ПРОТОКОЛ
07.09.2018
година град
Несебър
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
седми септември две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИ СЪБЕВ
Секретар:
Красимира Любенова
Сложи за разглеждане Гражданско дело № 790
по описа за 2018 година
На именно повикване в 14.30 часа се
явиха:
Молителят
Н.А.К., редовно уведомена, се явява лично и с адв.Кирязова от АК- Бургас, с представено
днес пълномощно.
Ответникът
Х.В.М., редовно призован, се явява лично с адв.К. ***, с пълномощно по делото.
Адв.КИРЯЗОВА:
Да се даде ход на делото.
Адв.К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА, че са постъпили справка за
съдимост на Х.В.М. и справка от ЦПЗ Проф.Д-р Ив. Темков- гр.Бургас за това дали
лицето се води на отчет.
Адв.КИРЯЗОВА:
Водим двама свидетели, които са ни
допуснати в предходното съдебно заседание. По отношение на допуснатите от съда
в предходно съдебно заседание доказателства за представяне на извадка от
справки от мобилен оператор, няма да представяме такива, тъй като касаят минал
период. Детето не е било дадено на бащата от майката на 24 май да пътува за
гр.Габрово, като следва да се има предвид, че тогава не е била дата на лични
контакти на детето с бащата по споразумението, а по отношение на това, че
майката е говорила с детето по телефона, съгласно споразумението, което страните
са постигнали, подписали и е утвърдено от съда, когато детето е при другия
родител, тогава майката, съответно бащата, имат право на разговор с детето по
телефона. Да се приемат постъпилите по делото доказателства. Същите са
относими.
Адв.К.:
Що се отнася до справката за съдимост, нормално е да се изисква такъв документ
и не възразявам да се приеме по делото. Що се отнася до втората справка, не
възразявам да бъде приложена по делото, но в ЦПЗ, или по точно в центровете за
психично здраве се регистрират лица, за които има данни, че същите страдат от
заболяване, които ги оприличават като наказателно неотговорни лица. По повод на
регистрацията е абсолютно задължително съгласието на боледуващия от съответното
психично заболяване. В случай, че болният не желае той да бъде вписан в
регистрите и да бъде регистрирано като лице с психични отклонения, в никакъв
случай не дава възможност на ЦПЗ да регистрира такива лица. В този смисъл
считам, че документа няма никаква стойност, с оглед на обясненията, които
внесох току- що. Всеки един, който е психично болен и не е дал съгласие да бъде
регистриран в центровете за психично здраве, ще се изкара здрав. Да се приложи
по делото като материал по делото, но не и като доказателство, с оглед на обстоятелствата,
които изложих. По отношение на възможността молителката да представи документи,
свързани с провеждани телефонни разговори, нямаше как да реагирам след като
съда счете искането за основателно. Не можах да разбера оттеглят ли си това
искане за възможност да представят такива справки.
Адв.КИРЯЗОВА:
Оттегляме искането си.
Адв.К.:
С оглед на това обстоятелство, че Закона за защита срещу домашно насилие в
текста на чл.2 подробно е описано какво се счита домашно насилие. В молбата
приложена по делото е видно, че става въпрос за един факт, който се твърди за
случил се на дата 22 юли 2018г. Всички останали действия, които са свързани с
психично или физическо въздействие върху дадена личност, извън дата 22-ри,
считам че са неотносими и следва да се разгледа настоящото производство от
гледна точка на всички доказателства, представени към молбата за действия за
моя доверител, извършил ги на 22 юли 2018г. Тези телефонни разговори само ще
обслужат нещо, което ще послужи като характеристика на личността, но не и в
подкрепа на факта за случилото се на 22 юли 2018г. Колегата спомена, че не е
бил в режим на свиждане. Това е така, но разпитаната в предходното съдебно
заседание свидетелка искаше да посочи чувството на уважение към дете и то да
присъства на такъв абитуриентски бал, но не и в подкрепа на производството по
делото. Не можах да разбера с каква цел бяха поискани да бъдат допуснати до
разпит свидетелите. Така или иначе те са
допуснати, ще ги чуем.
РЕПЛИКА
на адв.КИРЯЗОВА: Относно случая, когато молителката не е пуснала детето с бащата,
то наистина е било болно. В самото споразумение изрично е записано, че когато
детето е болно, да не се предоставя на бащата.
АДв.К.:
Никъде в молбата за издаване на съдебна заповед за незабавна защита не е
посочено обстоятелството, че детето е било болно, и не е залегнал този факт в
молбата, и не подлежи на коментар.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме
постъпилите писмени доказателства по делото, като по тяхната относимост ще се
произнесе по същество на спора.
Следва да се разпитат водените свидетели,
на които снема самоличността.
С
оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА като доказателства по делото справка за съдимост на Х.В.М. с
рег.№722/03.09.2018г. и справка от ЦПЗ – гр.Бургас с рег.№ 1036/03.09.2018г.
СЪДЪТ
СНЕМА самоличността на водените от молителката свидетели, на които снема
самоличността, както следва:
Д.А.К.-
на 78 години, българка, български гражданин, вдовица, с основно образование, неосъждана, без родство
със страните по делото.
Х.
А.К.- на 36г., българин, български гражданин, средно образование, неженен,
неосъждан, брат на молителката.
Свидетелите
предупредени за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК. Обещават да
говорят истината.
Свидетелят
Калдардонов запознат с разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, според която
като брат на страна по делото може да откаже да свидетелства.
Св.
КАЛДАРДОНОВ: Ще свидетелствам.
СЪДЪТ
ОТВЕЖДА от съдебната зала свидетеля Калдардонов.
На въпроси на адв.Кирязова- св.КОСТОВА:
Познавам Н. и Х., защото сме комшии на Н.. Една телена ограда дели моята къща с
къщата, в която живее Н.. Познавам Х..***. Освен това Н. беше заедно с него. Доста
години бяха заедно и от доста време го познавам. Имат едно дете- момиче на
четири години. Спомням си, че беше след рождения ми ден. Родена съм на 21 юли.
Бях на чешмата си, която е на оградата между двете къщи. Х. беше в другия двор
на един метър от мен и беше страшно ядосан. Започна да псува. Да вика „боклук”.
Аз не видях Н., но мисля че отправи тези думи към Н.. После Х. влезе вътре,
излезе с детето което плачеше, качиха се в колата и заминаха. Аз през това
време отидох и казах на майка й, която беше в заведението, което имат, и на нея
казах, че Х. беше много ядосан и да отиде да види да не би да се карат. Преди
да се роди детето, съм виждала двамата пред заведението, и съм виждал Х. да
блъска Н., без да я удря.
Адв.КИРЯЗОВА: Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. К.- св.КОСТОВА: Не
мога да кажа колко дни след датата 21.07 стана това, но не бяха много. Това се
случи някъде след обяд. Не мога да кажа дали беше работен или почивен ден. Аз
бях в двора до оградата и Х. беше на един метър от мен. Аз като отидох на мивката,
Х. беше там. Не видях други хора, освен Х.. Когато излязох не видях Н. на
двора. Разбрах, че е била вътре. Колата на Х. беше в двора на Н.. Х. взе
детето, излезе от къщи и го качи в колата. Х. идваше редовно да взима детето, не
са го спирали. Х. беше извън колата, детето го нямаше. Видях детето, когато Х.
влезе вътре и излезе с него. Той не се забави. Не мога да кажа колко време
точно, но не закъсня много. Х. псуваше, но не мога да кажа кого псуваше.
Предполагам, че псуваше Н.. Аз казвам какво съм видяла и чула. Аз видях Х.
когато взе детето, качи го в колата и замина. Н. не съм я видяла. След като се
качиха в колата, тогава аз се прибрах. Х. и детето се качиха в колата и според
мен тръгнаха. Не видях майката на детето при този случай. Х. носеше детето на
ръце, беше го прегърнал. Детето плачеше, чух го да плаче, но за какво, не знам.
Не съм чула детето да казва нещо. Майката и детето живеят на третия етаж от
къщата. Има мазе и два етажа. Мазето е високо. Живеят на последния етаж от
къщата. За втория етаж се качва по вътрешни стълби. Там, където бях, нямам
поглед какво се случва в дома на Н.. Аз тогава видях Х., че влезе в къщата. Х.
излезе от къщата с детето. Х. не се задържа много в къщата.
Адв.К.: Нямам повече въпроси към
свидетелката.
На въпроси на адв.Кирязова- свид.КОСТОВА:
Там, където беше спряна колата на Х., тя не ми пречеше да видя вратата на
къщата.
На въпроси на СЪДА – св.КОСТОВА: Казах
на майката на Н.. След това не съм се интересувала и не съм разбрала какво е
станало.
На въпроси на адв.К.- свид.КОСТОВА: Не
съм разговаряла тогава с Х.. Ние не разговаряме. Не сме скарани, но не
разговаряме. Х. не направи опит да ме заговори. Не го чух да говори на детето. Не
съм гледалата дали детето е правило опит да се отскубне.
Адв.КИРЯЗОВА:
Нямам повече въпроси към свидетелката. Не възразявам да бъде освободена.
Адв.К.:
Нямам повече въпроси към свидетелката. Не възразявам да бъде освободена.
СЪДЪТ
РАЗРЕШАВА на свидетеля Костова да напусне съдебната зала.
На въпроси на адв.Кирязова- св.КАЛДАРДОНОВ:
Познавам Х.М. още от преди да има връзка със сестра ми Н..***. На 22 юли 2018г.
бях в къщи на работа. Работното ми място е точно пред домът ми. Разстоянието
между домът ми и работното ми място е седем- осем метра. Имаме семеен ресторант.
Търговската зала е вътре в двора, а лятната тераса е откъм другата страна на
улицата- ул.И.№ ..в гр.Несебър. На въпросния ден Х. дойде да вземе детето с
кола. Паркира вътре в двора. Отначало всичко беше нормално. После започнаха
викове и крясъци. Не ми направиха голямо впечатление, защото не чувам за първи
път такива думи между Х. и Н.. След това той си замина и след няма и минута, се
върна обратно. Това го видях и чух разговора. Х. беше дошъл да вземе Д.-
тяхното дете. Детето се разплака, защото си играеше с други деца и не искаше да
тръгва. Х. започна да отправя обидни
квалификации към Н., които и друг път съм чувал. Не съм се намесил по някакъв
начин. През това време дори и съседката Деспа дойде да каже, че има голям
скандал. През прозореца видях как сестра ми се качи горе по стълбите, а Х.
остана долу в двора и си помислих, че няма да се случи друго, и се обърнах да
си наблюдавам търговския рафт.
Адв.КИРЯЗОВА: Нямам други въпроси.
На въпроси на адв.К.- св.КАЛДАРДОНОВ:
На тази дата за първи път при случката детето беше вътре в двора. Майката беше
в двора при детето, когато Х. пристигна. Дворът ни е Г-образно разположен и там,
където си играеха децата, е празно място. Това се намира зад ресторанта, а от
другата страна могат да влизат автомобили. Аз виждах тази част от Г-образния
двор- там, където си играеха децата. Входът за ресторанта и входът за двора са
на едно и също място, което е с лице към моето работно място. Лицевата част на
ресторанта е с витрини. Видях автомобила на Х. как влиза през входа на двора.
Работното ми място не е съсредоточено върху един стол. Аз мога да бъда във
всяка една част на търговската зала. Не съм излизал от търговския обект и не
съм напускал работното си място. Лицевата част на търговска зала на ресторанта е
със стъклени витрини, които са отворени през цялото време, което ми дава достъп
да видя кой влиза и кой излиза. След като влезе автомобилът на Х., аз нямах
поглед върху автомобила, но имах поглед към Х., сестра ми и децата. Не съм
споменавал, че Х. шофира автомобила. Не съм си поставял за цел да видя кой
управлява автомобила. Не си спомням. Майката беше при децата, когато Х. отиде
при тях. Познавам жената разпитана преди мен като свидетел. Не си спомням дали
тя е присъствала, когато Х. е дошъл. Наблюдавах сестра ми и Х.. Не съм
наблюдавал съседката. От търговския обект чувах караницата. Това стана след седем
часа вечерта. В нашия търговски обект вътре в залата няма музика, и там където
аз се намирах, нямаше музика. Чух Х. да казва на сестра ми- „Съжалявам, че имам
от теб дете. Ти ме направи такъв“. „Боклук”. Не съм видял Х. да посяга на
сестра ми- не и в този ден. След като Х. пристигна, детето продължи да си играе
с децата и не искаше да тръгва с баща си. Детето се разплака и една от
репликите на Х. беше- „Нали знаеш, че ще идвам, защо не я качи горе”. Каза това
на сестра ми, защото ако детето не играе с други лица ще може да го вземе по-
лесно. Когато детето не играе с деца, бащата би взел детето по- лесно. Само
предполагам, че ще бъде така. Нямам наблюдения за отношенията между баща и
дете. Имало е случаи детето да не иска да ходи с баща си и да реве, когато той
идва да го вземе. В някои от случаите
пак е имало деца, но в другите случаи не мога да кажа защо детето е плакало.
След като Х. се върна втория път, тогава взе детето. Х. излезе с колата и
приблизително след една- две минути се върна отново. Видях, че сестра ми влезе
в къщата, а Х. остана в двора и предположих, че всичко е отминало. През това
време, докато сестра ми беше горе, детето играеше с другите деца, и когато
сестра ми се качи горе в къщата, а се върнах обратно. Не съм говорил с Х.. Не
видях кога детето влезе в колата. Сестра ми излезе от къщата по- късно, когато Х.
и детето бяха тръгнали.
Адв.К.: Нямам други въпроси към
свидетеля.
На въпроси на съда – св.КАЛДАРДОНОВ:
Половин час след случката, сестра ми слезе долу и ми разказа цялата случка, като
ми каза че Х. се е качил след нея горе,
и в пристъп на ярост й е нанесъл удар.
Адв.КИРЯЗОВА:
Нямам повече въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободен.
Адв.К.:
Нямам повече въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде освободен.
СЪДЪТ РАЗРЕШАВА на свидетеля Калдардонов да напусне
съдебната зала.
Адв.КИРЯЗОВА:
Няма да соча други доказателства. Да се приключи събирането на доказателства.
Адв.К.:
Няма да соча доказателства. Да се приключи събирането на доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ
Х.М.: Тази жена- първият свидетел, изобщо не беше там. Тя псува по цял ден. С
мъжа си се псуваха по цял ден. Твърдя, че тя не е била там. Входната врата има
две стъпала и тази жена стоеше на тези стъпала.
МОЛИТЕЛКАТА:
Аз видях жената вече когато отиваше при майка ми. Аз бях с лице към двора, а Х.
беше с гръб и за това не я видя.
С
оглед изявлението на страните, че няма да сочат други доказателства, съдът
намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв.КИРЯЗОВА:
Моля да постановите решение, с което да
уважите молбата на доверителката ми и да й бъде издадена Заповед за защита за
извършеното от ответника домашно насилие и наложите подходящи, според Вас,
мерки за защита за максимален срок. Моля да присъдите на доверителката ми направените
разноски. По делото се събраха достатъчно доказателства, включително и
доказателствата- декларация по чл.9, ал3 от ЗЗДН, само която е достатъчна да
бъдат наложени мерки. От представената справка за съдимост, се установява че
ответникът е склонен към извършване на насилие. Има няколко присъди за нанесени
леки и средни телесни повреди. От събраните гласни доказателства се установи,
че той има избухлив характер и не за първи път между него и доверителката ми
има пререкания, като той се държи грубо с нея и я обижда. Считам, че всичко
това е достатъчно да наложите предвидените в ЗЗДН мерки за максималния
предвиден в закона срок.
МОЛИТЕЛКАТА
ЛИЧНО: Искам ограничителна заповед, защото не желая детето да става свидетел на
нашите караници. Нямам против Х. да взима детето от къщи от майка ми, от баща
ми и от брат ми. Не искам да се срещам с него и не искам да взима детето от
мен.
Адв.КИРЯЗОВА:
Моля да се има предвид, че на 22 юли 2018г. ответникът не е бил в режима си на
лични контакти с детето. Режимът му е бил предния ден, когато е имал рожден ден, и на следващия ден майката
се е съгласила ответникът да дойде да вземе детето, и да прекара няколко часа с
него.
Адв.К.:
Касае се за производство по реда от Закона срещу домашно насилие, като в
молбата, с която се иска помощ от страна на уважаемия съд от молителката Н.К.,
се сочат факти и обстоятелства, които са се случили на 22 юли 2018г. Към
молбата за издаване на съдебна заповед за незабавна защита вх. №5845 от 27.07.2018г.
е приложена и задължителната декларация по реда на чл.9 ал.3 от ЗДДН. Настоящото
производство протече в две съдебни заседания, като в хода на същите по делото
бяха приложени множество писмени документи като доказателства по делото в това
число и подписано и утвърдено от РС- Несебър споразумение, което урежда режима
за контакти на моя доверител с молителката на детето, което е родено в резултат
на брачното съжителство. Видно е, че при подаване на молбата, с която се иска
заповед за незабавна защита, молителката е имала възможност да представи този
документ, за да подпомогне съда за възприемане на всички факти и обстоятелства,
които са свързани със страните в настоящото производство. Очевидно е, че това
не е сторено, а е сторено от пълномощника на моя доверител. Допуснати бяха и
гласни доказателства- разпит на свидетели, и аз бих искал да посоча, че никой
от тези свидетели не сочи факти и обстоятелства, които могат да бъдат приобщени
като доказателства по делото. Точно обратното. От разпита на допуснатите в днешното съдебно заседание свидетели по
искане на молителката, се установява, че сведенията, които са съобщавани,
взаимно си противоречат. Нито едно от съобщените обстоятелства не сочи в подкрепа
на твърдяното в молбата на молителката за издаване на незабавна заповед за
защита, каквато съдът е издал. Това, че се твърди за декларация като
доказателство, сочеща прояви на насилие, на обида, на нанасяне на телесни
увреждания от страна на моя доверител, не е вярно. Тази декларация има по скоро
предупредителен характер, и от твърдяното в тази декларация, ако не е вярно, то
влече след себе си сериозни последици по чл.313 от НК. Уважаемият съд е кредитирал
молбата, кредитирал е и декларацията, но тя за това има и временен характер и
трае до приключване на настоящото производство. В случай, че бъде подкрепена с
доказателства, тогава се издава друга заповед, която ограничава правото на моя
доверител да доближава молителката, детето, местоработата, местоживеенето, да
се въздържа от насилствени действия за определен срок от време. Считам, че в
хода на настоящото производство не се събра нито един факт, който да подкрепя
твърдяното от молителката, че се случило нещо оприличено като непристойно
поведение от страна на моя доверител, и това случило се нещо, е било на 22 юли
2018г. в домът на молителката по стълбите от първия за втория етаж на адреса на
молителката, което в отговор на желанието на молителката бе съобщено лично пред
уважаемия съд като изявление. При уточняващите въпроси как е станало така че
молителката тича по стълбите, моят доверител я е ритал докато тя се е качвала
по стълбите. Към допълнителните въпроси как се е случило това, включително и
въпроса къде живее, защото не може човек да тича по стълбите, и този който е
след нея да й нанася удари с крак, молителката изясни, че това не се е случило
по стълбите, а се е случило в стаята където се е намирала играчка на детето. Тази
играчка е била причина молителката да се качи на втория етаж, да вземе
играчката и да я свали долу на детето, тъй като детето се е разплакало не заради
това, че трябва да напусне децата, а се е разплакало заради играчката. По повод
на тази играчка, която е била на земята, молителката разказа, че като се е
навела да взима играчката, тя била в наведено положение и моят доверител я е
ритнал по задника /извинявам се за израза/, и това е станало два пъти. На
въпроса- беше ли загубено равновесие в това наведено положение след нанасянето
й на два удара с крак по задните части на тялото й, ако това твърдяно нещо е
вярно, много чудно този здрав човек какви шутове е нанесъл на тази крехка дама
да запази равновесие и да не падне по очи. Всички тези факти, които ги разказвам,
не бяха подкрепени с нито едно доказателство от страна на молителката. По
безспорен начин се доказа, че моят доверител не е нанасял такива удари, за
които се твърди. Възможно е да е имало реплики, които така или иначе не бяха
цитирани от нито един от свидетелите. Всички тези изрази, които молителката ги оприличава
като непристойни по отношение на нейната личност, са изявление на самата
молителка. Тъй като всяко действие има причина при изясняване на същите за
подаване на молба за издаване на незабавна заповед срещу домашно насилие, се
установява, че след раздялата между страните в настоящото производство, имам
предвид съвместното съжителство, се е забелязало непрекъснато такова поведение
от страна на молителката в знак на ревност за това, че моят доверител е
установявал по- непосредствени контакти с други момичета. Посочено беше като
факт, че молителката е отправяла предупреждения към моя доверител, че няма да
престане с това си поведение, докато не го вкара в затвора. Уважаеми господин Председател,
изправяме се пред едни взаимоотношения, които за жалост са тривиални в нашето
общество. Факти и обстоятелства, които са сочени като основание за прилагане на
ЗДДН, но тези факти и обстоятелства са по- скоро обичайни в нарушените
взаимоотношения между две лица, които доскоро са били заедно, живеели са на
семейни начала и имат дете, което е в резултат на това съвместно съжителство.
Жалкото е, че тези деца се ползват като инструмент за постигане на лични цели,
лични амбиции пред какъвто казус сме изправени в настоящото производство. Дава се
възможност на всеки спрямо когото е упражнено домашно насилие така, както е
отразено в чл.4 ал.3 от ЗЗДН, да посети лекар, да потърси медицинска помощ, най-
малкото да бъде освидетелстван. От шутовете, които са нанесени на молителката в задните й части от страна на
моя доверител, не е потърсена такава помощ, защото не е имало такива шутове и
не е паднала, и молителката да запази равновесие без да пада. Няма как да
приемем тези твърдения за неверни като имаме предвид, че първоначално
молителката твърдеше, че шутовете са нанесени докато се качва по стълбите. Затова
задавах и уточняващи въпроси към свидетелите, за да разберем мястото и времето
на нанесените шутове. Тези отношения се отразяват върху психиката на детето. Аз
допускам, че съвсем умишлено уважаемия съд не е конституирал детето като
пострадало в резултат на домашно насилие. Не желая да давам някакви насоки, или
да оказвам някакво въздействие върху вътрешното убеждение на съда за издаване
на съответния съдебен акт във връзка с подадената молба, но ако действително е
имало такива доказателства, няма как детето да не участва в настоящото
производство като пострадало, не защото му е посягано, а е било свидетел на
такива прояви, които въздействат върху психиката и съзнанието на детето. Липсват
каквито и да било доказателства за проявено домашно насилие или на поведение,
което дава основание по смисъла на чл.2 от ЗДДН да се приеме, че моят доверител
е извършител на такова деяние. Едно от доказателствата е и фактът, на не
образуване на наказателно производство от страна на Районна прокуратура- гр.Несебър.
Преписката, която е образувана в РУ- Несебър, е прекратена и моят доверител е
освободен от ареста преди изтичане на 24-часовия срок за задържане по реда на
ЗМВР. Аз моля на основание чл.15 от ЗДДН да не уважавате молбата на молителката
Н.А.К. за издаване на постоянна заповед за определен срок. Не бяха постъпили
искания за срок, място по отношение на кого да бъде издадена такава заповед.
Моля да оставите молбата като неоснователна, незаконосъобразна, не подкрепена с
каквито и да било доказателства в хода на съдебното дирене. Моля, всички
разноски, свързани с настоящото производство, да бъдат възложени на молителката,
като моля в този смисъл да приемете молба по реда на чл.80 от ГПК, ведно с
банково бордеро, свързани с договора за правна защита и съдействие с препис от
молбата и приложенията към нея за молителката. В случай, че не уважите
направените от мен разходи от гр.София до гр.Несебър с лекия ми автомобил, то искам
да посоча в частта, относно размера за пътните разноски, че съм спестил да
посоча като пътни разходи две идвания до гр.Несебър, но съм записал с личния
автомобил. Моля да се приемат пътните разноски за двете съдебни заседания като
присъдите равностойността на билета с автобус, ако не приемете тези с автомобил.
РЕПЛИКА
на адв.КИРЯЗОВА: Правя възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Моля съда да има предвид, че на 22 юли 2018г. Х.М. е бил лишен от право да
управлява МПС, видно от представената по делото справка. Въпреки това, той е
отишъл да вземе детето, без да има право за това.
ДУПЛИКА
на адв.К.: Ненапразно беше зададен и въпросът от мен кой е управлявал
автомобила. Свидетелят- брат на молителката каза, че не е длъжен да гледа кой е
управлявал автомобила. Моля препис от протокола да се изпрати на електронен
адрес, който посочвам.
ОТВЕТНИКЪТ
ЛИЧНО: Няма нищо такова. Имам си личен шофьор. Поддържам казаното от адвоката
си и нямам какво да добавя. Молбата беше пълна измислица. Моля препис от
протокола да се изпрати на електронен адрес, който посочвам.
СЪДЪТ
се оттегля на тайно съвещание и обявява на страните, че ще се произнесе с
решение в 16.10 часа.
Съдебното
заседание продължава в 16.10 часа в присъствието на страните и техните
процесуални представители, на които съдът обяви своето съдебно решение в
следния смисъл:
На
основание чл. 15, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие, съдът се
произнася със съдебно решение в днешното съдебно заседание в следния смисъл:
Производството
е образувано по молба, подадена от Н.А.К., в която са изложени твърдения за
извършен спрямо нея акт на домашно насилие на 22.07.2018г., след 20:00 часа, от
лицето, с което живяла на семейни начала – Х.В.М.. Молителката сочи, че има
дете от посоченото лице. Навежда, че на въпросните дата и час Х.М. ***, за да
вземе дъщеря им в изпълнение на определения режим на лични отношения. Детето не
пожелало да тръгне с баща си и той се ядосал и си тръгнал. След заминаването
започнал да звъни на молителката по телефона, да я обижда и накрая, казал, че
ще се върне на място при нея. След известно време пристигнал, настоявайки да
вземе детето. Молителката сочи, че се качила в къщата да приготви багажа на
детето, но то плачело, настоявайки, че не иска да тръгва никъде с баща си.
Въпреки това М. я взел и я качил в колата и наредил на молителката да отиде
горе и да донесе от къщата определена играчка на детето. Молителката твърди, че
докато се качвала вкъщи М. я настигнал и започнал да я рита, кълне и обижда с
грозни думи. Изплашила се много и се притеснила за детето й и за това какво
може да се случи с него. Сочи, че на 24.07.2018г. подала сигнал пред органите
на Р.Н. с вх. № **********/18г., в който подробно описала случилото се между
нея и М.. Отправя се искане до съда спрямо ответника да бъдат взети мерки за
защита, като се постанови заповед за незабавна защита, с която да се забрани на
извършителя да приближава молителката и дъщеря й, обитаваното от тях жилище и
местоработата на молителката за определен, достатъчно дълъг срок. В съдебно
заседание молителката лично и чрез процесуалния представител поддържа и развива
доводите си. Претендира разноски. Възразява се за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Ответникът
Х.В.М., лично и чрез своя процесуален представител, заема становище за
неоснователност на молбата. В записано в настоящия протокол се изразяват
подробни съображения в тази насока. Отправя се претенция за разноски.
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
От
трудов договор № 0183 от 01.06.2015г. (на л. 39 от делото) се установява, че
ответникът М. работи при работодател „Ди Ес Бус” ЕООД на длъжност „Пазач”. От приетата
по делото справка за съдимост, се установява, че М. е осъждан неколкократно за
извършването на различни престъпления, като последната от присъдите му е за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и е влязла в сила на 16.06.2018г. Видно от
справка от ЦПЗ- Бургас, М. не се води на отчет в диспансера.
Видно
от удостоверение за раждане (на л. 38 от делото) Н.А.К. и Х.В.М. имат общо дете – Д. Христова
Маркова, родена на ***г. К. и М. постигнали споразумение относно упражняването
на родителските права върху детето, като същото било одобрено с протоколно
определение от 29.03.2018г. по гр.д. № 1064/2017г. по описа на Районен съд
Несебър. Със споразумението родителските права се предоставили на майката, а
бащата следвало да осъществява режим на лични контакти, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с приспиване от 9 ч. в събота до 19 ч.
в неделя; по един ден всяка седмица, по няколко
часа, като бащата ще взема детето след детска градина и ще го връща в дома на
майката в 20 часа; два пъти по петнадесет дни през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск; родителите ще редуват помежду си коледните и
новогодишни празници, като по време на официално обявените коледни празници на
всяка нечетна календарна година детето ще бъдe при майка си, а на новогодишните – при
баща си и обратно – всяка четна календарна година по време на официално
обявените коледни празници, детето ще бъдe при баща си, а на новогодишните
празници – при майка си- в
часовете и начина, посочени по-горе; родителите
ще редуват помежду си и великденските празници, като в четна година, детето ще
бъде при своята майка, а в нечетна година - при своя баща - в часовете и по
начина, посочени по-горе; детето да празнува
с бащата рождения му ден и тези на баба
си и дядо си по бащина линия, независимо дали съвпада с установения режим на
свиждане; детето да празнува с майката рождения и ден и тези на баба си и дядо си по
майчина линия, независимо дали съвпада с установения режим на свиждане; всяка
година, на рождения ден на детето, който е на 24.12, Д. през деня ще бъде при
майка си, независимо от това при кой от родителите съгласно споразумението
трябва да бъде през коледните празници, като родителите ще организират и
празнуват заедно празника на детето; когато детето е болно, в дните на лични
контакти с бащата, да остане при майката, като личните контакти, които са
пропуснати да се осъществят в следващата седмица – по допълнителна уговорка
между родителите; при осъществяване на режима на лични отношения, бащата се
задължава да взема детето от дома на майката и да го връща отново там в края на
свиждането; при осъществяване на режима на лични отношения, родителите ще
поддържат връзка и ще спазват следните основни правила: когато детето е при
бащата и има симптоми на влошено здравословно състояние, бащата трябва да се
обади на майката и да вземе под внимание нейните напътствия за лечение;
родителите ще осигуряват възможност на детето да се чува по телефона с другия родител;
когато детето е при бащата и последният планира пътуване извън града, за това
пътуване бащата да уведоми предварително майката с цел подготвяне на лични вещи
на детето от първа необходимост, тоалетни принадлежности, лекарства и др.
Въпреки
така определения широк и подробен режим родителите трудно постигали съгласие
при фактическото му изпълнение и между тях възниквали множество скандали във
връзка с изпълнението му. Конкретни ситуации се установяват от показанията на
свидетелите Мишева, Калчева-Стоянова и Мерсенков, при които детето било вземано
от майката със скандали между родителите. Подобна била обстановката и на
21.07.2018г. когато детето трябвало да празнува с баща си неговия рожден ден,
но това не се случило. Поради тази причина на 22.07.2018г., около 20:00 часа,
бащата М. отишъл до дома, обитаван от К. ***. Майката на детето живее на този
адрес, заедно с родителите си, като имотът представлява къща. В този момент
родителите й и брат й- свидетелят Калдардонов,
се намирали на работното си място – в заведение, находящо се непосредствено до
къщата. Детето играело в двора и поради тази причина не пожелало да тръгне с
баща си, поради което той първоначално се заминал. Впоследствие се обадил на
молителката по телефона и й заявил, че ще вземе детето, като за целта се върнал
и започнал да я обижда. Молителката Н.К. приготвила багажа на детето и я
предала на М., който я качил в автомобила, с който дошъл да я вземе. М. казал
на молителката да се качи до къщата и да донесе играчка на детето, която то
искало. К. започнала да се качва по вътрешните стълби към стаята на детето, при
което била застигната от М., който започнал да я обижда и кълне. В момента, в
който влязла в стаята и се навела да вземе играчката М. и нанесъл два удара с
ритник в задните части, като продължил да я обижда. Взел играчката и се върнал
в колата, с която напуснал мястото. Впоследствие детето останало при баща си
два дни, като молителката го взела от обитавания от него дом отново след
конфликт, при който тя нахлула в дома и взела детето направо от там, тъй като
според нея то не било върнато на упоменатия в режима на лични отношения ден.
Съдът
намира, че описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните
по делото доказателства. На първо място следва да се има предвид, че съгласно
чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява
доказателствено средство за нуждите на настоящия процес. Доказателствената
стойност на декларацията е от съществено значение в случаите когато се твърди,
че актът на домашно насилие е осъществен в присъствието единствено на страните
по делото. В тези случаи обективно друго преки доказателства на насилието няма
как да съществуват и същото следва да се изведе от косвени доказателства и от
посоченото в декларацията. Настоящият съдебен състав намира, че случаят е точно
такъв, като твърденията на молителката са, че описаните от нея действия на М.
са осъществени единствено в нейно присъствие и без наличието на други
свидетели. Това обстоятелство се потвърждава от дадените от страните обяснения
по реда на чл. 176 ГПК, като ответникът М. не отрича, че е оставил детето в
колата и се е качил след молителката с цел да вземе исканата от детето играчка.
Самият М. не твърди в този момент да е имало други очевидци на развилата се
между тях ситуация. Косвените доказателства по делото, показанията на всички
разпитани свидетели, сочат към трайно влошени отношения между страните. Ето
защо тези косвени доказателства само потвърждават, че е възможно отношенията
между тях да ескалират до степента, посочена в декларацията. Следва да се
обърне внимание и на обстоятелството, че самият М. дава изключително нелогично
обяснение за причината, поради която се е качил след К. за играчката. Очевидно
тя се е качила в стаята на детето, за да донесе играчката, а М. твърди, че „за
да не оставя детето само” тръгнал след нея. В тези негови обяснения няма
никаква логика, тъй като тръгвайки след нея той очевидно е направил точно това,
което твърди, че не е искал да се случва – оставил е детето само. Тази липса на
логика в неговите обяснения разколебава напълно тезата му, че след като се е
качил след молителката не са си говорили нищо и той не е предприемал действия
спрямо нея. Точно обратното – това е поредното косвено доказателство, което
потвърждава, че в този момент конфликтът между страните е ескалирал и М.
нанесъл описаните в декларация обиди, клетви и удари с крак върху молителката.
Обстоятелството, че тя не е паднала след ударите има отношение единствено към
извод за техния интензитет и в тази връзка ще бъде взето предвид, но не
означава, че такива изобщо не са й нанасяни. Изложеното в декларацията по косвен начин се
потвърждава от показанията на свидетелите Деспа Костова и Х. Калдардонов, които
са станали очевидци на част от скандала, но не и на разигралата се вътре в
къщата част. От показанията им обаче само се потвърждава, че такъв скандал е
имало. Освен това свидетелят Калдардонов по косвен начин пренася в делото
твърденията на молителката, които тя е изложила пред него за инцидента и които
съвпадат с изложеното в декларацията.
От
събраните по реда на чл. 14 ЗЗДН материали от образуваната по молба на К.
полицейска преписка се затвърждават горните изводи, тъй като в сведенията и
обясненията по преписката, тя е изнесла същите факти като в декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН. Ето защо съдът приема декларацията за достатъчно доказателства
за установяване на посочените в нея факти и обстоятелства, които се
потвърждават по косвен път и от останалите доказателства по делото. Не се споделят
възраженията, че е налице противоречия между обясненията на молителката и
декларацията й, тъй като в декларацията тя е записала, че докато се е качвала
по стълбите, е била настигната от ответника, а не че докато се е качвала по
стълбите е била ритана. В тази връзка обясненията й само допълват изложеното в
декларацията, но не му противоречат.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
На
първо място съдът намира подадената молба за процесуално допустима. В молбата
се твърди, че е извършено домашно насилие на 22.07.2018г., а същата е подадена
на 27.07.2018г. Т.е. молбата е подадена в предвидения за това едномесечен срок
по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и от оправомощено да я подава лице – по
смисъла на чл. 8, т. 1 ЗЗДН.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени
в чл. 3 ЗЗДН. По делото са налице доказателства, че Н.К. и Х.М. имат общо дете,
поради което по отношение на молителката ответникът е лице по смисъла на чл. 3,
т. 3 ЗЗДН.
Това изисква да се изследва въпросът дали Х.М. е
осъществила спрямо Н.К. акт на домашно насилие, в някоя от проявните му форми
по чл. 2 ЗЗДН. Ето защо съдът следва да прецени дали наведените в молбата
фактически твърдения за наличието на определено човешко поведение, след
провеждане на съответното доказване, обективират или не акт на домашно насилие,
който да е осъществен в едномесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. С
оглед изложените по делото фактически твърдения съдът намира, че претендираната
дата на извършване на домашно насилие попада в месечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Както се установи от фактическа страна по делото на
22.07.2018г., около 20:00 часа, Х.М. обиждал молителката, като й нанесъл и два
удара с крак в задните части. При анализ на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН се налага изводът, че със закона се дава защита срещу всяко агресивно
поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на
пострадалия. С действията си Х.М.
безспорно е извършил акт на физическо и психическо насилие спрямо Н.К., тъй като е нанесъл както обиди, така и
физически удари с крак.
Установените по делото факти сочат на психичеко и
физическо насилие, осъществено от М. спрямо молителката. Те са достатъчни, за
да може срещу ответника да бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие.
На първо място съдът счита, че спрямо лицето следва да бъде приложена мярката
по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Това е така, тъй като по делото е установено
домашно насилие, поради което на първо място извършителят следва да бъде
задължен да се въздържа от такова. Същевременно глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е
задължителна при установяване на извършено домашно насилие от страна на
молителя, поради което следва да му бъде наложена такава в минимален размер от
200 лв. Това е така, тъй като по делото няма данни до момента на Х.М. да са
налагани мерки по ЗЗДН. Т.е. констатираният в настоящото производство акт на
извършено от него домашно насилие е първи и поради тази причина глоба в
минимален размер ще е достатъчна за постигане целите на ЗЗДН.
Съдът
намира, че в случая не могат да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2,
т. 4, т. 5 и т. 6 ЗЗДН. По делото са събрани достатъчно данни, че страните не
обитават общо жилище. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН също е неприложима,
тъй като между страните е налице висящ спор по отношение на родителските права
(арг. от чл. 5, ал. 3 ЗЗДН). Неподходящи за настоящия случай са и останалите
цитирани по-горе мерки. По делото не се установиха специализирани нужди на
извършителя на домашно насилие, които да водят необходимост от посещаване на
програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН. Към момента извършваните от него актове
на домашно насилие имат по-скоро инцидентен характер и не се характеризират с
такава системност, която да предполага нужда от специализирана помощ в тази
насока. Събрани са данни, че страните не
живеят в общо жилище, поради което не е необходимо да се налага мярката по
чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН.
Съдът
намира, че в настоящия случай не следва да се налагат и мерките по чл. 5, ал.
1, т. 3 от ЗЗДН. Този извод на съда произтича от самия характер на извършения
акт на домашно насилие. Както се посочи, макар и да са нанесени удари и обиди,
същите не са с голям интензитет. За това свидетелства самият механизъм на
ударите с крак, описан от молителката. При нанасянето на ударите тя не е
паднала, очевидно не е имала и обективни находки по своето тяло, вследствие на
тези удари, тъй като за нанасянето им по делото не са представени медицински
документи. Ето защо съдът приема за доказано, че ударите са били леки и не
разкриват съществена заплаха за живота и здравето на пострадалата. Впрочем и
ударите и обидите се дължат на трайно влошените отношения между страните,
свързани с непрестанните спорове между тях относно упражняването на
родителските права върху детето. Т.е. акцентът на констатирания акт на домашно
насилие не може да се търси в поведение на ответника, насочено пряко срещу
личността на пострадалата, а по-скоро върху невъзможността страните да уредят
отношенията, възникнали от общото им дете. Ето защо с исканата мярка не би
могла да се осъществи целта на защитата по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Интензивността и характера на домашното насилие са от такова естество, че към
момента същите могат да бъдат повлияния най-ефективно с налагането на първата
мярка по смисъла на чл. 5 ЗЗДН, докато останалите мерки съдът намира за
неподходящи в настоящия случай. Самата молителката в обяснения си твърди, че не
иска да лишава ответникът от възможността да се вижда с детето, а иска
единствено тя да не осъществява контакти с него. Следователно и на това
основание налагането на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН е неприложимо към
случая, тъй като забраната за доближаване на пострадалото лице, жилището и
работата му, на практика ще доведе и до невъзможност за осъществяване на определения
режим за лични отношения. Няма пречка молителката да осъществи искането си да
не присъства при предаването на детето, като за това не е необходима и санкция
на съда.
С оглед
изложеното съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е основателна
и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Х.М. следва да бъде задължен да се
въздържа от домашно насилие спрямо Н. Калдардонов, както и да му се наложи
глоба в размер на 200 лв. по смисъла на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
При
този изход на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Х.М. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на
25 лв.
При
този изход на спора на Х.М. следва да бъде осъден да заплати в полза на
молителката направените по делото разноски- заплатен адвокатски хонорар за един
адвокат в размер на 400 /четиристотин/ лева, съобразно представения в днешно
съдебно заседание договор за правна помощ.
На
основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, въз основа на решението, следва да бъде издадена
и заповед за защита.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:№162
ЗАДЪЛЖАВА Х.В.М., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Н.А.К., ЕГН **********,***.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Х.В.М.,
ЕГН **********, глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Х.В.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд гр. Несебър сумата от 25 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Х.В.М., ЕГН **********, да заплати на Н.А.К.,
ЕГН **********,***, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
направените пред настоящото производство разноски- възнаграждение за един
адвокат.
Да
се издаде заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, която да съдържа
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
Препис
от решението и заповедта за защита да се връчат на страните, както и на РУ на
МВР гр. Несебър.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в 7-дневен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Решението
бе обявено в присъствието на страните в 16.10 часа.
Преписи от протокола да се изпратят на
процесуалните представители на страните на посочените от тях електронни адреси.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, което приключи в 16.20 ч.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: