РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500266 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по
подадена въззивна жалба от Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, чрез Областен управител на Област Шумен – проф. Х.Х.
срещу решение № 61/21.04.2023г. на ОС – Разград, постановено по гр. д. №
12/2022г., с което по предявен от С. Л. иск с правно основание чл.239, ал.2
ДОПК е признато за установено по отношение на Държавата, чрез Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, че Държавата не е била
собственик на апартамент, продаден на публична продан с тайно наддаване №
17/2020/Вн, а именно ап.11, гр. Шумен, ул.“Жечко Спиридонов“ №3, ет.4, с
идентификатор 83510.660.164.4.11 по КККР на гр. Шумен и Държавата е
осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 1350лв.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон и несъответствие с представените доказателства. Оспорват се като
неправилни изводите, че Държавата не е била собственик на имота към
момента на публичната продан, като се твърди, че собствеността върху същия
е придобита на специално основание по реда на Закона за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ отм./ и в
1
последствие е бил продаден на търг с тайно наддаване по реда на ДОПК.
Сочи също, че доколкото е налице влязло в сила конститутивното решение №
279/20.11.2009г. на ШОС, постановено по гр. д. № 108/2008г., породената от
него правна промяна се отнася за процесния имот и същият е бил собствен на
Държавата до момента на осъществяване на публичната продан. Излагат се
подробни доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за обезсилване на обжалваното решение като
недопустимо, в евентуално за отмяна на същото като неправилно и
постановяване на решение, с което исковата претенция да се отхвърли като
неоснователна. Претендира се присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия С. М.
Л., чрез адв. Д. С., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Навеждат
се доводи по съществото на спора и в подкрепа на направените от
първоинстанционния съд изводи. Моли решението да се потвърди като
правилно и законосъобразно, като му се присъдят разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
В исковата молба и в уточнителните молби, ищецът С. М. Л. твърди, че
е собственик на недвижим имот- ап.11, гр. Шумен, ул. “Жечко Спиридонов“
№3, ет.4, с идентификатор 83510.660.164.4.11 по КККР на гр. Шумен,
придобит по наследяване на майка си М.Н.С. починала на 29.04.2017г./.
Извършената от М.С. продажба на имота, обективирана в НА №
144/20.11.2000г. на Нотариус С. Стоилов, рег.№ 024 на НК, гр. Шумен е
прогласена за нищожна с решение, постановено по гр. д. № 1605/2007г. по
описа на ШРС. Исковата молба, по която е образувано това производство е
била вписана през 2007г. Посочва, че с решение, постановено по гр. д. №
108/2008г. по описа на ШОС е уважен предявен от КПКОНПИ иск за
отнемане на незаконно придобито имущество и е постановено отнемането на
процесния имот в полза на Държавата от Р.А.Р. и Д.И.Р., които към този
момент не са били собственици на имота. Поради това, ищецът счита, че
Държавата не е придобила собствеността върху имота по пътя на
гражданската конфискация.
Отправеното до съда искане е да бъде установено по отношение на
ответника – държавата, че тя не е била собственик на описания недвижим
имот, изнесен на публична продан с акт №17/2020 ВН и възложен на купувач
с постановление № 61.11.09.2020г.
Ответникът - Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на
област Шумен, в депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде
2
отхвърлен. Твърди се, че процесният имот е придобит на специално
основание от Държавата – процедура по реда на ЗОПДНПИ/отм./ и доколкото
към момента на проданта е било налице влязло в сила решение №
279/11.2009г. на ШОС, постановено по гр. д. № 108/2008г., постановяващо
отнемане на собствеността върху процесния имот в полза на Държавата, то и
същата е била собственик на имота.
За да постанови своя съдебен акт с който е уважил предявения
установителен иск, първоинстанционният съд е изложил съображения, че
процесния имот, отнет в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД/отм./ не
е бил собственост на лицето срещу което е предявен иска за отнемане на
имущество, придобито от престъпна дейност, поради което и държавата не се
легитимира като носител на правото на собственост на същия имот.
Решението по гр. д. № 1605/2007г. по описа на ШРС, с което е прогласена
нищожността на договора за покупко-продажба на процесния имот между
праводателката на ищеца и праводателя на лицето, срещу когото е насочен
иска по ЗОПДИППД/отм./ е влязло в сила преди решението по гр. д. №
108/2008г. по описа на ШОС, с което същият имот е отнет в полза на
държавата, поради което и на основание чл.298, ал.2 ГПК същото обвързва
държавата, в качеството й на правоприемник със СПИ. Ищецът в настоящото
производство не е бил страна по гр.д. № 108/2008г. по описа на ШОС, поради
което и постановеното по него решение не го обвързва.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия
закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 239, ал.2 ДОПК, вр.чл.124, ал.1
ГПК. Страните не спорят, а и от представените доказателства и
постановените решенията и по приложените по настоящото дело гр.д.
№1605/2007г. на ШРС, в.грд.д.№81/2010г. на ШОС, гр. д. №108/2008г. на
ШОС се установява, че ищецът С. Л. е наследник на М.Н.С./п. на
29.04.2017г./ Последната е придобила право на собственост върху апартамент
№ 11, ет.4, вх.1 в жилищна сграда, построена върху държавна земя, парцел 1,
в кв.59 по плана на гр. Шумен, ул. “Ж. Спиридонов“ №3, със застроена площ
от 37,64 кв.м., въз основа на договор за покупко-продажба, сключен по реда
на чл.117 ЗТСУ на 01.11.1983г. С НА № 158, т.1, рег.№1451, д.№234 от
15.04.1999г., И.Б.Й. е предоставил на М.С. заем в размер на 3800 германски
марки в срок до 15.010.1999г., За обезпечаване на заема, С. е учредила
ипотека върху собствения си недвижим имот – ап.11, ул.“Ж.Спиридонов“ №
3, вх.1, ет.4.
На 20.11.2000г. И.Б., като пълномощник на М.С. е продал на себе си
правото на собственост върху посочения апартамент срещу сумата от 3500лв.
В НА №144, т.ІІІ, рег.№8195, д.582/2000г.е посочено, че продавачката е
получила сумата напълно и в брой, чрез пълномощник. Било е представено
пълномощно, с нотариална заверка на подписа рег.№ 1452/15.04.1999г., с
което С. е упълномощила Й. да се разпореди със собствения й недвижим
3
имот, като го продаде на когото намери за добре и при условия, каквито
договори, включително и на самия себе си, да получи парите от продажбата и
да разполага с получената сума, както намери за добре. Към момента на
продажбата Б. е бил в брак с Й.Й.. В последствие И.Б. и Й.Й. са продали в
имота на Д.И.Р./ съпруга на Р.А.Р./ с договор, обективиран в НА № 40, т.ІІІ,
рег.№ 564, дело № 30/26.01.2001г.
С влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 1605/2007г. по
описана ШРС по предявен от М.С. иск, на основание чл.26, ал.1, вр.чл.152
ЗЗД е прогласена нищожността на пълномощно рег.№ 1452/15.04.1999г. и
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА №144, т.ІІІ, рег.
№8195, д.582/2000г.
С влязло в сила на 13.01.2012г. решение , постановено по гр.д. №
108/2008г. по описа на ШОС, по предявен от КУИППД / сега КОНПИ/ иск по
реда на ЗОПДИППД/отм./ от Р.А.Р. и Д.И.Р. е отнет процесния недвижим
имот, предмет на договора за покупко- продажба, обективирана в НА №144,
т.ІІІ, рег.№8195, д.582/2000г. Обявата за образуване на делото е публикувана
в ДВ на 28.03.2008г.
Не се спори и, че след решение на МС процесния имот е изнесен на
публично продан №17/2020ВН и с постановление №61/11.09.2020г. на
директора на НАП Варна, имотът е възложен на „Форъс“ ООД.
Постановлението е вписано в СВ на 14.09.2020г.-акт 9, том 12, вх. Рег.
№3980.
Ищецът е бил изведен от имота на 03.12.2020г.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за основателни
наведените във въззивната жалба доводи за недопустимост на
производството, поради погасяването на правото на иск, предвид незаявяване
на претенции от страна на ищеца и неговата наследодателка в рамките на
специалното производство по ЗОПДИППД и наличието на влязло в сила
04.04.2014г. определение на ШРС, с което е разрешен правния спор между
наследодателката на ищеца и ответника относно собствеността на процесния
имот, по следните съображения:
Искът за собственост, визиран в чл.239, ал.2 ДОПК е предвиден за
защита на правата на трети лица, засегнати от приключилото изпълнение на
публичния изпълнител. Защита чрез иска по чл.239, ал.2 ДОПК може да се
проведе чрез положителен установителен иск и чрез отрицателен
установителен иск – че длъжникът не е бил собственик на продадения имот
към момента на публичната продан. Въз основа на наведените от ищеца
твърдения по фактите и отправения петитум, първоинстанционния съд
правилно е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.239,
ал.2 ДОПК, вр. Чл.124 ГПК. Искът е предявен от трето за публичното
изпълнение лице срещу държавата, за да се установи, че същата не е било
собственик на имота, продаден на публична продан, за който е издадено
постановление за възлагане и е осъществен въвод във владение, тъй като този
4
имот принадлежи на ищеца. Към момента на подаване на исковата молба на
13.03.2020г. е било издадено постановление за възлагане в полза на купувача
по публичната продан. Публичната продан е извършена по решение на МС за
продажба на отнет в полза на държавата недвижим имот по предявен от
КИППД / КПКОНПИ/ по реда на ЗОПДИППД/отм./, която се осъществява по
реда на ДОПК, при съобразяване на §5, ал.4 ЗПКОНПИ, чиито норми от
чл.166 -168 са приложими за имущество, отнето по реда на отменение
ЗОПДИППД. В случая в проданта, осъществена от НАП няма взискател и
длъжник. Продаден е имот на Държавата, поради което и същата е надлежен
ответник по предявения иск.
Предявеният от ищецът иск е отрицателен установителен, поради което
и предмет на същия е правото на собственост за имота, предмет на
публичната продан, а следва да установи правата си относно имота, с оглед
наличието на правен интерес от предявяване на иска. Интереса от
предявяване на иска ищецът обосновава, с твърдения, че предвид
прогласената нищожност на сделката, с която неговата праводателка се е
разпоредила с имота, последният не е напускал нейния патримониум, а в
последствие придобит от него по наследяване, като Държавата не е
придобила същия по реда на гражданската конфискация, тъй като лицето, от
което е отнет имота не е бил собственик.
Ваз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на
съда приема, че предявеният иск е недопустим, поради настъпилата
преклузия предвид незаявяването на самостоятелни парва от ищеца и
неговата наследодателка по отношение на имота в производството, проведено
по реда на ЗОПДИППД/отм./. С оглед спецификата на производството по
отнемане на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност с
разпоредбите на чл.28 и чл.29 ЗОПДИППД/отм./ е уредена възможност за
третите лица, претендиращи самостоятелни права върху имущество, предмет
на искането по ЗОПДИППД /отм./ да заявят претенциите си в рамките на
специалното производство, с оглед едновременното и безпротиворечиво
разрешаване на въпроса за собствеността на подлежащото на отнемане
имущество и принадлежността му към патримониума на ответника по иска. В
разпоредбата на чл.28, ал.2 ЗОПДИППД е предвидено, че за образуване на
делото съдът обнародва в ДВ обявление, съдържащо опис на имуществото и
указание за срока, в който заинтересованите лица могат да предявят
претенциите си спрямо него. Отчитайки спецификата на производството,
следва да се приеме, че посочените правни норми уреждат възможност за
третите лица да предявят самостоятелни претенции върху съответното
имущество само в рамките на исковото производството по специалния
конфискационен закон, а не в рамките на друго производство. Ако не са се
възползвали от това право третите лица губят възможност да търсят защита
на имуществените си права срещу страните по делото в друго производство,
особено при наличие на влязло в сила решение за отнемане в полза на
държавата на спорното имущество, което по силата на чл.297 ГПК е
5
задължително. Безспорно по делото е установено, че обява за образуване на
гр.д. № 108/2008г. . по описа на ШОС е публикувана в ДВ, като ищецът или
неговата наследодателка не са заявили претенции в производството по това
дело. С влизане в сила на 13.01.2012г. на решение № 279/20.11.2009г.,
постановено по гр.д. № 108/2008г. по описа на ШОС, процесния недвижим
имот е отнет в полза на държавата от Р.А.Р. и Д.И.Р. по предявен срещу тях
иск с правно основание чл.4 ЗОПДИППД/отм./, настъпил е конститутивния
ефект на решението и Държавата е придобила правото на собственост върху
процесния имот. Правното основание за придобиването на собствеността е
проведен успешно иск по ЗОПДИППД/отм./, с който държавата е упражнила
своето потестативно право. С уважаването на иска е настъпил и
транслативния ефект на гражданската конфискация и имотът е преминал в
държавна собственост.
Действително упълномощителната сделка от 1999г. и разпоредителната
сделка от 2000г. с която наследодателката на ищеца е прехвърлила правото на
собственост върху процесния имот на праводателите на лицата, от които
имотът е отнет са прогласени за нищожни с влязло в сила решение по гр.д. №
1605/2007г. по описа на ШРС Нищожната правна сделка няма вещно-
транслативен ефект и не поражда правни последици, т.е. собствеността не е
преминала върху ответниците по иска на Държавата по пое чл.28 от
ЗОПДИППД/отм./ - Р.Р. и Д.Р.. Постановеното решение по гр.д. №
1605/2007г. обаче не обвърва Държавата, тъй като тя не е участвала като
страна в производството и то й е непротивопоставимо. В проведеното
производство по иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД наследодателката
на ищеца е имала качеството на трето лице, което претендира самостоятелни
права върху имота и е следвало да предяви правата си в това производство и
да ги заяви на основание чл.29 ЗОПДИППД/отм./ Незаявяването на
самостоятелни права по отношение на имота в производството проведено по
реда на ЗОИППД/отм./ преклудира правото същите да бъдат заявени по -
късно. В този смисъл и ищецът не може да противопостави на ответника
Държавата постановеното по гр.д. № 1605/2007г . на ШРС решение. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че при наличие на уважен иск по чл.28 от
ЗОПДИППД/отм./ Държавата е придобила правото на собственост върху
процесния имот.
Предвид изложените доводи, настоящият състав на въззивния съд
приема, че след като неследодателката на ищеца не е встъпила в
производството по чл.29 ЗОПДИППД/отм./ и не е заявила правата си по
отношение на процесния имот, същата е загубила правото си на иск по
отношение на собствеността върху имота спрямо Държавата. Такова право не
е налице и за нейния наследник – ищец в настоящото производство, поради
което и предявеният от иск е недопустим и следва да се остави без
разглеждане./ в този смисъл
С оглед на изложеното и на основание чл.270, ал.3 ГПК обжалваното
решение на ОС Разград следва да бъде обезсилено изцяло, включително и в
6
частта за разноските, като постановено по недопустим иск, а производството
по делото- прекратено.
Въззивникът е отправил искане за присъждане на разноските по делото.
На основание чл.78, ал.4 ГПК С. М. Л. следва да заплати на Държавата чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството на РБ направените
разноски – държавни такси и юрисконсултско възнаграждение- в размер
общо на 670лв.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 61/21.04.2023г. на ОС – Разград, постановено
по гр.д. № 12/2022г., с което е признато за установено по иск предявен от С.
М. Л., ЕГН ********** от гр.Шумен, ул.“Живко Спиридонов“ №3 на
основание чл.239, ал.2 ДОПК по отношение на Държавата, чрез Министъра
на регионалното развитие и благоустройството на РБ, че Държавата не е била
собственик на апартамент, продаден на публична продан с тайно наддаване
№ 17/2020/Вн, а именно ап.11, гр.Шумен, ул.“Жечко Спиридонов“ №3, ет.4, с
идентификатор 83510.660.164.4.11 по КККР на гр.Шумен, одобрени със
заповед № РД-18-52/25.11.2005г. на изпълнителния директор на АГКК и
Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и
благоустройството на РБ, представлявано от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството да заплати на С. М. Л. деловодни разноски в
размер на 1350лв. и прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА С. М. Л., ЕГН ********** да заплати на Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството на РБ разноски за
съдебното производство в размер на 670лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението до страните при наличие на
предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл.280, ал.1
и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7