Решение по дело №96/2020 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 септември 2020 г.
Съдия: Росица Радкова Цветкова
Дело: 20207250700096
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 103

гр. Търговище, 17.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Търговище, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

 

при секретаря Стоянка Иванова и с участието на прокурора Васил Ангелов, като разгледа докладваното от председателя Р. Цветкова КНАХД № 96 по описа на Административен съд – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.    Образувано е по касационна жалба на А.Е.П. – поданик на Кралство Нидерландия, постоянно пребиваващ в Рeп. България с адрес гр. Търговище, кв. „Запад“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 5 против решение № 260042 от 30.07.2020г., постановено по НАХД № 10/2020г. по описа на РС - Търговище за 2020г., с което е потвърдено наказателно постановление № 19 – 1292 – 002263 от 06.12.2019г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при РУ – Търговище към ОД на МВР – Търговище. Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане касационната инстанция да отмени атакуваното решение на РС – Търговище и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез пълномощник адв. Д.. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР – Търговище, сектор „пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител и не излага становище по съществото на повдигнатия касационен спор.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище пледира за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила решението на РС - Търговище.

Административен съд – Търговище, първи касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:  

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд – Търговище е потвърдил наказателно постановление № 19 – 1292 – 002263 от 06.12.2019г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при РУ – Търговище към ОД на МВР – Търговище, с което на А.Е.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл. 183, ал. 2, т.3, предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. 

За да постанови този резултат РС - Търговище е приел от фактическа страна, че на 21.10.2019 г., около 23.01 ч., в гр. Търговище, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил м. “Пежо” с рег. № ……, по ул. „Паисий“ в посока ул. „Кюстенджа“. По същото време на ул. „Кюстенджа“, срещу бензиностанция „Юкя“, на около 20 метра от кръстовището с ул. „Паисий“, дежурен автопатрул в състав свидетелите Т. Д. и Т. Т., осъществявал контрол на движението по пътищата. На кръстовището жалбоподателят не спазил знак Б-2 (Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство), като без да спре излязъл от ул. „Паисий“ с маневра завой наляво и се насочил по ул. „Кюстенджа“ в посока ул. „Васил Левски“. Контролните органи видели движението на автомобила и в частност преминаването през кръстовището без да се спре на знака „Стоп“, поради което го спрели със стоп палка. След като жалбоподателят спрял, свидетелят му обяснил на български език за какво нарушение го спира, поискал му документите и на място съставил АУАН  GA № 112013 за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и жалбоподателят, като копие от същия бил връчен на последния. В законоустановения тридневен срок жалбоподателят депозирал писмени възражения, в които изложил твърденията си, че е бил спрял на кръстовището, а полицейските служители от мястото на нарушението нямали видимост към кръстовището, за да установят възражението си. Освен това във възражението изложил мнението си, че „бележката е невалидна защото няма преводач.  По повод възражението била извършена проверка и депозирани докладни записки, вследствие на което възражението било прието за неоснователно. Въз основа на съставения АУАН Началник група при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Търговище, издал атакуваното Наказателно постановление № 19-1292-002263/06.12.2019 г., с което за констатираното нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателят  е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева на осн. чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП.

Въз основа на тези факти съдът е обосновал извод, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, че са налице обстоятелства, ангажиращи отговорността на жалбоподателя и липсват такива, които да я изключват.

Решението е правилно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила при неговото постановяване, нито по приложението на материалния закон. Съдът е изяснил релевантната фактическа обстановка в пълен обем, с допустими по закон доказателствени средства. При установяването на фактите съдът не допуснал каквото и да било съществено процесуално нарушение. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Обратно доказване по делото не е проведено успешно. „Доказване на противното“ означава на провеждане на пълно доказване на факта, че при осъществяване на процесната маневра жалбоподателят е спазил знак Б-2 (Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство). Този факт следва да е установен по начин, който да създаде сигурно убеждение в съда в истинността на това фактическо твърдение, а не само да създаде вероятност, т.е едно не напълно сигурно убеждение в съда. По делото са изслушани двама свидетели и обясненията на жалбоподателя, удостоверяващи две различни версии на случилото се. При констатираното противоречие в събраните гласни доказателствени средства, съдът е мотивирал защо дава в. на едните и изключва достоверността на другите. Проведеното от жалбоподателя доказване е непълно – то е създало само вероятност, че спорните факти са осъществени така, както твърди жалбоподателя. Отхвърлените доказателствени искания на жалбоподателя, правилно са преценени от съда като не необходими, доколкото разположението на процесното кръстовище в гр. Търговище и местоположението на бензиностанция „Юкя“ са общо известени факти и от огледа на място не би могло да се установи нещо различно от ноторно известното: от мястото, където е бил позициониран патрула може да се възприеме ясно дали преминаващите през кръстовището автомобили спират пред знак Б-2 (Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство). При така установената фактическа обстановка правилен е изводът на съда, че са били налице положителните предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение и респ. че липсват основания за отпадане на отговорността му. Изложените доводи в тази връзка са пълни и ясни и не следва да бъдат преповтаряни.

Съдът подробно е коментирал и възраженията за липсата на преводач при съставяне на АУАН и при връчване на НП. Изводът за липса на съществено процесуално нарушение е правилен. За наличието или липсата на допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените във връзка с правото на санкционираното лице да разбере за повдигнатото с акта обвинение при съставянето му следва да се съди във всеки конкретен случай с оглед на всички доказателства по делото. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието или липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава извод за засегнато правото на защита на наказаното лице. В случая липсата на преводач при съставянето и връчването на АУАН, не може да се прецени като съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство, респ. не може да има за правна последица отмяната на оспореното наказателно постановление. От събраните по делото доказателства може да се обоснове извод, че жалбоподателят, макар и поданик на Кралство Нидерландия, очевидно е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен и предявен акта за установяване на административно нарушение. По делото е безспорно установено, че актосъставителят е разяснил на жалбоподателя  съдържанието на акта за установяване на административно нарушение на български език и че същият е разбрал акта и причината за съставянето му. Естеството на нарушението е такова, че не предполага сложни езикови конструкции, за да бъде описано, нито някакво по-високо ниво от елементарно владеене на езика, за да бъде възприето. Обстоятелството, че жалбоподателят е обсъждал маневрата си с патрула ясно сочи, че е разбрал точно за какво му е съставен акт. В тази връзка неоснователно е твърдението, че липсата на специално назначен преводач при съставянето на АУАН е накърнила правото му на защита. Спазена е разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, която задължава съставителят на акта да го предяви на нарушителя да се запознае със съдържанието му, тъй като в конкретния случай се установи, че това задължение е изпълнено. След като съдържанието на АУАН е разяснено на нарушителя на разбираем за него език, то правото му на защита не е нарушено и административното производство е проведено законосъобразно.

Наведените с жалбата касационни основания за нарушение на закона и съществено процесуално нарушение - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, не са налице. Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,  Административен съд – Търговище, първи касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260042 от 30.07.2020г., постановено по НАХД № 10/2020г. по описа на РС - Търговище за 2020г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                              1.

 

 

           2.