РЕШЕНИЕ
гр. София, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонара Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 11126 по описа на СГС за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение 139312 от 12.06.2019 г., постановено
по гр. дело № 36589/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, са били частично уважени
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Е. А.,З. по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответницата дължи сумата
от 1618,77 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
през периода от м. 10.2014 г. до м.04.2017 г. в топлоснабден имот - апартамент
№ 51, находящ се в гр. София, ж.к. ********абон.№ 147543, ведно със
законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 4,60 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.09.2017 г. до 25.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 78002/ 2017 г., по описа на Софийски районен съд,
51 състав, като главният иск е отхвърлен за горницата над 1618,77 лева до
претендираните 1807,14 лева и за периода от м.05.2014 г. до м.09.2014 г., а
акцесорния иск за разликата над 4,60 лева до претендираните 223,53 лева и за
периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД за установяване на вземане в размер на сумата от 44,95 лева,
представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинната
енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. и за сумата от 7,90 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата 44,95 лева за периода от 16.09.2015
г. до 14.09.2017 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от сумата сумата 725,09 лева,
представляваща съдебни разноски в исковото производство, както и сумата
71,19 лева, представляваща съдебни разноски, направени в производството по
ч.гр.д. № 78002/ 2017 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца установителни искове за установяване на вземанията по главния иск за горницата над
1618,77 лева до претендираните 1807,14 лева и за периода от м.05.2014 г. до
м.09.2014 г. и акцесорния иск за разликата над 4,60 лева до претендираните
223,53 лева и за периода от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г., както и в частта, с
която са отхвърлени установителните искове за вземанията в размер на сумата от
44,95 лева, представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. и за сумата от
7,90 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата 44,95 лева за периода
от 16.09.2015 г. до 14.09.2017 г., е постъпила
въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД с оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон
и необоснованост. Поддържа, че вземанията обективирани във фактура №
**********/31.07.2015 г., касаещи задължения през периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г., ставали изискуеми едва на 16.09.2015 г., от който момент
започвала да тече давността, предвид предвидения в чл. 33, ал. 1 от ОУ 45
дневен срок за плащане на задълженията, поради което е изводът на
първоинстанционния съд бил неправилен, а ответникът дължал пълния размер на
претендираните главница, а предвид установеното в разпоредбата на чл. 32, ал. 1
ОУ задължение за ответника да заплаща месечните дължими суми в 30 дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнасят, същит е бил изпаднал в забава и
дължал пълния размер на акцесорната претенция за мораторна лихва. Сочи още, че
в конкретния случай е била извършвана услугата „дялово разпределение“, поради
което и ответникът дължи претендираната главница, а с оглед установената забава дължал и мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и уважи претенцията, като присъди направените пред настоящата инстанция
разноски.
Въззиваемият ответник - Е. А.,З., чрез назначения особен представител
– адв. Р.М., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по
подрбоно изложените съображения.
Срещу решението, в
частта, с която частично е уважен предявения от ищеца установителни иск за
доставена топлинна енергия за разликата над 1427,98 лв. до уважения размер от
1618,77 лв., е постъпила въззивна жалба и от ответника Е. А.,З., чрез назначения
й особен представител – адв. Р.М. с оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изтъква, че в нарушение
на Наредба № 16-334/2007 г. първоинстанционният съд е приел, че следва да се
изчисли стойността на доставената топлинна енергия при неосигорен достъп до
измервателните уреди в жилището, макар и да било посочено, че апартаментът не
се обитава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.
Решението в
частта, с която е уважен установителни иск за доставена топлинна енергия до
сумата от 1427,98 лв., както и в частта, с която е уважен акцесорния иск за сумата от 4,60 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.09.2017 г. до 25.10.2017 г. не е обжалвано от
ответника и е влязло в законна сила.
Въззиваемия - „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца –не е подал отговор на
въззивната жалба, не се явява негов процесуален представител и не взема становище
по въззивната жалба.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страна в процеса, като жалбоподателят ищец е
заплатил дължимата държавна такса, а особения представител на ответника не
дължи такава, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ищеца за частично основателна, а тази на
ответника за неснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, доколкото въззивната
инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна
материалноправна норма.
По жалбата на „Т.С.“ ЕАД:
По отношение на оплакването във въззивната жалба, че за процесните
вземания през за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. е издадена фактура № **********/31.07.2015 г., която
съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на дружеството е станала изискуема
през 15.09.2015 г. и следователно сумата по тази фактура не е погасена по
давност, следва да се отбележи следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155,
ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни
месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите
на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат, съответно издадената в тази връзка фактура, не влияе
на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а единствено до възникване на ново вземане
в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в
по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, отнасящи се за процесния период, клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. С
публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за
процесните главници, по отношение на които се прилагат общите условия, приети
през месец февруари 2014 г., давността тече от деня, в който съответното задължение
е възникнало, т.е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните
вноски стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече
погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби
от общите условия вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.”в” ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода
от м.05.2014 г. до м.09.2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото заявлението
е подадена на 01.11.2017 г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по
отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 01.11.2014 г., като
това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на нова
обща фактура фактура № **********/31.07.2015 г. Издаването на такава фактура не
променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. В тази
връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на ново
вземане след издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от
изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би
настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети
през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата
на интернет страницата на дружеството.
Така мотивиран, въззивният съд намира, че са погасени по давност
вземанията за периода м.05.2014 г. до м. 09. 2014 г., в каквато насока е и
изводът на първоинстанционния съд, като с оглед на това неоснователна е и
жалбата по отношение на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, още повече че в
тази връзка в жалбата не са изложени конкретния оплаквания по отношение иска за
мораторна лихва, поради което и жалбата на
„Т.С.“ ЕАД в тази си част е неоснователна.
Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът намира
следното:
С разпоредбата
на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от
2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността
за извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат
да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия,
а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран
от клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение.
Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
Съгласно чл. 36, ал. 1
и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за
битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена
за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите
за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
В разглеждания случай
ищецът твърди, че за процесния имот са били изготвяни изравнителни сметки от
третото лице-помагач след края на съответния отоплителен период въз основа на
реален отчет на уредите за дялово разпределение. Въз основа на събраните
писмени доказателства по делото – документи за главен
отчет и изготвените протоколи за неосигурен достъп, касаещ индивидуалните справки за отопление
и топла вода, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била
реално осъществена при същите условия с оглед продължаване на
Договора от 12.12.2001 г., сключен между ЕС и Т.с. ЕООД, като с оглед
уговореното в чл. 5.2. от същия стойността
на дължимото от ответницата възнаграждение за
дялово разпределение за процесния период от м. 10.2014 г. до м.04.2017 г., за
който не е изтекла погасителна давност възлиза на 32,17 лв., до който размер
искът се явява основателен и доказан. За разликата над този размер до пълния
предявен размер от 44,95 лв. и за периода от м.05.2014 г. до м.09.2014 г. искът
е погасен по давност. При това положение решението следва да бъде отменено в частта, с
която искът е отхвърлен до сумата от 32,17 лв. и се приеме за установено
наличието на вземане от ответника за посочената сума и период, а в останалата
обжалвана от ищеца част потвърдено.
По отношение на оплакването, касаещо акцесорния иск за изтекла
мораторна лихва вурху главницата за дялово разпределение следва да се отбележи,
че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Нормата на
чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В рамките на процесния
период са действали общите условия на ищцовото дружество, приети с Решение по
т. 1 от Протокол 53/ 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.” ЕАД,
одобрени е Решение ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ. В чл. 33, ал. 4 от тях е посочено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2,
които не са изплатени в срок, а именно само върху общодължимата сума за
съответния отчетен период на база на изравнителната
сметка. Следователно по аргумент за противното от чл. 33, ал. 4 ОУ се явява
обоснован извода на първостепеннния съд, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия, а
само за сумите, начислени след извършването на изравняването на топлинната
енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. последните суми
следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет-сайта на
дружеството, така както и ищецът е твърдял в исковата молба. От страна на ищеца
не са ангажирани доказателства за датата, на която сметките на ответницата са
били публикувани на интернет-страницата му, поради което и с оглед
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване, че Е. А.,З. е поставена в забава за
изпълнението на процесиите задължения за заплащане стойността на услугата
дялово разпределение.
По отношение
жалбата на Е. А.,З.:
По отношение оплакването, касаещо потребеното
количество енергия и неговата стойност следва да се отбележи, че по делото е
допусната и изслушана СТЕ,като страните не са оспорили заключението на същата и
което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена. От същото
се установява, че стойността на сградната инсталация и на БГВ е начислена съобразно
нормативните изисквания и отчетените данни от абонатната станция на сградата,
разпределена между абонатите на самостоятелните обекти, като е съобразено обстоятелството,
че ответникът не е предоставил достъп до имота, което обстоятелство се
установява от приложения от третото лице – помагач Протоколи /лист 78-80 по
делото на СРС/. Нито пред първата, нито пред въззивната инстанция, страни по
делото са изложили конкретни възражения срещу приетите от вещото лице стойности
за потребеното количество топлинна енергия, като вещото лице е констатирало, че
при изчисляването ѝ е спазена Наредба 16-332 от 06.04.2007 г.
По отношение на начислената сума за
топла вода вещото лице е констатирало правилно приложение на чл. 69, ал. 2 и
ал. 4 от Наредба 16-332 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяване, като е достигнало
до извод, че дължимата от ответника стойност на топлинна енергия възлиза на 1618,77
лв. Ето защо и несъстоятелни оплакванията
на ответницата, че липсата на реален отчет води до липса на данни за реално
потребено количество топлоенергия и до неустановеност размера на ищцовата
претенция. Предвид тези обстоятелства, дадената от съдебно техническата експертиза
стойност на потребеното количество топлинна енергия в размер на 1618,77 лв. е коректно
изчислен, поради което решението и в тази му част следва да се потвърди.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване –
арг. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 139312 от 12.06.2019 г.,
постановено по гр. дело № 36589/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав, в
частта, с която е отхвърлен предявения от„Т.С.” ЕАД срещу Е. А.,З. по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск за установяване на вземане
в размер на сумата от 32,17 лева, представляваща възнаграждение за
услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.10.2014 г.
до м.04.2017 г., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.С." ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** срещу Е.А.З., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Е.А.З., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК********, сумата
от 32,17 лева, представляваща възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от м.10.2014 г. до м.04.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
139312 от 12.06.2019 г., постановено по гр. дело № 36589/2018 г. по описа на
СРС, І ГО, 51 състав, в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната
част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: