Решение по дело №214/2018 на Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 112

 

гр. Пловдив, 31.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

                                                                             ВЕЛИНА АНТОНОВА

 

         в присъствието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и прокурора ДИМИТЪР АНГЕЛОВ, след като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова ВНОХД № 214/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е във връзка с протест на прокурора и по жалба на подсъдимия срещу присъда № 43 от 10.05.2016 г., постановена по НОХД № 980/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. С цитирания съдебен акт подс. К.Л.М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК първият съд е възложил в тежест на подсъдимия и разноските по делото. Със съдебния си акт окръжният съд се е произнесъл и по веществените доказателства.

Присъдата е била протестирана в частта за наложеното наказание, както и в частта за разноските, възложени неправилно по сметка на МВР, наместо по сметка на ОП-П.. В последствие първоначално подадения протест е бил оттеглен относно искането за увеличаване на размера на наложеното наказание.

Подсъдимият, чрез своите защитници обжалва присъдата с оплаквания за допуснати процесуални нарушения. Претендира за отмяна на съдебния акт и нова оправдателна присъда. Алтернативно иска връщане на делото за доразследване на прокурора или за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Релевират се доводи за несъответствие на наложеното наказание с целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Прави се искане съдебният акт на първия съд да бъде изменен в санкционно-осъдителната си частта, като се намали размера на наказанието лишаване от свобода с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът поддържа протеста в посочената му по-горе част. По отношение на жалбата на подсъдимия намира същата за неоснователна. Моли съдебният акт на първия съд да бъде потвърден.   

         В хода на съдебните прения пред настоящия съд, адв. А., в качеството си на единствен защитник на подсъдимия пред въззивния съд, релевира подробни доводи за противоречие на присъдата с материалния закон, поради реалността на процесните доставки, като се позовава на практика на ВАС и Съда на ЕС. Подробно анализира данните за договаряне с упълномощени лица, от което се правят изводи за липсата на пряк умисъл за извършване на престъплението. Адв. А. мотивира становище за неправилно приложение на материалния закон при осъждането на подсъдимия във връзка с нормите на данъчното законодателство при бланкетност на състава по НК. Претендира, че от данъчна гледна точка, дружествата - доставчици подлежат на облагане, а получателят по доставките правомерно получава право на данъчен кредит. С това обосновава неправилно приложение на материалния закон по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит по т. 7 на чл. 255 НК като форма на изпълнителното деяние, очертано в мотивите на присъдата, където се приема, че не са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Алтернативно се релевират доводи за неправилна оценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. От въззивния съд се иска да отмени присъдата на първата инстанция и да оправдае подсъдимия по обвинението за данъчно престъпление. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата на първата инстанция и намаляване на наказанието.

         Подсъдимият поддържа доводите на своя защитник.

         В последната си дума моли да бъде оправдан по обвинението.

         Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки законосъобразността и обосноваността на първоинстанционната присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 3* и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

СД „М.К.М.С.Е” било регистрирано с решение по фирмено дело № *. на Пловдивски окръжен съд с предмет на дейност търговия със зърно и фуражи. Търговецът се управлявал от неограничено отговорните съдружници – съпрузите К.М. и М. М.. В периода 26.05.1994 г. - 30.12.1997 г., както и след 06.08.1998 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС. От 30.11.2009 г. имало регистрация и в Националната служба по зърното и фуражите. Подсъдимият К.М. се занимавал с дейността на дружеството, като намирал клиенти и контактувал с тях, организирал транспорта и доставките на зърното. Извършвал и всякакви правни и фактически действия, сключвал договори във връзка с търговската дейност на СД.

За да намали дължимите данъци, подсъдимият се снабдявал от неустановени и установени по делото лица с фактури с предмет царевица, по които реално не получавал стоки. Фактурите предоставял за осчетоводяване и отразяване в СД по ЗДДС и дневниците за покупки. Така намалявал резултата на дружеството за периода, минимизирайки дължимия ДДС за внасяне или излизал на възстановяване. По този начин си спестявал дължим ДДС за внасяне, които бил формиран от реалните продажби на „М.К.М.С.Е” СД.

Счетоводното о. на дружеството било възложено на майката на подс. К.М. -  Я.М. с пълномощно от съпрузите-управители.

Справките-декларации и дневниците за покупки и продажби били подписвани от М. М., макар участието й в търговската  дейност да било формално, доколкото всички документи - лицензия за транспортна дейност, разрешително за търговия със зърно и други разрешителни били издадени на името на подсъдимия. М. М. подписвала посочените документи със знанието и със съгласието на подс. К.М., а последният предопределял тяхното съдържание.

Всеки месец подлежащите на осчетоводяване документи били предавани от подсъдимия на Я.М., която ги обработвала и разпечатвала и подавала в ТД на НАП П. ежемесечни справки-декларации /СД/, ведно с дневниците за покупки и продажби в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба.

Тъй като през процесния период майката на подсъдимия имала здравословни проблеми, М. упълномощил М.Б.и Р.Б.– майка и дъщеря, първата от тях и дългогодишна колежка на Я.М., да подават СД по ЗДДС в ТД на НАП П., като  Б. нямали отношение към воденото счетоводство и дейността на дружеството.

В съответствие с императивната разпоредба на чл. 125 от ЗДДС, „М.К.М.С.Е” СД като регистрирано лице подавало справка-декларация за всеки данъчен период, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – регистриранато лице е длъжно да подава справка – декларация по чл. 125, ал. 1 от закона по образец. По силата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и чл. 1*, ал. 1 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

С делегираните й права, Я.М. формирала окончателните задължения на „М.К.М.С.Е” СД с подаване на справки-декларации по ЗДДС въз основа на аналитичните регистри - дневници за покупки и продажби. Съдържанието на дневниците за покупки, в които били включени „безстокови” фактури, било предопределяно само от подс. К.М..

Последният й предоставял данъчни фактури от името на „Е. Ж *” ЕООД, „*” ЕООД, „П. и.” ЕООД, „Д. *” ЕООД, „В.” ЕООД, „П. Т.” ЕООД, „В. Т. *” ЕТ, „Л.Н.” ЕООД, „А.В.” ЕООД, „Г.г.” ЕООД, „Ф.к.” ЕООД, „М.” ЕООД, „Т.Б.” ЕООД, „А.*” ЕООД и „Б.” ЕООД. Въз основа на представените документи тя изготвяла аналитичните регистри и справките декларации, които били  подавани в ТД – НАП – П. от името на задълженото лице.

През инкриминирания период справките-декларации /СД/, дневниците за покупки и продажби били подавани в срок в ТД-НАП–П. при описаните условия. В дневниците за продажби и в подаваните декларации винаги били отразявани реални продажби на „М.К.М.С.Е” СД. Върху тези облагаеми продажби като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството начислявало и събирало косвен данък – ДДС.

Подсъдимият целял промяна на данъчния резултат, минимизирайки го в подаваните справки-декларации с цел редуциране на дължимия косвен данък, посредством ползването на данъчен кредит по „безстоковите” данъчни фактури, от които реално „М.К.М.С.Е” СД не било получавало доставки и по които не било извършвано плащане.

Това било водено систематично, с цел привидно да се увеличи данъчния кредит, който да превиши начисления данък, като разликата да представлява – данък за възстановяване, съгласно нормата на чл. 88, ал.3 от ЗДДС или данък за внасяне, но в много по-малък размер. Подсъдимият бил наясно, че регистрираното лице „М.К.М.С.Е.” СД самостоятелно определя резултата за всеки данъчен период и че с така включените „безстокови” фактури за данъчните периоди ще постигне желания резултат  - привидно да се увеличи размерът на „внесения” ДДС по доставките към дружеството и така „завишената“ сума да се извади от начисления ДДС по продажбите под формата на приспадане на данъчен кредит.

В периода 01.01.2011 г. – 30.06.2011 г. дейността на „М.К.М.С.Е” СД за правилното прилагане на ЗДДС била обект на данъчна ревизия, в резултат на която бил издаден РА № **/05.03.2012 г. Ревизията била извършена от свидетелите В.С.и И.Н.– и двете старши инспектори по приходите. Съставен бил ревизионен доклад /том VІІІ от досъд. пр./, в който било установено, че по декларираните доставки от посочените по-горе доставчици дружеството е ползвало неправомерно данъчен кредит в размер на 374 842.15 лева.

На 19.01.2012 г. ревизионният доклад бил връчен на М. М..

На 12.03.2012 г. й бил връчен и ревизионния акт, който бил обжалван пред Директора на дирекция ”Обжалване и управление на изпълнението”. С решение № 605/29.05.2012 г. същият бил потвърден в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 374 842.15 лева с прилежаща лихва в размер на 33 172.22 лв. /том VІІІ от досъд. пр./. С влязло в законна сила на 15.07.20* г. решение по а. дело № 1978/2012 г. Административен съд – П. отхвърлил жалбата като неоснователна /л. 122-*5, том ІХ от досъд. пр./.

 По-конкретно, през м. януари 2011 г. подс. К.М. се снабдил по неустановен по делото начин със следните данъчни фактури по  номера и доставчици:

 

 „Е. Ж *” ЕООД 

 

 

„*” ЕООД

 

 

 „П. и.” ЕООД

 

        

 „Д. *” ЕООД

 

 

 „В.” ЕООД

 

 

 „П.-Т.” ЕООД

 

 

 

„В. Т. *” ЕТ

 

 

Подсъдимият предал фактурите на Я.М., за да ги включи в дневника за покупки и в СД по ЗДДС за периода, без да й обясни, че не отразяват реални стопански операции. Последната попълнила дневниците за покупки и продажби, както и справката декларация за периода, като включила в дневника за покупки изброените фактури по неполучени доставки  без да знае, че не документират реална стопанска операция. В справката декларация отразила данъчната основа и ДДС по фактурите отново без да знае или предполага, че по тях не е налице реална доставка. По установения механизъм, изготвените СД по ЗДДС и Дневникът за покупки за този данъчен период били подписани от М. М., без да знае, че в тях са включени данъчни фактури по неполучени доставки, но със знанието и съгласието на подс. К.М., който изцяло предопределил тяхното съдържание с предоставянето им в счетоводството на дружеството.

М. знаейки, че по така включените данъчни фактури в дневника за покупки не е получавал стоки с посочения предмет на доставките – царевица, от доставчиците – „Е. Ж *”ЕООД, „*” ЕООД, „П. и.” ЕООД, „Д. *” ЕООД, „В.” ЕООД, „В. Т. *” ЕТ и „П.-Т.” ЕООД /т./, не е извършил плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като целял да редуцира данъчния резултат за периода, което и сторил с подадената на 11.02.2011 г. справка - декларация по ЗДДС.

На 11.02.2011 г. упълномощеното лице Р.Б.подала така попълнената справка-декларация за данъчен период месец януари 2011 г. с входящ № 1600-1662363/11.02.2011 по описа на ТД на НАП  П., в която подс. М. потвърдил неистина в раздел ”Б” относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 52 993.62 лв., а действително установеният е 1 *5.64 лв., формиран от реално получени от „М.К.М.С.Е” СД стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от изброените търговци, подс. М. целял да редуцира дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „М.К.М.С.Е” СД се явявало продавач, което довело до минимизиране на данъчния резултат за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 411.74 лева, а действително установеният ДДС за внасяне бил в размер на 53 269.72 лева, като приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 51 857.98 лева. По този начин подс. К.М. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 51 857.98 лв.

Свидетелят Л. Т. /л. 445 гръб от делото на ОС/ - управител на „Е. Ж *”ЕООД имал прехвърлени на свое име над 30 фирми срещу заплащане, като било възможно да е подписвал пълномощно на някого да работи с посоченото ЕООД. Не е извършвал търговска дейност с „М.К.М.С.Е” СД и не познава подс. К.М. ***. Не притежава документи, свързани с тази фирма. При насрещна данъчна проверка било установено, че „Е. Ж *” ЕООД нямало назначени по трудов договор лица. Не били установени документи за материална и техническа обезпеченост, нито притежавани от дружеството МПС. Липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост била констатирана и с РА. Към процесните фактури били прикрепени фискални бонове за плащане на доставките в брой, но  „Е. Ж *” ЕООД нямало регистриран касов апарат и деклариран търговски обект. Процесните фактури били включени в Дневника за продажби за съответния данъчен период.

Свидетелят Г. Ф. /л. 442 гърба – л. 443 от НОХД на ОС/ в качеството му на управител и МОЛ на „*” ЕООД не е извършвал доставки, не е издавал фактури и не е получавал плащания, свързани с „М.К.М.С.Е” СД. Не знае какви стоки и доставки и с какъв транспорт са извършвани от името на „*” ЕООД. Ф. имал регистрирани 6-7 фирми на свое име, като за посочената бил потърсен от непознати лица, които му платили 50 лева, за да му я прехвърлят пред нотариус в С.. В последствие получил на два пъти по още 30 лева, като подписал и пълномощно. Подсъдимият, с когото нямал търговски отношения, видял за  първи път пред данъчното в С.З., където трябвало да подпише някакви документи. Във връзка с обстоятелството, че предходен доставчик по процесните фактури, издадени от „*” ЕООД, се явявала „З.*” ЕООД,  по делото бил разпитан и Л.П./л. 443-л. 443 гръб от НОХД на ОС/, който познавал Г. Ф., защото последният му прехвърлил дружество „О.” ООД. На името на П. имало регистрирани повече от 30 фирми срещу заплащане, с които не бил извършвал дейност. Не знаел нищо за „З.*” ЕООД, нито за „*” ЕООД, „П. и.” ЕООД и „М.К.М.С.Е” СД. Не бил издавал пълномощни на никого. Не бил издавал и подписвал фактури, не знаел нищо  за стоките, нито за разплащанията и никога не притежавал документи за прехвърлените му фирми.

Както предходните дружества, така и за „*”ЕООД нямало  материална, кадрова и техническа обезпеченост. Не били установени и притежавани от дружеството МПС. По отношение на прикрепените към процесните фактури фискални бонове за плащане на доставките в брой  било установено, че „*” ЕООД нямало регистриран касов апарат. Дружеството нямало деклариран търговски обект. Процесните фактури били включени в Дневника за продажби за съответния данъчен период

Свидетелят Н.Б.И. *** /л. 86-87, том І от досъд. пр., показания приобщени чрез прочитане от първия съд/, в качеството си на управител и МОЛ на „П. и.” ЕООД е посочил, че през инкриминирания период, дружеството му било прехвърлено фиктивно срещу заплащане от лице на име Я. от П., като е подписвал документи, каквито са му били представяни, сред които било възможно да е  подписал и пълномощно. Не знае дружеството с кого и каква търговска дейност е развивало, като във връзка с формалностите по прехвърлянето на фирмата на негово име веднъж е посетил нотариус в П..

Дружество „П. и.” ЕООД било прехвърлено на свидетеля Р.П.Л.от гр. Л., обл. М. /л. 445 гр. – л. 446 от делото на ОС/ на 04.02.2011 г. Посочената дата се явява през инкриминирания период, тъй като в него са били включени и фактури на посоченото дружество към процесното, освен за данъчен период месец януари 2011 г., също така и за данъчни периоди месец февруари и месец март 2011 г. Свидетелят Л. получил дружеството от лице от ромски произход на име „М.“, като последният му заплатил 500 лева, за да му прехвърли фирмата. Обещал да дава на свидетеля Л. и сумата от по 300 лева месечно за това, че е собственик на тази фирма. Подписал пълномощно, без да е чел и знаел какво пише в него пред нотариус в гр. Л.. След подписване на документите ги предоставил на въпросния М.. Не е извършал никакви сделки с „М.К.М.С.Е.” СД, не е издавал никакви фактури. В последствие ходил в С.З., тъй като бил викан от данъчните органи. Посетил града, придружен от въпросното лице, което му прехвърлило фирмата, като подписал множество документи в сградата на данъчна администрация в същия град.

В хода на разследването било установено, че „П. и.” ЕООД има назначени 9 лица на трудов договор – работници по строителството, счетоводители, един шофьор и технически организатор. Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост. Не били установени и притежавани от дружеството МПС. Липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост била констатирана и с РА. Към процесните фактури били прикрепени фискални бонове за плащане на доставките в брой, но при разследването било установено, че „П. и.” ЕООД нямало регистриран касов апарат. Дружеството нямало деклариран търговски обект. Процесните фактури били включени в Дневника за продажби за съответния данъчен период.

В хода на разследването не е бил провеждан разпит на управителя на „Д. *” ЕООД – А. А.Г., тъй като същият починал на 08.09.2012 г.

В хода на разследването било установено, че „Д. *” ЕООД няма кадрова обезпеченост – няма лица, назначени по трудов договор. Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост. Не били установени и притежавани от дружеството МПС. Липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост била констатирана и с РА. Към процесните фактури били прикрепени фискални бонове за плащане на доставките в брой, но при разследването било установено, че „Д. *” ЕООД нямало регистриран касов апарат. Дружеството нямало деклариран търговски обект. В хода на разследването подс. М. представил по делото ксерокопие от Уведомление за приемане на постъпили от „Д. *” ЕООД данни от СД по ЗДДС за отчетен период м. януари 2011 г., входирани по електронен път в ТД на НАП С., офис Б. с вх. № 0100-1*956/14.02.2011 г. В тази връзка било отправено запитване до ТД на НАП С., офис Б., от която бил получен отговор, че „Д. *” ЕООД е подавало СД по ЗДДС до м.декември * г. Следователно представените документи от подс. М. не са подавани в НАП. /л. 99, т. ХVІІ от досъд. пр/.

Свидетелят В.И.В./л. 444  - л. 444 гръб от делото на ОС, както и л. 73-75, том І от досъд. пр., приобщени чрез прочитане от ОС/ от гр. Я., обл. Л.. станал собственик на „В.“ ЕООД през 2009 г., като предметът на дружеството бил извършване на СМР и реклама без медийна. Нямал работници и счетоводство, нито бил упълномощавал друго лице за дружеството. Не бил извършвал дейност. Заплащал на счетоводна фирма от Т. за оформянето на нулеви декларации, като счетоводителят  се ползвал с пълното му доверие и електронен подпис /л. 444 гр. от делото на ОС/. Не е извършвал търговска дейност, поради което не могъл да представи никакви счетоводни и други документи, свързани с „М.К.М.С.Е.” СД. През * г. подал сигнал за злоупотреби с фирмата му, тъй като без да извършва дейност, получил известие от данъчната администрация за дължим данък.

В хода на разследването било установено, че „В.” ЕООД няма кадрова обезпеченост – няма нито едно лице, назначено по трудов договор. Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост. Не били установени и притежавани от дружеството МПС. Липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост била констатирана и с РА. В хода на разследването било установено, че „В.” ЕООД имало регистриран Е. модел С. M с ФУ № * и  *. Приложените към фактурите касови бонове за плащане в брой са издадени от Е. ФУ*, какъвто дружеството няма регистриран. /л. 8 от РА, том. VІІІ от досъд. пр./ По делото били предоставени от ТД на НАП С., офис „К.п.” заверени копия от СД по ЗДДС, които са с нулеви стойности. В придружителното писмо било пояснено, че към СД по ЗДДС нямало приложен дневник за покупки и дневник за продажби, тъй като СД била с нулеви стойности. В хода на разследването подс. М. предоставил ксерокопие на уведомление за приемане на СД по ЗДДС, Дневник за покупки и продажби за отчетен период януари и февруари 2011 г., входирани по електронен път. В тази връзка след отправено запитване бил получен отговор от ТД на НАП С., офис „К.п.”, ведно с приложени СД на дружеството, като изрично било посочено, че подадените СД по ЗДДС са с нулеви стойности и затова няма подадени дневници за продажби и покупки. /л. 105 и следващите, т. ХVІІ от досъд. пр./.

В хода на разследването управителят на „П.-Т.” ЕООД – Ф. Д. Й.е бил обявен за общодържавно издирване поради ненамирането му на постоянния и настоящ адрес. По сведение на негови близки същият не живеел на адресите по регистрация и не им било известно къде е местонахождението му /л. 76, л. 88-л.101, том Х от досъд. пр./.  

В хода на разследването било установено, че „П.-Т.” ЕООД има назначени пет лица на трудови договори. Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост. Не били установени и притежавани от дружеството МПС. Липсата на материална и техническа обезпеченост била констатирана и с РА. В хода на разследването било установено, че дружеството няма регистрирани касови апарати. Към процесните фактури били прикрепени фискални бонове от Е. ФУ  *, какъвто дружеството нямало регистриран /л. 12 от РА, том VІІІ от досъд. пр./. В хода на разследването било установено, че фактурите са отразени в СД по ЗДДС и в дневника за продажби за съответния данъчен период.

Свидетелят В. Д. *** /л. 57-58, том І от досъд. пр., приобщени чрез прочитане от първия съд/ в качеството си на „В. Т. *” ЕТ, не бил издавал фактури на „М.К.М.С.Е.” СД, като посоченото дружество, както и управителят му подс. М., му били непознати. Никога не бил имал търговски взаимоотношения с това дружество. Многократно бил викан от данъчните и от Икономическа полиция във връзка с издадени  „фалшиви” фактури от негово име. Бил регистриран като едноличен търговец назад във времето през 1994-1995 година, като през 2006 г. – 2007 г. се регистрирал и по ЗДДС. От регистрирането на фирмата си до момента на разпита си на досъдебното производство на 14.11.20* г. той се е занимава с производството на житни култури – ечемик, царевица, жито, слънчоглед, както и ремонтна дейност на трактори. Бил регистриран само като земеделски производител и нямал лиценз за търговия със зърно, защото бил земеделски производител. Според свидетеля лиценз са притежавали само фирмите, които се занимават само с търговия на зърно, но не го произвеждат /л. 58, том І от досъд. пр./.Годишно фирмата на Т. издавала не повече от 50-60 фактури, макар да бил викан за разпит по повод фактури на търговски, с които не е имал взаимоотношения като процесния търговец, „А*“ и „Л.о.“.   

В хода на разследването било установено, че „В. Т. *” ЕТ няма кадрова обезпеченост – същият има само едно лице, назначено на трудов договор. /л. 14 от РА, т. VІІІ от досъд. пр./ Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост. Не били установени и притежавани от Едноличния търговец МПС. Липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост била констатирана и с РА. „В. Т. *” ЕТ имал регистрирани два касови апарата, но при разследването било установено, че прикрепеният касов бон за плащане в брой по фактурата не е издаден от тях, а от Е. – ФУ-ДТ *6224, какъвто не е регистриран на името на фирмата. На името на фирмата били регистрирани Е. модел Е.М. с № на ФУ* и ФП-* и Е. ЗИТ с № на ФУ * и ФП-* /л. 15 от РА, том VІІІ от досъд. пр./.

В хода на разследването подс. М. представил по делото ксерокопие от Уведомление за приемане на постъпили от „В. Т. *” ЕТ данни от СД по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби за отчетен период м. януари 2011 г., входирани по електронен път в ТД на НАП с вх. № 2210-178954/14.02.2011 г., в които имало отразяване на процесната фактура. В тази връзка било отправено запитване до ТД на НАП В.Т., офис П., от която бил получен отговор, ведно с разпечатки от СД и дневниците за покупки и продажби, от които било видно, че СД е с нулеви стойности, а дневниците за покупки и продажби са без попълнени данни. Следователно представените документи от подс. М. не са подавани в НАП./л. 108-118, т. ХVІІ от досъд. пр./. 

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, резултатът по кл. 50 „ДДС за внасяне” следва от 1 411.74 лв. да се увеличи с 51 857.98 лв. /отказан данъчен кредит/ и да бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на 53 269.72 лв.

  

 През м. февруари 2011 г. подс. М. се снабдил по неустановен по делото начин с данъчни фактури с номера и доставчици, представени в табличен вид, както следва:

 

„*” ЕООД

 

              

 „Д. *” ЕООД

 

 

 „В.” ЕООД

 

 

„П. и.” ЕООД 

 

 

„П.-Т.” ЕООД 

 

 

Предал горепосочените фактури на Я.М. за включване в дневника за покупки и СД по ЗДДС за периода. Не й обяснил, че те не  отразяват реални стопански операции. Свидетелката попълнила дневника за покупки и дневника за продажби, както и справката декларация за този данъчен период, като включила в дневника за покупки изброените фактури по неполучени доставки, без да знае, че същите не документират реална стопанска операция. В справката декларация включила данъчната основа и ДДС по посочените фактури. Съобразно установения в дружеството механизъм, изготвената СД по ЗДДС и Дневникът за покупки за този данъчен период били подписани от М. М., без последната да знае, че в тях са включени данъчни фактури по неполучени доставки, но със знанието и съгласието на подс. К.М., който предопределил тяхното съдържание с предоставянето на изброените фактури в счетоводството на дружеството.

Подсъдимият знаел, че по така включените данъчни фактури в дневника за покупки не е получавал стоки с посочения предмет на доставките – царевица, от доставчиците  – „*” ЕООД, „Д. *” ЕООД, „В.” ЕООД, „П. и.” ЕООД и „П.-Т.” ЕООД /т/. Въпреки това, не е извършил плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като е целял да редуцира данъчния резултат за периода.

Това било сторено с подадената от упълномощеното лице св. Р.Б., на 11.03.2011 г. СД по ЗДДС., входирана в ТД на НАП П. с № 1600-1681889/11.03.2011 г. /т. 8  о досъд. пр./ за данъчен период месец февруари 2011 г. В нея подс. М. потвърдил неистина в раздел ”Б”, относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 69 144.82 лв., а действително установеният е 6 *0.42 лв., формиран от реално получени от „М.К.М.С.Е.” СД стоки и услуги. Подсъдимият М. искал да редуцира дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „М.К.М.С.Е.” СД се явявало продавач, чрез приспадане на декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от изброените търговци, което е довело до минимизиране на данъчния резултат за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 079.96 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 63 744.36 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 62 664.40 лева. С това подс. М. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 62 664.40 лв.

По отношение на реалността на сделките изведена от показанията  на управителя на „*“ ЕООД - св. Г. Ф., св. Л. Д. П., управителя и МОЛ на „В.” ЕООД - св. В.В., св. Н. И., на когото било прехвърлено дружеството „П. и.” ЕООД, св. Р. Л. и конктатациите относно кадровата и матералност обезпеченост на „*“ЕООД, „„П. и.” ЕООД, „Д.*“ЕООД, „В.” ЕООД, и „П.-Т.“ ЕООД първоинстанционният съд е възприел същите факти и обстоятелства, констатирани и отнасящи се за предходния данъчен период. Поради това и е безпредметно те да бъдат преповтаряни. Фирмите-доставчици на процесното СД за данъчен период януари 2011 г. са идентични с фирмите – доставчици на СД за данъчен период февруари 2011 г. с изключение на „Е. Ж *“ ЕООД  и „В. Т.“ ЕТ, от които има представени фактури само  периода януари 2011 г., но не и за февруари 2011 г.    Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, резултатът по кл. 50 „ДДС за внасяне” следва от 1 079.96 лв. да се увеличи с 62 664.40 лв. /отказан данъчен кредит/ и да бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на 63 744.36 лв.

 

През м. март 2011 г. подс. М. се снабдил по неустановен по делото начин с данъчни фактури с номера и доставчици, както следва:

 

„*” ЕООД

 

        

„П. и.” ЕООД

 

 

„Д. *” ЕООД

 

 

„Л.Н.” ЕООД

 

 

„А.В.” ЕООД

 

 

„Г.г.*” ЕООД

 

 

„Ф.к.” ЕООД

 

 

Предал ги на Я.М., за да ги включи в дневника за покупки и СД по ЗДДС за периода. Отново не й обяснил, че фактурите не отразяват реални стопански операции.

Свидетелката попълнила дневника за покупки и дневника за продажби, както и справката декларация за този данъчен период, като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури по неполучени доставки, без да знае, че същите не документират реална стопанска операция. В справката декларация включила данъчната основа и ДДС по посочените фактури отново. Тя не знаела и не предполагала, че по фактурите не е налице реална доставка. Съобразно установения механизъм изготвената СД по ЗДДС и Дневникът за покупки за този данъчен период били подписани от М. М., без последната да знае, че в тях са включени данъчни фактури по неполучени доставки, но със знанието и съгласието на подс. М., който предопределил тяхното съдържание с предоставянето на изброените фактури в счетоводството на дружеството.

Подсъдимият К.М. знаейки, че по така включените данъчни фактури в дневника за покупки не е получавал стоки с посочения предмет на доставките – царевица, от доставчиците  – „*” ЕООД, „П. и.” ЕООД, „Д. *” ЕООД, „Л.Н.” ЕООД, „А.В.” ЕООД, „Г.г.*” ЕООД и „Ф.к.” ЕООД, не е извършил плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като е целял да редуцира данъчния резултат за периода, което и сторил с подадената на 12.04.2011 г. СД по ЗДДС.

Упълномощеното лице -  св. М.Б.подала справката-декларация на 12.04.2011 г. /СД/ с входящ номер в ТД на НАП П. 1600-1701560/12.04.2011 г./т. 8/. Справката декларация се отнасяла за данъчен период месец март 2011 г., в която подс. К.М. потвърдил неистина в раздел ”Б” относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 84 880.70 лв., а действително установеният е 11 007.57 лв., формиран от реално получени от „М.К.М.С.Е.” СД стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от изброените търговци, подсъдимият целил да редуцира дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „М.К.М.С.Е.” СД се явявало продавач. Това довело до минимизиране на данъчния резултат за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 523.32 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 75 396.45 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 73 873.* лева. С това подс. К.М. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 73 873.* лв.

Управител и МОЛ на „Л.Н.” ЕООД бил В.Р.В.. Същият не бил издавал и подписвал фактури, не бил  извършвал доставки на „М.К.М.С.Е.” СД. Дружеството му било прехвърлено от друго лице и той е подписал пълномощно на непознато лице. Не знаел кой обслужвал счетоводно търговеца. Съгласно показанията на свид. В.Р.В. /приобщени чрез прочитане от първия съд от л. 123-126, том І от  досъд. пр./ се установява, че фирмата „Л.Н.“ ЕООД му била прехвърлена през 2009 г. срещу заплащане от 200 лева в С. от лице, представило се за адвокат на име Л. А., В. издал пълномощно. Тъй като му били казали, че ще държат връзка с него чрез Б. от В., известен като „Б.М.“, последният му се обадил след около 3-4 месеца, че трябва да отиде в С. за подписването на годишна данъчна декларация. Той сторил това, като в С. в закусвалня подписал същата, за което Л. А. му заплатил сумата от 50 лева.           Установено било, че „Л.Н.” ЕООД нямало кадрова обезпеченост и нито едно лице, назначено на трудов договор. Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост, както и притежавани от дружеството МПС. Липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост била констатирана и с РА. Дружеството имало регистриран Е. модел * с № на *и на ФП *, но към оригиналните фактури, представени от „М.К.М.С.Е.” СД, са прикрепени фискални бонове от различен Е., а имено с № B.*.

За месец март 2011 г. процесните фактури не били включени в дневника за продажби в съответния данъчен период, нито в следващите данъчни периоди. В хода на разследването подс. К.М. представил Дневник за продажбите за м. март 2011 г. с продълговат печат, съдържащ текст „ТД на НАП С., офис „Ц.” и СД по ЗДДС за м. 03.2011 г. на „Л. „Н.” ЕООД, съдържащ отразяване на процесните фактури към „М.К.М.С.Е.” СД. В тази връзка било отправено запитване до ТД на НАП С., офис „Ц.”, от която бил получен отговор изх. № 10-44-00-7815/23.02.2014 г., ведно с дневници за покупки и продажби с вх. № 22101571289/07.04.2011 г., които били с нулеви стойности. Посочените документи били заверени с подпис и зелен елипсовиден печат на НАП.

Дружеството „Л.Н.” ЕООД нямало кадрова обезпеченост – нямало нито едно лице, назначено на трудов договор. Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост. Не били установени и притежавани от дружеството МПС. Липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост била констатирана и с РА. Дружеството има регистриран Е. модел А * с № на *и на ФП *, но към оригиналните фактури, представени от „М.К.М.С.Е.” СД, са прикрепени фискални бонове от различен Е. № B.*. За месец 04.2011 г. процесните фактури са включени в дневника за продажби в съответния данъчен период.

Във връзка с извършваните насрещни данъчни проверки до „Л.Н.“ ЕООД е било отправено искане с изх. № от 18.10.2011 г. до ТД на НАП – С., офис Ц. за представяне на документи и обяснение от задълженото лице, като искането до НАП-С. е било изпратено чрез представляващ фирмата свид. В.Р.В.. В тази връзка е налице копие от пълномощно от на В.Р.В., с което упълномощава Л. К. А. за го представлява във връзка с фирмата и да извършва всякакви действия с нея, като пълномощното е било заверено на 17.12.* г. и последният се е явил пред НАП, като на него е било връчено искането за насрещната проверка /том ІV от досъд. пр./.    

Управител и МОЛ на „А.В.” ЕООД бил св. М. А.В /показанията му прочетени от инстанцията от л. 1*-185, том 1 от досъд. пр./. Същият не е извършвал сделки с „М.К.М.С.Е.” СД. Дружеството му било прехвърлено от друго лице със съдействието на С.Н., който го накарал да подпише пълномощно за фирмата си на общо три лица – Н., О.от М. и Р. /л. 185, том 1 от досъд. пр./. Не е извършвал търговска дейност с фирмата, не познавал подс. К.М., нито неговото дружество. Съгласно заявеното от М. Р. А. в досъдебното производство /л. 1*-185, том І от досъд. пр./, той се запознал със свид. С.Н. през * г., като забелязал, че Н. „не работи, а харчи пари“. Поискал от него да му  предостави подобна възможност. Н. откликнал на молбите му като през декември * г. А. придобил фирма „А.В.“ ЕООД и издал пълномощни на Н. и още две лица - „О.от М. и Р.“/ л. 185, том 1 от досъд. пр./.  

За „А.В.” ЕООД също се установило, че дружеството няма кадрова обезпеченост – няма нито едно лице, назначено по трудов договор. Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост, както и притежавани от търговеца МПС. Липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост била констатирана и с РА. Дружеството имало регистриран  Е. модел Д. ДП * с инд.№ на ФУ –  * и ФП-*, но към оригиналните фактури, представени от „М.К.М.С.Е.” СД, били прикрепени фискални бонове от различен Е. / № */. Процесните фактури са включени в Дневника за продажби за месец март 2011 г.

Управител и МОЛ на „Г.г.*” ЕООД била свид. В.Л./л. 106 - л.107, том І от досъд. пр. - инкорпорирани чрез прочитане от първия съд/. Същата не е извършвала сделки с „М.К.М.С.Е.” СД. Дружеството й било прехвърлено през * г. от В. Ф., който й заплатил за „услугата“ 400 лева, като се снабдил с „генерално пълномощно“ от нея за прехвърленото дружество, за което споделил, че се занимава със земеделски работи без да има такъв лиценз, като всичко е „правено по втория начин“ /л. 109, том І от досъд. пр./. Не е извършвала търговска дейност с прехвърленото дружество, не познавала подс. М., нито фирмата му. Свид. В. Ф. /л. 99-100, том 1 от досъд. пр./ след прехвърлянето на дружеството си на свид. В.С.Л.не е извършвал търговска дейност с него, нито познава подс. М.. „М.К.М.С.Е.”. СД му било непознато и не е извършвал търговска дейност с него. Ф. е посочи, че преди да прехвърли дружеството същото било регистрирано по ЗДДС, като не е бил зърно производител и не е имал лиценз за производство на зърно.

„Г.г.*” ЕООД имало регистрирани трудови договори с едно лице. Не са установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост. Не били установени и притежавани от дружеството МПС. С РА била констатирана липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост. Дружеството имало регистриран  Е. модел Д. * с № на ФУ –  * и на ФП *, но към оригиналните фактури, представени от „М.К.М.С.Е.” СД, са прикрепени фискални бонове от различен Е. /№ ФУ */.

В хода на разследването подс. К.М. представил ксерокопие на Дневник за продажбите за м. 03.2011 г. за „Г.г.*” ЕООД, съдържащ отразяване на процесните фактури към „М.К.М.С.Е.” СД. В тази връзка било отправено запитване до ТД на НАП С., офис „Ц.”, от която бил получен отговор изх. № 10-44-00-7815/23.02.2014 г., ведно с дневници за покупки и продажби с вх. № 22101584066/14.04.2011 г., които са с нулеви стойности. Документите са заверени с подпис и зелен елипсовиден печат на НАП /л. 98, т. ХVІІ, л. 1, т. ХХVІІ от досъд. пр./.

Управителят и МОЛ на „Ф.к.” ЕООД бил свидетелят  В. К. /л. 446 – 446 гръб от делото на ОС/. Същият не е извършвал доставки, нито е издавал фактури на „М.К.М.С.Е.” СД. На негово име били регистрирани над 120  фирми. „Ф.к.” ЕООД му било прехвърлено в П. от непознат, който му платил 150 лева. Всички документи, сред които било възможно да е подписано и пълномощно, останали у непознатия /л. 446 гръб от делото на ОС/. Не бил търсен повече от хората. Получил писмо от ТД на НАП, но не се отзовал на същото, защото нямал средства да отиде.  „Ф.к.” ЕООД нямало кадрова обезпеченост – нито едно лице, назначено по трудов договор. Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост. Не били установени и притежавани от дружеството МПС. Гореописаното е констатирано и с РА. Дружеството имало регистриран  Е. модел Е.М*с № на ФУ – * и на ФП *, но към оригиналните фактури, представени от СД „М.К.М.С.” са прикрепени фискални бонове от различен Е. /№ ФУ DT **/.

Подсъдимият К.М. представил ксерокопие от Уведомление за приемане на постъпили от „Ф.к.” ЕООД данни от СД по ЗДДС, Дневника за покупки и дневника за продажби за отчетен период м. 03.2011 г., входирана в ТД на НАП П. с вх. № 0210-1452*6/14.04.2011 г. В тази връзка било отправено запитване до ТД на НАП В.Т., офис П., от която бил получен отговор изх. № 20187/*.01.2015 г., ведно с Протокол за приемане на данни от отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС с изх. № 153420700589417/14.04.2011 г., СД и Дневник за покупки и продажби за отчетен период м. март 2011 г. с вх. № 22101584066, ведно с дневници за покупки и продажби с вх. № 22101584066/14.04.2011 г., от които се установява, че процесните фактури не са включени в дневника за продажби на „Ф.к.” ЕООД. Посочените документи са заверени с подпис и зелен елипсовиден печат на НАП.

По отношение на реалността на сделките на останалите юридически лица по този данъчен период - „*“ ЕООД, „П. и.” ЕООД и „Д. *“ ЕООД първоинстанционният съд е възприел същите факти и обстоятелства, вече описани по-горе като констатации, отнасящи се за предходните данъчни периоди. Поради това и е безпредметно те да бъдат преповтаряни.

  Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССчЕ, резултатът по кл. 50 „ДДС за внасяне” следвало от 1523.32 лв. да се увеличи със 73 873.* лв. /отказан данъчен кредит/ и да бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на 75396.45 лв.

 

През м. април 2011 г. подс. М. се снабдил по неустановен по делото начин с данъчни фактури с номера и доставчици, както следва:

 

„Л.Н.” ЕООД

 

 

„М.” ЕООД

 

        

„Т.Б.” ЕООД

 

        

Посочените по-горе фактури подсъдимият предал на Я.М., за да ги включи в дневника за покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за периода, без да й обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции. Тя попълнила дневника за покупки и дневника за продажби, както и справката декларация за този данъчен период, като включила в дневника за покупки изброените фактури по неполучени доставки, без да знае, че същите не документират реална стопанска операция. В справката декларация включила данъчната основа и ДДС по посочените фактури отново без да знае или да предполага, че по фактурите не е налице реална доставка. Съобразно установения в дружеството механизъм изготвената СД по ЗДДС и Дневникът за покупки за този данъчен период били подписани от М. М., без последната да знае, че в тях са включени данъчни фактури по неполучени доставки, но със знанието и съгласието на подс. К.М., който предопределил тяхното съдържание с предоставянето на изброените фактури в счетоводството на дружеството.

Подсъдимият знаейки, че по така включените данъчни фактури в дневника за покупки не е получавал стоки с посочения предмет на доставките – царевица, от доставчиците  – „Л.Н.” ЕООД, „М.” ЕООД и „Т.Б.” ЕООД, не е извършил плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като е целял да редуцира данъчния резултат за периода, което и сторил с подадената на 12.05.2011 г. СД по ЗДДС /т. VІІІ от досъд. пр./.

 Подадената от упълномощеното лице -  свид. М.Б.справка-декларация от 12.05.2011 г. била входирана в ТД на НАП П. с № 1600-1721281/12.05.2011 г. /т. VІІІ от досъд. пр./ за данъчен период месец април 2011 г. В нея подс. К.М. потвърдил неистина в раздел ”Б” относно размера на получени д оставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 82 123.33 лв., а действително установеният е 6 784.27 лв., формиран от реално получени от „М.К.М.С.Е.” СД стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от изброените търговци, подс. К.М. целял да редуцира дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „М.К.М.С.Е.” СД се явявало продавач, което е довело до минимизиране на данъчния резултат за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 642.89 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 74 696.17 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 75 339.06 лева. С това подс. М. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 75 339.06 лв.

Управител и МОЛ на „М.” ЕООД бил свид. И.М.И. *** /л. 446-л.  447 от делото на ОС, както и л. 140, том І от досъд. пр., приобщени чрез прочитане/. Дружеството му било прехвърлено от друго лице по настояване на познат на свидетеля И. ***, който бил от ромски произход и искал да работи с пълномощно с фирма. Свидетелят И. не е осъществявал дейност с фирмата и в досъдебното производство е бил категоричен, че не е издавал пълномощни на други лица, като за придобиването на фирмата в гр. В. ходил пред нотариус и услугата му била заплатена, като във фирмения регистър новото обстоятелство е отразено на 05.04.2011 г. Не е извършвал търговска дейност с него, не познавал подс. М., нито неговото дружество.

През част от процесния период управител и МОЛ на „М.” ЕООД бил свид. М. С. /л. 450 гръб  - 451 от делото на ОС, както и *1-*2, том І от досъд. пр., приобщени чрез прочитане/. Той бил регистрирал фирмата първоначално като ЕТ, след това като ЕООД, като извършвал търговска дейност в П. в период от около 15 години, за който не бил продавал зърно, тъй като се занимавал само с производство на хляб и закуски във фурната на село Г.. След 2008 г. - 2009 г. преустановил търговската си дейност с фирмата, а през 2011 я прехвърлил. Също не е извършвал търговска дейност с дружеството, нито сделки с „М.К.М.С.Е.” СД, като основен предмет на дейност бил производството на храни и закуски. Не познавал подс. М.. „М.” ЕООД нямало кадрова обезпеченост – нямало нито едно лице, назначено по трудов договор. Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост. Не били установени и притежавани  от дружеството МПС. Липсата на материална, кадрова и техническа обезпеченост била констатирана и с РА. Дружеството имало регистрирани 2 бр.  Е. модел З. *: единият е с № на ФУ – * и на ФП * и другият е с № на ФУ - * и на ФП *, но към оригиналните фактури, представени от СД „М-К.М.С - ИЕ” били прикрепени фискални бонове от различен Е. / ФУ DT */.  Процесните фактури били включени в Дневника за продажби за месец 04.2011 г.

Свидетелят Н.А.И. /л. 447 от делото на ОС/ станал  управител и МОЛ на „Т.Б.” ЕООД, както и на още две фирми, за да работят с тях други лица. За прехвърлянето бил заведен при нотариус от лице на име „К.Б.“, като за него получил сумата от 100 лева издал „генерално пълномощно“ на друго лице от махалата. Не е имал търговски отношения с „М.К.М.С.Е.” СД и не бил издавал фактури. Не е извършвал търговска дейност с процесното дружество, не познавал и подс. М.. Не знаел кой е обслужвал счетоводно дружеството и нямал документи за него. Констатирано било, че „Т.Б.” ЕООД няма кадрова обезпеченост – нито едно лице, назначено по трудов договор. Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост, както и притежавани от дружеството МПС. Гореописаното било отразено в РА. Към процесните фактури били прикрепени фискални бонове за плащане на доставките в брой, но при разследването било установено, че „Т.Б.” ЕООД  нямало регистриран касов апарат. Процесните фактури не били включени в Дневника за продажби за месец 04.2011 г.

Във връзка с извършваните от данъчна администрация насрещни проверки на „Т.Б.“ в том ІV от досъд. пр. е приложена обратната разписка от 19.10.2011 г., връчена на 27.10.2011 г. на адрес за кореспонденция с фирмата – С., Ф.ж., бл. *, вх. *, ап. *. След това е налична молба от 24.10.2011 г. с посочен автор Н. И. като  управител на дружеството, но неподписана, било поискано отлагането със 7 дни на представянето на документи /том ІV от досъд. пр./. Във връзка със същата насрещна проверка е било представено пълномощно, с подпис, удостоверен по нотариален ред при нотариус с район на действие района на РС – В.. По силата на същото свидетелят Р.С.В. е бил упълномощен да представлява Н. А. И., като подава, получава документи, в това число искани и декларации по ЗДДС и други, да го представлява при ревизии и насрещни проверки, като пълномощното е безсрочна, като подписът на упълномощителя е бил удостоверен по нотариален ред на 07.10.2011 г.  видно от представените в цитирания том ІV от досъд. пр. писмени материали данъчните органи са привли опити да връчат съобщение на проверявания търговец на цитирания адрес в С. като дружеството „Т.Б.“ не е било открито там, нито негов управител на 05.10.2011 г. и на *.10.2011 г. Искането на данъчна адсминистрация за представяне на документи, писмени обеснения от задърлженото лице „Т.Б.“ ЕООД, чрез М.Г.П., е било връчено срещу разписка на Р.С.В., за което е била приложена разписка, с което В. получава екземпляр от искането на НАП от 05.10.2011 г. /том ІV от досъд. пр./. Приложено е писмо до ТД на НАП – П., офис С.З., подписано от ръководител екип до екип сектор „Проверки“ с изх. № от 06.12.2011 г., като във връзка със същото Р.С.В. ***, клон С. копия от процесните товарителници, приемо-предавателни документи, кантарни бележки, декларации, като за съставител по фактурите е бил обявен Н. А. И., кантарните бележки са без подпис на претеглил с посочени само имена на шофьори, а част от товарителниците на името на „Ж.т.“ ЕООД като превозвач са без подпис, като за получател се сочи процесната фирма. В представените фактури, приемо-предавателни протоколи, товарителници, хронологичен регистър за 01.04.2011 г . – 30.04.2011 г., декларации, не е налице подпис и на М. П.. В тази връзка свидетелят Р.С.В. е входирал копия от процесните товарителници, приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки, които се отнасят за април 2011 г.  В товарителниците, в които като превозвач е бил посочен „Ж.т.“ ЕООД не са налице подписи на претеглил, а само са били посочени имена на шофьори. В същите е налице подпис и печат на процесната фирма. По справка от регистър Булстат като представляващи дружеството да били посочени лицата М.Г.П. и Т.Ц.М./документи в том ІV от досъд. пр./.

В хода на разследването подс. К.М. представил ксерокопие на Уведомление за постъпили от „Т.Б.” ЕООД данни от справката-декларация, дневника за покупки и дневника за продажби за отчетен период м. април 2011 г., входирани по електронен път в ТД на НАП С., офис С. с вх. № 2205-09919*/16.05.2011 г. Посочените документи не били заверени с печат и подпис на ТД на НАП С., офис С.. Отправено било запитване до ТД на НАП - С., офис С., в отговор на  което били изпратени и приобщени по делото СД вх. № **********/16.05.2011 г., ведно с дневник за продажбите на „Т.Б.” ЕООД. От съдържанието на представените в заверени копия документи се установява, че процесните фактури не са включени в Дневника за продажби и СД за съответния данъчния период.

По отношение на реалността на сделките на „Л.Н.“ ЕООД първоинстанционният съд възприел същите факти и обстоятелства, констатирани и отнасящи се за предходните данъчни периоди, като за управлението и дейността на тази фирма подробно е станало въпрос във връзка с данъчен период март 2011 г.. Поради това е безпредметно те да бъдат преповтаряни.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, резултатът по кл. 50 „ДДС за внасяне” следва от 0.00 лв. да се увеличи със 75 339.06 лв. /отказан данъчен кредит/, а по кл. 60 „ДДС за възстановяване” следва от 642.89 лв. да се намали и да стане 0.00 лв., като бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на 74 696.17 лв.

 

През м. май 2011 г. подс. К.М. се снабдил по неустановен по делото начин с данъчни фактури с номера и доставчици, както следва:

 

„Е. Ж *” ЕООД

 

 

„Л.Н. ” ЕООД

 

 

„А.*” ЕООД

 

 

Посочените фактури подсъдимият предал на Я.М., за да ги включи в дневника за покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за периода, без да й обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции.

Свидетелката попълнила дневника за покупки и дневника за продажби, както и справката декларация за този данъчен период, като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури по неполучени доставки, без да знае, че същите не документират реална стопанска операция. В справката декларация включила данъчната основа и ДДС по посочените фактури отново без да знае или да предполага, че по фактурите не е налице реална доставка. По вече установения в дружеството механизъм изготвената СД по ЗДДС и Дневникът за покупки за този данъчен период били подписани от М. М., без последната да знае, че в тях са включени данъчни фактури по неполучени доставки, но със знанието и съгласието на подс. М., който предопределил тяхното съдържание с предоставянето на изброените фактури в счетоводството на дружеството.

Подсъдимият К.М. знаел, че по така включените данъчни фактури в дневника за покупки не е получавал стоки с посочения предмет на доставките, не е извършил плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като е целял да редуцира данъчния резултат за периода, което и сторил с подадената на *.06.2011 г. СД по ЗДДС.

Свидетелката М.Б.подала попълнената справка-декларация /СД/ на *.06.2011 г. Същата била входирана в ТД на НАП П. с № 1600-17417*/*.06.2011 г. /т. VІІІ от досъд. пр./ за данъчен период месец май 2011 г. В нея подс. М. потвърдил неистина в раздел ”Б” относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 87 572.12 лв., а действително установеният е 11 398.95 лв., формиран от реално получени от „М.К.М.С.Е.” СД стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от изброените търговци, подс. М. е целил да редуцира дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „М.К.М.С.Е.” СД се явявало продавач, което е довело до минимизиране на данъчния резултат за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 854.82 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 79 027.99 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 76 173.17 лева. С това подс. М. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 76 173.17 лв.

Първоначално „А.*” ЕООД било регистрирано на името на свид. Г. К. /л. 449-449 гр. от делото на ОС/. Същият бил управител и МОЛ на дружеството. К. не е издавал и подписвал фактури, нито е извършвал доставки на „М.К.М.С.Е.” СД. Няколко  пъти носил СД в НАП по поръчение на Д.И. и З.Ч.. Бил предоставил пълномощно на Д.И. /л. 449 от делото на ОС./. Фирмата следвало да  прехвърли, за да придобие друга фирма на свое име „Е.“.

След това, на 23.03.2011 г.,  „А.*” ЕООД е прехвърлено на свид. Ц. К.А /съпруга на К./. Свидетелката К.а /л. 4* гр. - л. 449 от делото на ОС/ била само формален управител на фирмата, не развивала дейност с това дружество и не знаела какъв е предметът му на дейност, не била  извършвала сделки с „М.К.М.С.Е.” СД и не е издавала пълномощно. За това, че фирмата била прехвърлена на нейно име получила два месеца по 200 лева. По поръчение на З.Ч. и Д.И. подреждала счетоводни документи – фактури на различни фирми, преснимани лични карти и печати, като ги класифицирала по фирми и години. В последствие част от документите били взети за унищожаване от Б. и Ч., а друга част от тях иззети при акция на ГД БОП, при която последните двама били задържани.   

На 26.08.2011 г. К.А прехвърлила дружеството на свидетеля М.Н./л. 1*-152, том І от досъд. пр., приобщени чрез прочитане от първия съд/ при посредничеството на П. Я. и З.Ч..                                                                                      

На Н. били заплатени 100 лева от З.Ч. за прехвърлянето с уверението, че „фирмата е без тежести и задължения“, но вече не й трябва и иска да я прехвърли, за което си плаща /л. 151 гръб, том 1 от досъд. пр./. Сделката се реализирала по предложение на неговия хазяин в с. Н. – свид. П. Я., който го уведомил, че има позната, която иска да прехвърли „чиста“ фирма без тежести и задължения и за това дава 150 лева. В последствие парите му били заплатен и контактувал със З.Ч., която К.а, която била старата собственица на фирмата и П. Я. наричали З.Ч. „шефке“. Първоначалната среща преди прехвърлянето, както и последващата такава с „шефката“ се провели в кафене до К.Ц. на бул. „Х.Б.“ в С.. Свидетелят действал по указание на З.Ч. и втори път, когато последната го извикала да присъства като собственик по време на плащането на данъците на фирмата, които самата Ч. заплатила. Свидетелят получил 20 лева за такси от нея. Не знае какъв е предметът на дейност на „А.*” ЕООД, не е издавал фактури и не е извършвал търговска дейност с „М.К.М.С.Е.” СД.

Установено е, че „А.*” ЕООД нямало кадрова обезпеченост – нямало нито едно лице, назначено на трудов договор. Не били установени документи за наличие на материална и техническа обезпеченост. Не били установени и притежавани от дружеството МПС. Констатациите за липса на материална, кадрова и техническа обезпеченост били изложени и в РА. Към процесните фактури били прикрепени фискални бонове за плащане на доставките в брой, но при разследването било установено, че  „А.* ” ЕООД нямало регистриран касов апарат.

За месец 05.2011 г. процесните фактури са включени в дневника за продажби в съответния данъчен период.

По отношение на реалността на сделките с “Е. Ж *“ЕООД и „Л.Н.“ ЕООД първоинстанционният съд е възприел същите факти и обстоятелства, констатирани и отнасящи се за предходните данъчни периоди. Поради това и е безпредметно те да бъдат преповтаряни, тъй като  във връзка с данъчен период януари 2011 г. са били засегнати въпросите за управлението, обезпечеността и данните за пълномощници по отношение на „Е. Ж *“ ЕООД. Подобни данни, относими за „Л.Н.“ ЕООД са били изнесени във връзка с данъчен период месец март 2011 г. също по-горе. 

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, резултатът по кл. 50 „ДДС за внасяне” следва от 2 854.82 лв. да се увеличи със 76 173.17 лв. /отказан данъчен кредит/ и да бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на 79 027.99 лв.

 

През м. юни 2011 г. подс. К.М. се снабдил по неустановен по делото начин с данъчни фактури с номера и доставчици, както следва:

 

„А.*” ЕООД

 

 

„Б.” ЕООД

 

        

Изброените фактури били предадени на Я.М. от подс. К.М., за да ги включи в дневника за покупки и да ги отрази в СД по ЗДДС за периода, без да й обясни, че фактурите не отразяват реални стопански операции. Свидетелката попълнила дневника за покупки и дневника за продажби, както и справката декларация за този данъчен период, като включила в дневника за покупки изброените по-горе фактури по неполучени доставки, без да знае, че същите не документират реална стопанска операция. В справката декларация включила данъчната основа и ДДС по посочените фактури отново без да знае или да предполага, че по фактурите не е налице реална доставка. Съобразно установения в дружеството механизъм изготвената СД по ЗДДС и Дневникът за покупки за този данъчен период били подписани от М. М., без последната да знае, че в тях са включени данъчни фактури по неполучени доставки, но със знанието и съгласието на подс. М., който предопределил тяхното съдържание с предоставянето на изброените фактури в счетоводството на дружеството.

Подсъдимият К.М. не е извършил плащане нито на данъчната основа, нито на начисления ДДС, като е целял да редуцира данъчния резултат за периода, което и сторил с подадената на *.07.2011 г. СД по ЗДДС/т. 8/ въпреки, че е знаел, че по така включените данъчни фактури в дневника за покупки не е получавал стоки с посочения предмет на доставка/царевица/ от доставчиците  – „А.*” ЕООД и „Б.” ЕООД,

На *.07.2011 г. упълномощеното лице св. М.Б.подала така попълнената справка-декларация /СД/ в ТД на НАП П. с вх. № **********96/*.07.2011 г. /т. VІІІ от досъд. пр./ за данъчен период месец юни 2011 г., в която подс. К.М. потвърдил неистина в раздел ”Б” относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 64 097.90 лв., а действително установеният е 29 163.49 лв., формиран от реално получени от „М.К.М.С.Е.” СД стоки и услуги. Приспадайки декларирания данъчен кредит от начисления за периода ДДС по мнимите доставки от изброените търговци, подс. К.М. целял да редуцира дължимия ДДС, начислен от доставките, по които „М.К.М.С.Е.” СД се явявало продавач, което е довело до минимизиране на данъчния резултат за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 664.33 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 36 598.74 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 34 934.41 лева. По този начин подс. М. избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 34 934.41 лева.

През процесния период П. К. Я. /л. 191 -194 и л. 252-254, том І от досъд. пр., приобщени чрез прочитане от първия съд/ бил управител и МОЛ на „Б.” ЕООД. Той не е издавал и подписвал фактури, нито е извършвал доставки на „М.К.М.С.Е.” СД. Преди време издал пълномощно на неизвестно за него лице. Видно от материалите по делото на 08.09.2011 г. свидетелят П. К. Я. е удостоверил подписа си върху генерално пълномощно, с което е упълномощил Д.Б.И. да го представлява във връзка с упражняването на правата му в „Б.“ ЕООД , включително и да представлява фирмата пред НАП.

В хода на разследването било установено, че „Б.” ЕООД няма кадрова материална и техническа обезпеченост, което било отразено и в РА. Не били установени и притежавани от дружеството МПС. Дружеството имало регистрирани 2 бр. Е. - единият е модел „Е.М.” с № на ФУ 000** и на ФП *, а другият е модел Д.  с № на ФУ -  * и на ФП *, но към  оригиналните фактури, представени от СД „М.К.М.С.”, са прикрепени фискални бонове от различен Е. /ФУ  **/. За месец 06.2011 г. процесните фактури са включени в дневника за продажби в съответния данъчен период.

По отношение на реалността на сделките с „А.*“ ЕООД първоинстанционният съд е възприел същите факти и обстоятелства, констатирани и отнасящи се за предходните данъчни периоди. Поради това и е безпредметно те да бъдат преповтаряни.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ резултатът по кл.50 „ДДС за внасяне“ следва от 1664,33 лева да се увеличи с 34934,41 лева /отказан данъчен кредит/ и да бъде деклариран ДДС за внасяне в размер на 36598,74 лева.

Видно от отговора на М.з.х., Н. с. по зърното изх. № 407/1/27.01.2015 г. за регистрацията по чл. 14, ал. 3 и чл. 116 от Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/, включително за 2011 г., процесните фирми доставчици „Е. Ж *” ЕООД, „*” ЕООД, „П. и.” ЕООД, „Д. *” ЕООД, „В.” ЕООД, „П. Т.” ЕООД, „В. Т. *” ЕТ, „Л.Н.” ЕООД, „А.В.” ЕООД, „Г.г.” ЕООД, „Ф.к.” ЕООД, „М.” ЕООД, „Т.Б.” ЕООД, „А.*” ЕООД и „Б.” ЕООД не са вписвани в регистрите на публичните складове за зърно и регистрираните зърнохранилища, за съхранение на зърно на влог, съгласно Закона за съхранение и търговия със зърно /л. *4-*5, т. ХVІІ от досъд. пр./.

Представените и приложени от подсъдимия пътни листове, отнасящи се за Т. порт на товари със собствените на СД „М.К.М.С.” товарни автомобили, също са били обект на проверка. Допълнителната ССЕ е установила, че същите са с непопълнени реквизити -  № на товарителницата, с която да се потвърди извършения превоз, а съответно в товарителницата да бъде вписан № на пътен лист.

По време на процесния данъчен период в СД „М.К.М.С.” като шофьор на товарен автомобил „С.” ДР № *работил св. И.Ч. /л. 454 гръб – л. 455 от делото на ОС/. Същият бил наясно с това, че за всеки превоз на товар се попълва товарителница от шофьора, като трябва да има печат на изпращач и получател. В товарителницата се вписва № на пътния лист, а в пътния лист се вписва № на товарителницата, както и че кантарната бележка се попълва от изпращача, подписва се от него и от шофьора, който отговаря за превозения товар.

Според свидетеля почеркът, с който са попълнени товарителниците и подписите на кантарните бележки, не са негови. Тези документи не са попълвани и подписвани от него. Предявените му в съдебното заседание пред  първия съд копия от пътни листове, в които фигурира неговото име, също не са попълвани и подписвани от него. На повечето кантарни бележки също е посочил, че липсва негов подпис. Свидетелят изрично подчертал, че превозите, които е осъществявал са били директни без да се минава през склад.

Първоинстанционният съд приел, че свид. Г.П. / също работил в СД „М.К.М.С.” по време на процесния данъчен период като шофьор на товарен автомобил. Той управлявал т. а. „С.” рег. № *, собственост на В. – Б.  и дадена  под наем на СД  „М.К.М.С.”. Според показанията му предявените товарителници не са попълнени от него. Не бил товарил от С. и Д., както е написано. В товарителниците не е записана марката на товарния ми автомобил, не навсякъде е записан № на пътен лист, а в графа „превозвач” е записано името на шофьора, в случая неговото име, което не било правилно, тъй като там се поставя само печата на фирмата превозвач. Кантарните бележки не са подписани от шофьора. Тези товарителници и кантарни бележки нямали отношение към св. П. и същият не е возил такива товари.

В СД  „М.К.М.С.” по време на процесния данъчен период като шофьор на товарен автомобил „В.” рег. № *работил св. В.В. /л. 455 - л. 456 от делото на ОС/. Същият возил зърно в П. регион и от други места от северна до южна Б., като е писал товарителници, но не за всички товари, като в много случаи е превозвал зърно само с кантарна бележка или пътно-прехвърлителна бележка. Той попълвал пътни листове, когато шефът на фирмата му е давал предварително пътен лист. В повечето случаи возил за СД ”М К.М.И.С.” – гр. П. за собствена сметка на дружеството и в тези случаи не са попълвани пътни листове. Според свидетеля, в по-голямата си част товарителниците, които му били предявени не били попълнени от него, а малкото, за които споделил, че подписът прилича на неговия, отбелязал, че липса негов подпис. Отрекъл е подписите върху кантарните бележки да са негови. Твърди също така, че посочените курсове по предявените му товарителници не ги е извършвал той. В товарителниците бил вписан номерът на камиона, който бил карал, но в товарителниците и кантарните бележка нямало негов  подпис. Отрича да е писал ръкописните текстове в товарителниците и кантарните бележки. В документите са вписани места, в които е товарил, докато е бил на работа в дружеството, а имало и такива, в които нямал спомен да е товарил или които даже не знаел къде се намират. Свидетелят изрично е отбелязал, че предявените му товарителници не са за директни превози, каквито са били неговите курсовите, които свидетелят нарича „прави“ – т. е.   курсове, които не са преминавали през склад на дружеството /л. 455 гръб от делото на ОС/. При  приключването на курса, документите били оставяни в  процесното дружество.

По време на процесния данъчен период свидетелят Д.Д./л. 454 – л. 454 гръб от делото на ОС/ също работил като шофьор на товарен автомобил с рег. № *в „Ж.т.” ЕООД  и извършвал транспортни услуги на СД „М.К.М.С.”. Били му предявени две товарителници с № *г. и № *г. и кантарни бележки към тях. Според този свидетел, предявените му документи били „фалшиви”, тъй като в истинските товарителници горе в дясно се пише не името на шофьора, както е в предявените, а само превозвача. В истинските товарителници има и печат на превозвача, а в предявените няма печат. Освен това в предявените товарителници не е записан № на пътен лист, липсва и дата на товарене и разтоварване. Предявените му кантарни бележки с името на шофьора са без подпис. Името му е написано за „претеглил”. На „истинските“ кантарни бележки  шофьорът се подписва задължително за „получил”. Пътните листове също не били попълвани от Д.Д.. Свидетелят изрично е подчертал, че не е извършвал курсове, за които са му били предявени транспортните документи от първия съд за курсове с доставки на фирмите „А.“ и „Л.Н.“, като не е извършвал посочените курсове от с. Д., област М. /л. 74, том ХХІ от досъд. пр./ и гр. С. /л. 31, том ХХІІ от досъд. пр./ за доставка до склад на процесното дружество. Такива курсове никога не е извършвал. Д. е коментирал също така, че в товарителницата трябва да бъде  посочен номера на пътния лист, което не бил сторено в предявените му документи.    

В „Ж.т.” ЕООД работил и свид. Д.Д. /л. 453 гръб – л. 454 от делото на ОС/. Управлявал „В.” №  *. По време на процесния период извършвал транспортни услуги на СД „М.К.М.С.” Предявена му е товарителница № *г. /л. 8, том ХХ от досъд. пр./ с посочен превозвач „Ж.т.” ЕООД и кантарна бележка към нея. Товарителницата се различавала по начин на попълване от реално използваните от „Ж.т.” ЕООД. На истинските товарителници горе в дясно не се пишело името на шофьора, а името на фирмата - превозвач и печат на същата фирма. Кантарната бележка също се различавала от истинската такава по това, че оригиналната се издавала от товарен пункт. И на товарителницата, и на кантарната бележка нямало подпис на шофьора за „получил”. Същото се отнасяло и за другите предявени му товарителници и кантарни бележки към тях: № *г. /л. 91, том ХХІ от досъд. пр./ , № 35579/03.05.2011 г. /л. 27, том ХХІІ от досъд. пр./, № *г. /л. 27, том ХХІІ от досъд. пр./, *г. /л. 31, том ХХІІ от досъд. пр./, 35579/03.05.2011 г. /л. 23, том ХХІІ от досъд. пр./. Според Д., той не е возил посочения в тези документи товар.

Свидетелят П. И. /л. 24, том ХVІІ от досъд. пр., приобщени чрез прочитане/ работил като шофьор в „Ж.т.” ЕООД и извършил една или две транспортни услуги на СД „М.К.М.С.”. На свидетеля П. И. била предявена товарителница № *г. и приложената кантарна бележка към нея /л. 27, том ХХІ от досъд. пр. касаещ доставчика „Л. Н.“ ЕООД/. Посочените документи се различавали от използваните от „Ж.т.” ЕООД. На товарителницата липсвал печат на „Ж.т.” ЕООД, не бил вписан № на пътен лист, нямало адрес на разтоварване, нямало изминати километри. В кантарната бележка липсвал подпис на свидетеля. И. никога не е ходил и товарил в град Л., както е записано в предявената му товарителница.

Свидетелят  Г.К.П. /л. 30, том ХVІІ от досъд. пр./ работел като шофьор в процесната  фирма в периода * г. – 2012 г., когато напуснал през месец март. С взет под наем товарен автомобил „С.“ рег. № * той извършвал превози на зърно предимно от С.Б., като разтоварвал стоката основно в Б.  и Б.. Установената практика е била товарителниците да се попълват от шофьора, като горе вдясно се слагал печат на превозвача, като се вписвал регистрационния номер на товарния автомобил и номера на пътния лист. Кантарната бележка се попълвала от изпращача, като шофьорът задължително подписвал същата. Същият е бил категоричен, че не е товарил от С. и Д., както е било записано на предявените му товарителници. Допълнително посочил, че в предявените му документи не била записана марката на товарния автомобил и не навсякъде бил записан пътен лист. В графата превозвач било записано името на шофьора, в случая неговото име, което не било правилно съобразно установената практика. Там следвало да има само печата на фирмата-превозвач. Свидетелят е посочил, че освен това предявените му кантарни бележки не били подписани от него. Бил е категоричен, че не е возил такива товари според предявените му кантарни бележки и товарителници, както следва: № * г. /л. 51, том ХХІІ от досъд. пр./, № *г. /л. 79, том ХХІІ от досъд. пр./, № *г. /л. 87, том ХХІІ от досъд. пр./, № *г. /л. 107, том ХХІІ от досъд. пр./, № * г. /л. 11, том ХХІІ от досъд. пр./, № * г. /л. 127, том ХХІІ от досъд. пр./, № * г. /л. 146, том ХХІІ от досъд. пр./, № * г. /л. 156, том ХХІІ от досъд. пр./, № *г. /л. 158, том ХХІІ от досъд. пр./. Изброените до тук товарителници са с посочено място на натоварване на стоката в гр. С. и сочат като изпращач „А.*“ ЕООД, а като превозвач процесната фирма при едно изключени в товарителницата на л. 146, която визира като превозвач „Ж.т.“ ЕООД, където П. не  е работил. Всъщност на л. 87 и л. 146 са били представени копия от една и съща товарителница като бланков номер, но на тази на л. 87 се вижда  задраскване на името на посочения превозвач и е вписвано част от името на процесната фирма. Останалите товарителници   № 7352/01-06-2011 г. /л. 10, том ХХІІІ от досъд. пр., № * г. /л. 18, том ХХІІІ от досъд. пр./, № * г. /л. 22, том ХХІІІ от досъд. пр./ са също с посочено място на товарене гр. С. и посочен изпращач „Б.“ ЕООД, като на товарителницата на л. 10 отново се наблюдава поправка са същата грешка в 

изпращача, поради което е било задраскано името на „Ж.т.“ ЕООД и изписано това на процесната фирма със съкращение. Допълнително се вижда, че коригираните товарителници на л. 87 от том ХХІІ и л. 10 от том ХХІІІ от досъд. пр. са от един и същи кочан и поредни номера, при все едната от 01.06.2011 г. да касае фирма „Б.“ ЕООД, а тази от 03.06.2011 г. фирма „А.“ ЕООД. Останалите копия от товарни документи се отнася до фирма „Е.*“ ЕООД с посочено място на натоварване с Д., а именно   № * г. /л. 36, том ХХV от досъд. пр./, № * г. /л. 40, том ХХІІІ от досъд. пр./.

Според показанията на Ж.С., управител на „Ж.т.” ЕООД, дружеството му е извършвало  транспортни услуги на СД „М.К.М.С.”, но не си спомня в кой период. На С. били предявени копия от товарителници с посочен превозвач „Ж.т.” ЕООД №: *г., № *г., № *г., № *г., № *г., № *г., № *г., № *г., № *г., № *г., № *г., № *г., № *г. Описаните товарителници не били издадени от неговата фирма, нямали печати и почеркът, с който били попълнени бил един и същ. Във фирмата му имало такива шофьори, чиито имена са записани в товарителниците, но това не били техните почерци. Свидетелят Ж.С. е посочил /в преразпита си пред настоящата инстанция, л. 1263-1264 гръб от делото на АС/, че не му е известно подсъдимият М. да е имал собствена база, тъй като зърното е било откарвано по обекти, различни от М.та в Б. . Натоварването ставало предимно от земеделски производители и от кооперации /л. 1264 от делото на АС/, като царевица не е била разтоварвана в базата на подсъдимия в Б. . Съгласно установената фирмена практика товарителниците се попълвали от шофьорите, които разполагали с кочан в камиона си. В графата за изпращач се вписвало името на фирмата на подсъдимия, като се упоменавало и мястото на натоварване. Предаващият стоката издавал кантарна бележка, където записвал вида и количеството на стоката. За всеки осъществен курс свидетелят е давал товарителница на М.. Като транспортна фирма той не се интересувал и нямало как да знае дали М. е платил стоката, но търговската практика сочела, че след като са я дали да се натовари на камионите, значи е платена. В повечето случаи подсъдимият е идвал в офиса на фирмата на свидетеля да си взема документите. На товарителницата на фирмата на свидетеля освен печата на фирмата е имало и лого на фирмата му, което е написано вдясно, като кочаните на фирмата се описват по този начин от години /л. 1264 от делото на АК/. Когато шофьори на свидетеля Ж. С. са били изпращани да товарят зърно, им е бил даван адрес на товарене, телефон за връзка и са били насочвани към определена база. Като цяло шофьорът сам се е оправял без да има представител на фирмата на М. /л. 1264 от делото на АС/. Неговите шофьори не са носили фактури във връзка с извършената доставка, нито пък пари за плащане, защото става въпрос за чужди средства. 

Описаната по-горе фактическа обстановка, Пловдивският окръжен съд е приел за безспорно установена, след преценка на събраните по делото доказателства - протоколите за разпит и другите писмени доказателства, събрани по време на досъдебното и съдебното производство. По време на съдебното следствие пред първия съд са били разпитани следните свидетели: Г. Ф. /л.442 - 443 НОХД/,  Л.П./л.443 НОХД/, както и са били инкорпорирани чрез протичане неговите показания от досъд. пр. /л. 50, т. 1 от същото/ за обстоятелствата дали са му били прехвърляни фирми от свидетеля Ф. и издавал ли е пълномощни, П.М./л.443-444 НОХД/, св. В.В. /л.444-444 гръб НОХД/, както и тези на свид. В., приобщени чрез прочитане от досъд. пр. поради противоречие за заявеното кой е подавал справки декларации за фирмата му /л. 74, тов І от досъд. пр./, за  св. Л. Т. /л. 445 гръб НОХД/, св. Р. Л. /л.445 гръб-446 НОХД/, св. В. К. /л.446-446 гръб НОХД/, св. И. И. /л.446 гръб-447 НОХД/, както и тези на свид. И. И., прочетени от досъд. пр. /л. 140, том І от същото/ за обстоятелствата издавани ли са пълномощни и дейността на фирмата след придобиването й/, свид. Н. И. /л. 447 НОХД/, св. Д.И. /л. 447-447 гръб НОХД/, както и тези на същият свид. Д.И., прочетени поради противоречие за обстоятелствата имал ли е търговска дейност със свид. З.Ч. /л. 181, том І от досъд. пр./, свид. З.Ч. /л. 447 гръб - 4* НОХД/, както и от прочетените показания на същата свидетелка от досъдебното производство поради противоречия във връзка със заявеното за познанството й с П. Я. и кой се занимавал с фирма „А.“ /л. 259, том І от досъд. пр./, свид. Ц. К.А /л. 4* гръб – л. 449 НОХД/, свид. Г. К. /л. 449 – 449 гръб НОХД/, свид. Д.Б./л. 449 гръб – л. 450 НОХД/, както и от нейните показания от досъдебното производство, прочетени поради противоречия за годината, в която е прекратила отношенията си с фирма „*“ ЕООД и липсата на спомен за заявения предмет на дейност /л. 286-287, том І от досъд. пр./, от данните в съдебно заседание пред първия съд показания на свид. Г.А./л. 450 НОХД/, свид. М. С. /л. 450 - 451 НОХД /, както и от последния от досъд. пр. /л. *2, том І от досъд. пр./, свид. И. Д. /л. 451 – 452 НОХД/, свид. С.А./л. 452 – 452 гръб НОХД/, както и от прочетените показания на свидетеля А. поради липса на спомен от досъдебното производство /л. 257-258, том І от досъд. пр./, св. Д.Г.К.А /л. 452 гръб - 453 НОХД/, свид. Ж.С. /л. 453 – 453 гръб НОХД/, свид. Д.Д. /л. 453 гръб – л. 454 НОХД/, свид. Д.Д./л. 454 – л. 454 гръб НОХД/, св. И.Ч. /л. 454 гръб - 455 НОХД/, свид. В.В. /л. 455 - 456 НОХД/, свид. В. И. /л. 456-457 НОХД/, свид. И.Н./л.457-458 НОХД/, свид. Р.Б./л. 458 гръб - 459 НОХД/, както и показанията на същата инкорпорирани от досъдебното производство поради липса на спомен за датата на упълномощаване /л. 41 том І от досъд. пр./. Следва да се посочи, че показанията на свид. М. М. и Я.М., дадени на досъдебното  производство няма как да бъдат ползвани за нуждите на настоящото производство, поради направен от последните отказ от свидетелстване при условията на чл. 119 от НПК. Ето защо, техните показания изрично следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Показанията на свидетелите М.А Б. /л. 4, том І от досъд. пр./, В. Ф.ОВ /л. 99-100, том І от досъд. пр./, Б.М. /л. 117, том І от досъд. пр./, М.Н./л. 1*-152, том І от досъд. пр./, М. А. /л. 1*-185, том І от досъд. пр./,  П. Я. /л. 191-194 и л. 252-254, том І от досъд. пр./, В. Т. /л. 57-58, том І от досъд. пр./, В.Л./л. 106-107, том І от досъд. пр./, М. И. /л. 297-300, том І от досъд. пр./, Н. И. /л. 86-87, том І от досъд. пр./, Г.П. /л. 30-31 том ХVІІ от досъд. пр/ и П. И. /л. 24-25, том ХVІІ от досъд. пр./. са били ползвани от първия съд след приобщаването им чрез прочитане от досъдебното производство със съгласие на страните, като следва да се кредитират като обективни и съответни на останалите събрани по делото доказателства.  Пловдивският окръжен съд е кредитирал прочетените по-горе части от  показанията на различните свидетели, приобщени чрез прочитането им от досъдебното производство, като е възприел същите данни и в обстоятелствената част, тъй като са били потвърдени от свидетелите н съдебно заседание и са били депозирани във времеви период, по-близък до инкриминираните събития. Описаната фактическа обстановка е била приета за установена от  първия съд от събраните на досъдебното и съдебното производство доказателства, показанията на свидетелите, дадени пред първата инстанция, както и тези приобщени чрез прочитане от досъдебното производство поради липса на спомен и констатирани противоречия. В една своя част тези показания са били кредитирани като обективни, непротиворечиви и логични, както и съответни на приложените по делото писмени доказателства, подробно цитирани в обстоятелствената част на изложението на първия съд. Първоинстанционният съд е направил обстойно изложение на показанията на разпитаните по време на съдебното следствие свидетели в самата обстоятелствена част на своето изложени, поради което настоящата инстанция не счита за необходимо да ги преповтаря. Показанията на част от тях, дадени в хода  на досъдебното производство, са надлежно приобщени по съответния процесуален ред.

Защитната теза на подс. М., изложена в обясненията му пред първостепенния съд и във въззивната инстанция остава изолирана от останалите събрани по делото доказателства и не може да бъде споделена. Версията, която се е опитал да лансира е свързана с твърдението, че сделките с описаните по-горе фирми – негови доставчици са напълно реални и той не е имал представа, че фактурите и дейността на контрахентите са нередовни. В своите обяснения пред първия съд /л. 569 гръб – л. 570 от делото на ОС/ подсъдимият М. твърди, че е имало комисионери, на които се е обаждал с условието за им плати в брой и да изпрати камиона, като проверявал фирмите в търговския регистър и когато не откриел проблем, изпращал камиони по предварителна заявка за стоката. Неговата уговорка е била като се натоварят колите, да се плати само основа, а когато му представят СД по ДДС за месеца, че е подаден в нея и е включен в техните дневници, тогава плащал ДДС като се натоварел камиона, идвало упълномощеното лице в П. с пълномощни, които вземал и приложил по делото. Давал основата на „техния човек“, след което изчаквал да мине срока и като му представел дневника с мокър печат за него това било достатъчно и той я завеждал фактурата. Преди да плати всичко отсреща му задържали касовите бонове с отсрочка до следващия месец до 15-20 число Той ако знаел, че не са редовни, щял да включи ДДС, да го вземе от другия клиент и като го получил да го внесе. Фактурите давал на счетоводството и там ги заприхождавали /л. 569 гръб от делото на ОС/. С лицата, с които договаря се виждал, имал срещи с тях, като сочи че е договарял със З. и момчето с нея. Тя от своя страна отговаряла за няколко фирми /л. 570 от делото на ОС/. Договарял също така и с Р.С.В., но като тръгнал да  търси по С. фирмите, установил, че откриват фирми на различни малоимотни лица и отпред застава Р. и борави с парите и документите. Никой не бил гледал електронните подписи на тези търговци. Твърди, че е плащал на Р., З. и Д. Г. и други пълномощници, които не отговаряли на телефоните си /л. 570 от делото на ОС/.   

На първо място настоящият съд няма да се съгласи със забележката на подсъдимия, че по делото останало неизяснено кои лица са подавали СД на  неговите доставчици по инкриминираните фактури. Това не намира опора в материалите по делото по следните съображения: Видно от писмо на ТД на НАП – С., офис К.п., СД и дневниците за продажби за месеците януари – март 2011 г. на фирма „П.и.“ ЕООД са били подадени по интернет, подписани с електронен подпис от потребител Г.И.Г. /л. 32, том Х от досъд. пр./. Видно от справката на  ТД на НАП – С., офис „Н.“ СД по ЗДДС, дневници за покупки  и продажби на месеците януари и юни 2011 г. са били подавани в офис „Н.“ от представляващия дружеството /л. 12, том Х от досъд. пр./. Съгласно писмо на ТД на НАП – С., офис „К.п.“, Г.И.Г. като упълномощено лице, е подало СД по ЗДДС по електронен път за месеците януари, февруари и март от името на фирма „П. и.“ ЕООД /л. 63, том Х от досъд. пр./. Съгласно справка та ТД на НАП – С., офис „К.п.“ същото лице Г.И.Г. както и други лица са подавали по интернет, съгласно заявления за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставени от НАП с УЕП на упълномощени лица вх. № от 21.10.* г. и 17.12.* г. /л. 65-70, том Х от досъд. пр./.  Видно от заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги на М. Г. И. е бил представен електронен подпис от името на „А.В.“ ЕООД, като е бил обявен електронен адрес – „М-К.“ ЕТ, като заявлението е вх. № от 10.03.2011 г.  /л. 25-26, том Х от досъд. пр./, като е приложено и уведомление за упълномощаването /л. 27-28, том Х от досъд. пр./. Последната е била индивидуализирана съгласно данните от ТД на нАП – В.Т., офис П. /л. 144, том Х от досъд. пр./ и  справка от базата данни на Г.д.„Г. регистрация и а. о.“ към министерство на регионалното развитие и благоустройство /л. 145 и л. 145 гръб, том Х от досъд. пр./. видно от проведения й разпит /инкорпориран чрез прочитане от досъдебното производство – л. 297-300, том І от същото/ свидетелката подробно я изяснила, че живее в Б. и се занимава със счетоводни услуги, като през 2011 г. била посетена от човек, който се представил за собственик на „А.В.“ ЕООД, донесъл малко фактури и я помоли да ги набере, за да ги подаде  В НАП. Свидетелката подала еднократно СД на посоченото дружество, надявайки се и за в бъдеще да бъде търсена за счетоводни услуги. Тя нямала представа дали „А.В.“ разполага с кадрова обезпеченост и транспорт /л. 300, том от № от досъд. пр./. От приложеното заявление на „П.-Т.“ ЕООД е видно, че на 14.04.2011 г. Ф. Д. Й.е посочил, че ще подава документи по електронен път, /л. 30-31, том Х от досъд. пр./. По повод питане за „А.*“ ЕООД ТД на НАП – С., офис „Л.“ са информирали съда, че СД да инкриминирания период на А.*“ ЕООД са били подавани от управителя Ц. Д. К.а /л. 36, том Х от досъд. пр./.  Видно от справката на ТД на НАП - С. СД по ЗДДС за месец април 2011 г. на дружеството „Т.Б.“ ООД е била подадена от Н. А. И., като последният е депозирал заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги предоставяни от НАП с УЕП на задълженото лице /л. 141, л. 142, том Х от досъд. пр./. Във връзка с горното изрично е била разпитана като свидетел Д.В.Б. /л. 449 гръб – л. 450 НОХД/, като са били прочетени и нейните показания от досъдебното производство поради противоречия за годината, в която е прекратила отношенията си с фирма „*“ ЕООД и липсата на спомен за заявения предмет на дейност /л. 286-287, том І от досъд. пр./, като Б. е имала счетоводна кантора „А*“ ООД, в която работела. Все във връзка с данни за завеждане на СД с електронен подпис е била разпитана като свидетел и Д. К.а /л. 452 гръб - 453 НОХД/, която се е оказала служител на НАП, като изрично  е заявила, че фирма „*“ ЕООД не  й говори нищо, още повече че няма право за извършва счетоводни услуги на когото й да е било. Съгласно горното, се е установило, че в част от случаите СД на процесните доставчици са били подавани действително по електронен път от счетоводители, които са извършвали услуги по външно счетоводно о. на множество фирми, поради което не се потвърждават предположенията на подсъдимия, че тези лица, подавали СД по електронен път са били едва ли не ръководители на престъпни групи, които следва да се държат отговорни за внасянето на данъчните задължения. Посочените по-горе писмени справка изхождат от данъчна администрация, като са били представени по официален ред и няма основание да не бъдат кредитирани за нуждите на производството. Показанията на Д. К., Д.Б.и М. И. са добросъвестни и логични, като няма причина да не им бъде дадена вяра. Служебните задължения и на трите не налагат лично да познават клиентите си, на които са извършвали услуги по-трайно във времето или инцидентно, поради което показанията им следва да се приемат за обективни. От дистанцията на времето няма как да се иска свид. Д. К.а, която е била директор на офис „К.п.“ при ТД на НАП, да си спомня какво е наложило да ползва личния си електронен подпис да въведе данни за един от прецесните доставчици в с базата – данни на НАП.  В същата насока следва де са потърси разрешение на възникналата нужда да се четат показания на свид. Д.Б.от досъд. пр., като се приеме заявеното тогава, че отношенията с фирма „*“, която е имала дейност в областта на рекламата, са били прекратени във връзка със смяната на собствеността пред 2011 г. или по-рано, като сама Б. не е могла да бъде по-конкретна и на досъдебното производство поради спецификата на задълженията си. Ето защо се приема, че не се касае за някаква недобросъвестност на горните свидетелки и някаква тенденциозност при споделянето на факти, свързани с обвинението. 

Пак във връзка с възраженията на подсъдимия и по повод неговите обяснения пред въззивния съд за отношения с пълномощници бе изслушана повторно свид. З.Ч., като бе установен и разпитан и Р.С.В.. Свидетелят Д.Б.И. не бе открит за преразпит, а Д.Т., не бе установен продължително време от настоящия съд. Въпреки последното, по-долу ще стане въпрос, че изрично бяха изследвани фактурите на няколко фирми, към които е бил съпричастен Т., като се постави задача към допълнителна съдебно-графологична експертиза, назначена от втората въззивна инстанция. Не бе установено, обаче, последният да е имал намеса в ръкописните текстове и в съставянето на процесни фактури. По същия начин тази експертиза /л. 1420-1441 от делото на АС/ разреши въпросите и за евентуалното наличие на писмени текстове в изследваните от експертизата фактури на лицата Ц. К.а и Д.Б.И.. Потвърдиха се и изводите на експертизата на вещото лице Ч. от досъдебното производство за свързаност на лицата, оформили ръкописните текстове на инкриминирани фактури, като при изготвянето на фактурите на фирмите „П.и.“ ЕООД , „Б.“ ЕООД и „А.“ *“ ЕООД са участвали две неизвестни лица, обозначени като А и Б, а неизвестно лице В е участвало при изпълнение на фактурите на „Б.“ ЕООД и и „А.*“ ЕООД, както и при изпълнение на фактурите на „Е. Ж *“ ЕООД. Изготвянето на инкриминираните фактури от три неизвестни лица, както и пресичането на множеството на изготвени документи и помежду тях, отново потвърждава изводите за наличието на свързани лица при фирмите – доставчици на подсъдимия, което подкрепя и данните от гласните доказателства за сходство на лица, ангажирани с дейността на  процесните „доставчици“ на фирмата на подсъдимия. Настоящият съд кредитира заключението на вещите лица като компетентно изготвено, от лица с необходимия професионален ценз, убедително защитено от експертите в съдебно заседание и неоспорено от страните.  

Във връзка с проведеното пред настоящата инстанция допълнително съдебно следствие следва да се посочи, че разпитите на лицата, за които  М. е договарял като пълномощник, не дават основание да се приеме, че подсъдимият е бил по някакъв начин заблуден, че фактурите, с които се е снабдявал не изхождат от регистрирани по ДДС лица, поради което само се е снабдявал с тези документи, за да бъдат ползвани за целите на данъчното облагане. Свидетелката З.Ч. е била откровена пред настоящия съд, като е заявила че Д.Б.И., се занимавал масово с издаването на подобни документи като свое основно занимание. Настоящият съд кредитирана заявеното от З.Ч. по този пункт, макар и неохотно споделено, като обективно, уличаващо не само Д.Б.И. но и самата свидетелка. Допълнително споделеното от Ч. за обстоятелството, че Д.Б.И. „работел с фирми“ се подкрепя и от показанията на Р.В. в частта им, в която споделя, че Д.И. е бил много експедитивен и точен в обещанията си да издава данъчни документи, лично или чрез негови близки винаги е изпълнявал обещаното. Споделеното от З.Ч. да собствените й занимания се подкрепя и от приложеното по делото влязла в законна сила присъда на същата, издадена от специализирания съд в С.. Независимо от горното, в изложението на З.Ч. пред настоящия съд се наблюдава известна непоследователност и предпазливост, което може да се приеме за проявление на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от НПК. Прави впечатление, че в разпита си пред настоящия съд, тя прави опит да се дистанцира, доколкото е възможно, от дейността на свид. Д.Б.И. и свързаните с него фирми. Споделеното от З.Ч., че Д.И. се е занимавал със закупуване на различни фирми се приема за достоверно, макар Ч. да не дава смислено обяснение защо на Д.Б.И. са му били необходими толкова много фирми във връзка с услуги по почистване на обекти в строителството. Кредитира се заявеното от Ч., че Д.И. и Д.Т. са били свързани лица, които започнали да се занимават с покупко-продажби на различни фирми, а срещите покрай съвместната им дейност ставали в кафене в близост до К.Ц. в С.. Всъщност именно това кафене е било посочено и от други свидетели по делото като например свид. М.Н.във връзка с прехвърлянето на негово име на фирма “А.*” ЕООД от Ц. К., макар и след инкриминирания период. Настоящият съд кредитира заявеното от свидетелите Ц. К., Г. К., на посочените двама в разпитите им пред първия съд, на свид М.Н./показания приобщени чрез прочитане от досъд. производство от първия съд  в посочения по-горе смисъл/, кат и заявеното от    Г.А./л. 450 от делото на ОС/ пред първия съд, както и показанията му от досъдебното производство /л. 201-203 и препис на л. 207-*, том № от досъд. пр./ за заниманията на З.Ч. и Д.И. с прехвърляне на фирми, снабдяването им с пълномощни и ръководството на посочената дейност срещу съответно заплащане от страна на З.Ч. и Д.И.. Следва да се каже, че всеки един от посочените свидетели е възприел различни измерения от дейността на Д.И. и З.Ч., като е споделил добросъвестно собствените си възприятия. Отделно от това всеки един от свидетелите съобщава за сходна практика по заплащане на съгласието да се придобие фирма на тяхно име, за което всъщност тези приобретатели на различни фирми, свързани със З.Ч. и Д.Б.И., са се съгласявали да представят данните си. Видно от разпита на Г.А./л. 450 пред ОС/ фирмата „Б.“ ЕООД му била прехвърлена от „М.“ – лице от ромски произход от Л. с обещанието за получава 150 лева месечно, че работил с фирмата му с пълномощно. Поради липса на спомен дали в действителност е издавал пълномощни са били прочетени показанията на свидетеля от досъдебното производство, като последният е потвърдил същите пред първия съд. В досъдебната фаза свидетелят е бил конкретен, последователен, като подробно е изяснил обстоятелства, свързани с делото.    Заявеното от него на досъдебното производство кореспондира и с писмени материали по делото, поради което следва да бъде възприето с кредит на доверие, още повече че свидетелят е потвърдил заявеното пред разследващия и в съдебното заседание пред първия съд, като е изтъкнал дистанцията на времето като причина да не си спомни толкова много подробности.- В този смисъл настоящият намира, че следва да бъде прието заявеното от Г.А.на досъдебното производство, че фирмата му била прехвърлена от П. Я., който дошъл от чужбина за целта, като свидетелят станал собственик на фирмата на 22.10.2011 г. /л. 202, том І от досъд. пр./, като разбрал, че П. Я. е дал пълномощни на З. от С. и Д. от В., които са живеели на съпружески начала  н С.. А. е разяснил, че тези лица са работили с тази фирма по пълномощното на П. Я., защото фирмата имала лиценз за търговия със зърно, като е била печеливша и имала сделки. Тъй като „ДДС мафията“ искала да вземе фирмата, и понеже П. Я. пътувал много често до И., „две лица от ДДС мафията“ на име „М.“ и „Ф.“ от Л., кв. „М.“ организирали продажбата на фирмата /л. 202, том І от досъд. пр./, като със свидетеля се свързал „М.“ на пазара в С., обещал му 600 лева месечно за това, че фирмата ще се води на името на свидетеля А., като последният подписал и пълномощно на името на свидетеля И. Д. /л. 451-452 от делото на ОС/, като заявил електронен поспис, който оттеглил след като разбрал, че „М.“ не е коректен в обещанията за месечно заплащане. От своя страна свид. Д., който гледал зърно,  посочил че С.С.от М. му предоставил пълномощно от А.. След като „Б.“ ЕООД не отговорила на насрещна проверка на фирма „Б.“ ЕООД със собственик К., като „Б.“ и „Б.“ имали сделки, свидетелят Д. имал желанието да контролира постъпването на парите, за което и бил открил сметка на „Б.“ /л. 451 гръб от делото на ОС/. Когато ходил да търси Г. А., се появила З.Ч. и поискала среща със свидетеля, на която му казала, че може да направи документите, които са необходими за насрещната проверка, но след това изчезнала. Показанията на свидетелите в гореописания смисъл за ролята на свидетеля З.Ч. и нейните занимания с фактури, документи и съдействия за насрещни проверки чрез контролирани от самата нея и нейни близки „кухи“ търговци, се допълват взаимно. От цитираните изрично в цялостното изложения показания на свидетели за конкретните им контакти със З.Ч., нейното поведение, разяснения и конкретни указания, както и в частност от заявеното от Ц. К.а за временна заетост при последната и нейния фактически съпруг Д.И., се установяват заниманията на посочените свидетели с контролирани от тях търговци, достъпа им до множество фирмени документи, лична информация на различни лица и печати. Безспорно е и обстоятелството, че З.Ч. лично е заплащала на лицата, които са се съгласявали да им прехвърли фирма съответното възнаграждение. Изводите за дейността на З.Ч. и Д.Б.И. в инкриминирания период се потвърждават включително и от заявеното от Р.В. пред настоящия съд за Д.И. и неговата склонност към печеливши начинания. Не противоречи и на споделеното от самата З.Ч., която пред втората въззивна инстанция   споделила и за посещението си в П. на среща с подсъдимия, Р.В. и Д.И., по повод взаимоотношения на подсъдимия с Р.В. и необходимост от отработване на насрещни данъчни проверки. Ч. изрично е отказала да подписва каквито и да е било документи, защото нищо не била обещавала тя на подсъдимия, нито била получавала от него пари, за разлика от Р.В.. В посочената смя част показанията на Ч. очертават сходни методи на съдействие да „излязат“ насрещни проверки на „кухи“ търговци, като същевременно още веднъж потвърждават обстоятелство, че Д.Б.И., З.Ч. и Р.В. са свързани лица, като в изложения вече по-горе смисъл самият В. не отрича връзките и познанствата си със З.Ч. и И., макар да се стреми неуспешно да убеди съда, че последните са се занимавали с търговия със зърно. Последното не намира опора дори в посоченото от самата З.Ч., която за реалните сделки, които са били сключвани с контролирани от нея фирми, като в най-добрия случай е ставало въпрос за услуги по почистване на строителни обекти. При тези данни за установен контрол над множество „кухи“ търговци и взаимоотношения между свързани лица, което намира опора включително и в заявеното от самия подсъдим пред настоящия съд, че и сам знаел, че З.Ч. отговаряла  за множество фирми, следва да се приеме, че З.Ч. и Д.И. в рамките на инкриминирания период, а и след това са се занимавали с издаването на фактури от името на различни фирми, регистрирани на социално слаби лица, които са се съгласявали да предоставят срещу заплащане личните си данни за регистрация на фирма или нейното прехвърляне, като всички те са останали подставени лица /“сламен човек”/. Отделно то казаното изводите за свързаност на определени лица, фирми и посредници се потвърждават  и писмените матирали, подробно описани по-горе, от които се установява упълномощаване на Р.В. и представителство по насрещни данъчни проверки на някои от прецесните доставчици. Данните за прехвърляния на фирми между свидетелите К., Г. Ф., Л. П., П. Я. и М.Н.също сочат на тясна взаимна обвързаност на определени лица. Самият подсъдим също твърди, че сам бил заблуден, че З.Ч. се явява някаква счетоводителка, но същевременно възприел, че действа съвместно със свид. Д.И.. Това съответства и на възприятията на посочените по-вече по-горе в изложението свидетели, които също са възприемали, че различни прехвърлители на фирми действат под контрола на Ч. и я  наричат “шефката” / в този смисъл например свид. М.Н., показания прочетени от л. 1*-152, том І от досъд. пр./. Следва да се даде вяра на показанията на самата Ч. и по отношение на заявеното обстоятелството, че свързано лице се е явявал и Р.В., доколкото последният също така сочи познанството си със свидетеля Д.И., макар да твърди, че Д.И. е бил комисионер като него и се занимавал с препродажба на зърно, понякога му правел услуги като му дава продавачи. Съобщенията на свидетелите Р.В. и З.Ч. по отношение на заниманията на Д.И. са разнопосочни. Ч. е категорична, че Д.И. никога не се е занимавал със зърно, като понякога евентуално строителни дейности в по-малък мащаб. Настоящият съд възприема с кредит на доверие заявеното от Ч., че И. и тя никога не са търгували със зърно, тъй като показанията й в тази насока са последователни, логични, подробни и съответстват и на други данни по делото. Самата Ч. сочи, че Д.И. е имал идея да се регистрират като земеделски производители във връзка с помощи по проекти, но до реализация на подобна идея не се стигнало. От друга страна самият Р.В. изрично отбелязва, че Д.И. е бил находчив човек, като обичал изгодата. Разпитът на свид. Р.С.В. /л. 1065-1070 от делото на АС/ не може да се приеме, че подкрепя тезата на подсъдимия, тъй като описаният от М. механизъм за оформяне на доставките се явява в разрез с обявеното от свидетеля. Р.В. е бил напълно подробен за възможните варианти за товарени на зърно – от полето, склад, зърнена база или показен склад /л. 1066 от делото на АС/. Тук следва да бъдат обсъждани само вариантите за товарене от склад или зърнобаза, поради метода на разплащане – в брой и сезона на процесните сделки. Настоящият съд намира, че показанията на свидетеля В. по отношение на реално извършваните доставки на зърно не могат да бъдат споделени, тъй като пози си пункт се прави опит да бъде подкрепена защитната версия на подсъдимия. Освен това показанията на свидетеля  съдържат противоречия и не намират опора в останалите материали по делото. От една страна В. е непоследователен в твърденията си дали е представлявал определени фирми в търговските си операции със зърно, тъй като не отрича да има съпричастност и дори пълномощно за осъществяване на дейността от името на някои търговци, но инцидентно. От друга страна твърди, че дейността на комисионер е осъществявал като физическо лице. Противоречиви и нелогични са твърденията на В. и за обстоятелствата, че фактурите са били издавани от продавача на купувача, а от друга страна негова задача било те да не установят директна връзка, а да ползват посредничеството му. Заявява, че парите за продажбата били или в него, или в шофорите /л. 1066 гръб/, но плащанията са били 90 процента в брой, защото превеждането на суми по банков път било рисково на непознати. Тук е мястото да се посочи, че преразпитаните от настоящия съд шофьори, осъществявали превози за процесната фирма, по категоричен начин са опровергали подобни твърдения на В., че някога по какъвто и да е повод са имали ангажимент с фактурите и заплащането на доставките на зърно. Ето защо, заявеното от В. за тези обстоятелства не се възприема, тъй като не намира опора в останалите данни по делото. В. заявява, че купувачите от всички мелници са му имали доверие и са му давали отнапред парите, но след като той не познавал продавачите, не плащал предварително. Р.В. твърди, че товарителницата и фактурата трябвало да бъдат при шофьора, за да може да пътува /л. 1067/. Твърди и, че някои хора са изисквали следващия месец да занесе документите – дневник продажби. В последствие разбирал, че това било с цел да се види дали е декларирано, че е продадено зърното, което било невъзможно да не се декларира /л. 1067 от делото на АС/. Рядко хора-купувачи му искали такива документи, но подсъдимият понякога изисквал такава справка, а друг път работел на доверие. Изрично подчертава, че подсъдимият „е знаел как да си провери“, но е категоричен и за това, че самият той не се е занимавал с плащането на ДДС  /л. 1067 от делото на АС/. В този смисъл настоящият съд намира, че заявеното от подсъдимия и свидетеля В. за начина, по който са били уреждани техните съвместни сделки се различава по основни въпроси. От една страна В. е бил категоричен, че не се занимава с плащането и внасянето на ДДС, което не си и очаквало от него, след като е действал като обикновен комисионер без фирма. Той сочи, че установената от подсъдимия „добра“ практика по задържане на част от дължимата по фактурата сума не е касаело цялото ДДС, а само част от него съизмерима с неговата комисионна. Самият подсъдим не твърди да е договарял с доставчиците чрез В. в обясненията си пред ОС, където е посочил установяването на директен контакт. Самият В. не може да даде логично обяснения защо непознати фирми - доставчици, на които нямал доверие да заплати парите по банков път, в крайна сметка му поверявали своя фирмена документация, която да носи и представя не веднага, а дори следващия месец пред подсъдимия в П.. Още повече, че част от дневниците са останали на разположение на подсъдимия, който ги е входирал в НАП по повод насрещните проверки в подробно описания в обстоятелствената част смисъл. В. сочи, че комесионната му от по 5 лева на тон и общ размер на същата от порядъка на 100-150 лева на сделка, го мотивирала да посещава М. за заплащането на тези суми, които подсъдимият предвидливо му задържал, за да може да си получи. Отново възниква противоречие в заявеното от В., че от една страна се съмнява във фирмите, които намирал като доставчици на зърно за собствената си комисионна,  породи което се ползвал с охота от създадените гаранции от  подсъдимия. От друга страна остана необяснимо защо тези „ненадеждни“ търговци са му поверявали фирмените си регистри да ги оставя на съхранение в трето лице. Обяснение за подобно поведени може да се търси единствено в по-близката позиция на В. спрямо процесните „доставчици“, на които той в крайна сметка дори е оказвал съдействие и при насрещните данъчни проверки при данъчната ревизия на СД на подсъдимия.  Тук е мястото на се припомни и “съдействието”, което се е опитал да окаже на подсъдимия чрез опитите да се накара З.Ч. да подпише фирмени документи, което последната отказала да стори. Самият М. в посочения вече по-горе смисъл за „гаранциите“ при сделките със зърно твърди, че задържал цялата сума по дължимото ДДС, отразено във фактурите, като пред настоящия съд не може да даде логично смислено обяснение защо винаги се учудвал, че касовите бонове, които му давали впоследствие към фактурите, били издавани все със задна дата, съвпадаща с датата на фактурирането, макар сумите да не били заплащани в цялост в брой, както било отразено на фактурите. Самият М. сочи, че бил наясно с наличието на схеми за ДДС измами и претендира, че добре познавал данъчното законодателство, което стриктно спазвал. Именно в контекста на последното остава необяснимо неговото поведение да задържа ДДС и да плаща само данъчна основа по фактури, върху които било отразено цялостно плащане на основа ведно с ДДС за следващия месец. Необясним е и икономическият интерес на подобно поведение на контрагента-доставчик, освен ако отношенията му с фирмата на подсъдимия не са по-трайно установени и интерес от цялостното плащане изобщо не е налице, тъй като  за процесните фирми-доставчици е безспорно установено, че са „кухи“ търговци. От една страна е налице противоречие в заявеното от Р.В. за начина, по който е извършвал доставки на М. и заявеното от самия М. за начина, по който  е процедирал. От друга страна, би следвало да се прием, че въведената именно от М. практика да се представят СД по ДДС в някои от случаите е било именно гаранцията за самия него, че фантомните фирми, от които му предоставят фактури, действително ще ги заведат и в своите регистри по ДДС. Ако М. действаше със съзнание, че отчита фактурите на изрядни по ДДС доставчици, той не бил създавал подобни „гаранции“ за посочените документи. Отделно от това, по делото се установи, че масово социално слабите лица, на които са били регистрирани фирми не са разполагали с необходимата кадрова и техническа обезпеченост да осъществят реално фиксираните в издаваните инкриминирани фактури доставки. Противоречива е и тезата на самия М., че той включвал процесните фактури с собствената си СД следващия месец, след 15-20 число, когато му се представели документи за включване на издадените от доставчиците на подсъдимия фактури в дневниците но ЗДДС на самите доставчици. Най-малкото СД на самия М. е следвало да постъпят в ТД на НАП до 14-то число на следващия месец. Настоящият съд не кредитира показанията на свидетеля Р.В. за реалното извършване на доставките от царевица на фирмата на подсъдимия, тъй като остава изолирано от останалата доказателствена маса. На първо място следва да се посочи, че пред настоящия съд свидетелят Р.В. не скри обстоятелството, че преди провеждане на разпита му пред втория въззивен съд, се е обадил на подсъдимия, за да разбере за какво го търсят като свидетел, като е получил еднозначен отговор, че следва да каже, че е доставял зърно на подсъдимия.  Настоящият съд намира, че по делото действително са били налице установени взаимоотношения между В. и подс. М., но те са се простирали единствено до снабдяването на процесната фирма с фиктивни фактури, които да бъдат ползвани от подсъдимия да данъчни цели.  Тъй като М. е бил насяно с тези обстоятелства, той е правил опити да създаден гаранции, че формално представените му фактури, които възнамерявал да декларира за данъчни цели, ще бъдат включени в регистрите на фирмите-фантоми. От една страна, следва да се припомни, че от разпита на отразените във фирмения регистър официални собственици на фирмите се установяват липсващи търговци, което е видно и от представените от данъчна администрация протоколи за издирване на посочените в ТР управители и собственици по повод насрещните проверки. Наред с това всички шофьори, които реално са осъществявали превози за фирмата на М., изрично са заявили, че съпътстващите документи – товарителници и кантарни бележки не отразят в действително извършени от тях превози, като за част от местата на натоварване са били категорични, че не са ги посещавали. В подкрепа на заявеното от тези лица се явяват и изисканите и приложени по настоящото дело справки от кметовете на различните населени места, съвпадащи с тези, за които са били посочени като места на натоварване на царевица в приложените транспортни документи, внесени в ТД на НАП по повод насрещни проверки при доставчици на подсъдимия. Така например се  установи, че в с. К., Д. и Д. изобщо не е имало зърнобази, с което напълно се подкрепя заявеното от част от шофьорите, че никога не са товарили от подобни населени места, упоменати в предявените им транспортни документи. Не може да се отрече, обаче, че разпитаните шофьори в действителност са извършвали доставки на царевица на процесната фирма, като са посещавали различни земеделски производители  и складове в С.Б.. Те, обаче, никога не са били ангажирани с фактуриране на стоките и разплащането им, като сочат, че след като на мястото, където са изпратени ги товарят не им търсят заплащане, значи стоката е била платена съобразно икономическото правило стока срещу пари. Прави впечатление и още едно обстоятелство в разпита на свидетеля Ж.С. пред настоящия съд. Той уточнява, че местата, от които е възлагано да товарят шофьорите му са били конкретно обозначавани, като същите са пристигали директно в съответните бази, без посредничеството и предварителни срещи с комисионери като Р.В., като изключително рядко е имало представител на процесната фирма на място. Допълнително свид. Ч. /л. 1070 – л. 1072 гръб от делото на АС/ няма спомен да е виждал свидетеля Р.В. във връзка с местата, където е товарено зърно /л. 1071 от делото на АС/. Свидетелят В.В. е заявил, че по принцип зърното е платено, казват им къде да отидат и какво да товарят, като фактури не са носили /л. 1073 от делото на АС/, царевица е товарил повече от земеделски производители, от кооперации /л. 1073 гръб от делото на АС/. Настоящият съд намира, че показанията на свидетелите Ж.С., Д.Д., Д.Д., В.В., И.Ч., Г.П. и П. И., както дадени пред първия съд, така и приобщени чрез прочитане от него, заедно с допълнителните им показания от преразпита пред настоящия съд, при направеното по-горе изключение за предявените на свидетеля Д.Д. от настоящия съд транспортни документи за извършени от процесното СД доставки към клиенти на подсъдимия /свидетелят Д.Д. в разпита си пред настоящата инстанция е оспорил подписите си върху транспортните документи, в бял класьор, представени от подсъдимия в разпита си пред настоящата инстанция -  л. 1076 гръб – л. 1075 гръб от делото на АС, но оспорването не е било защитено и по експертен път/, следва да  се кредитират като обективни, логични, последователни и устойчиви. Свидетелите са дългогодишно заети в сферата на Т.порта и заявените от тях практики са били трайно установени, а показанията им корелират помежду с и с приложените по делото писмени материали, поради което не е налице основание да бъдат изключение от доказателствената съвкупност в посочения от подсъдимия М. смисъл. Настоящият съд ще посочи, че във връзка с комисионните услуги на Р.В. бе разпитан и представител на М. „Н. П.“ – свид. Н. П., който също говори за свидетеля Р. като комисионер без да може, обаче да уточни точните доставки, като препраща към лице от пласмента на М, докато Р. сочи, че е контактувал с него самия. Самият П. уточнява, че не знае какви комисионни и как са били заплащани на Р., защото избягвали да ползват слугите на посредници, защото нямало как да си позволят и плащането на комисионни. В този смисъл от показанията на свид. П. не може да се извлече някаква съществена информация освен това, че свидетелят Р.В. е обикалял и цялата страна и е предлагал услугите си. Предположението на свидетеля П., че изглежда Р. е събирал пшеница из цялата страна, не може да бъде възприето, тъй като В. изобщо не е имал възможност да осъществява подобна дейност без фирма, назначени лица, техника, бази и съоръжения. Изрично по-долу ще бъде коментирано експертното мнения на вещото лице Д., като нейните заключения също така подкрепят заявеното от свидетелите, осъществявали превозите  на процесната фирма, че визираните курсове не са били извършвани от тях. Допълнително свидетелите от фирмата - превозвач и останалите шофьори от процесната фирма са подчертавали, че курсовете, които се осъществявали за процесното СД са били все директни – до купувач, на когото М. доставя стоките, докато предявените им транспортни документи сочат все доставки на фирмата на М.. Допълнително трябва да се обсъди и обстоятелството, че реално транспортните документи са били внесени от процесните доставчици на фирмата на подсъдимия, когато спрямо последната са започнали  насрещни данъчни проверки. Това обяснява и липсващите подписи на голяма част от документите, като някъде където са съществували такива разпитаните свидетели изрично са отрекли да става въпрос за техни подписи, нито пък документите са били според образците, с които са работели, поради което  и не са отразявали реално извършваните от тях директни курсове от доставчик на М. до купувач на последния. Отделно от всичко изложено, В. не може да посочи с кои доставчици на зърно е свързвал подсъдимия. Бе категоричен, че при търговските взаимоотношения с подсъдимия последният е отбивал част от плащането към доставчика и чакал да му занесат останалите документи и тогава плащал остатъка от парите. Отбиването на част от плащането на доставчика му давало увереност, че и той като комисионер ще си вземе парите /л. 1069 гръб от делото на АС/. В. сочи, че с продавача, който е „негов човек“ се е разбрал, че иска по 5 лева на тон, а  купувачът М., който му плащал му казвал, че от сделка на 2400 лева удържа 150-200 лева, а другите ги дава /л. 1069 гръб от делото на АС/. Свидетелят сочи, че преди разпита си пред настоящата инстанция е провел разговор с подсъдимия. Последният му е указал, че в съда ще го питат дали му е продавал зърно. Интересувал се също дали свидетелят си спомня за шофьорите, но В. не може да разпознае сред тях лица, с които е контактувал /л. 1070 от делото на АС/. В. сочи, че познава свидетелите Д.Б.И. и З.Ч., с която последният живеел на съпружески начала към инкриминирания момент, а последната се представяла за счетоводителка. Изрично посочва, че фактурите не са се уреждали в офиси, а по кафета пътища, като макар да познава И. добре  покрай сделките по кафетата, не е виждал негов офис. От друга страна И. е бил много изряден с пускането на фактурите и касовия бон, ако не е било на момента, касовият бон е бил даван на следващия месец /л. 1068 от делото на АС/. Фирмите „Е. Ж *“, „А.“ и „Б.“ свидетелят свърза с Д.Б.И. без да знае дали последният е титуляр или пълномощник /л. 1068 от делото на АС/. Претендира, че е невъзможно ДДС да се задържа, защото е много пари. Задържали се например 5-10 лева на тон /л. 1068 от делото на АС/. За посочените обстоятелства заявеното от В. следва да се приеме с кредит на доверие, тъй като кореспондира и с други данни по делото в изложения вече по-горе сМ.ъл. Настоящият съд намира, че от допълнителния разпит на свидетелите-шофьори, осъществявали товарни превози за подсъдимия не се установява допълнителни и различни обстоятелства във връзка с предявените им документи, съдържащи се  в бял класьор. Последните са представени от подсъдимия пред втората въззивна инстанция в подкрепа на твърденията на М. за реалност на доставките на царевица към негови клиенти. Последното макар да с прие за установено от настоящата инстанция не доказва непрекъсваемост на веригата от предходни доставчици на М. и последващи негови продажби по изтъкваните по-горе съображения за лисващи търговци и „кухи“ фирми, за които няма как да се допусне, че са осъществили реални доставки по ДДС, за които Р.В. снабдил подсъдимия с редовни документи.

По повод доводите на защитата и подсъдимия, че не били изследвани добре стоковите потоци, следва да се каже че например по повод доставчика на процесната фирма „Д. * “ ЕООД, от която процесното СД е представил фактури за доставки на царевица от януари, февруари и март 2011 г. са били правени опити да се представят данни за предходен досавчик на самата „Д. *“ ЕООД на л. * в том ХХVІ от досъд. пр. във връзка с насрещната проверка пред данъчна администрация е била представена копие от фактура, с която се претендира, че „Е.“ ЕООД  с управител Б.М. доставя на „Д. *“ ЕООД  царевица. В приетите от първия съд фактически положения са били обсъждани и показанията на свидетеля от които се установява, че и Д. е липсващ търговец. Същото трябва да се каже и за негови доставчик по веригата. Видно от разпита на М. /л. 117, том І от досъд. пр./ същата е от гр. В., с незавършено начално образование, като се е определила като неграмотна. Изрично е заявила, че е подписвала много документи за фирми без да чете. Не е чувала за „Е.“, „Г.г.*“ ЕООД и процесната фирма, нито знае дали тези фирми са се занимавали със зърнопроизводство. Във връзка с обстоятелството, че предходен доставчик по процесните фактури, издадени от „*” ЕООД, се явявала „З.*” ЕООД,  по делото бил разпитан и Л.П./л. 443-л. 443 гръб от НОХД на ОС/, който познавал Г. Ф., защото последният му прехвърлил дружество „О.” ООД. На името на П. имало регистрирани повече от 30 фирми срещу заплащане, с които не бил извършвал дейност. Не знаел нищо за „З.*” ЕООД, нито за „*” ЕООД, „П. и.” ЕООД и „М.К.М.С.Е.” СД. Не бил издавал пълномощни на никого. Не бил издавал и подписвал фактури, не знаел нищо  за стоките, нито за разплащанията и никога не притежавал документи за прехвърлените му фирми.

В хода на съдебното следствие пред първия съд са били приети изготвените от вещото лице З.Д. съдебно-счетоводни експертизи /л. 3-30, том ХІІІ от досъд. пр./ и две допълнителни /л. 54-99, том ХІІІ от досъд. пр./ и /л. 519 – 565 от НОХД на ОС/, както и съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице Ч..

Видно от заключението на изготвената от вещото лице З.Д. съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за шест данъчни периода: месец януари, февруари, март, април, май и юни 2011 г. СД „М.К.М.С.Е.“ е декларирал за съответните данъчни периоди суми за получени доставки с право на пълен данъчен кредит без основание в общ размер на 374 842,15 лв. /справка 1, стр. 30, т. ХІІІ от досъд. пр./. Съгласно приложената справка на вещото лице за корекции по подадени СД от процесното дружество, въз основа на отказано право на данъчен кредит, както следва -  за данъчен период м. януари 2011 г. - сума от 51857,98 лв.; за данъчен период м. февруари 2011 г. - сума от 62664,40 лв.; за данъчен период м. март 2011 г. – сума от 73873,* лв.; за данъчен период м. април 2011 г. – сума от 75339,06 лв.; за данъчен период м. май 2011 г. – сума от 76173,17 лв.; за данъчен период м. юни 2011 г. – сума от 34934,41 лв.

Правилно е констатирано от Окръжния съд, че абсолютно еднозначно и непротиворечиво е установен механизма за избягване установяването и плащането им. СД „М.К.М.С.Е.“ е подало в ТД на НАП – П. Справки - декларации с невярно съдържание, ползвайки счетоводни документи – фактури. Процесните фактури са били издадени без основание. При извършените насрещни проверки не са били представени доказателства от задължените лица относно реалността на фактурираните доставки за всеки един от преките доставчици.

Тези изводи са били напълно потвърдени и от извършената от вещото лице Д., допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Допълнителната ССЕ е извършила сравнителен анализ на новопостъпили материали по делото, по молба на подс. М. и такива представени от ОСО при Окръжна прокуратура – П.. Изводите в това заключение са направени, след като вещото лице е разширило обема на използвания материал спрямо предходната експертиза, но въпреки това допълнителната ССЕ е потвърдила изцяло констатациите по първата експертиза.

От разясненията на вещото лице в съдебно заседание /л. 492 и л. 493 от НОХД на ОС/ се установява, че плащанията по процесните фактури са извършени в брой по касов път с приложени касови бележки към всяка една фактура. Някои от доставчиците са включили в справките-декларации процесните фактури, които са издадени от тяхно име, а други - не, като същите подробно са изложени в заключението.

Основният принцип, доказващ доставката е действително да има извършена сделка по ЗДДС. Покупката трябва да е по ЗДДС, придружена от фактури със съответните реални бонове, което в настоящия случай и предвид дадените свидетелски показания не е така. От формална гледна точка фактурите отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, но предвид изготвеното заключение на съдебно-графологичната експертиза, същите са неистински.

Това обстоятелство действително се потвърждава и от заключението на изготвената графологична експертиза. Установено е, че подписите, положени в инкриминираните СД по ЗДДС заедно с дневник за покупките и дневник за продажбите са изпълнени от М. М. – съпруга на подсъдимия. Ръкописните текстове и цифри в процесните фактури са изпълнени от три различни лица, като те не са изпълнени от подсъдимия М., съпругата му М. М. или майка му Я.М.. Подписите за „получил“ по фактурите са изпълнени от съпругата на подсъдимия М. М.. Подписите за „съставил“ фактурите не са изпълнени от нито един от разпитаните по делото свидетели в качеството им на управители на дружествата доставчици на зърно за инкриминираните периоди.

В хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин е установено, че  сделките по продажба на вече закупено според подсъдимия от съответните доставчици зърно не биха могли да бъдат осъществени.

Този извод се налага в следствие на това, че дружествата доставчици на зърно на ревизираното дружество и техните управители нямат никакъв кадрови, технически и материален ресурс да осъществяват продажба на зърно и то в такива обеми за стотици хиляди тонове, каквито са фактурирани за данъчните периоди. Същите нямат база -  складове, нямат регистрации в Националната служба по зърното и фуражите, нямат назначени работници, моторни превозни средства и машини за извършване на подобна дейност. Част от управителите и собствениците на дружества са собственици на десетки дружества, регистрирани из цяла Б., а някои от тях са подписвали пълномощни на неустановени по делото лица.

Видно от приложените в том ХVІІ от досъд. пр писмени справки Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – П. е изискала от Националната служба по зърното подробна информация за всички 15 доставчици на процесната фирма в инкриминирания период /л. *4 , том ХVІІ от досъд. пр./ , като постъпила информация от М. на з. – Н. с. по з. /л. *5, том ХVІІ от досъд. пр./1 че цитираните дружества не са вписани в регистрите на публичните скрадове и регистрираните зърнохранилища за съхранение на зърно на влог, съгласно Закона за съхранение на и търговия със зърно /ЗСТЗ/. С последното не могат да бъдат споделени доводите на подсъдимия, че данъчните власти са се заблудили, че процесните сделки са под осоБ.я режив на ЗСТЗ. Подобни доводи не намират опора в материалите по делото, от които се установява, че във връзка с насрещните проверки на процесните доставчици на подсъдимия, се установило, че е представен набор от документи именно съобразно изискванията на специалния закон.

С основание заключенията на вещите лица са възприети с доверие. Същите са изготвени професионално, задълбочено, с необходимите познания и опит в съответните области. Освен това кореспондират с останалите доказателства, събрани по делото. Вещите лица обстойно и задълбочено са проверили събрaните по делото материали – РА на ТД на НАП – гр. П., Протоколи от насрещни проверки и протоколи от разпити на свидетели.

Видно от устните разяснения на вещото лице Д., дадени в съдебно заседание пред първия съд /л. 491 гръб – л. 493 гръб от делото на ОС/, при  сравняване на данните, които е имало от първата експертиза с тези, които са били допълнително представени, реално се е стигнало до обобщаване на двете експертизи. Вещото лице Д. устно е разяснила, че по процесните фактури всички плащания са в брой по касов път с приложени касови бележи към всяка една фактура. Всички фактури и приложени касови бонове са били в рамките на законоустановените граници за касово плащане, което е до 15 000 лева, т. е. всички плащани по  процесните сделки са под 15 000 лева /л. 491 гръб – л. 492 от делото на ОС/. Както е констатирало вещото лице, официалните документи от НАП не съответстват, а някои изобщо нямат регистрирани касови апарати – става въпрос за някои от фирмите –доставчици, които нямат регистриран касов апарат, останалите са различни. От банковите документи вещото лице е установило, че всички плащания които са извършени от фирма «М.К.М.и с.», са три четири по безкасов път, на няколко доставчици. Има едно плащане, което е за лизинг, но тези които са плащани по банков път, не са обект на експертизата, нито на ревизионния акт. Другите плащания са в брой на М. М., теглени с разписка. Това са плащанията, които са направени от страна на фирмата. Що се касае до тези, които са получени, те са по банков път /л. 492 от делото на ОС, устни разяснения на Д./. Покупките са плащани в брой с малки изключения, а продажбите, които е извършвала СД «М-К.М.И.С.» са плащани по банков път. Във всички справки-декларации, които са за ревизионния /процесния период/ има посочени и покупки и продажби, като съответствието между тях почти се покрива, тъй като окончателният ДДС за внасяне е в минимални размери /устни разяснения на л. 492 от делото на ОС/. Налице е период през месец април 2011, по-точно 01.04. до 30.04.2011 г. ДДС за възстановяване в размер на 42,82 лева. В минимални, според вещото лице размери на фона на обемите, които са реализирани. Процесната фирма е внесла това, което е декларирал по справките-декларации, като са приспаднали ДДС по покупките. Видно от устните разяснения на Д. /л. 492 гръб от делото/ е налице закон за автомобилните превози и пътници и товари, който регламентира реквизитите на товарителниците и пътните листове, като са били дадени и примери в самите документи. Товарителниците и пътните листове са били описани от вещото лице Д., но основното, което прави впечатление е, че не са стиковани номерата на товарителниците и пътните листове. А когато липсва връзка, не може да се докаже, че точно този товар е возен с конкретен камион или придружителен пътен лист. Освен това липсват подписи, дати, не са изрядни, но то е видно и от разпитите на лицата по транспорта, които са ползвани в експертизата. Техните показания са били ползвани от Д. като достоверни и това се е потвърдило в съдебно заседание. Някои от доставчиците са включили процесните фактури, които са били издадени на тяхно име. Тя ги има посочени в заключението, даже ги е подчертала и то се вижда кои не са включени. Така например фактурите на първия пряк доставчик «Е. Ж *» ЕООД, «*» ЕООД са включени. Данъчните органи във всички НАП са изпратили писма с входящи номера с печати, оригинали, и те се разминават. Там, където «М.К.М. и –ие» са представили дневници, в които са включени определени фактури, от документите на НАП е видно, че са изпратили процесните доставчици нулеви декларации. Те са около 4-5 такива, по-малката част /л. 492 гръб от делото/. Видно от стр. 202 на заключението на вещото лице Д. не са включени в дневниците за продажби фактурите на «В.» ЕООД за данъчен период месец януари – месец февруари 2011 г., на «В. Т.» ЕТ за данъчен период месец януари 2011 г., на «Л.Н.» ЕООД за данъчен период месец март, април, и май 2011 г., на «Г.г.» ЕООД за данъчен период месец март 2011 г., на «Ф.к.» ЕООД за данъчен период месец март 2011 г. и на «Т.Б.» ЕООД за данъчен период месец април 2011 г. или девет са включени, а пък шест не са включени.

Настоящият съд напълно споделя доводите на вещото лице Д., че основният принцип при доказване на доставката е действително да има извършена сделка по ЗДДС. Не каква да е покупка, а покупка по ЗДДС. Освен това, тя следва да бъде придружена от фактури със съответните реални бонове, ако има такива или с плащане по банков път, но плащането по принцип не е задължително, за да се приеме, една фактура да не ползва данъчен кредит. Тя може да не е платена, но трябва да има платени начисления по ДДС във фирмата на продавача. Ако данъчният орган не може да открие продавача, не може да не може да установи дали продавачът е в състояние да осъществи тази сделка със съответните ресурси, тогава данъчният орган казва, не можем да признаем, че е имало сделка по ДДС. Това е основното, а не плащането. Може да имаш да даваш, начислил си, ще дължиш, но задължил ли си се да платиш на бюджета ДДС-то. Споделят се тези изисквания и се основават на тях. Правилно е постъпил данъчният орган  на база на протоколите за насрещни проверки. Те не са открили нито един доставчик на място. Гледани са били свидетелските показания на всички собственици на процесните фирми, че не са писали фактури на процесния търговец. Всички тези неща подкрепят извода на вещото лице Д., че няма реална сделка по ДДС по тези фактури. В приложените документи към папките, които са били към следствените органи, е имало ведомост за движението на материалните ценности и от това съди, че тези фактури са осчетоводени във фирма «М-К.М.И.С.» като приход. Вещото лице се е запознало с регистрите, но не касаят експертизата, защото тя търси покупните фактури. Понеже се разминават или не са регистрирали касов апарат, тези касови бонове не са реални, не са истински. Приложените по делото фактури по принцип отговарят от формална гледна точка, но предвид експертизата на графолога, на различни фирми, почеркът на човека, който е създал тези фактури, е един и същи. Подписите на лицата, които са собственици, не са същите и така не може другояче да се преценят, освен, че тези фактури на са истински. Не само включване в дневника на продавача е основание да се признае правото на ползване на данъчен кредит и да се потвърди, че има действително извършена сделка по ДДС /в този смисъл заключения Д., л. 3-3- и л. 54-99, том * от досъд. пр./.

Видно от заключението на назначената допълнителна експертиза на вещото лице Д.е в СЗ на 24.03.2016 г. от първия съд /в том ІІ от делото на Окръжния съд/  вещото лице е проверило допълнително счетоводни документи, касаещи процесните фактури относно поставените от защитата въпроси. Видно от заключението, експертизата е установила, че за периода 01.01.2011 г. до 30.06.2011 г. общото количество продадено зърно е било в размер на 4 366 155 килограма, при доставено количество 4 406 *0 килограма.   Разликата от 40 325 килограма представлява наличност от царевица към 30.06.2011 г. на стойност 17 070 лева по средна претеглена цена 0,423 лева. В справката на вещото лице са били отразени № на всяка продажна фактура, клиента за който се отнася, количеството продадено зърно, данъчна основа, ДДС, обща стойност за плащане. Срещу всяка продажна фактура е била посочена датата на банковото бордеро, с което е разплатена дължимата стойност по фактурата на съответния клиент. Общата стойност включително ДДС на фактурите за продадено зърно възлиза на 2 373 857,64 лева. Разплатените от клиенти по банков път суми са в размер на 2 367 4* лева. Неизплатени остават сумите, дължими от ОД «А.В.» Т. по 2 броя изпълнителни листове, на обща стойност 6 374,64 лева. /л. 525 от делото на ОС/. В допълнителната си експертиза вещото лице е разработило справка № 3, от която е видно, че за всяка една продажна фактура размера на количеството натоварено зърно, кой шофьор е превозил стоката до клиента, с коя кола рег. № и с какви придружителни документи /№ и дата/ и количеството прието от клиента зърно съгласно придружителния документ. Справката е била разработена на база предоставени продажни фактури и придружителни документи към тях по време на проверката от страна на ССчЕ в счетоводството на СД на СД «М.К.М.И.С.» /л. 526 от експертизата/. Доставчиците, които са извън обсега на данъчната ревизия и на досъдебното обследване на дейността на СД за инкриминирания  данъчен период са доставили следните количества зърно – царевица 380 140 кг. и пшеница 150 460 кг. /л. 526 от експертизата/. Процесните фактури са били осчетоводявани като разплатени в брой по кредита на счетоводна сметка 501 каса. Сумите съответстват на стойностите, посочени в инкриминираните фактури. Въпросът относно разплащанията с приложените фискални бонове е бил коментиран в ССЕ в основното и допълнителното заключение в досъдебната фаза. Изтеглените суми от банковите сметки за инкриминирания период са в размер общо на 2 3* 292 лева. /л. 526 от делото на ОС/. Общата стойност на процесните фактури за покупки възлиза на 2 249 052,88 лева, като разликата се явява 64 239,12 лева. Продажните фактури са разплатени в брой. 

Видно от заключението на вещото лице Д. от допълнителната ССЕ, която настоящият съд изцяло кредитира като компетентно и обективно изготвена от лице със съответния професионален ценз, неоспорена от страните, назначена от втората въззивна инстанция /л. 1203-1224, том VІ от делото на АС/, въз основа на представените фактури за извършени продажби от процесното дружество, дневниците за покупки на неговите контрагенти /съгласно информацията, представена от данъчните органи на компакт дискове, съдържаща данни от информационните масиви на НОП/, е бил извършен анализ и съпоставка относно регистрирането на документите в изискуемите се регистри по ЗДДС, а именно дневниците за покупки. Данните от последните, програмно са били обобщени в СД по ДДС за съответните месеци. В приложената от вещото лице справка № 1а, разработена въз основа на данните, отразени в компакт-дисковете относно дневниците за покупки са били отбелязани име на фирмата-купувач, № на покупна фактура, дата на издаване, пореден № на съответни компакт – диск, данъчна основа, ДДС, обща стойност, дата на банковото бордеро и сума, която е изплатена по съответната покупна фактура. Анализираните продажни фактури, издадени от процесната фирма като продавач фигурират в дневниците за покупки на неговите клиенти и участват в резултатите, издавани от техните СД и са подадени за съответните данъчни периоди пред органите на ТАП. Продажните фактури са били разплатени по банков път. При посоченото вещото лице е направило извод, че в действителност е налице реална размяна на стоково-материални ценности по описаните продажни фактури, издадени от процесната фирма /л. 1205 от делото на АС/.

По отношение на транспортните документи при положение, че се попълват стриктно, реквизитите, посочени от вещото лице, и същите са подписани от длъжностните отговорни лица, то тези транспортни документи биха представлявали едно от доказателствата за установяване реалността на определена сделка. ССЕ е констатирала, че относно представените транспортни документи в досъдебното производство във връзка с анализираните покупни фактури за доставена стока от процесната фирма са налице аргументи въз основа на които тези транспортни документи не са зачетени за достоверни – непопълнени реквизити, липса на стиковка между товарителница и пътен лист, изводи на графологична експертиза, разпити на свидетели. Вещото лице е посочило, че е налице съпоставимост между количеството заприходено получено зърно, отразено в процесните покупни фактури и количеството реализирано по посочените в справката продажни фактури. Всички продажни фактури, издадени от процесната фирма са разплатени по банков път от неговите клиенти съгласно предоставените банкови бордера и извлечения по разплащателната му сметка. Общата стойност на доставеното зърно и общата стойност на продажбите на същото без ДДС, извършени от процесното дружество са били сравнени. Установило се, че общата стойност на надценката, която е включена в цената на зърното при неговата реализация по издадените продажни фактури възлиза на 112 903,97 лева.  В този смисъл данъчната основа на всички съпоставими продажни фактури в размер на 1 978 214,70 лева и данъчната основа на всички процесни покупни фактури в размер на 1865310,73 лева е 112 903,97 лева. При това положение е налице икономически ефект от продажбата на доставеното зърно в резултата на включената надценка в продажната цена е в посочения размер  /л. 1* от делото на АС, заключение на допълнителна ССЕ/. Видно от разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗСТЗ /ДВ бр. 8/2011 г- търговец на зърно е физическо или юридическо лице, което купува зърно с цел преработка или продажба в първоначален, преработен или обработен вид и е регистрирано в Националната служба по зърното. Ал. 2 лицата, които не са регистрирани по посочения закон, нямат право да извършват дейностите по ал. 1. Съгласно чл. 28 /ДВ 16/2008 г. търговските сделки, с които се прехвърля собственост върху зърно се сключват в писмена форма и декларация за произход и добри земеделска практика. Реквизити на посочената декларация са трите имена на представителя на фирмата /кооперация/ в качеството на регистриран земеделски производител, количество на предлаганото за съхранение зърно по вид, производство от регион /община, област/. Декларацията се представя от име фирма по местонахождение при сключване на търговски сделки за износ, влагане на зърно в регистрирани зърнохранилища. Когато зърното се препродава, отново се съставя декларация за произход и добра земеделска практика, в която продавачът декларира, че предлаганото от него количество зърно от вид и закупено от земеделски производител /търговец на зърно/ и е било придружено с декларации от производители за произход и добра земеделска практика съгласно чл. 8-а, ал. 2 от ЗСТЗ, въз основа на които се издава съответната декларация /л. 1209 от заключението/. Горното следва да покаже още веднъж, че нито данъчните органи при ревизията на процесната фирма, нито вещото лице, са ползвали погрешен подход при документите, които се изискват за търговия със зърно. Документите, придружаващи транспортирането на стоки и товари са първични счетоводни документи, като към 01.01.2011 г. срокът за съхранение на транспортните документи е както на всички първични и вторични документи. Документи за данъчен контрол – до 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверява този документ. Всички останали счетоводни документи – три години. Предвид посочените по-горе показания на свидетелите, цитирани писмени доказателства и заключенията на вещите лица и Пловдивският апелативен съд счита, че защитната теза, която е била предложена от подсъдимия напълно правилно не е била приета от първоинстанционния съд. Категорично е установено, че фирмите посочени като доставчици на “М.К.М.С.Е.” СД не са търгували с въпросното дружество, а посочените подробни фактури не касаят реално извършени сделки. Фирмите, които са отразени в тях не са имали кадровата и материално-техническа обезпеченост, която се е изисквала за реализиране на въпросните сделки. Безответно е опровергано и съдържанието на приложените по делото писмени доказателства пътни книжа, опровергано е и съдържанието на представените от самия подсъдим документи във връзка с насрещната проверка осъществена от органа по приходите. Всичко това не опровергава тезата на подсъдимия  за реалност на  последващите му доставки към негови клиенти, но това само по себе си не прави доставките, отразени по фактурите, с които се е снабдявал от различни „кухи“ фирми реални доставки по ЗДДС. Действително може да се предполага, че все пак подсъдимият е набавил отнякъде зърното, което е реализирал към свои клиенти, но това не е станало чрез процесните доставки, отразени в инкриминираните фактури.   

Пред настоящата инстанция защитата прави довод за това, че първостепенният съд неправилно е възприел тезата на обвинението досежно авторството на съставяне на документите с невярно съдържание. Това възражение се прави въз основа на приетата фактическа обстановка в мотивите към атакуваната присъда, според която не е посочено, че подсъдимият е съставил дневниците за покупки, нито е попълвал справките – декларации по ЗДДС, а това е правено от ангажираните за тази цел счетоводители. Въпросът е бил предмет на обсъждане в т. 3 на ТР 4/12. 03. 2016 г. по т. д. № 4/2015 г. Върховният касационен съд изрично е приел, че правната норма на чл. 255 НК не посочва изрично особено качество на субекта на престъпление. Кръгът на наказателноотговорните лица, които могат да бъдат техен субект се определя от специфичния характер на обективните признаци, предвиден в състава на престъпление. Изпълнителното деяние по чл. 255 ал. 1 НК може да бъде осъществено чрез действие или бездействие. По естеството си те се отнасят до дейността и функциите, предписани на данъчнозадължените лица във връзка с декларирането и воденето на счетоводство, които предшестват или съпътстват основното задължение за плащане на дължимия данък. Търговското дружество, като юридическо лице е част от данъчните субекти и данъчно задължените лица, съобразно материално - правните норми на данъчното законодателство. Според цитираното тълкувателно решение законът позволява на търговеца да използва и други лица, които да осъществяват действията си, регулирани от данъчното законодателство вкл. и счетоводител. Дали обаче това физическо лице е субект на престъплението, когато осъществява фактическото изпълнение на задължението на тръговеца, възложени му от съответния данъчен закон, е въпрос който зависи от съвкупността на фактическите обстоятелства по делото. В конкретния случай, както правилно е прието от Пловдивския окръжен съд, действително ангажираните счетоводители са изготвяли въпросните документи и в съответствие с дадените им пълномощия са ги депозирали пред органите на данъчната администрация, но цялата информация обаче, всичко което е било отразено в тях им е било предоставено именно от подсъдимия, а те просто са извършвали техническата дейност по оформяне на въпросните документи.

Не може да бъде споделен и доводът, според който подсъдимият, чрез дружеството което представлява е закупувал определена стока, заплащал за нея цена с включено ДДС, след което продава тази стока, получава данъка и го внася след продажбата в държавния бюджет. Поради това се прави възражение, че липсва причинно следствена връзка в поредица от факти, която да даде възможност на съдилищата да направят извод за съставомерността на деянието.

В мотивите на първоинстанционния съдебен акт след задълбочено обсъждане на всеки един от инкриминираните данъчни периоди и всеки един от доставчиците първоинстанционният съд изрично е посочил, че именно подс. К.М. се е занимавал с цялостната организация и дейност на дружеството. Именно той е намирал контрахентите и е контактувал с тях организирайки и доставянето на зърното. Извършвал е фактическите действия и е сключвал договори във връзка с търговската дейност на дружеството. Именно с цел да намали данъчните задължения за съответните данъчни периоди, за които по силата на закона е следвало да начислява и внася всеки месец ДДС, са посочени и неговите конкретни действия. Подсъдимият се е снабдявал с фактури от неустановени по делото лица, по които реално не е получавал стоки. Тези фактури са представени от него за осчетоводяване и отразяване в справките – декларации по ЗДДС и дневниците за покупки и така намалявал резултата на дружеството за периода чрез минимизиране на дължимия ДДС за внасяне или изискване за неговото възстановяване. По този начин, както законосъобразно е преценил Окръжният съд, се спестявал дължимия ДДС за внасяне, формиран от реалните продажба на  “М.К.М.С.Е.” СД.

В същата насока са и показанията на св. В. И., които обстойно и коректно са били аналазирани в мотивите към атакуваната присъда. Като данъчен инспектор тя подробно е разказала за хронологията, по която е протекла ревизията в дружеството, изрично е подчертала, че дружеството е било рисково, тъй като се е занимавало с търговия със зърно. Още в хода на ревизионното производство е констатирано, че при повечето от дружествата разплащането е по касов път с фискални бонове от нерегистрирани касови апарати. Наред с това, са липсвали и съответните транспортни документи. Именно поради това обстоятелство за неправомерно начислено ДДС е бил издаден и ревизионния акт, който е влязъл в сила. Впрочем, събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства вкл. и становището на вещите лица изцяло потвърждават констатациите на проверяващите.

От своя страна св. И.Н., която е била във въпросния период данъчен инспектор и е изготвила ревизионния доклад, обстойно е разказала за начина, по който е протекла ревизията. Акцентирала е върху обстоятелството, че основно са преглеждани покупките на “М.К.М.С.Е.” СД, тъй като те са рискови. Това е така, защото при една евентуална последваща реализация на купеното от дружеството зърно, тя не е относима при преценка реалността на доставките. И тази свидетелка е  посочила констатацията, че при част от доставчиците са включени фактурите за продажби, а при други не. Още повече, че в повечето случаи става дума за доставчици с големи задължения към бюджета. Установено е, че фактурите са неистински, като издаваните касови бонове не са от регистрирани апарати. При извършването на насрещните проверки е установено, че проверяваните дружества нямат необходимия технически и кадрови ресурс за осъществяване на доставките.

Поради всички изложени по-горе съображения Пловдивският апелативен съд счита, че не може да бъде възприета тезата на подсъдимия, че извършеното от него е несъставомерно и той следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

При така установената безспорна фактическа обстановка Пловдивският окръжен съд законосъобразно е преценил, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 т. 6 и т. 7 вр.  чл. 26 ал. 1 НК, понеже през периода 01. 01. 2011 г. – *. 07. 2011 г. в гр. П., в условията на продължавано престъпление, в качеството му на управител на “М.К.М.С.Е.” СД, Булстат *, за шест данъчни периода, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 374 842,15 лв., за “М.К.М.С.Е.” СД, Булстат *, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил и използвал документи с невярно съдържание – отчетни регистри - дневници за покупките на „М.К.М.С.Е.” СД, съгласно чл. 124 ал. 1 т. 1 ЗДДС и чл. 1* ал. 1 ал. 3 ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит, като е потвърдил неистина в писмени декларации, съгласно чл. 125 ал. 1 ЗДДС и чл. 116 ал. 1 ППЗДДС и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:

1. През месец януари 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.К.М.С.Е.” СД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит,  общо в размер на 51 857,98 лв. с доставчици „Е. Ж *” ЕООД; „*” ЕООД; „П. и.” ЕООД; „Д. *” ЕООД; „В.” ЕООД; „П.-Т.” ЕООД; „В. Т. *” ЕТ, а на 11. 02. 2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в  особено големи размери 51 857,98 лв., като в СД по ЗДДС, вх. № 1600 1662363/11. 02. 2011 г. за данъчен период м. януари 2011 г., подадена пред ТД – НАП - П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 52 993,62 лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 1 *5,64 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 411,74 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 53 269,72 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 51 857,98 лв.

 

2. През месец февруари 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.К.М.С.Е.” СД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури  с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит,  общо в размер на 62 664,40 лв. с доставчици: „*” ЕООД; „Д. *” ЕООД; „В.” ЕООД; „П. и.” ЕООД; „П.-Т.” ЕООД, а на 11. 03. 2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в  особено големи размери 62 664,40 лв., като в СД по ЗДДС,  вх. № 1600 1681889/11. 03. 2011 г. за данъчен период м. февруари 2011 г., подадена пред ТД – НАП - П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 69 144,82 лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 6 *0,42 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 079,96 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 63 744,36 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 62 664,40 лв.

 

3. През месец март 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.К.М.С.Е.” СД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури  с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит,  общо в размер на 73 873,* лв. с доставчик, както следва: „*” ЕООД; „П. и.” ЕООД; „Д. *” ЕООД; „Л.Н.” ЕООД; „А.В.” ЕООД; „Г.г.*” ЕООД; „Ф.к.” ЕООД, а на 12. 04. 2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи  размери  73 873,* лв., като в СД по ЗДДС вх. № 1600 1701560/12. 04. 2011 г., за данъчен период м. март 2011 г., подадена пред ТД – НАП - П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 84 880,70  лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 11 007,57 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 523,32 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 75 396,45 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 73 873,* лв.

 

4. През месец април 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.К.М.С.Е.” СД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури  с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит,  общо в размер на 75 339,06 лв.  с доставчици „Л.Н.” ЕООД; „М.” ЕООД; „Т.Б.” ЕООД, а на 12. 05. 2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в  особено големи размери  75 339,06  лв., като в СД вх. № 1600 1721281/12. 05. 2011 г., за данъчен период м. април 2011 г., подадена пред ТД – НАП - П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 82 123,33 лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 6 784,27 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 642,89 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 74 696,17 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 75 339,06 лв.

 

5. През месец май 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.К.М.С.Е.” СД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури  с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит,  общо в размер на 76 173,17 лв.  с доставчици: „Е. Ж *” ЕООД; „Л.Н. ” ЕООД; „А.*” ЕООД, а *. 06. 2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в  особено големи размери   76 173,17 лв., като в СД вх. № 1600 17417*/*. 06. 2011 г., за данъчен период м. май 2011 г., подадена пред ТД – НАП - П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 87 572,12 лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е 11 398,95 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 2 854,82 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 79 027,99 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 76 173,17 лв.

 

6. През месец юни 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание – дневник за покупките на „М.К.М.С.Е.” СД, в който е отразил неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури  с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит,  общо в размер на 34 934,41 лв.  с доставчици: „А.*” ЕООД; „Б.” ЕООД, а на *. 07. 2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери 34 934,41 лв., като в СД вх. № **********096/*. 07. 2011 г., за данъчен период м. юни 2011 г., подадена пред ТД – НАП - П. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 64 097,90 лв. в раздел „Б” от декларацията, а действително установеният е  29 163,49 лв. и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 1 664,33 лв., а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 36 598,74 лв., като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 34 934,41 лв.

         Правилно първият съд е приел, че доказателственият материал по делото, се подкрепя тезата на обвинението, че за подсъдимия като управител на процесното дружество са възникнали нормативно определени права и задължения във връзка с осъществяваната дейност по управление и представителство пред органите на държавната власт. През инкриминирания период подсъдимият е имал задължението да декларира пред Агенцията по приходите за всеки данъчен период вярна информация, свързана с дейността на дружеството, като СД като регистрирано по реда на ЗДДС и представляващия и управляващ данъчно задълженото лице подсъдим е имал задължението да подава СД по ЗДДС по чл. 125 от ЗДДС, ведно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, в които да отрази извършените от дружеството сделки, съгласно счетоводните изисквания. За данъчните периоди от м. януари 2011 г. до м. юни 2011 г. включително, именно подсъдимият е определят съдържането на СД по ЗДДС, ведно с отчетните регистри - дневник покупки и дневник продажби пред ТД НАП. В тези вторични счетоводни документи в графи „с право на пълен данъчен кредит", без правно основание са били отразени всички данъчни фактури с доставчици процесните кухи търговци, с които реално сделки по ЗДДС не са били осъществявани, т. е. фактурите са счетоводни документи с невярно съдържание.

От една страна, чрез включването на тези фактури в СД по ЗДДС, респективно в дневник за покупки в графи „с право на пълен данъчен кредит" през инкриминираните данъчни периоди, подсъдимият е потвърдил неистина, като е въздействал върху месечните финансови резултати на дружеството и неправомерно е приспаднал данъчен кредит. От друга страна, ползвайки тези първични документи при водене на счетоводството, подсъдимият е създал погрешна представа у органите по приходите, че продукцията е закупена от регистрирано по ЗДДС лице и съответно, че за нея е заплатено ДДС в пълен размер, поради което данъчнозадълженото лице има право на приспадането му. Т. е. подсъдимият неправомерно е декларирал за приспадане ДДС от бюджета за закупени стоки от дружеството, приспаднал е неследващ се данъчен кредит и по този начин е избегнал установяване и плащане на дължим ДДС за инкриминирания период. Правилно първият съд е посочил, че в случая са налице предпоставките за приложение на института на продължаваното престъпление по чл. 26 ал. 1 НК, като доводите му няма да бъдат преповтаряни. Укритите данъчни задължения по ЗДДС с оглед общия си размер от 374 842, 15 лева представляват „особено големи размери" по смисъла на чл. 93 т. 14 НК, тъй като надхвърлят многократно сумата от 12 000 лв.

Правилно е посочил, че от субективна страна,  подсъдимият е извършил деянието по чл. 255 ал. 3 във вр. с ал. 1 т. 2 предложение 1-во, т. 6 предложение 2-ро и т. 7 НК във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК с пряк умисъл, като изложените от първия съд мотиви се споделят и няма да бъдат преповтаряни.

         Не могат да бъдат споделени доводите на защитата пред настоящата инстнация, че не е налице приспадане на неследващ се данъчен кредит по чл. 255, ал. 1, т. 7 от НК. Това е така, защото разпоредбата касае недостоверно документиране на стопанска дейност. Данъчният кредит в случая представява сумата на ДДС по получени доставки, която регистрирано по ЗДДС лице /процесното СД/ има право да приспадне от дължимия данък за внасяне по извършени от него облагаеми доставки. Правото възниква за купувача /процесното СД/, който приспада дължимия от него ДДС от други сделки, по които е бил доставчик. Ползваните от търговеца документи отразяват ненастъпили обстоятелства, поради което в случая напълно закономерно т. 7 на чл. 255, ал. 1 от НК, е била осъществена едновременно и с т. 2 и т. 6 на чл. 255, ал. 1 от НК. Това е така, защото инкриминираните фактури само привидно са изхождали от задължили се по ЗДДС дружества, които всъщност са били кухи фирми и една част от тях само привидно са се задължили за ДДС, тъй като и реални доставки по ЗДДС не са били осъществявани между регистрираните по ЗДДС субекти. Допълнително поради фиктивността на документираните обстоятелства в процесните фактури, в случая не могат да възникнат и данъчни права и задължения, свързани с правомерното приспадане на данъчен кредит. В случая документирането има за цел избягване на плащания, формирани от реалната дейност на търговеца, като търси привидно прихващане с данъчния кредит. Чрез използването на имитация на „регистрирани по ЗДДС доставчици“, подсъдимият заявява претенции към органа по приходите и черпи права и ползи от собственото си престъпно поведение, което е недопустимо. В случая подсъдимият е имал съзнанието, че сделките, които са осчетоводени с посочените фактури с издатели процесните търговци, не са в действителност осъществени и   формално регистрираните по ЗДДС субекти и доставчици само документално са се задължили по  ДДС по тях, но въпреки това подсъдимият ги декларирал с цел да избегне плащането на действително дължимите данъчни задължения, която цел е преследвал и постигнал. С привидната документална обосновка подсъдимият е създал у данъчните органи погрешна представа за задължаването по ЗДДС на процесните фиктивни дружества-доставчици, част от които дори не са се задължили по данъчния закон чрез подаване на процесните фактури в своите СД, като друга част от тях при все и формално регистрирани по посочения закон, както преди, така и след дерегистрацията си натрупвали невнесен ДДС, което се разминавало с действителното положение за  липсата на задължен по ЗДДС доставчик и това е послужило за данъчен кредит, за който няма основание и който в крайна сметка е довел до намаляване на данъчното задължение на процесното СД и ощетяване на Републиканския бюджет. В случая не е налице реално възстановен данъчен кредит, но инкриминираните фактури преобразуват финансовия резултат, което води до приспадане на неследващ се данъчен кредит, с което намаляват и реално дължимите данъци. Всичко това, обаче, не налага изводи несъставомерност на деянието. В подобен смисъл е и трайната съдебна практика – например решение № 84 от 04.03.2009 г. по н. д. № 28/2009 г. на ВКС, III н. о. /което приема, че наказателна отговорност носи всяко физическо лице, което осъществява търговска дейност и е автор на справките – декларации по ЗДДС, в които е потвърдена неистина или затаена истина с цел избягване на плащане на данъчни задължения/, решение № 219 от 30.08.* г. по т. д. № 167/* г. на ВКС, I н. о. /където се сочи, че деецът по данъчното престъпление и данъчно задълженото лице могат да съвпадат, но това в никакъв случай не е задължително/, решение № 391 от 30.09.* г. по н. д. № 318/* г. на ВКС, II н. о. /в което  било прието, че невярното докуменитране, с което подсъдимият претендирал данъчен кредит, произхожда от предоставените от него за осчетоводяване фактури, обективиращи неосъществени сделки/, решение  № 537 от  27.12.2012 г. по н. д. № 1978/2012 г. на ВКС, III н. о., /където се сочи, че подаването на справките-декларации, да които деецът знаел, че отразяват неистински обстоятелства се целяло да се създаде впечатление у данъчната служба, че на дружеството се дължи данъчен кредит, който да се прихване със съществуващи данъчни задължения от същото това дружество и по този начин, то да не плати данъчните си задължения/. Не без значение в случая е и обстоятелството, че се наблюдава дейност между свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, където като свързани се дефинират лицата с родствена, служебна и стопанска връзка, поради което и ДОПК поставя сделките между подобни лица под засилен контрол с оглед защита интересите на фиска от укриване на данъчни задължения. В частност в цитирания параграф са били посочени съпрузите, роднините по права линия, работодател и работник, лица, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество, лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице, лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото, лицата, чиято дейност се контролира от трето лице, лицата, които съвместно контролират трето лице, лицата, едното от които е направило дарение на другото; лица, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните. Именно многообразие от подобни хипотези разкрива приетата по делото фактическа обстановка, което е рефлектирало и в създалите се особености и зависимости, в посочения вече по-горе смисъл. 

 Не могат да бъдат споделени и останалите аргументи на защитата, свързани с дейността по чл. 255, ал. 1, т. 6 НК във връзка ползване на документи, които променят съществени характеристики на реално осъществената стопанска дейност, като ѝ придават вид на друга дейност, към която да се насочи данъчното облагане. Промяната в случая касае страната по сделките, която дължи внасянето на част от данъците, като обръща данъчното облагане, като документите са счетоводни, пряко свързани с обстоятелства от значение за данъчното облагане. Тъй като освен инкриминираните фактури, е налице и подаването на данъчни декларации - представянето на лъжливите  декларации пред данъчните власти е налице и признакът по т. 2 на чл. 255, ал. 1 от НК. Това е така, защото в случая при порочни първични документи, вторичните, които формално точно възпроизвеждат съдържанието им, също отразяват неверни обстоятелства. В конкретния случай за инкриминираните фактури като първични счетоводни документи по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството със законоустановени задължителни реквизити, не е било налице съответствие с действителността по всички параметри, което се е отразило и на верността на производните документи, чието съдържание е било определено на база на приложените по делото фактури. Следва да се има предвид, че ползване на порочен документ е налице, както с неговото представяне като доказателство пред данъчните органи, така и при поставянето на дееца в положение да бъде проверен всеки момент от съответните органи. Подсъдимият, чрез невярното деклариране при подаването на инкриминираните ежемесечни справки –декларации /смисъла та т. 2 на чл.  255, ал. 1 от ЗДДС/ е нарушил  задължението си за вярно  деклариране, което е повлияло на правилното установяването на данъчните задължения на представлявания. В случая, подадените справки декларации като производен официален удостоверителен документ, закрепват обстоятелства, които се разминават с обективната истина и са били предназначени да създадат привидност, че данъчните задължения са правилно установени.

         В случая подсъдимият има задължения като представляващ търговеца да осчетоводява правилно сделките, да подава данъчна декларация с вярно съдържание и да плати вярно установените по размер данъчни задължения на представлявания търговец, които негови задължения произтичат от мандатното правоотношение и от всички други правоотношения, в които той представлява търговеца. За това когато умишлено избегне установяването и плащането на данъчни задължения на търговеца, поведението му ще е съставомерно.

         Правилно първият съд е посочил, че подсъдимят е действал с користна цел да се обогати неправомерно ощетявайки бюджета със сумата от 374 842, 15 лева, а като причина за извършване на престъплението е посочил ниското правосъзнание на подсъдимия и слаби морално-волеви задръжки, неуважение към закона и установения в страната ред, желанието му за бързо и лесно обогатяване в разрез с тях.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал това.

По отношение възражението на защитата, според което като алтернативна позиция се прави довод за явна несправедливост на наложеното наказание, въззивната инстанция счита, че то е основателно.

С оглед на посочената правна квалификация Пловдивският окръжен съд, по принцип правилно е подходил към определяне размера на наложеното наказание по отношение на подс. М.. Същото е определено при смекчаващи и близки до баланса обстоятелства. Не е останало извън преценката на първоинстанционния съд обстоятелството за чисто съдебно минало на подсъдимия /т. 1 л. 301 от досъд. пр./, което е взето предвид като смекчаващо вината обстоятелство. Същото обаче е недооценено в пълен обем. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете, че от извършване на инкриминираното деяние са изтекли повече от девет години.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно е отчетен размера на укритите данъчни задължения, трайният престъпен умисъл на подсъдимия при осъществяване на деянието.

Предвид на изложеното по-горе правилно Апелативният съд счита, че целите на наказанието лишаване от свобода, визирани в чл. 36 НК, могат да бъдат изпълнени с наложено близък до минимума, а именно ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.          При определяне на наказанието на подсъдимия първият съд е преценил, че в конкретния случай за престъплението се предвижда кумулативна санкция лишаване от свобода и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, като следва да  отчете степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите и други смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Правилно е бил отчетен размера на укритите данъчни задължения в особено големи размери.

         Съвкупната преценка на всички изложени фактори, сочи, че е налице пълен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и именно при тези условия следва да се определи размера на наказанието, което следва да бъде определено в минималния размер от три години. Правилно първият съд е  наложил предвиденото в закона наказание конфискация съобразно  наличната информация за движимо и недвижимо имущество.

         Въззивният съд намира, че фактическите данни за личността на подсъдимия и неговият статус на глава на семейство с трудова реализация в живота, не дават основание за налагане на ефективно наказание, като последното е било основно мотивирано с размера на определеното от първия съд наказание. Приложението на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като изброените и приети смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, ведно с допълненията на настоящия съд не мотивират и последващо завишаване на кумулативно наложената санкция. В горепосочения си размер наказанието лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, също ще окаже необходимото възпиращо и възпитателно въздействие спрямо него.

         Тежестта на настъпилия вредоносен резултат и дефинирането от чл. 93 т. 7 НК на престъплението като тежко, не изключва предварително възможността за прилагане на условно осъждане. Едно подобно разбиране няма да бъде съобразено с целите на наказанието, които са равнопоставени и едната не може да доминира за сметка на другата. Въззивният съд намира, че и при отлагането на наказанието, ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период от пет години ще е реална заплахата за подсъдимия да изтърпи постановеното от съда наказание ефективно при определени условия. Изпитателният срок също има сериозно възпиращо действие по отношение на бъдещото поведение на подсъдимия, като прилагането на условното осъждане не противоречи и на целите на генералната превенция. Не би могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото. При конкретния подсъдим отсъствието от семейната среда и изолирането му в място за изтърпяване на наказание лишаване от свобода едва ли би допринесло за неговото положително развитие като личност и интегрирането му като достоен член на обществото.          

          

 

 

 

 

 

 

С оглед на горното настоящата инстанция прие, че по отношение на подсъдимия са налице материално правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. Сам по себе си и фактът на повдигане и поддържане на обвинението в рамките на наказателния процес, както и осъждането и налагането на наказание оказва върху подсъдимия въздействие, както и въздейства и върху останалите членове на обществото, има възпитателно-изправителен и репресивен потенциал, а и от гледна точка на обществото е по-важно да не остане ненаказан деец, отколкото конкретното измерение на наложените санкции сами по себе си. Наред с това условното осъждане също притежава предупредителен характер заради запазената възможност за активиране на наказанието.

         В обобщение във връзка с наложената на подсъдимия наказателна санкция, в конкретния случай целите на наказанието с оглед личностните качества на подсъдимия и другите обстоятелства по делото, според въззивната инстанция биха могли да се постигнат с различна по размер санкция и неефективна присъда, тъй като налагането на несправедлива санкция не би могло да въздейства в пълна степен на подсъдимия  предупредително, да го възпира от извършването на други престъпления, да окаже нужното възпитателно и предупредително въздействие върху другите членове на обществото.

Досежно наказанието конфискация материалният закон е приложен правилно с отнемането на ½ ид. част от лек автомобил „Ф.Е.“ с *, рама   № *, двигател № *. По този начин прецизно, според въззивната инстанция максимално справедливо ще се определи  санкцията на подсъдимия.

Законосъобразно е процедирано с приложените веществени доказателства.

По отношение на възражението на Окръжна прокуратура, че сторените разноски по време на досъдебното производство е необходимо да бъдат присъдени в полза на Окръжна прокуратура, а не както е присъдил Пловдивският окръжен съд в полза на ОД на МВР П., същото е основателно.

Видно от приложеното досъдебно производство, разследването по делото е било проведено от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – гр. Пловдив. Следователно разноските следва да бъдат присъдени на органа извършил действията по разследването.

         С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, на подсъдимия следва да бъде възложено за заплащане и сума в размер на 38*, 03 лева – разноски във въззивното производство.

         С оглед на изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският апелативен съд

 

 

РЕШИ:

 

 

         ИЗМЕНЯ присъда № 43/10.05.2016 г., постановена по НОХД № 980/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, наказателно отделение, като:

-                              НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия К.Л.М. наказание от пет години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ години

-                              на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подс. К.Л.М. наказание от ТРИ години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ години, след влизане на решението в законна сила.

-                              Отменя присъдата в частта, в която подсъдимият К.Л.М. е бил осъден за заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив и вместо това го осъжда да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Пловдив направените на досъдебното производство разноски в размер на 1 600 /хиляда и шестотин/ лева.   

         ПОТВРЪЖДАВА присъдата в останалата й част.

         ОСЪЖДА подс. К.Л.М. да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Пловдив направените в хода на въззивното производство съдебни разноски в общ размер на 3 883,03 лева (три хиляди осемстотин осемдесет и три лева и три стотинки).  

         РЕШЕНИЕТО подрежи на обжалване и протест пред ВКС на Република България в 15-дневен срок от съобщението, че е изготвено и обявено.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: