№ 581
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110204699 по описа за 2021 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на Г. К. АЛ. против НП №
596391-F533769/30.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на
НАП - Варна, с което на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС й е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение
по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.
В депозираната жалба се излагат становище, че НП е незаконосъобразно и
издадено в нарушение на административно-производствените правила и материално-
правните разпоредби. Твърди се, че фактическата обстановка, обективирана и описана
в постановлението не съвпада с действителната. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юк Г., която в
съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира да бъде
отхвърлена депозираната жалба срещу процесното НП. Излага становище, че
нарушението е безспорно установено, правилно е квА.фицирано, правилно е приложен
материалния закони и в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Навежда доводи, за отсъствие на
1
предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието не се отличава по
степен на опасност от други нарушения от същия вид, като със същото са засегнати
важни обществени интереси по правилното функциониране на фискалната система и
търговския оборот. Твърди се, че наложената санкция е в минимален размер, като са
съобразени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Иска се НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да се присъди в полза на ТД на
НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са приобщени към материА.те по делото
материА.те по АНП. Разпитани са в качеството на свидетели актосъставителят и
свидетелят на отказа да бъде получен екземпляр от акта – свид. Д.К..
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 26.11.2019 г. при извършена проверка на данъчната сметка на ЕТ „ТА. – Г.И.“
с ЕИК по БУЛСТАТ: ********* , свид. М.Б. установила, че жалбоподателката в
качеството на собственик и управител на едноличния търговец не е изпълнила
задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.10.2019
г. – 31.10.2019 г. в ТД на НАП – Варна в установения в чл. 125 ал.5 от ЗДДС срок до
14.11.2019 г. Справката -декларация по посочения период е подадена в ТД на НАП –
Варна на 02.12.2019 г. , след изтичане на законоустановения срок. Изпратена е покана
за съставяне на АУАН на регистрирания постоянен и настоящ адрес на възз. А., чрез
куриерска фирма „МИБМ Експрес“ООД. Същата е върната в цялост с отбелязване, че
пратката не е потърсена. На 10.01.2020 г. на основание чл. 40 ал.2 от ЗАНН е съставен
АУАН № F533769/2020 г. срещу възз. А. в нейно отсъствие за извършено нарушение
на чл. 125 ал.5 от ЗДДС. На регистрирания постоянен и настоящ адрес са направени
безуспешни опити да бъде установено лицето с оглед връчване на акта, за което са
съставени протоколи с изх. № 92652/06.04.2020 г., № 92889/16.04.2020 г. и №
53928/16.04.2020 г. На 04.08.2021 г., възз. А. се е явила в сградата на ТД на НАП –
Варна, като служител в учреждението е предприел връчване на съставения АУАН на
лицето. Жалбоподателката отказала да получи екземпляр от акта, като отказът й бил
удостоверен с посочване имена и адрес на св. Д.К. на длъжност „старши инспектор“ в
ТД на НАП – Варна и с полагане на подпис от последната. Въз основа на акта е
издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС е ангажирана
административно-наказателната отговорност на възз. А., като й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
2
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 596391-F533769/30.08.2021 г. е издадено от
компетентен орган- Директорът на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.
Варна, за което, видно от приобщеното към материА.те по делото копие на Заповед №
ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г., същият е надлежно упълномощен от Изпълнителния
директор на НАП.
Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на НП, съдът
констатира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така, доколкото НП е
издадено извън давностния срок, регламентиран в чл. 34 ал.3 от ЗАНН, а именно след
изтичане на 6 месеца от съставяне на акта. За установеното на 26.11.2019 г.
нарушение е съставен АУАН на 10.01.2020 г. , докато обжалваното НП е издадено на
30.08.2021 г., т.е. повече от седем месеца след съставяне на акта.
Посоченото нарушение е от категорията на абсолютните, доколкото е погасена
възможността за реА.зиране на административно-наказателната отговорност на
нарушителя с изтичане на 6 месечния преклузивен срок, поради което нормата на чл.
34 ал.3 от ЗАНН предвижда императивното правило производството, развило се извън
този срок, да бъде прекратено.
Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата
и по същество като установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 125 ал.5 от ЗДДС регистрираните по ЗДДС лица
са длъжни да подават справки декларации до 14-то число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.2
от ЗДДС данъчния период е едномесечен.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателката, в качеството на
собственик и управител на едноличния търговец, който е регистрирано по ЗДДС лице,
съответно не е подала за същото декларация за отчетен период 01.10.2019 г. –
31.10.2019 г. в законоустановения срок, а именно – до 14.11.2019 г. Посочените факти
не се оспорват и от въззивника.
С оглед на изложеното, по делото е безспорно установено, че въззивникът е
осъществил нарушение на чл. 125 ал.5 от ЗДДС.
В случая не би могла да се приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се
приеме, че случаят е маловажен. Предмет на процесните нарушения е не подаването на
справка-декларация по ЗДДС и информация от отчетните регистри в срок, като за
съставомерността на деянията законът не поставя изискване от това бездействие да са
3
настъпили каквито и да е вредни последици за някой субект или за фиска като цяло.
Законодателят третира по еднакъв начин не подаването на справка-декларация и
отчетни регистри, както от субекти, които са извършвА. стопанска дейност през
отчетната година, така и тези, които не са извършвА. такава, респ. не са отчели
приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство. В
конкретния случай на административно нарушение, липсата на настъпили вредни
последици е отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав на
административно нарушение. Правната теория и съдебната практика е последователна
и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в
тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което нормата запретява
като нарушение от даден вид. Обусловената от тях обществена опасност на деянието е
съобразена от закона при фиксиране на общоустановената в него санкция. Поради
изложеното, тези обстоятелства не могат да се явят едновременно като такива, които
определят и индивидуалната тежест на конкретното нарушение от този вид, и
следващото се за него наказание. Визираните правила са обективирани в разпоредбата
на чл. 56 от НК, към която препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН, според която не са
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при
определяне на съответното деяние. В конкретния случай, с оглед на факта, че
нарушението е формално, липсата на настъпили вредни последици, след като е
преценена от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не
може да се цени едновременно и като едно от основанията за квА.фикация на случая
като маловажен. Ето защо, при нарушенията на просто извършване, за да се определи
конкретното деяние като маловажен случай на административно нарушение, следва да
се изхожда от цялата съвкупност от други обстоятелства, които определят конкретната
обществена опасност на извършеното, като определящ е кръга на засегнатите интереси
и значимостта на конкретно увредените или застрашени обществени отношения.
Действително санкционираният субект е извършил нарушение от посочения вид
за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Декларацията не е била подадена към момента на извършване на
проверката, което сочи период на забава, надхвърлящ един месец, поради което срокът
на закъснението също не може да се третира като смекчаващо обстоятелство. В случая,
за съответния данъчен период до датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС се
дължи подаването на справка-декларация и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. От
друга страна, засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗДДС,
обусловени от целта на закона, свързана с определянето размера на данъка, е изведен
като специален, под особена закрила, под особен режим. Един от приложимите
критерии за разграничаване на отношенията, поставени под особено засилен режим на
защита, е критерият за конституционната защита на съответните блага като косвен
признак в този смисъл е тежестта на предвидената санкция. Плащането на данъци,
4
установени със закон, е конституционно закрепено задължени, видно от нормата на чл.
60 от Конституцията на Република България. Фискалните правоотношения са особено
значими и нарушенията, които ги засягат са с относително по-висока степен на
обществена опасност от другите административни нарушения. Самото деяние
накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява
дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на
данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. В същото
време с оглед размера на минималната санкция, предвидена за конкретното нарушение,
сочи, че законодателят е предвидил по-засилен режим на санкциониране с оглед
особена защита на съответния кръг отношения. В случая не са представени
доказателства, нито се твърди, че неизпълнението на задължението се дължи на
обективни причини обуславящи невъзможността за реА.зиране на изпълнение на
конкретното задължение. Касае се субект на нарушението, който е търговец по
смисъла на ТЗ, за търговските и счетоводните работи на който представляващите го
лица следва да полагат по-голяма от обичайната грижа, а именно тази на добрия
търговец, така че винаги своевременно и съответно на нормативните изисквания да се
изпълняват всички задължения на юридическото лице, произтичащи от участието му в
търговския оборот. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността на
наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че не са нА.це достатъчно
аргументи и доказателства за квА.фициране на извършеното деяние като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Правилно е била определена и санкционната норма на чл. 179 от ЗДДС. При
определяне на размера на наложеното наказание административно-наказващият орган
се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и че не са
били реА.зирани приходи от стопанска дейност. Поради това правилно е наложил
санкции в минимално предвидените в закона размери.
Поради констатирания процесуален порок от категорията на абсолютните обаче,
издаденото НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение
искането на процесуалния представител на въззиваемата страна да се присъди в полза
на същата юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 596391-F533769/30.08.2021 г. на Директора на Дирекция
„Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 179 а.1 от ЗДДС на Г.
К. АЛ. й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 /петстотин/
5
лева, за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ТД на
НАП -Варна, да се присъди в полза на въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6