Р Е Ш Е Н И Е
261250/16.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 29 септември 2020 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11722 по
описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба с която са предявени
кумулативно
съединени искове с пр.осн.чл.59, ал.9 СК за
изменение на родителските права за детето Данило Карлов
Д. с ЕГН ********** като същите се предоставят на бащата К.Д.Д. с ЕГН ********** и се определи местоживеенето на детето
при бащата, а на майката Д.П.Д. с ЕГН ********** се определи режим на лични
отношения с детето и се определи дължимата от нея издръжка в полза на детето чрез неговия баща в размер
на 250 лева, считано от подаване на молбата.
Твърденията в
молбата са, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 2323/2009 г. на ВРС
родителските права за детето Данило са предоставени на майката, а с решение по
гр.д.№ 15701/2017 г. на ВРС е определена издръжката, която бащата да заплаща в
полза на детето чрез неговата майка и законен представител. Ответницата не е в
състояние да полага преки и непосредствени грижи за детето, тъй като
здравословното й състояние не позволява това. Тя страда от психично заболяване,
което се е задълбочило. Състоянието й оказва пагубно влияние върху родителския
й капацитет. Ищецът заявява, че е в състояние да се грижи за сина си, здрав е
физически и психически. Грижи се за другите си деца К., който е студент и
Карина, на 6 г. Разполага с доходи, които му позволяват да полага грижи за
децата. От 6 месеца преди подаване на
молбата синът му живее при него и той упражнява реално родителските права. Не
възпрепятства контактите на Данило с неговата майка и детето я посещава. В
съдебно заседание процесуалният му представител адв.Д.Ч.
моли да се определи режима на лични отношения на майката с детето, който е определен с решението по гр.д. № 15701/2017
г. на ВРС, 24 състав. Счита, че към момента няма основание за промяна на
режима, същият е добре прецизиран и следва да се изпълнява така, както е
определен.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответницата чрез процесуален представител. Оспорва молбата
като неоснователна и моли да се отхвърли. Твърди, че с решение по гр.д.№
15701/2017 г. на ВРС е определена мярка за закрила по отношение на детето на
страните Данило и то е настанено в семейството на неговите баба и дядо и
майчина линия за срок от 5 години, считано от влизане в сила на решението, като
са определени режим на лични отношения
на двамата родители с детето и размера на дължимата от тях издръжка. По
отношение емоционалната връзка между детето и неговия баща е налице отчуждение,
което не е преодоляно от детето. Между
двамата липсва диалог и правилен подход, което е пречка бащата да упражнява
адекватно родителски контрол. Може би това се дължи на липсата на родителски
капацитет у бащата. От раздялата на родителите на Данило, бащата не е изявявал
желание да полага грижи за отглеждането на детето, а в случаите, когато е имало
някаква грижа, тя не е била адекватна и пълноценна. Периодът на дистанцираност между детето и баща му е дълъг – 13 години и
се е създала психологическа преграда
между двамата – проявен е синдрома на родителското отчуждение. Комуникацията
между двамата е нарушена, детето се противопоставя чрез вербално изразяване на
негативното си отношение към неговия баща.
Становището на експертите, които
са провели събеседване с детето в приключилото производство по гр.д.№
15701/2017 г. на ВРС е, че за подобряване на отношенията е необходим по-дълъг
период от време и работа с клиничен психолог и детски психиатър. Към момента е
в интерес на Данило той да се отглежда от неговите баба и дядо по майчина линия
– сем. Атанасови. Бащата не притежава необходимия родителски капацитет за
полагане на адекватни за възрастта на детето грижи. Тъй като полага грижи за
малолетната си дъщеря от друг брак и за пълнолетния си син К., бащата не е в състояние да осъществява постоянен
контрол над детето. Майката била
сигнализирана от директора на училището, което Данило посещава, че не е
придружавано от възрастен, а бабата и дядото на детето установили, че то е
навън до 22.00 ч.-23.00 ч., тъй като няма ключ за жилището на бащата. Показало е негативно отношение към сестра си
и към брат си. Ответницата счита, че К.Д. няма необходимия родителски капацитет
да полага адекватни грижи за отглеждането на детето. Същият е непостоянен в
работата си със социалните работници и грижите за детето, предвид случилото се
за периода в който той полага грижи. Моли за отхвърляне на молбата и за
заплащане на разноски за производството.
В съдебно заседание
ищецът лично и с процесуален представител
адв.Д.Ч. поддържа
молбата.
Ответницата лично и с процесуален
представител адв.М.Ж. поддържа отговора.
Д „СП“ Варна изразява становище за
основателност на молбата. Процесуалният представител юрисконсулт Тодорова
излага факти във връзка с предприетата мярка за закрила на детето поради
обективна невъзможност майката да се грижи за него. С детето са работили специалисти и са налице резултати.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните в производството доказателства,
съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С молбата са представени писмени
доказателства, а именно: Удостоверение за раждане – 3бр.; Ксерокопие от Решение
№14171/08.05.2009 год. на ВРС; Ксерокопие от медицинско направление; Ксерокопие
от медицинско удостоверение; Ксерокопие от Решение №1552/ 03.05.2010 год.;
Ксерокопие от удостоверение от СИС при ВРС; Ксерокопие от Решение №
822/26.04.2012 год.; Ксерокопие от Решение №555/ 27.06.2013 год.; Ксерокопие от
Удостоверение от ОД на МВР- Варна; Ксерокопие от Заповед от 14.09.2015 год.;
Ксерокопие от Заповед от 05.112015 год.; Ксерокопие от Решение №1827/
11.05.2016 год.; Ксерокопие от Заповед на ОСП от 26.05.2017 год.; Ксерокопие от Решение на ВРС 24 с-в; Удостоверение от ЧСИ.
Между страните няма спор, че Данило Карлов Д. с ЕГН ********** е техен син. Твърденията на
ищеца, че от 6 месеца преди подаване на исковата молба и към момента детето живее при него заедно с пълнолетния си брат К.
и с непълнолетната си сестра Карина не
се оспорват от останалите страни в
производството.
С влязло в сила решение от
08.05.2009 г., постановено по гр.д.№ 2332 по опис за 2008 на ВРС е прекратен гр.брак на родителите на детето и родителските права за непълнолетното
дете на страните Данило Карлов Д. са предоставени
на майката Д.П.Д..
Налице са косвени доказателства
за нанесен побой на детето от майката на 12.05.2009 г. /медицинско направление
и медицинско удостоверение № 362/09 г./
С влязло в сила решение от 03.05.2010
г., постановено по гр.д.№ 7898 по опис за 2009 на ВРС са изменени определените
мерки за родителските права за вече пълнолетния син на страните К. Карлов Д. като същите са предоставени на бащата К.Д.Д. /решение от 27.06.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 893/13 г. с
което е отменено решение по в.гр.д.№
486/12 г. на ВОС с което е било отменено решението на ВРС/. Представени са с молбата
и други писмени доказателства за
пълнолетния К. Карлов Д., които са приложени на листи
9, 13, 14, 15-24, 27-50. Същите са неотносими към производството и съдът не ги обсъжда.
От удостоверение, издадено от
ДСИ при СИС при ВРС изх.№ 23466/19.05.2010 г. се установява, че на 13.11.2009
г. е било образувано изп.дело № 8111/2009 г. по молба
на взискателя К.Д.
въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 3272/08 г. на ВРС
срещу длъжника Д.А., с което е определен режим на лични отношения на взискателя в качеството на баща с децата К. и Данило. От
справка по делото е установено, че от 01.11.2020 г. до датата на издаване на
удостоверението са постъпили 6 молби от взискателя с
информация за непредаване на детето на посочени
дати. Описани са изпратените и върнати съобщения до длъжника и обяснения
за причините за непредаване на детето на всяка от датите за срещи. За същия
период са насрочени две срещи между родителите и детето и същите не са се
състояли поради немотивирано неявяване на длъжницата и детето и описаните в
удостоверението други причини.
От представените документи с
молбата, съдържащи се и в административната преписка на Д „СП“ – Варна се
установява, че автопатрул на Първо РУ-Варна е посетил
сигнал на 19.08.2015 г. около 16.00 часа за лице в безпомощно състояние на
ул.“Русе“ до входа на ОУ „Димчо Дебелянов“. На място е установена г-жа А. със
сина й Данило. Същата е откарана в болнично заведение, а синът й е отведен в сградата
на Първо РУ, където е предаден на Божидарка
А. – баба на Данило по майчина линия.
Със
заповед № ЗД-ЗЗД-ВН-01/0337/14.9.2015 г. на директора на Д „СП“ Варна малолетния Данило Карлов Д. е
настанен в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Божидарка и
Петър Атанасови за срок до произнасяне на съда.
Със заповед № ЗД-ЗЗД-ВН-01/0390/05.11.2015
г. на директора на Д „СП“ Варна Данило Карлов Д. е
настанен в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия Божидарка и
Петър Атанасови за срок до произнасяне на съда.
С влязло в сила решение от 11.05.2016 г.,
постановено по гр.д.№ 14919 по опис за 2015
на ВРС детето Данило Карлов Д. е настанено в
семейството на Божидарка и Петър Атанасови за срок от една година от влизане в
сила на решението, на осн.чл.28, вр.чл.26 и чл.25 ЗЗДт.
Със заповед № ЗД-Д-В-17/26.05.2017 г. на
директора на Д „СП“ Варна е продължено настаняването на детето в семейството на неговите баба и дядо по майчина
линия Божидарка и Петър Атанасови за срок до произнасяне на съда.
С решение от 02.2018 г., постановено по
гр.д.№ 15701 по опис за 2017 на ВРС
детето Данило Карлов Д. е настанено в семейството на неговите
баба и дядо по майчина линия Божидарка и Петър Атанасови за срок от пет години
от влизане в сила на решението, на осн.чл.28, вр.чл.26 и чл.25 ЗЗДт.
От удостоверение, издадено от ЧСИ
Д.П. по изп.дело № 20177110400694 се
установява, че възбранени имоти на ответницата по иска Д.А. са изнесени на
публична продан, а именно ап.№ 5 на ул.Цар Калоян 12 в гр.Варна ведно с
принадлежащата му изба № 7 и гараж № 3 на същия адрес. С постановление от
20.9.2019 г. същите са възложени на взискателя Пробилд ООД.
От
представената преписка от Д “СП“ Варна, приложена на листи 192 – 205 от делото се установява, че
със заповед № ЗД/Д-в-168/20.07.2020 г. е прекратено настаняването на детето
Данило Карлов Д. с ЕГН ********** в семейството на Божидарка и Петър Атанасови,
които са негови баба и дядо по майчина
линия до произнасяне на ВРС с решение. В преписката се съдържат социални
доклади и протоколи за проведени екипни срещи във връзка с предоставена социална услуга.
В заключението на допуснатата комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, вещите лица дават
заключение като са отговорили на поставените въпроси от съда и от страните.
Заключението е, че майката Д.А. има поставена диагноза Ф-31.2-БАР. Състояние след
оперативна интервенция във връзка с поставена дг. Са овории. При
О. съзнанието за психично заболяване-БАР и готовността за поддържащо
медикаментозно лечение е формално и тя не приема медикаменти към настоящото
освидетелстване. Нередовното приемане на медикаменти от_Д.А.
се мотивира от липсата на съзнание за психично заболяване при нея, от
несъответната й самооценка. При афективните разстройства-основното нарушение на психиката е в
настроението или в афекта-към потиснатост или приповдигнатост. Тази промяна в
настроението обикновено се съпровожда от изменение в общото равнище на
активност и повечето от другите симптоми са или вторични по отношение на
промените в настроението и активността, или са лесно разбираеми в техния
контекст. Класическата триада при линията - повишено настроение, усилени
подтици, ускорен мисловен процес и обусловената от тях психомоторна възбуда е
клиничната картина на манията. Пациентите с мания по-лесно осъществяват
познанства, по-лесно злоупотребяват с алкохол, по-бързо вземат решения, без
достатъчно обмисляне. Съзнанието за психично заболяване отсъства. Корекцията в
поведението и настроението настъпва след лечение и следва обикновено светъл
период. Продължителността на светлия период може да зависи от много фактори, но
основно се определя от адекватното поддържащо лечение. Хипоманията е една от фазите на афективното разстройство, при нея промените в поведението,
като че ли само количествено се отличават от обичайното поведение на хипертимната личност. Но въпреки и трудно уловими, за
обкръжението на болните промените в хипоманийната
фаза на афективната психоза имат ново качество което
болестта внася в поведението на болните. Това
ново качество може слабо да влияе върху поведението на болните, но оказва
категорично болестно въздействие върху техните преценки. Психопатологичния
механизъм на "оптимизмената недооценачност"
съдържа тъкмо, качествената неадекватност на отразяване на реалните съотношения
и това определя новите патологични закони на съждения на болните и мотивира
болестно поведението им.Класическата
триада при депресията е дистимия,
хипобулия и забавен мисловен процес. При всяка
депресия освен това са изявени с различна интензивност и типични сомато-вегетативни промени.
Трудно уловими за обкръжението на
болните, промяната в хиподепресивната фаза
на афективната психоза също има ново качество, което
болестта внася в поведението на болните. Това ново качество може слабо да влияе
върху поведението на болните, но оказва категорично болестно въздействие също
върху техните преценки. Психопатологичния механизъм на "депресивната недооценачност" съдържа тъкмо качествената
неадекватност на отразяване на реалните съотношения и това определя новите
патологични закони на съждения на болните и мотивира болестно поведението им. Привидната
съхраненост на интелектуалните възможности създава
убеждението, че хиподепресивната и хипоманийната фаза разстройват само или изключително,
волевия критерии на вменяемостта. Дълбокия клиничен анализ на пристъпите винаги
доказва разстройство и
на разсъдъчния критерии.
Настъпващите болестни
пристъпи-депресивни или маниини съответно, изцяло
болестно определят поведението на Д.А. и
в тях тя не е в състояние да се грижи за околните в този контекст за синовете
си и себе си. След диагностицираното психично
заболяване при Д. А. след 1992 год. тя е приемала както в амбулаторни условия антидепресивно лечение така и при стационарни условия и
след изписването й след това от стационара, но в последните 2-3 години няма
данни за прием от Д. А. на поддържащо медикаментозно лечение. О. отказва прием
на медикаменти. При О. съзнанието за психично заболяване и готовността за
поддържащо медикаментозно лечение е формално и тя ако приема медикаменти по-често
е под контрол. Нередовното приемане на медикаменти от Д.А. се мотивира от
липсата на съзнание за психично заболяване при нея, от несъответната й
самооценка, от друга страна и от болестно повишеното самочувствие, което може
да мотивира поведението й. При афективните разстройства,
основното нарушение на психиката е в настроението или в афекта-към потиснатост
или приповдигнатост.
Бащата г-н Д. се придържа към
авторитетния стил на възпитание, който се определя като най-удачен от
психологията, докато майката г-жа А. към настоящият момент се придържа към
либералния стил, който е описан в настоящата експертиза. Това би поставило
детето Данило в риск, тъй като авторитетния стил на неговия баща поставя
граници и условия, докато либералния не ги спазва. Възрастта, в която Данило се
намира към настоящия момент е такава, че при него трябва да има въведени
правила, норми и граници, които да се спазват. По делото липсват данни, че родителите не биха могли да задоволят
базовите потребности на детето. Отношенията между родителите несъмнено оказват
влияние и върху техните родителски умения, но този въпрос не е засегнат от експертите. Г-жа Д. е споделила
пред вещите лица, че г-н Д. постоянно
води големия й син да говори на всички дела против майка си".
Съдът цени заключението като пълно,
ясно, обосновано и компетентно дадено.
По
искане на страните са събрани гласни доказателства. От показанията на пълнолетния
син на страните по делото К. Карлов Д., се
установява, че от 2019 г. по-малкият му брат Данило живее заедно с него, с баща им К. и сестра им Карина в жилище в кв. „Чайка“, бл.188. Данило е завършил 7-ми
клас в училище „Ал. Пушкин“ и кандидатствал
в осми клас в „Училище по информационни науки“. Сега учи там. Той сам ходи и се връща от
училище. За домакинството се грижат свидетеля
и баща му, Данило също помага. Отсъствал е от училище единствено, когато е бил
болен. Брат му посещавал уроци по
български език и математика, за тях плащал баща му. В началото, когато Данило заживял с тях
имало малко неразбирателство за часовете
за прибиране, като задължения вкъщи, за учене, за спазване на лична хигиена,
подреждане на стая, но след това почти всичко се изгладило и според свидетеля
сега той се чувства добре при тях. С малката им сестра Кари се отнася като брат. Свидетелят счита, че баща им го възпитава добре. Ако има проблеми в
училище Данило споделя на него или на баща им. Баща им не го възпрепятства да
ходи при баба си и дядо си по майчина
линия, Данило ги посещава често и си поддържа
контакти с тях нормално като баба, дядо и внуче. Среща се и с майка им, последно преди две-три седмици е бил в дома й. Отива там когато пожелае и никой не
го спира. Преспива в нейното жилище. Майка му
изпира дрехите с които е бил и след това те ги вземат чисти. Питал е
брат си къде желае да живее и той казал, че иска да остане при тях. Свидетелят се разбира с брат си, понякога му се
противопоставя, но главно го слуша.
От показанията на свидетелката Божидарка А.,
която е майка на ответницата се
установява, че Данило живее при баща си от
първия ден на лятната ваканция 2019 год. Сега внукът й
е на 14 год. и със съдебно решение е настаняван в нейното
семейство, първия път - за една година, вторият път - за две години, а след
това - за пет години. Данило завършвал 7-ми
клас докато е бил при баща си. Не смята,
че намаляването на успеха е само от това, че не му е оказвано внимание, но през
цялото време на пребиваването му там Данило е бил до 23.00 часа извън дома, на разходка, в учебно време и никой не го е търсел и не знаел защо той отсъства. Свидетелката е
молила многократно социалната работничка
да прави посещения за да има
наблюдение върху живота на Данило в семейството
на баща му. Заявява, че изготвения социален
доклада съдържа неистини, защото те са имали план за работа с детето в социалните служби, който включвал многократни проверки в дома на детето да се следи успеха му в училище, дали има
санитарна и медицинска грижа. Свидетелката е подала възражение срещу доклада, защото
социалната работничка не е правила
посещения, а пише, че има адекватна грижа. Бащата е прекалено сдържан, а дъщеря й, когато й е разрешено да общува с детето е
била на негово разположение. Говорили са, общували са, обсъждали са проблеми,
за което лично от детето знае и го подкрепя материално.
В съдебно заседание са изслушани
родителите на детето.
При
така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи от правна страна:
Важна
предпоставка, обуславяща основателността на иска с правно основание чл. 59,
ал.9 от СК е изменение на
обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. За да се
допусне изменение на постановеното решение по ал.2 следва да са налице такива
обстоятелства, засягащи интересите на детето, които налагат промяна на
решението на съда по въпросите при кого от родителите да живеят децата, на кого
от тях да се предостави упражняването на родителските права, мерките относно упражняването на тези права,
както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на
децата.
Определянето на режима на
личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на
дни, в които родителят може да вижда и взема детето, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и
по друго време – ал.3. Съдът решава
въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата като възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
За да се допусне изменение на
влязлото в сила решение за родителски права е необходимо да се установи наличие
на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия
на постановените мерки. Изменени обстоятелства по смисъла на тази законова
разпоредба са както новите обстоятелства, които влошават положението на детето,
така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново
разрешение.
Доколкото искането е да се измени
определения режим за упражняване на родителските права за детето Данило и
занапред същите да се предоставят на бащата К.Д., съдът следва да съобрази дали са установени
такива обстоятелства, които подобряват положението
на детето при бащата. Изложените твърдения в молбата кореспондират с
доказателствата по делото, тъй като в производството се установиха категорични данни, че Данило се чувства добре в дома на неговия
баща, който и към момента полага непосредствени и ежедневни грижи за сина си
като задоволява неговите нужди от дом, храна, облекло и т.н. Непълнолетният се
чувства добре в обкръжението на своите брат и сестра с които се разбира.
Споделя с баща си и с по-големия си брат въпроси, които го вълнуват,
помага, слуша ги. С по-малката си сестричка се отнася като брат към
сестра. Учи, не е отсъствал от училище
без причина. Данило посещава майка си и своите баба и дядо по майчина линия
когато пожелае.
От събраните в производството
доказателства, становищата на страните и заключението на експертите психолог и
психиатър, съдът намира за установено в производството, че след постановяване на решението по гр.д.№
2332 по опис за 2008 г. на РС Варна е настъпила промяна в обстоятелствата, след като родителските права за детето на страните Данило са предоставени на майката Д.А., но от около 1 година и 5
месеца детето живее при неговия баща К.Д.
заедно с пълнолетния си брат К. и малолетната си сестра Карина. Поради
обективна невъзможност майката Д.А. реално да упражнява родителските права по
съдебното решение за развод, по отношение на Данило е била предприета мярка за закрила по ЗЗДт със заповед на директора на Отдел „Закрила на детето“
към Д „СП“ - Варна и същото е било настанено с решение по гр.д.№ 15701 по опис
за 2017 г. в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия. Със заповед
№ ЗД/Д-в-168/20.07.2020 г. настаняването
е прекратено.
От анализа на всички събрани доказателства в
производството се извежда извод за
липсата на данни, че към момента
Данило живее при по-лоши битови условия и в по-нездравословна обстановка
в сравнение с тези при които е отглеждан
преди предприетата от Д „СП“ –
Варна мярката за закрила по ЗЗДт.
Извършеното социално проучване
от Д „СП“ Варна сочи, че хигиенно-битовите условия в жилището на бащата са добри, не са установени рискове, които биха могли да
застрашават живота и здравето на детето. Както се установи от заключението на
комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза и от показанията на
разпитаните свидетели, които съдът цени съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК към
момента майката не е в състояние реално да упражнява пълноценно родителските
права и да понесе отговорността за отглеждането на Данило Карлов
Д. поради психично заболяване за което са налице множество медицински документи
и е изготвено заключение на СППЕ. Именно поради изпадане в състояние, поставящо
детето в положение на „дете в риск“, Д
„СП“ – Варна е предприела действия за определяне на мярка за закрила по ЗЗДт по отношение на Данило.
Обсъдени в тяхната съвкупност
доказателствата по делото дават основание на съда да приеме, че след постановяване на решението по
гр.д.№ 2332/2008 г. на ВРС, 25 състав има
нови обстоятелства, които
налагат изменение на решението за
родителските права, издръжката и режима на лични отношения. Следва да се
приеме, че искането е в интерес на
непълнолетното дете на страните Данило Карлов Д., поради което
съдът намира предявения иск по
чл.59, ал.9 СК за основателен и същия следва
да се уважи.
В
отговора на исковата молба не се оспорва режима на лични отношения и размера на
издръжката, посочени в молбата, което налага определянето им в същия
смисъл. Режима за лични отношения на майката с детето следва да се определи, така, както е определен
с решение № 1417/08.05.2009 г. по гр.д.№ 2332/2008 г., а именно всяка първа и
трета неделя от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа, за по два дни от Коледната и
от Великденската ученически ваканции, както и един месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
Дължимата издръжка от майката в полза на Данило следва да се определи в размер на 250 лева, считано от подаване на
молбата – 23.07.2019 г. до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, на падеж първо число на
месеца за който се дължи същата ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че така определения режим ще
гарантира осъществяване на контактите на детето с неговата майка, като отчита
обстоятелството, установено в хода на
производството, че Данило се вижда със
своята майка – отв.А., нощува в дома й когато пожелае,
тя полага грижи за сина си. Предвид
възрастта непълнолетният Данило има
възможност да посещава своята майка Д.А. когато пожелае и извън регламентирания
режим.
По въпроса за разноските:
С молбата на ищеца по чл.78,
ал.1 ГПК и представения от процесуалния му представител списък по чл.80 ГПК се претендират разноски в
размер на 835 лева от които 35 лева за заплатена държавна такса и 800 лева за възнаграждение
на адв.Ч..
В съдебно заседание
процесуалният представител на
ответницата адв.Ж. е направил възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност по което съдът дължи произнасяне.
Съгласно чл.7, ал.1, т.4 на
Наредба № 1 от 2004 г. за МРАВ възнаграждението за други неоценяеми
искове извън изброените в т.1-т.2 случаи е 150 лева. При заявено своевременно
възражение за прекомерност от Д.А., тя следва
да заплати на ищеца разноски за производството в размер на общо 185 лева /35
лева за държавна такса и 150 лева за възнаграждение за един адвокат/.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 СК решение
№ 1417 от 08.05.2009 г., постановено по гр.
дело № 2332/2009 г. на
Варненския районен съд, 25-ти състав в
частта за родителските права, местоживеенето, личните
отношения и издръжката на непълнолетното дете Данило Карлов
Д. с ЕГН ********** в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права за детето Данило Карлов Д. с ЕГН ********** на бащата К.Д.Д. с ЕГН ********** и
определя местоживеенето му при него.
ОПРЕДЕЛЯ на майката Д.П.А.
с ЕГН ********** режим на лични отношения
с
детето Данило всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа,
за по два дни от Коледната и от Великденската ученически ваканции, както и един
месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Д.П.А. с ЕГН ********** да заплаща в полза на детето
Данило Карлов Д. с ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител К.Д.Д. месечна издръжка в размер на 250 /двеста
и петдесет/ лева, считано от подаване на исковата молба – 23.07.2019
г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, на падеж
първо число на месеца за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от падежа до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.П.А. с ЕГН ********** да
заплати на К.Д.Д. с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 185
лева, на осн.чл.78, ал.1, вр.ал.5
ГПК.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ОС Варна в двуседмичен
срок от съобщението до страните.
Районен съдия: