№ 291
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20221100902085 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
сключил с трето за процеса лице, „Б.“ АД, договор за имуществена застраховка „Комфорт на
бизнеса“, обективиран в полица № 111218220002782 и обект на застраховане – компютърна
техника, собственост на застрахования. Твърди, че на 15.03.2019 г. в гр.София, ж.к. ****
настъпило застрахователно събитие – увреждане на компютърна техника, вследствие на
токов удар, поради многократно прекъсване на електрозахранването от ответника. След
подадено от застрахования заявление е образувана щета и е изплатено обезщтение за
увреденото имущество в размер 47 158 лв. на застрахованото лице. Поддържа, че
настъпването на застрахователното събитие се дължи на прекъсване на електрозахранването
и токов удар в резултат на прекъсвания в преносната мрежа, възникнали вследствие на
планови дейности или аварийни такива, от страна на ответника поради което следва да се
ангажира регресната му отговорност, за което е поканен да заплати сумата от 47 158 лв.,
ведно с 15, 00 лв. ликвидационни разноски, но до настоящия момент не е извършено
плащане, поради което ответникът е в забава и дължи лихва в размер 6827.53 лв. за периода
04.03.2020 г. – 15.08.2021 г. При тези твърдения иска съдът да осъди ответника да заплати
посочените по – горе суми и присъди направените по делото разноски.
Ответникът „Електроразпределителни мрежи З.“ АД поддържа, че дори да е било
налице отклонение в стойностите на електрическата енергия, то било в допустимите
граници от +/- 10% от номиналното напрежение, поради което дори и да е имало известно
1
смущение на посочената дата то това отклонение е било допустимо. Оспорва компютърната
техника да е застрахована по договора, доколкото негов предмет са машини, съоръжения и
оборудване, като и че токов удар не е покрит риск. Отделно от това застрахованото
дружество не е титуляр на партидата, поради което подадената от него жалба не съставлява
изпълнение на задължението по чл.51, ал.1 от ОУ. Оспорва акцесорния иск за мораторна
лихва с твърдения за неоснователност на главния иск, от който е обусловен. При тези
твърдения иска съдът да отхвърли исковете и присъди направените по делото разноски.
Третото лице помагач, ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, оспорва исковете с твърдения, че не се
установява настъпване на застрахователно събитие „токов удар“ на посочената в исковата
молба дата. Оспорва имуществото да е увредено от това събитие, с твърдения, че същото е
било увредено още при сключване на застрахователния договор, поради което не е следвало
да се изплаща обезщетение. Оспорва увредените машини да са обект на застрахователно
покритие, тъй като не са индивидуализирани в договора. Оспорва действителната стойност
на увреденото имущество като завишена, както и причинната връзка между токовия удар и
вредите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал. 1, т.3 от КЗ, приложима към процесното спорно
правоотношение, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД
срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ Валидно към момента на
застрахователното събитие застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
между увреденото лице и ищеца за процесното оборудване; 2/ ищецът да е обезщетил
застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/
Наличие на всички посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно –
обезпечителната отговорност / вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49
ЗЗД е възложил работата при или по повод изпълнението на работата /.
От представената по делото застрахователна полица № 111218220002782 от
29.11.2018 г. съдът приема за установено, че между ищеца и „Б.“ АД е сключен договор за
имуществена застраховка за имущества, описани като машини, съоръжения и оборудване,
застраховано с клаузи А, А1, Б, Д2, Д 15 и движимо имущество, застраховано и с клауза
КГТ, със срок на застрахователно покритие 05.12.2018 г. – 04.12.2019 г., намиращи се в
гр.София, ж.к.****.
2
Като обект на договора в чл.2 от ОУ са посочени обекти, предназначени за офиси,
търговска дейност и нискорискови производства, както и намиращото се в тях движимо
имущество, дефинирано в чл.2.1.3 като офис оборудване, машини и съоръжения,
транспортни средства ( без тези с регистрационен номер, плавателни съдове, железопътни и
въздухоплавателни средства ), стопански инвентар, стоково – материални запаси, рекламни
съоръжения, трайно прикрепени към сгради. Следователно застрахованото имущество е
индивидуализирано от страните чрез родови белези и чрез местонахождението му –
гр.София, ж.к.****. При така уговорената индивидуализация на застрахованото имущество,
чрез родови признаци и местонахождение съдът приема, че всяко имущество, отговарящо на
посоченото описание по договора, намиращо се в посочения обект, е застраховано по същия
с посочената застрахователна полица. От представените по делото 10 бр фактури, описи към
тях и двата приемно – предавателни протокола от 09.01.2018 г. и 05.07.2018 г., съдът приема
за установено, че процесните компютърни конфигурации, отговарящи на общите признаци
за дефиниране на застрахованото имущество като офис оборудване са се намирали в
застрахования обект - гр.София, ж.к.****, което е констатирано и от служители на
ответника в представения по делото констативен протокол от 19.03.2019 г., поради което са
обект на процесния договор за имуществена застраховка. Това имущество е застраховано за
покрит риск по клауза „Д 15“ „късо съединение и/или токов удар“. При тези мотиви
неоснователни са възраженията на ответника и третото лице помагач, че процесните
компютърни конфигурации не са обект на застрахователния договор, както и че
пренапрежението не представлява покрит риск по застрахователния договор. Недоказано по
делото е и възражението на третото лице, че това имущество е било увредено още при
сключване на застрахователния договор.
От представената справка от дневник за смущенията и нарушенията в
електроразпределителната мрежа за 15.03.2019 г. се установява, че на 15.03.2019 г. е имало
прекъсване на захранването на клиентите, присъединени към трафопост – жил. сграда
ул.“717“, ъгъла ул.“400“, 8 м.р. Люлин като причина за непланираното прекъсване на
електрозахранването е посочено: „Лоша връзка“.
Спорен по делото е въпросът дали това прекъсване е причина за увреждането на
конфигурациите, собственост на застрахованото лице .
От заключението на приетата по делото основна и допълнителна съдебно –
техническа експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
причина за увреждане на конфигурациите е компрометирано качество на електроенергията,
пренесена до границата на собственост между електрическите съоръжения на ползвателя и
електроразпределителната мрежа, в резултат на комутационно пренапрежение, породено от
непланирано прекъсване на електрозахранването в процесния обект поради „лоша връзка“ в
СТИ. Причина е прегоряла “0“, отразена и като „повреден изходящ нулев проводник,
посочено и в изходящо от ответника писмо от 26.04.2022 г. Тази „лоша връзка“ поражда
многократни включвания и изключвания, т нар. „комутации“ ( преминаване от един режим
на работа на веригата към друг режим ). Така лошата връзка, в захранващия нулев
3
проводник на СТИ на обекта, ползван от застрахованото лице, е довела до това
електромерът да остане без „0“ да спре електрозахранването и да се офазят електроуредите
на потребителя. Голямата амплитуда на вълната на многократно възпроизвежданите
пренапрежения са предизвикали прегаряне и последващо прекъсване на нулевия проводник,
вследствие на което е настъпило едновременното увреждане на конфигурациите. Не се
установява причина за увреждането да е претоварване или процеси, възникнали в
електросъоръженията на потребителя до границата на собственост – изходящите клеми на
СТИ, а освен това електрическото табло, обслужващо процесния обект, е оборудвано с
необходимите прекъсвачи, които при претоварване или късо съединение биха изключили.
Предвид изложеното и доколкото изводът на вещото лице се подкрепя и от представените
по делото писмени доказателства ( справка от дневник за смущенията и нарушенията в
електроразпределителната мрежа ) и разпита на свидетеля К., съдът приема, че причина за
увреждането на застрахованото имущество е прегоряла, изходяща нула в СТИ на обекта, в
който са се намирали застрахованите конфигурации, а при тези доказателства по делото
неоснователно е възражението на ответника, че при добра защита на вътрешната
инсталация, след границата на собственост и добра защита на техниката, не биха настъпили
вреди.
Горното налага катгоричен извод, че е налице покрит риск, съгласно клауза „Д 15“ от
ОУ, дефиниран в същите, макар и технически некоректно, като „токов удар“.
Установеното място на настъпване на първопричината за увреждането ( прегоряла
нула „О“ на СТИ ) е относимо и към извода за ангажиране на гаранционно –
обезпечителната отговорност на ответника. По закон ответникът е задължен да поддържа в
изправност ел. съоръженията и уредби до границата на собственост, в това число и
инсталираните в обектите на потребителите електромери. Границата на собственост на
електрическите съоръжения се определя от начина на присъединяване и вида на
съоръженията, съгласно чл.28 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно чл.29, ал.1 от наредбата, когато електрическата енергия се доставя на
клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско
измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители
или прекъсвачи. Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза прегарянето
и прекъсването на изходящия нулев проводник, вътре в пломбираното СТИ, което е причина
за увреждането, се явява преди границата на собственост, както и преди разположените
непосредствено след изходящите клеми на СТИ предпазители и прекъсвачи, поради което
причината е възникнала в съоръжение собственост на ответника, който е бил длъжен, чрез
служителите, на които е възложил работата, да поддържа тези съоръжения в изправност.
Следователно неизправност на съоръжения на ответника са причина за увреждане на
застрахованото имущество, поради което и доколкото се установиха останалите посочени по
4
– горе факти, от фактическия състав на съдебно предявеното право, следва да се приеме, че
за ищеца е възникнало право на регрес срещу ответника за заплатеното на застрахованото
лице обезщетение за вреди от неизправно съоръжение на ответника. Възраженията на
ответника за неизпълнение, от страна на застрахованото лице, на задължението по чл.51,
ал.1 от ОУ, е ирелевантно за спора, тъй като това лице не се намира в договорни отношения
с ответника, а спорът е за ангажиране на извъндоговорна отговорност на последния.
Съгласно заключението на оценителната експертиза стойността на процесните
компютърни конфигурации е 57 049.70 лв., размер по – висок от изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение, поради което искът е основателен до пълния предявен размер,
ведно с претендираната законна лихва от подаване на исковата молба на 16.08.2021 г., до
окончателното изплащане.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл.410 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което приложима е
разпоредбата на чл.84, ал. 2 ЗЗД и тъй като вземането възниква като безсрочно, ответникът
изпада в забава след покана. Поканата е получена от ответника на 17.02.2020 г. и след
изтичане на определения в същата 15 – дневен срок за плащане, на 04.03.2020 г. ответникът
е изпаднал в забава. Изчислена с помощта на компютърна програма законната лихва за
забава за периода 04.03.2020 г. – 15.08.2021 г. е в размер по – голям от претендирания,
поради което акцесорният иск е основателен за пълния предявен размер от 6827,53 лв. за
процесния период.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски за производството в
общ размер 5498.75 лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и свидетел и
адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи З.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление – гр. София, район Младост, бул. “****, бл. „БенчМарк Бизнес Център,
да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. “**** на основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД сумата от 47 173
лв., представляваща вземане за връщане на изплатено по имуществена застраховка
„Комфорт на бизнеса“, сключена с полица № 111218220002782, обезщетение за вреди,
настъпили на 15.03.2019 г. в гр. София, ж.к. **** от прегоряла нула „0“ на СТИ по причина
на виновно поведение на служители на ответника, изразяващо се в неподдържане в
5
изправност на съоръжения на ответника, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба, на 16.08.2021 г. до окончателното й изплащане и на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 6827,53 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
04.03.2020 г. – 15.08.2021 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи З.“ ЕАД, ЕИК **** със седалище и
адрес на управление – гр. София, район Младост, бул. “****, бл. „БенчМарк Бизнес Център
да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. “****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 5498.75 лв. – разноски за
производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и свидетел и адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД , ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „****, като трето лице-помагач на страната
на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6