О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……
град Кърджали, 20.11.2020
год.
Административен
съд – Кърджали, ……………………………….… в закрито ………………..…………..
съдебно заседание на двадесети ноември ……………….……...…………..…………..…..………………………..
през 2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ
ШЕФКИ
Секретар
………………………………………………………………………………………………..……………………………
Прокурор
……………..…………………………………………………………………………………..……………….………..
като разгледа докладваното от …………………………….……..… съдията ВИКТОР АТАНАСОВ ……….……..
ЧКАН дело ……………………….… №174 ..….
по описа на съда ……………... за 2020 година …….………..
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.229, ал.1,
т.2 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/,
във връзка с чл.63, ал.5 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по повод жалба, с
характер на частна жалба, подадена от адв.С.М. от АК-***,
със служебен адрес – ***, като пълномощник на „Р. Консулт” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е. А. Р. - жалбодател по АНД №601/2020 год. по описа на Районен съд –
Кърджали, против Разпореждане
от 04.08.2020 год., постановено по АНД №601/2020
год. по описа на Районен съд – Кърджали, по повод подадено искане с Вх.№6358/03.08.2020
година.
Жалбодателят счита, че така
постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, както й
преграждащо правото му на искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. Сочи, че след
изменението на чл.63 от ЗАНН и новосъздадената ал.3 на с.з., предвиждаща
присъждане на разноски в производствата по този ред, законодателят приел,че
същите ще се присъждат по реда на АПК, който ред бил предвиден в чл.143 и сл. от АПК и в който
нормативен акт, в чл.144 било предвидено, че за неуредените въпроси в този
кодекс се прилагат субсидирано разпоредбите на ГПК. Твърди, че именно тези
разпоредби му давали право да иска изменение на решението в частта за
разноските, като решаващият състав дължал произнасяне по този въпрос, т.к. в
противен случай, на първо място страната, осъдена да заплати разноски, можела
да се окаже натоварена да заплати прекомерно високи разноски или да й бъдат
присъдени по-ниски от действително разходваните в едно производство. Отделно от
това, както било описано и в искането за изменение на разноските, счита, че
можело да се направи извод, че според съдебния състав, присъждането на разноски
в полза на учреждението, към чиято структура спада
АНО, по презумпция се дължи, без обаче, да обвързва присъждането им с
процесуална активност от страна на администрацията, като я освобождава от
установеното в закон правило за представяне на конкретен списък, в срок,
включително и от необходимост да се доказват действителното извършване на
разходи, каквото задължение тежи за страната, използвала адвокатска защита.
Твърди, от друга страна, че ако решаващият състав е считал, че в едно
производство, с характер на наказателно, за страната, обвинена в извършване на
нарушение не следва да се прилага редът, предвиден в гражданските закони, то
следвало сам да извърши най-благоприятното за тази страна действие, като сам
квалифицира характера на искането, с което е сезиран и да приеме, че същото
представлява касационна жалба в определена част на осъдителния диспозитив на съдебния акт и да администрира делото към
по-горния по степен съд, за по-нататъшни съдопроизводствени
действия. С оглед на изложеното, жалблодателят моли
съда да отмени изцяло обжалваното разпореждане, с което е оставено без
разглеждане подаденото искане за изменение на решението в частта за разноските
и да върне делото на първостепенния съд, със задължителни указания по
приложението на закона в искания от жалбодателя
смисъл.
Ответникът
– ТД на НАП – Пловдив, е получил препис от така подадената частна жалба на
20.10.2020 год., но не е изразил становище по същата в законоустановения
срок.
Административен съд – Кърджали, като взе предвид събраните
доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за
установено от фактическа и правна следното:
Частната жалба, най-напред, е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, за която определението
е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Следва да се
посочи, че за обжалваното разпореждане е съобщено на жалбодателя
с писмо с Изх.№601 от 25.09.2020 год. на Районен съд – Кърджали, като видно от
оформената към него разписка за получаване, същото е връчено на датата
05.10.2020 год., срещу подпис, на адв.С.М. от АК-***,
който е пълномощник на „Р. Консулт” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, по АНД №601/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали. Жалбата
против разпореждането е подадена по пощата, с препоръчана пощенска пратка, на
датата 12.10.2020 год., видно от положеното пощенско клеймо върху приложения по
делото пощенски плик с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***. От това следва, че частната жалба е подадена
точно на 7-ия/седмия/ ден след получаването на съобщението за разпореждането,
т.е. в законоустановения срок, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Видно е от приложеното АНД
№601/2020 год. на Районен съд – Кърджали, че жалбодателят
е подал искане до Районен съд – Кърджали, в препис, с което е поискал, на
основание чл.248, ал.1 и следв. от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, да бъде „допълнено или изменено” (!?)
постановеното решение по АНД №601/2020 год. в частта за разноските. Това искане
е регистрирано в деловодната система на Районен съд - Кърджали с Вх.№6358 от 03.08.2020 год., в 10:30 часа, видно от попълнения
щемпел, положен върху същото, като пак от там е видно, че същото е било
изпратено по пощата, с пощенско клеймо от датата 30.07.2020 година. В искането жалбодателят е изложил съображения в насока, че в полза на
ТД на НАП - Пловдив не следва да бъдат присъждани деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение, като накрая е заявил, че счита,
че произнасянето на съда по отношение на искането за присъждане на разноски от
ТД на НАП, е направено в разрез с принципите на чл.9 от ГПК и на чл.8 от АПК. С
това искане жалбодателят е поискал от районния съд да
измени или допълни решението си в частта за разноските, като не присъжда такива
на ТД на НАП – Пловдив, без никъде в искането да е посочено, кой номер е това
решение, чието изменение или допълване се иска и на коя дата е постановено
същото.
По повод така подаденото искане, съдебният
състав на Районен съд – Кърджали, разгледал АНД №601/2020 год. по описа на
същия съд, се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане
от 04.10.2020 год., като следва да се посочи, че разпореждането е изписано
ръкописно и не особено четливо върху самото искане с Вх.№6358 от 03.08.2020
год., за изменение или допълване на решението. Следва да се посочи, че пълното
съдържание на обжалваното разпореждане е следното:
„R, 4.8.20 г. - Да се приложи към задната корица на делото
като неподлежащо на разглеждане, подадено след приключване на съд.прения и
преди постановяване на съд.акт. Поради което ОПРЕДЕЛИ: Оставя без разглеждане
искане. Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването
пред КАС.”, като под така изписания ръкописно
текст е положен подписа на постановилия разпореждането съдия-докладчик по това
АНД №601/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали.
От така изписаното съдържание на
обжалваното разпореждане става ясно, че решаващият състав по АНД №601/2020 год.
по описа на Районен съд - Кърджали, не се е произнесъл по същество по
подаденото искане с Вх.№6358 от 03.08.2020 год., за изменение или допълване на
решението, а го е оставил без разглеждане, като подадено преди постановяване на
съдебния акт, т.е. на съдебното решение по това АНД №601/2020 год. по описа на
съда или иначе казано - като преждевременно подадено. По това АНД №601/2020
год. по описа на Районен съд – Кърджали е постановено съдебно решение под №240,
което, обаче, е постановено на датата 06.08.2020 год. и с което е било
потвърдено издадено наказателно постановление от и.д. заместник-директор на ТД
на НАП – Пловдив. Съдът в настоящия състав, обаче, не може да не отбележи, че
предмет на оспорване в това производство, по подадена в срок жалба от „Р.
Консулт” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Е. А. Р., е било наказателно постановление №473028-F509248 от
28.10.2019 год., издадено от заместник-директор на
ТД на НАП – Пловдив, с което, на жалбодателя „Р.Консулт” ЕООД *** с ЕИК ***, на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч. е наложено наказание „имуществена санкция”, в
размер на 200.00/двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч., докато с това съдебно решение №240 от 06.08.2020 год., постановено по
същото АНД №601/2020 год. на Районен съд – Кърджали, е потвърдено наказателно
постановление №413104-F439283 от 26.02.2019 год.,
издадено от и.д. заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив, с което, на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч., е
наложена имуществена санкция, в размер на 200.00/двеста/ лева, на К. К. Д. от ***(?!?),
за извършено нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Със същото решение, обаче, е
бил осъден жалбодателят „Р.Консулт” ЕООД *** с ЕИК ***, да заплати на
Национална агенция по приходите, със седалище ***, сумата от 80 лева,
представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е било съобщено на страните,
като съобщението е било получено от жалбодателя „Р.Консулт”
ЕООД *** с ЕИК ***, чрез процесуалния му представител – адв.С.М.,
на датата 13.08.2019 год., а от ответника по жалбата – ТД на НАП - Пловдив, на
датата 12.08.2019 год., видно от подписаните, оформени и приложени по делото
разписки. Така, това съдебно решение, с така постановения диспозитив,
не е било обжалвано от никоя от страните и съответно е влязло в законна сила на
датата 28.08.2019 год., видно и от положената заверка върху същото. При това
положение, остава открит въпросът, влязло ли е в сила наказателно постановление
№473028-F509248 от
28.10.2019 год., издадено от заместник-директор на
ТД на НАП – Пловдив и съответно, подлежи ли същото на принудително изпълнение,
при положение, че същото е било обжалвано в седмодневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, по установения ред и пред териториално компетентния районен съд, но по
образуваното по този повод АНД №601/2020 год. по описа на Районен съд –
Кърджали, е постановено съдебно решение, което е влязло в сила, но с което е
потвърдено съвсем различно наказателно постановление – с друг номер - №413104-F439283, от друга дата - 26.02.2019
год. и издадено срещу съвсем друго, физическо лице - К. К. Д. от ***,
което лице явно няма нищо общо с жалбодателя по
делото - „Р.Консулт” ЕООД *** с ЕИК ***, представлявано от Е. А. Р.
Отговор на този въпрос не следва да
дава настоящата съдебна инстанция, доколкото това не е предмет на частната
жалба, с която е сезирана и по повод която е образувано настоящото съдебно производство.
Съдът в настоящия състав намира, че така подадената частна жалба е неоснователна,
а обжалваното разпореждане от 04.08.2020 год., постановено по горното АНД
№601/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, е правилно и
законосъобразно. Пределно ясно е от изложеното по-горе, че искането за
изменение или допълнение на съдебното решение е било подадено и съответно е
постъпило в Районен съд – Кърджали на 03.08.2020 год., т.е. три дни преди
въобще по това АНД да е било постановено каквото и да е съдебно решение, а
самото обжалвано разпореждане е постановено на 04.08.2020 год., т.е. два дни
преди да бъде постановено съдебното решение по делото. Пределно ясно е, също
така, че искането е било подадено преждевременно и към момента на постъпването
му в съда и произнасянето по него, не е имало постановено съдебно решение,
което да бъде изменяно или допълвано в частта му за разноските, поради което и
правилно решаващият състав на Кърджалийския районен съд го е оставил без
разглеждане по същество. За пълнота на настоящото изложение следва да бъде
посочено, че за жалбодателя си е съществувала процесуалната
възможност, да подаде такова искане по чл.248, ал.1 и следв.
от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, в срока за обжалване
на постановеното съдебно решение по това АНД, т.е. в 14/четиринадесет/-дневния
срок от съобщаването му, което съобщаване, както бе посочено и по-горе, е
станало на 13.08.2020 год. или такова искане е следвало да се подаде до 27.08.2020
год. включително/присъствен ден – петък/, но това, така или иначе, не е било
сторено от жалбодателя.
Предвид изложените съображения,
съдът в настоящия състав намира, че частната жалба, подадена
от адв.С.М. от АК-***, със служебен адрес – ***, като
пълномощник на „Р.Консулт” ЕООД *** с ЕИК ***, се явява неоснователна, а
обжалваното с нея разпореждане от 04.08.2020 год., постановено по АНД №601/2020
год. по описа на Районен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила с определението по настоящото дело.
Мотивиран
от изложеното по-горе, Административният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане от
04.08.2020 год., постановено по АНД №601/2020
год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е оставено без разглеждане подаденото
от адв.С.М. от АК-***, със служебен
адрес – ***, като пълномощник на „Р. Консулт” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Е. А. Р., Искане с Вх.№6358/03.08.2020
год. на Районен съд – Кърджали, за изменение или допълване на решението по АНД
№601/2020 год. в частта му за разноските.
Определението
не подлежи на обжалване или протестиране.
Препис
от определението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с
чл.137, ал.1
от АПК, да се изпрати или
връчи на страните
по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.