Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 15.02.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1631 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327, ар.1 ТЗ и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът
- „М.К.Д.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Банско 2770, Стопански двор „З.“,
представлявано от Управителя М.А., чрез адв. Н. Л., САК, служебен адрес: ***,
оф. 7, твърди, че на 23.01.2017 г. с ответника „Т.“ АД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:***, оф. А16
е сключил писмен договор, съгласно който
се е задължил да му продава наливно вино от определени сортове в заявени от
него количества и срещу цена съобразно нашата ценова листа.
Съгласно уговореното
е продал на ответника:
4960
литра вино от сорт Каберне Совиньон на цена 1.30 лева за литър, за което издал
фактура № 1391/23.01.2017 г. на стойност 7737.60 лева, доставено на купувача на
23.01.2017 г.;
4998
литра вино от сорт Мерло ЗГУ Тракийска низина - 1 на цена 1.30 лева за литър,
за което издал фактура № 1392/24.01.2017 г. на стойност 7796.88 лева, доставено
на купувача на 24.01.2017 г.;
5084
литра вино от сорт Мерло ЗГУ Тракийска низина - 1 на цена 1.30 лева за литър,
за което издал фактура № 1393/25.01.2017 г. на стойност 7931.04 лева, доставено
на купувача на 25.01.2017 г.;
5088
литра вино от сорт Мерло ЗГУ Тракийска низина - 1 на цена 1.30 лева за литър,
за което издал фактура № 1397/26.01.2017 г. на стойност 7937.28 лева, доставено
на купувача на 26.01.2017 г.;
5091
литра вино от сорт Шардоне ЗГУ 2014 на цена 1.60 лева за литър, за което издал
фактура № 1400/27.01.2017 г. на стойност 9636.48 лева, доставено на купувача на
27.01.2017 г.;
5049
литра вино от сорт Шардоне ЗГУ на цена 1.60 лева за литър, за което издал
фактура № 1417/21.03.2017 г. на стойност 9694.08 лева, доставено на купувача на
21.03.2017 г.;
7219
литра вино от сорт Шардоне на цена 1.60 лева за литър, за което издал фактура №
1420/22.03.2017 г. на стойност 13860.48 лева, доставено на купувача на
22.03.2017 г.;
9800
литра вино от сорт Каберне Совиньон и Мерло ЗГУ на цена 1.30 лева за литър и
10507 литра от сорт Каберне Совиньон на цена 1.30 лева за литър, за което издал
фактура № 1421/24.03.2017 г. на стойност 31678.92 лева, доставени на купувача
на 24.03.2017 г.;
15674
литра вино от сорт Каберне Совиньон на цена 1.30 лева за литър, за което издал
фактура № 1423/28.03.2017 г. на стойност 24451.44 лева, доставено на купувача
на 28.03.2017 г.;
4208
литра вино от сорт Мускат Отонел на цена 1.20 лева за литър, за което издал
фактура № 1427/06.04.2017 г. на стойност 6059.52 лева, доставено на купувача на
06.04.2017 г.,
или стоки на обща стойност на доставените стоки: 121
446.12 лева.
Закупеното
вино е доставил на ответника и той го е
приел без възражения, като е подписал всички издадени фактури.
Независимо от това е отказал да заплати
дължимата за тях цена под предтекст, че не разполагал със свободни парични
средства.
На 04.05.2018 г. с ответното дружество е била
подписана спогодба, с която ответникът е признар по основание и размер
задълженията си, съответно се е задължил
да ги заплати, както следва:
сумата 121446.12 лева, представляваща
дължимата главница по посочените по-горе фактури;
сумата
14926.39 лева, представляваща общ размер на мораторна лихва върху просрочената
главница по всяка фактура, за период от деня, следващ датата на съответната
доставка до датата на подписване на спогодбата, а именно:
|
Фактура №/Дата |
Главница /в лева/ |
Период |
Лихва /в лева/ |
|
|
1391/23.01.2017 |
7737.60 |
24.01.2017-04.05.2018 |
1001.67 |
|
|
1392/24.01.2017 |
7796.88 |
25.01.2017-04.05.2018 |
1007.18 |
|
|
25.04.2018 1393/25.01.2017 |
25.04.2019
7931.04 |
25.04.2020 26.01.2017-04.05.2018 |
25.04.2021
1022.30 |
|
|
25.04.2022 1397/26.01.2017 |
25.04.2023
7937.28 |
25.04.2024 27.01.2017-04.05.2018 |
25.04.2025
1020.90 |
|
|
25.04.2026 1400/27.01.2017 |
25.04.2027
9636.48 |
25.04.2028 28.01.2017-04.05.2018 |
25.04.2029
1236.78 |
|
|
25.04.2030 1417/21.03.2017 |
25.04.2031
9694.08 |
25.04.2032 22.03.2017-04.05.2018 |
25.04.2033
1101.44 |
|
|
25.04.2034 1420/22.03.2017 |
25.04.2035
13860.48 |
25.04.2036 23.03.2017-04.05.2018 |
25.04.2037
1570.98 |
|
|
25.04.2038 1421/24.03.2017 |
25.04.2039
31678.92 |
25.04.2040 25.03.2017-04.05.2018 |
25.04.2041
3572.96 |
|
|
25.04.2042 1423/28.03.2017 |
25.04.2043
24451.44 |
25.04.2044 29.03.2017-04.05.2018 |
25.04.2045
2730.63 |
|
|
25.04.2046 1427/06.04.2017 |
25.04.2047
6059.52 |
25.04.2048 07.04.2017-04.05.2018 |
25.04.2049
661.55 |
|
|
|
25.04.2050
Общо:
121446.12 |
|
25.04.2051
Общо: 14926.39 |
|
Така,
общо дължимата сума от ответника към датата на подписване на спогодбата –
04.05.2018 г., се е равнявала на 136372.51 лева, в т. ч. главници в размер на
121446.12 лева и мораторни лихви в размер на 14926.39 лева.
Ответникът е поел задължението да заплати
посочената сума на пет равни месечни вноски, всяка в размер на 27274.50 лева,
като първата е била дължима в срок до края на месец май 2018 г., платима по
банковата сметка, изрично посочена в спогодбата. Постигнато е било съгласие, че
цялото вземане на ответника става изискуемо в случай, че извърши плащане в
непълен размер или забави плащане с повече от пет работни дни.
Ответникът
не е спазил уговореното със спогодбата.
Първото
и единствено плащане към е било извършено на 09.07.2018 г. /а не както е било
уговорено до края на месец май 2018 г./, в размер на 6000 лева /а не на
27274.50 лева/, с основание: „по спораз. от 4.5.18“. При това положение и
съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, счита, че с платената сума ответникът е погасил
част от задълженията си за мораторна лихва по спогодбата, като дължим остава
остатъкът - 8926.39 лева. С това общо дължимата сума по спогодбата се равнява
на 130372.51 лева., която претендира в пълен размер, тъй като е изцяло изискуема на основание т. 3, раздел
II от спогодбата - плащането е забавено с повече от 5 работни дни и е в непълен
размер
Счита,
че ответникът му дължи на осн. чл. 86 ЗЗД и мораторна лихва върху главницата от
121 446.12 лева, считано от деня, следващ датата на подписване на спогодбата -
05.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 31.07.2018 г.,
като размерът й е 2968.92 лева, както и
и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда
до окончателното изплащане.
Претендира
заплащане на следните суми:
130
372.51 лева по Спогодба от 04.05.2018 г., от които 121 446.12 лева,
представляващи продажната цена на закупено от ответника наливно вино съгласно
Договор от 23.01.2017 г., за което са издадени фактури с номера 1391/23.01.2017;
1392/24.01.2017; 1393/25.01.2017; 1397/26.01.2017; 1400/27.01.2017;
1417/21.03.2017; 1420/22.03.2017; 1421/24.03.2017; 1423/28.03.2017;
1427/06.04.2017;
8926.39 лева, представляващи дължимия
остатък от мораторна лихва върху просрочената главница по всяка фактура за
период от деня, следващ датата на съответната доставка до 04.05.2018 г.;
2968.92
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 05.05.2018 г.
до 31.07.2018 г.; и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът
оспорва иска. Оспорва доставките на стоките. Завява, че оспорва фактурите, като
въпреки указанията на съда не е уточнил оспорването си.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото договор от
23.01.2017 г. ищецът,
се е задължил да продава на ответника
наливно вино от определени сортове в заявени от него количества и срещу цена
съобразно ценова листа.
На
04.05.2018 г. между
страните е била подписана спогодба, с която ответникът е признал,
че е получил следните стоки:
4960
литра вино от сорт Каберне Совиньон на цена 1.30 лева за литър, за което издал
фактура № 1391/23.01.2017 г. на стойност 7737.60 лева, доставено на купувача на
23.01.2017 г.;
4998
литра вино от сорт Мерло ЗГУ Тракийска низина - 1 на цена 1.30 лева за литър,
за което издал фактура № 1392/24.01.2017 г. на стойност 7796.88 лева, доставено
на купувача на 24.01.2017 г.;
5084
литра вино от сорт Мерло ЗГУ Тракийска низина - 1 на цена 1.30 лева за литър,
за което издал фактура № 1393/25.01.2017 г. на стойност 7931.04 лева, доставено
на купувача на 25.01.2017 г.;
5088
литра вино от сорт Мерло ЗГУ Тракийска низина - 1 на цена 1.30 лева за литър,
за което издал фактура № 1397/26.01.2017 г. на стойност 7937.28 лева, доставено
на купувача на 26.01.2017 г.;
5091
литра вино от сорт Шардоне ЗГУ 2014 на цена 1.60 лева за литър, за което издал
фактура № 1400/27.01.2017 г. на стойност 9636.48 лева, доставено на купувача на
27.01.2017 г.;
5049
литра вино от сорт Шардоне ЗГУ на цена 1.60 лева за литър, за което издал
фактура № 1417/21.03.2017 г. на стойност 9694.08 лева, доставено на купувача на
21.03.2017 г.;
7219
литра вино от сорт Шардоне на цена 1.60 лева за литър, за което издал фактура №
1420/22.03.2017 г. на стойност 13860.48 лева, доставено на купувача на
22.03.2017 г.;
9800
литра вино от сорт Каберне Совиньон и Мерло ЗГУ на цена 1.30 лева за литър и
10507 литра от сорт Каберне Совиньон на цена 1.30 лева за литър, за което издал
фактура № 1421/24.03.2017 г. на стойност 31678.92 лева, доставени на купувача
на 24.03.2017 г.;
15674
литра вино от сорт Каберне Совиньон на цена 1.30 лева за литър, за което издал
фактура № 1423/28.03.2017 г. на стойност 24451.44 лева, доставено на купувача
на 28.03.2017 г.;
4208
литра вино от сорт Мускат Отонел на цена 1.20 лева за литър, за което издал
фактура № 1427/06.04.2017 г. на стойност 6059.52 лева, доставено на купувача на
06.04.2017 г.,
или стоки на обща
стойност на доставените стоки: 121 446.12 лева., като ответникът
е признал стойността на лихвата за забава - 14926.39 лева
или общо 136 372.51 лева.
Постигнато
е съгласие за промяна на правоотношението относно падежа на задълженията, като
е приет следния погасителен - да заплати посочената сума на пет равни месечни
вноски, всяка в размер на 27274.50 лева, като първата е била дължима в срок до
края на месец май 2018 г., платима по банковата сметка, изрично посочена в
спогодбата(т.ІІ.1 от Дог.) Постигнато е било съгласие, че цялото вземане на
ответника става изискуемо в случай, че извърши плащане в непълен размер или
забави плащане с повече от пет работни дни(т.ІІ 3 от Дог.)
В
хода на производството са приобщени посочените по горе фактури, които не носят
подписа на купувача.
По
делото е прието заключение на ССЕ, което съдът кредитира като обосновано,
установяващо, че фактурите са били осчетоводени в счетоводствата и на двете
дружества, като е налице разминаване в салдата. То се дължи на начина на
осчетоводяването на две плащания: от дата 06.07.2018 г. – 6000 лв. и от дата 24.08.2018
г. на стойност 5 000 лв. При ищеца те са отнесени към плащанията на лихви,
а при ответника за плащания към главницата.
При така установената
фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Насрещните права и задължения по договора от 23.01.2017
г. го определят като договор за търговска покупко-продажба
по см. чл.218 ТЗ.
При предявен иск за заплащане на продажна цена продавачът
следва да установи точното изпълнение в количествено, качествено и времево
отношение, а върху купувача е доказателствената тежест за установяване на
извършване плащане на цената на стоката.
Ищецът-продавач е предал стоката на ответника, установяващо
се както от Споразумението от 04.05.2018
г., съдържащо изрично признание на факта на доставката, така
и от осчетоводяването на фактурите при
ответника, като този факт съставлява извънсъдебно признание за задължението и
доказва съществуването му( Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. № 380/2009 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д.
№ 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 123/07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010
г. на ВКС, ІІ т.о. и др.)
Споразумението
има характер на установителен договор относно доставените стоки и тяхната
стойност. От друга страна има характер на правопроменящ факт, като от главницата и лихвата за забава е била образувана
обща глобална сума, платима периодично-ежемесчено. Първият падеж е до края на м.05.2018 г., а последния -
до края на м.09.2018 г. Страните не спорят, че макар оформено в общ размер вземането
продължава да е съставно по своя характер, следващо и от факта те не са капитализирали счетоводно лихвата. Тя продължава да съществува отделно
от главницата, като плащанията са били отразени в двете счетоводства към
различните части. Във връзка с това и ищецът претендира отделно главницата и
лихвата. Предвид липсата на посочен размер на всяко от задълженията в месечно
дължима сума, следва да се приеме, че тя съставена от 1/5 от главницата и 1/5
от лихвата.
Ответникът
не е платил в срока за изпълнение(до 31.05.2018 г.), както забавата обхваща
по-вече от 5 дни и следователно към момента на частичното погасяване е налице
предсрочна изискуемост на цялото задължение. Плащанията следва да се отнесат
съобразно правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД
към лихвата за забава, тъй като съгласно т.1 от ТР №3/19 г. на ОСГТК тя попада в посочената категория.
Горното
налага извода за основателност на иска за главницата, а за лихвата по
спогодбата, при отчитане на двете плащания - от дата 06.07.2018
г. – 6000 лв. и от дата 24.08.2018 г. на стойност 5 000 лв, сумата е 3 376,99 лв.
Ищецът претендира мораторна лихва за забава върху главицата
от 05.05.2018 г. , до датата на исковата молба.
Спогодбата се явява правопромениящ факти относно падежа на
задълженията. Следователно от подписване на спогодбата до 31.05.2018 г.(при
срок за плащане на първата вноска до края на м.05) лихва не се дължи; от 01.06.2018
г. до 05.06.2018 г. се дължи лихва само върху главницата включена във вземането
с падеж 31.05.2018 г.(24 289,22лв-1/5 от 121 446,12 лв.), която е в
размер на 33,74лв., а от 06.06.2018
г. до датата на исковата молба върху цялата главница - 2024.26
лв.
В тежест на ответника следва да се възложат направените от
ищеца разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Разноските са
5 333,66 лв. ДТ; 3 901лв. адв.възнаграждение и 400 лв. за ВЛ, като
пропорционално са в общ размер на 9 152,92лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.“
АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, оф. А16 за заплати на „М.К.Д.“ ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. Банско 2770,
Стопански двор „Забиница“, представлявано от Управителя М.А., чрез адв. Н. Л.,
САК, служебен адрес: ***, оф. 7 сумата 121
446.12 лева -главница, както и 3 376,99 лв. лихва за забава по договор от 23.01.2017 г. и спогодба от
04.05.2018 г., както и мораторна лихва за забава върху сумата 24 289,22лв - главница за периода 01.06.2018 г. до 05.06.2018
г. в размер на 33,74лв., както и
мораторна лихва за забава върху
главницата 121 446.12 лева. за периода 06.06.2018 г. – 30.07.2018 г. в
размер на 2024.26 лв., ведно със законна
лихва върху главницата от 31.07.2018 г., както и 9 152,92лв. разноски, както отхвърля иска за лихва над уважения
размер и период.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: