№ 183
гр. Стара Загора, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20215530104911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.6 ЗПФУР и с
правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Изи Финанс” ЕООД твърди в исковата си молба, че на ***г. е
сключил, в качеството на кредитодател с ответника по делото Р. Д. Т., в
качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №***. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен
адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране
на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно
приемал същите. След това кандидатът получавал имейл, в който се
съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако
кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си имейл Договор и
1
общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по
следния начин: клиентът получава чрез съобщение по телефон на
предоставения от него телефонен номер четири цифрен уникален код. Той
получавал втори и-мейл, в който се съдържало специален линк, като след
отварянето му следвало да въведе получения от него код. По принцип преди
извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от
него телефонен номер, разговорът се записвал. В конкретният случай запис не
бил извършван. По този начин той отново потвърждавал сключването на
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При
кандидатстване ответникът бил посочил следния телефонен номер: *** и
следният имейл: *********@***.**. Активиращият код бил ***. Сключването
на договора чрез електронната платформа било годно доказателство по
смисъла на чл.10 от ЗПК, във вр. с чл.9 от ЗПФУР и чл. 18, ал.2 от ЗПФУР,
във вр. с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това,
какво било електронен документ бил чл.3, т.35 от Регламент (ЕС)
№910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. Ищецът
„Изи Финанс” ЕООД твърди още, че било видно, че етапите за сключване
изисквали множество действия от страна на потребителя, като във всеки от
тях той се запознавал с обстоятелството, че сключвал договор за
предоставяне на кредит. Следователно ответникът знаел, в какво
правоотношение встъпва. В хода на кандидатстване кредитополучателят бил
изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените
лични данни съвпадали. Предоставена била и снимка тип „селфи“ с лична
карта, от която било видно, че снимащото се лице било това на документа за
самоличност. Предоставена била и снимка за сравнение. Доколкото нямала
влязла в сила присъда или данни, че имало привлечено лице за извършено
престъпление срещу Т., то следвало да се приеме, че именно тя била
предоставила снимките. Видно от тях данните в документите за самоличност
били нейните собствени данни и тези предоставени по договора за кредит. По
този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит
от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което
го уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него
начин. До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
както и до входиране на исковата молба не били постъпили плащания.
Гореописаната процедура била извършена за сума от 500.00 лв. /петстотин
2
лева/. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора кредитодателят се задължавал да
преведе на кредитополучателя сума в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/.
Съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата следвало да бъде
извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя била
преведена по банкова сметка с титуляр ответника, а именно: в „Юробанк
(България)“ ЕАД с IBAN ***, BIC ***.
Ищецът поддържа, че било видно от чл.4, ал.3, т.2 от Договора за
кредит вземането на главница в размер на 500 лв. с 10 ежемесечни вноски,
като всяка от тях била в размер на 50.00 лв. за периода 22.07.2020г. - ***г.
Нямало плащания по главницата. Цялото вземане за главница било
падежирало, преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение. Поради това, следвало да се уважи цялата му претенция по
заявление и по настоящата молба. Претендираните вземания за периода
22.07.2020г. - ***г., били за обща сума в размер 500.00 лв. При изплащане на
вноските по кредита клиентът трябвало да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла
изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в
Договора. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от него лихвения процент бил в размер на
40.15 %. Нямало плащания по договорната лихва. Цялото вземане било
падежирало, като било изискуемо на това основание. Дължима била лихвата
за периода ***г. - ***г. в размер на 90.75 лева. Кредитът бил изцяло
падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план, а
именно: ***г.. Същият не бил погасен. Поради това на основание чл.86, ал.1,
изр.1 от ЗЗД ответникът бил в забава от датата на падежиране на целия
кредит ***г. Крайната дата - ***г. била съобразена с началото на
мораториума обявен в Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. Претендира се със заявлението лихва за забава за периода ***г. -
***г. в размер на 16.94 лв.
Всички вземания били изискуеми, поради настъпил падеж. На това
основание била настъпила изискуемостта на всички претендирани суми.
Ищецът правел опити за уреждане на отношенията между страните по
извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал
задълженията си съгласно договореното. Вследствие на това ищецът
депозирал пред Районен съд Стара Загора заявление по реда на чл.410 от
3
ГПК. В резултат на него било образувано ч.гр.д. № 4223/2021г. По същото
била издадена заповед за изпълнение, която била надлежно връчена на
ответника по делото. Той подал възражение срещу нея. Поради това и на
основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът му бил указал да предяви
установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата
държавна такса. Към датата на входиране на настоящата искова молба
Кредитополучателят дължал на Кредитодателя сумата от 607.79 лв., от които:
500.00 лв. за главница по предоставения кредит, 90.75 лв., претендирана със
заявлението по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за
периода ***г. - ***г. и 16.94 лв., законна лихва за периода ***г. - ***г., ведно
със законната лихва върху претендиралата сума от датата на завеждането на
заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума.
Претендира съдебни разноски в заповедното производство в размер на
50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за
образуване на заповедно производство в размер на 25.00 лв., както и
разноските в настоящето производство, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответницата Р. Д. Т., че същата дължи на „Изи
Финанс” ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Борислав Николчев
сумата от 607.79 лв., от които: 500.00 лв., главница по предоставения кредит,
90.75 лв., претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода ***г. - ***г. и 16.94 лв., законна
лихва за периода ***г. - ***г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство
до пълното погасяване на дължимата сума.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Р. Д. Т., е
депозирала отговор на исковата молба, в който твърди, че предявените искове
били допустими, но по същество неоснователни, необосновани и недоказани
и като такива следвало да бъдат отхвърлени изцяло.
Ответницата Р. Д. Т., категорично заявява, че не е сключвала Договор за
предоставяне на кредит от разстояние №*** от ***г. с ищеца „Изи Финанс“
ЕООД. Както по отношение на този договор, така и на редица други,
сключени от името на ответницата, същата била станала обект на
4
злонамерени действия на трето недобросъвестно лице, което разполагало с
личните й данни. Установявайки, че от нейно име са били сключени подобни
договори за кредит от разстояние, едва след като била получила писма за
изискуеми задължения от съответните институции, на 18.08.2020г. била
подала жалба до РП - Стара Загора, по която били образувани пр. пр. №***г.
по описа на РП - Стара Загора и ДП №***г. по описа на ОД на МВР - Стара
Загора. Към момента разследването все още не било приключило. Във връзка
с процесния Договор за предоставяне на кредит от разстояние №*** от ***г.
ищецът бил изпратил до ответницата с писмо по пощата известие с дата ***г.,
в което се твърдяло, че към ***г. задълженията и по същия Договор били в
размер на 214.69 лв., включващи и лихва за забава. В отговор на това писмо
ответницата била изпратила до „Изи Финанс“ ЕООД уведомление от
17.09.2020г. (изпратено по пощата на 18.09.2020г. и получено от ищеца на
21.09.2020г., видно от известие за доставяне № ИД PS 6000 01KNUG 5), с
което уведомявала дружеството, че не била сключвала посочения Договор,
както и, че към момента течало разследване по случая, водено от
компетентните органи.
По твърденията на ищеца:
В исковата молба била описана процедурата за кандидатстване и
отпускане на кредит от разстояние. Сочело се, че кандидатът получавал
имейл с преддоговорна информация за условията на договора, а след това и на
личната си електронна поща получила и самия Договор и общи условия за
писмено потвърждаване. Описвало се, че потвърждаването ставало като
клиентът получавал чрез съобщение по телефон на предоставения от него
телефонен номер четирицифрен уникален код. След това клиентът получавал
нов имейл, съдържащ специален линк, като след отварянето на линка
следвало да се въведе полученият код. Ищецът сочел, че по принцип, преди
извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане по посочен от
него телефонен номер, като разговорът се записвал. В случая, обаче, записът
не бил извършван. По този начин отново се потвърждавало сключването на
Договора. От изложеното било видно, че не била извършена никаква
верификация на това дали лицето, което е подало заявката за кандидатстване
за кредит, било същото лице, което се посочвало като кредитополучател.
Твърди, че в случая не само не бил извършен запис на телефонен разговор, а
такъв изобщо не бил проведен. Посочените от ищеца телефонен номер: *** и
5
имейл: *********@***.** не били използвани никога от ответницата. И в
няколкократните разпити в хода на разследването по пр.пр. №***г. по описа
на РП - Стара Загора и ДП №***г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора,
ответницата била заявявала, че не е имала телефонен номер, различен от този,
който ползвала и в момента (**********), както и, че не била създавала
електронна поща *********@***.**, не била ползвала такава и нямала данни
за достъп до същата. Това било видно и от представените от ищеца
разпечатки на изпратени имейли (доколкото същите можели да се приемат
като доказателства) - единствено съобщенията с дата ***г. (датата на
сключване на Договора) били доставени, а всяко следващо съобщение било
изпращано до невалиден имейл адрес (най-вероятно електронната поща е
била изтрита). По този начин се установявало, че са неверни и твърденията на
ищеца, че бил правил опити за извънсъдебно уреждане на отношенията, но
безуспешно. Липсата на успех се дължала на това, че ищцовото дружество
изпращало имейли до електронна поща, която не се използвала от
ответницата. При първия реален контакт между ищеца и ответницата чрез
писмо по пощата, ответницата била върнала писмен отговор, с който го била
уведомила, че не била сключвала такъв договор и в момента течало
разследване по случая. Що се отнасяло до представените с исковата молба
снимки, (които също считала, че не следвало да се приемат като
доказателства по делото, тъй като не били известни датата и часът на
заснемането им, както и авторът им), моли, да се има предвид, че същите
били предоставени от ответницата на лицето Т. СЛ. Г., (с която се познавали
покрай фактическия съжител на ответницата) в началото на 2020г. във връзка
със сключване на договор за кредит със „Сити Кеш“ ООД. Към този момент
Т. СЛ. Г. работела като кредитен консултант в офис на „Сити Кеш“ ООД в гр.
Стара Загора, ул. „Ген. Гурко“ №32. Ответницата твърди също така, че не
оспорвала твърдението, че сумата от 500 лв. била постъпила по нейната лична
банкова сметка в „Юробанк България“ АД, с IBAN: BG44******1, но заявява,
че разбрала за това няколко месеца по-късно, едва след като започнало
разследването по случая от компетентните органи. Същата банкова сметка
била открита във връзка с Договор за потребителски кредит № FL1*** от
***., сключен между ответницата и банката, за погасяване на задължения на
ответницата по други договори за кредит. Така, причината ответницата да не
узнаела за постъпилата по сметката й сума било обстоятелството, че
6
наличните по тази сметка суми бивали удържани от банката за погасяване на
вноските по Договора за потребителски кредит. Твърди още, че от
изложеното се налагало изводът, че макар и сумата от 500 лв. да била
постъпила по сметката й в „Юробанк България“ АД, то основанието за този
превод в никакъв случай не бил Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №*** от ***г., сключен между ответницата и ищеца „Изи
Финанс“ ЕООД, тъй като такъв договор не бил сключван от нея. Именно
поради тази причина ответницата не била плащала погасителни вноски по
Договора. Предвид горното, несъмнено се доказвало, че предявените от „Изи
Финанс“ ЕООД искове били неоснователни, необосновани и недоказани.
Несъстоятелно и лишено от правна логика било изложеното в исковата молба
твърдение, че доколкото нямало влязла в сила присъда или данни, че имало
привлечено лице като обвиняем за извършено престъпление срещу
ответницата Р.Т., то следвало да се приеме, че именно тя била предоставила
снимките. Счита, че предвид установените данни за наличие на престъпни
обстоятелства и с оглед на висящото към момента ДП №***г. по описа на ОД
на МВР - Стара Загора били налице предвидените в чл.229, ал.1, т.4 и/или т.5
от ГПК предпоставки за спиране на производството по делото. Отделно от
горното, счита, че соченият от ищеца Договор бил и нищожен, тъй като не
отговарял на императивните изисквания на закона, а именно на чл.8-11 и
чл.18 от ЗПФУР. За нищожна поради противоречие с добрите нрави и като
представляваща неравноправна клауза счита и уговорката за договорна лихва
в размер на 40.15%. Предвид представеното Известие от ищеца до
ответницата с дата ***г., оспорва и претенциите на ищцовото дружество за
главница и лихви за забава, като ако се установяло, че се дължат такива, то те
били в общ размер на 214.69 лв., каквото извънсъдебно признание бил
направил самият ищец.
Относно направените от ищеца доказателствени искания, заявява, че не
се противопоставя на нито едно от тях. Подкрепя напълно искането за
предоставяне на удостоверение от мобилен оператор за самоличността на
титуляря на мобилен номер ***, който се твърди, че бил използван за
сключването на процесния Договор, тъй като ответницата не била ползвала
такъв телефонен номер. Моли, да бъдат допуснати и посочени- поставени от
ответницата въпР. към съдебно-техническата експертиза.
Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли като
7
неоснователни, необосновани и недоказани предявените искове от „Изи
Финанс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1408, район Триадица, ж. к. „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №17, ап.1,
представлявано от управителя Борислав Иванов Николчев, срещу Р. Д. Т., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***. Претендира за разноските в
заповедното и настоящото производство. Заявява, че прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за
осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.
Доклада на съда е допълнен със становище на ищцовата страна по
следния начин: Ищцовата страна твърди, че по повод възраженията на
ответната страна, касаещи извършено престъпление, същото било
неоснователно, като моли да не се спира делото на основание чл.229, ал.1, т.4
и т.5 от ГПК. По повод изложените възражения касаещи здравословното
състояние на ответницата и отношенията й с третото лице, видно от сигнала,
то било с име: Т. СЛ. Г. и „Юробанк /България/“ ЕАД, същите били
неотносими към делото по делото и като такива неоснователни. Излагат се
съображения. По повод възраженията, касаещи личната карта и снимките,
същите били неоснователни, като въпросните доказателства, с оглед
твърденията за налично престъпление, били с още по-голямо значение.
Излагат се съображения. По повод удостоверението за телефонен номер и
твърдението, че Т. не го ползва, както и имейла и дали някой не й е помогнал
при сключване на договора, то същите не били от решаващо значение за
изхода на делото. Излагат се съображения. По повод възраженията, касаещи
действителността на договора за кредит, същите били неясни, неоснователни
и недоказани. Излагат се съображения.По повод възражението, че дължимата
сума била в общ размер на 214,69 лв., същото било неоснователно. Излагат се
съображения.
В първото съдебно заседание се явява процесуалния представител на
ответницата, ищцовото дружество не се представлява, приета и изслушана е
съдебно-техническа експертиза.
Приложено по делото е заверено копие на договор за предоставяне на
кредит №*** от ***г. между ищцовото дружество и ответницата. По силата
на този договор ищцовото дружество предоставила сумата от 500 лв. като
кредит в полза на ответницата, която последната се задължавала да върне,
8
срока на кредита бил уговорен в рамките на 300 дни, обща дължима сума
590,75лв при представяне на обезпечение и изплащане на погасителните
вноски в срок, а при непредоставяне на обезпечение и неплащане на
погасителните вноски в срок 840,77лв.
Представени по делото са общи условия към договорите за
предоставяне на кредит от „Изи Финанск“ ЕООД.
Приложено по делото е копие от лична карта на Р. Д. Т. ЕГН:
**********, както и снимки.
Приложени по делото са следните документи: жалба от страна на
пълномощника на ответницата до РП Ст. Загора, известие от ищцовото
дружество до ответницата относно дължимата сума по договор за кредит от
разстояние №***/***г., както и уведомление от ответницата, че не била
сключвала такъв договор, като трето недобросъвестно лице разполагало с
данните й, и е злоупотребило като е използвало същите.
Приложено по делото е копие от договор за потребителски кредит №
FL***/***г. между ответницата и „Юробанк България“ АД.
Налице по делото са писма от РП Ст. Загора видно от първото е , че е
налице образувано ДП № ***г. по описа на ОДМВР Ст. Загора пр. пр.
№***г., като разследването по досъдебното производство още не било
приключило, а от второто че преписка 452482020г. по описа на РП Ст. Загора
била образувана във връзка с постъпила жалба от Р. Д. Т., впоследствие било
образувано ДП №***г. за престъпление по чл.309 ал.1 НК, като в хода на
разследването ответницата била разпитана в качество на свидетел, по делото
нямало привлечено обвиняемо лице и не били взети мерки на процесуална
принуда.
Налице по делото е справка от „Юробанк България“ АД, видно от което
е, че като титуляр на сметка с IBAN BG***BI *** фигурирало лицето Р. Д. Т.
ЕГН: ********** тоест превод в размер на 500 лв с наредител „Изи Финанс“
ЕООД бил получен на дата ***г. по горепосочената сметка, основанието на
наредения превод било –договор за заем № ***, приложено към писмото е
бордеро № ВОRD 03223740/***г.
Изслушана и приета по делото е съдебно-техническа експертиза, видно
от заключението по същата е, че е изпълнена процедурата по кандидатстване
по договор за кредит №***, ответника имал регистриран профил в системата
9
на дружеството, за което и се прилагала информация на хартиен носител,
ответника бил предоставил лични данни и му били изпратени имейли в хода
на процедурата по сключване на договора за кредит както и изпратени SМS с
уникален код за сключването на договора за кредит на посочен от него
телефонен номер. От друга страна видно от експертизата е, че било възможно
лице, което разполага с данните на ответницата да е изпълнило процедурата
по кандидатстване и отпускане на кредит от разстояние вещото лице сочи IP
адреса, от който е направена заявка за отпускане на кредит от разстояние
178.169.158.170, той бил динамичен и принадлежал към мрежата на
Булсатком“ ЕАД, като се намирал на територията на гр. Ст. Загора. Към
момента на извършване на проверка съществувала ел. пощенска кутия
*********@***.** регистрирана на 13.03.2020г. в 17:32:36ч.-много по-рано от
твърдения в Жалба до РП Ст. Загора, първи контакт между ответницата и
нейната позната Т. СЛ. Г. -при попълване на електронна форма за регистрация
били посочени имена Р. Д. и година на раждане ***г., същия имейл адрес не
бил активен при опитите на ищцовото дружество за връзка с ответницата след
дата ***г., като последното влизане в ел. пощенска кутия било на ***г. в
16:33:41ч., към момента на проверка регистрацията била с неактивен статус
на кутията поради продължителен повече от 180 дни период, в който не била
посещавана.
Видно от приложеното ч. гр. д. №4223/2021г. по описа на РС Ст. Загора
за процесните вземания ищеца е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч. гр. дело съдът е издал
заповед за изпълнение от 14.09.2021г., с която е разпоредил длъжника Р. Д.
Т. да заплати на кредитора „Изи Финанс“ ЕООД следните суми: сумата от
500лв главница, сумата от 90,75 лв договорна лихва от ***г. до ***г., сумата
от 16,94лв лихва за забава от ***г. до ***г., ведно със законна лихва от
09.09.2021г. до изплащане на вземането и разноски по делото. С
разпореждане на осн. чл.415 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви
иск за вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В
указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
От правна страна:
Безспорно установено в хода на настоящото производство, е това че
въпросната сума от 500,00лв предмет на договора за кредит №*** от ***г. е
10
постъпила по сметка с IBAN BG***BI *** на същата дата, с титуляр
ответницата-последната не оспорва този факт, видно от справка от „Юробанк
България“ АД, видно е и основанието на постъпване на сумата по сметка на
ответницата- процесния договор за заем.
Предвид гореизложеното се установява, че между „Изи Финанс” ЕООД,
и ответницата е бил сключен договор за предоставяне на кредит №*** от
***г., тоест е възникнало правоотношение, по силата на което ответницата е
следвало да заплаща ежемесечни вноски по кредита за срока на договора. В
случая безспорно сумата е усвоена и е налице неизпълнение на ответника във
връзка със задължението му да заплаща в уговорения срок вноските по
кредита. Не се установява плащане на задължението по договора.
По повод възраженията депозирани с отговора на исковата молба от
ответната страна, а именно, че процесния договор за кредит бил нищожен тъй
като не отговарял на императивните изисквания на закона - като
противоречала на добрите нрави уговорката за договорна лихва в размер на
40,15%, съдът намира следното: съгл. чл.22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като на основание
чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само чистата стойност на
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. Ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока, или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. По отношение на
претендираната договорна лихва настоящият съд намира, че от
доказателствата по делото се установява, че в процесния договор за
предоставяне на кредит № ***/***г., за отпуснат на ответника заем от 500,00
лева и срок на погасяване 300 дни е договорено фиксиран годишен лихвен
процент в полза на кредитора в размер на 40,15 %, лихвения процент на ден е
0.11 при отказ от договора. В този смисъл заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 40,15% годишно, което е близо до 50%, противоречи на
добрите нрави. Предвид характера на предоставяната по договора услуга
/предполагащ недостиг на парични средства у едната от страните/, следва да
се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
11
равнопоставеността на съконтрагентите.
Ето защо договорът в частта си на клаузите, с които е уговорен ГЛП в
размер на 40,15% и лихвен процент на ден в размер на 0.11% накърняват
договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави,
поради което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от
ЗЗД. Нищожните уговорки нямат правно действие.
Предвид горното ответникът дължи връщане на усвоената главница и
лихва за забава.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на
ищеца за присъждане на направените по настоящото дело разноски
съразмерно на уважената част, като ответницата следва да бъде осъдена да му
заплати сумата от 610,27лв. направени разноски съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно следва да й бъдат
присъдени 149,07лв.
Така мотивиран Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „Изи
Финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес: гр. София-1408, р-н Триадица,
ЖК „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №17 ап.1 представлявано от Борислав Иванов
Николчев, че ответника Р. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес *** му дължи
следната сума: сума в размер на 500,00 лева – главница по предоставен
кредит по договор за предоставяне на кредит №***/***г., 16,94 лв лихва за
забава за периода ***г.-***г., ведно със законна лихва от 10.09.2021г. за
която сума е издадена в полза на „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и
адрес: гр. София-1408, р-н Триадица, ЖК „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №17
ап.1, против Р. Д. Т., заповед №1449 от 14.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №4223/2021г. по описа на РС Ст.
Загора, като отхвърля иска в частта му, в която се претендира сумата от 90.75
лв.- договорна/възнаградителна лихва за периода ***г. - ***г. като
12
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Д. Т., с ЕГН **********, с
адрес *** , да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София-1408, р-н Триадица, ЖК „Иван Вазов“, ул. „Балша“ №17 ап.1,
направените деловодни разноски в общ размер на 610,27лв включващи
разноски по настоящото производство и деловодни разноски по частно
гражданско дело № 4223/2021г. по описа на РС Ст. Загора, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК:
********* и адрес: гр. София-1408, р-н Триадица, ЖК „Иван Вазов“, ул.
„Балша“ №17 ап.1 представлявано от Борислав Иванов Николчев, да заплати
на Р. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес *** направените деловодни разноски в
общ размер на 149,07лв включващи разноски по настоящото производство и
деловодни разноски по частно гражданско дело № 4223/2021г. по описа на РС
Ст. Загора съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред ОС Стара
Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13