Решение по дело №2562/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 511
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20194520202562
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 10.07.2020Г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 8.06 през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Велизар Бойчев

при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№2562 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

"М.И.С."ЕООД- гр.Русе е подало жалба против наказателно постановление 18-001465/2.12.2019г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда"-Русе, с което на основание чл.415, ал.1 от КТ му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.

Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и иска отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Жалбоподателят бил работодател на лицето Д.М.Б., на когото не платил трудовото възнаграждение за десет отработени дни през м.февруари 2019г. Последното било установено от органите на трудовата администрация при извършена проверка, която завършила с протокол от 5.09.2019г., в който било предписано работодателят да заплати възнаграждението на работника си и бил поставен краен срок за изпълнение на предписанието до 30.09.2019г. Жалбоподателят не изпълнил това предписание и до момента на съдебното производство по делото.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства- протоколи за проверки, ведомости, трудов договор и разпита на свидетеля П..


С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.415, ал.1, тъй като за периода 1.11.2019г.- 23.11.2019г. в гр.Русе, като работодател, не изпълнил задължително предписание на контролен орган- да изплати трудовото възнаграждение на работника си Д.М.Б. за десет отработени дни през м.февруари 2019г. Жалбоподателят е годен субект на нарушението, тъй като се явява работодател по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към КТ, като лице, което наема работници по трудово правоотношение. Предписанието поради това е отправено точно към него и за неизпълнението му е предвиденото наказание имуществена санкция, т.е. законодателят е имал предвид наказването и на търговци, неизпълнили задълженията си по трудовото законодателство. Предписанието е било за спазването на трудовото законодателство, тъй като именно там е уредено задължението на работодателя да плаща възнаграждение за положения от работниците му труд. Контролните органи имат право да дават такива предписания, тъй като в закона е уредено правото на работника на възнаграждение и съответното му задължение за работодателя, поради което това предписание се явява по спазване на трудовото законодателство. Възнаграждението не е платено, тъй като съгласно чл.270, ал.З от КТ то се изплаща по ведомост, каквато по делото има, но е подписана от работниците. Изплащането на възнаграждението по предвидения в закона ред е форма за валидност и съответно само направено по този начин това плащане има вид на възнаграждение. Всякакво останало плащане е следствие на други отношения между работника и работодателя му. Ведомостта за заплата, представена на л.51 от делото, изхожда от трето за трудовото правоотношение лице, не е подписана и няма данни какво е платено с нея. Нещо повече, обсъждания документ е от 2.09.2019г., т.е. преди проверката, завършила с процесното предписание и в случай на несъгласие с него, жалбоподателят е имал възможност да упражни правото си по чл.405 от КТ, което явно не е сторил. Наказанието за това нарушение е правилно индивидуализирано и е ориентирано към минимума му.

Всичко изложено налага потвърждаването на наказателното постановление.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА                 наказателно       постановление       18-

001465/2.12.2019г, издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда"-Русе, с което на „М. И.С."ЕООД- гр.Русе на основание


чл.415,    ал.1     от    КТ    е    наложено    административно    наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: