РЕШЕНИЕ
№ 1279
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.ва
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502454 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 ГПК във връзка с чл.278 от ГПК.
Образувано по жалба, подадена от присъединения взискател „Аква
Вита Проект“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***“ №
***, ет. ***, ЕИК ***, против разпределение от 06.06.2022г. , предявено на
страните на 16.06.2022г., изготвено от ЧСИ П. И., рег. № *** - район на
действие Окръжен съд Пловдив, по изпълнително дело № 285/2016г. , на
сумата от 19 010.98 лева, получена след публична продан на недвижим имот,
представляващ СОС с идентификатор №00702.518.162.1.95, находящ се в
гр.***, пл.“***“, ет.***. Релевирани са от жалбоподателя подробни
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
разпределение с искане до съда за неговата отмяна и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения
срещу жалбата от взискателя „***“***, чрез пълномощника юрисконсулт П.
А. и от присъединения взискател „Финансова къща „К.“ ЕООД, чрез
пълномощника адв.С. Х., с които същата се оспорва като неоснователна с
1
искане до въззивния съд за оставянето й без уважение и присъждане на
направените по делото разноски .
В писмените си мотиви на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК , ЧСИ П. И.,
рег. № *** - район на действие Окръжен съд Пловдив изразява становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по
делото доказателства и направените в жалбата възражения, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от
страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:.
От приложените копия от изп.д. № 20168210400285 и изп.д. №
20168210400286, двете по описа на частен съдебен изпълнител П. И. с рег. №
*** и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд, като второто е
присъединено към първото, е видно, че изп.д. № 20168210400285 е
образувано по молба на „***“ *** – ***против „Берк-кан 99“ ЕООД – ***,
***област, О. Х. К., „Каравелли колекцион“ ЕООД – ***, ***област, "Хюдай-
92“ ООД – ***, ***област и „Едис-09“ ЕООД – ***, ***област и въз основа на
изпълнителен лист от 03.02.2016 г. по ч.гр.д. № 165/2016 г. на Районен съд –
Асеновград, а изп.д. № 20168210400286 е било образувано по молба на „***“
***– ***против „Берк-кан 99“ ЕООД – ***, ***област и О. Х. К. и въз основа
на изпълнителни листове от 26.01.2016 г. по ч.гр.д. № 124/2016 г. и
изпълнителен лист от 03.02.2016 г. по ч.гр.д. № 164/2016 г., двете на Районен
съд – Асеновград. Впоследствие по реда на чл. 456 от ГПК като взискатели са
присъединени „Аква Вита Проект“ ЕООД - Пловдив, „Финансова къща К.“, а
по реда на чл. 458 от ГПК е конституирана Държавата чрез НАП – София –
ТД Пловдив.
С разпределение от 06.06.2022 г., предявено на страните на 16.06.2022
г., е разпределена сумата 19 010.98 лв., представляваща предложена
продажна цена от присъединения взискател „Аква Вита Проект“ ЕООД -
Пловдив, обявен за купувач с протокол от 21.01.2021 г. при проведената за
периода от 20.12.2021 г. до 20.01.2022 г. публична продан на недвижим имот,
2
представляващ СОС с идентификатор №00702.518.162.1.95, находящ се в
гр.***, пл.“***“,ет.***, собственост на длъжника „Хюндай92“ ООД“ ЕООД,
както следва:
1.От първи ред-вземания с привилегия на основание чл.136,ал.1,т.1 от
ЗЗД: -В полза на частния съдебен изпълнител – 36 лв.;
2. От втори ред-вземания без привилегия/ хирографарни вземания/: -за първи
взискател : на „***“ *** – ***- 13 475.05 лева -такса по т.26 на събраното
вземане-167.97 лева с ДДС –
за втори взикател „Финансова къща К.“-3 997.39 лева -такса по т.26 на
събраното вземане-163.76 лева с ДДС –
за трети взискател „Аква Вита Проект“ЕООД-1086.34лева -такса по т.26
на събраното вземане-84.47лева с ДДС Разпределени при коеф.-0,019 и
отразени в таблица №1, неразделна част от разпределението.
Против това разпределение е постъпила жалба от „Аква Вита Проект“,
предмет на настоящото производство, като в нея се твърди, че то е
неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени подробни мотиви, а
искането е разпределението да бъде отменено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по
съразмерност. Настоящият състав намира, че разпределението, извършено
при условията на чл. 495 от ГПК, макар да съдържа определени специфики,
по същността си не се различава от това по чл. 460 от ГПК. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя относно неяснота в
обжалваното разпределение досежно това кои са взискателите по делото, в
какъв размер са вземанията им преди извършване на разпределението, какъв е
размерът на непогасените им задължения и какъв е редът за удовлетворяване
на съответния взискател и основанието за това. Както се вижда от
съдържанието на разпределението, в него подробно са описани вземанията на
всички взискатели, посочени според това дали са олихвяеми или
неолихвяеми, респ. дали представляват главница, лихви или разноски, като за
„***“ ***те са диференцирани и според това дали са по изп.д. №
3
20168210400285 или по присъединеното към него изп.д. № 20168210400286,
респ. по кой изпълнителен лист, а вземанията за разноски на частния съдебен
изпълнител и са подробно посочени по размер, основание и пера в мотивната
част на разпределението. От съдебния изпълнител е определен
и коефициент за съразмерност за разпределение с оглед останалата сума за
удовлетворяване на хирографарни взискатели, след прилагане на
привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, че изготвянето на сметка за размера на
дълга по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ не опорочава извършеното
разпределение, както неправилно твърди жалбоподателя. Посочената
разпоредба задължава съдебния изпълнител да изготви сметка за събиране на
таксите по изпълнението в два или повече еднообразни екземпляра, единият
от които се връчва на задълженото лице, като наличието на такава сметка и
нейното съдържание се отразява на отношенията между длъжника и съдебния
изпълнител, но не е въздигната от законодателя като задължително условие за
законосъобразност на разпределението. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в разпределението не е следвало да бъдат включвани
дължимите, но невнесени от взискателя авансови такси, които не могат да се
ползват с първа по ред привилегия, а частният съдебен изпълнител следва да
бъде удовлетворен за тези суми едва след като бъдат погасени задълженията
на привилигированите взискатели или след като се снабди с изпълнителен
лист за тях. Действително по правило таксите по изпълнението се дължат от
взискателя и те следва да се платят от него авансово, като дали те са внесени
предварително или не, не се отразява на законосъобразността на извършените
от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия. В случай обаче, че
тези такси не са били внесени от взискателя и изпълнителните действия са
извършени, те са дължими от длъжника /чл. 79, ал. 2 от ГПК/. Действително
частният съдебен изпълнител може да поиска по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК
да му бъде издадена заповед за изпълнение против взискателя /чл. 79, ал. 3 от
ЗЧСИ/, но той не може да бъде задължен да се възползва от този ред.
Настоящият състав счита, че независимо дали са внесени авансово или не,
таксите за осъществяване на принудителния способ, от който е получена
сумата, която се разпределя, се дължат от длъжника, като кредиторът
/взискателят при внасянето им или частният съдебен изпълнител, ако са
авансови дължими и не са внесени или не са авансово дължими, например във
4
връзка с предявяване на разпределението/ е с привилегията по чл. 136, ал.1, т.
1 от ЗЗД, като в обжалваното разпределение те са конкретно посочени по
размер и основание.
По отношение на това дали по този начин се ощетяват страните
/първоначалният взискател и длъжникът, чийто имот е продаден/, съдът
намира, че не следва да обсъжда това възражение, тъй като жалбоподателят
не може да предявява чужди права в съда и да защитава чужди интереси, а
съответните страни не са подали жалба против извършеното разпределение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че съдебният
изпълнител е определил неправилно размера на дълга, поради наличието на
променливи компоненти /лихвите/ и неяснотата към коя дата са изчислени те.
В обжалваното разпределение са посочени точно и конкретно вземанията на
всеки от взискателите, като те са конкретизирани по пера, размер и произход,
а за законната лихва към всяко главно вземане изрично е вписано, че тя е
определена към 06.06.2022 г., т.е. датата на изготвяне на разпределението.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че вземането му е
посочено от съдебния изпълнител в неправилен и неточен размер. От
материалите по изпълнителното дело е видно, че жалбоподателят е
присъединен като взискател по изпълнителното дело въз основа на
удостоверение по чл.456 от ГПК, издадено от ЧСИ Т.Л. за следните суми: 50
000 лева-главница, ведно със законната лихва върху нея , считано от
20.02.2020г. до окончателното й изплащане, сумата в размер от 1000 лева-
представляваща разноски по гражданското дело, сумата в размер от 7000
лева, представляваща разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение, както и сумата в размер на 437,40 лева с ДДС,
представляваща платени от взискателя такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ по
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Л.. Жалбоподателят е заплатил по
сметка на ЧСИ И. и разноски във връзка с присъединяването му като
взискател в размер на 180 лева с ДДС. Установява се също, че
жалбоподателят е участвал в публична продан по изпълнителното дело без да
внася задатък за същото, като впоследствие не е внесъл сумите, определени с
влязлото в законна сила разпределение по чл.495 от ГПК.
Неоснователно е оплакването , че съдебният изпълнител не е намалил
вземането на жалбоподателя съобразно изискването на чл.493 ал.1,т.1 от ГПК.
5
От материалите по делото е видно, с протокол от 04.03.2022г. е разпоредено
на основание чл.493,ал.1,т.1 от ГПК да се намали вземането на „Аква Вита
Проект“ЕООД със сумата в размер от 8400 лева, представляваща размерът на
необходимия за участие в тази продан задатък, за което е изпратено и
нарочно съобщение до издалия удостоверението съдебен изпълнител-ЧСИ
Т.Л..
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че съдебният
изпълнител не е взел предвид и погашенията извършени с предходни влезли с
сила разпределения. Жалбоподателят бланкетно въвежда това оплакване, без
да посочва погашенията по кои предходни разпределения и в какъв размер не
са взети предвид. От материалите по делото е видно, че по същото са
изготвяни няколко разпределения, като при изготвяне на всяко следващо са
вземани предвид и отчитани погашенията, извършени с предходните.
В обобщение, съдът приема, че при изготвяне на разпределението
съдебният изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и
процесуалния закон, с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД
привилегии, определил е размерът на вземанията на първоначалния взискател
и на конституираните допълнително такива, а разпределението е изготвено и
предявено на страните по съответните ред, форма и срок, както и са спазени
останалите законови изисквания във връзка с него.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
разпределение е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на
правната помощ следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
ответника по жалбата „***“ *** сумата от 50 лв.- разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
В полза на ответника по жалбата „Финансова къща К.“ЕООД не следва
да се присъждат разноски, тай като не са представени доказателства по делото
такива да са били направени.
Ето защо съдът
РЕШИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№30371/17.06.2022г., подадена
от „Аква Вита Проект“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.***,
ул. „***“ №***, ет. ***, ЕИК ***, против разпределение от 06.06.2022г.,
предявено на страните на 16.06.2022г., изготвено от ЧСИ П. И., рег. № ***-
район на действие Окръжен съд Пловдив, по изпълнително дело № 285/2016г.
, на сумата от 19 010.98 лева, получена след публична продан на недвижим
имот, представляващ СОС с идентификатор №00702.518.162.1.95, находящ се
в гр.***, пл.“***“,ет.***.
ОСЪЖДА „Аква Вита Проект“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ул. „***“ № ***, ет. ***, ЕИК ***, да заплати на „***“
***, със седалище и адрес на управление: ***, ул. „***“ № ***, ЕИК ***,
сумата 50 лева/петдесет лева/ разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7