Р Е
Ш Е Н
И Е № 1710
гр.
Бургас, 04.11.2014
год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XL
гр. състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Зваида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3113
по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.232, ал.2 от ЗЗД, предявени от
”Евротрак Лизинг” ЕООД против ”Трансбул БГ” ЕООД и С.И.К..
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 977/2014г. на РС Провадия. По него се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците – дружеството, като наемател, а физическото лице – като поръчител, за со-лидарно заплащане на сумата от общо 7 293.45 лв., представляваща главница, дължима по Договор за наем на ремарке от 10.03.2014г., с нотариална заверка на подписите /рег. № 484/10.03.2014г. на нотариус З. А/, и Споразумение към него, с нотариална заверка на подписите – рег.№ 6357/04.12.2014г. на нотариус И. К, в това число: 7 207.20 лв. – неизплатен наем и допълнително месечно възнаграждение за периода от 11.06.2014г. до 10.12.2014г., и 86.25 лв. – четвъртата вноска по застраховка Каско, вед-но със законната лихва, считано от 16.12.2014г. до окончателното плащане, и сумата от общо 8 840.78 лв. – неустойка за забава по чл.8, ал.2 от Договора за периода от 12.07. 2014г. до 12.12.2014г. Твърди, също така, че ответниците са подали възражения по реда на чл.414 от ГПК. Предвид това иска от Съда да постанови решение, с което да признае за установено, че те му дължат горните суми. Претендира разноски.
Ответниците
оспорват
претенциите – по основание и размер. Сочат, че за част
от исковия период между страните не е съществувало наемно правоотношение,
както
и че първият от тях е платил на ищеца изцяло
дължимите по договора вноски. Излагат съо-бражения, че
клаузата за неустойка е нищожна, тъй като противоречи
на добрите нрави, евентуално – че
е прекомерна. Направили
са
и възражение за прихващане със сумата от 2 342.40 лв., представляваща
платен от наемателя депозит – по чл.5, ал.3 от процесния договор за наем, което
е прието за разглеждане. Молят Съда да отхвърли претенциите. Претендират разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказател-ства, намира за установено следното:
”Евротрак
Лизинг” ЕООД се е снабдило със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист против ответниците за исковите суми – по ч. гр. дело № 977/ 2014г.
на РС П.
В
срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците са подали възражения.
Това
обуславя и наличието на правен интерес за ищеца от водене на предявените
установителни искове.
По
делото е представен Договор за наем на ремарке от 10.03.2014г., с нотариал-на заверка на
подписите – рег. № 484/10.03.2014г. на нотариус З.А,
по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответното
за временно, възмездно ползване собственото си ремарке Schmitz S 01, с
шаси WSM00000003001734,
срещу заплащане от страна на последното на наемна цена в размер на 32 лв. без
ДДС за всеки календарен ден. Същият е бил сключен за срок от 3 месеца, с възможност
за про-дължаване. Солидарно с наемателя, за задълженията му, произтичащи от
договора, се е задължил да отговаря и ответникът –
физическо лице, като поръчител.
Ремаркето
е било предадено на ”Трансбул БГ” ЕООД на 11.03.2014г. – с
приемо-предавателен протокол.
Със
заявление от 09.06.2014г.
– на
основание чл.10 ал.2 от Договора, ”Трансбул БГ” ЕООД е
поискало продължаване на срока му за още три месеца.
Представено
е и Споразумение с
нотариална заверка на подписите – рег.№
6357/ 04.12.2014г. на нотариус И. К, в
което страните са декларирали, че прекратяване на договора за наем, поради
изтичане на срока, съгласно чл.12, ал.4, не е настъпило, а наемното
правоотношение между тях е съществувало за целия период след сключване-то му,
като е било уговорено и неговото продължаване – до
28.02.2015г. В тази връзка, възраженията на ответниците, че за времето от
11.09.2015г. до 03.12.2015г. не е била налице твърдяната от ищеца облигационна връзка,
с оглед и на разпоредбата на чл.236, ал.1 от ЗЗД, се явяват неоснователни.
По
делото не се спори, че на 18.12.2014г. процесното ремарке е било върнато на
наемодателя, съответно – договорът за наем е бил
прекратен.
Възражението на
ответниците, че уговорката за заплащане на неустойка за заба-ва е нищожна –
поради противоречие на добрите нрави, е основателно. Нищожността, преценявана към момента
на сключване на Договора за наем, е очевидна и произтича пряко от самата клауза, предвид
уговореното в нея, че ще се начислява такава в размер от 1.7 % за всеки
просрочен ден – до окончателното плащане, т. е. същата многократно
надвишава уредената в чл.86, ал.1 от ЗЗД мярка за
обезвреда при неизпълнение на па-рично задължение, а именно – законната
лихва.
Освен, че е противоречаща на добрите нрави, такава неустойка е и несправедлива –
създава предпоставки за неоснователното обогатяване на едната
страна
в правоотношението и излиза извън целените обезпечи-телна,
обезщетителна и санкционна функции.
От
заключението по ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено Съдът изцяло
кредитира, се установява, че задълженията на ответниците по Договора за наем,
само за наемната цена, за целия период на действието му, са в общ размер от
10 830 лв. Платената от наемателя сума –
общо 8 711.42 лв. /2 931.46 лв. от нея са осчетоводени от ищеца като
неустойка, която обаче, както беше посочено по-горе не е дължима/, покри-ва
част от тях, и то по-старите. Следователно, дължими остават още 2 118.58
лв., както и четвъртата
вноска по застраховката ”Каско” – 86.25
лв., на основание чл.7, ал.1, т.6 от Договора –
общо 2 204.83 лв.
Безспорно между страните е, а и от събраните по делото писмени доказателства, и от цитираното заключение по ССЕ, се установява, че ответното дружество е предало на ищцовото сумата от 2 342.40 лв., като депозит, при сключване на договора за наем. С прекратяването на наемното правоотношение обезпечителната й функция е отпаднала – клаузата на чл.5, ал.3, изр. последно, на която се позовава ищецът, няма действие, и на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД тя е станала изискуема. Същата следва да се приспад-не от исковата, за главницата, като предмет на направеното възражение за прихващане.
Предявените
искове по чл.422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло.
Ответниците
не са направили разноски по делото, поради което такива не следва да им бъдат
присъждани.
По
изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”Евротрак
Лизинг” ЕООД, ЕИК: *********, седа-лище и адрес на управление: гр.Б, ул.”” № ,
искове
– за установя-ване по отношение на ”Трансбул БГ” ЕООД, ЕИК:
*********, гр.П, ул.”” № , и С.И.К., е ЕГН: **********,***, че
същите дължат солидарно: дружеството –
като нае-мател, а физическото лице – като поръчител,
сумата от общо 7 293.45 лв., представлява-ща главница по
договор за наем на ремарке от 10.03.2014г. с нотариална заверка на под-писите – рег.№
484/10.03.2014г. на нотариус З. А, и споразумение
към него, с нотариална заверка на подписите – рег.№ 6357/04.12.2014г. на
нотариус И. К, в това число: 7 207.20 лв. – неизплатен
наем и допълнително месечно възнаграждение за периода от 11.06.2014г. до
10.12.2014г., и 86.25 лв. – четвъртата вноска по застраховка Каско, ведно със
законната лихва, считано от 16.12.2014г. до окончателното плащане, и сумата от
общо 8 840.78 лв. – неустойка за забава по чл.8, ал.2 от договора за
периода от 12.07.2014г. до 12.12.2014г., за които са издадени Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 977/2014г.
на РС П, както следва: до размер от 2 204.83 лв. за главницата
–
поради прихващане със сумата от 2 342.40 лв.,
представляваща платен от наемателя депозит – по чл.5, ал.3
от договора, и като неосно-вателни в останалата
им
част.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Бургас в двуседмичен
срок от връч-ването му на страните.
Съдия: /п/ К.Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.