№ 3419
гр. Варна, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501908 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ти би ай Банк“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54 срещу
разпореждане № 22195/24.06.2022 год. по гр.д. № 8004/22 год. на ВРС – 30-Ти състав, с
което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. АНД. В. за сумата от
3 732.24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.12.2018 год. до
07.06.2022 год. по договор за кредит **********/04.06.2018 год.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение, тъй като съгласно клаузата на чл.9.4 към законната лихва от 10 %
е начислена е допълнително възнаграждение върху просрочената главница в размер на 31.84
%. Настоява се за отмяна на разпореждането в отхвърлителната му част.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от
1
заявителя „Ти би ай Банк“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54 срещу длъжника Н. АНД. В. за сумата от
3 732.24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.12.2018 год. до
07.06.2022 год. по договор за кредит **********/04.06.2018 год. Като е приел, че така
претендираната по размер законна лихва не е съответна на императива на закона и
характера на производството не позволява изчисляване на точния й размер, заповедният съд
е отхвърлил заявлението в тази му част като противоречащо на закона, което е и предмет на
настоящото произнасяне.
Настоящият състав споделя крайния извод на заповедния съд.
Същевременно, с оглед предназначението на заповедното производство да изключи
именно исковия ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може
да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/.
Именно поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да
отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или
добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална
предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на
по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради
противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна
степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже
съществуване на вземането си в осъдително исково производство.
Видно от данните в първоинстанционно производство, в подаденото заявление е
претендирана сума с посочено основание обезщетение за забава, чийто размер при служебна
проверка от съда, се установява, че не съответства на императива на закона. Доколкото се
касае за договор с потребител, наличието на съмнение за несъответствие с императивните
изисквания и забрани по ЗПК относно за начина на формиране на претендираната лихва,
респективно главницата върху която е начислена, е достатъчно основание за постановяване
на отказ за издаване на исканата заповед.
Изложените от заповедния съд съмнения се потвърждават и от изявленията на
частния жалбоподател, който признава, че така претендираният размер на „обезщетението за
забава“ е формиран от два компонента – законна лихва в размер на 10 % и възнаградителна
лихва в размер на 31.84 %. Подобно изясняване в хода на частното обжалване обаче не
обуславя извод за незаконосъобразност, респективно неправилност, на постановеното
разпореждане. Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за
редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез
точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това означава, че
заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за
възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Изложението на
обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени
дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Или, претенцията в заповедното
2
производство следва да бъдат конкретизирана по начина, по който се извършва
индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при
подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на
установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от
кредитора установителен иск.
В конкретния случай това не е така, тъй като с уточненията в частната жалба се
въвежда ново, различно от въведеното със заявлението, основание за част от претендираната
сума без същата, както и обезщетението за забава, да е конкретизирана по размер.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 22195/24.06.2022 год. по гр.д. № 8004/22 год. на
ВРС – 30-Ти състав, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В
ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Н. АНД.
В. за сумата от 3 732.24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 15.12.2018
год. до 07.06.2022 год. по договор за кредит **********/04.06.2018 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3