – с между 4 и 6
други лица.
За периода
03.01.2020г. – 27.07.2021г. Б. е бил настанен в помещение №78 с площ от
10,3кв.м. – без площта на санитарния възел, която е 3,67кв.м. – с между 2 и 3
други лица. Съответно по три лица са били настанени от 15.12.2020г. до
09.06.2021г. и от 14.06.2021г. до 09.07.2021г.
През периода
27.07.2021г. – 24.06.2022г. отново е бил настанен в помещение №76 с между 2 и 4
други лица
За периода
24.06.2022г. – 17.07.2022г. Б. е бил настанен в помещение №73 с площ от
27,2кв.м. – без площта на санитарния възел, която е 4,81кв.м. – с между 5 и 6 други лица.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните
лица. В
чл.43, ал.4 от ЗИНЗС е предвидено минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Съответно според §
167 от решение
от 27.01.2015г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Нешков и
други срещу България всяко задържано лице трябва да има индивидуално място
за спане и най-малко 3кв.м. жилищна площ. Прието е, че пренаселеността е
толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до
нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, когато затворниците имат на разположение
по-малко от 3кв.м. жилищна площ.
В
настоящия случай по
делото се установи по безспорен и категоричен начин, че по време на престоя си в
Затвора-гр.Пловдив ищецът Б. е обитавал
помещение с жилищна площ на човек както следва:
- за периода 23.05.2019г. -
03.01.2020г. - между 4,35кв.м. и 6,53кв.м.
- за периода 03.01.2020г. – 15.12.2020г. – 5,15кв.м.
- за периода 15.12.2020г. – 09.06.2021г. - 3,43кв.м.
- за периода 09.06.2021г. – 14.06.2021г. – 5,15кв.м.
- за периода 14.06.2021г. – 09.07.2021г. - 3,43кв.м.
- за периода 09.07.2021г. – 27.07.2021г. – 5,15кв.м.
- за периода 27.07.2021г. – 24.06.2022г. - между
6,53кв.м. и 13,05кв.м.
- за периода 24.06.2022г. – 17.07.2022г. – между
5,44кв.м. и 4,53кв.м.
Т.е. единствено
през периода 15.12.2020г. – 09.06.2021г. и 14.06.2021г. – 09.07.2021г. ищецът е
разполагал с жилищна площ от 3,43кв.м., като за останалите периоди
разполагаемата площ е значително по-голяма от нормативно предвидената. Отделно
от това посочените помещения са оборудвани с легла с размери 90/180см. и
шкафове с размери 45/50см. – налични за всяко лице, с
отваряеми прозорци – добре осветени и с естествена вентилация. Изложеното
налага извода за неоснователност на претенцията за обезщетение поради
твърдяното нарушение.
Неоснователна е
и претенцията за обезщетение за това, че
в килиите липсва санитарен възел с течаща топла вода и студена вода, съответно липсват условия за раздвижване и
спорт. Установи се по делото, че всяко едно от помещенията, обитавани от ищеца
през процесния период, е разполагало със санитарен възел – с площ съответно от
2,07кв.м., 3,67кв.м., 4,81кв.м. -, с постоянно течаща студена вода – в този
смисъл са и показанията на св.А. -, като лицата имат право да държат при себе
си и да ползват бързовар – съгласно утвърден със заповед на Министъра на
правосъдието списък на вещите, които лишените от свобода/задържаните под стража
могат да получават, ползват и държат в
затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите.
Съответно топла вода е осигурена в банята, която лицата имат право да ползват
ежедневно - ако работят и два пъти в седмицата по график – ако не работят. От
показанията на разпитаните свидетели се установи, че в Затвора-гр.Пловдив има
спортна зала, която се ползва три пъти седмично по график.
По
отношение на претенцията за лоша хигиена на дюшеци, завивки и спално бельо съдът
приема, че събраните по делото доказателства налагат извод за неоснователността
й – на всеки лишен от свобода, респ. задържан под
стража, се осигуряват комплект спално бельо и завивки, като при поискване от
лицето домакинът на затвора осигурява допълнително такива. Имат право да
разполагат, респ. да получат от своите близки
до 2 комплекта спално бельо, до 2бр. одеала, съответно да закупят от лавката
олекотена завивка и възглавница – съгласно утвърдения от Министъра на
правосъдието списък, посочен по-горе. Дали ще се възползват от това си право –
е личен избор на всеки от тях. Осигурена им е възможност да ползват пералня в
затвора, да си изперат на ръка или да предадат
прането на свои близки/роднини, съответно
сушенето на прането - в сушилни машини, на простори в общото помещение или
отвън на карето. Съдът не кредитира показанията на св.П., че в техния отряд не
знаели да имат право да ползват пералнята в затвора, тъй като сам си
противоречи, твърдейки, че инспекторът им казвал, че пералнята не работи и
другия път ще я ползват. Няма доказателства да е подал ищецът жалба до
Началника на затвора за това, че не му е осигурен достъп до пералня. Не
следва да се вменява във вина на затворническата администрация лошата хигиена
на спалните помещения, завивките, спалното бельо - поддържане на хигиената е
нормативно уредено задължение на лицата, които са настанени в тях. Затова и
тази претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Категорично се
установи, че не е налице бездействие от страна на затворническата администрация
във връзка с предприемане на мерки за дезинсекция в обитаваните помещения в
Затвора-гр.Пловдив – както е посочено по-горе в настоящото решение по график се извършват дезинфекционни, дезинсекционни и
дератизационни дейности - обработки против дървеници, хлебарки, гризачи и др. –
видно от приетите 7бр. протоколи за извършена ДДД обработка през 2022г. Съответно
поддържането на хигиена в спалните помещения е ангажимент на настанените в тях
лица, като задължение на администрацията е да осигурява средства миещи и перилни
препарати, което задължение безспорно е изпълнено. Вярно е, че разпитаните
свидетели А. и П. установиха, че в килиите има мишки, дървеници, но в случая
следва да се отчетат противоправните действията на затворниците/задържаните под
стража, с които те възпрепятстват ефективността на предприеманите от
администрацията мерки – копаят дупки в стените и по пода, за да крият забранени
за държане предмети, внасят храна в килиите в противоречие с правилника за вътрешния
ред – и по този начин създават достъп, съответно привличат гризачи, хлебарки. /в този см.напр. решение
№ 626 от 27.07.2021г. на АдмС - Пазарджик по адм. д. № 117/2021г., решение
№ 752 от 14.10.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. д. № 54/2022г. и др./
Същите съображения са относими и към
твърдението, че има мухъл в обитаваните помещения, в какъвто смисъл са и
показанията на разпитаните свидетели А. и П.. Същите обаче установяват, че
лишените от свобода/задържаните сушат дрехите си в килиите, вместо на
определените за това места - в сушилните машини в пералното помещение, на
простори в общото помещение или отвън на карето, с което създават предпоставки
за поява на мухъл независимо от предприеманите от затворническата администрация
ремонтни дейности - смяна на счупен кранчета, отстраняване на течове -, от
осигурената естествена вентилация в помещенията – посредством отваряемите
прозорци, от предоставянето на препарати за почистване. А както е посочено
по-горе в мотивите на настоящото решение -поддържането на хигиената в спалните
помещения – включително и отстраняването на появилия се мухъл - е задължение на
лицата, които ги обитават. Не са ангажрани по делото доказателства
жалбоподателят да е искал да му предоставят препарати за почистване и това да е
било отказано от администрацията. Няма данни същият изобщо да се е оплаквал от
условията в помещенията, които е обитавал в Затвора-гр.Пловдив и да е налице
бездействие от страна на специализираните
органи по изпълнение на наказанията.
Поради
всичко изложено по-горе съдът приема, че в настоящото производство не се доказа
наличието на кумулативните предпоставки, обуславящи основателността на
претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
същата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Затова
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто
от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.М.Б., ЕГН**********,
понастоящем в Затвора-гр.Пазарджик, чрез адв.В.С. против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск за заплащане на обезщетение в размер на
10000лв. за претърпени неимуществени вреди през периода от 21.05.2019г. до 17.07.2022г.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен
състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/