РЕШЕНИЕ № 260219
гр. Пловдив 25.05.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 22 април 2021 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 457/2018 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 265, ал.1, предл.второ от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът „Б.“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Перущица“ № 25, моли ответникът „АНМ – М. И КО“ ООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Иван Гарванов“ 57 да бъде осъден да му
заплати 26 450 лв., представляваща разходи за ремонт - подмяна на 5 бр. стъклопакета на
апартамент с кота +23.35 м, изработени от ответника съгласно договор за
изработка от 28.2.13 г. с предмет: изработка и монтаж на алумиениева фасадна
конструкция RAL 8019, PVC дограма Профилинк – 70 мм, премиум цвят венге със
стъклопакет от многофункционални стъкла енерджи 6 мм закалени и 6 мм флоатни
закалени стъкла и покривна конструкция по задание на възложителя, монтаж на
подулучна дъска и отводнителен улук, на
обект „Административен и търговски център и Жилищна кооперация на бул. Победа №
30, гр. Пловдив, в ПИ 643, стар номер: имот І-1172, кв. 604 по плана на V
градска част на гр. Пловдив, район Северен, етаж 9 и покрив, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба – 14.6.18 до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответното
дружество „АНМ – М. И КО“ ООД ЕИК ********* оспорва исковете като неоснователни
и моли да бъдат отхвърлени. Претендира разноски
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Между
страните е сключен договор за изработка
от 28.2.13 г. с предмет: изработка и монтаж на алумиениева фасадна конструкция RAL
8019, PVC дограма Профилинк – 70 мм, премиум цвят венге със стъклопакет от
многофункционални стъкла енерджи 6 мм закалени и 6 мм флоатни закалени стъкла и
покривна конструкция по задание на възложителя, монтаж на подулучна дъска и отводнителен улук, на обект
„Административен и търговски център и Жилищна кооперация на бул. Победа № 30,
гр. Пловдив, в ПИ 643, стар номер: имот І-1172, кв. 604 по плана на V градска
част на гр. Пловдив, район Северен, етаж 9 и покрив.
Ищецът
твърди, че в петгодишния срок по чл. 265, ал.3 от ЗЗД, съответно петгодишния
минимален гаранционен срок по чл. 20, ал.4,т.4 от Наредба № 2/31.7.2003
на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни
срокове за изпълнение на СМР, съоръжения и строителни обекти, изработеното от
ответника показало скрити недостатъци - пет от поставените стъклопакети на покрива
се разхерметизирали, съответно пропускали влага във вътрешността на
стъклопакета, което е недопустимо. На 15.3.2018 бил направен оглед съвместно от
представители на двете страни, както и допълнителен оглед на 5.4.18 г., като бил съставен констативен протокол за
установяване на скрити недостатъци. За появата на скритите недостатъци ищецът
веднага бил уведомил изпълнителя чрез нотариални покани, връчени на 9.3.18 и
4.4.18 г.
След
съставяне на констативния протокол ответникът неколкократно бил канен да
подмени стъклопакетите, проявили скрити недостатъци, но същият не сторил това,
поради което ищецът претендира стойността на необходимия ремонт в размер на
26 450 лв.
Съобразно
представената справка по чл. 366 от ГПК претендираната сума включва:
- труд и материали по разкриване на местата на
монтаж на стъклопакетите на покрива, обработка на същите места с нови покривни
материали след монтажа - 8580 лв;
- цена на
стъклопакети - 8 670 лв.;
- наем на
кран - 3 600 лв;
- наем на
вишка - 3600 лв.;
-труд на
трима алпинисти за демонтаж на дефектиралите стъклопакети - 750 лв.;
-труд на
трима алпинисти за монтаж на нови стъклопакети - 1250 лв.
Ответното
дружество оспорва иска по основание, като възразява, че разхерметизацията на петте стъклопакета не
представлява скрит дефект и не се дължи на качеството на изработката, а се
дължи на други фактори, които са пречка за ангажиране отговорността на
ответника.
От своя
страна ищецът оспорва горните доводи като неоснователни, като поддържа
становище, че разхерметизацията е съществен дефект, който се е проявил след
приемане на работата; с това са се компрометирали функциите на стъклопакета,
пропускливост на светлина към вътрешността на помещенията, термоизолация,
влагонепропускливост към вътрешността на помещенията.
От събраните
по делото доказателства съдът приема, че въпросната разхерметизация представлява
недостатък, който се е проявил след приемане на работата в петгодишния срок по
чл. 265, ал.3 от ЗЗД, който следва да ангажира отговорността на ответното
дружество като изпълнител на работата.
На първо
място, още към исковата молба се представя констативен протокол от 15.03.2018
г., с допълнение от 5.4.18 г., подписан и в двете си части от управителите на двете спорещи страни - Н.М.
и Д.Б. /л. 18 от делото/.
На огледа на
15.03.18 г. същите са констатирали "4 бр. разхерметизирани стъклопакети в
апартамента на кота +23,35м, представляващи скрит дефект.."
На
допълнителен оглед на 5.4.18 г. е
констатирано "изпотяване /разхертеметизиране на тераса (на покрива) = трета клетка
отляво надясно,.." като са описани и останалите четири броя от миналия
оглед.
Тези огледи
следват отправени нотариални покани от ищеца към ответника /л. 15 - 17 от
делото/, връчени съответно на 28.02.18 г., 9.3.18 г. и 2.4.18 г. лично на управителя
на ответното дружество, в които са описани констатираните скрити недостатъци,
като е отправена покана до ответното дружество да бъде извършен съвместен
оглед, както и тези недостатъци да бъдат отстранени за сметка на ответника.
Т.е. налице е по същество писмено признание
от страна на ответника, обективирано в цитирания констативен протокол, за това
че е налице разхерметизация на 5 бр. стъклопакети в описания апартамент, както
и че това представлява скрит дефект.
Обстоятелството,
че разхерметизацията на тези стъклопакети е установена от ищеца имемно през м.
февруари - март 2018 г. се установява и от показанията на свид. Л. П.. Същият
заявява, че работи в семейна фирма, която се занимава с метални конструкции и
която е работила на процесната сграда. Заявява, че не му е известно кой е
изпълнявал стъклопакета, но бил извикан от Б. към края на м. февруари -
началото на м. март 2018 г., понеже трябвало да се обнови боята на металната
конструкция. В процеса на работата забелязали, че на няколко стъклопакета има
капчици отвътре между стъклата. Това им направило впечатление, защото не било
нормално да има влага вътре в стъклопакета. Обадил се на Б. и го информирал,
тъй като не можело да се затвори металната част, ако не се отстранят проблемите
по дограмата. Именно от него Б. научил за този проблем, като му казал, че ще се
обади на изпълнителя, извършил монтажа.
Тези
показания се кредитират от съда като обективни и непротиворечащи на други
събрани доказателства по делото.
На ответника са дадени изрични указания, че
носи доказателствената тежест да установи твърденията си, че дефектът се дължи
на други фактори, различни от посочените в исковата молба, но такова доказване
по делото не беше успешно осъществено.
В
процесния договор изрично е записано, че
наличната метална конструкция е съгласувана и одобрена от изпълнителя и той
няма възражения по начина на изпълнението й.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза с в.л. инженер-конструктор Т.Я., което е
мотивирало извод, че изпълнената метална конструкция е по предоставения на
изпълнителя проект. При огледа на място вещото лице е установило, че има следи
от изпълнена и впоследствие премахната колона НК29-А, като на пода се виждат четири срязани носещи
надлъжни армировъчни пръти на колоната; същата е премахната, след като е била
изпълнена, но не може да се прецени дали това е станало преди или след
изпълнението на металната дограма и остъклението. В.л. е установило, че колона
НК11, предвидена в одобрения проект /кофражен план на К+26.15/ не е изпълнена.
Металната конструкция по ограждането е изпълнена по изготвения конструктивен
проект, който е пълен, подробен и окомплектован съобразно изискванията на
Наредба 4 за обем и съдържание на проектната документация. Няма изпълнен
обратен трегер по контура на стоманобетоновата покривна плоча. При огледа на
място вещото лице не е констатирало провисване или деформация на
стоманобетоновата плоча на коат +26.15.
В устните си
обяснения вещото лице заявява, че ако отрязването на колоната е в разрез с
одобрения проект, то приемателната комисия не би следвало да приеме обекта.
Потвърждава, че с просто око не се вижда провисване. Заявява, че ако такива
съществуват, а те могат да бъдат установени с по-точни уреди, това по принцип
би могло да доведе до деформация на конструкцията, а оттам и до напрежение в
стъклопакетите.
Наличието на
конструктивна промяна се потвърждава и от обясненията на в.л. Х.П. по
назначената повторна СТЕ, която промяна се състояла в премахване на две колони
на предпоследния етаж, с което се променя статическата схема на сградата.
Заключението
на в.л. Я. е оспорено от ответната страна единствено в частта си по отношение
вида на използваното лепило при изработката на процесната дограма. В тази
връзка е назначена повторна експертиза, която в крайна сметка е заличена поради
невъзможност да се комплектова състав на експертизата и на осн. чл. 158 от ГПК.
Цитираните
по-горе изводи на вещото лице не са оспорени от страните и се възприемат от
съда изцяло.
Други
доказателства във връзка с възражението за наличие на някакви конструктивни
промени, които са представляват фактор, довел до процесните дефекти, по делото
не са ангажирани.
При това
положение съдът приема, че са налице конструктивни промени в изпълнението на
сградата, подробно описани от вещото лице - конструктор.
Но
същевременно не са налице доказателства тези промени да са свързани по някакъв
начин с възникването на разхерметизацията на процесните стъклопакети.
Възможността направените конструктивни промени да доведат до деформация на
конструкцията, а оттам и до напрежение в стъклопакетите, респ. до процесния
дефект, в случая остава само предполагаема. За да е основателно възражението на
ответника в тази насока, по отношение на същото следва да е осъществено пълно
доказване, каквото по делото не е налице. Липсват доказателства, които
конкретно и убедително да сочат за наличие на причинна връзка между
констатираните конструктивни промени и възникналите дефекти на стъклопакетите в
процесния обект.
При това
положение възражението на ответника, че процесните дефекти не се дължат на
качеството на изработката, а на други фактори, лежащи извън отговорността му
като изпълнител, остава недоказано и неоснователно.
Формиран е
спор между страните дали за извършването на необходимия ремонт са необходими
наемане на вишка, кран, алпинисти, замяна на други материали на покрива
и т.н.
Във връзка
със стойността на необходимия ремонт, свързана и с начина на неговото
извършване и необходимите технологични операции, следва да бъдат преценени приетите по делото
заключения на СТЕ:
В
първоначалната СТЕ с в.л. А.П. е застъпено становище, че за да се отстранят
констатираните дефекти, е необходимо да се разкрие покривната конструкция, да
се сменят негодните стъклопакети и след това отново да се изгради конструкция с
нови материали; СМР да се извършат с механизация - вишка за покривната
конструкция и кран и вишка за подмяна на стъклопакетите, при спазване на всички
мерки за безопасност на такава височина. За всички описани дейности вещото лице
изчислява обща стойност на ремонта в размер на 22 249 лв. с ДДС, като
конкретните стойности за труд, наем на автокран, наем на автовишка, материали,
такса на Община Пловдив и т.н. са описани в приложена таблица /л. 97 от
делото/.
В устните си
обяснения в съдебно заседание вещото лице
заявява, че има някаква възможност тези дейности да се извършат без
демонтиране на покрива, но според него това ще е свързано с много трудности и
рискове.
Заключението
на в.л. П. е оспорено от ответната страна във връзка с което е назначена
повторна СТЕ с в.л. Х.П.. Същият прави изводи, че стъклопакетите могат да се
демонтиран и монтират без да се засяга металната конструкция и обшивката, тъй
като същите не са свързани конструктивно с дограмата; не е необходимо да се
ползва автовишка или автокран за подмяна и отстраняване на процесните
недостатъци. В.л. сочи, че самата подмяна не е трудоемка и спокойно може да
бъде изпълнена при спазване на елементарни правила за безопасни условия на
труд, като всичко останало допълнително и ненужно оскъпява строително-монтажния
процес.
Повторното
заключение на в.л. П. е оспорено от ищцовата страна, като в тази връзка е
назначена тройна СТЕ в с.з. на 28.05.20 г. След поредица отводи на назначени
вещи лица съдът е дал неколкократна възможност на страните да посочат вещи лица
или учреждения, институти и пр., откъдето същите да бъдат посочени и назначени
по делото, като е определен краен срок по чл. 158, ал.1 от ГПК за събирането
му. Поради невъзможност да се комплектова състава на тройната експертиза и
изтичане на определения краен срок по чл. 158, ал.1 от ГПК същата е заличена.
В
заключението на СТЕ с в.л. инженер-конструктор Т.Я. също е направен извод,
че в конструктивно отношение носещ
елемент е металната конструкция, а дограмата има само ограждаща функция; тъй
като монтажът на дограмата е след монтирането на металната конструкция, няма
причина тя да не бъде демонтирана; същото се отнася и за стъклопакета, който е
монтиран към алуминиевата дограма, след като тя вече е монтирана на място;
демонтажът на стъклопакета няма да засегне металната конструкция. Вещото лице
категорично сочи, че за подмяна на дефектирал стъклопакет не е необходимо
използването на автокран и автовишка. С оглед последния извод това вещо лице не
е направило количествено - стойностна сметка за машиномени.
При така събраните доказателства съдът
възприема изводите на вещите лица П. и Я. за това, че за извършване на
необходимия ремонт на дефектиралите стъклопакети не е необходимо разкриване на
покрива, респ. възстановяване на покрив след ремонта, както и използването на
автокран и автовишка. Изводите на в.л. П. се подкрепят от тези на в.л.
инженер-конструктор. И двете вещи лица са категорични, че в случая не са
необходими подобни допълнителни дейности, включително използването на автокран
и автовишка, които единствено оскъпяват ремонта. Назначената по искане на ищеца
тройна СТЕ е заличена поради невъзможност да се сформира нейният състав и
изтичане на срока, определен от съда по реда на чл. 158, ал.1 от ГПК.
С оглед
заключенията на повторната СТЕ и на експертизата с вещо лице-конструктор съдът
приема за основателни възраженията на ответника, че за извършване на
необходимия ремонт на дефектиралите стъклопакети не е необходимо използването
на автокран и автовишка, както и демонтиране на покрива, респ. възстановяване
на покрива след ремонта.
Съобразно
този извод по отношение размера на иска следва да бъде съобразено заключението
на в. л. П., според което стойността на необходимия ремонт възлиза на
2227.44 лв., която стойност включва и необходимия труд, транспорт, силиконови
ленти и т.н.
Заключението
на първоначалното вещо лице по отношение стойността на ремонта - 22 249 лв. - не се възприема от съда, тъй като тази
стойност включва и материали и труд за разкриване, респ. възстановяване на
покрив, наем на автокран и автовишка, такса на Община Пловдивп за влизане на
строителна техника в централна градска част, които дейности съдът приема, че не
са необходими.
Навежда се
възражение за изтекла погасителна давност по чл. 265, ал.3 от ЗЗД –
искът е заведен повече от пет години след извършване на работата, което съдът
приема за неоснователно.
Съобразно
клаузите на договора - т. ІІ.4 страните са уговорили, че работата ще се извърши
на пет етапа, като на всеки отделен етап ще бъде съставен приемо-предавателен
протокол за извършване на работата, с който след подписването му от страна на
възложителя се приема СМР за завършени за отделните етапи.
Между
страните е подписан такъв приемо-предавателен протокол за завършването на етап
първи на 20.03.2013 г. /л. 58 от приложеното гр.д. № 3195/14 г. на ПРС/. Не се
представят подписани протоколи по отношение на останалите етапи. Приложеният към
исковата молба протокол от 20.06.2013 г. няма съдържание на приемо-предавателен
протокол за извършени СМР. Същият удостоверява предаване от ответника на ищеца
декларации за съответствие за алуминиева дограма, PVC дограма,
протоколи обр. 19 - два бр., гаранционна карта за автоматична врата, инструкция
за обслужване на автоматична врата. Дори и да се приеме, че към този момент
работата е била завършена, от тази дата до предявяване на исковата молба -
14.06.2018 г. не са изтекли пет години.
Твърдението
на ответното дружество, че работата била завършена преди 10.06.2013 г. не се
продкрепя от нито едно доказателство по делото. Освен това петгодишният
давностен срок започва да тече от предаване на работата и приемането й от
възложителя, каквото не е осъществено до
14.06.2013 г. /пет години преди подаване на исковата молба/
Ответникът е
направил и възражение за прихващане със сума от 12 838.46 лв. – сбор
от дължими, но неизплатени остатъци за плащане по договора за изработка от
28.2.2013. Сочи се, че страните са договорили възнаграждение в размер на
73 354 лв.с ДДС, а е платено възнаграждение в размер на 60 515.54
лв., т.е. остава дължима сума в размер на 12 838.46 лв., която е дължима
от ищеца предвид обстоятелството, че възложената работа е извършена изцяло.
Това
възражение е неоснователно.
По делото е
назначена ССчЕ, чието заключение се възприема от съда като компетентно
изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице е констатирало, че по процесния
договор ответникът е издал фактури на обща стойност 60 515.54 лв. Разликата до
общия размер на уговореното възнаграждение по договора - до 73 354 лв., възлиза
на 12 838.46 лв., за която фактури не са издадени.
С решение №
10/4.1.16 г. по гр.д. № 3195/14 г. на ПРС, изменено частично с решение 687/12.5.16 г. по възз.гр.д. № 571/16 г. на
ПОС, ищецът е осъден да заплати дължима сума в размер на 5 016.18 лв. по ф.
12037/9.7.13 г., 5604.68 лв . по ф.
12039/9.7.13 г., ведно със законна лихва върху сумите от 26.2.14 до окончателното плащане, ведно с
направени по делото разноски. Със същото решение ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата от 2750.78 лв. неустойка, както и разноски в разме на 841.88
лв.
С нотариална
покана рег. № 3670, том 2, акт № 16 от 2.4.18 г. на Нотариус Кисьова-Николова
ищецът е съобщил на ответника, че прави изявление за прихващане между двете
насрещни вземания на страните по посоченото дело на ПРС, в резултат на което и
на осн. чл. 103 от ЗЗД двете вземания са погасени до размера на по-малкото от
тях, като „Б.“ ЕООД е останало задължено за сумата 8 839.48 лв., която е
преведена на 2.4.18 г. С това ищецът
счита, че са уредени всички изискуеми и ликвидни вземания на ответника по договора
от 28.2.13 г.
Съобразно
горното вещото лице е мотивирало категоричен извод, че всички издадени от
ответника фактури по процесния договор са разплатени.
При това
положение възражението за прихващане се явява изцяло неоснователно. За
претендираната сума ответникът не е издал фактура за извършени СМР, не е
ангажирал доказателства действително такива да са извършени извън тези, за
които са издадени фактури и които са изцяло погасени.
В обобщение:
Предявеният
иск се явява основателен за сумата 2 227.44 лв., до който размер следва да бъде
уважен. За разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
За
разноските:
И двете
страни претендират разноски, като не са представили списъци на разноски.
От страна на
ищеца са направени разноски по делото в размер на 1058 лв. - ДТ и 600 лв. -
внесени депозити за експертизи, изплатени на вещи лица, или общо 1658 лв.
Съразмерно на уважената част на иска ищецът има право на разноски в размер на
139.62 лв.
От ответника
са направени разноски в размер на 1680 лв. - адвокатско възнаграждение и 600
лв. - внесени депозити за експертизи, изплатени на вещи лица, или общо 2280 лв.
Съразмерно на отхвърлената част на иска същият има право на разноски в размер
на 2 083.68 лв.
Или по
компенсация ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направени по делото разноски в размер на 1944.06 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АНМ
– М. И КО“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „И. Гарванов“ 57, да заплати на „Б.“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Перущица“ № 25, моли сумата 2 227.44 лв.,
представляваща разходи за ремонт -
подмяна на 5 бр. стъклопакета на апартамент с кота +23.35 м, изработени от
ответника съгласно договор за изработка от 28.2.13 г. с предмет: изработка и
монтаж на алумиениева фасадна конструкция RAL 8019,
PVC дограма Профилинк – 70 мм, премиум цвят венге със стъклопакет от
многофункционални стъкла енерджи 6 мм закалени и 6 мм флоатни закалени стъкла и
покривна конструкция по задание на възложителя, монтаж на подулучна дъска и отводнителен улук, на обект
„Административен и търговски център и Жилищна кооперация на бул. Победа № 30,
гр. Пловдив, в ПИ 643, стар номер: имот І-1172, кв. 604 по плана на V градска
част на гр. Пловдив, район Северен, етаж 9 и покрив, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.6.18 до окончателното плащане,
като за разликата до пълния предявен размер
от 26 450 лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Б.“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Перущица“ № 25 да заплати на „АНМ – М. И КО“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Иван Гарванов“
57, направени по делото разноски в размер на 1 944.06 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: