№ 263
гр. Провадия, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223130100256 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на З. К., роден на
10.04.1977г. в Република *** срещу Р. Д. Р., ЕГН ********** с постоянен адрес с.
************, с която е предявен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК да бъде дадено
разрешение заместващо съгласието на майката децата М. З. К., ЕГН ********** и И. З. К.,
ЕГН *********** да пътуват извън страната неограничено в държави членки на ЕС за срок
от пет години, придружавани от своя баща или упълномощено от него лице, както и да бъде
дадено разрешение заместващо съгласието на майката на децата М. З. К., ЕГН ********** и
И. З. К., ЕГН *********** да бъдат издадени документи – задгранични паспорти за
пътуване в чужбина.
Исковата молба се основава на следните фактически твърдения изложени в нея:
С ответницата са родители на децата М., роден ан 26.11.2019г. и И., родена на 24.10.2018г.
Родителите са съжителствали заедно в РГермания. Шест месеца преди завеждане на
исковата молба, ищецът нямал връзка с децата, които били доведени от майка им в
България. Когато пристигнал в България узнал, че децата се отглеждат от тяхната баба по
майчина линия, която нямала възможност да ги гледа. Не се знаело къде е майка им.
Разбрал, че тя е заминала обратно за Германия, където също се е установила да работи и
живее. Потърсил съдействие от институциите, тъй като искал да се прибере в Германия с
децата, но за да напусне страната му било нужно съгласието на майка им, която не се знаело
къде е.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
с който искът се оспорва като неоснователен.
1
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуален представител поддържа исковата
молба. Ответницата редовно уведомена се явява и чрез процесуален представител оспорва
исковата молба.
Контролиращата страна с писмено становище е уведомила съда, че е била в
невъзможност да направи социално проучване, тъй като децата не са установени на
територията на с. ************, където са адресно регистрирани.В разговор с тяхната баба
по майчина линия са били уведоми, че децата се отглеждат в гр. ***** от жена срещу
заплащане, а майка им е в Германия.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Нормата на чл. 127а СК предвижда, че въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова не бъде постигнато, спорът между тях се решава от
районния съд по настоящия адрес на детето.
Видно е от представените писмени доказателства, че страните са родители на децата
М. З. К., ЕГН ********** и И. З. К., ЕГН ***********.
С влязло в сила решение по в.гр.д. № 1254/2022г. на ВОС е отменено постановеното
по гр.д. № 6591/2021г. на РС Варна решение, и е утвърдено постигнато между родителите
споразумение, съобразно което упражняването на родителските права спрямо децата М. и И.
са предоставени на бащата, при когото е определено местоживеенето им, а на майката е
определен режим на лични отношения с тях, както и е осъдена да плаща издръжка.
В рамките на производството, бащата не се е явил и същият не е бил изслушван от
съда.
Майката в рамките на изслушването й посочва, че от една година децата се
отглеждат от бащата в РГермания. Двамата с него миналата година постигнали
споразумение относно родителските права и получила уверение от него, че то ще се спазва.
Въпреки това, излага че от година не е виждала децата си и бащата препятства достъпа й до
тях. Била заплашвана от него при опит да ги види. Последно ги видяла миналата година,
август или септември, преди да напуснат България. Преди да се разделят с бащата, децата
имали паспорти, но не е давала декларация съгласие да напускат страната. След като бащата
дошъл миналата година в България и се уговорили за децата, той ги взел и на другия ден
заминал с тях за Германия. Оттогава всъщност тя не ги била виждала. В момента живеела на
квартира и започнала работа в Германия. Прибрала се в България само заради делото.
В производствата на спорна съдебна администрация, каквото е настоящото
решаващата воля на съда приоритетно изхожда от нуждите и интересите на децата. При
разрешаване въпроса, свързан с пътуване на дете в чужбина при разногласие на родителите,
съдът прави преценка за целесъобразност. Затова и не е обвързан от формулираното от
молителя искане относно броя и периодичността на пътуванията, нито по отношение на
това кои държави касаят те. В този смисъл, в правомощията на съда е да даде разрешение по
2
тези въпроси дори и различно от първоначално поисканите с молбата периоди и дестинация
на пътуванията, респ. и да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави
и за определен срок. Водещи и най- важни при решаване на въпроса за заместване
съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето, като
безспорно следва да е установена нуждата на детето да пътува в чужбина, а от друга страна
да не се засягат правата на родителите и децата да контактуват помежду си.
По разрешаване на всички тези въпроси е налице задължителна за съдилищата
практика на ВКС- ТР № 1/2016г. по т.д. № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, с което се прие, че
съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете
в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. Т.е даване
разрешение за пътуване на детето неограничено във времето и до различни държави при
разногласие между родителите е невъзможно, предвид възможността то да бъде отведено до
място, където да бъде поставено в риск, а и с такова разрешение не би могло да се гарантира
упражняването режима на лични отношения между детето и другия родител. Затова и
разрешение може да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в
държави, чийто кръг е определяем, напр. държавите членки на Европейския съюз или за
неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени
държави.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства безспорно налага извод, че
в интерес на децата М. и И. е те да може да пътуват извън страната, особено когато се касае
за страни в рамките на ЕС, чийто кръг е определяем. Аргументите на майката, че не може да
вижда децата си в рамките на съдебно определения режим на лични отношения са
ирелевантни към спора. Това е така, защото се установява по делото, че понастоящем децата
са в Германия, където по принцип са живели с родителите си, а родителските права са
предоставени за упражняване от бащата. До голяма степен това обяснява и очевидната
дезинтересованост на ищеца от движението на производството по настоящото дело, след
като е получил родителските права в рамките на производството по в.гр.д. № 1254/2022г. на
ВОС, а и очевидно е успял да изведе децата извън страната, въпреки липсата на съгласие от
страна на майката за това или поне при липса на знание у нея да е подписвала такава
декларация. От друга страна, майката също е установила понастоящем местоживеенето си в
Германия, по който начин би улеснила в значителна степен поддържане лични отношения с
децата. Няма доказателства, сочещи на извод, че животът и здравето на децата биха били
поставени в опасност, ако те пътуват в рамките на държавите членки на ЕС с баща си.
Към настоящия момент целта на искането не се обосновава и с искане за промяна
местоживеенето на децата М. и И., доколкото всички доказателства сочат тяхното
местоживеене да е било в Германия, където са живели и родителите, а и бащата, на който са
предоставени за упражняване родителските права над децата.
Ето защо, не би могло да се пренебрегне и отрече интереса на децата да пътуват
извън страната.
3
Несъмнено, децата имат право на свободно придвижване, като това право е
гарантирано, както от КРБ, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за правата на детето /КПД/. То би
могло да бъде ограничено, само със закон, за защита на националната сигурност, народното
здраве и права и свободи на други граждани- чл. 35 КРБ, чл. 2 от Протокол № 4 към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи относно признаването на
някои права и свободи, освен вече провъзгласените в Конвенцията и в Първия протокол №
1, където е закрепено правото на свобода на придвижване: 1. Всеки, който се намира на
законно основание на територията на дадена държава, има право свободно да се придвижва
и свободно да избира своето местожителство в пределите на тази територия; 2. Всеки е
свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята 3.
Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези,
предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на
националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за
предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и
свободите на другите, като аналогично е и разрешението дадено в чл. 10 от Конвенцията за
защита правата на детето.
На децата следва да бъде предоставена възможност да пътуват неограничен брой
пътувания, в рамките на държавите от ЕС за срок от пет години, но при гарантиране правото
на майката да контактува с децата в рамките на съдебно определения й режим на лични
отношения с тях. Родителят, който упражнява родителските права е длъжен и е в негов
интерес да осигури на другия родител възможност да осъществява режим на лични
отношения. В противен случай, едно подобно поведение би дало повод на родителят, който
не упражнява пряко родителските права да изменение в режима, респ. тяхното титулярство.
Вкл., с оглед възможността по този начин да се нарушат правата на родителя, който не
упражнява родителските права, а и на детето, закрепени в чл. 8 КЗПЧОС и чл. 10 КПД.
В заключение и съобразявайки изключително интересите на децата, съдът преценява
молбата за основателна и тя следва да бъде уважена, като на децата М. и И. се даде
възможност да пътуват със своя баща в държавите членки на Европейския съюз за срок от
пет години, но при гарантиране правото на майката да контактува с децата в рамките на
съдебно определения й режим на лични отношения с тях.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на майката Р. Д. Р., ЕГН **********
да бъдат издадени паспорти на децата М. З. К., ЕГН ********** и И. З. К., ЕГН
***********, както и децата М. З. К., ЕГН ********** и И. З. К., ЕГН ***********
придружавани от своя баща З. К., роден на 10.04.1977г. в Република *** да пътуват без
ограничения в броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се
осъществяват, важимо за държавите членки на Европейския съюз за срок от пет години, при
4
спазване определения по съдебен ред режим на лични отношения на децата М. З. К., ЕГН
********** и И. З. К., ЕГН *********** с тяхната майка Р. Д. Р., ЕГН **********, на
основание чл.127а, ал.2 СК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5