Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 12.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2081 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес
от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по искова молба, депозирана от ЗАД „Алианц България“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Княз Дондуков“ №
59, чрез адв. Т.Г. – САК, съдебен адрес: ***, кантора 3 против А.С.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че на 26.02.2016 г. в 13.15 часа в гр.
Кюстендил ответникът, като водач на МПС „Опел Вектра“ с ДК№ **** АМ, реализирал ПТП и виновно причинил вреди на МПС „Пежо 308“ с ДК№**** -
собственост на Лизингова къща София.
Съставен бил протокол за ПТП № 1509670 от 26.02.2016г.
На същата дата при ищцовото дружество постъпило уведомление за щета на МПС,
т.к. увреденото МПС било застраховано при ищеца по застраховка „КАСКО“ –
застрахователна полица № 15-0300-303-5001150, чийто срок на застрахователно
покритие бил от 29.06.2015г. до 28.06.2016г.
Щетите, които били подробно описани в Опис на вещо лице по щета № 0300-16-090-500008,
били отстранени в доверен на застрахователя сервиз. Стойността им възлизала на
2139,49 лв., като сумата била заплатена от застрахователя.
Всички вреди били виновно причинени от ответника в настоящото, като към
момента на процесното ПТП, гражданската му отговорност не била застрахована.
Същият бил поканен доброволно да заплати направените от застрахователя
плащания, представляващи застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски.
Поканата С. получил на 07.02.2019г., но и към настоящия момент претенцията на
ищцовото дружество не била удовлетворена.
Доколкото причинителят на вредата нямал застраховка на гражданската му
отговорност, то за ищеца, на осн. чл. 410 КЗ, бил налице интерес от предявяване
на настоящите осъдителни искове.
Ето защо се иска да бъде осъден А.С.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на ЗАД „Алианц България“, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 59, на осн. чл. 411 КЗ, сумите, както следва:
-
2139.49 лв. (две хиляди сто тридесет и девет лева и четиридесет и девет
стотинки) – предявената от ЗАД „Алианц България“ към А.С.С. регресна претенция;
-
382.14 лв. (триста осемдесет и два лева и четиринадесет стотинки) –
законна лихва върху главницата, считано от 08.02.2019г. (получена покана за
доброволно плащане) до подаване на исковата молба;
-
Законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на задължението.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
не е упражнил правото си на отговор.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
ищеца и не се оспорва от ответната страна по същество, като единствено е
оспорено получаването на поканата за доброволно плащане с искане приложеното по
делото известие в т.см. да не се зачита.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че на
26.02.2016 г. в 13.15 часа в гр. Кюстендил ответникът, като водач на МПС „Опел
Вектра“ с ДК№ ***, реализирал ПТП и виновно причинил вреди на МПС „Пежо 308“ с *** -
собственост на Лизингова къща София.
Приложен е Протокол за ПТП № 1509670 от 26.02.2016г., в който са отразени
посочените обстоятелства, неоспорен от ответника и подписан от него.
Видно от Застрахователна полица № 15-0300/5001150, както и сертификат към
нея, лек автомобил „Пежо 308“ с ДК№ *** е имал застраховка, покриваща риска Пълно
Автокаско, валидна за периода 29.06.2015 г. – 28.06.2016 г.
Представено е уведомление за щета на МПС в следствие на пътно транспортно
произшествие, настъпило на 26.02.2016 г., в което да описани настъпилите щети.
Заявено е искане за отстраняване на щетите в доверен сервиз София Франс Ауто,
за който ремонт застрахователят следва да се разплати директно със сервиза.
Приложена е декларация в т.см.
В Опис на вещо лице по щета № 0300-16-090-500008 са описани установените
щети.
Не е спорно, че те са били отстранени в доверен на застрахователя сервиз,
за което има изготвено възлагателно писмо.
С калкулация за ремонта – л. 22, стойността им е определена на сумата от
2139,49 лв. Издадена е и фактура от 26.04.2016 г., като сумата била заплатена
от застрахователя на 18.10.2019 г.
Не е спорно, че към момента на процесното
ПТП досежно увреждащото МПС липсва сключен договор за задължителната
застраховка Гражданска отговорност.
С изготвения по реда на чл. 146 от ГПК
доклад съдът е приел, че доколкото не се поддържа
оспорване на фактите, не се нуждае от доказване соченият механизъм на реализиране
на процесното ПТП, както и че вината за настъпването му е на ответника.
Приобщена по делото е
Покана от 04.02.2019 г., като видно от разписката за връчването й, тя е
получена от лица на име Борислав С. – брат.
Приложено е заключение
по изготвена съдебно техническа експертиза, според която
стойността на щетите по увреденото МПС е 2139,49 лв.
Другите доказателства по делото не променят крайните изводи
на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.
С оглед така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането (КЗ),
вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) – регресен иск от
застраховател платил обезщетение по сключен договор за застраховка, встъпил /суброгирал се е/ в правата на
застрахования /от момента на плащането на обезщететието/, които последният
притежава към деликвента против причинителя на вредата, както и
иск с правно основание обезщетение за забавено изпълнение.
За основателността
на претенцията
в тежест на ищеца бе да установи със средствата на ГПК валидно застрахователно
отношение по застраховка "Каско" между ищеца – застраховател и
застраховано при него лице; настъпване на покрит застрахователен риск;
претърпени от застрахованото лице имуществени вреди; пряка и непосредствена
причинна връзка между настъпилия резултат и претърпените вреди; изплащане от
застрахователя – ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно
обезщетение за причинените вреди; противоправно поведение на причинителя на
вредата; пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение
и реализираното застрахователно събитие.
В
тежест на ответника бе да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, в т.ч. всички свои правоизключващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения в контекста на презумпцията по чл. 45, ал.2 ЗЗД, а
именно, че вината се предполага до доказване на противното.
При
така разпределената доказателствена тежест по делото е установено и не е спорно
наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
увреденото МПС.
Механизмът
на настъпване на ПТП, описан в исковата молба, както и вината на ответника за
това, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Че са налице претърпени от застрахованото лице имуществени
вреди, че те са пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
резултат и претърпените вреди, че е налице плащане от застрахователя – ищец на
застрахователно обезщетение за причинените вреди, че е противоправното
поведение на причинителя на вредата е причина за настъпването на ПТП, както и
че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното
поведение и реализираното застрахователно събитие, се установява от
доказателствата по делото - Протокол за ПТП № 1509670 от 26.02.2016г.,
Застрахователна полица № 15-0300/5001150, както и сертификат към нея,
Уведомление за щета на МПС, Декларация, Опис по щета № 0300-16-090-500008
Калкулация за ремонта – л. 22, фактура от 26.04.2016 г.
От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на щетите по
увреденото МПС е 2139,49 лв.
От изложеното следва извод, че претенцията за главница е
основателна и следва да бъде уважена.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Предмет на претенцията е и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД в размер на
382,14 лв. Сочи се, че сумата се дължи поради неосъществено плащане на главното
задължение за периода 08.02.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба
12.11.2020 г.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право,
но не и за поставяне на длъжника в забава (моментът на настъпване на
изискуемостта не съвпада с момента на забавата). Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходима покана. Такава е отправена, но няма данни да е
била получена от него. В разписката към обратната разписка е записано лице на
име Б. С. – брат,
като ответникът поддържа, че всъщност има брат.
Няма спор в съдебната
практика, че редовно връчване на физическо лице на писмо по пощата е налице не
само, когато му е връчено лично, но и когато е връчено и по друг начин,
допустим съгласно общите правила на ГПК (чл.42, чл.44, чл.46) или специалния
закон - чл.36 ЗПУ (Закон за пощенските услуги).
Съгласно цитираните норми, вкл. чл.44, б.“а“ и б.“б“ от Общите условия на
„Български пощи“ АД, към които препраща чл.36,
ал.2 ЗПУ, когато лицето отсъства пощенската пратка се връчва на
друго лице, което е съгласно да я получи, вкл. пълнолетен член от домашните или
който живее на адреса, като се посочват имената на лицето и в какво качество
получава пратката.
При това обаче, по делото не
бе установено със средствата на ГПК, че лице на име Б. С. е брат на ответника. Направено бе изявление от ищеца, че той няма
брат, а сестра, като оспорване на посоченото обстоятелство не бе заявено, респ.
доказателства в т. см. не са събирани. Но дори и да се приеме, че посоченото
лице е негов брат, неясно е дали той е лице от адреса по см. на чл. 46 от ГПК,
заради което не може да се приеме, че поканата е получена, съотв. и предадена
на адресата. Това обосновава извод, че претенцията в тази част е неоснователна
и недоказана, и като такава подлежи на отхвърляне.
При тези изводи
главницата се дължи, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба, доколкото тя играе роля на надлежно връчена покана.
По разноските: Единствено ищецът претендира
присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, но
според
уважената, съотв. отхвърлена част на иска, на него му се следва сума размер на 834,37
лв.
Водим
от горното и на основание чл.410 КЗ,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.С.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Алианц България“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Княз Дондуков“ №
59, сумата от 2139.49 лв. (две хиляди сто тридесет и девет лева и
четиридесет и девет стотинки) – регресна претенция (по повод предизвикано от
ответника ПТП на 26.02.2016 г. в 13.15 часа в гр.
Кюстендил, като водач на МПС „Опел Вектра“ с ДК№ ***, при което е причинил вреди
на МПС „Пежо 308“ с ДК№ *** - собственост на Лизингова къща София, застраховано
при ищеца по застраховка Автокаско - Застрахователна полица № 15-0300/5001150,
както и сертификат към нея, валидна за
периода 29.06.2015 г. – 28.06.2016 г., щетите по което били отстранени в
доверен на застрахователя сервиз, на стойност 2139,49 лв.), ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.11.2020 г. (спр. пощ. клуеймо) до окончателното плащане на
задължението, КАТО иска за присъждане на сумата от 382.14 лв. (триста осемдесет
и два лева и четиринадесет стотинки) – законна лихва върху главницата, считано
от 08.02.2019г. (получена покана за доброволно плащане) до подаване на исковата
молба, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
А.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ЗАД „Алианц
България“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Княз Дондуков“ № 59, сумата в размер на 834,37 лв. (осемстотин тридесет и четири лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща сторени деловодни разноски с оглед уважената част от
иска.
Решението ПОДЛЕЖИ на
обжалване пред ОС – Кюстендил в
2-седмичен срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Районен съд –
Кюстендил:_______________