РЕШЕНИЕ
№ 911
гр. Пловдив, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20255300501217 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №123 от 14.03.2025г. на Пловдивски РС,
постановено по гр.д.№240/2024г., трети гр.с., в частта с която се осъжда
М. Б. Г., ЕГН ********** от ***, по предявен иск от Д. С. С., ЕГН
********** и С. И. С., ЕГН ********** – двамата от ***, да премахне за своя
сметка цялата незаконно изградена преградна стена, попадаща в площта на
СОС № 00702.514.79.1.11 (собственост на ищците) в южната му част, която
стена им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост, да
владеят и ползват необезпокоявано и в пълен обем имота си; както да изгради
за своя сметка преградна стена на СОС № 00702.514.79.1.11 по
действителните му граници; се осъжда М. Б. Г., ЕГН ********** от ***, да
отстъпи собствеността и предаде владението на Д. С. С., ЕГН **********
и С. И. С., ЕГН********** – двамата от ***, върху процесните 5.25 кв.м. от
СОС № 00702.514.79.1.11 – с предназначение гараж, находящи се в южната
част на същия; осъжда се М. Б. Г., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ НА
Д. С. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН ********** сумата 603.75 лева
(шестотин и три лева и седемдесет и пет стотинки) представляваща
1
обезщетение за неизползване на 5.25 кв.м. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 00702.514.79.1.11 – с предназначение гараж, за периода от
месец юли 2021 г. до месец януари 2024 г. включително, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на искова молба в
съда 30.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. С
постановения съдебен акт в полза на Д. С. С., ЕГН ********** и С. И. С.,
ЕГН ********** – двамата от ***, е присъдена сумата 1900 лева (хиляди и
деветстотин) направени разноски в производството.
Жалбоподателят М. Б. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния си
представител адв.А. П. обжалва решението на първоинстанционният съд, в
горепосочените части като неправилно и незаконосъобразно по съображения
изложени в жалбата. Моли да се отмени първоинстанционния акт в
обжалваните части, като вместо това въззивният съд отхвърли исковете.
Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Д. С. С., ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН
**********, чрез процесуалните им представители адв. П. П. и адв.К. Т.
оспорват жалбата и наведените в нея твърдения, като изцяло неоснователни,
молят да се потвърди решението на първата инстанция,в обжалваната част
като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред настоящата
инстанция, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.108
ЗС, чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД . Ищците Д. С. С. и С. И. С. твърдят, че с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. са закупили
от ответника М. Б. Г. при равни права следните имоти: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 00702.514.79.1.2, находящ се в ***, представляващ
апартамент на ***, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.514.79.1.11, находящ се на същия административен адрес,
2
представляващ гараж в сграда, с площ 20 кв.м., ведно със съответните
идеални части от сградата и правото на строеж върху мястото, ведно с
прилежащите части – изба № 2 с площ 15 кв.м., таван № 2 с площ от 30 кв.м.
Излагат се твърдения, че при закупуването на недвижимите имоти ответникът
представил на ищците необходимите документи за гараж с площ от 20 кв.м.,
както и че ищците са платили продажната цена за 20 кв.м. посредством
изтеглен банков заем с обезпечение ипотека върху имотите, в това число и
върху гараж от 20 кв.м. След влизане във владение в имотите, ищците
установили, че площта на гаража е 14,75 кв.м., а не както е по сделка
20кв.м. В тази връзка констатирали, че ответникът е преградил 5.25 кв.м.
посредством разделителна стена в южната част на гаража, като отнел тези
5.25 кв.м. от гаража и е създал отделно помещение – кухня, с обособена права
и обратна вода. Твърдят, че ответникът няма документи за собственост на това
заградено помещение, нито строителни книжа, както и че с преграждането на
5,25 кв.м. от гаража, ответникът им пречи да упражняват в пълен обем
правото си на собственост върху този обект.
Твърдят, че ответникът владее и ползва тези 5,25 кв.м. от гаража без
основание. Отправено е искане за заплащане на обезщетение в размер на
775лв, представляващ месечния пазарния наем от 25лв, за периода от месец
юли 2021 г. до януари 2024 г. включително, в който период ответникът е
използвал 5,25 кв.м. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
00702.514.79.1.11, без да заплаща наем или обезщетение на ищците за
ползването, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на ищците.
Ответникът оспорва исковете като изцяло неоснователни. Твърди, че е
придобил процесния гараж чрез покупко-продажба от неговите родители и че
гаражът е изпълнен в този си обем още при построяването през 1977 г., като
нито ответникът, нито неговите родители са извършвали каквито и да било
действия, довели до намаляване на площта му. Признава се, че при
застрояването на сградата зад гаража има кухня, баня – тоалетна и стая, които
са собственост на ответника и се отдават под наем. Излагат се твърдения, че в
тези помещения са живеели дядото и бабата на ответника от 1977 г. до
смъртта им. Навежда твърдения, че владението върху процесната площ е
осъществявано явно и несмущавано от праводателите на ответника, а
впоследствие и от него самия, считано от 1977 г. до момента, поради което се
позовава на придобивна давност относно процесната площ.
3
Първоинстанционният съд е приел, че ищците са собственици на
процесния гараж с обща площ от 20кв.м., както и че е изпълнен фактическият
състав на иска по чл. 109 от Закона за собствеността, поради което уважил
предявения такъв като е осъдил М. Б. Г., да премахне за своя сметка цялата
незаконно изградена преградна стена, попадаща в площта на СОС №
00702.514.79.1.11 (собственост на ищците) в южната му част, която стена
пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост, да
владеят и ползват необезпокоявано и в пълен обем имота си, както и да
изгради за своя сметка преградна стена на СОС № 00702.514.79.1.11 по
действителните му граници; включително и да да отстъпи собствеността и
предаде владението на Д. С. С. и С. И. С., върху процесните 5.25 кв.м. от СОС
№ 00702.514.79.1.11 – с предназначение гараж. Присъдил е и обезщетение в
размер на 603.75 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищците.
Първоинстанционния акт се обжалва в частта с която са уважени
исковете, като конкретни пороци на обжалвания акт не се сочат. Единственото
оплакване на жалбоподателят се свежда до това, че първоинстанционния съд
не е обсъдил наведеното от него възражение на придобиване по давност на
процесната спорна площ, по силата на осъществявано явно и несмущавано от
праводателите на ответника, а впоследствие и от него самия, считано от 1977
г. До момента, владение.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява съдебният си акт на базата на събраните такива пред първата
инстанция.. След преценка им, настоящият съдебен състав изцяло
4
възприема фактическата обстановка установена от районният съд. Същата се
подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и
задълбочено анализирани в атакувания акт и адекватно отнесени към
приложимото право. Споделят се и изводите на районният съд,
По наведените в жалбата оплаквания:
За да бъде успешно проведен иска по чл.109 ЗС следва да бъде
установена собствеността върху защитаваното от ищеца имущество, както и
да се докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: създадена
пречка за ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, която
е последица от неоснователно въздействие на ответника по негаторния иск
/действие или бездействие/. В случай, че действията на ответника са
основателни, то не би била налице хипотезата на чл. 109 от ЗС / т. 3 от
Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС/.
Безспорно се установява от събраните доказателства, че с НА № *** г.
на Нотариус А. П. с вх.рег.№ 2805, Акт 167, том 10, дело № 1685/2021 г. на СВ
при РС Асеновград, че Д. С. и С. С., са закупили от М. Г.: СОС с
идентификатор № 00702.514.79.1.2 с площ 106 кв.м. – представляващ
жилище-апартамент и СОС с идентификатор № 00702.514.79.1.11 с
предназначение гараж – с площ 20 кв.м. Жилището и гаража предмет на
сделката, продавачът е закупил от родителите си през 2011 г.
Установява се от заключението на вещото лице инж. М. Г., че по
данните в КК, площта на СО 00702.514.79.1.11 е 20 кв.м. Към настоящия
момент гаража е 14.50 кв.м. Разликата между площта на процесния гараж по
документи и действителната площ на място, е в резултат от изграждането на
преградна стена на пет метра от входа на гаража. Площта на гаража, която е
отделена с преградна стена към настоящия момент е обособена като
кухненски бокс и санитарния възел, за които няма одобрени проекти за
преустройство и издавано разрешение за строеж.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и на двете страни
Н. Г. К. / без родство/, С. Н. Д./ без родство/, Г. А. К./ без родство/ и П. М. Р.-Б.
/без родство/ се установява, че преустройството на гаража е направено още
към 1977г, от наследодателите на ответника, който резултат от изграждането
на преградна стена в процесния гараж са кухня със санитарен възел. В нея
5
живели дядото и бабата на ответника до смъртта им. Според двете групи
свидетели, стената на гаража не е бутната, вътре в самия гараж единствено е
изградена допълнителна преградна стена, като по този начин е намалена
площта му. Според свидетеля С. Д., който има лични и преки впечатления,
гаражът е тесен и в него не може да се паркира автомобил. Свидетелката П.
Б., си спомня, че е ходила в процесния имот като дете, и в гаража е виждала
паркиран автомобил - марка Жигули или Лада. Установено е, че през
последните години процесното помещение се ползва под наем.
Съвкупната преценка на доказателствата обосновават извода, че без
одобрени проекти за преустройство и издавано разрешение за строеж площта
на процесния гараж е намалена от 20 кв.м. на 14.50 кв.м, в резултат от
изграждането на преградна стена на пет метра от входа на гаража и
обособяването на кухненски бокс, и санитарния възел. Гаражът е възникнал
като самостоятелен обект с построяване на жилищната сграда по одобрения
на 09.1.1974 г. архитектурен проект на ЖСК „Рилска” – Асеновград, чийто
собственик е бил наследодателят на ответника Б. М. Г.. По документи за
собственост и по данните в кадастралната карта площта на гаража е 20 кв.м., с
предвидени по архитектурен проект размери 2.85 м. ширина и 6.62 м.
дължина. Изграденият по проект гараж е нанесен в кадастралната карта и
кадастралните регистри през 2007 г.. С нотариален акт № *** г. ответника е
продал на ищците целият гараж с площ от 20кв.м., а не обособената такава от
14.50кв.м., което обстоятелство обосновава извода, от една страна, че ищците
са собственици на основание продажба на обект с площ от 20кв.м., а от друга,
че не би могъл ответникът да придобие преградената от процесния гараж и
обособената като кухня със санитарен възел част по давност, тъй като
липсва един от елементите на придобиване на имота по давност, а именно
аминус. Отделно от това, не би могъл да се направи извод за самостоятелен
обект на собственост, доколкото отделянето на площ от гаража е станало без
никакви строителни книжа и документи, и липсват данни доколкото
преградената част от гаража би могла да бъде обект на правото на
собственост.
Гореизложеното обосновава извода, че собственици на процесния гараж
са ищците, а ответникът държи без основание част от гаража, поради което
предявеният ревандикационен иск се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен..Безспорно се установи, че с отмемане на част от площта на
6
гаража, се създават пречки за ползването му по предназначение, поради което
съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че ответникът пречи на
ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. В тази връзка
се явява основателна претенцията за събаряне на стената, която отделя
кухненския бокс от гаража и независимо дали действието по изграждане на
преградната стена е извършено от ответникът, доколкото последния се явява
частен правоприемник на изградилия стената и поддържащ ограничаващото
собственика противоправно действие, претенцията следва да бъде уважена
спрямо последния.
Касаещо иска по чл.59 ЗС - обезщетение за това, че ищците са лишени
от ползване на част от собствения си гараж за период от месец юли 2021 г. до
месец януари 2024 г. Установи се, че спорната площ се ползва от наемател
през последните години. Според заключението на в.л. Й. Х., което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, общия наем за периода
от юли 2021 г. до месец декември 2023 г. е 582.75 лв., а за месец януари 2024 г.
е 21 лв. , което обосновава извод, че процесният период дължимия наем е
общо в размер на 603.75 лв., с която сума ответникът се е обогатил за сметка
на ищците. В този размер правилно искът е уважен от първоинстанционния
съд.
Гореизложеното обосновава извода, че първоинстанционният съд е
достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи, поради което
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени по
делото разноски, а именно: договорен и заплатен адвокатски хонорар в
размер на 1 200лв / хиляда и двеста лева/.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №123 от 14.03.2025г. на Пловдивски РС,
постановено по гр.д.№240/2024г., трети гр.с.,, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Б. Г., ЕГН ********** от ***, да заплати на Д. С. С.,
7
ЕГН ********** и С. И. С., ЕГН ********** – двамата от ***направени пред
въззивната инстанция разноски общо в размер на 1 200лв / две хиляди и сто
лева/.
В необжалваната част, Решение №123 от 14.03.2025г. на
Пловдивски РС, постановено по гр.д.№240/2024г., трети гр.с, е влязло в
законно сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщението му до страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8