№ 16735
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110150580 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С... срещу Х. Б. А. с ЕГН **********,
живущ в гр. С... обективно съединени искове с правни основания чл. 79, ал.1
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, за
признаване за установени на вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.08.2018г. по ч. гр. д.
№ 48082/2018г. по описа на СРС в следните размери съгласно уточнителна
молба вх. № 88959/18.03.2024г.: 255,20 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2014г. до
30.04.2017г. до имот, находящ се в гр. С..., аб. № ..., ведно със законната лихва
от 23.7.2018г. до изплащане на вземането; 35,77 лв. – законна лихва за забава
за периода от 31.10.2015г. до 10.7.2018г.; 22,54 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2015г. до 30.4.2017г., ведно със законната лихва от 23.7.2018г. до
изплащане на вземането, 5,11 лв. – законна лихва за забава върху втората
главница за периода от 31.10.2015г. до 10.07.2018г. Иска се присъждане и на
сторените по делото разноски.
Ищцовото дружество основава претенциите си на твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която
1
длъжникът е подал възражение и във връзка с което на заявителя и ищец в
настоящото производството е указано от съда да предяви срещу него
настоящите искове за установяване на вземанията. Сочи, че ответникът дължи
претендираните суми, в качеството му на потребител на топлинна енергия и
собственик на процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия в периода 01.07.2014г. до 30.4.2017г., цената на която не е
била заплатена от него.
Ответникът оспорва исковете с мотива, че вземанията за периода преди
23.07.2015г. са погасени по давност, както и поради това, че с представените
писмени доказателства не се установява, че между страните по делото в
процесния период е съществувала облигационна връзка по покупко-продажба
и доставка на топлинна енергия. Оспорват се и исковете за установяване на
вземанията за мораторни лихви, които ответникът счита за неоснователни, тъй
като не е бил поставен в забава относно заплащането на главните задължения.
Не оспорва обстоятелствата посочени в исковата молба, за които ищцовото
дружество иска допускането на съдебно-техническа и счетоводна експертизи,
т.е. признава фактите, че до процесния имот в процесния период е била
доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия със съответното
качество, потреблението на която е била отчетена в съответствие с
нормативните правила и отразените в издадените фактури задължения са
отражение на това отчитане.
След като взе предвид становищата на страните и събраните
доказателства по делото, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
Безспорни по делото останаха обстоятелствата, че до процесния имот в
процесния период е била доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия
със съответното качество, потреблението на която е била отчетена в
съответствие с нормативните правила и отразените в издадените фактури
задължения са отражение на това отчитане.
От приетите като писмени доказателства по делото: заверени копия от
молба –декларация от Х. А. до директора на Т.Р.“Люлин“ от 13.11.2002г.,
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 07.12.1994г., договор от
28.09.2002г., сключен между етажните собственици на бл.... и „Н“ ООД,
протокол от общо събрание на ЕС на бл.... от 28.09.2002г. и договор
2
№100/06.11.2007г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 от ЗЕ, сключен между
ищцовото дружество и „Н“ ООД се установява, че считано от 1994г.
ответникът А. е собственик на процесния топлоснабден имот-апартамент,
който се намира в сграда –етажна собственост, за която първоначално
собствениците й са сключили договор за осъществяване на топлинно
счетоводство с „Н“ ООД, а в последствие тази дейност е възложена за
осъществяване на същото дружество от „Т“ ЕАД.
От приетото заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно се установи, че
цената на доставената топлинна енергия в периода от 01.07.2014г. до
30.4.2017г. до процесния имот е 255,20 лв., както и че тя не е заплатена. За
периода от 01.7.2014г. до 23.07.2015г. тази цена е в размер на 7,86 лв., а за
периода от 23.07.2015г. до 30.04.2017г. тя е 247,34 лв. Мораторната лихва
върху главницата от 247,34 лв. за периода от 31.10.2015 г. до 10.7.2018 г. е
33,54 лв. Дължимата цена за услугата дялово разпределение за периода от
23.07.2015г. до 30.04.2017г. е 20,84 лв., като мораторната лихва върху нея за
периода от 31.10.2015 г. до 10.7.2018 г. е 3,22 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В производството по делото се установи, че ответникът в процесния период
е бил собственик на процесния топлоснабден имот, който се намира в сграда-
етажна собственост, поради което той е клиент на топлинна енергия и между
него и ответното дружество е било налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба и доставка на топлинна енергия, относно процесния
период. Това се установява и от изричната молба-декларация подадена от
ответника на 13.11.2002г. С разпоредбата на чл.153, ал.1, 2 и 6 от ЗЕ по силата
на закона се създава облигационно правоотношение между собствениците на
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, които се считат за клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
3
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Съгласно чл.36 от Общите условия,
клиентите дължат цена за услугата „дялово разпределение“. В производството
по делото се установи, че ответникът не е заплатил на ищцовото дружество
цената на доставената от него топлинна енергия за периода от 01.07.2014г. до
30.4.2017г. до имот, находящ се в гр. С..., аб. № ..., която е в размер на 255,20
лв. Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в
съда на 23.07.2018г., претендираните вземания за цена на доставена топлинна
енергия и цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2014г.
до 23.07.2015г. са погасени по давност. Предвид това, съдът намира за
основателно възражението на ответника за частично погасяване по давност на
претендираните вземания, и по тази причина предявените искове за
установяване на вземанията за цена на топлинна енергия и на услугата
„дялово разпределение“ следва да бъдат уважени само до размерите от 247,34
лв. и 20,84 лв. и периода от 23.07.2015г. до 10.07.2018г., съответно
30.04.2017г., и отхвърлени за сумите от над 247,34 лв. до 255,20 лв. и над
20,84 лв. до 22,54 лв.
Видно от чл.33, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество, които са
част от съдържанието на облигационните отношения между страните,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок
след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това, предвид
обстоятелството, че мораторна лихва върху главницата от 247,34 лв. за
периода от 31.10.2015 г. до 10.7.2018 г. е 33,54 лв., а мораторната лихва върху
цената на услугата дялово разпределение в размер на 20,84 лв. за периода от
31.10.2015 г. до 10.7.2018 г. е 3,22 лв., то тези акцесорни искове следва да
бъдат уважени до размерите от 33,54 лв. и 3,22 лв. и отхвърлени за размерите
от над 33,54 лв. до 35,77 лв. и над 3,22 лв. до 5,11 лв.
По разноските:
Решение № 20140894/17.06.2021г., постановено по гр.д. № 8629/2020г. по
описа на СРС, което се отнася до спора, разглеждан по настоящото дело е
влязло в сила по отношение на разноските, които „Т“ ЕАД трябва да плати на
Х. Б. А., а именно 25, 76 лв., представляващи разноски в исковото гр.д. №
8629/2020г. и заповедното производство съразмерно на отхвърлената част от
4
исковете, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Относно разноските, решение № 20140894/17.06.2021г., постановено по гр.д.
№ 8629/2020г. по описа на СРС е обезсилено в частта, в която Х. А. е осъден
да плати на „Т“ ЕАД разноски в размер на 574, 25 лв. в исковото гр.д. №
8629/2020г. на СРС и заповедно производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Затова с настоящото решение съдът трябва да се произнесе:
- за разноските, които се дължат на ищеца от ответника на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК, сторени в заповедното ч.гр.д. № 48082/2018г., в исковото гр.д. №
8629/2020г. и в настоящото дело и
- за разноските, които се дължат на ответника от ищеца на осн. чл. 78, ал.3 от
ГПК, сторени по настоящото дело и разноските, сторени по възз.гр.д. №
327/2022г. на СГС.
В посочените три дела ищецът „Т“ ЕАД е направил следните разноски: 25
лв. – държавна такса по ч.гр.д. № 48082/2028г.; 50 лв. - възнаграждение за
юрисконсулт по ч.гр.д. № 48082/2028г.; 175 лв. – държавна такса по гр.д. №
8629/2020г.; 250 лв. – депозит за вещо лице по гр.д. № 8629/2020г.; 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в производството по гр.д. № 8629/2020г.; 100
лв. - юрисконсултско възнаграждение в производството по настоящото дело
/при претендирани 200 лв./ или обща сума в размер на 750 лв. На осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК на ищеца съразмерно на уважената част от иска се дължат
разноски в размер на 717, 80 лв.
По настоящото дело ответникът А. е направил разноски в размер на 400 лв.
– адвокатско възнаграждение, а в производството по възз.гр.д. № 327/2022г. на
СГС е направил разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение; 100
лв. държавна такса и 1,90 разноски по плащането на държавната такса или
сума в общ размер на 801, 90 лв. На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника
съразмерно на отхвърлената част от иска се дължат разноски в размер на 34,
43 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С... срещу Х. Б. А. с ЕГН **********, живущ в гр.
5
С..., с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.1 от
ГПК, че Х. Б. А. с ЕГН **********, живущ в гр. С... ДЪЛЖИ на „Т” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С.., следните суми: 247,34 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 23.07.2015г. до 30.04.2017г. до
имот, находящ се в гр. С..., аб. № ..., ведно със законната лихва от 23.07.2018г. до изплащане
на вземането, законна лихва за забава в размер на 33,54 лв. за периода от 31.10.2015г. до
10.07.2018 г., сумата от 20,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 23.07.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва от
23.07.2018г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава върху главницата от 20,84
лв. в размер на 3,22 лв. за периода от 31.10.2015 г. до 10.07.2018г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.08.2018г. по ч. гр. д.
№ 48082/2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.. срещу Х. Б. А. с ЕГН **********, живущ в гр. С... обективно съединени
искове с правни основания чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.1 от
ГПК, в ЧАСТТА относно искането за признаване за установени на вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.08.2018г. по
ч. гр. № 48082/2018г. по описа на СРС в размера над 247,34 лв. до 255,20 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2014г. до 30.4.2017г. до имот, находящ се в гр. С..., аб. № ..., ведно със законната лихва
върху разликата от 23.7.2018г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в размера
над 33,54 лв. до 35,77 лв. за периода от 31.10.2015г. до 10.7.2018г., сумата над 20,84 лв. до
22,54 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху разликата от 23.7.2018г. до
изплащане на вземането, законна лихва за забава върху главницата над 20,84 лв. до 22,54 лв.
в размер от над 3,22 лв. до 5,11 лв. за периода от 31.10.2015г. до 10.07.2018г.
ОСЪЖДА Х. Б. А. с ЕГН ********** да заплати на „Т” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. С... и ЕИК *********, сума в размер на 717, 80 лв., разноски сторени по
ч.гр.д. № 48082/2018г., по гр.д. № 8629/2020г. и по настоящото дело, съразмерно на
уважената част от исковете, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С... и ЕИК ********* да
заплати на Х. Б. А. с ЕГН ********** сума в размер на 34, 43 лв., представляваща разноски
сторени по възз.гр.д. № 327/2022г. на СГС и по настоящото дело, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на „Н“ ЕООД, като трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийския градски съд, с въззивна жалба.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7